Търсене в текстове за 'Гражданска свобода'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно.
към текста >>

Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми.
Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу?
към текста >>

2. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност.
към текста >>

Свободата е неговата безграничност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.
към текста >>

И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е.
Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват.
към текста >>

Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят.
Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата.
към текста >>

Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.
Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.
към текста >>

И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват.
И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми.
към текста >>

Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми.
И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата.
към текста >>

Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път.
За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила.
към текста >>

Свободата, обаче, не може да дойде отвън.
Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ?
към текста >>

Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата.
Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват.
към текста >>

Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред.
Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ?
Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода.
към текста >>

То означава възстановяване на неговата свобода.
И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след много време, пак хваща стария път.
към текста >>

И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът.
Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след много време, пак хваща стария път. Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества, той може да има само отношения. Защото единственото същество, което е абсолютно свободно - това е Бог.
към текста >>

Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него.
Защото единственото същество, което е абсолютно свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, това е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действува божественият дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него.
към текста >>

В това седи именно неговата свобода.
Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действува божественият дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен.
към текста >>

И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
към текста >>

Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля.
А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока.
към текста >>

И живата Природа дава свобода само на разумните.
Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение.
към текста >>

Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия.
Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината.
към текста >>

те не носят свобода, а ограничение.
И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината. Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината.
към текста >>

Свободата подразбира движение само в една посока - Истината.
Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината. Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува.
към текста >>

Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината.
те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината. Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.
към текста >>

Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде.
Никаква друга мярка не съществува. Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава.
към текста >>

Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата.
Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди.
към текста >>

Истинската свобода е свободата на духа.
В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога?
към текста >>

При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава.
Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце.
към текста >>

При вътрешната свобода, човек сам себе си съди.
Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава.
към текста >>

При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога?
Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен.
към текста >>

Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце.
При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
към текста >>

Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро.
Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството.
Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло.
А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

3. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи.
И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара.
към текста >>

Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници-промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаосът на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура. Г.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора.
35 Науката и окултизма Разоръжението, и бъдещето но човечеството * * * Читатели, които съчувствате на идеите, изнасяни от в. „Братство“, помогнете ни да разпространим нашето вестниче нашироко всред българския народ. Изпращайте ни нови, платили абонати. — Всеки може да даде поне 20 лева за подкрепата на едно вестниче, което ратува за мир, братство и истинска просвета. Всеки платил абонат получава безплатно книгата „Човек и Бог“ Дайте амнистия! Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора. Като резултат от една такава безогледно насилническа политика, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали“ негови синове, и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници“, а вън от границите на страната ни се скитат немили недраги прокудени от домовете си добри български граждани. Лъжа е обвинението, с което те бяха нападани през време на миналия режим, че били предатели, престъпници и т. н. Не! Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници.
към текста >>

В такъв случай, след като този народ даде свобода на поробените от него населения и след това премахне от себе си товара на военния бюджет като се разоръжи напълно, ще има ли тогава опасност да бъде нападан от други народи, щом той е уредил сметките си с тях?
Даже Хувър не е такъв, защото и той, макар че ясно вижда злото, не иска да направи първата крачка сам, като обезоръжи своята държава и с това даде пример на другите, а ги кани на конференции, които, както знаем, са или напълно или почти безплодни. Не конференции, а дела чакат народите, дела — примери, които веднъж дадени от една страна, ще бъдат последвани от всички по силата на народната воля. Да видим сега дали един народ, при днешните международни условия и отношения, би могъл сам да се разоръжи без да чака другите. Преди всичко важно е дали този народ има заграбени чужди земи, населени с жители от друга народност, които искат да се освободят. Ако той наистина владее такива части от други народи, нека сам доброволно ги освободи, да им даде право да се самоопределят или като независима държава или като се присъединят към свободната част от своя народ. В такъв случай, след като този народ даде свобода на поробените от него населения и след това премахне от себе си товара на военния бюджет като се разоръжи напълно, ще има ли тогава опасност да бъде нападан от други народи, щом той е уредил сметките си с тях? — Разбира се че не. Каквото и да говорят военолюбците, при днешните международни условия никога един мирен народ няма да бъде нападнат от своите съседи, щом той не дава никакви поводи за това. Ако пък един народ не владее чужди земи, както е напр. България, то кой ще дойде да го напада ако той си стои мирен? Но, ще кажат държавниците и „здравомислещите“ военолюбци, — армията и военните разходи са нужни, за да можем, когато му дойде времето, да освободим с тях своите поробени братя.
към текста >>

И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята.
В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов) Позива на Ромен Ролан против войната Международна общогражданска акция против войната 4,050,000,000 лева (Тр.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Никога вече война! Слънчева култура. Белият комунизъм (С. Калименов) Позива на Ромен Ролан против войната Международна общогражданска акция против войната 4,050,000,000 лева (Тр. Стефанов) Книжнина Никога вече война! Дали ще има изобщо войни още на земята, — това зависи от всички народи, населяващи същата и от техните правителства. Дали България ще води войни занапред. това зависи единствено от българския народ и от неговите правителство (които той сам избира). Дали аз, пишущия тия редове ще отида на война, това зависи единствено от мене и от никого другиго.
към текста >>

Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички.
Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ? Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешна единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички. Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава. Само доброто е истински силно. Само Правдата е вечна. Само любовта може да изгради истински щастлив и разумен живот. Най-после, само истината може да ни донесе свобода!
към текста >>

Най-после, само истината може да ни донесе свобода!
Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички. Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава. Само доброто е истински силно. Само Правдата е вечна. Само любовта може да изгради истински щастлив и разумен живот. Най-после, само истината може да ни донесе свобода! Ето защо, новият живот, животът на новата, слънчева култура ще бъде изграден върху доброто, върху правдата, върху истината и любовта. Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие. Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма.
към текста >>

по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта?
Този строй, изграден от човешката неправда е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпросът кой е начина, кой е пътя. по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта? Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството — отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? — Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание. А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин. И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов.
към текста >>

Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът. в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян. Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно.
към текста >>

Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме.
Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие. Това, което искаме, е да издигнем една огромна вълна против войната — каквато и да бъде тя, от гдето и да иде и които и да бъдат тия, които тя заплашва. Нека прогърми волята на народите — на всичко здраво в човечеството — за да накара тези слаби, двулични правителства да унищожат грозните инспиратори на войната, използващите кръвопролитията. каквито са: оръжейната индустрия, продавачите на топове, техните агенти провокатори и подлата преса, и цялата тая глутница, която интригува, за да лови риба във вода от човешка кръв. Да премахнем войната!
към текста >>

Международна общогражданска акция против войната По инициативата на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн и редица още видни писатели — борци против войната, се свиква в Женева, през последните дни на м.
Това, което искаме, е да издигнем една огромна вълна против войната — каквато и да бъде тя, от гдето и да иде и които и да бъдат тия, които тя заплашва. Нека прогърми волята на народите — на всичко здраво в човечеството — за да накара тези слаби, двулични правителства да унищожат грозните инспиратори на войната, използващите кръвопролитията. каквито са: оръжейната индустрия, продавачите на топове, техните агенти провокатори и подлата преса, и цялата тая глутница, която интригува, за да лови риба във вода от човешка кръв. Да премахнем войната! Ромен Ролан Да унищожим войната, иначе тя ще ни унищожи! Международна общогражданска акция против войната По инициативата на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн и редица още видни писатели — борци против войната, се свиква в Женева, през последните дни на м. юли, международен конгрес против войната. На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега. Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната.
към текста >>

6. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Птиците небесни Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода.
На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! С убийство не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт. Не трепете стадата беззащитни — нека те Ви обличат и сгряват с мекото си руно, И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки И умирайки спокойно на пасбищата наши. Хвърлете примки и капани! Птиците небесни Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода. Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете! Смъртни, — смъртните щадете! Хранете се с щото е Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека! Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год.
към текста >>

Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство.
Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение. След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. Тогаз ще изчезнат границите между народите, и ще има един общ език с който хората ще се разбират. Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство. София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа Основните идеи на власовденци (Продължение) Тази година през януари, съидейници от цялата ни страна се събраха в Хасково и изработиха друг устав със същите положения и принципи, общ за цяла България, — Устав на Проф. Конфедерация на Земеделците в България. За жалост, тоя устав и до днес не е утвърден, за да могат навсякъде земеделците да имат официално признати свои Власовденски дружества, членове но Общата Конфедерация. Да се занимаем подробно с устава на федерацията, считам че ще е от значение за нас. Почвам: чл. 1.
към текста >>

Интелигенцията ни е поставена на изпит за гражданска зрелост: Който иска да заповядва, нема место при власовденци, който иска да служи без име за своя идеал.
ти не би могъл да влезеш в дружеството. Въпросът з интелигенцията е решен с точка б) от същия член „За почени членове се приемат агрономите и учители в земеделските училища и лица, които са указали големи морални заслуги на Федерацията, ако за това даде съгласие дружеството“. Забележка: Почетните членове имат само съвещателен глас и не могат да заемат отговорни постове в управителните тела. т. е. в никакъв случай не могат да бъдат избирани. Интелигенцията ни е поставена на изпит за гражданска зрелост: Който иска да заповядва, нема место при власовденци, който иска да служи без име за своя идеал. да заповяда. Това са малцината истински интелигентни, които безкористно, с радост, са поели службата за една възвишена цел. Хора. които са разбрали цената на последното място пред хората, а първо пред себе си. Хора. за които е открит един нов мироглед. Чл. 8 Членовете са длъжни б) да внасят в дружеството определени от тях членски вноски, според съзнанието си и материалното си положение.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст.
— за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон.
към текста >>

При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини.
На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон. Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота.
към текста >>

да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота.
Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е. да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека.
към текста >>

Това са атрибутите на свободата.
Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото.
към текста >>

Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода.
Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събудете се, хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата — тясна клетка — на отделеността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло!
Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята. Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай. А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме, — ние ще си платим скъпо и прескъпо. Събудете се, синове на Светлината, и вижте че животът иска от вас живо дело, — той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва. Събудете се, хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата — тясна клетка — на отделеността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! Ние можем, ако искаме, да пресъздадем живота, такъв, че той да бъде едно непрестанно благо за всички. Ние можем. ако искаме, да внесем хармонията, радостта и щастието в него. Ние можем, ако искаме и ако сме готови на жертви, да неутрализираме злото, — за да изградим новия свят. Братя хора, да си подадем ръка и да заработим за изграждане основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

Стихове КЪМ МОЯ БРАТ О, братко мой, измъчен и отруден от живота, желайш ли щастие и свобода?
Пътят е посочен! Той е верен и чист. Паролата е дадена! Да работим! Защото ако не сторим днес това, което животът настоятелно изисква от нас, ще дойдат, и то много скоро, дни, когато и да искаме, не ще можем да работим! Стихове КЪМ МОЯ БРАТ О, братко мой, измъчен и отруден от живота, желайш ли щастие и свобода? Сърцето си на Бога дай и хвърли щеш завинаги хомота. Ти си ковач на своята съдба! В ръцете си държиш ключа па небесата. Учи, люби, прояви Бога във душата, И рай ще стане за тебе земята. Напразно време не губи!
към текста >>

Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта.
За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието.
към текста >>

Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата.
Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение.
към текста >>

Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва.
За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят.
към текста >>

Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ.
Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд. вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош.
към текста >>

Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък.
вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош. Те са толкова далеч от народа, те са толкова отчуждени от него, щото никога не виждат неговото истинско положение. Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък. Те трябва да служат на народа с целия си живот, с всичките си сили, способности и средства; те трябва да бъдат готови дори и живота си да жертват, щом това е нужно за народното благо. Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените. Те, преди всичко трябва да бъдат носители на любов и братство, на правда и мир. Защото само ори такива служители народа ще напредва към щастие и свобода. Т. Ч.
към текста >>

Защото само ори такива служители народа ще напредва към щастие и свобода.
Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък. Те трябва да служат на народа с целия си живот, с всичките си сили, способности и средства; те трябва да бъдат готови дори и живота си да жертват, щом това е нужно за народното благо. Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените. Те, преди всичко трябва да бъдат носители на любов и братство, на правда и мир. Защото само ори такива служители народа ще напредва към щастие и свобода. Т. Ч. Съобщения Приложението на в. Братство книгата „Основният закон на здравето“ е издадена и разпратена на абонатите. Ония абонати, които са платили абонамента, но не са получили още книжката нека се обадят в редакцията за да им се изпрати. Ония, които не са платили абонамента, си нека побързат да го внесат за да получат премията.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трето качество на разумния живот е свободата.
У него процесите на разрушението и смъртта са подчинени на законите за творчеството и безсмъртието. Разумният живот, в крайните си възможности, е реализиране на безсмъртието. Вторият елемент. който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови.
към текста >>

Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите.
Разумният живот, в крайните си възможности, е реализиране на безсмъртието. Вторият елемент. който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства.
към текста >>

От това гледище, религиозната свобода и търпимост са едни от основните качества на истинската религиозност.
каквото и да било то, земно нещо. Тя не може да бъде подчинена на земните преходни неща, като националност, обществен строй, държавни съображения и т. н. Иначе тя не би била религия, а средство за постигане на земни цели. Бог е един за всички, но пътищата към Него са много и никой няма патент за единствен негов представител на земята. Не бива да се примижават божествените неща до човешките. От това гледище, религиозната свобода и търпимост са едни от основните качества на истинската религиозност. Без тях, последната се превръща във фанатизъм, който често пъти има в основата си най-низки материални подбуди. Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот В Природата има близки и далечни причини. Има причини, които сега действат, и причини, които са действали преди хиляди години и сега носим последствията им. За да се изяснят нещата, изисква се едно по-научно разсъждаване. Децата разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота.
към текста >>

А Истина е това, което дава свобода на мисълта ти, разширение на чувствата ти, благородство на постъпките.
Нина Рудникова Новото Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпване. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук на насилие сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото, което носи Истината, е близко. А Истина е това, което дава свобода на мисълта ти, разширение на чувствата ти, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старото разбиране — богатият. В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи, да намерят своите места в живота. Треперят тронове, банки, нечисти съвести в цял свят: Новото иде! Тече потока на Новото и няма сила, която да го спре.
към текста >>

Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет.
Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност. Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице. Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание. Изобщо българите се ползват със симпатия.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи.
Това е защото ний искаме да подчиним Божественото на човешкото; това е защото ние искаме да включим в своите човешки мерки, да направляваме според своите тесни схващания това, което се движи по силата на вечни, неизменни, всемирни закони. Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо. Не се опитвайте да спирате потока на Любовта, където и когато да се срещнете с него — във вас или вън от вас. Не отклонявайте любовта от нейния първичен, естествен, божествен ход. Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси. Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи. Пред интереса на най-висшето във вас, пред интереса на вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за пари, за сигурност, за обществено положение. Оставете Любовта свободна! Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси! ... Не се продавайте — ни за пари, ни за нищо друго! ... * Да се вслушаме в свещения трепет на живота, да се приобщим към върховната реалност на живота — Любовта.
към текста >>

Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта.
Един учител, за да възпита своите ученици, най-първо трябва да разбира техния характер, трябва да ги обича. Защото Любовта е велика сила, с която може да се моделира човек. И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си. Ако не обичате, ще останете един посредствен човек. Прогресът е възможен само при Любовта. Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта. Без тази вътрешна Любов не може да направите една крачка напред, не може да направите промяна в себе си. И всякога, когато човек съжалява, че е любил, ще остане разочарован. С Любовта той ще забележи, че хората не умират, а само напускат Земята за известно време като екскурзианти и пак се връщат. Някои хора напущат Земята само за 45 години. Малките деца престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години.
към текста >>

Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията.
Не е въпрос да вярвате в това, но ви го изнасям като факти, за да изясня някои противоречия във вас. Защото вашите нещастия и противоречия са резултат на вашето невежество. Човек е роб на условията, защото няма знание и не разбира отношението, което съществува между принципите, законите, фактите, процесите и явленията. Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност.
към текста >>

Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние.
към текста >>

19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия.
Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения. 19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия. На мястото на партиите, които разделяха и обезсилваха духът на нацията, се издигна идеята за стопанските съсловия, които са жизнените фактори в икономическия и културен живот на един народ. И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала. Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние.
към текста >>

Истината ни дава свободата.
За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в трите гами или в трите принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви. В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата. Истината ни дава свободата. Животът, проявен в трите принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота. Противоречията в живота произтичат от това, че хората нямат любов, нямат ония знания, които дават пълна светлина за живота и не живеят в истината, поради което са станали истински роби. Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо. Димо Желязков Книжнина Сказания на двадесети век за всеки човек. В стих облякъл Дядо Благо.
към текста >>

Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А.
към текста >>

Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове.
Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А. Изворски Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т. VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб.
към текста >>

11. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр.
Калименова Съдържание: Превръщане (С. К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека.
към текста >>

Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите.
Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя.
към текста >>

Третото правило е: Истината е път за свободата.
Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта.
към текста >>

Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата.
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание. Но знанието е на степени и непреривно и последователно се добива от човека.
към текста >>

От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има.
Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате.
към текста >>

Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата.
към текста >>

Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света.
Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината.
към текста >>

Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате.
От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр.
към текста >>

Истината е път за свободата.
Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси.
към текста >>

Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен.
Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси.
към текста >>

Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр.
Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина.
Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого. Ние не разрешаваме въпросите както социолозите ги разрешават.
към текста >>

Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината.
Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого. Ние не разрешаваме въпросите както социолозите ги разрешават. Според нас всичко в света е условие да се прояви човешкият дух.
към текста >>

Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си.
Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого. Ние не разрешаваме въпросите както социолозите ги разрешават. Според нас всичко в света е условие да се прояви човешкият дух. Духът е над всички условия.
към текста >>

И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода.
По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г. СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние.
към текста >>

СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия.
Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г. СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние. Това е желано от него и той го търси. Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход. За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение.
Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини. Покрай другото, биват разрушавани и много ценности, завещани от миналото. Кръвта се лее непрестанно и омразата разкъсва душата на този народ.
към текста >>

Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора.
Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини. Покрай другото, биват разрушавани и много ценности, завещани от миналото. Кръвта се лее непрестанно и омразата разкъсва душата на този народ. До кога? Ще има ли край това?
към текста >>

разцъфтяване на културата, придобиване на лична и обществена свобода.
всичко губи смисъл, защото няма съдържание А постоянните неща градят винаги по законите на природата, по законите на еволюцията. Постоянните и преходните неща, всички явления физически и психически, ни идват на помощ да се събуди съзнанието ни, де се разшири светоразбирането и да познаем Истината. Откъсвайки се само за момент от обикновеното, абстрахирайки се само за миг от личното и вглъбявайки се дълбоко, човек ще види, че зад всички прояви в живота, че зад всички стълкновения и катаклизми стои едно вечно н неизменно Начало, което стимулира, организира, възраства и повдига. Когато хората се приближават към него. тогава има напредък. разцъфтяване на културата, придобиване на лична и обществена свобода. Когато човек е във връзка с него, той вижда истината ясно. познава я и не взема фалшивото за ценно. Тогава се раждат условия за раждане на Новото в света. Отваря се врата за блясване на нова светлина в живота, който от хиляди години е в мрак. И когато се говори за раждането на новото, подразбира се именно този жив контакт с извора на живота.
към текста >>

Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание.
Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения. Този е пътя на истинското познание и учение. Мнозина са отричали съществената страна на живота, но разумното по един или по друг начин им е доказвало в края на краищата истината. Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание. Само едно свързва хората и им говори за братство, любов и мир. Само едно прави хората човеци и ги различава от животните —това е Духа, това е Божественото. Да се свържем с него понеже Той е носител на истинския живот и живо знание. Да се учим от Него! НА БОЖИЯТА НИВА Обичам в този свят простора, небесата, И слънцето прекрасно и светлите звезди, Да бъда волна птичка, да дишам свободата, Макар да се сражавам с хиляди беди.
към текста >>

НА БОЖИЯТА НИВА Обичам в този свят простора, небесата, И слънцето прекрасно и светлите звезди, Да бъда волна птичка, да дишам свободата, Макар да се сражавам с хиляди беди.
Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание. Само едно свързва хората и им говори за братство, любов и мир. Само едно прави хората човеци и ги различава от животните —това е Духа, това е Божественото. Да се свържем с него понеже Той е носител на истинския живот и живо знание. Да се учим от Него! НА БОЖИЯТА НИВА Обичам в този свят простора, небесата, И слънцето прекрасно и светлите звезди, Да бъда волна птичка, да дишам свободата, Макар да се сражавам с хиляди беди. * Макар да съм в земята, кат житното зрънце, Посято от ръката на Вечния сеяч — Но мен обича, топли и пази светло слънце, Всред мъки и неволи, то мен е скъп Водач. * Под земната кора очакват ме страдания . . . Но що са те? Ще никна, ще видя светъл ден.
към текста >>

Само онова, което дава свобода, светлина, щастие, сила, здраве е истинско знание.
Знайното и незнайното (По неделната беседата „Знайното и незнайното“, 16.02.1936 г.) В света има две веруюта — едното което хората не знаят, а другото известно тям. Съществуват също така и две служби, на които те слугуват — едната е закона на необходимостта, с когото страхът е непосредствено свързан, в другият е закона на любовта, който е и закон на вярата. И всички безпокойства в свето се дължат на факта, че хората служат на снова, което не знаят. Трябва да минем от веруюто, което не знаем, към другото, което знаем, защото то е, което ще оправи света — в него е прогреса. Но знанието тук трябва да го вземем в положителна смисъл. Само онова, което дава свобода, светлина, щастие, сила, здраве е истинско знание. Само умният може да си служи с онова, което знае, за да неправи живота си щастлив. Защото нещастията не са нищо друго, освен постоянните стълкновения на невежите и слепите хора със самата реалност. Понякога ние искаме да изменим съдбата си, като се влюбваме напр. в красиви моми, в богатства и пр. Красотата и богатството, обаче, не са, които могат да донесат щастие.
към текста >>

Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата.
Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А.
към текста >>

* Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките.
които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост.
Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура. Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено. Остава само ония.
към текста >>

В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора.
И съществата, които носят и които ще реализират тази висока култура, са вече на земята. Те ще оправят света. По кой начин ще стане това оправяне, ще го види те. Ние не можем да изложим техния плен. Всички разумни хора, всички хора, които се стремят към новото, всички хора, които имат един висок идеал, ще вземат участие в прокарването на този план. В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора. При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си.
към текста >>

искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината.
Ние не можем да изложим техния плен. Всички разумни хора, всички хора, които се стремят към новото, всички хора, които имат един висок идеал, ще вземат участие в прокарването на този план. В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора. При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота.
към текста >>

Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си.
В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора. При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески.
към текста >>

Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата.
При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит.
към текста >>

И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота.
искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.
към текста >>

Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие.
Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил.
към текста >>

Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света.
Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота.
към текста >>

Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате.
И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света. Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа.
към текста >>

Свободата ви седи в мисълта, която имате.
Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света. Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество.
към текста >>

Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода!
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление!
към текста >>

Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>

Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа.
Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене.
към текста >>

И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша.
Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи!
към текста >>

Но свободата не е произвол.
Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено!
към текста >>

Любов и светлина — това с крила на свободата!
и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът.
към текста >>

светлина и свобода — за всички люде и народи!
И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие. Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия.
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Бъди трибун на свободата И ратник на мира!
Бъди крепител на душите Във стръмний им възход! * Бъди светилник в тъмнината На козни и борби! Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог! * Бъди трибун на свободата И ратник на мира! Бъди предвестник на зората На нов живот в света! W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство. Нощта е тиха и топла. Месецът грее.
към текста >>

Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война.
Месецът грее. Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор. Лети над градове и села, лети по целия свят. Спира над Испания. Гледа разрушените градове и села. Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . . Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта.
към текста >>

Всеки има свобода на избор.
— и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи. Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост.
към текста >>

Вложете най-после истината и свободата във вашата душа.
Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право.
към текста >>

Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона.
към текста >>

Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право.
Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество.
към текста >>

Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
към текста >>

Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
към текста >>

И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството.
Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода.
към текста >>

Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си.
И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието. В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота.
към текста >>

„Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи.
Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие.
към текста >>

Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия.
“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
към текста >>

Това е механическата страна, това не е свобода.
Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми.
към текста >>

Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено.
Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен.
към текста >>

И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид.
към текста >>

Всички съвременни роди воюват за свобода.
Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила.
към текста >>

Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
към текста >>

Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми.
Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
към текста >>

Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение.
към текста >>

Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила.
Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение. Те очакват света да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да стенат свободни. Това е едно заблуждение.
към текста >>

— Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение. Те очакват света да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да стенат свободни. Това е едно заблуждение. В основата на това схващане лежи нещо невярно. Първоначално всички същества са създадени свободни.
към текста >>

И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение. Те очакват света да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да стенат свободни. Това е едно заблуждение. В основата на това схващане лежи нещо невярно. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие майките и бащите го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му сладки ябълки, хубави стъкленца, играчки, но това дете започва да ги кълца, да ги чупи. Вие вземате всичко това и го затваряте в някой долап. Защо? —Намирате, че това ваше дете е неразумно.
към текста >>

не се стремим да разрешим въпроса за свободата принципално, а търсим странични причини.
—Намирате, че това ваше дете е неразумно. И после какво става? То започва да плаче. Пита: Мамо, защо заключи тия ябълки, защо скри тия стъкленца? Също така и ние, съвременните хора. не се стремим да разрешим въпроса за свободата принципално, а търсим странични причини. „Истината ще ви направи свободни“. Как? Най първо ще си зададете въпроса: защо сте дошли на тази земя? Прямо, съществено ще го разрешите. Необходимо е да го разрешите. Ще бъде смешно за един ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и от къде идва.
към текста >>

Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
Най първо ще си зададете въпроса: защо сте дошли на тази земя? Прямо, съществено ще го разрешите. Необходимо е да го разрешите. Ще бъде смешно за един ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и от къде идва. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. А ние мислим, че сме дошли на земята само да благуваме. Истината ще ви направи свободни. Кога? — Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.
към текста >>

Свободата иска знания, знанията искат потене.
Прямо, съществено ще го разрешите. Необходимо е да го разрешите. Ще бъде смешно за един ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и от къде идва. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. А ние мислим, че сме дошли на земята само да благуваме. Истината ще ви направи свободни. Кога? — Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите.
към текста >>

Свободата не може със закон да се налага.
Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит, и след като се върнете, ще дадете отчет. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме, почитаме Христа, направили сме му църкви, тамян му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение? Где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор да дойде и отвън, със закон да го приложи. Свободата не може със закон да се налага. Единственото свободно същество в света, това е Бог. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние, хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е“.
към текста >>

А ние, съвременните хора очакваме свободата си от къде?
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние, хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора очакваме свободата си от къде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Не, единственото същество, което със свободно, това е Бог. И когато казвам: Истината ще ви направи свободни,то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. За да бъдеш свободен човек, ти трябва във всеки даден момент да бъдеш готов да вземеш онова решение и да изпълниш туй, което Бог изисква. Из неделна беседа, държана на 21 октомври 1923 г.
към текста >>

От роденото от смъртта очакваме свобода.
Смешни сме ние, хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора очакваме свободата си от къде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Не, единственото същество, което със свободно, това е Бог. И когато казвам: Истината ще ви направи свободни,то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. За да бъдеш свободен човек, ти трябва във всеки даден момент да бъдеш готов да вземеш онова решение и да изпълниш туй, което Бог изисква. Из неделна беседа, държана на 21 октомври 1923 г. ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ Само истината ще ви направи свободни.
към текста >>

По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати.
Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно. Бъдете верни на Бога и не се безпокойте. Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати. Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот.
към текста >>

Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация.
Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин? Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание.
към текста >>

Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно.
Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия.
към текста >>

Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга.
Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние.
към текста >>

Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха!
Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха! Те разчитаха на всичко това. Те сбъркаха сметките си, но това съвсем не прави делото им по-добро. Тъй, съвсем ясно е, че ние се борим за принципи. И аз мога да потвърдя, много повече, отколкото вие вярвате и отколкото знаете, че това е въпрос на принципи. Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея.
към текста >>

но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес.
Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро?
към текста >>

Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора.
Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки.
към текста >>

период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички.
„Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва.
към текста >>

Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва.
период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто.
към текста >>

ако не им оставим известен дял от свобода.
той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно.
към текста >>

Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край.
Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво.
към текста >>

Помнете, ние се борим за свободата на света.
Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи.
към текста >>

Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света.
Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде.
към текста >>

Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III.
* Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
към текста >>

Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество.
А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . .
към текста >>

Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата.
I—II и край). Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел. Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . .
към текста >>

В нея има само служители на словото, на оправданието, на свободата, на братството.
Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи. Църквата не познава владици, архиереи, деспоти. В нея има само служители на словото, на оправданието, на свободата, на братството. Всеки, който има повече духовни дарби, Трябва да служи, но не и да властва. Църквата е голям организъм, който съвместно се моли, труди, получава откровение, общува с Бога. Църквата е обща съкровищница на християнския дух. В църквата не ритуала, а духът, прозрението имат преобладаващо място. Братските трапези (вечерите на любовта) са израз на пълното единство на душите.
към текста >>

Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н.
Религията се замъглява от безжизнената, бездушната формалност. Църквата — това е сградата, свещеникът, владиката... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква. Благодатта е дадена само на владиците и отчасти на свещениците. Скромните служители, предназначени за просветници, стават деспоти, папи, патриарси, архиепископи. Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество. Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н. Владици, папи, патриарси, абати, игумени властват, водят войни, имат роби, съдят, пиршествуват, развратничат. Всеки честен, религиозен и политически глас на унижените и оскърбените се потиска от тях. Името на голготския страдалец светотатствено се произнася от недостойните негови представители на земята. Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници. С вярата се търгува.
към текста >>

Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ.
Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува. — Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава?
към текста >>

Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца.
Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О. И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието.
Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членовете в трите съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция.
към текста >>

Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности.
Взета била резолюция приблизително със следните мисли (съкратено предадено): „ В днешния момент се забелязва търсене на духовни основи на човешкия живот. Необходимо е да се влеят духовни импулса в нашия живот. Учителят трябва да бъде свободен, нестесняван от външни предписания и правилници, свободен да прилага своя метод, като се основава изключително на своето познание на човешка та природа“. Част от главната зала в изгорялото здание на „Гьотеанум“1). Конференцията изказала желание да се основе един международен съюз за отваряне на свободни училища в духа на горната резолюция, при което съюза няма да се счита необходимо обвързан с една или друга възпитателна система. Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище. Същевременно един учител от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище. Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята.
Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр.
към текста >>

Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts.
Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
към текста >>

Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността.
А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А.
към текста >>

Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето.
към текста >>

Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В.
към текста >>

Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>

То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора.
към текста >>

Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
към текста >>

За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата.
. .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.
към текста >>

Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares.
към текста >>

Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си.
към текста >>

Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа.
Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.
към текста >>

Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона.
. . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ.
към текста >>

В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно.
който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални.
Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение.
към текста >>

Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода.
Залогът за бъдещето. Пъпките на новия,. бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата.
към текста >>

С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство.
Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. .
към текста >>

Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото.
Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието.
към текста >>

Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира.
Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава. Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира. „Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Cm. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев. С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. II. и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение“: Препис.
към текста >>

Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания.
н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис“ от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к. н). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки“, които са quasi-науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се подадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни“, тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научно издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год.
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4).
Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки“, които са quasi-науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се подадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни“, тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научно издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.
на септемврийския бунт, (к. н.) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год. III. кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия. . . Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс. Л.) — едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята — се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента“. Както се вижда „Вс Л.“. не се занимава само с окултизъм, но използва своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използвайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л.“ си позволява да пише като „научни факти“ и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39606499671936