Търсене в текстове за 'Десен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 460 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е.
Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института). После от д-р Р. Е. Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р.
към текста >>

Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф.
Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери.
към текста >>

д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р.
„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея.
към текста >>

Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата.
В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите.
към текста >>

Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>

Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания.
Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии.
към текста >>

Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление).
Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни.
към текста >>

2. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите.
Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор.
към текста >>

Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а). Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос. Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
към текста >>

Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос. Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник.
към текста >>

Такава присадка дава крайник строго десен, т.е.
пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не. Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие.
към текста >>

Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници.
За да хвърли светлина върху по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници. Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр. две гръбни половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е. предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина). От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници. И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на тялото излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един. Това не става винаги. Кои са причините на това наглед тъй странно явление? Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните биологични проблеми. Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо тялото на животното, т.е.
към текста >>

С други думи от лявата страна на тялото ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде десен.
В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е. изглежда като негово огледално изображение. В този случай равнината на симетрията минава през бисектрисата между присадения крайник и новия допълнителен. Един пример: Ако преместим десния зачатък от лява страна при завъртването на надлъжната ос (случай в), ще получим палец от външната страна на крайника, вместо от вътрешна страна, както е правилото. Значи, имаме ред на пръстите, обратен на нормалния. С други думи от лявата страна на тялото ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде десен. С такъв крайник е съвсем неудобно да се работи. Тогаз именно организмът си образува нов допълнителен зачатък, който ще бъде нормално ориентиран и ще може да функционира. И понеже новият допълнителен крайник ще бъде като огледално изображение на присадения асиметричен крайник, ще има нормално положение спрямо тялото. Това е проява на една голяма целесъобразност. Значи когато имаме първия случай (а) т.е.
към текста >>

И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно.
Когато присаденият крайник се развива ненормално и не е дееспособен, тогаз организмът си образува нов зачатък. Това е същинска регулация, за да се осигури функцията. Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма. И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно. в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите. Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите.
към текста >>

в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите.
Това е същинска регулация, за да се осигури функцията. Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма. И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно. в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите. Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране.
към текста >>

Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи.
Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма. И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно. в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите. Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране. Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят светлина върху толкова важни проблеми в биологията.
към текста >>

Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид).
И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса.
към текста >>

Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е.
Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
към текста >>

Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания?
към текста >>

В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
към текста >>

При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр. ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна.
към текста >>

Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
към текста >>

Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път.
Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока.
към текста >>

А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
към текста >>

По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр.
И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5).
към текста >>

Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор.
Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л.
към текста >>

При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА).
към текста >>

3. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване.
Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно.
към текста >>

Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията.
А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това.
към текста >>

4. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>

Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е.
Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник.
към текста >>

Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е.
Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване?
към текста >>

задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е.
Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов.
към текста >>

Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската.
Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват.
към текста >>

Той насочва изследването в нови плодотворни пътища.
Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области.
към текста >>

5. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената.
към текста >>

Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много пъти, преди да имам смелостта да го потвърдя.
Седефчето (Ruta graveolens) е доста миризливо лечебно растение. В жълтото му венче спокойно седят тичинките в кръг около дебелия усукан пестик. Когато узрее цветният прашец, всяка една от тичинките поред се допира до муцунката на пестика: навежда се една тичинка, после втора, трета и т.н. И после по същия ред пак се изправят. Това мен се чинеше толкоз чудно, че отначало не повярвах на ботаниците. Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много пъти, преди да имам смелостта да го потвърдя. И аз намерих, че те рядко сбъркват. Много далеч ще отида, ако река да увелича тези примри. Една проста разходка в гората и на полето ще ни позволи да направим по този предмет хиляди наблюдения, тъй странни, колкото са и тези, които ботаниците ни разправят. Нека спомена и за един вид паячна къклица (Nigella damascena). Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини.
към текста >>

6. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока.
към текста >>

Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра.
Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител. В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе.
към текста >>

Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване.
Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител. В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък.
към текста >>

Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина.
Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа.
към текста >>

Учителят има един чудесен замък.
Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво.
към текста >>

Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път.
Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността.
към текста >>

Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл!
Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността. Раят не е ли в служене на Бога?
към текста >>

Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога.
Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността. Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля?
към текста >>

7. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка).
към текста >>

Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената.
към текста >>

И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища.
Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.
към текста >>

Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви.
Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
към текста >>

Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.
към текста >>

Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
към текста >>

За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора.
И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята.
към текста >>

За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
към текста >>

„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
към текста >>

На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството.
Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
към текста >>

За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
към текста >>

8. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения.
Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство.
към текста >>

Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство.
Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята? Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята. Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план. Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача. Нищо във вселената не е без отношение.
към текста >>

Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план.
Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята? Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята. Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план. Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача. Нищо във вселената не е без отношение. Отделното стои в определено отношение към цялото. И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас.
към текста >>

Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата.
Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни.
към текста >>

9. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш.
към текста >>

– кресна попът цял зачервен – аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ.
Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш. – Какво? не ги познавам ли? – кресна попът цял зачервен – аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти.
към текста >>

Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът.
Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен.
към текста >>

Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно.
А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
към текста >>

..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път.
Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село.
към текста >>

Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен.
Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
към текста >>

Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата.
Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака.
към текста >>

Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
към текста >>

В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката.
Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице.
към текста >>

В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша.
към текста >>

Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет.
Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му.
към текста >>

Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице.
В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня.
към текста >>

..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво.
към текста >>

Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му.
Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
към текста >>

След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах!
към текста >>

Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви.
В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен.
към текста >>

– учуди се попът.
Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго – дълго в очите и го запита тихо: – А знаеш ли кой е той? – Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе. – Той е един от ония горе – сектантите, които искаше да анатемосваш – ходил за провизии в града. – Истина? – учуди се попът. – Ами няма да те лъжа – стар брат си ми – самата истина ти казвам. – Други хора са те; не са като нас. – За тях няма враг, няма приятел – могат ли – помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят – хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава.
към текста >>

Попът помълча, навел глава.
– учуди се попът. – Ами няма да те лъжа – стар брат си ми – самата истина ти казвам. – Други хора са те; не са като нас. – За тях няма враг, няма приятел – могат ли – помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят – хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава. – Вярно – промълви той – вярно, хора са това. Щом на мене, гдето по говедарите им пратих такива лоши приказки, помогнаха така... хора са... Бог да ги поживи.
към текста >>

10. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот.
Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е.
към текста >>

Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е.
Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот.
към текста >>

Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>

И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път.
Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици.
към текста >>

Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори.
Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината.
към текста >>

Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г.
към текста >>

Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж.
Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа.
В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават.
към текста >>

Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици.
В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото.
към текста >>

През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството.
към текста >>

да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота.
Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота. Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината. Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години.
към текста >>

То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло.
Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот.
към текста >>

Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот.
То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.
към текста >>

Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път.
За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г.
към текста >>

А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.
Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото.
към текста >>

През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината.
Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите.
към текста >>

Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя.
към текста >>

В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!
Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
към текста >>

11. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство.
Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята.
към текста >>

Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи.
Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие.
към текста >>

В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес.
Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура!
към текста >>

който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
Идва ден, когато наново ще сърбаме това, което днес и до сега сме дробили. Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще.
към текста >>

които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания.
Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще. Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят?
към текста >>

Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с чудесен, добре уреден парк.
И когато в следващите дни аз се опознах с много приятели югославяни — в Белград, Ст. Бечей, Суботица; когато разговаряхме братски и се разбрахме и те спонтанно изразяваха своята радост и обич — аз чувствах дълбоко в душата си онова славянско, което ни обединява със славянските народи и онова общочовешко, което ни свързва с всички хора по земята и аз си- мислех колко величествена ще бъде новата- култура, когато всеки човек и веки народ ще изявяват свободно богатството на своя дух и хората ще живеят с всички в мир и съгласие! Палич. 12. IV. 934 г. П. Г. Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с чудесен, добре уреден парк. Унгарците преди години са обърнали блатата в едно дивно летовище, където лете хиляди, десетки хиляди граждани от Югославия и странство използват слънчевите и водни бани. Днес това летовище се поддържа добре. Палич има хубава гора, овощни градини, лозя, малки къщички и красиви вили, плодородие равнина. Пролет. Ясен ден. Нито облаче.
към текста >>

Когато си гласувахте заплати, когато си определяхте разни добавъчни възнаграждения, разни пътни и дневни, когато се осигурявахте с доживотни пенсии, със заслужени и незаслужени облаги, кажете, г-да министри и народни представители, тогава питахте ли народа?
Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба. П. Г. Пампоров Питахте ли народа? Когато си гласувахте заплати, когато си определяхте разни добавъчни възнаграждения, разни пътни и дневни, когато се осигурявахте с доживотни пенсии, със заслужени и незаслужени облаги, кажете, г-да министри и народни представители, тогава питахте ли народа? Тогава поне, мислихте ли за него, за тоя народ, който ще плаша всичко, мислихте ли за неговото положение? Или всичко определяхте по свое желание, по свой интерес? Или вас не ви интересува мнението и положението на народа и сами можете да решавате и узаконявате всичко? Така ли мислите? Но тогава защо се наричате народни представители и защо всичко вземате и очаквате да вземете от народа?
към текста >>

Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата.
Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат. Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда. Той е здрав и силен.
към текста >>

В денят, в който щял да се самоубие, решил за последен път да посети народната библиотека, за да прочете нещо.
Но когато усмивката бъде придружена от една блага дума, от един мил поглед, от една свежа мисъл, тогава ще бъде още по-добре. Повече усмивки, повече радост, защото те правят живота по-сладък, пo-приятен и по-добър. Една усмивка само е в състояние да възпре, да отклони едно зло, едно замислено престъпление. Един действителен случай. Един беден учител от Ленинград решил да се самоубие поради многото нещастия, които го преследвали. В денят, в който щял да се самоубие, решил за последен път да посети народната библиотека, за да прочете нещо. При влизането един от служещите, му се усмихнал. Той след малко си отишъл и, тъкмо извадил оръжието, спомнил си кротките очи на служещия и хубавата му усмивка и казал: „Не! Няма да се убивам, защото има още добри хора в които Бог живее. Живота има смисъл! “ И хвърлил оръжието.
към текста >>

Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота.
Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото.
към текста >>

Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота.
Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
към текста >>

В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си.
Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм.
към текста >>

В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт.
Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма.
към текста >>

И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
към текста >>

Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето.
Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто.
към текста >>

Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е.
Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е.
към текста >>

Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
към текста >>

Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар.
Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник.
към текста >>

Само тоя, който вижда пътя, може да води.
Цена 30 лева. Новото верую на човечеството, четири беседи от Учителя. Цена 12 лева. Разумно разбиране, беседа от Учителя; държана на 22 март т. год. Цена 4 лева. Само тоя, който вижда пътя, може да води. Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота. Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот. Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята. Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага.
Чезне душата човешка непрестанно, скована в тежките земни вериги. Тя въздиша, тя ридае, тя плаче, тя стене! … Но кой ще я чуе? — Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О!
към текста >>

… Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали.
Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден.
към текста >>

Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него.
Защото никой не знае какви врагове го заобикалят, какви изпитания му се готвят, и — в кой момент ще го нападнат. Нагоре! Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта. А ако и те бъдат победени, ако и тая светлина загасне, то ще настъпи завинаги царството на нощта. Нагоре! Защото милионите наши братя чакат нас. Ние сме свързани неразривно и всека наша крачка ще бъде последвана от тях, както и всяко наше падане ще бъде гибелно за тях. Нагоре! Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него. Нагоре, нагоре, нагоре! Да се издигнем високо над дребнавото, низкото, нечистото, защото всичко това изсмуква нашите сили и ни прави играчки в ръцете на врага. Нека всеки пристъп на тъмните сили ни послужи като повод да литнем високо нагоре. Защото борба ужасна се води. А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото.
към текста >>

Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух.
Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите.
към текста >>

Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството.
Векът на Майтрейя е Век на Сърцето“. В периода на бурния натиск и на ожесточените нападения на тъмните сили, който преживяваме днес. нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило. Ум, сърце и воля — това са трите страни на човешката природа, но днес в сърцето е заложена последната надежда за спасение на човечеството. Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция. И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата. А днес сърцето на човека е сковано в ледовете на омразата, то е жертва на низки страсти и желания. Сърцето на днешния човек е роб на злото и вместо храм. се е превърнало във вертеп на тъмни сили.
към текста >>

Светът ще бъде озарен от Сърцето на славянството, което се отдава в жертва за да осветили пътя на всички.
Да очистим всяко човешко сърце за да може през него да протече свободно струята на великата Божествена Любов! Това е задачата на днешното време — Това е задачата на Славянството. Бъдещето на славянството, въпреки всичко, въпреки мрачните облаци, които днес виснат над хоризонта му, е светло, славно, велико. Славянската душа е, която намира в себе си силата да се пожертва за благото на всички. Великите страдания и изпитания ще донесат и велика благодат. Светът ще бъде озарен от Сърцето на славянството, което се отдава в жертва за да осветили пътя на всички. Бъдещето за едни, е настояще за други. Ние го чувстваме, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си. Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат. За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно.
към текста >>

Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления.
Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие. Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат?
към текста >>

Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление?
Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие. Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат? Нека проверят и проучат.
към текста >>

Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро.
Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло. Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
към текста >>

Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец.
Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава. - - - - - - - - - - - - - - - - И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва: „Виж, това съм Аз, не се страхувай!
към текста >>

Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго.
към текста >>

Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни.
Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни.
към текста >>

Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати.
към текста >>

Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи.
Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си.
към текста >>

Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота.
За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота.
към текста >>

Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен.
Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата.
към текста >>

Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си.
Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим.
към текста >>

Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение.
Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими!
към текста >>

Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място.
Направено е всичко, за да се даде един точен превод на оригинала, да бъдат възпроизведени точно и съвършено множеството негови изображения, както и изобщо за да бъдат задоволени и изискванията даже на един взискателен естетически вкус. Въпросът за ирисовата диагноза е привлякъл в последно време вниманието на редица учени изследователи, между които е и авторката на горното съчинение Д-р М. Мадаус, която много години наред в своята широка медицинска практика е изучавала тая диагноза, проверявала е резултатите и е разширявала своя опит и своите наблюдения. Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
към текста >>

Тя е една от ония пътеки, посредством които животът на човека може да стане слънчев, пълен със здраве, радост и смисъл.
Редакцията на сп. „Житно Зърно“ съобщава, че измежду многото книги, които би могла да даде като премия за тази година, тя се спира на една, която ще бъде практически полезна на читателите. именно книгата на: А. Осборн Иивс: Лекуване чрез цветните лъчи — Хромотерапия — Изложението с общодостъпно. Хромотерапията е една окултна наука, върху която на български няма нищо печатано. Тя е една от ония пътеки, посредством които животът на човека може да стане слънчев, пълен със здраве, радост и смисъл. За получаването на премията, трябва всички абонати да внесат немедленно своя абонамент с 80 лв. за IX. год. на списанието. Адрес; сп. „Житно Зърно” пощ.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той бди за нас и не заспива И пази ни по морский път, Когато слънцето се скрива И всички морни сладко спят.
И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото. Затова именно Христос е казал: „По-скоро камила ще мине през иглени уши. отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. Т. Ч. УЧИТЕЛЯТ Аз тръгнах веч по океана Със кораб хубав, здрав, голям; Стои начело капитана И бди за нас дене, нощем. Той бди за нас и не заспива И пази ни по морский път, Когато слънцето се скрива И всички морни сладко спят. Когато буря зла вилнее И корабът премята с рев И молния със гръм вилнее, Злокобно блъска в морски зев. Когато никаква надежда В сърца ни плахи не живей. Той вихрено ни пак повежда И върви пак и се надей. И по чудовищни талази Отново пак ни води той. И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой.
към текста >>

И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път.
Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта. Но в Любовта има две очи. И всички вие имате по две очи: лявото око взема, а дясното дава. Тогава какво ще направите вие с Любовта? В Любовта трябва едновременно да вземаш и да даваш. И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път. И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път. Едновременно трябва да вземаш и да даваш, за да става правилно функциониране на енергиите и да не става подпушване на процесите, което поражда всичките ни нещастия. Така че, Любовта трябва да се изучава като една наука за правилните отношения и хармоничното трансформиране на енергиите. И религиите са създадени като методи, които да научат хората практически как да трансформират енергиите, които функционират в тях. Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия.
към текста >>

И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път.
Но в Любовта има две очи. И всички вие имате по две очи: лявото око взема, а дясното дава. Тогава какво ще направите вие с Любовта? В Любовта трябва едновременно да вземаш и да даваш. И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път. И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път. Едновременно трябва да вземаш и да даваш, за да става правилно функциониране на енергиите и да не става подпушване на процесите, което поражда всичките ни нещастия. Така че, Любовта трябва да се изучава като една наука за правилните отношения и хармоничното трансформиране на енергиите. И религиите са създадени като методи, които да научат хората практически как да трансформират енергиите, които функционират в тях. Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия. Това е невъзможно.
към текста >>

Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство.
Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение. Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра. Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право. Но в какво седи правотата на Християнството? Казват, че правотата на Християнството била в Любовта и братството. Добре.
към текста >>

Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра.
А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение. Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра. Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право. Но в какво седи правотата на Християнството? Казват, че правотата на Християнството била в Любовта и братството. Добре. Много хубаво. Но да видим тази Любов и това братство.
към текста >>

Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят.
Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят.
към текста >>

Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост.
При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа. Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото. Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло. За материалиста силата и материята са неделими. Окултистът, обаче, знае нещата другояче.
към текста >>

Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия.
Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност.
към текста >>

той много пъти бил произнесъл неговото име. Й.
Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас. Тогава баща ми каза: „Това е гласа на Рено (негов приятел. който живееше в Париж), и, ставайки, отиде да отвори вратата, но нямаше никой. По падналия сняг също нямаше никакви следи. Неколко време след това баща ми получи писмо, с което му съобщаваха за смъртта на приятеля му Рено, който бил прегазен от един омнибус и че, преди да умре. той много пъти бил произнесъл неговото име. Й. Йунод Това се случи в Конт. (Приморските Алпи) в 1881 год. Беше неделен ден и аз бях, заедно с всичките си съкласници в църква, дошли заедно с учителя си за неделната литургия. По едно време, когато бяхме прави, аз почувствах съвършено ясно като че ли един глас ми казва: „Сестра ти умира“. И наистина, като се върнах у дома, аз намерих сестра си, болна от дълго време, но без да е била на легло, в агония и след неколко часа умре.
към текста >>

Мъжът търсеше пътят за към Дома.
Аз не искам! Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже. Води ме у дома. Аз копнея за у дома.“ Но Бог, като майка, намираща се в дом много далечен от изгубеното дете, не отговаряше. Само в кратки, скъпи моменти мъжът чуваше гласа на Бога о своята душа като ехо на ехото. Мъжът търсеше пътят за към Дома. Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната. Но винаги, като че ли поради фатална, неизбежна съдба, той се връщаше отново на шумния световен пазар, гдето танцуваха неговите грехове под такта на обстоятелствата, наследствеността, страстите и влиянията. И докато те танцуваха, мъжът стоеше настрана, чувствайки се като чужденец. Той опита любовта. Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна.
към текста >>

Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната.
Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже. Води ме у дома. Аз копнея за у дома.“ Но Бог, като майка, намираща се в дом много далечен от изгубеното дете, не отговаряше. Само в кратки, скъпи моменти мъжът чуваше гласа на Бога о своята душа като ехо на ехото. Мъжът търсеше пътят за към Дома. Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната. Но винаги, като че ли поради фатална, неизбежна съдба, той се връщаше отново на шумния световен пазар, гдето танцуваха неговите грехове под такта на обстоятелствата, наследствеността, страстите и влиянията. И докато те танцуваха, мъжът стоеше настрана, чувствайки се като чужденец. Той опита любовта. Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове.
към текста >>

Той видя нейния труден път и колко пъти тя бе падала.
Той я запита: Коя си ти? Тя каза: Много греших и много страдах аз. И все пак, аз следвах в живота моя копнеж. Хората ме осъждаха и ми се присмиваха. Сълзи засениха очите й и в тези сълзи той видя своя образ: просто човешко дете, пълно с грешки, но с вечния стремеж в душата си. Той видя нейния труден път и колко пъти тя бе падала. И запита : Каква е тази Бяла Чашка? Тя отговори: Любовта, докосната от Бога, който вижда Истината в хората. И думите бяха вече излишни. Докато те заедно почиваха в Чашата, нейната белина очисти всяка нечистота и изпълни душите им със сладостен аромат. Минаващите се чувстваха радостни и благословени от тоя аромат.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота.
Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново. Всички наши грешки Той превръща в безценни уроци за нас. Всички наши падения Той поставя за пиедестал на нашата бъдеща твърдост и неотстъпчивост пред нападенията на злото, всички наши поражения Той превръща в победи, всичката омраза в любов, всичкото зло в добро. Той ни е дал свобода и тъкмо чрез тази свобода Той постоянно ни учи. Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди.
към текста >>

Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло.
към текста >>

Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят.
И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието.
към текста >>

Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата.
След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения.
към текста >>

Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път.
Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения. „Аз бях на 7 години, когато моята майка, която никога до тогава не беше се съгласявала да се отдалеча от нея, отстъпи най-после пред настояванията на една от моите лели и ме пусна да отида с нея в провинцията, след хиляди предупреждения и съвети. „Беше се изминал цял месец без инциденти или някакви особени случаи, когато една сутрин майка ми се затичала при моя свако и му казала това: „Моля те, пиши веднага на сестра ми, като я питаш за моята дъщеря, защото съм обзета от смъртно безпокойство! Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път. Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз предчувствам това. А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица.
към текста >>

„Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица.
Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път. Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз предчувствам това. А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми.
към текста >>

Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица.
А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря.
към текста >>

която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми.
„Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първите стъпки в пътя на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова) За нестинарите (С.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 126 - год. VII. Севлиево, 27 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Слънцето (Пламен) Химни на Слънцето (Нина Рудникова) Аура на предметите (Жорж Гонзалес) Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова) За нестинарите (С. К.) Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо) СЛЪНЦЕТО Що е слънцето, извора на нашия живот? Днешните хора почти не си задават този въпрос. Свикнали да го виждат всеки ден, като нещо най-обикновено, задоволени от „научните“ обяснения за „горящата маса“. Те не се спират да се замислят по-дълбоко върху това, от което произлиза всичко, целият живот с всичките му царства на нашата земя. Дори, мнозина биха казали: какво значение би имало за нас да знаем какво е по своята същина слънцето?
към текста >>

И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена.
П л а м е н Химни на Слънцето I. При Тебе ида аз, такъв, какъвто съм, О, Слънце златно, Слънце лъчезарно. О, моя Родино, светило — жизнедател! — Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл, Ти мой си Източник, незабравим и вечен, — При Тебе ида аз, велик Създател! Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън. И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена. II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат!
към текста >>

Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало.
— Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл, Ти мой си Източник, незабравим и вечен, — При Тебе ида аз, велик Създател! Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън. И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена. II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат! Звук от музика на сферите небесни, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение! III Бий Сърцето на света безспирно В чудний такт на вековете ... Бие с ритъма на вечния покой Царят-Слънце на седемте свята. Разшири се —- и в миг пространството Изпълнят струите На творчеството, в развълнуваното царство На кръговете звездни.
към текста >>

Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие.
И ако то би загаснало, Какво с нас би станало? Светът — това е песента върховна На Неговий живот! О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва! О, Слънце на вселенския Огън, — Свидетел на Истината Нина Рудникова Аура на предметите Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция. Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие. Тя е често изтъквана и от сензитивите, които изпитват, в присъствието на известни лица, едно чувство на задоволство или пък на неприятност, на които не могат да се противопоставят. Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки. Това явление понякога е толкова силно, че я заставя да напусне мястото или да се сбогува внезапно с тези, с които разговаря. Знае се също, че някои предмети също така могат да излъчват доловими влияния при същите условия, разливайки наоколо си различни ефекти. Тяхното немедленно или по-бавно въздействие, вредно или благотворно, се отразява върху нашата психика с различна сила; то се проявява според степента на нашето противодействие или на нашата възприемчивост.
към текста >>

Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени.
И един трети фактор се намесва още: това са излъчванията от различна гъстота, на тези, които току що цитирахме, и които се преплитат с излъчванията на настоящите обитатели. Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни. Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г.
към текста >>

Словото на Учителя Първите стъпки в пътя на човешкия възход „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ев.
Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Проклятието на фараона. Словото на Учителя Първите стъпки в пътя на човешкия възход „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ев. Йоана 6;53 Всички живи същества ядът и които ядът правилно, са здрави и красиви. Ако разберем мисълта на Христа „ако не ядете плътта Ми“ буквално, тя няма смисъл. Яде се това, което стои зад плътта, това, което е скрито в плътта. Това е онази жизнена енергия, която е истинската храна. Христос именно нея подразбира.
към текста >>

Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път.
Който не приема тази жизнена енергия, той не може да има живот в себе си. Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство.
към текста >>

Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път.
Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои. Не само, че няма да го изгубите, но ще предадете нещо на вашето съзнание. Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път. Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на противоречие, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас. Фактът, че те са готови да се пожертват за благото на другите, ни показва, че те мислят по-правилно от хората. Но тази мисъл не е плод на тяхното лично съзнание, а е космична мисъл, която ги ръководи. Като изразители на тази космична мисъл, те казват - ако не ни ядете, няма да имате живот в себе си. И животът на човека трябва да започне от морала на плодните дървета - да бъдем готови да се жертваме за другите.
към текста >>

Първоначалният човек е бил така пластичен, че като го срещнеш един път в една форма, втори път няма да го видиш в същата форма, ще го видиш съвсем изменен.
Гледаш го гладко, хубаво като месечинка, без никакви бръчки. Но дойде едно време, когато започват да се явяват бразди. Когато челото се набръчка казват, че човек е станал много умен. Първоначално човекът не е бил като днешния човек. Сегашният човек е само подобие на първоначалния. Първоначалният човек е бил така пластичен, че като го срещнеш един път в една форма, втори път няма да го видиш в същата форма, ще го видиш съвсем изменен. Сегашният е крайно не пластичен и си стои в една и съща форма. Съвременният човек трябва да работи, за да придобие по- голяма пластичност. Защото, колкото по-пластичен е, толкова по-добър проводник на живота ще бъде, ще живее повече и ще има по-големи придобивки. Но за да успява в живота, човек трябва да работи с най- силните си способности, като постепенно развива и другите. За да развивате способностите си, никога не влагайте в себе си каквато и да е отрицателна мисъл.
към текста >>

Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси.
В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца. Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове. Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето. Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания. Нужно е, най-после, да престанем да затваряме очите си н да използваме тези апарати и несметните богатства от здраве, бодрост, сила, власт и знание, които се получават чрез тях от огнището на космичния живот — Слънцето. 1. Да започнем с първата проява т. е. с използването на жизнената сила на Слънцето.
към текста >>

Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата.
Обърнете внимание на това да дишате с целите дробове, а не само с горната им част. т. е. да дишате с т. н. коремно дишане. При това не е толкова важно да се поеме по-вече въздух, а важното е да се придобие четворния ритъм и на това обръщайте особено внимание. Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата. След няколко време при постоянство в тези упражнения, вашето дишане ще свикне да става ритмично и вий, при обикновената си работа и занятия ще дишате с четворния си такт. Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2.
към текста >>

При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване.
представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“ 3. При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати. Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди.
към текста >>

Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати.
При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати. Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди. Слънчевият възел е не само акумулатор, но и разпределител на жизнената сила в нашия организъм; чрез съзнателно волево привеждане на жизнена сила от него към някой орган а вашето тяло, вий можете да усилите дейността на този орган, да го закрепите, а в случай на болест — да го излекувате. Деятелността на нашите органи зависи от съответните нервни центрове, и затова е извънредно важно да засилваме тези центрове чрез съзнателно привеждане на жизнена енергия от слънчевия възел. Из сп.
към текста >>

Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа.
Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“. Наистина, нищо чудно и нищо свръхестествено не съществува в природата и частно в живота на човека. Съществуват само непознати нам, непознати на официалните учени сили и закони, съществуват неизследвани светове, съществуват явления, факти в живота, които обръщат надолу с главата всички кристализирали научни схващания, на които обикновено се гледа като на безсъмнени, доказани, очевидни истини, като на ненарушими научни догми. Огънят изгаря, казва науката, а и ежедневният опит на всички хора показва същото. В това не може да има никакво съмнение. Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа. Нестинарството не е ограничено само в България. Под различни форми, от незапомнени времена, то е съществувало и съществува по много кътища на земята. В Индия, в някои от полинезийските острови, в островите Фиджи и т. н. и днес съществуват подобни обичаи, макар и в по-друга форма. За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ младежи, които излезли от там невредими.
към текста >>

16. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон.
Ний унищожаваме грамадни количества от различни хранителни и други продукти с цел да увеличим цената им. Ние превръщаме гроздето, сливите и други овощия и храни в убийствения отровител — спирт. Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън. Да не бъде повече това! Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания. Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон. Да благодарим на Бога за това, което ни е дал и ни дава. И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро. Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас. И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога! С. К.
към текста >>

Че наший път от Бога е строго начертан.
Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас. И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога! С. К. ЩЕ ПОБЕДИМ! Каквото и да стане — всред мрак и ураган, Всред бури и крушения — безспирно ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Какво са жертви святи, и мъки и тегла, Какво от туй. че чий малцина сме в света? Че кървав пот оросва ни морните чела. И падат жертви святи в полето на честта?
към текста >>

Че наший път от Бога е строго начертан.
А други непрестанно в неволи сълзи лей Във непосилен труд и горестно сърце! .., А нашата награда не е от този свет — И не човек, а Бог ще ни възнагради. Със Него ние носим страданията безчет. И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16.
към текста >>

Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте!
Със Него ние носим страданията безчет. И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал.
към текста >>

И попитайте за пътеките от века.
И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса.
към текста >>

Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си.
Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия.
към текста >>

И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината.
към текста >>

В чудесен ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази.
Зефир излеко вей прохлада и шепне тихичко балада за оня райски кът, с трептящи звездни там системи, слънца и малки и големи в порядък где летят. За прародината безбрежна във светлина. Кат' песен нежна една Любов цари. Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари. На Мъдростта закона светъл разкрива всяка добродетел, душата що краси. В чудесен ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази. В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във висинит/. Той в първий лъч на светлината родил е своя Син. Синът — Артист на битието, запалил огън във сърцето на страдни същества. Разраснал се свещений пламък на тез души в съсъда малък и смело за Христа навлезли верните Му чада на страсти в пламналата клада, всред злобно пиршество.
към текста >>

Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма.
Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река.
към текста >>

Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие.
Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена!
към текста >>

Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена!
Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа.
към текста >>

“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето.
След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни, Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна. Никой не дойде и моят водач иззвъня още веднъж. Но аз не бързах. Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината! “ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа.
към текста >>

Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа.
“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български.
към текста >>

Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане.
Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане. Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа! N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.
към текста >>

И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот.
Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи.
към текста >>

По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него.
Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога.
към текста >>

Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път.
Но съвременните християни мислят, че и без учение могат да минат. Да, и без учение могат да минат, но какво ще бъде тяхното положение? И вола минава без учение, но той си знае какво му е. И мога да ви наведа стотици същества, в които няма стремеж към учение, и които с хиляди години само ядат и пият, и които нямат никаква наука и религия, никакво понятие за Бога, които от нищо не се интересуват, но които също така и почти не се развиват, почти са в застой — или се развиват много бавно. За мен природата е една жива книга, и всички живи същества са форми, етапи на знанието. Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път. Това е право, но е много общо казано. Еволюцията нищо не е създала. Еволюцията е само един процес в Битието, който не създава нещата, а само хроникира онова, което разумното Начало е създало. В този смисъл еволюцията е разумното, което работи в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи божествен план, на онзи велик план, който съществува в света.
към текста >>

които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път.
А религиозните хора мислят, че като отидат на небето, там ще ги научат. Не, ако тук сте учени, и там ще бъдете учени; ако тук сте невежи, и там ще бъдете такива. Затова всички трябва да се заемете да проечавате великата наука, върху която се гради живота. Защото човек без знание е като вързан, и нищо не може да направи, въпреки най-добрите си намерения. Знанието ни е потребно, за да знаем как да оперираме със силите. които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път. Сегашните учени придават много голямо значение ни наследствеността. Но според мен, тя не е един първичен, но е един вторичен фактор в прогреса на човека. В света има два мощни фактора, които играят важна роля в развоя на човека. Те са човешкия ум или човешката мисъл, и човешкото сърце или човешките чувства. По важни фактори от тях нема.
към текста >>

Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали.
Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията на природата, както и движенията на ветровете и тяхната посока. Има две течения в природата — магнетическо и електрическо.
към текста >>

Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни.
Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат.
към текста >>

Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне.
която не подкрепя живота не е Любов. Любовта, която не подкрепя добрите връзки, не е любов. Любовта, която не може да ни цери от нашите тъги и скърби, не е Любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е Любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния.
към текста >>

Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.
към текста >>

Сега всички се стремите към пътя на съвършенството.
За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята. По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г.
към текста >>

Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята. По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г. „ Развързано ще бъде на небето“, Неделна беседа , София
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 247 - год. XII. Севлиево, 10 октомври 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г. Суша – Буча Бехар Словото на Учителя. В зората на новата епоха. (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата) Аз виждам (стих.) – Ек. Ябълката (стих.) – Ал. Г. Цветя от рила (стих.) – S.
към текста >>

246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено!
246) – Вл. Пашов Из науката и живота. Сянката на Атлантида – S Nicholl Мир и любов– С. Момеков Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо! Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им.
към текста >>

Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне.
която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този.
към текста >>

Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза.
Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях.
към текста >>

По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали.
Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години.
към текста >>

Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше.
Та могат ли? . . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ? ... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода. Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе.
към текста >>

И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата.
Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави. Обичаха я най-много през лятото, когото не сещаха летния пек, който пареше босите крака и изгаряше кожата им. Бяха свикнали с това могъщо древно светило, което изпращаше потоци сили и топлина, без които техният хляб никого не ставаше. И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата. Но не винаги биваше така. Старите помнеха години, като тази сега, години страшни, отдавна минали, за които редно се сещаха, но незабравими. Най-страшните, които могат да бъдат в Дели-Ормана. Суша! . . Дълга, продължителна, есенна и пролетна, когато вятърът задухваше през октомври и май, лишен от влага, когато и последната капка вода останала от зимата се изсмукваше от въздуха, лишен от свежест, сух и неумолим.
към текста >>

Сега хората искат да премахнат егоизма из един път Това е опасна работа.
А ако се разстелеше този лед по цялата земя, щеше да образува една покривка от 40 метра лед. Това е егоизма на мъжа, складиран на северния полюс. Също така и егоизма на жената, на сърцето, ако се разстелеше по цяла Европа, ще образува една планина от 2000 метра. Егоизма, това е едно грамадно богатство, което мъжът и жената са събрали от как са излезли от рая до сега. И всичкото това богатство е складирано на полюсите. Сега хората искат да премахнат егоизма из един път Това е опасна работа. Къде ще сложите този лед? Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя. Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта. Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата.
към текста >>

Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта.
И всичкото това богатство е складирано на полюсите. Сега хората искат да премахнат егоизма из един път Това е опасна работа. Къде ще сложите този лед? Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя. Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта. Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената. Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си.
към текста >>

А вие искате да разтопите леда из един път.
Къде ще сложите този лед? Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя. Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта. Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената. Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си. Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм. Не да го премахне, но да се справи с него, да го организира.
към текста >>

Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция.
Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя. Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта. Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената. Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си. Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм. Не да го премахне, но да се справи с него, да го организира. И той от хиляди години работи над жената, за да организира нейния егоизъм.
към текста >>

* И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен.
Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок.
към текста >>

* Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна.
Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок. * Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна. * Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей. В пазвата си тъмна, хладна, приютила е градинка, * Малко слънце тук прониква, но не е ли чудо пак, че цветенца нежно бели пак растат, цъфтят, трептят * А над тях се извисили маргаритки жълти две, ангел някой ли поръси тука толкоз красота? S. ПАЗИ СЕ! Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази.
към текста >>

Силно огорчена от тях тя казваше: втори път да се оженя, зная, какво да правя.
Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанията си. Но каква била изненадата й, когато един ден дъщерите й започнали да стават груби към нея, да й казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена от тях тя казваше: втори път да се оженя, зная, какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме наричат проста. Това не е човещина. Като наблюдавах тази жена, видях проявата на две естества в човека.
към текста >>

Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път.
И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити. Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки. Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (продължение от бр. 246) Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно. В нашия свят противоречието е основа на познанието.
към текста >>

Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека.
За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина. От Бога и Природата идат всички блага и усилия, които човек трябва да използва за своето развитие, за да реализира възможностите, които Бог и Природата са вложили в него. В човека са вложени, в потенциално състояние, всички принципи и сили на Природата, вложени са всички божествени зародиши. И всичко това трябва да се развие и динамизира, да се прояви. Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека. Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи. Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса.
към текста >>

Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него.
И всичко това трябва да се развие и динамизира, да се прояви. Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека. Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи. Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение.
към текста >>

Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса.
Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека. Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи. Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта.
към текста >>

А пътя за постижение на този идеал е Любовта.
Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната. На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят. Този град се нарича Тихуанацо (Тиуанако) и брои много хиляди години. Въз основа на някои сведения предполага се, че Тихуанацо е изоставен от своите жители около преди 13,000 години.
към текста >>

Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията.
Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот. За да бъде творец, човек трябва да бъде единен.
към текста >>

Абонаментът може да се изплати на два, три и четири пъти с право на подаръците.
320 стр. с 150 илюстрации, и една възглавница с екзотичен мотив, готово напечатана на кремав плат, с размери 45 — 50 см. Абонаментът на списанието е 165 лв. отделно се прибавят 5 лв. пощенски разноски за изпращане на подаръците. Абонаментът може да се изплати на два, три и четири пъти с право на подаръците. Суми се изпращат по пощенска чекова сметка № 975 на адрес, сп. „Домакиня и майка“, София. ул. Алабинска 50. Нов живот — седмичник за обществен живот и култура. Редактор — Тодор К. Попов.
към текста >>

18. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* За никого не са затворени пътищата към небето.
Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. * За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата. Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот.
към текста >>

Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши.
Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония. * Хармония дивна, ти, извор на Сила!
към текста >>

* И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз.
Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония. * Хармония дивна, ти, извор на Сила! Пулсирай, не спирай, върти колелото към светъл чертог!
към текста >>

На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие!
* Хармония дивна, ти, извор на Сила! Пулсирай, не спирай, върти колелото към светъл чертог! Хармония, в бури родена, и в сълзи свещени обляна, излъчвай живителен пламък, прославяй Великия Бог! * Че много души угнетени жадуват за твоето свидно присъствие! Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела.
към текста >>

Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII.
към текста >>

Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си.
Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо до сега не сте станали щастливи. Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си. Това става много лесно. Човек е едно растение. Много от неговите чувства и способности са присадени на дървото. Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото.
към текста >>

Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността.
През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането. Из беседата, държана от Учителя на 31 дек. 1939 г. София — Изгрев ИДА АЗ! Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността. От плът във плът със дух ще ви позная и мислите ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух на Любовта. * Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . . Недей мисли, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън.
към текста >>

Лагерът почти бе взел нормалният си вид: — кухнята бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете.
Бъдете будни в онзи миг омаен, когато ще ви възкресявам Аз! * Аз ида да деля и единявам: единното да сложа в двуедно, различното навек да разлъчавам, блаженство двойно щедро да раздавам под миглите на Вечното Око. * Аз ида Нов Закон да ви насаждам: Мъжът — във мене да познай Жена, жената — с Мъж във Мене да се ражда. във Мене всеки себе си да види, във себе си пък Мене да открий! Елвилюри ЛОДКАТА Бяхме вече от около десетина дни на Рила. Лагерът почти бе взел нормалният си вид: — кухнята бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете. Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за кухнята, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така). Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе.
към текста >>

Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу.
Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят!
към текста >>

До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой.
Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни.
към текста >>

Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава.
Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.).
към текста >>

Това бе един сектор от пътя (около 200 м.).
Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.). във формата на буква Z. До него пътя си е чудесен с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни. Само малко дъждец е необходим за да стане преминаването през него невъзможно. Този „завой“ бе наистина едно мъчилище и за хора и за добитък, Като стигнахме именно при този „завой“, пред нас се откри една върволица от 4—5 коли, здраво натъпкани с багаж, но и здраво затънали в калта. До първата от колите, брат Славчо, цопнал в калта, по риза, бута с всички сили.
към текста >>

До него пътя си е чудесен с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни.
Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.). във формата на буква Z. До него пътя си е чудесен с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни. Само малко дъждец е необходим за да стане преминаването през него невъзможно. Този „завой“ бе наистина едно мъчилище и за хора и за добитък, Като стигнахме именно при този „завой“, пред нас се откри една върволица от 4—5 коли, здраво натъпкани с багаж, но и здраво затънали в калта. До първата от колите, брат Славчо, цопнал в калта, по риза, бута с всички сили. Коларят шиба безпощадно конете, а те горките, превити като лък, с явно усилие да изтеглят колата, но тя хич и не помръдва. Посрещнаха ни така радостно, както навярно са били посрещнати руснаците на Шипка.
към текста >>

Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв.
Менюто беше бедно, но шегите и смеховете ги имаше колкото искаш. Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе. Разпределихме се на две групи по пет души — четирима носят, а един свободен за смяна на най-уморения. Носенето не беше проста работа. Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв. Най-лошото беше, че често тежестта падаше диагонално т. е. само на двама, защото другите двама са стъпили на по-низко място и лодката дори не се допира до рамото им. В следния момент, обаче, положението се изменя и лодката те хлопва по рамото и пада с цялата си тежест само не другите двама. Впоследствие, няколко вечери наред, аз все се стрясках на сън, защото ми се струваше, че нещо ще ме хлопне по рамото. Въпреки всичко, обаче, лагерът наближаваше.
към текста >>

19. -

Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце.
Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени — от целият процес на досегашното историческо развитие: от сложната съвкупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим. Но има и неща, които зависят от нас, именно от нас, и само от нас: от нашия ум, от нашата воля. от нашето сърце Има неща. които ние ще определим — до станат или да не станат, и по какъв начин да станат, през тази 1941 год., в която току що встъпваме. Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце. Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво. И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?...
към текста >>

По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим?
които ние ще определим — до станат или да не станат, и по какъв начин да станат, през тази 1941 год., в която току що встъпваме. Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце. Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво. И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?... Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно поука от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира. Нека изградим нова България! Нека приложим нови методи! Нека тръгнем по нов.
към текста >>

Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно поука от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира.
Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво. И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?... Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно поука от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира. Нека изградим нова България! Нека приложим нови методи! Нека тръгнем по нов. истински нов. и чисто наш.
към текста >>

български път!
Нека изградим нова България! Нека приложим нови методи! Нека тръгнем по нов. истински нов. и чисто наш. български път! Нека докажем на целия свят, нека запишем на вечни времена в страниците на историята, че ние можем да печелим безкръвни победи, много по реални и по-трайни от тия, изтръгнати с насилие. Да изградим Нова България! Велика по дух и по сила. Велика по вътрешното сцепление на частите си и по мощния размах на творчеството си. Това е нашият новогодишен привет.
към текста >>

Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход.
Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . . Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се.
към текста >>

Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село.
Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село. Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат. Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село. Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото! Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо!
към текста >>

В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос.
* Виж тази приказна, елмазна шир — каква хармония, каква вълшебна красота! Ще стихнат бурите човешки най-подир И таз хармония ще слезе във света! * Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта! Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
към текста >>

И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека.
към текста >>

Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие.
Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса.
към текста >>

За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа.
Забравена, отритната, потъпкана тъй безжалостно от днешния „християнски“ свят! И тъкмо днес тя е най-необходима, защото светът страда, именно, от безлюбие, от липса на правда и мир. Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI.
към текста >>

Пътя, който посочи Христос, е изоставен.
И тъкмо днес тя е най-необходима, защото светът страда, именно, от безлюбие, от липса на правда и мир. Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
към текста >>

И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания.
Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол.
към текста >>

Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта!
И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано.
към текста >>

Съвременния живот върви по най-добрия път.
Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично!
към текста >>

От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота.
към текста >>

Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият.
Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
към текста >>

За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света.
Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели.
към текста >>

В следната епоха животът ще върви по други път.
Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие.
към текста >>

Някой път ние сме недоволни от онова което имаме.
Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи. Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява.
към текста >>

И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи.
Бъдете верни на себе си, бъдете верни на Онзи, Който живее във вас. Из беседата, държана от Учителя на 3. XI. 1940 год. София — Изгрев НОВО СЕЛО Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни. Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но.
към текста >>

Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време.
Из беседата, държана от Учителя на 3. XI. 1940 год. София — Изгрев НОВО СЕЛО Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни. Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ.
към текста >>

Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички.
София — Изгрев НОВО СЕЛО Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни. Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят.
към текста >>

Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но.
И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход.
към текста >>

Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят.
Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено.
към текста >>

Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет.
за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот.
към текста >>

До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение.
Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

* * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо.
съч, стр. 78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха!
към текста >>

* * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова!
78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб.
към текста >>

* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат.
. . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети!
към текста >>

* * * И бързай, пътнико, лети!
* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти.
към текста >>

Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
* * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . . Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея . . . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>

Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта.
Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Гръм гърми и вятърът лудува. Нощта е черна като въглен. Разпръсни тъмнината!
към текста >>

Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина.
Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб.
към текста >>

Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38.
Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб. Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз! 39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие.
към текста >>

Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат.
Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка. Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям.
към текста >>

Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.
Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям. О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш? Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността? Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце. Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър. Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница. Богати процесии минават край мене с шум и викове. Нима ти ще стоиш мълчалив зад всички, в сянката, а аз сама ще чакам, ще плача и ще чезна, измъчвана от напразни желания? 42. Сутрин рано ние си пошъпнахме един на друг, че ще отплуваме на лодка, само ти и аз, и ни една душа в света не ще узнае за това безкрайно и безцелно странстване. В тоя безбрежен океан, без твоята безмълвна, внимателна усмивка, ще се понесат моите песни свободни като вълните, не сковани с думи.
към текста >>

Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята.
Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта. 43. Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45.
към текста >>

Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя.
Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки?
към текста >>

В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде.
А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки? Той иде, иде, иде. Всеки миг, всеки век, всеки ден, всяка нощ Той иде, иде, иде. Много песни, печални и радостни, пях аз, но в тях всякога звучеше: Той иде, иде, иде. В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде. В мрачината на дъжделивите юлски нощи, в гърмящата колесница на облаците Той иде, иде, иде. В тъгата, която заменя друга тъга, Неговите стенания притискат сърцето ми, от тяхното златно допиране засиява радост в мене. 46. Аз не зная от кога Ти идеш срещу мене. Твоето слънце и звездите не могат да Те скрият от мен за винаги. Много сутрини и вечери се чуваха Твоите стъпки, и хлопаше Твоят пратеник в моето сърце и ме зовеше тайно.
към текста >>

48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо.
О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня. Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух.
към текста >>

Не се бавехме по пътя.
Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене.
към текста >>

Моите пътници се смееха над мене.
Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук.
към текста >>

Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път!
Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
към текста >>

Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна! 49. Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба. Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света, и с цвете за награда на мен, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба. 50. Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница, Царю на царете!
към текста >>

Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот.
Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват!
към текста >>

Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“.
Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе. Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
към текста >>

Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват.
Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните?
към текста >>

В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел.
Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце?
към текста >>

При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката?
Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце? При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката? 56. Ето защо е тъй велика в мене Твоята радост! Ето защо Ти слезе при мене! О, Владетелю на небесата, д би била твоята любов, ако не бях аз? Ти ме направи съучастница на всичките свои съкровища. В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост.
към текста >>

Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят.
Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. На морския брег на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя?
към текста >>

Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод.
Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота.
към текста >>

Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения.
А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното.
към текста >>

По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание.
към текста >>

Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука.
Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
към текста >>

Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“.
Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
към текста >>

наука казва, че човек се ражда три пъти.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
към текста >>

Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път.
„хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
към текста >>

Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
към текста >>

Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
към текста >>

Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания.
Всички тези експерименти могат да се направят разбираеми и за един новак в тази област и с това да се направи много за признаване на методът, при предположението, разбира се, че психометрическите изследвания ще се извършват правилно. Скоро след появяването на първото съчинение на Бъканън по психометрия иде и г-жа Блаватска в своята книга „Isis unveiled“ напълно да признае неговите разкрития. Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон. В това съчинение се съдържат психометрически изследвания из всички важни области на живота, особено из античните времена. Дентон сам е авторитет в тази област. Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания. Освен историята на минали земни периоди, изследвани са и планети, и резултатите са тъй своеобразни, чудни и стоящи в такова рязко противоречие с владеещите схващания, че само поради това книгата не е могла да има успех. Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор. В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания.
към текста >>

Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер.
Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.
към текста >>

Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението.
Един добър пример ни дава плочата на фонографа. Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване.
към текста >>

Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им).
Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия. Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка.
към текста >>

Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности.
на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало. Той мисли сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги. Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал.
към текста >>

Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.
„Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.
към текста >>

Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя.
Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето. Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки. Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен.
към текста >>

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>

Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.
Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
към текста >>

Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина.
Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния.
към текста >>

Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части. Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението. Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>

Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно.
към текста >>

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>

Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса.
И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
към текста >>

На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система.
към текста >>

Вторите се явяват по пътищата на първите.
Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
към текста >>

Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже.
към текста >>

Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение.
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста.
към текста >>

Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка.
към текста >>

Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“.
„ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“. Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията. Диета на картофи, хляб и овощия би била идеална храна за страдащите от подагра. Тази диета понася и малко мляко. Тази храна е при това и много по-евтина, отколкото всякакви минерални води.
към текста >>

Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо.
Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо. Не можал нищо да забележи, а скърцането продължавало по-силно . . . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо.
към текста >>

Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко.
На излизане от там, срещнал наблизо стражата, — едно турско заптие: запитал го и него, ала и той не можел нищо да му каже, понеже нищо не забелязал. Върнал се след това в къщи и пак си легнал. Скоро след това заспал. По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . . Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко. Събудил се чак на утрото. През деня той отишъл по роднини и познати с цел да научи нещо за това своеобразно скърцане, ала от нигде нищо не научил. Навсякъде било спокойно! Туй го много учудило и няколко дни наред той бил постоянно под впечатлението на тази случка .. . На петия ден след случката, баща ми получи едно мое писмо от София, в което му съобщавах за смъртта на майка ми, която той бе оставил малко болна при заминаването си за Македония .
към текста >>

Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото.
Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме. Другарят ми продължаваше да бъде в тревога. Най-сетне той каза: „Хайде да отидем към квартирата ми; може да съм получил писмо от дома.“ Отиваме у тях и на масата намираме затворено писмо, което той разпечата и прочете в мое присъствие: същото съдържание, което прочел на сън. Не само приблизително същото съдържание, но, — както каза другарят ми, — буквално същите думи, същите изрази. Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото. Щях да си помисля, че е забравил прочитането му. И ако аз сам не бях отишъл в къщи, пак щях да се съмнявам. Това, което ме кара да не се съмнявам, е фактът, че той отвори писмото в мое присъствие.“ Телепатична връзка между баща и син. Госпожа Н. ни съобщи следното свое преживяване, което й е направило дълбоко впечатление и което тя разправя винаги, когато иска да докаже на слушателите си, че има — както тя се изразява — „Провидение“: „Това, което ще ви разправя, се случи през месец септември 1911 год.
към текста >>

Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира.
Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко. Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св. Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона.
към текста >>

на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К.
Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня. Те били около 3000 лева. На нас и на ум не би ни дошло, че може да има в килера закопани пари.“ Офицер съобщава на брат си за своята смърт. „През последната война, като данъчен, бях военен чиновник в Моравско. На 9 ноември 1917 г. на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К. в бели дрехи. Този сън ми направи голямо впечатление по своята необикновеност. Чак след три месеца се научихме, че той бил убит на Каймак-Чалан на 9 ноември през деня, като ротен командир в 56 полк. Датата на смъртта се установяваше от смъртния акт, който получихме. А датата на съня запомних добре, понеже спах в хотел „Македония“ само една вечер при връщането си от отпуск“.
към текста >>

Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр.
Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото. Лаборантът казал, че тъй му се е сторило. В същото време жена му телеграфира на брата си в гр. Б. за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й. Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр. С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си.
към текста >>

И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение.
Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Низ Пътя (стихове). 3.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя.
към текста >>

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа. Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М.
към текста >>

Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г.
към текста >>

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ? - Не! отговори Благословеният. Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас: - Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш? Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения.
към текста >>

Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
към текста >>

Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо!
към текста >>

При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм.
Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
към текста >>

Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия. - О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо!
към текста >>

Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>

Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца.
към текста >>

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход.
. . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
към текста >>

Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО.
към текста >>

Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
към текста >>

Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода?
От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
към текста >>

Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо.
Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
към текста >>

И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания.
Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това. В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто.
към текста >>

Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва.
Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ?
към текста >>

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма.
към текста >>

Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин.
По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия. Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“.
към текста >>

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
към текста >>

И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника.
С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
към текста >>

Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
към текста >>

На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
към текста >>

Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.
Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
към текста >>

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение.
Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
към текста >>

Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда.
Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
към текста >>

Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц.
към текста >>

Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност.
Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост. управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз () Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане. Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела. Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
към текста >>

Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент. Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти. Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и ().
към текста >>

Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира.
Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и (). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
към текста >>

Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията.
() САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението.
към текста >>

Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен.
Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат.
към текста >>

Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.
към текста >>

Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите.
към текста >>

Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.
Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия. Парацелзус, на 24 годишна възраст. Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма.
към текста >>

Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им.
Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.
към текста >>

Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница.
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
към текста >>

отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си.
Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) За пътуването на парах. „Волтурно“.
Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов.
към текста >>

Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование.
Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство.
към текста >>

Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ?
Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват.
към текста >>

Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество.
Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов?
към текста >>

Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов?
Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж. разказът: Изпит от Блек (кн. 8 на списанието) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие.
към текста >>

Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени?
* * * ОАЗИСЪ Посред пустинни пек ужасен кат хала смърт семум бесней, оазис има там прекрасен, де вечно пролетта се смей. * Там палми гордо се люлеят, привет изпращат надалек, и райски птици чудно пеят далече от пустинни пек. * И сенки има за отмора, и среброструен извор там води си плиска, морни хора прекланят му се, като в храм. * И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и покой . . . Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени? * Де има кораво сърце, окаменело от злина, що милостта и любовта не могат го преобрази? * Безспирно слънчеви лъчи милуват ледната скала, и тя топи се и сълзи, кат бистра, прелестна роса. * На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта.
към текста >>

* Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце.
* Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр. но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света?
към текста >>

Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец?
* О, тя е негова сега, той волни й дари крила, човеку, тоз неверник млад, безсмъртна, тя се повери, ала кой знае той дали е оценил тоз дар богат I * Да, вино, песни и жени и разни весели игри заведоха в далечен край другаря мил на таз мома — тя страдаше сега сама, скърби душа, сърце ридай. * Безжалостният земен цар не спомняше си веч със жар мечтателни небесен лик на нежното онуй дете, при нея веч той не дойде, не чу жалобния й вик. * — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми покой! * О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай. * Но смея ли да моля аз? Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец? * Той нивга туй не би простил, Той мене люто би проклел. Изгубих свойта чистота, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила. * Конец, конец на тоз живот, във тесни дъсчени кивот, аз искам, искам да умра, но как? Безсмъртна ми душа, в ад ли слезна да горя, ще съм пак жива, да скърбя. * Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши.
към текста >>

Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения.
Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения? Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна? Очевидно, тя помага на ума да се повдига от физическото поле и му съдейства да възлезва и отлита във висшите области на съзнанието. Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения. Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са.
към текста >>

Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>

като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие.
Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб.
към текста >>

На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
към текста >>

Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация.
Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата. Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея. Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло.
към текста >>

И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане.
И те говорят, че Брама е само едно основание на всичко съществуващо и отричат в него проявената личност. В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране. Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията. Но да спрем тук. Никой човешки дух още не е проникнал в великите тайни на тия две области. И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него. За това има само един път — пътя на мистицизма. Но той е трънлив и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама. От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност. Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък.
към текста >>

За това има само един път — пътя на мистицизма.
Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията. Но да спрем тук. Никой човешки дух още не е проникнал в великите тайни на тия две области. И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него. За това има само един път — пътя на мистицизма. Но той е трънлив и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама. От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност. Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък. Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо.
към текста >>

Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя.
В всичко мистикът може да открие скритата идея. И Платон, и Бьоме, и Сведенборг виждаха, че всяко нещо е само представител на известна идея, на известно божествено основание. Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на идеите, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са идеите. И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената. Тогава ние съвършено ясно бихме могли да проникнем в много от тайните на непознаваемото, скрити в тъмнината на незнанието. Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя. по който върви през своя живот. За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник. А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви.
към текста >>

За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник.
Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на идеите, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са идеите. И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената. Тогава ние съвършено ясно бихме могли да проникнем в много от тайните на непознаваемото, скрити в тъмнината на незнанието. Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя. по който върви през своя живот. За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник. А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието.
към текста >>

Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас.
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал.
към текста >>

Смирението е великият път на духовен растеж.
сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои.
към текста >>

Расте по сухите хълмове и край пътеките.
Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките. Почва да цъфти от началото на юли. Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади.
към текста >>

— Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр.
Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички. Името си е добило от формата на плодовете. След като се изучи то биологически, ще се пристъпи към по-големи подробности по отношение цветовете му. Цветовете на овчарската торбичка са много дребни и събрани на куп в грамадно количество.
към текста >>

Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега.
В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ? И дали най-висшите, до сега почти непознати, сили не се развиват от най-съвършения органически комплекс, който познаваме, от човека?
към текста >>

Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма.
“ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене. Молитвата, желанието, молбата на масите е винаги тайнствено молене! Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване.
към текста >>

Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира.
Йелоха — Бог, отразен в едного от боговете. Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата. Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди.
към текста >>

Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта.
към текста >>

Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма.
Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота.
към текста >>

— Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин.
22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание. Недостатък: неспособност да се съобразява с нравите и обичания на обществото. Д. Приятност. — Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство. Недостатък: недостиг от свобода на маниери; неспособност да бъде приятен или приет, когато е между чужди. 23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум.
към текста >>

— Припомняне на места; географическа способност; желание да се пътува, за да се види света.
Недостатък: разпуснатост; невнимателност по отношение на държане в ред книги, инструменти, вестници и пр.; рядко се знае, къде да се намери нещо, което се е употребявало неотдавна. 30. Пресметливост. — Способност да се пресмятат числа умствено; да се събира, изважда, дели и умножава; да се правят сметки и пр.; Излишък: предразположение да се пресмята всяко нещо. Недостатък: неспособност да се разбират и най-простите числени отношения. 31. Място. — Припомняне на места; географическа способност; желание да се пътува, за да се види света. Недостатък: неспособност да се помнят места; лесно изгубване; не може да покаже посоките на компаса. Литературни способности 32. Запомняне случки. — Памет за събития; любов към история, анекдоти, факти, хроники от всякакъв вид; един вид жив вестник. Излишък: постоянно разказване истории и пренебрегване длъжностите си.
към текста >>

Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката.
Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на .
към текста >>

Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята.
Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен.
към текста >>

Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти.
Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле.
към текста >>

Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“.
Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр. Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия. Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея. Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“. Тя не върви като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея, има, следователно, ширина, както планетите. Големината на Луната е приблизителна 1/50 от големината на земята, напречният й разрез е 2160 мили (на земята е 7926 мили). Скоростта й се мени между 12° и 15° 15’ за 24 часа. Там, където Луната заема твърде силно положение в хороскопа, тя произвежда стройна фигура с къси ръце и крака, и с пълни ръце и нозе. Лицето е кръгло и бледа, очите сиви.
към текста >>

Пресметнато е, че животните изживяват пет пъти времето, което им е нужно да достигнат зрелост.
Където и да погледнем, било в животното или в растителното царства, виждаме едно начало и край на всички природни форми. Даже се поддържа, че в минералния свет живота, ако можем да му приложим такъв атрибут, ако и да е безгранично продължен, не е вечен. В расите на човешкия живот, тоже, изглежда да има един естествен закон, универсално приложим, според който те имат периоди на растене, зрелост и отпадане, и в цялата история не е имало изключение от това правило. Едва ли може да се предполага, че човешкият живот ще попадне под друга някоя категория. Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия. Пресметнато е, че животните изживяват пет пъти времето, което им е нужно да достигнат зрелост. Не изглежда да има някоя действителна причина, защо да не бъде същото и с човека. Човекът достига зряла възраст на около двадесет годишната си възраст. Според тази теория, следва, че човекът трябва да живее сто години. При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст.
към текста >>

Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко дърво минава през тези фази много пъти през живота си.
Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко. Но факта, че смъртта постига живота и на животните и на растенията по един подобен начин, показва за мене, окончателно, че самовнушителното доказателство е било много надценено. А че естеството на живота е различно в животното и растителното царство, това едва ли е силно доказателство в случая. Това, което цялата природа показва, както вече се спомена, е съществуването на периоди на растене, зрелост и отпадане, даже ако научното оправдание за това състояние на нещата още се търси. Паралелът се намира на всякъде и има значение както за големите цикли на живота, тъй и за малките. Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко дърво минава през тези фази много пъти през живота си. От това може да се аргументира, че има паралел с живота на човешката душа в последователните й фази на растене и проявление. Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати.
към текста >>

Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство.
Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати. Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм?
към текста >>

Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване.
От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати. Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата.
към текста >>

Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм?
Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество.
към текста >>

Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за възмездието много бърже действа.
А имаше и шест семестъра от юридич. факултет на Брюксел. университет. Аз се обърнах към него с думите: слушай, Б., да не вярваш, да се съмняваш и да критикуваш - разбирам. Но да хулиш, да псуваш - това не разбирам. Как можеш да оправдаеш това свое поведение? Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за възмездието много бърже действа. На такива „хергелета“ като тебе, много скоро им слагат по един кюстек, та да не ритат... — Разделихме се. Същия ден сл. обед аз бях в една градина от учители и студенти. Между нас беше и нашия съчувственник И Д. И още с пристигането си при нас Б.
към текста >>

Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе.
– Добре! ще дадеш обещание, че никога няма да хулиш, а ще проявиш интерес към духовните въпроси. И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален. Обещанията дали своя ефект.
към текста >>

разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си.
Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>

Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
към текста >>

и подтикват човечеството в новия път.
Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видени да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението.
към текста >>

Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път.
Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
към текста >>

в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто.
Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи .
към текста >>

Моля ви се, пръв път се срещаме и вие ме обявявате за свой враг?
Ние не можем да проявяваме никаква благосклонност към своите най-отявлени врагове. — „Врагове“! извиках аз. Кои са вашите врагове? Какво зло сте видели вие от мене досега? Моля ви се, пръв път се срещаме и вие ме обявявате за свой враг? Не разбирам, право да ви кажа. — Вие не сте ли от град? Цветята, които искате да наберете, не са ли за хора от града? Даже, според сведенията, които нашата тайна полиция има на разположение, вие събирате цветя за ваши деца, които живеят в някакъв си там град (думата „град“ косът произнесе презрително). — Съвършено вярно!
към текста >>

Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски.
към текста >>

Или друго сравнение: един пътник тръгва от Бургас и стига в Ямбол; това са естествените науки; окултизмът продължава по-нататък до Пловдив, София и пр.
Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки. Едно сравнение: напр. в азбуката да кажем, че сме стигнали до буквата „К“; това са естествените науки. Окултизмът продължава от „К“ нататък. Или друго сравнение: един пътник тръгва от Бургас и стига в Ямбол; това са естествените науки; окултизмът продължава по-нататък до Пловдив, София и пр. От тези две сравнения се вижда, че не може да има противоречие между окултизма и естествените науки, защото първият се явява само като разширение на последните. Нещо повече: изучването на естествените науки много ще улесни човека при изучването на окултизма. Изучването на естествените науки ще даде здравата основа, на която ще стъпи човек и ще гради по-нататък. Няма нито един факт от естествените науки, който да противоречи на окултизма. Необходимост от окултизма за познаване на природата Изследванията в областта на естествените науки трябва да приемем с благодарност.
към текста >>

Пътува на длъж и на шир из нея и най-сетне си съставя ясно понятие за нея.
Между фактите на естествените науки и окултизма няма противоречие. Но материализмът отива по-далеч от фактите, като казва, че вън от тези факти, нищо повече не съществува. Значи, тук материализмът притуря нещо от себе си. Това не е вече само задоволяване с областта на фактите. За да се види ясно разликата между естествените науки и материализма, ще си послужа с едно сравнение: един географ изучва пловдивска околия. Пътува на длъж и на шир из нея и най-сетне си съставя ясно понятие за нея. Този географ, като завърши своите изследвания, е в състояние да каже, че познава много добре тая околия. Може да ви я опише подробно. Но той може ли да каже: „пловдивската околия изучих подробно. От самото нейно съществуване трябва да се вади заключение, че непременно друга околия не съществува“. И именно така прави материалистът.
към текста >>

Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма.
Ако той познаваше, казват те, естествените науки, сигурно щеше да разсъждава другояче. В същност, тъкмо обратното е вярно. Всеки истински окултист много добре познава естествените науки. Нему много добре са известни и аргументите на материализма. Мнозина окултисти са били по-рано материалисти, но са го надраснали. Напр. Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма. Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия.
към текста >>

Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма.
В същност, тъкмо обратното е вярно. Всеки истински окултист много добре познава естествените науки. Нему много добре са известни и аргументите на материализма. Мнозина окултисти са били по-рано материалисти, но са го надраснали. Напр. Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма. Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления.
към текста >>

Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ.
В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността. Това независимо дохождане до същи- те истини още повече повдига ценността на свещените религиозни книги. Легендата за птицата феникс Древните народи са вярвали в съществуването на една много красива птица, наречена феникс, която бивала изгаряна, но след това възкръсвала от пепелта си пак тъй красива, каквато била по-рано. С тази легенда старите окултни школи са разяснявали на народа закона за прераждането на човешката душа. Но ние можем да използваме тази легенда и за друго. Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор.
към текста >>

Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално.
към текста >>

Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове?
Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове.
към текста >>

Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати.
Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 407).
16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 87).
Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията.
към текста >>

Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност.
(Научно изследване) Можем ли да узнаем научно, какво ще станем след това, което ние наричаме смърт, т. е. след спирането на телесните функции? На този въпрос можем вече да отговорим утвърдително. Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба.
към текста >>

Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние.
към текста >>

Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си.
Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта.
към текста >>

Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща.
Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло. Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп.
към текста >>

„Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“.
Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи.
към текста >>

След няколко години, в 1823 год., тя умряла във време на пътуването си в Крим, дето била повикана от княгиня Галицина.
Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме. Той предпочитал да стои тя другаде вместо в столицата му. След няколко години, в 1823 год., тя умряла във време на пътуването си в Крим, дето била повикана от княгиня Галицина. * * * През това време, едно мистично дружество, наречено дружество на Св. Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея. Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии.
към текста >>

Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината.
Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа. Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
към текста >>

Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин.
Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“! Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин. Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни.
към текста >>

През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче.
И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата. Царицата, силно увлечена в мистичните учения, се ентусиазира от теорията на окултните науки, от магнетизма, спиритизма и магията. Филип видя, че порасна неговото реноме от реализирането на едно негово пророчество. През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче. От тоя момент неговото влияние постоянно растеше. Той бе отрупан с почести: царят му даде чин на дивизионен генерал, с право да носи униформата на тоя чин. Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство.
към текста >>

Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип.
Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство. Французкият посланик, обаче, отговорил, че това нещо е невъзможно, тъй като нито един диплом в Франция не се дава honoris causa. Царицата не могла да се убеди. Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това? Валдек-Русо, обаче, изтъкнал на царицата, в тоя ред на мисли, че и г.
към текста >>

През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз.
(върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници. Спиритистическите сеанси били твърде чести. Дирижирал ги самият Филип. Един от най-често извикваните духове от императора бил тоя на баща му, Александър III. Известен е култът, с който Николай II окръжаваше паметта на баща си. През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз. Николай II обещавал и това доста много е допринесло впоследствие да се закрепи тоя съюз, въпреки все повече и повече растящите германофилски влияния в руския дворец. През руско-японската война Филип бил държан в течение на различните руски проекти против Япония. Понеже тия проекти несполучили, противниците му в двореца (а τΐ били твърде много) повдигнали против него твърде жива кампания пред царя, като отивали дори до обвинението в предаване на японското правителство плановете на руското. Най-сетне, намерили, че той става вече досаден. Поради голямото си влияние върху царя, Филип станал за правителствата една обезпокоителна личност, която трябва да се наблюдава и, ако е възможно, да бъде отстранена.
към текста >>

След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери.
и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба.
към текста >>

О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса.
Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги? О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса. Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В. Еднакво ли е числото на превъплътяваният за всичките духове? О. Не. Този, който напредва бърже, спестява много такива процеси. При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В.
към текста >>

Могат ли някои духове да дойдат за първи път на този свет, след като са били родени на други светове?
При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В. Постигаме ли всички тия телесни съществувания само на земята? О. Не всички, защото те стават на различни светове, Светът, на който сега се намирате, не е нито първият нито последният от тях, а е един от най· материалните. В. Не би ли бил човек по-щастлив, ако си остане само като дух? О. Не, не, защото така щяхме да останем на едно место, а ние искаме да напредваме към Бога. В. Могат ли някои духове да дойдат за първи път на този свет, след като са били родени на други светове? О. Да, точно така, както и вие можете да отидете на други светове. Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво?
към текста >>

Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука.
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите.
към текста >>

Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото.
Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал. Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае.
към текста >>

„Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“.
Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал. Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае. че ще умре, но и последният и първият стават известни за промяната в момента, в който тя става. В тоя момент го обладава едно забъркване от станалата промяна също тъй, както и когато човек се намира при акта на смъртта, и това забъркване трае.
към текста >>

Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото.
И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената.
към текста >>

Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество.
В общите си положения това усилие за синтез свършва с изяснение на един съществен динамо-психизъм, който обусловя индивида, както и вселената, която стои неразрушима и постоянна през преходните проявления, които, благодарение придобивките и опитностите на разните „монади“ — еволюира правилно от несъзнателното към съзнателното. Индивидуалното съзнание съставлява част от този нерушим и вечен динамо-психизъм. То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо. Метерлинк отива не по-малко далеч от Д-р Желе в мистическото тълкуване на явленията на подсъзнанието. Еволюцията на неговия дух е много ясна в този смисъл. Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество. Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала. Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от първите две. Между това, към техните догми се е присъединил по един бляскав и не очакван начин английският новелист Конан Дойл, който, по примера на Алан Кардек, вижда в „съобщенията“, на „обезплътените “ именно едно Ново откровение. Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост.
към текста >>

Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат.
Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“. Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат. Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно дърво, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на дървото, е загубено. —- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни?
към текста >>

— Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава.
Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
към текста >>

Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат.
Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
към текста >>

Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето.
„Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
към текста >>

Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман. Аз мисля, че всички, които се интересуват от психическите явления и са. пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното.
към текста >>

пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност.
Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман. Аз мисля, че всички, които се интересуват от психическите явления и са. пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното. Като не съм наклонен да предпочета едни обяснения пред други, аз ще ви представя някои любопитни факти, които съм срещнал, и ще ви препоръчам едно или две обяснения, които са възможни. Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи.
към текста >>

Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи.
пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното. Като не съм наклонен да предпочета едни обяснения пред други, аз ще ви представя някои любопитни факти, които съм срещнал, и ще ви препоръчам едно или две обяснения, които са възможни. Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи. Исках да видя, дали хипнотизмът може да даде некои доказателства за съществуването на една връзка между старите противници — умът и материята. Главните явления на хипнотизма са двойни: физически и ментални, но в действителност мъчно е да се каже, къде почват едните и къде свършват другите. Няколко типични случаи ще ни покажат това. Една пациентка, която страдаше от безсъница през много последователни нощи, без някаква видима физическа причина, но като следствие от тревога и „нерви“, се реши да опита хипнотическото лечение. Тя седна на един стол с лицето си към светлината и гледаше решително в оператора, който след кратко време й каза: „сега ви се спи.
към текста >>

С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса.
Това съм видел в няколко случая. И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му.
към текста >>

Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото.
То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си.
към текста >>

Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия.
В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля.
към текста >>

— казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека.
Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля. — Гледайте, гледайте Горняка, как се е изтегнал, юначината! — казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека. Те бяха първите, които се връщаха от работа. — Хе-хе! стани бре, Горняк! Ще те изпасат гъските ... — шегуваха се те. Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак.
към текста >>

Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си.
Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата.
към текста >>

Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност?
Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена. Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята!
към текста >>

Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати.
Съмнителната хипотеза . . . Съмнението. Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата.
към текста >>

32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука.
. . Съмнението. Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта.
към текста >>

Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя.
6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата.
към текста >>

Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието.
Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените.
към текста >>

Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира.
Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти.
към текста >>

Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути.
се смесват. Ние виждаме как възлизането ‘на изригнатия облак от 15 юли се е развивало много по-бързо от това на 29 май: тъй, за 1 ч. и 26 min. той е достигнал 530,000 км. височина, която е с 1/3 по-голяма от разстоянието, що ни дели от луната. Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути. Но имаме и още по-големи взривни скорости. Тези изригвания започнаха възлизането си с еднаква бързина, после, в един миг получиха един импулс, който уголеми значително скоростта им, която на свой ред остана постоянна до тогава, до когато нов тласък не я измени. За взрива от 29 май, наблюдаваните скорости са точно 5.5 км., 14.7, 27.9 и 60 00 км. в секунда, а за онзи през юли — от 37 до 163 км. И така ние виждаме, че е невъзможно да останем индиферентни пред тези мощни прояви на слънчевата енергия, когато си спомним, че те имат своето неизбежно въздействие върху всички членове от нашата голяма слънчева фамилия, а в частност, върху земята, атмосферата й и цялото човечество.
към текста >>

Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента. Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята. Гъстотата му е равна на 0.23. Юпитер има 5 луни. Той е най-голямата планета в нашата слънчева система. Обиколката си около слънцето той извършва в 314 дни и 12 часа. Средната му бързина е 5' за 24 часа.
към текста >>

Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето).
и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П. 1920 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70608687400818