Търсене в текстове за 'Гръцката философия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 200 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската".
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
към текста >>

Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
към текста >>

„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
към текста >>

2. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование.
– Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука.
към текста >>

И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил.
Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
към текста >>

3. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици".
Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството.
към текста >>

А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини.
Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община".
към текста >>

4. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели.
После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската.
Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет.
към текста >>

Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън.
към текста >>

Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор.
Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън. Всъщност тук се крие дълбок символизъм. Ред философи са били ученици на Ионийската школа. С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе върху културата на Гърция. Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците.
към текста >>

Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура.
Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура. Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет.
към текста >>

Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура.
Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове.
към текста >>

Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа.
Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
към текста >>

Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот.
Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот. Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17.
към текста >>

5. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр.
Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
към текста >>

Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма.
При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това.
към текста >>

Ще дам няколко примера от гръцката митология.
Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна. Атиняните всеки 8 години били задължени да пращат на остров Крит по 7 момци и моми, които били хвърляни в едно подземие, наречено лабиринт и там ставали жертва на чудовището минотавър. Мнозина герои се опитвали да помогнат, но безуспешно: пътеките в лабиринта били така преплетени, че те се изгубвали вътре и ставали жертва на минотавъра. Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне.
към текста >>

това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо.
Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му.
към текста >>

Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата.
Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха.
към текста >>

Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

6. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма.
Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма". Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий.
към текста >>

Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания.
Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало.
към текста >>

7. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло.
към текста >>

Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето.
В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника.
към текста >>

Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра".
Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизира духа. "Малкото светило" - луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизира материята.
към текста >>

8. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Боев Окултната наука хвърля нова светлина върху историята на човечеството и изгражда една нова философия на историята, която ще бъде на съвсем други основи в сравнение със сегашната.
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН. РОДИЛНИТE МЪКИ НА НОВАТА КУЛТУРА. Б. Боев Окултната наука хвърля нова светлина върху историята на човечеството и изгражда една нова философия на историята, която ще бъде на съвсем други основи в сравнение със сегашната. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за възлизането и слизането на народите, на културите, близките и далечни причини за тия или ония исторически събития, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на възхода на човечеството и пр. И тогава вместо хаос, в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък.
към текста >>

И в това отношение той прокарва паралелизъм между китайската култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр.
В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за възлизането и слизането на народите, на културите, близките и далечни причини за тия или ония исторически събития, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на възхода на човечеството и пр. И тогава вместо хаос, в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък. И в това отношение той прокарва паралелизъм между китайската култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр. Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват. На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор. Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него.
към текста >>

На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор.
Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък. И в това отношение той прокарва паралелизъм между китайската култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр. Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват. На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор. Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво.
към текста >>

9. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр.
Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
към текста >>

Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите.
към текста >>

Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток.
Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства. Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало.
към текста >>

Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата.
Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание.
към текста >>

При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното.
По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна.
към текста >>

Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните.
към текста >>

Философията е само производна на музиката, нейна последица".
Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица". "Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности.
към текста >>

Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово.
А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр. Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие. То, по начало окултно, ще ни доведе неизбежно, между другото, и до някои от древните схващания, но не вече като литература или легенда, а като една реална действителност, с която новите музиканти ще творят новата музика на едно ново човечество.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията.
Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис. Тук той основава своя школа и общество. Питагор не е могъл да понася властта на самоския тиран Поликрат. Затова той напуснал Самос за винаги.
към текста >>

Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис.
В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете. Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон.
към текста >>

Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия.
Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен". Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература. Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор.
към текста >>

Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен.
Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше". През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент. Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен. За съжаление, за него и живота му нямаме почти сведения, както много знаем за противника му Питагор. Едно е само сигурно: той е най-плодовитият музикален писател на древността. Ако може да се вярва на достигналите за него оскъдни сведения, Аристоксен е автор на 400 студии, трактати и др. За наша скръб, до нас са достигнали само големи откъслеци от двете му големи съчинения „Елементи на хармонията" и „Елементи на музикалната ритмика". И Аристоксен е имал школа и множество ученици и последователи, наречени хармоници.
към текста >>

11. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание?
Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание? Ако, обаче, разгледаме съвременната наука през очилата на някой посветен в тайните на битието, каквито през всички почти епохи е имало, ще видим че тя все още пъпли по повърхността на живота; проучва, почти изключително, само материалната страна, външните проява на една велика духовна същност. Служейки си само с несъвършените си сетива и уреди, отхвърляйки непосредственото познание, чрез едно духовно извисяване, чрез вътрешно проявление и интуиция, голяма част от съвременните учени отрекоха всякакво по-висше начало, освен материята. И от тук се създаде днешната западноевропейска култура, чиято монументална сграда е построена на пясъчна основа т. е. върху едни временни, преходни начала и принципи — правото на силния и борба за лично благо. Но знае се, че къща съградена на пясък не може да устои на бурите.
към текста >>

Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава.
по-конкретно казано: духовното начало свързва хората и ги побратимява. А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби. В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот. Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България. Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава. Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката! Великите духовни учители са разкъсвали ограниченията и разпръсквали заблужденията, наслоявани с векове от профаните на човешката мъдрост. Със своята велика мъдрост и любов, посредством лъчите не едно повиеше знание, те са играли ролята на грамадни фарове, осветлявайки великия океан на живота. И докато светът се е ръководил от тези фарове, той се е движил из пътя на правилното материално и духовно развитие. Щом човечеството се е отклонявало от този път.
към текста >>

Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К. Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница).
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си.
. . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота.
към текста >>

Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши.
Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм.
към текста >>

Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота.
Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия.
към текста >>

Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите.
Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес. И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята. А за това има достатъчно исторически данни. Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само, в легендите. Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите. Също така съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попадна в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което в религиите наричат грехопадение. Но като стигнем вече до Атланската раса, за нейното съществуване и култура има много исторически и писмени паметници. В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни.
към текста >>

Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот.
Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
към текста >>

Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо!
Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени.
към текста >>

13. -

Това е новата философия: тела трябва да се създадат.
Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш.
към текста >>

Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея.
Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение. От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос. Но в Самос той остава за малко време, за да се засели във велика Гърция, южна Италия, в гродът Кротон, но Тарентския залив, втори град в южна Италия, след Сибарис. Тук Питагор основал свое общество и шнола. Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва.
към текста >>

Създаденото от Питагор учение, след смъртта му, се пренася в Гърция, гдето господства над гръцката философия.
Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея. Тялото ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е тон и число. Създаденото от Питагор учение, след смъртта му, се пренася в Гърция, гдето господства над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфическата литература. Към четвърти век до Христа питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопигагорейците или новоплатониците. Питагор и учениците му имали за основа на своите размишления, при анализа на музикалните прояви, численото отношение и математическите построения. Затова ги наричали и каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г.
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия.
към текста >>

От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.
към текста >>

Тя е израз на езотерическата философия на евреите.
с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм. Има указание, че Кабалата, която била изгубена от евреите във време на вавилонския плен, се е запазила в халдейската академия и била предадена на Ездра от началника на магите, великият пророк Данаил. Това е доказано, главно, за частта, която служи за основа на Практическата Магия. — * * * Кабалата е най-известното учение от окултните традиции. Тя е израз на езотерическата философия на евреите. Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам. Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея, Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното: „Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет.
към текста >>

Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е.
Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество.
към текста >>

Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37.
Местности — памет за места, положения, пътувания. 32. Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати.
към текста >>

Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати.
Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят.
към текста >>

На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде.
Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството.
към текста >>

Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни.
Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота.
към текста >>

Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството.
Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата.
към текста >>

По-после завършва по философия във виенския университет.
Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“.
към текста >>

След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията.
До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр.
към текста >>

Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр.
След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма.
към текста >>

„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“.
През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
към текста >>

В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията.
От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането). Такива са драмите му: „Портите на посвещението“, „Изпит на душата“ и „Събуждане на душата“. Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът.
към текста >>

--------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.
Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати.
От редакцията 14. Теософски книги. Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти Поука за българите Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка. Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
към текста >>

Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време.
В нея има малко място за чудеса. (Разум и натурализъм като при унитарците). До известна степен той вярвал в безсмъртието на душата, но не до действителните консеквенции на християните. Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си. — Целият ход на изследването със своите все по-тясно ограничени въпроси ни показва чиста психометрия, където Бъканън е този, който дава, а психометрът е приемачът. Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време. Ако би повторил днес своите опити още веднъж, Бъканън би постигнал съвсем други резултати. Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената. В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни. Не е нужно да се спираме на други примери от ръководството. Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този начин му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум.
към текста >>

Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията.
Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила.
към текста >>

И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“.
Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация.
към текста >>

Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция.
Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г.
към текста >>

Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ.
От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ. Видѣния и съзерцания. Отъ Ив.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел.
Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение.
към текста >>

В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия.
Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях.
към текста >>

Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята.
Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание. Китайският кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в Китай“. В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на китайците по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“. Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр.
към текста >>

Диана на старогръцката скулптура ни дава един превъзходен пример на така модифицирания двигателен темперамент.
Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да мислиш и чувстваш, значи, да действаш. Като оратори, те си служат със силни изрази, подчертават много думи и обикновено удрят по масата с тежки удари. В своите типични форми, двигателният темперамент е по-малко присъщ на жената, отколкото на мъжа, обаче, той има много модификации, които придават голяма елегантност и красота на женската фигура. Първата модификация е тази, при която костите, с изключение на тазовите, са пропорционално малки, което придава на фигурата допълнителна деликатност и изящност. Но тя, макар и да прибавя много към красотата на женската фигура, отнема от силата и, следователно, от красотата на мъжките форми. Диана на старогръцката скулптура ни дава един превъзходен пример на така модифицирания двигателен темперамент. Втората модификация е тази, при която свръзките и ставите, които те образуват, са пропорционално малки, което обстоятелство намалява тенденцията към ъгловатостта, която е характеристична за тоя темперамент, и спомага за окръгляване на контурите на съчлененията. Това може да се наблюдава особено в китките и глезените. Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден. Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството.
Неотложни реформи в нашето училище Бъдещото училище „Дайте най-добри условия на детето! “ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси.
към текста >>

Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“!
К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки. Като почнем да се занимаваме много с онзи свят, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага.
към текста >>

А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време?
Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки. Като почнем да се занимаваме много с онзи свят, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага. А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време? “ На горното може да се отговори така: Преди всичко, трябва да се каже, че окултизмът не е плод на философски спекулации, защото съдържанието на окултизма са фактите, добити чрез опит и наблюдение. Окултистът е твърдо убеден, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух. Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна. Действителността има две страни : физическа и духовна.
към текста >>

Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е.
Това е края на великия алхимик. Той не е оставил на света нищо друго, освен непонятното влияние, което упражнява върху всяка развиваща се душа. И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик.
към текста >>

Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации.
Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен.
към текста >>

Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията.
Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г.
към текста >>

В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г.
Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му.
към текста >>

получил докторска степен по философия.
Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год.
към текста >>

Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „висшето и вечното в човешката мисъл“.
След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга. Тази последната казвала, че той е гледал на смъртта, като на празник или като веселие. Когато часовникът ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“. Тези били последните му думи. Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „висшето и вечното в човешката мисъл“. Преведе от английски: Леона Василева. Песни на смъртния Умрете, умрете, за да живеете, защото вие мрете, като живеете. Буда. ДЕН ПРОБУДЕН Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лучи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи . . . * И кой от смъртните тогаз ше може Каза: „Готов съм, Татко мой“, Хвалебна песен звучно да запее .
към текста >>

Lacour, в съчинението си „За Йелоимите или боговете на Моисея“, доказва, че от тази дума е произлязла гръцката А Е I (всякога).
По тоя начин името, идеята и числото се явяват синтезирани във всеки йероглиф. Тия имена, които всички имат таен смисъл, разкрит подробно в съчиненията на кабалистите, заслужват най-голямо внимание. * * * Първото от тях е Йехие (х). То се пише често само от една еврейска буква йод - י. В тоя случай то означава просто аз. Lacour, в съчинението си „За Йелоимите или боговете на Моисея“, доказва, че от тази дума е произлязла гръцката А Е I (всякога). Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази. Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява трите главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето. Наистина, първото י показва вечността, която поражда времето в тройното му деление: минало, настояще и бъдеще. То е число. То е Отец.
към текста >>

Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек.
Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете. Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
към текста >>

По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл.
За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-проста философия от тая има ли?
Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба. Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало. По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота.
към текста >>

Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква.
Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения. Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден.
към текста >>

ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал.
В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка.
към текста >>

Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия.
Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
към текста >>

Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях.
По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука. До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1. Система на физиологически факти и съответните им умствени явления и 2. Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях. Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1. Мозъкът е специален орган на ума. Същността и начинът на действието на същия ум са неизследими. Ние можем да изучваме само проявленията му. 2. Умът, макар и да е по същество единен, съставен е от четиридесет различни способности, всека от които се проявява чрез особена част на мозъка, която е оставена изключително за нея и се нарича неин орган.
към текста >>

Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия.
Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане.
Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм.
към текста >>

Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет.
Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост. Той напр. открадва 50 говеда, но тъй ловко излъгва, че Аполон избухва в смях. Като бог на пастирите, представят го да води или носи един овен. На краката си той има крила и на главата си касторена шапка. Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет. Заврьщането па изгонената Исктар от царството на Хадес на земята, това е асирийският символ на идещата пролет. Влиянието на Венера е добро. След Юпитер тя е най-големият ни благодетел. Нейният тон е А, а боята и жълто-синйо От старите е наричана още: Астарта, Афродита, Фрейя, Лакшми (жената на Вишну). Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жално е само, че се е впуснал във философията .
— Как не, извиках аз. Кой не познава тоя велик американски химик, пък и аз още повече. Погледнете — обърнах се аз към библиотеката — всичките му книги имам. И често ги чета. Той е гениален химик, да! Жално е само, че се е впуснал във философията . . . Тя ме прекъсна: — Ето едно негово писмо за вас. — За мен? Но той не ме познава. . , — При все това, прочетете писмото.
към текста >>

Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа.
При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното. Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа. Вселената е развитие или продукт на една велика мисъл. Всичките неща се управляват от един централен закон и всичките полета на знанието се намират в съотношение. Това, което е истина в едно поле, съответства като истина и на другите полета. За да се обхване напълно единият универсален принцип, който работи в сърцето на всяка фаза и аспект на еволюцията, това значи, да се проникне в тайната на творението. В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците.
към текста >>

The Seeker) Превела от английски: Леона Василева _________________________________ 1) Според Артур Шопенхауер, думата“Абис“ , която употребява Бьоме, произхожда от гръцката βυθος, т. е.
Попитан по-нататък за втората, той отговорил: „смирението“ и за третата, той пак отговорил: „смирението“ . Смирението е основната добродетел, защото тя е антитеза на гордостта, която е коренната причина на цялото зло. Бьоме е търсил, преди всичко друго, Сърцето на Христа, и от тогава е станал пратеник на Всевишния за всички, които искат да приемат посланието му. За тях той е винаги оръдие, за да им открие“дълбоките неща за Бога“ . (Из сп. The Seeker) Превела от английски: Леона Василева _________________________________ 1) Според Артур Шопенхауер, думата“Абис“ , която употребява Бьоме, произхожда от гръцката βυθος, т. е. abyssus, vorago, което значи бездънна глъбина или безосновност. В съгласие с Бьоме (вж. съчинението му:“ Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio“ — Основна вест за земната и небесната мистерия), и Шелинг дава следната дефиниция:“В Бога се съдържа не самия Той, а Неговото основание, като първобитна основа (Urgrund) или по-скоро като безосновност (Ungrunde)“ .— Вж. този пасаж в кн. VIII, стр.
към текста >>

Някои пък виждат произхода й в гръцката дума χυμεία, която е образувана χυμος - от течност, сок.
След това, надеем се, че ще можем да дадем и по-обширни изследвания. В казания очерк, както ще се види по-долу, се излагат ония научни данни, които се Отнасят за основните алхимически идеи, и се изтъква пълното съгласие между опита и логиката. По този начин стават доказани и ясни всички въпроси от тоя род, които бяха спорни в течение на толкова векове. Действителният произход на думата алхимия е неизвестен. Обикновено се твърди, че тя произхожда от арабската дума alkimia, в която а1 е определения член, a kemi коптското название на Египет. Някои пък виждат произхода й в гръцката дума χυμεία, която е образувана χυμος - от течност, сок. Значението на думата алхимия е същото, каквото е и значението на думата химия и се различава само с арабската частица ал1). В средните векове и по-рано не са. правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата. Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение.
към текста >>

КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз.
На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума. 2) M-me prof. Curie. Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие.
към текста >>

От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината.
Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя.
към текста >>

Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога.
И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност.
към текста >>

О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия!
продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност. ще паднат в краката ви, като дрипи.
към текста >>

Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб?
с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов.
към текста >>

Гръцката философия и митология се внася в простото и ясно учение на Христа.
Историческото християнство, главно от половината на III в. и от началото на IV в., отделило вярата от живота. Жизнената вяра бе обвързана в догматични и канонични вериги. Нареждат се дълги служби, с цел да се сношава човек с Бога и то чрез свещенослужителя. Безброй тайнства, обреди се учредяват за спасение на душата. Гръцката философия и митология се внася в простото и ясно учение на Христа. Религията се замъглява от безжизнената, бездушната формалност. Църквата — това е сградата, свещеникът, владиката... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква. Благодатта е дадена само на владиците и отчасти на свещениците. Скромните служители, предназначени за просветници, стават деспоти, папи, патриарси, архиепископи. Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество.
към текста >>

ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия.
Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът.
към текста >>

Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран.
Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети. Астролози, окултисти, спиритуалисти, хипнотизатори, въздухоплаватели, електротехници, антиквари са силно под влиянието на Уран.
към текста >>

Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5.
живопис (светлина, две измервания, Възраждането): 5. музика (звук, време, съвременната епоха); 5. поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография. С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта. (Био-физиологически изследвания).
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр.
Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив. Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили.
към текста >>

Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство.
Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси.
към текста >>

ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ.
до 16. окт. всеки ден от 9 до 12 часа и от 4 до 7 часа, с изключение „ на неделните дни и на събота след обед. Всички държани лекции били около 100. Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти. По-долу на кратко ще изложа хода на курса. ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове.
към текста >>

Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник.
Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа. Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник. Тези три области трябва да се свържат. Тяхното свързване ще даде нов импулс на живот във всяка една от тях. Трябва да се премахне изкуственото раздвояване в човешката душа. Нов подем ще получат душевните сили, когато се постигне този синтез. Видяхме, че в зората на човешката култура тези три области са били заедно, обаче, по-после са тръгнали в разни направления.
към текста >>

ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание.
Сега отново трябва да се свържат. Чрез тяхното свързване ще се тури основата на новата велика култура. Днес науката, откъсната от по-дълбоко изследване на действителността, дойде до агностицизъм, а религиозният живот се основава на вярата, когато към вярата може да се притури и знанието. Днес чрез окултизма може отново да се постигне синтез на наука, религия и изкуство. След сказката на Д-р Щайнер имало евритмични упражнения. ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание. (Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса). Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността. Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност.
към текста >>

С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността.
Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността. Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма. Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр.
към текста >>

Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката.
не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма. Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост.
към текста >>

Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр.
И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма. Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост. Д-р Оскар Шмидел държал две лекции на тема:, Светлината и цветовете от окултно гледище.
към текста >>

Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“.
С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване.
към текста >>

Ще взема един пример от гръцката митология, за да обясня това. Напр.
— Те са били окултисти. Значи, тези религиозни книги имат окултен произход, както свещените книги на всички религии. МИТОЛОГИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Ернст Юли в 4 лекции говорил на тема: „Северно - германската митология от окултно гледище“. В народните митове и легенди често се крият дълбоки окултни истини, Когато човек, въоръжен с окултни познания, ги изучи в първоначалния им вид, ще види, че много от тях са алегорично изложение на велики истини. Това именно е направил лекторът със северно-германската митология. Ще взема един пример от гръцката митология, за да обясня това. Напр. легендата за Тезея. Ималр едно подземие, казва тази легенда, наречено лабиринт. То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода. В лабиринта живяло чудовището минотавър, което изтребвало сума народ. Но никой не могъл да излезе на среща му и да го убие.
към текста >>

Но понеже гръцката дума „икона“ не означава нищо друго, освен изображение, образ, иконография или иконопис — значи отпечатване на изображения — затова този израз е много общ и, следователно, недостатъчен.
Той е искал да получи едно отпечатване на психогони върху фотографическата плоча. Той си послужил тук с особена метода, подпомаган често в експеримента от електрически напрежения. (Вж. портрета му в кн. I — II.) За да се проверят неговите опити, би било необходимо да се повтарят те по описаната в неговото главно съчинение метода (с и без електричество), Тук ще се огранича да приведа няколко проби от резултатите на Барадюк, според извлечението от „L’ame humaine“ озаглавено: „Iconographie de la Force vitale cosmique od“. — Под „иконография“ Д-р Барадюк разбира приблизително същото това, което ние наричаме психография: изображения върху химически пласт на неща, които имат психически или свръхтелесни произход. Но понеже гръцката дума „икона“ не означава нищо друго, освен изображение, образ, иконография или иконопис — значи отпечатване на изображения — затова този израз е много общ и, следователно, недостатъчен. Защото под това название спада изобщо всичко, което действа върху плочата: радиография тъкмо тъй, както и фотография или психогонография. Понеже нашият израз ни се вижда по-целесъобразен, ние не ще се присъединим тук към Д-р Барадюк. От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби: Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното. От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан.
към текста >>

„Лекарите знаят, че един мозък помага на друг мозък, казва Агрипа в съчинението си Окултна философия (т.
Парацелз търсеше своите терапевтически указания в закона за подобието. Лишен от знания за токсикологическите сходства, той прилагаше подобията твърде нашироко, отначало подобието на формите и органите (теорията за сигнатурите, според която, напр., формата на кафеяното зърно показва действието му върху мозъка и сърцето), подобието на цветовете (червеният цвят на железните соли, който показваше действието им върху кръвта, червеният киселец като уравновесител на кръвта и пр.), астрологическото подобие (между металите и органите, повлиявани от една и съща планета, като златото и сърцето, среброто и нервнитеe центрове и пр.), подобието между патологическото възбуждане и терапевтическото възпаление и пр. Има само една крачка от подобието към пълната тъждественост и Парацелз я премина. В съчинението си Archidoxes, той препоръчва екстракт от волска жлъчка за сирозната болест и екстракт от волски далак против „задръстванията“ в далака. Той говори за кръвен серум за спиране на кръвотеченията и така се установява органотерапията. „Лекарите знаят, че един мозък помага на друг мозък, казва Агрипа в съчинението си Окултна философия (т. I, гл. XV), един дроб на друг бял дроб. . . безплоднит-fe животни причиняват безплодие, а плодовитите — плодородие, и че същото е с жлезите, матката и урината“. Кардан казва тоже, че млякото на кобилата, матката на заека и жлезата на козела лекуват безплодието.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм.
Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit.
към текста >>

Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
„Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit).
към текста >>

Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
към текста >>

Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос.
Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди.
към текста >>

Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра.
към текста >>

Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага.
Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism).
към текста >>

Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област.
Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
към текста >>

Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
към текста >>

„Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV.
Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми.
към текста >>

От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки.
Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата?
към текста >>

Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма.
Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос. Орфиците погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове.
към текста >>

Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа.
Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове. Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа. Митологията със обоготворяването на престъпленията и пороците хвърляше в отчаяние умовете, въодушевени със известно благородство на чувствата. * * * Когато изследваме въжделенията на гръцките мистични дружества, намираме странни наподобявания с тия в наше време. Ревнители на една нова вяра, техните жадни за мистерии привърженици са отдали живота си, за да ги разяснят. Безсмъртието се е представлявало там под формата на последователно преселване на душите, особено у орфиците и питагорейците. И те, както много духовни хора в сегашно време, са били вегетарианци.
към текста >>

Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма.
Нека припомним, между другите, съчиненията, които са възхвалявали Платона, Херодота и Аристофана, както и многобройните орфически поеми. Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята.
към текста >>

* * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към свършека. Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не!
към текста >>

„Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество.
Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“. Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“. „Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество. Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение. Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана? Ще умра ли съвсем?
към текста >>

Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите).
Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год.
към текста >>

Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл.
към текста >>

Тя е първата от всичките свещени книги на окултната Философия. 6.
Кажете ми от какво страда и какво е умственото му състояние. Има ли някаква религия и как я разбира? Обича ли или се бои от лицата от другия пол? Има ли видения на съня или другояче, и пр. Препоръчвам Ви да четете Сефер Йецира, която ще намерите в сбирката на Писториуса. Тя е първата от всичките свещени книги на окултната Философия. 6. Моето общество е онова на седемте хиляди, за което се говори в Библията. Екартсхаузен говори учено за него в хубавото си съчинение: „Облакът над светилището“, и, разумява се. Вие правите част от него, понеже дойдохте при мен. Аз Ви оставям да търсите и намирате още няколко дни. Вие сте при изворите и сте жаден, но сигурно е, че ще пиете.
към текста >>

Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
към текста >>

Философия, от Ст.
Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1. Философия, от Ст. Гунчев. Кюстендил. 1910 год. ц. 4 лв. Получи се в редакцията ни един екземпляр от. тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

Изглежда, че философията на Толстоя не задоволява напълно напредничавите умове.
Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4. „Толстоизмът“, както обикновено наричат „учението“ на руския писател граф Лев Н. Толстой, имаше доста последователи у нас, но те почнаха постепенно да намаляват. Изглежда, че философията на Толстоя не задоволява напълно напредничавите умове. Сега се знае нещо повече и по-положително от сухите разсъждения за разумния живот, основани на буквата на евангелието. Най- новите научни изследвания доказват безсъмнено, че учението на Христа не е плод на схоластични умозаключения, а се корени дълбоко в законите на живата природа. Опровергана е фактически и последната, предсмъртната, мисъл на Толстоя, възпроизведена в кн. 3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“. Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито.
към текста >>

От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши.
към текста >>

Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо.
Първата беседа засягаше религиозните течения в Индия. Поетът говореше особено за Буда и основаването на будизма. Говори, че Буда бил в историческите времена първият, който проповядвал спасението на всички хора, без разлика. Разпространението на будизма още във времето на „Учителя“ (Буда—бел. прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“. Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо. Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия.
към текста >>

Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г.
Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия.
Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието. Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия. Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството. Потъването на човешкото съзнание в материята даде тласък за бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешният век е век на завоевания в областта на техниката. Тия завоевания по отношение на външните условия не са лоши сами по себе си. Те си имат своя цел в бъдеще.
към текста >>

Аз можах да наблюдавам, че нашите деца имаха съвсем друг чувствен оттенък, настроение, когато учеха гръцката епоха, и друг чувствен оттенък, когато учеха римската история.
Когато детето се учи по предметната система, всяка наука след известен период изчезва от неговия хоризонт, и после пак се явява. И това се повтаря периодична. Тогаз детето основно ще изучи нещата“. (Из речта на Д-р Щайнер пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година.) „Тая практика помага, една истерична епоха да се представи като нещо цяло. Аз можах да наблюдавам, че нашите деца имаха съвсем друг чувствен оттенък, настроение, когато учеха гръцката епоха, и друг чувствен оттенък, когато учеха римската история. Чувствата се нюансираха от историчната епоха. Настроението се асоциираше с изучената епоха в паметта. Децата описват така като че са били там във време на събитията“. (Из статията „Vom geschichtsunterricht der Freien Waldorfschule“ от Д-р Валтер Щайн в списание „Soziale Zukunft“, год. 1, кн.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител.
към текста >>

Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата.
Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота.
към текста >>

в старогръцката митология се споменава за гигантите, за циклопите с едно око.
Много народни приказки почват с думите: „едно време, когато дедо Господ ходеше по земята“. Това е загатване за общение с висши разумни същества, загатване за една минала епоха от историята на човечеството. Предание за жидове, изполини В много народни приказки се разправя, че едно време имало едри хора, наречени жидове, изполини. Това го има и в библията. Има го и в митологията на много народи. Напр. в старогръцката митология се споменава за гигантите, за циклопите с едно око. Тук се разправя една дълбока истина. Лемурийците през една подраса са имали трето око5). Значи, в много народни митове има мъгливи загатвания, за дълбоки окултни истини. Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами. Те са различно устроени, но са близки един на други.
към текста >>

Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“.
Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души.
Аз едва съзирам лицето му, нито една дума не е проговорена, небесна тишина е навред. Не мога да отстраня моя тих гост. Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук.
към текста >>

С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката.
Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, .
към текста >>

Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е.
Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо.
към текста >>

Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове.
към текста >>

Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи.
В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения.
към текста >>

Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея.
Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия.
към текста >>

Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията.
Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията.
към текста >>

Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения.
Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика.
За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител. Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи. Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си.
към текста >>

Д-р Щайнер още в първия период на своята дейност обосновал принципа на свободата в труда си: „Философия на свободата“.
Непосветения би я превел криво. Тя трябва да се преведе, казва Д-р Щайнер, така: „мъдрост, нужна на човечеството за неговото повдигане“, а не „човешка мъдрост“, както някои твърдят. Окултните методи на изследване са опита и наблюдението. Ще кажа няколко думи за основните идеи на Д-р Щайнер. Свободата Свободата е главен елемент не окултизма. Д-р Щайнер още в първия период на своята дейност обосновал принципа на свободата в труда си: „Философия на свободата“. По-после той постоянно наблягаше на този принцип. Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е!
към текста >>

Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха.
А разумният живот е в съгласие с тях. Д-р Щайнер казва, че за идването на новата култура е нужно вливане на духовни импулси във всички области на живота. Д-р Щайнер и естествознанието Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на идеите в 19. век“, разгледа обективно всички важни философски и научни идеи от края на 18 век до края на 19. (от Гьоте и Кант до Дарвин и Хекел). Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха. Но естествознанието изследва само външната страна на явленията. За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията. Коренът на всички материални явления се крие в духовното, казва Д-р Щайнер, Духовното, казва той, не трябва да се изучва само но себе си, а в свръзка с живота. Това е необходимо, за да бъдем в допиране с живота, да не се отчуждим от него. От друга страна, казва той, само ако изучим връзката между физичните и материалните явления, ще имаме познание, практически приложимо в живота.
към текста >>

Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение.
Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.
към текста >>

Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние.
По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия.
към текста >>

Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката.
Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност. Но неукротимия кураж на учителя и работливостта на неговата школа само се удвоиха. Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело. Сега се говори за една нова сграда, много по-скромна, по нямане достатъчно парични средства, която трябва да се издигне вместо опожарената. Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (? — Б.
към текста >>

Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека.
към текста >>

Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил.
и живяла с една нейна другарка в една стая в училището и спали на един креват. Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“. Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал. Не е могъл да извика даже, да му дадат чаша вода. Но той като че бил предизвестен за смъртта си, защото често е плачел и си казвал, че скоро щял да ги остави. Често му се явявали видения, които го подканвали по-скоро да ги последва.
към текста >>

Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“.
Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I. Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно.
към текста >>

Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“.
Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси.
към текста >>

Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика.
Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа. Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата.
към текста >>

Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр.
И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот. По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси. Обаче, съвременното човечество преживява днес безсилието на своя духовен живот. Това, което дълбоко извира от глъбините на човешкото естество, днес е пренебрегнато.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия.
РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ 12. КНИЖНИНА (с илюстрация) 13. ВЕСТИ ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Христос в нас - Разбиране и прилагане „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога.
към текста >>

Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-възвишената наука, която хората можеха да добият. Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка. Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век. От този грамаден източник на откритие е бил щастливо намерен ключът, чийто значение тук на кратко ще обясня; числото 78 е било разпределено в две групи — 22 по-големи загадки и 56 по-малки. Първата група е брояла точно 21 числени символи и прогресивно от 1 до 21, а другият лист е бил означен с 0. Смятайте: 21, т. е. 3 седморки, т. е. 3 — 7=1 (?
към текста >>

Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията.
Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа. Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2). Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна.
към текста >>

Окултната философия има друг критерий за реалното.
определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения. А в областта на метафизиката понятието за действително се напълно отъждествява с понятието за реалното; а това последното — с понятието за съществуващото. В това тъждество на понятията трябва да дирим причината на заблуждението относително истината за това, що е действително. Под думата „реално“ обикновено се разбира това, що съществува: видимото, осезателното, въобще което може да бъде обект на нашит пет чувства. Окултната философия има друг критерий за реалното. Тя учи, че реалното е само неизменното, а неизменно е само вечното. Всичко, що се мени, е нереално, защото свойството му — да се мени — се определя от основата на неговата същност — да има начало и край. Никаква вещ, никакво понятие не могат да бъдат реални, ако в тях не се съдържа определящият цялото мироздание абсолютен, вечен, вечнотворящ божествен атрибут, чиято същност е непознаваема. Така че само онова съществуващо, което е действително, е разумно, защото то крие в себе си творящия божествен атрибут, с който са в непреривна връзка всички останали атрибути на Бога, а следователно, и атрибутът на разумността. Ако съществуващото е недействително, то не може да бъде разумно, защото няма атрибута на разумността. III.
към текста >>

почва да се подиграва с неговата философия.
Всичко, що се мени, е нереално, защото свойството му — да се мени — се определя от основата на неговата същност — да има начало и край. Никаква вещ, никакво понятие не могат да бъдат реални, ако в тях не се съдържа определящият цялото мироздание абсолютен, вечен, вечнотворящ божествен атрибут, чиято същност е непознаваема. Така че само онова съществуващо, което е действително, е разумно, защото то крие в себе си творящия божествен атрибут, с който са в непреривна връзка всички останали атрибути на Бога, а следователно, и атрибутът на разумността. Ако съществуващото е недействително, то не може да бъде разумно, защото няма атрибута на разумността. III. Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже. почва да се подиграва с неговата философия. Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма.
към текста >>

Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж.
Никаква вещ, никакво понятие не могат да бъдат реални, ако в тях не се съдържа определящият цялото мироздание абсолютен, вечен, вечнотворящ божествен атрибут, чиято същност е непознаваема. Така че само онова съществуващо, което е действително, е разумно, защото то крие в себе си творящия божествен атрибут, с който са в непреривна връзка всички останали атрибути на Бога, а следователно, и атрибутът на разумността. Ако съществуващото е недействително, то не може да бъде разумно, защото няма атрибута на разумността. III. Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже. почва да се подиграва с неговата философия. Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода.
към текста >>

От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма.
Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже. почва да се подиграва с неговата философия. Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода. Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява.
към текста >>

Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода.
Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода. Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава.
към текста >>

Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията.
Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода. Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия.
към текста >>

б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява.
От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода. Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия. Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия. В същност, няма философия без диалектическо мислене.
към текста >>

Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия.
Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия. Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия. В същност, няма философия без диалектическо мислене. Изисква се голяма смелост и риск за самоизобличение, за да твърдиш това, което не разбираш и което е очевидно погрешно. Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика. Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина.
към текста >>

Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия.
Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия. Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия. В същност, няма философия без диалектическо мислене. Изисква се голяма смелост и риск за самоизобличение, за да твърдиш това, което не разбираш и което е очевидно погрешно. Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика. Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата.
към текста >>

В същност, няма философия без диалектическо мислене.
б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия. Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия. В същност, няма философия без диалектическо мислене. Изисква се голяма смелост и риск за самоизобличение, за да твърдиш това, което не разбираш и което е очевидно погрешно. Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика. Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл.
към текста >>

Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви.
Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика. Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви. Както, когато материалистът гледа сянката на едно дърво или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на дървото и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети. По асоциация на идеите ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети. Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота?
към текста >>

И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него.
Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота. И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него. През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема.
към текста >>

Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр.
А по-долу продължава: „Но в Хегел досущ не всичко съществуващо е действително.“ (к. н.) Тая корекция на погрешката не е изключително дело на Енгелс. И други мислители са обърнали внимание на нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала на сторената корекция. И до днес се срещат случаи на заблуждение. Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр. 8, посочвайки разума като фалирал фактор за развитието на социалните събития, изместен от „чувства и страсти, които често подчиняват разума и диктуват неговото дело“. си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел. Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици.
към текста >>

си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел.
И други мислители са обърнали внимание на нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала на сторената корекция. И до днес се срещат случаи на заблуждение. Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр. 8, посочвайки разума като фалирал фактор за развитието на социалните събития, изместен от „чувства и страсти, които често подчиняват разума и диктуват неговото дело“. си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел. Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула.
към текста >>

Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел.
Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво.
към текста >>

Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“.
Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво. В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни?
към текста >>

От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота.
Но това може да стане само когато има правилно отношение между детето и растенията. Същото е й с изворите: водата е свързана с известни енергии, които окултизмът знае. Който знае опитите върху багетизма (опити с магическата пръчка), знае, че няма силови линии около текущата вода. Живот се прелива от дърветата, от изворите и пр. в детето. От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота. Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
към текста >>

Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи.
към текста >>

Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот.
Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му? Американският расов клон е възприел първото схващане, но старият клон се държи отчаяно за своите идеали. Вярва се, че знанието може да подпомогне да подобри условията,преди отчаяната мизерия да предизвика отчаяни лекове, и с тази цел се поднасят следните страници на четеца. Те са основани върху учението, дадено в една от западните езотерически школи. Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот. (Следва) 1) The Esoteric Philosophy of Love and Marriage. By Dion Fortune. London. 1924. 3 sh. 6 d.
към текста >>

Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия.
Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“. София, 1926 г., цена 20 лв. Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г.
към текста >>

Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия.
Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия. Книгата е препоръчана от М-Вото на Нар. Просвещение, понеже не е издание на „Всемирна Летопис“ . . . Телепатия, хипнотизъм и етерно ясновидство. От Мария Бор.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59408283233643