НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни
граждански
и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни
граждански
и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
към текста >>
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки
граждански
войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки
граждански
войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
към текста >>
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни
права
за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни
права
за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
2.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават
гражданските
права
!
Радостният човек прилича на запалена свещ. Един човек ако не гори, като му кажеш радостната вест, веднага светва. И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр.
каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават
гражданските
права
!
Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен.
към текста >>
3.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към
гражданските
права
, към темпа на живота и културата.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност. Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед.
Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към
гражданските
права
, към темпа на живота и културата.
Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея.
към текста >>
4.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните
права
и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът. в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва.
Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните
права
и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно.
към текста >>
В България също така е образуван централен
общограждански
комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас.
юли, международен конгрес против войната. На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега. Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната.
В България също така е образуван централен
общограждански
комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас.
Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната. Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници.
към текста >>
Желателно е такива
общограждански
комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя.
Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната.
Желателно е такива
общограждански
комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя.
Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева. Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват.
към текста >>
5.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите
права
на жената (Н.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С. К.) До всички народи (Пострадали от войната) Комунизмът (Т. Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H. Фихар) Словото на Учителя.
Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите
права
на жената (Н.
Неделчева) Здравето (Д-р Стефан) Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето (Г. С. Г.) Яжте грозде! (Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост". „Не е важно в какво вярваме — важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно " Учителя Болшинството от съвременните хора чувстват днес живота не като благо, а като някаква мъчно поносима тежест. „Трудно е да се живее", казват всички.
към текста >>
И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има
права
и задължения.
И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно.
И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има
права
и задължения.
С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен.
към текста >>
За политическите
права
на жената Този, който иска, — няма.
Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън. Здравият човек трябва да търси сам Истината, която ще му даде един свободен замах в живота. По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.
За политическите
права
на жената Този, който иска, — няма.
— И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има?
към текста >>
Днес жената иска
права
.
Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън. Здравият човек трябва да търси сам Истината, която ще му даде един свободен замах в живота. По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г. За политическите права на жената Този, който иска, — няма. — И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото.
Днес жената иска
права
.
— Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
към текста >>
Та какво може да иска жената, какви
граждански
и политически
права
трябва да иска тя — когато ги има?
За политическите права на жената Този, който иска, — няма. — И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите?
Та какво може да иска жената, какви
граждански
и политически
права
трябва да иска тя — когато ги има?
Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права.
към текста >>
Защото самият факт, че тя иска
права
от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.
— И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има?
Защото самият факт, че тя иска
права
от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.
Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.
към текста >>
Не
права
, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.
Не
права
, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.
към текста >>
И за това не се искат политически
права
.
И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си.
И за това не се искат политически
права
.
— Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях.
към текста >>
— Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати
права
.
Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права.
— Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати
права
.
И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н.
към текста >>
Защото ако самите политически
права
, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.
Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.
Защото ако самите политически
права
, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.
А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н. Неделчева Здравето Мото: „Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“ Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти. Човешкото тяло е една торба пръст!
към текста >>
А виждаме че не
права
, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите
права
— Човещина, Обич помежду им — разбиране.
Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.
А виждаме че не
права
, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите
права
— Човещина, Обич помежду им — разбиране.
И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н. Неделчева Здравето Мото: „Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“ Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти. Човешкото тяло е една торба пръст! * Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик.
към текста >>
6.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни
права
и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен.
За в бъдеще трябва да се образуват, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения - отношения на любовта. Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно.
Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни
права
и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен.
А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро.
към текста >>
Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към
граждански
войни.
Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ.
Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към
граждански
войни.
Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд. вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош. Те са толкова далеч от народа, те са толкова отчуждени от него, щото никога не виждат неговото истинско положение.
към текста >>
7.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава
гражданските
им
права
.
В какво седи силата на човека (Из неделната беседа „Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.) Из науката и живота. Науката в древността (В. П.) Белият лотос (прод. от брой 147 - Мейбъл Колинз) Трима пътника (басня - Радиозо) Онова, което не е опитано От най-древни времена до днес, хората са изграждали обществения си живот главно върху две основи: силата и закона.
Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава
гражданските
им
права
.
Така че хората, може да се каже, са опитали предоволно и принудата на бруталната сила и принудата на закона, който е главен инструмент на правовия ред. Има нещо, обаче, което хората не са опитали, нито в индивидуалния, нито в обществения си живот. Това е любовта. Каквото и да приказват хората за своите преживявания на любовта, колкото и да си мислят, че я познават, всъщност едно е вярно — ние познаваме за сега само сенките, които любовта хвърля в човешкия живот. Ако ние действително познавахме любовта.
към текста >>
Значи, силата на човека е в неговата
права
мисъл.
Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.
Значи, силата на човека е в неговата
права
мисъл.
Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. Ако не мигли правилно,тогава и чувствата на човека не могат да бъдат здравословни, не могат да бъдат нормални. Защото чувствата се обуславят от човешката мисъл.
към текста >>
Значи, добрата,
правата
мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво.
И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент.
Значи, добрата,
правата
мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво.
Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право. Хората на правата мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно. Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил.
към текста >>
Хората на
правата
мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно.
Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент. Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право.
Хората на
правата
мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно.
Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил. Той казва: Аз в нищо не вярвам. Този човек е съвсем загазил.
към текста >>
Ням човек край тях минал: гледа врява, бой,
разправа
.
Глухчо казва: брътвиш в сън! Няма звън, a звън си има. Гледай, слепчо: поглед взима! — Слушай, глухчо, как звъни: — Слепчо, слепчо, погледни! Почнал бой и ругатни.
Ням човек край тях минал: гледа врява, бой,
разправа
.
Двамата в единен глас викнали: постой при нас н кажи ни кой е прав! Немият размислил здраво —Двама имате вий право, но грешите много: тук има цвят и има звук. Ако кажа туй, юмрук двама ще ми нанесете. Ще речете: — Бре удрете! Тоз за двама лъже тук!
към текста >>
8.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти —
граждански
и военни и културни организации.
се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г. през м. април. В 10 ч.
— тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти —
граждански
и военни и културни организации.
След това г. Клаич, председател на Белградското есперантско д-во, един от най-старите и най-заслужилите пионери на есперанто в Югославия, приветства с топли думи първо гостите от странство — Швейцария, Унгария, България, а после и всички есперантисти — делегати и гости из Югославия. Представяйки по отделно г. Ханс Якоба, той изтъкна неговите заслуги за U. Е. А.
към текста >>
Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и
права
мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония.
също внасят смут в душите на всички есперантисти. Изказа се пожелание да се постигне обединение. Новите, идейните люде из цял свят вече си подават ръце и изграждат новият свят, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха. Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на младежта. П. Г.
Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и
права
мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония.
Лиши ли се човек от светлинна от чист въздух, не практикува ли постоянно дълбокото дишане в живота си. като средство за свързване със здравословните сили в живата природа, той залинява и се разболява. Тук ще дадем последователно няколко интересни примери из дългогодишната практика на Д-р Възвъзов, който живо проповядва дълбокото дишане като „самолекар“, ранното ставане, правене на разходки и гимнастически упражнения, печене на ранните слънчеви лъчи. Схващанията на някои може да са противни, но живата наука не иска да знае нашите схващания и умувания. Тя повечето са резултат на тяхната леност или нежелание да разберат и проникнат малко по дълбоко.
към текста >>
3. Понеже авторът на езика Есперанто още отначало се е отказал веднъж за винаги от всички лични
права
и привилегии по отношение на този език, Есперанто е „ничия собственост“, нито във веществено нито в нравствено отношение.
1. Есперантизмът е стремеж да се разпространи в цял свят употребата на неутрален човешки език, който „без да се натрапва. във вътрешния живот на народите и без ни най-малко да се стреми да изтласка съществуващите национални езици“, би дал на люде от различни народности възможност да се разбират помежду си. Защо Есперанто? 2. Понеже за сега никой изследовател в целия свят вече не се съмнява, че международен език може да бъде само изкуствен език и понеже от премногото опити, направени в последните два века, всички представляват само теоретични проекти, а език наистина завършен, от всяка страна изпитан, съвършено жизнеспособен и във всяко отношение най-годен се показа един единствен Есперанто, приятелите на идеята за международен език, като съзнават, че теоретични препирни ще доведат до нищо и че целта може де се постигне само с практична работа, още отдавна всички се събраха около единствения език Есперанто и работят за неговото разпространение и за обогатяването на неговата литература. Кой е господар на езика?
3. Понеже авторът на езика Есперанто още отначало се е отказал веднъж за винаги от всички лични
права
и привилегии по отношение на този език, Есперанто е „ничия собственост“, нито във веществено нито в нравствено отношение.
Всеки желаещ може да издава на или за този език всякакви съчинения каквито желае и да употребява езика за всевъзможни цели. Що е основата? 4. Есперанто няма никакъв личен законодател и не зависи от никой отделен човек. Всички мнения и съчинения на създателя на Есперанто имат, подобно на мненията и съчиненията на всеки друг есперантист, изрично частен характер и задължителен за никого. Едничката веднъж за винаги задължителна за всички есперантисти основа на езика Есперанто е съчинението „Fundamento de Esperanto“ (Основа на Есперанто), в което никой няма право да преви изменения.
към текста >>
9.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и
граждански
ред.
— Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити но действащи много по-ефикасно и в много по голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после, нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори!
Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и
граждански
ред.
Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими.
към текста >>
,
Управата
на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния.
Да се говори за един по-висш морал, вътрешния смисъл на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно! За това интересът към тия сказки е бил голям, особено от тия души, които търсят нещо по-духовно, по-велико в живота. И за да се види искреността, благодарността на тия мили души на всякъде, където са държани тия сказки, ще предадем част от съдържанието на две писма. В този дух, обаче има писма от много места. 1. Вегетарианско етично дружество - Белград Господину. .
,
Управата
на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния.
С тях Вие показахте пътищата, които водят човека към нов живот. Вашите сказки бяха толкова важни и от голямо значение, че с тях вие ни показахте вашия духовен живот и правия път, и то в едно време, когато човек е предаден на най-грубия материалистичен живот. Вие говорихте убедително и тъкмо на време по отношение на вярата и болките на днешното време, когато безверието и общото отклонение са обзели човечеството. Вземайки любовта към Бога и ближния като най-важни в отношенията между хората, а Христа като най-велик идеал на нашия живот, Вие казахте най-ценните неща за нас. Вие ни казахте да проявим прави мисли, пламенни и благородни чувства, разумни постъпки.
към текста >>
10.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на
правата
мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал.
В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото.
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на
правата
мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал.
Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи.
към текста >>
Ние искаме да бъдем щастливи
Права
е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото.
Ние искаме да бъдем щастливи
Права
е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания.
към текста >>
Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази
права
ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия.
Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази
права
ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1. Земята - 365 дена 2.
към текста >>
И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и
граждански
живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални.
Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и
граждански
живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални.
В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и
гражданските
междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра.
_______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието. 3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1).
От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и
гражданските
междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра.
При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота. Коментарите, които се правили върху тях, отначало устно, били записани под названието Таргум. Цялата тази казуистична и схоластична литература, натрупана след връщането на евреите от робството, до разрушаването на третия храм, е била наречена Мидрахим, т. е. Коментарии.
към текста >>
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по
права
линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по
права
линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: пред изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили
правата
вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр.
Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили
правата
вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр.
и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв.
към текста >>
Първите искаха безконтролно властници в
управата
на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др.
Първите искаха безконтролно властници в
управата
на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт.
към текста >>
Миряните се изгониха из висшата
управа
на църквата, епархията, духовната околия.
Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух.
Миряните се изгониха из висшата
управа
на църквата, епархията, духовната околия.
Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
към текста >>
„нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в
управата
на църквата.
Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
„нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в
управата
на църквата.
Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух. В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им работа бе да измениха Екзарх. Устав и да го „приспособят“ към нуждите на новото време. Екзарх. Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г.
към текста >>
Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети
права
и дава нови.
Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи.
Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети
права
и дава нови.
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се правата на епископите“ и пр. Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици.
към текста >>
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се
правата
на епископите“ и пр.
Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи. Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети права и дава нови.
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се
правата
на епископите“ и пр.
Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици. Партизаните — консерватори подкрепят владиците, които казват, че са жертва на правителствено насилие.
към текста >>
Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите
граждански
и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“.
Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите
граждански
и военни сановници, се отворил за него.
Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за
правата
на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts.
Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък.
Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за
правата
на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts.
Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
към текста >>
Но трябва да се прави разлика между личните и
гражданските
права
на човека, между частните и обществено-политическите му
права
.
Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави.
Но трябва да се прави разлика между личните и
гражданските
права
на човека, между частните и обществено-политическите му
права
.
Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting.
към текста >>
Между тия
права
на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността.
Между тия
права
на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето.
към текста >>
Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия
права
или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия
права
или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през
граждански
войни, предателства, жестокости и клане.
Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона.
И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през
граждански
войни, предателства, жестокости и клане.
Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О.
към текста >>
От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е
права
и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм.
Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна.
От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е
права
и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм.
Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания. Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство. Ако у жените главната линия се съединява с линията на сърцето под ъгъл, това показва, че сърцето е подчинено на мозъка, какъвто до известна степен е и случая при скъперничеството. Завист. Една много близка до скъперничеството черта на характера е завистта и като така и хирогномическите й белези са твърде сходни с тия на скъперничеството. Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце.
към текста >>
Дълбоко изненадани, те я намерили
права
и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде.
Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух. Този техен гений ги е предизвестявал не само за опасностите, които са заплашвали самите тях, но и за ония по отношение на другите: той им е разкривал бъдещето и им е диктувал линията на поведение. Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец. Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея.
Дълбоко изненадани, те я намерили
права
и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде.
Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни.
към текста >>
На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване
правата
на малцинствата.
На 25. ид. септ. т. г. ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди.
На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване
правата
на малцинствата.
Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опитаха се международните войни - резултатите бяха обща покруса и разруха, опитаха се и
гражданските
междуособици - последиците се оказаха още по-страшни; брат против брата се насочи и нахвърли с невидено и нечувано ожесточение и свирепост.
Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите. Народите пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна. При ужасната скъпотия и обезценяването на всички национални валути, политиците, вместо да се помирят, кроят обширни планове за нови въоръжения и нови катаклизми! Като че ли една вълна на безумие ги е обхванала и ги тласка фатално към гибел! Само от време навреме се чуват изолирани гласове за опомняне и апели за „прераждане душата на народа", която била „покварена" пак от самите тия политици (едно самопризнание, което се прави от немай-къде!), дават се съвети за ново възпитание и с това се свършва всичко: гласовете изчезват като в пустиня.
Опитаха се международните войни - резултатите бяха обща покруса и разруха, опитаха се и
гражданските
междуособици - последиците се оказаха още по-страшни; брат против брата се насочи и нахвърли с невидено и нечувано ожесточение и свирепост.
Краят на задушната атмосфера не се вижда. Небето не е още разведрено. Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието може да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било.
към текста >>
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е
права
противоположност на всяко насилие.
Тази окултна истина е потвърдена и от самия Исус, когато е казал на Петра: „който вади нож — от нож загива“. Свободата не ще Екзарх, нито пък Караджата; тя иска истината. Пробудилата се душа на Гогол се е стремила към тази истина. При тая перспектива за величието, което ни дава пробудилата се душа на Гогол, колко неуместни и болно-чувствителни са насочените срещу му стрели, в отговор на които той би възразил: „Господи, прости им, понеже не знаят, що правят“. Но неговата скромност не му позволи това.
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е
права
противоположност на всяко насилие.
Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и
граждански
правдини.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и
граждански
правдини.
Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии.
към текста >>
Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било
права
и привилегии.
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно.
Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било
права
и привилегии.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
към текста >>
НАГОРЕ
