Търсене в текстове за 'Говорене на Истината'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 221 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите.
към текста >>

„Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг.
Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува).
към текста >>

Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място.
към текста >>

2. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Много е по-мъдро да мълчите, отколкото да говорите, където говоренето не е съвсем необходимо.
Мълчание Делата ви трябва да покажат стъпалото, на което стоите, а не думите ви. Научете се да мълчите. Малко говорете и помагайте на хората. Това са нещата, които ученикът на Учителя трябва да научи. Вие не можете да бъдете нам орган, докато не разберете и приложите уроците на мълчанието до съвършенство. Много е по-мъдро да мълчите, отколкото да говорите, където говоренето не е съвсем необходимо. Употребявай устните си само да помагат на другите, не вече за свой собствен интерес или за свое удоволствие. Нека всяка дума, която искате да изговорите, да ви служи за школуване - върху всяка изговорена дума да бдите. Научете се да слушате, когато другите говорят и помагайте през това време на говорещия чрез мислителната си сила. Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай. Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин.
към текста >>

С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие.
Известно нещо може да бъде истина и да е приятно, не ползува ли то никого, да се съобщава е само прахосване на сила. Никому не казвай нещо, което не е напълно истина. Бъди истинен и в думите и в мисли. Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем.
към текста >>

Нека истината да просветне чрез вас.
Никому не казвай нещо, което не е напълно истина. Бъди истинен и в думите и в мисли. Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим.
към текста >>

3. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към текста >>

" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога!
към текста >>

4. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита.
В такъв случай, и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори my forte, my piaпissimo, но дето трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота.
към текста >>

Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н.
По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: “Отношение между музиката и планинските върхове”. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит.
към текста >>

5. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината.
Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно.
към текста >>

За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство.
към текста >>

Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н.
В какво се заключава новото? - в изпълнението. - Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител. Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда.
към текста >>

6. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е истината.
Нищо чудно: сърбите днес правят в Македония същото, което българите са правили там, докато тя беше в техни ръце. Е, кой е тогава виновен? Кои са по-лоши? — От един дол дренки са — казва българската пословица. Каквито са едните, такива са и другите. Това е истината. Виновен е шовинизма, виновен е националния егоизъм, който съществува еднакво и в сърби и в българи. Обаче с шовинизъм въпроса няма никога да се разреши. Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни. Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим благоденствие докато държим на националния егоизъм.
към текста >>

Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат.
Обаче с шовинизъм въпроса няма никога да се разреши. Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни. Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим благоденствие докато държим на националния егоизъм. Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров. Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат. Каквото е положението в Македония, почти същото е и в Добруджа и Тракия. И те са населени с един пъстър букет от различни народности, които не се разбират помежду си; и там националния егоизъм подклажда взаимните борби, и там няма спокойствие. Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви! Ние сме направили досега много грешки, и продължаваме да ги правим и днес с нашето тясно националистично схващане и отношение към въпроса за балканското умиротворение. Разбира се, нашитe минали и сегашни грешки и нашия шовинизъм съвсем не могат да служат за оправдание на насилията и шовинизма на нашите съседи.
към текста >>

И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма.
Каквото е положението в Македония, почти същото е и в Добруджа и Тракия. И те са населени с един пъстър букет от различни народности, които не се разбират помежду си; и там националния егоизъм подклажда взаимните борби, и там няма спокойствие. Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви! Ние сме направили досега много грешки, и продължаваме да ги правим и днес с нашето тясно националистично схващане и отношение към въпроса за балканското умиротворение. Разбира се, нашитe минали и сегашни грешки и нашия шовинизъм съвсем не могат да служат за оправдание на насилията и шовинизма на нашите съседи. И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма. Но да оставим ужасното минало и тежкото настояще и да видим какъв може да бъде изхода от това положение. Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия.
към текста >>

Нека прокламираме високо и разнесем навсякъде из Балканския полуостров истината, че той е общо отечество на всички, които го населяват, и че нашето отечество не е в тесните днешни национални граници, не и в границите на Балканския полуостров, а че то е цялата земя.
Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си. Земя има за всички. Тази земя е Божия, а не на този или онзи народ. Нека живеем на нея всички в мир и любов. Нека всички се проникнем от съзнанието, че сме нужни едни на други, че трябва да си помагаме, а не да се гоним. Нека прокламираме високо и разнесем навсякъде из Балканския полуостров истината, че той е общо отечество на всички, които го населяват, и че нашето отечество не е в тесните днешни национални граници, не и в границите на Балканския полуостров, а че то е цялата земя. Всички хора са наши 6paтя. Престъпление е да издигаме в култ националното самосъзнание. Престъпление пред Бога и пред хората е да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Който се чувства първом българин, грък, сърбин и т. н., та тогава човек, той не заслужава името човек, той стои по-долу от човека.
към текста >>

Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко.
Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност. справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И други път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически.
Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас. Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете. Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр.
към текста >>

Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота.
към текста >>

Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува.
На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира.
към текста >>

Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината.
Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината. По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност.
Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини !
към текста >>

Сега всеки мисли, че истината е у него.
Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите.
към текста >>

9. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари.
Зора на изток засиява, всемирна радост известява за всичко най-добро. Че иде нещо ново, мило, което нивга не е било по земното кълбо. Зефир излеко вей прохлада и шепне тихичко балада за оня райски кът, с трептящи звездни там системи, слънца и малки и големи в порядък где летят. За прародината безбрежна във светлина. Кат' песен нежна една Любов цари. Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари. На Мъдростта закона светъл разкрива всяка добродетел, душата що краси. В чудесен ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази. В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във висинит/. Той в първий лъч на светлината родил е своя Син.
към текста >>

Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината.
Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца. Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани. Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса.
към текста >>

Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината.
Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани. Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие.
към текста >>

В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината.
Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал. За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му. И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа. И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята. Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот.
към текста >>

И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята.
И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа. И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята. Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот. Но той предпочете да изгуби земния живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината.
към текста >>

Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината.
И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята. Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот. Но той предпочете да изгуби земния живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. И след голготската мистерия, като се яви на учениците си, каза: даде ми се всека власт на небето и на земята. Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна.
към текста >>

Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите.
Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже. Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек.
към текста >>

Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека.
Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже. Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек. Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде. Тъй също и Любовта на всякъде можем да я намерим.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината.
Нужни са хора, повече хора, които едновременно да работят за обновлението не живота. Нужни са хора, които не само да знаят, не само да съзнават, че гладния трябва да се нахрани, но и да му дадат хляб, за да обнови силите си. Работници са нужни със здрави разбирания, с бодър дух, със силна воля за работа в полето не доброто, в полето на обновлението. Новите хора злото не ги увлича, и доброто не ги заслепява. Те не заспива и над успехите, а пред неуспехите не скланят глава. Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината. Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях. Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени. Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може.
към текста >>

Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери.
На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение. И религиите са методи, които са давани ни човечеството за да регулира тези сили и да им даде възходящо направление. А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание. Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния бряг — да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него. Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът. Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери. Но че то трябва да бъде ръководно начало в нашия живот, при днешното му състояние, това е едно заблуждение, което има опасни последици. Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото. И когато човек почне да живее както мисли, тогаз положението му в живота ще бъде друго. Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма.
към текста >>

Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях.
Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея.
към текста >>

Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата.
Каквато работа да започне, човек трябва да спазва този закон. Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие. Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум.
Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли.
към текста >>

Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“.
към текста >>

Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
към текста >>

И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа.
Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто.
към текста >>

Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията.
Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека.
към текста >>

А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто.
И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път. Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога.
към текста >>

Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
към текста >>

Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта.
И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем.
към текста >>

Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят.
Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си.
към текста >>

трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.
Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му.
към текста >>

Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто.
А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество. Из неделната беседа „ Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Православен е този, в сърцето на когото живее Божията Любов, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее.
Цялата земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт. Цялата земя е облята със сълзи и кръв. И всички тия хора, които са превърнали земята в място за безпощадна борба помежду си, се делят на православни, протестанти, католици и какви ли не още. Но кой човек може да бъде наречен православен? — Православен е този, в сърцето на когото живее Божията Любов, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее. Този човек не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един велик, неизменен закон, написан в неговата душа. Само такъв човек право слави Бога. Ако вземете в този смисъл думата православие, това разбирам. Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове.
към текста >>

И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си.
Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи!
към текста >>

На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината.
— Няма да се ползвате от нищо. Онези от вас, който изучават закона на любовта, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество. Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички. И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. И тъй, този велик живот със за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира.
към текста >>

Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички.
Онези от вас, който изучават закона на любовта, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество. Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички. И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. И тъй, този велик живот със за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира. Хората се изолират по следната причина: Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни да вършат каквото си искат.
към текста >>

И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира.
Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички. И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. И тъй, този велик живот със за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира. Хората се изолират по следната причина: Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Съвременните хора са страхливци.
към текста >>

Да говорим истината, това не значи всякога да говорим с думи.
Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира. Хората се изолират по следната причина: Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Съвременните хора са страхливци. На кого слугуват те? Да говорим истината, това не значи всякога да говорим с думи. Защото светлината ни говори и без думи. Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката.
към текста >>

Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради.
Тя скри краката си и така, без ръце и без крака, можа до влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това, дали ще можете или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога. Казвате: дали мога да направя това нещо или не мога.
към текста >>

Тази придобивка е Истината.
Кое е по-хубаво за един велик писател. да придобива знания и да пише, или само да дава? — Да придобива. Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава.
към текста >>

Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята.
— Да придобива. Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха! Няма какво да те освобождават.
към текста >>

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие.
Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха! Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш.
към текста >>

И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата.
От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам. Те ще бъдат избраните в това царство“. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на земята? Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята любов, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему. Той ще ги избави. И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата. Най-голямото благо е да бъдем всички свободни, да имаме Божията Любов в себе си. И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си! И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие. На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената Любов“.
към текста >>

Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена.
И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си! И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие. На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената Любов“. Само тогава ще настане безсмъртието в света. Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена. Няма нищо по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага.
към текста >>

И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката.
Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време.
към текста >>

Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата.
Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават.
към текста >>

Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене.
Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера. Те са най-ползотворни. Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене. Подлагал се е сам на ред дисциплини и е доби.т бляскави резултати. Нужно е голямо постоянство за достигане на желания резултат. Говори се за Л. Н. Тостой. Че книгата „Война и мир“ я е преписал три пъти изцяло преди да я даде за печат, а това е едно между най-големите съчинения които познаваме.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четвъртата връзка е връзката на истината и свободата.
Ние трябва да създадем онази връзка, която първоначално е съществувала Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите. Христос дойде на земята именно за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на любовта. Втората връзка е връзката на живота. Третата връзка е връзката на мъдростта и знанието. Четвъртата връзка е връзката на истината и свободата. Това са връзките, които трябва да възстановите. Вие не можете да започнете първо с любовта. Първо ще започнете с живота. Животът е богатство. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ — Как ще Го познаете?
към текста >>

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки - кратки мисли за дълги размишления) Истинското убеждение — това е живота на човека — другото е говорене за убеждение.
Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието. * Пазете свободата на драгите, хора, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно. * Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки - кратки мисли за дълги размишления) Истинското убеждение — това е живота на човека — другото е говорене за убеждение. * Ако искаш някого да изучиш да пее, трябва да събудиш желание за пеене в него. И да учи. Същото е потреба ако искаш да оправиш една погрешка на някого. * Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на механиката, така и държавниците не могат да пренебрегнат природните закони — инак техните построения ще бъдат нетрайни. * Необходимото природата го дава, а излишното заробва.
към текста >>

* Само онзи, който може да жертва, той може да научи Истината.
* Семето не старее, но растението, което се развива във време и пространство — старее. * Не мисли, че ако си грабнал от океана вода в едно корито — океана е коритото — ако ти си схванал нещо от Учителя, че Той е тъкмо това, което си схванал. * На бездарния и всред една библиотека е безсмислен живота му. Също и ако е учен и не знае езика, на който с написани книгите — той ще гледа само картините. И сега мнозина в природата гледат само картини, без да могат да четат текста. * Само онзи, който може да жертва, той може да научи Истината. За другите, тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатия: „Иди, продай богатството си и тръгни след мене.“ * Свободата дава цена на всичко. А и дворецът без свобода става затвор. * Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко това от което е недоволен, за да получи другото, което чака.
към текста >>

Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината — те ще вървят с тебе.
Ако се занимаваш със съдържанието му — това е наука. А ако търсиш смисъла му — това е философия. * Живота на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени — ще имаме съответните резултати. * Ако вървиш по пътя на светлината — тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината — те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоят път — ти си безумец. * Човек за човека нищо не може да направи. Едничкото велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го не знае. * Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество. Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството чрез знанието — ние ще се приближим при Източника на истинския живот.
към текста >>

И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания.
да пласира огромния прираст на населението си. Японците пред Нанкинг. След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай. Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина.
към текста >>

За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина.
В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания. Но има още един вид хора, които не само че са дошли до прага на новото, но и хлопат на неговите врати, търсят нещо повече от това, което са придобили, не са доволни от крачката, която са направили и желаят и се стремят да вървят напред. Тия хора, макар вече да са възприели и да живеят с известни идеи, те обаче са будни, не са закостенели, не сметат че всичко са вече узнали че няма по-голяма истина от тая, която е достъпна на тях и затова са винаги готови да възприемат нещо повече. Тази втора категория хора, които не са малко, са напълно готови, те са живите, напълно узрели житни класове в безкрайната нива на живота, които чакат само ръката и сърпа на божествения жетвар, който ще ги прибере в житницата, за да ги посее отново, когато дойде благоприятния момент, в полето на живота. Тия живи, зрели и съзнателни класове, съдържащи едри, златни житни зърна, чакат нас!
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А това се постига като познаят истината.
Така също и при изграждането на характера си и при образуването на един здрав и прав мироглед в живота, човек трябва да постави здрава, непоколебима основа в себе си. При това, той трябва да има силна воля, която да издържа голяма тежест. Будност на съзнанието, ето основата на новака с нов мироглед, на човека който иска да влезе в новото учение и да стане ученик и работник в живота. Светът винаги е имал нужда, а днес най-много от човеци с будни съзнания, от честни и способни работници в полето на светлината — оная светлина, която създава живота и носи свобода. За да има такива човеци в свата — фарове в живота, те трябва да имат, нещо непоколебимо в себе си да имат една постоянна, неизменна мярка. А това се постига като познаят истината. Не я ли познаят, те много често ще се променят. Учителят казва: „Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен, вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянно величина, с която да работи. И наистина, какво може да направи човек с непостоянен характер и кой може да разчита на него? За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава.
към текста >>

Не се изисква много говорене на хората.
При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората. Една дума може да се каже, но да е Божествена. И като се каже, да стане. Бог каза: „Да бъде светлина! “ —и стана светлина. Само една дума трябва да се каже на човека от Божествения език.
към текста >>

Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени.
Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
към текста >>

Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят.
Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура.
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той направи пет-шест логически грешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано.
Сега да оставим тия обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логиката? — Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всека дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически грешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете? Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която да бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползват от нея. Ако тази реалност не може да се разбере и приложи, тя нищо не струва. Много хора са учили логика, но какво ще кажат ония които не са учили?
към текста >>

Правилно ли е това говорене?
Щом това преливане става правилно, в края на всека мисъл. на всека реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене.
към текста >>

Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика.
на всека реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си.
към текста >>

Това не е логическо говорене.
Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено. В лъжата има само подценяване и надценяваме на нещата.
към текста >>

Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене.
Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено. В лъжата има само подценяване и надценяваме на нещата. Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това.
към текста >>

Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си.
Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено. В лъжата има само подценяване и надценяваме на нещата. Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това. че хората служат на двама господари.
към текста >>

Бог сее своето семе на истината само в душите на тези, които ще облъчват това семе с лъчите на непрекъсната благодарност.
Благодарността е подписа на честния и справедлив човек. Благодарността носи живот и светлина. Нема по-красиво и скъпо заплащане за направеното ни добро от това да благодарим чрез извършване същото добро на другите. Едно добро ще ни ползва, ще израсне в нас и ще даде плодове, ако го огряваме с лъчите на благодарността. Без благодарност посятото семе няма да поникне. Бог сее своето семе на истината само в душите на тези, които ще облъчват това семе с лъчите на непрекъсната благодарност. Благодарността има магическа сила да превръща злото в добро. Г. Тахчиев В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 230) Водата постоянно се стреми да дойде в равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент.
към текста >>

16. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, нашата душа е жадна за истината!
Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива. Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна! Ние знаем, ние виждаме че в България се прави много, за да се създаде специална литература за нас, децата. Ние се ползваме от нея и благодарим от сърце и душа на всички, които вземат участие в нейното създаване, както и на родителите и на близките си, които правят жертви, за да ни я доставят. Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото съзнание съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици! Не, нашата душа е жадна за истината! Защото действителността, непознатата вам действителност на живота е много по-чудна, по-вълшебна и по-прекрасна от най-добре скроените измислици, плод на богата фантазия. Дайте ни чиста и смислена духовна храна! Дайте ни детска литература, в която да прозират, облечени в съответна художествена форма, вечните истини на живота, в която да трепти основния, истинския нерв на живота — Любовта. Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души! — Дайте възможност на всички ни да учим музика!
към текста >>

Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата.
Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето. То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние. Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата. Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем. С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а.
към текста >>

Отгоре им говорят, но те не всякога чуват това говорене.
И майката има такова разбиране като тази млада мома. Когато детето й е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела. И на съвременните хора Отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те не всякога чуват това говорене. Под думата „Отгоре“ аз разбирам великото, красивото, разумното в света, което осмисля нещата и дава потик на всяко ново същество в света. Желая ви сега да възприемете новото разбиране на любовта. което може да ви освободи от онези вериги, с които сте вързани. Мислите ли, че в света, който Бог е създал, са предвидени пакостите, които хората едни на други си причиняват? Не, състоянията, в които хората изпадат, са човешки.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне истината.
Отличителното качество на ангела е неговата светла мисъл. От главата му излиза светлина, а от сърцето — светлина. .Изпитай и виж, че пророк от „Галилея не е възстанал“. Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне истината. Всеки сам трябва да намери пъти към истината. Всеки сам трябва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другите хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите.
към текста >>

Всеки сам трябва да намери пъти към истината.
От главата му излиза светлина, а от сърцето — светлина. .Изпитай и виж, че пророк от „Галилея не е възстанал“. Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне истината. Всеки сам трябва да намери пъти към истината. Всеки сам трябва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другите хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите. Некой иска\ да разреши въпроса за материята.
към текста >>

Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи.
Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат че Христос е произлизал от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи. Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда.
към текста >>

Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха.
Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите.
към текста >>

Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов.
Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как?
към текста >>

Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота.
Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло.
към текста >>

Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови.
Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности?
към текста >>

Любовта е принципа, който носи живота; Мъдростта е принципа, който носи знанието и светлината; Истината е принципа, който носи силата и свободата.
Земята беше добра. Стойко знаеше. Той разбираше всякога това, дори и сега когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде. Из „Песен над равнините“ Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (Продължение и край) Учението за любовта е централен пункт в Новото Учение. Любовта е принципа, който носи живота; Мъдростта е принципа, който носи знанието и светлината; Истината е принципа, който носи силата и свободата. Това са все елементарни принципи и сили, които са изказани с обикновени думи, но зад тях, като зад символи, стоят цели светове. Централен обект за изследване и проучване в Новото учение с човека. В никое друго учение, човек не е проучен толкова детайлно, както в Новото учение. В новото учение се проучава динамиката но човека; проучава се човекът с всичките процеси, които стават в него — физически, физиологически, психически, духовни, умствени и божествени, и отношението на тези процеси към космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение се изучават законите на живота, законите на човешките чувства и мисли и законите на отношението на мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>

Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос.
На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората.
към текста >>

18. -

Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м.
Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка, е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите, и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени“, които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина?
към текста >>

Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме.
Най-сетне, кой с истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света.
към текста >>

Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината?
Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно“. — Да!
към текста >>

Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света.
Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно“. — Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум.
към текста >>

Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед.
За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно“. — Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум. Но от где вие, господа, можете да знаете кое е възможно и кое не е? Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света?
към текста >>

Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме лелеяли и пазили като наш възлюблен мироглед и, отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината.
Но от где вие, господа, можете да знаете кое е възможно и кое не е? Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света? И дали тъкмо това, което вие считате за възможно, не представлява онази велика действителност, всред която вий самите живеете, без да я забелязвате? Защо, поне за момент, да не допуснете, че може да съществуват и неща, които са от естество да обърнат на опаки цялата ваша представа за света, още повече, че цялата история на човечеството и днешния живот упорито настояват на факта за тяхното съществувание? Защо да не допуснете, че „невъзможното“ за вас е такова, само защото не го познавате? Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме лелеяли и пазили като наш възлюблен мироглед и, отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някой наши и чужди учени, конто са обявили под строга „научна“ възбрана областите на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и подържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед? Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини, и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната тебе действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни? Подобни писания, вместо да са научни изследвания , за каквито претендират, в същност не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено“ невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост. От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на Д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп.
към текста >>

Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта.
За германците, германският народ най-важен. Това е право, питам: кой народ е най-важен за Бога? Казано е в Евангелието: „Ти ще родиш Син“. Значи доброто трябва да се роди в човека. Човек трябва да ражда не само веднъж. Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта. И любовта трябва да се роди, защото казано е в Писанието, че плода на духа е любовта. Казвате: с какво трябва да се занимаваме? Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда.
към текста >>

Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля.
Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие ако жената не ражда. Наистина, че е нещастие, но кога? Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи.
към текста >>

И ако родиш истината, тя ще те освободи.
Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи. Когато отричаш съществуването на Бога, това показва, че поставяш себе си на мястото на Бога. Тогава ти си Бог, ти си мярка на нещата. Ти казваш: Аз съм. Вън от мене никой не съществува. Прав си.
към текста >>

Щом отричате истината, веднага злото иде при теб.
От това твое разбиране произтича спора между хората. Събират се две същества. Едното отрича другото, и второто отрича първото, и започват да спорят, кой от двамата е по силен. От това, именно, произтича злото. Щом отричате реалността, злото се явя. Щом отричате истината, веднага злото иде при теб. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. Ако твърдиш че реалността съществува, ти си съгласен с доброто. Доброто гради. И тогава, ако искате да знаете дали сте на правата или на кривата страна, виж съсипва ли се живота ти или се гради. Ако животът ти се съсипва, ти отричаш реалността.
към текста >>

Под думата раждане аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината.
Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате. Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата раждане аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас живота от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След това ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света. Вярвайте в Божествения Дух, който говори у вас, който подържа ума ви, който подкрепва сърцето ви, който подкрепва душата ви и който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява.
към текста >>

Да се роди у нас живота от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината.
Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате. Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата раждане аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас живота от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След това ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света. Вярвайте в Божествения Дух, който говори у вас, който подържа ума ви, който подкрепва сърцето ви, който подкрепва душата ви и който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява. Вярвайте в Божествената мъдрост, която ви осветява.
към текста >>

Вържете ги с това оръжие на смирението, правдивостта и истината, за да дойде тяхната радост и радостта на цялото човечество.
Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните. Ако далеч някъде се фабрикува оръжието на спасението, то това оръжие е мирът. Ако се фабрикува в заводите възвишената Божествена мисъл, ако се фабрикува любовта, побратимяването, то побързайте да ги въоръжите с тия велики оръжия на живота, защото техния повик е за живот, те не искат да загинат. Вържете ги с това оръжие на смирението, правдивостта и истината, за да дойде тяхната радост и радостта на цялото човечество. Това е най-ефикасното въоръжение, което трябва да се раздава и с което трябва да се помага. Асен Райчев. Една малка забава Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим. Колев на 42 от 100-те курсисти, в три групи, 10 часа седмично.
към текста >>

19. -

Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето.
Смъртта е само една сянка на живота. Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не. Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето. И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате.
към текста >>

Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена.
Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум. С тия трите билета вие можете да отидете на слънцето. Ако сте недоволни, земя има достатъчно на земното кълбо. А пък вселената е пълна със светове.
към текста >>

Мир може да има само в истината.
Човек трябва да изпрати мисълта си, мира си. Когато човек се роди, какво казаха ангелите? Мир на земята. — Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината. Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове. Из беседата, държане от Учителя на 29. XI. 1940 год. ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре.
към текста >>

Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.
Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?
към текста >>

Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др.
На слънчев припек, стихотворения и поеми от Климент Кецкаров — Охридов, цена 30 лева. Елена, драма в 4 действия, от И. П. Боров, цена 10 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. „Български радио-преглед“ с пълни програми на българските и чужди предаватели с бележки върху програма на радио София. Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др. Намира се по будките. Цена 3 лева.
към текста >>

20. -

Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина.
Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре! В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор. Облаците мигом ще се пръснат. Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе. Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина. Друг, по-сигурен от този път, няма. И напразно ще го дирите. Пътят към истината е във вас — във вашата душа, а не във вашия ум. Това е опитност, а не умуване. Това е жива действителност проверена хилядократно, а не теория.
към текста >>

Пътят към истината е във вас — във вашата душа, а не във вашия ум.
Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе. Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина. Друг, по-сигурен от този път, няма. И напразно ще го дирите. Пътят към истината е във вас — във вашата душа, а не във вашия ум. Това е опитност, а не умуване. Това е жива действителност проверена хилядократно, а не теория. Това е живо знание, което извира от Безпределността, а не относителна човешка наука. Това е живият хляб, за който човешката душа гладува от векове. П л а м е н ИСТИНСКИ УЧЕНИ Има много учени хора на света, но малцина са тези, чийто дух и интелект ме са роби на условностите, на предразсъдъците, на научните суеверия на епохата, в която живеят.
към текста >>

вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината - интуицията.
Много учени има. които тъпчат на едно место и пеят все една и съща стара песен, но малцина са тия, чийто дух е извор на истинска духовна светлина за човечеството. Един от тия истински учени е големия французки философ Анри Бергсон. Пред закостенелия в материалистическите си схващания Запад той издигна новото слово за духовните извори на познанието. Той утвърди, като единствен най-мощен фактор. вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината - интуицията. От катедрата на учения, той разкри могъществото и непреходната реалност на човешкия дух и затова светът му дължи вечна благодарност. ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Г-н К. Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве“, със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде — фаровете на човечеството и да ги характеризират като психопати. Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини: 1.
към текста >>

Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота.
Здраве“ поместена статия от К. Д. Тодоров, в коя го автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото.
към текста >>

Те не проникват в истината и положителното, което се излъчва от неговата среда.
Те са на своето място за оня, който има плана, който гради. Людете около „ Д. З.“ можем да наречем една клика, която чрез статии в списанието си, пълни със злоба, завист и тенденция хвърлят кал и петнят чистото, здравото, най-ценното и най-положителното, което българският дух е излъчил до сега. Ако днес нашето общество не може да прозре това, то ще го види непременно, може би след много години, когато му се наложи отвън, когато чужденците го възприемат и похвалят. Нашите събратя българи се кланят само на онова, което вее от запад. Те не проникват в истината и положителното, което се излъчва от неговата среда. Те не могат да оценят ценното между тях. Това показва, че те нямат собствен критерий, и че са слуги на онова пагубно обществено мнение, създадено преди години в пресата от заинтересовани и уплашени свещеници. Г-да Чолаков и Тодоров се напъват да докажат, че в беседите на г-н Дънов, няма нищо свястно, нищо научно и логично. Това показва, че те не са чели нищо, и че те черпят всичко от „чуто и видяно“. Ние им препоръчаме да прочетат: „Живот за цялото“, „Учителят говори“, „Свещените думи на учителя“, „Възпитание и наука“, беседи серии от първа до дванадесета.
към текста >>

1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите.
От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X. 1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите. Може би като четете езика на децата, мислите, че е проста работа, детинска работа. Аз наричам детински език езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. А има други неща, и като ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживете.
към текста >>

Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината.
Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X. 1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите. Може би като четете езика на децата, мислите, че е проста работа, детинска работа. Аз наричам детински език езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. А има други неща, и като ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживете. Днес цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството — колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го.
към текста >>

Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси.
Бомби с милиони килограми им хвърлят. Огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси.
към текста >>

Ако умре за истината, тя ще го възкреси.
Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят. Ако умрете за мъдростта, ще ви намерят. Ако умрете за истината, ще ви намерят.
към текста >>

Ако умрете за истината, ще ви намерят.
Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят. Ако умрете за мъдростта, ще ви намерят. Ако умрете за истината, ще ви намерят. Умирането не е изчезване. Някои смесват смъртта с изчезването. Нищо не изчезва в природата. Нищо не се създава и нищо не се губи. Смъртта е едно преходно състояние, минаване от едно състояние в друго.
към текста >>

Ако умреш за истината на едно хубаво място ще идеш.
Смъртта е едно преходно състояние, минаване от едно състояние в друго. Един цар, който умира, излиза из своя палат и влиза в една колиба. Ако не умре за любовта, той ще влезе в миша дупка вътре. Ако излезеш из областта на онова Божествено знание, ако не умреш заради него, ти пак в миша дупка ще се намериш. Има само три пътя, по които като умреш можеш да идеш на хубаво място: ако умреш за любовта, на едно хубаво място ще идеш. Ако умреш за истината на едно хубаво място ще идеш. По хубаво място няма. Ако за тях не умреш, никъде няма да се намериш. Ще се намериш къде? Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата.
към текста >>

Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината.
— От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото Той вярваше, и обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината. Всеки човек, който живее по същия закон. същото може да направи. Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава. Мнозина от вас нямате в себе си ясна представа какво сте вие.
към текста >>

Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината.
Едно време евреите се бориха с Господа. Яков се бори с Господа. Яков, значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва му Господ: Ще идеш да се примириш със своя брат. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ.
Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела.
към текста >>

Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V.
Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен. Учителят сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи. IV. Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък. (Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
към текста >>

И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината.
Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство! Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи.
към текста >>

Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф.
към текста >>

“ „В опакото на нещата дири техния смисъл и истината!
И беше обвит свитъкът в древен папирус, пожълтял и изтъркан от времето на живота; и беше свързан с червена, кат алена кръв, лентичка — символ на страстта, която предшествува великото страдание, водете към всемирния покой на живота! И разгъна той свитъкът на йероглифите и символите и нищо не разбра. И хвърли отчаян поглед към остарелия и пожълтял от времето стар папирус. И потърси в него да намери разгадката на тайните символи, написани с крачестите знаци на йероглифите. И беше написано по него с перото на времето от кръвта на мъчениците: „Изгори, стрий на прах Книгата на Загадките; размеси го със сълзите на нещастието; турни го в Чашата на Страданието и го изпий! “ „В опакото на нещата дири техния смисъл и истината! “ „Формата е сянка, не тичай след нея! Който я гони, бързо се уморява и на едно място стои. По-далече от формата не може да се Отиде чрез знанието за сенките. Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината.
към текста >>

Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея.
И беше написано по него с перото на времето от кръвта на мъчениците: „Изгори, стрий на прах Книгата на Загадките; размеси го със сълзите на нещастието; турни го в Чашата на Страданието и го изпий! “ „В опакото на нещата дири техния смисъл и истината! “ „Формата е сянка, не тичай след нея! Който я гони, бързо се уморява и на едно място стои. По-далече от формата не може да се Отиде чрез знанието за сенките. Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината!
към текста >>

“ „Служете надутата си с истината!
И прочете шестия лист, на който бе написано: „Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази“. И буквите на написаното бяха издялани от верил с мораво-зелен цвят. И разгърна последващите четири листа на пергамента и прочете по тях написано с разноцветни букви: „Носете дрехите на правдата! “ „Обработвайте сърцата си с любовта! “ „Разкопавайте ума си с мъдростта! “ „Служете надутата си с истината! “ И на първия от четиритех листа буквите бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. А на втория бяха издялани от верил с мораво-зеленикав цвят. На третия лист буквите бяха изваяни от хрисопрас с жълто-зеленикав бляскав цвят. А на четвъртия лист буквите бяха изрязани от смарагд с ясно-зелен блясък. И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“.
към текста >>

От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето.
Процесите на мозъчната дейност, които имат значение за характеризиране на ръкописа, се означават общо като душевни процеси. Функциите на големия мозък, които имат значение тук, се намират в двете полусфери; те се проявяват в мисленето, чувствуването и волята. Освен това, знае се, че душевните състояния на човека, до колкото те се проявяват на вън, се изразяват във волеви актове, проявени в движения. Душевните явления ние можем да наблюдаваме само в техните физически отражения. Щом, обаче, волевите прояви трябва да се вземат като резултати, като рефлективни последици на постоянните процеси на мисленето и чувствуването, тогава по тези резултати ние можем да съдим и за характеристичното в отделни хора. От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето. От всички движения, изразяващи вътрешните функции, най-съвършени и най-сложни са движенията при писането и затова всека кукичка, всека чертица, всяко изкривяване и извивки на писмото имат психологическо значение, щом се повтаря редовно. Ако до сега психологията в много случаи не е могла да установи причинната връзка между душевните явления и органическите физически състояния на мозъка, тя е доказала поне успоредното съществуване на тези явления. Скъперничество, разточителност, безогледност, учтивост, радостни и печални настроения, сила на характера и слабост на волята и пр. се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене.
Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност.
към текста >>

Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше.
Ти не издържа изпита. Върни се в своя дворец и задоволявай се с живот на благороден и добродетелен човек. С зачервени бузи от срам, Джета смутено издума: - Кажи ми, о безгрешни, какъв бе оня изпит, който не издържах ? Моят срам и горчивината ми ще бъдат по-силни, ала аз бих искал да просветя разума си. Отговори благословения Буда:—Помниш ли ти, о благородни Царевич, как в твоя собствен дворец, при двора на баща си, ти бе обвинен в простъпка, неизвършена от тебе? Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
към текста >>

„И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е.
Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
към текста >>

“ „С очите на ума се прозират сенките на истината!
Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата! “ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината! “ „Умът гледа във вечността така, както окото в утринния здрач, преди пукването на зората. В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“. „Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството!
към текста >>

Становището е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед.
Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса. Слабото място на тоя знак е в циркулацията, което между другото се изразява в студени ръце и крака. Те се нуждаят от много движение на чист въздух. в М. С показва желанието за съдействане в еволюцията на човечеството, за което им спомага тяхното по-широко схващане. Становището е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед. в десц. Духът е ясен, без предразсъдъци, но понякога несигурен в своите заключения. в I. С. Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации. () ПИСЦЕС — Риби.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов?
Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж. разказът: Изпит от Блек (кн. 8 на списанието) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие.
към текста >>

А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината.
Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък.
към текста >>

Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
към текста >>

И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието.
Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове.
към текста >>

ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал.
В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка.
към текста >>

Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека.
Астрологическа хирогномия на пръстите Ние вече видехме, че учението за ръката се намира в тясна връзка с астрологията. Но тук не можем да се спираме подробно да обясняваме тази връзка. С това ще се занимаем по-сетне. Нека припомним само, че всеки пръст е получил името на определена планета. Нашата задача сега е, да изясним, какво означава хирогномическата вариация в формата на пръстите (островръх, четириъгълен, лопатообразен) за всеки от четирите пръсти, след като сме разгледали това значение за четирите пръсти изобщо и отделно за палеца. Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека. Ако сатурновият пръст (средният) е островръх, (което също се среща рядко), това означава умерена печал; ако е лопатообразен и при ставата зад нокътя като надут, това означава прекалена печал, която води до омръзване на живота. Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва интуитивно чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост. Ако този пръст е ъглест, това означава известно спокойно постоянство в художествените възгледи и изпълнения. Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр.
към текста >>

Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс).
Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено. Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото. Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв. Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
към текста >>

Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жено, ти каза истината.
- Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина. -—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк! И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . .
към текста >>

Исус, който познаваше мислите им и който знаеше, колко бяха отдалечени от истината, не отговори нищо.
Ти говореше с тази жена!! В тяхното възклицание имаше нещо като почитателно мъмрене. И тяхното смайване беше толкова дълбоко, колкото юдейските тълкуватели заявяваха, че е по-предпочтително да изгорят Закона, отколкото да се обясни той на една жена. Прочее, тази жена беше от Самария! И тя беше една жена с леко поведение! Исус, който познаваше мислите им и който знаеше, колко бяха отдалечени от истината, не отговори нищо. Тогава те сложиха пред нозете му Храната, която бяха донесли: сушени сливи от Бетулия, маслини от древната Терса и грозде от могилите на Хебал, една малка делва овче мляко и два пшенични хляба. Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие?
към текста >>

И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“.
И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа.
към текста >>

Истината е, че можете да учите едно дете само на това, което е вече в него.
Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал? Детето отговаря на една велика и вдъхновена мисъл, но защо? Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за съзнателността в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка. Не е нужно да аргументирате на детето: то го вижда веднага. Но младата душа, която не е минала през опитности, не може да види и, следователно, не може да отговори. Истината е, че можете да учите едно дете само на това, което е вече в него. Ако способността да разбира не е вътре в него, възпитанието ви не успява, защото необходимо е да има отговор вътре, както и обучение отвън. Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено. Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос?
към текста >>

Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви.
Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание.
към текста >>

Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието.
Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини. По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“.
към текста >>

Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло.
Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория? Каква е неговата скрита мисъл? Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
към текста >>

Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни.
Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО. П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност.
към текста >>

Моето сърце — сърцето на истината и скръбта, сърце живущо за другите сърца!
Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага за това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб да носи камъни и тухли. Не стига само желанието“. Детето трябва да се възпитава в такъв дух, че да схваща общочовешките интереси като свои собствени, общочовешките радости и страдания като свои собствени радости и страдания, общочовешкото пробуждане като свое собствено пробуждане Това прекрасно е изразено в стихотворението в проза „Иморгела“ от Вл. Хисаров1): „Моето слънце е великият човешки подвиг, о безсмъртни! Моето сърце — сърцето на истината и скръбта, сърце живущо за другите сърца! Моята пролет — пробуждане на човечеството! Моята скръб е скръбта на всички земни плебеи, на всички роби, о безсмъртни! Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа! Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения!
към текста >>

Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот.
В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ .
към текста >>

Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2.
. . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1. Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2. Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на самоубийство. 3. Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5.
към текста >>

Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката. Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки. Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме. Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план.
към текста >>

Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина.
Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Пътят, истината и животът: 1.
Скъсване на всички лични връзки. 4-та Стъпка. Постигане на съвършенството, пет „вериги“ отърсени. 5-та Стъпка. Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието.
към текста >>

Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете.
Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина.
към текста >>

Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината.
В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи.
към текста >>

Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание.
към текста >>

Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т.
към текста >>

Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите.
Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“.
към текста >>

Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“.
Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение!
към текста >>

Експерименталният научен метод, единствено пригоден за издирване на истината, изисква такива условия от нас, които ние не можем и не трябва да избягваме.
... Б. Р. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион ГЛАВА I Решена ли е вече най-великата проблема? „То be or not to be“. (Да бъдеш или не). Аз се реших да представя днес на вниманието на мислещите хора едно съчинение, което съм започнал преди повече от половин век, макар и да не съм още напълно доволен от него. Експерименталният научен метод, единствено пригоден за издирване на истината, изисква такива условия от нас, които ние не можем и не трябва да избягваме. Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата.
към текста >>

Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината.
На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение! Но аз нямам, като Огюст Конт, Сен-Симон или Анфантен, илюзията да си въобразявам, че съм някакъв велик жрец на една нова религия. Но при все туй. нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на астрономията, съединена с психическите знания.
към текста >>

Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината.
Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева?
към текста >>

По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина.
Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение.
към текста >>

Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света.
Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл.
към текста >>

Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
към текста >>

Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството.
в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване!
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил.
Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание.
към текста >>

Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел.
Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява.
към текста >>

Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>

Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание.
Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец.
към текста >>

Ние трябва да търсим истината при пълна свобода на духа, освободен от всяка предвзета идея.
бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря. (Превод от френски). Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. 8-9) Какво е човекът? — Съществува ли душата? Ние трябва да търсим истината при пълна свобода на духа, освободен от всяка предвзета идея. Д е к а р т. В предишната статия ние констатирахме, че материалистическите теории не са ни най малко доказани. Те не са поставени върху една база толкова солидна, както някои си въобразяват; имат празнини; те изоставят на страна много необяснени неща; те далеч не могат да се сравняват, както се претендира, с геометрическите теореми или с математическите истини. Прочее, въпросът е всецяло открит за свободното ни изследване. Преди да издирим, дали душата преживява разлагането на тялото ни, необходимо е да се знае, преди всичко, дали душите ни съществуват.
към текста >>

Въпреки демонстрациите на астрономите, ние много сме търсили да видим, да пипнем истината, и не сме могли.
Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител. Илюзията е малко солидна база на нашите идеи, усещания, чувства и вярвания. Първата и най-основната от тия илюзии е неподвижността на земята. Човек се чувства установен в центъра на вселената и на всичко, което впоследствие си въобразява. Въпреки демонстрациите на астрономите, ние много сме търсили да видим, да пипнем истината, и не сме могли. Аз предполагам: ние сме на края на един хубав летен ден, въздухът е тих, небето чисто, и всичко почива абсолютно спокойно около нас. При все туй, в действителност, ние се намираме върху един автомобил, които бяга в недрата на небето с главоломна бързина. Човечеството живее в дълбоко невежество и не , знае, че естествената ни организация не ни прави способни да познаем действителността. Нашите чувства ни мамят за всичко. Само научният анализ допринася малка светлина за нашия дух.
към текста >>

Поетът е изразил истината.
Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet. („Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо тяло“). Поетът е изразил истината. Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използва и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си.
към текста >>

Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер.
Казват на децата; „ти лъжеш, защото носът ти играе“. Наистина, има много носове, които според движението на горната устна, помръдват от края при всяка изказана дума; нима това означава, че тия хора постоянно лъжат? Ние не вярваме това, понеже сме срещнали мнозина твърде откровени и искрени, чийто край на носа се мърда непрекъснато при говора. Ние ще се резюмираме, прочее, като кажем, че, след направените издирвания, напълно считаме за сигурно, какво колкото носът е по-изразителен, толкова е по-подвижен и чувствителен, а, следователно, и човекът е по-съвършен, интелигентен и добър Известни гъвкави и изкривявани лица може да принадлежат на същества основно лъжливи и лоши, но това е вън от онова, което казахме преди малко и се дължи на друг род причини. По принцип, ние сме навикнали да се държим предпазливо към ония носове, които не се подвижват никак и не се смеят никога! Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер. Казват, че Цицероп имал такъв навик; ние сме склонни да вярваме, че има нещо истинско в това твърдение. Остава ни да отбележим още една твърде изразителна черта, която не трябва да се изоставя при наблюдението — онази, която тръгва от ноздрите и се простира до краищата на устата. Чрез различните си вълнообразни движения, тази черта определя много нюанси на характера, от интелигентността и добротата до глупавината и лошотата. ГЛАВА IX. Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние.
към текста >>

– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например!
към текста >>

Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“.
Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения. Авторът е вложил в нея лична тенденция и политически побуждения, с които ние не можем да се солидаризираме. -Тия елементи характеризират и отделните му трудове, които ние отбелязахме. Неговите емигрантски връзки и отношения са наложили силен печат на схващанията му. А това ни освобождава от колегиалното задължение да публикуваме in extenzo статията му.
към текста >>

Хипнотизираният субект, наистина, може да каже истината, но може също и да даде свободен ход на въображението си.
И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на изповедите, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи. Във всеки случай, това дело показва, че проблемата за съзнанието на един заспал субект трябва да се изследва грижливо и от гледището на правосъдието. Спящият може ли насън да прави признания, каквито в будно състояние не би направил? По тоя предмет няма никакво съмнение: заспалият субект, било произволно или под влиянието на някой магнетизатор или внушител, запазва всякога свободната си воля. Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива заповеди, които неговото съзнание приема. Хипнотизираният субект, наистина, може да каже истината, но може също и да даде свободен ход на въображението си. Прочее, не може, справедливо казано, да се припише никакво доверие на изповедите, които един заспал обвиняем може да направи. Явленията на материализацията. През миналата година се извършиха знаменитите опити в Сорбоната, с които се целеше да се докаже действителността на така наречените „ектоплазмически“ продукции на медиума Ева К. Същинското име на последната е Ева Кариер, преименувана така от Марта Беро. За забелязване е, че от тия опити живо се интересувал и бившият български цар Фердинанд, още от 1914 година насам, т. е.
към текста >>

Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината.
Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност. Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината. Този факт не ще ли позволи да се превеждат хипнотичните, магнетичните, психичните и метапсихичните влияния от специалните вътрешни движения? Френоскопията би могла да се изучи от няколко гледища: 1) от това на хипнотизма, устното внушение и двойното съзнание; 2) от това на човешкия и животинския магнетизъм; 3) от това на вътрешното състояние на едно възбудено същество, което действа чрез непознати сили върху по- груби тела: 4) от това на едно възбудено същество върху друго такова; и най- сетне. 5) от това на състоянието на едно възбудено същество, върху което действат непознати сили, излъчвани от груби тела. Всичките тия въпроси, изследвани опитно, могат да допринесат за изучаването на човешкото същество.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия.
към текста >>

Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото.
„Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото. Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене.
към текста >>

Истината, мъдростта освобождава хората.
Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото. Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене. Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва.
към текста >>

Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони.
Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене. Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
към текста >>

Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми.
„Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“.
към текста >>

„Истината е всемирна.
Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата.
към текста >>

Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“.
Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък.
към текста >>

Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта.
Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък. Водата сама си тече, ако няма пречки.
към текста >>

Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони.
То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
към текста >>

Истината биде лоялно призната.
Бура, сенаторът Бел, Габриел Делан, Д-р Пол Жоар, председател на всемирното дружество за психически изучавания и мн. др.,целият печат се заинтересувал за тия потайности на природата и, вследствие на това, психическите въпроси веднага се туриха на дневен ред. Даже представителите на съвременната положителна: наука — както това съобщихме в ред статии в II-та годишнина на „Всем. Летопис“ — професори в Парижкия университет и в Сорбоната проявиха жив интерес към новите изследвания, взеха активно участие в тях и така се събраха куп данни, като материал за опитния синтез. От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият свят не е вече утопия, а една действителност. Истината биде лоялно призната. Емануил Воше, благодетел и основател на фонда за трансценд. фотография. Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие. И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова работа тя би се увеличила.
към текста >>

По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр.
Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето. Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни. Тях не може да повреди ни водата, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор. Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло.
към текста >>

А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби. И директорът на окултното списание Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове. А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка. Същият вестник е дал едновременно фотографската снимка на Дайдъла и появилата се рисунка, за да се види приликата им. Ръката на Сара Бернар, неотдавна починала френска артистка. Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т. е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи.
към текста >>

Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта.
А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството.
към текста >>

Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене.
август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос.
към текста >>

Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин.
Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“.
към текста >>

Новата идея винаги е имала гони- тели, обаче, истината в края на краищата е всякога побеждавала.
Между тях се срещат епископи, професори богослови, свещеници, езуи- ти, доминиканци и др.. Особено усилено работят против „Гьотеанум“ и изобщо против окултизма свещеници от селата до „Гьотеанум“. Едно прави впечатление: това, което е писано срещу окултизма, е пълно с неверни работи, които са ясни за всеки, който горе-долу знае окултното движение в Германия. Не е чудно, че окултизмът има противници както в/ Германия, така и в България. Винаги новото е имало противници. Старото винаги се бори с новото. Новата идея винаги е имала гони- тели, обаче, истината в края на краищата е всякога побеждавала. Това ни учи историята. Институт за научни изследвания в Щутгарт Този институт има следните отдели; физичен, биологичен, химичен, техничен и отделение за боите. Той е поч- нал да обнародва ред трудове, имащи за цел да хвърлят светлина върху днешните научни проблеми от окултно гледище. Такъз е напр. труда на др.
към текста >>

С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички.
IV, год. I на Всемирна Летопис. Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2).
към текста >>

Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг.
Мис Елтон се засмя. — Вие искате да чуете мнението ми, да разкритикувам дейността, характера ви? А знаете ли, че аз съм жестока и безпощадна? Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана? — Да, аз знам, но такива сурови думи именно ми трябват. Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг. Девойката млъкна за една минута. — Твърде необикновено предложение, каза тя. Животът, става съвсем интересен. Защо да не поживея и цел месец в такава обстановка, за каквато се разказва в приказките? Но знаете ли, че притисканите, задушените в мене с години злоба и горчивина могат да се излеят върху вас и вашата доброта може да извика ужасните, скритите чудовища?
към текста >>

Аз не се боя от, истината, тя ми трябва.
Животът, става съвсем интересен. Защо да не поживея и цел месец в такава обстановка, за каквато се разказва в приказките? Но знаете ли, че притисканите, задушените в мене с години злоба и горчивина могат да се излеят върху вас и вашата доброта може да извика ужасните, скритите чудовища? — Всичко това е възможно, но аз вярвам, че любовта всичко побеждава. След разклатените мрачни вълни от преживяното, всичко ще се освежи от слънцето и ще бъде добре и на вас, и на мен. Аз не се боя от, истината, тя ми трябва. Приятелите само ме галят, но не ми помагат. Мис Елтон гледаше загадъчно събеседницата си. — Мнозина ли окултисти са блажени? попита тя с трепнал глас. — Не знам, мила; ако стремлението ни да се осъществи братството значи да сме блажени, то ние всинца сме блажени.
към текста >>

Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество.
И се уверихме в действителността. Мнозина които прочетат настоящето, не ще хванат вяра и ще ни направят суеверци, но тия господа нека заповядат да отидат там и се уверят. Не само ние, но и други, най-малко 20 души, ще докажат същото. Молим настоящето да се предаде от ръка на ръка на всеки от Г. Г. чиновниците, учителите и други интелигентни граждани в с. Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество. За верността на всичко гореизложено удостоверяваме със своеръчните си подписи: 1. декември 1899 година с. Горна-Лисина. Наблюдатели действията на невидимия дух: Учители: (под.) Д. Момчилсв; (под.) Н. Сгоев Свещеник: (под.) Вел.
към текста >>

Достатъчно ще бъде само да се знае точното положение на паметниците, подлежащи на изследване, и истината ще може да се установи“.
Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни. Обаче, не би трябвало да се отчайваме, ако вземем пред вид твърденията на практиците от школата на будистките йоги. Тя поддържат, че имат един сигурен метод, за да се открие тайната: то е тяхното ясновидство на далечно разстояние. Ако е така, те биха могли да пренесат своя ясновидски оглед чак до Лапония, за да проверят съществуването на тия пирамиди, за които е думата. Но истинската наука напредва и близко е времето, когато радиовидството ще позволи да се проверяват на далечно разстояние твърденията на издирваните. Достатъчно ще бъде само да се знае точното положение на паметниците, подлежащи на изследване, и истината ще може да се установи“. Психическите конгреси, в една от миналите книжки на Всемирна Летопис, (год. II) бяхме съобщили, че през месец юни т. г. ще се състои в Париж третия международен конгреси по експерименталната психология. И действително тоя конгрес е станал при стечение на мнозина делегати от разни държави и е имал грамаден успех. Надеем се, че за идващата книжка ще ни се удаде възможност да дадем на четците си един подробен отчет за дейността на конгреса и на постигнатите резултати.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
към текста >>

По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората.
към текста >>

Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес.
Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI.
към текста >>

Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството .
Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло. Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката. Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . . * * * Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър. С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия свят знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи. В съчинението по трансцендентална фотография, в което са описани всички по-интересни случаи, са дадени подробни сведения и за способите, с които той си е служел. Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра.
към текста >>

Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си.
Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
към текста >>

приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е.
Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27).
към текста >>

Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна.
Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек.
към текста >>

Сръчен е, похватен и на драго сърце заема такова място, където може да покаже своята сръчност — особено там, дето изисква говорене, писане, предаване на новини, при обучението, публичните речи.
Ще му се да има повече кръгове на дейност и на драго сърце би седял на два стола, стига това да бъдеше възможно. Той обикновено предприема различни неща в едно и също време. Учтив и доверчив за момент, в следния миг ти ще го видиш забавен, но все приветлив и благоразположен. Има интелект бърз, възприемчив — голяма любов към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата. Обича пътешествията и природата. Сръчен е, похватен и на драго сърце заема такова място, където може да покаже своята сръчност — особено там, дето изисква говорене, писане, предаване на новини, при обучението, публичните речи. Измежду тях се срещат голям брой добри оратори, художници, хора на изкуството, издатели на периодична книжнина. (Близнаци управляват дробовете и дишането, а също и ръцете.) Тяхната работа има повече характер на търсене, на домогване, отколкото на окончателно разрешаване на проблемите. Но висшият тип Близнаци стои обикновено в научно отношение твърде високо и притежава многостранни познания. Слънцето в Рака I От 21 юни — 22 юли. Калвинус, Улиям Стад, Гарибалди, Ц.
към текста >>

Изкуството ни довежда до Истината.
(Следва) ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (Според Сент-Ив Д’Алвейдър) За да схванем основите на окултната архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между формата и идеята, също между формата и тона. Формата говори на душата, тя си има език. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. В изкуството няма произвол, казва Гьоте. Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината. както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери.
към текста >>

Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора.
проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството. Разбира се, и то ще бъде една стъпка напред, един втор опит. Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора. Дошъл ли е той или ще дойде, това е друг въпрос. Във всеки случай, в ид. книжка на списанието ние ще поместим статията „Богомилството не е ерес“, придружена с една илюстрация: изглед на селото Богомила в Македония. Нашите сили. Как да ги използваме.
към текста >>

Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
към текста >>

НАГОРЕ

0.99333214759827