Търсене в текстове за 'Господня молитва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 76 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва.
В студията, която предшествува изложението, Пампоров излага кратък животопис на автора, дава обща характеристика на личността и философията му, отзиви за неговия важен труд "Отче наш" и излага връзката между полския месианизъм и мисията на славянството. Самото съчинение "Отче наш" е от 4 големи тома. И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора. Цейшковски е вярвал, че сам Бог му е открил тайната на "Отче наш". Тая книга представя ценен внос в нашата книжнина и ще улесни както разбирането на оня мистичен дух, който работи в душата на Полша, тъй и духът на днешната епоха и дълбоките сили, които работят в нея. Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва. Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот. "Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46. Човекът-епизод и човекът-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".
към текста >>

В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
към текста >>

2. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва.
Е. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое; да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя". Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва. Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми.
към текста >>

Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете.
Е. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое; да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя". Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва. Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия.
към текста >>

И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми.
Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва. Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое".
към текста >>

Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия.
Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще.
към текста >>

Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое".
И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени.
към текста >>

Нашата молитва е постигнала целта— връзката.
Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое".
към текста >>

Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени.
Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое". Да се моли човек не за себе си, а за Царството небесно.
към текста >>

Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно?
И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое". Да се моли човек не за себе си, а за Царството небесно. Какво велико нещо! Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът! Учителят казва, че ако религиозните хора в целия свят биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война. А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици. Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва.
към текста >>

Такава е повелята на Господната молитва.
Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът! Учителят казва, че ако религиозните хора в целия свят биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война. А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици. Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва. Затова и просим ние всеки ден от Бога: "да дойде царството Твое". "Да бъде волята Твоя". Да бъде не личната воля на този или онзи, но "волята Твоя", волята на Вселюбящия, на Тогова, чиято воля е благо и любов за всички. Ето и с този трети стих, Христос не ни учи да се молим за нашето лично благо, а да бъде волята на Бога, да бъде тази воля, която желае доброто и съвършенството на всичко. Ала ние най-трудно от всичко разбираме именно този най-дълбок стих: "да бъде волята Твоя".
към текста >>

Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя".
Страдаме и искаме да се избавим от страданията и се молим: да бъде волята твоя. А всъщност ние искаме да бъде нашата воля. Верно е, че Бог не е създал страданията и че Той едва ли би ги желал, но факт е, че те съществуват. А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя". И с това, в същност, ние търсим да прехвърлим нашия гнет на Бога, да вземе Той нашето бреме. Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"? Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта?
към текста >>

3. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Болестите и молитвата Тайната на очите.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 1 ноември 1930 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Мир вам (Н.) Нови хора са нужни (Т. Ч.) Болестите и молитвата Тайната на очите. (По D-r М. Madaus) Тъмни сили. Книжнина Мир вам В страх и смут събрани в горницата, преди две хиляди години, учениците на Христа, в очакване мълком се споглеждаха и едва шепнешком разменяха думи ... — Дали е вярно? Той каза: „Разрушете тези храм и в три дни ще го съзида! “ Ето вече третия ден.
към текста >>

Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати.
Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г.
към текста >>

Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г.
Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква.
към текста >>

Какво Христос е учил за молитвата?
Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква. Какво Христос е учил за молитвата? „Кога се молиш, влез в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве. А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;) „Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;) Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат.
към текста >>

(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра.
В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
към текста >>

Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап.
Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда.
към текста >>

Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.
И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
към текста >>

И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда.
Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа.
към текста >>

Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“.
Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание".
към текста >>

А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание.
към текста >>

За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота.
Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим? За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр. не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото. Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап.
към текста >>

Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр. не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото. Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си, защото не е познал тялото Господне. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и умират" (I посл. Коринт. 11:27 - 30). Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства.
към текста >>

4. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна.
Той иде! . . . И нека го посрещнем с твърдост и смелост, без страх и колебание. Нека го посрещнем като „добре дошъл“, защото страданията, които той ни носи, са временни, краткотрайни, а благото, което ще ги последва, е вечно. Нека го посрещнем с радост, защото той ще ни отнеме само оковите ни, е ще ни даде безкрайната радост на чистия, светъл, разумен живот, в хармония с божиите закони. Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна. Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш! Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ . .. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец.
към текста >>

— най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста.
закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки съзнателно трябва да впрегне ума си на работа, според както е казано в Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, да се освети името Твое“ — това значи — да дойде Царството Божие на земята, да се освети името Му, да има нещо свято в света, и всеки човек да име идея, да знае за какво работи.
Само по този път на общо сътрудничество ще се разрешат и социалните въпроси. В разрешението на социалните въпроси трябва да вземе участие цялото човечество. За да се поправи света, това не е работа само на един човек, това е работа на всички хора. Всички хора — разбирам ония, на които съзнанието е пробудено. Тези хора трябва да работят за изправяне на човечеството. Всеки съзнателно трябва да впрегне ума си на работа, според както е казано в Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, да се освети името Твое“ — това значи — да дойде Царството Божие на земята, да се освети името Му, да има нещо свято в света, и всеки човек да име идея, да знае за какво работи. Всеки човек трябва да има идеал, за който да работи. Когато човек работи по закона на любовта, не е тежко да работи, но когато работи без любов, безидейно, няма по тежка работа от тази. От човека зависи кой път ще избере. Три условия, три фактора има в живота, които трябва да се имат предвид; първото условие е самия човек, от него зависи 25 на сто; второто условие е обществото, от което също зависи 25 на сто и третото условие е природата, от която зависи 50 на сто. Следователно, ако не разчитате на вашите 25 на сто, т. е.
към текста >>

Дънов свършва с подобни думи, както Заменхов, в своята прочута „Молитва“: Ще доцарува единната Любов, единната Мъдрост, единната Истина“ и ще бъде „свещен мир и хармония.“ Р. В.
Тази глава открива окултното верую на последователите на тая школа. Членовете на това „Братство“ са по-съвършени духовни същества, които са еволюирали през хилядолетията, и които ръководят и създават света. Те образуват Йерархия. Положителните сили са „Белите Братя“, а отрицателните сили са „Черните Братя“. Но белите трябва да победят. Дънов свършва с подобни думи, както Заменхов, в своята прочута „Молитва“: Ще доцарува единната Любов, единната Мъдрост, единната Истина“ и ще бъде „свещен мир и хармония.“ Р. В. СТИХОТВОРЕНИЯ ВОЛЯТА НА ОТЦА Глас очистителен, глас обновнтелен. Ти, огнен дух, до моя слух дочувам те! Веч отлетя слабост и смърт, болка във плът. Сред светлина вече растем. воля Една само зовем — таз на Отца: Един и Вся!
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата.
Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л. Балев превежда пример как един младеж от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката. Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика. Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава.
към текста >>

Молитвата също е хармония с Бога.
Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л. Балев превежда пример как един младеж от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката. Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика. Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава. Днес и обществото е болно.
към текста >>

Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества.
Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа. Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите.
към текста >>

Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога.
Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога. Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие. Скъпи приятели! Аз съм тъй доволна от моето пътуване в България и от своето пребивание при Учителя, че всички земни блага ми се струват нищожни пред това велико благо, което аз получих там. Mapиана Пробуждане О, спиш ли още, ти — дете На светлото небе? Ти лъч Божествен си, душа!
към текста >>

Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще.
(Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството. Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина.
към текста >>

Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето.
Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н.
към текста >>

Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи.
Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода.
към текста >>

Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие.
Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва.
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин?
В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започне да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже и когато пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразието е нужно за живота. Но трябва да се знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път.
към текста >>

И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите.
Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него.
към текста >>

Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл.
ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път.
към текста >>

С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва.
Казвате: Каква добродетел има българинът? И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя.
към текста >>

Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва.
И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя. — Както намираш за добре.
към текста >>

Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н.
Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя. — Както намираш за добре. — И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате.
към текста >>

„Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи.
Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие.
към текста >>

„Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“.
„ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди.
към текста >>

Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“.
Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето.
към текста >>

Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение.
Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия.
към текста >>

И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни.
Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие.
към текста >>

А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни.
Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило.
към текста >>

Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия.
Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това.
към текста >>

„Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“.
Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това. Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки.
към текста >>

Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки.
„Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това. Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки. Седемте просби в „Отче наш“ представляват седем главни тайни на бъдещето. Защо? Защото времената не се били изпълнили. Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа.
към текста >>

И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва.
след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа. И затова временно великите тайни с били скрити за човечеството, понеже то е било в своето детинство. Днес вече, когато сме пред третата епоха, дава се светлина да проникнем в тези тайни на бъдещето. Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така казва Господнята молитва.
Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство.
към текста >>

9. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не много след войната, големият английски държавник Лойд Джордж, в една своя реч каза, че скоро европейските народи ще изменят Господнята молитва, и вместо „Отче Наш, дай ни хляб“, ще казват: „Отче Наш, дай ни мир“!
Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР! “ Една индийска приказка казва, че когато Бог сътворил човека, дал му всичко: богатство, власт, слава, удоволствия и пр., но само едно нещо Бог не му дал — мир. „Ще запазя мирът при Себе Си, казал Бог. и когато човека се умори от всичко на земята, да потърси мирът, а заедно с него и Мене, и да ме намери — иначе той ще ме забрави завинаги“ . . . Не много след войната, големият английски държавник Лойд Джордж, в една своя реч каза, че скоро европейските народи ще изменят Господнята молитва, и вместо „Отче Наш, дай ни хляб“, ще казват: „Отче Наш, дай ни мир“! Дали уважаемият английски политик е чул горната индийска приказка, или е прочел собствените си договори за мир от последната война, точно не се знае, но за едни от европейските народи това пророчество вече се сбъдна, а за всички останали изглежда, че няма много да закъснее. Нещо повече — това пророчество, по всичко личи, ще засегне и много не европейски и не християнски народи! Усилия да се избегне войната, която „все още не е почната“ се правят големи. Неуморни миротворци кръстосват океани и континенти и носят послания за мир най-различни: от папи, от крале, от председатели на републики и пр., но въпреки всичко, очевидно е, мирът с тях се отдалечава повече. Причината на това може да бъде само една: не може да се прелива от пусто в празно, не може да даде мир оня.
към текста >>

Да ги потърсим докато не е станало късно и да допълним молитвата на Лойд Джордж: „Отче наш, дай ни мир за да изпълним Волята Ти, която е хармония във вселената и обич между хората!
Навярно и сега няма да дойде между такива, защото тоя вид люде познават само мирът, който се дава на овце и говеда, когато минат през салханата (кланицата) . . . На Вердюн има цели гори от кръстове, под които почиват в „вечен мир“ повече от 1,200,000 души. Всека вечер от кулата на Ossicur de Douaumont четири прожектори правят огнен кръст, десетки километри дълъг, и набожно кюре чете молитви, под тържествения звън на голямата камбана — La Bourdonne. За сега, това е само там, на Вердюн, но утре, може би цяла Европа ще стане Вердюн, ако не дойдат истинските миротворци. Да ги потърсим докато не е станало късно и да допълним молитвата на Лойд Джордж: „Отче наш, дай ни мир за да изпълним Волята Ти, която е хармония във вселената и обич между хората! “ . . . Тодор Попов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Права и вярна любов (из неделната беседа „Права и вярна любов“ – 10. XII. 1939 г.) Понякога се говори за правата и вярна любов. Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася.
към текста >>

Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли.
И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Из беседа, държана от Учителя на 10. XII. 1939 год.
към текста >>

ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва.
Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава. Христос е истинната виделина. Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме. Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Раби Симеон стана и каза молитвата си; и пак седна и се обърна към тях, като им рече: „Елате и всички положете своята десница на моите гърди“.
Най-после един от тях, Раби Абба, пое реч и каза: „Ако Учителят позволи — не е ли писано: тайните на Господа принадлежат на тези, които се боят от Него? И не се ли боим ние всички, които сме тука, От Господа, и не сме ли ние посветени в тайните учения на Храма? “ А имената на тези, които присъстваха там, бяха: Раби Елеазар, син на Раби Симеон, Раби Абба, Раби Йехуда, Раби Йозе, син на Якова, Раби Тискиа, син на Раф, Раби Йозе и Раби Йеса. И за да не издадат тайната, те положиха едната си ръка в ръката на Раби Симеона, а другата издигнаха към небето за клетва. Тогава седнаха те заедно с него на гумното, над тях падаше сянка от големи дървета. Раби Симеон стана и каза молитвата си; и пак седна и се обърна към тях, като им рече: „Елате и всички положете своята десница на моите гърди“. Те сториха това ; той взе всички тези ръце в своите и изрече с тържествен глас: „проклет да бъде този, който си прави идол и го крие! Горко томува, кой го прикрива лъжата с покрова на тайната“. — Амин, отвърнаха Равините. Раби Симеон продължи: „Има само един истински Бог, и освен Него нема други богове; има само един истински народ, и той е този, който се покланя на истинския Бог“. Тогава извика сина си Елеазара и му каза да седне на едната му страна, а Раби Абба — на другата страна, и рече: „Ние образуваме триъгълника, който е първообраз на всичко, което Е; ние изобразяваме Портата на Храма и неговите два стълба“.
към текста >>

Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя.
Алабинска, 37, София. Древната мѫдрость. Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моята молитва 7.
Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6. Песни на смъртния: I. Ден пробуден. II. Лъчи ни чакат. III. Дерзай. IV. Моята молитва 7. В недрата на природата. 8. Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9. Самуел Р.Уелс. Физиогномия: мъжът и жената (размери, обща форма, полът в чертите, френологически и физиогном. различия, Лафатерови антитези и женствеността на жената (с 7 образи), прев.
към текста >>

II — Молитвата на астронома Кеплер, прев.
Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15. Поправка ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои? - Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване.
към текста >>

Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари?
Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия!
към текста >>

В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни.
към текста >>

Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
към текста >>

При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата.
В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
към текста >>

МОЯТА МОЛИТВА В тих час, когато бурята в неспокойната моя душа бе спряла дивите си нагони, и неканените зли мисли я бяха освободили от своето натрапничество, аз мога да доловя тихия глас в мене.
Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното — ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре. Върви по стъпките ми, не бой се от нищо, дерзай. Аз съм с тебе“. II. МОЯТА МОЛИТВА В тих час, когато бурята в неспокойната моя душа бе спряла дивите си нагони, и неканените зли мисли я бяха освободили от своето натрапничество, аз мога да доловя тихия глас в мене. Когато, свободно от горчивите съмнения, сърцето ми плува в неземно блаженство и аз усещам Твоята милостива ръка да се простира над мене и нежно да ме гали, аз съм превъзмогнат и немея пред Твоето Върховно Присъствие, нямам слова да изразя признателността си към Тебе за Твоята доброта. Така успокоен в Твоите прегръдки, аз чувам вън около мене, в долината на живота, горчивите ридания на безпомощните и окаяните слепци; аз долавям молитви и стонове на скърбящите братя. Чуй как Те зоват те и простират ръце към Тебе. Като в смъртна мъка, в последния си час викат те към Тебе и молят да им позволиш да Те лицезрат поне като в сън; да чуят две думи от Тебе жадуват те, за да утихне бурята в сърцето им, та спокойно да заспят. Виждам старец прегърбен, бездомник, жалък.
към текста >>

Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“.
Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК. В недрата на природата 1. Поклон пред тебе, Велика Майко на живота!
към текста >>

Молитвата на Кеплера.
Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д. Молитвата на Кеплера. — Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“. „Велики Боже! Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой свят. . . . Благодаря Ти, за всичките тези радости, които аз изпитах в съзерцанието на Твоите дела.
към текста >>

— Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“.
Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д. Молитвата на Кеплера. — Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“. „Велики Боже! Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой свят. . . . Благодаря Ти, за всичките тези радости, които аз изпитах в съзерцанието на Твоите дела. . . .
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му.
В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса. Вярно е, че самите началници на светилищата, с цял да властват на земята, са изгубили отдавна ключовете на висшето посвещение, но това не пречи на Писанието да бъде свещено и на причастието —да бъде истинско. Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика. То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво.
към текста >>

И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня.
И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа.
към текста >>

И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня.
И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника!
към текста >>

И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника!
И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . . Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник! . . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята. И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби .
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва.
Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... * О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer.
към текста >>

Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце.
Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм.
към текста >>

Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост.
В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост. „Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък. Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39687585830688