Търсене в текстове за 'Вътрешна чистота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 390 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност.
Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата.
към текста >>

Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.
към текста >>

Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва.
към текста >>

Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
към текста >>

Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ.
към текста >>

Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи.
сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
към текста >>

При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.
Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр.
към текста >>

2. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора.
към текста >>

Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит.
Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията.
За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода.
към текста >>

Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
към текста >>

Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>

Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство.
към текста >>

4. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата.
Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата.
към текста >>

Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци.
Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>

Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр.
към текста >>

6. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен.
към текста >>

Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
към текста >>

В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища.
към текста >>

Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ.
към текста >>

Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>

Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град.
към текста >>

7. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>

Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
към текста >>

Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>

8. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата?
Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам?
към текста >>

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка.
Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес?
към текста >>

- Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум.
Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
към текста >>

На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>

10. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото.
Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
към текста >>

Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива.
Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото.
към текста >>

Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота.
Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си.
към текста >>

Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера.
Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете.
към текста >>

Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека.
към текста >>

И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека. Погледни окото на човека, там няма скрито покрито!
към текста >>

в окото се отразява красотата отвън; второ: то изнася изживявания и впечатления от собствения вътрешен мир на човека, или то отразява вътрешната природа на човека.
Погледни окото на човека, там няма скрито покрито! Но погледни и проучи! Окото е било, е и ще бъде години напред, една гатанка и задача на човечеството за наблюдение, изследване и проучване. Двойна е задачата на човешкото око. Първо: то приема образи от външния мир, т.е. в окото се отразява красотата отвън; второ: то изнася изживявания и впечатления от собствения вътрешен мир на човека, или то отразява вътрешната природа на човека. С други думи може да кажем: Сърцето на човека гледа през окото. Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето. Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души.
към текста >>

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>

Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто.
Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя.
към текста >>

11. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота.
Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай. Когато човек не е верен на своя идеал, той не се обновява. При процеса на обновяването човек требва да гледа на положителната страна на живота, а не на отрицателната. „Постоянно се обновявайте"! Обновявайте вашите мисли, обновявайте вашите чувства! Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие?
към текста >>

За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова.
И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда. Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее. За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто! Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове.
към текста >>

12. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето.
Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие.
към текста >>

Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва.
По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее. (следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
към текста >>

Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее. (следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
към текста >>

13. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна.
От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.
към текста >>

Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа.
За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество.
към текста >>

Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите.
Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми.
към текста >>

14. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот.
П. Г. Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
към текста >>

Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>

Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна.
Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва.
към текста >>

Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност.
Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята.
към текста >>

15. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>

Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име?
Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа.
към текста >>

16. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му.
Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя.
към текста >>

Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява.
от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания. С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда.
към текста >>

17. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам.
към текста >>

Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог.
Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува. Самонаблюдението е основа на знанието и условие за самоовладяване. Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво.
към текста >>

18. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса.
към текста >>

Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете.
Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това. Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите. Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете. Съвършената мъдрост включва всяко знание. Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко.
към текста >>

Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде.
Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
към текста >>

В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее.
към текста >>

Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната.
Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост.
към текста >>

И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели.
Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята. Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична.
към текста >>

Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора.
Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта. Дали тя се проявява като сцепление, тежест или химическо средство - все е същата съединяваща сила на любовта. Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне.
към текста >>

Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
към текста >>

Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса.
към текста >>

Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество!
Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак?
към текста >>

Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас.
Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога .
към текста >>

Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>

19. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (продължение) Чистота в чувствата Какво е това бушуване и въртене в свръхетерната материя на телата ви и на вашата околност?
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (продължение) Чистота в чувствата Какво е това бушуване и въртене в свръхетерната материя на телата ви и на вашата околност? Може би това е невидимо за вас. То е следствие от вълнението ви, от неовладени чувства, от неспокойствието ви. Учете се да виждате. Наблюдавайте сетне бурните движения на по-фината материя, върху която действуват вашите душевни вълнения. Наблюдавайте нарушенията, които борбата и нервозността на модерния живот предизвикват в земната атмосфера.
към текста >>

Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот.
Без вашите общества на вечеринки, театри и тържества, без вашето вълнение за ценните, без оглед за печалби, без натрупване и сбирки от нищожни неща при разпродажби, без вашето приятелско (?) мъмрене и скарване с вашите най-близки роднини, без вашето дрънкане за тях (съвсем интимно, разбира се), без вашите безчислени наклонности! (все важни, то се знае) и най-сетне без вашите ненависти... Дните биха ви се сторили мрачни и тъжни, ако ви липсваше едно от тия неща. Те са подтикът, който ви държи в движение - подправката, без която вашият живот би бил наистина празен! Вие не сте превърнали вашите душевни вълнения. Вие все още сте отрицателни. Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот. А кое може да замести тия неща, които сега са тъй много желани, и без които на вас невежите, съществуванието би се сторило пусто? Не се страхувайте. Животът ви не ще стане прозаичен, където аз мога да се изявя. Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия. Че те са произлезли от вашата чувствителност!
към текста >>

Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота.
Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви.
към текста >>

Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни?
Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни? Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие.
към текста >>

Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
* * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили? Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър?
към текста >>

Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

20. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЧИСТОТА ОТ ДРЕБНАВОСТИ За какво работите вие?
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ[1]. ЧИСТОТА ОТ ДРЕБНАВОСТИ За какво работите вие? Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава? Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна?
към текста >>

Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност.
Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност. Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение.
към текста >>

21. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
към текста >>

Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
към текста >>

* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев.
За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели.
към текста >>

Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа.
В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г. излезе неговата автобиография: „Le rêve d`une confession d`un poète". Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle".
към текста >>

У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм.
Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
към текста >>

23. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни.
Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света.
към текста >>

Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота.
Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща.
към текста >>

Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
към текста >>

Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина.
Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения.
към текста >>

Живейте в Неговия свят на чистота и светлина.
Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
към текста >>

24. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2.
КНИГОПИС 1. „Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2. „За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

„Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила!
Николов, ул. Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ. „Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила! Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално.
към текста >>

25. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му.
към текста >>

Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост.
Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила.
към текста >>

Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си.
Волята е всемогъща. Тя е във вас; обработете я. Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите мисли, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето. Разкъсайте обвивките на по-раншните причини и ще станете от тогава творец на нещата. Всичко ще ви се отдава, щом познаете собствената си мощ. Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си. И така, във вашата воля лежи вашата съдба. Имайте силна воля и нежни чувства. Аз трябва всеки момент да съм в съзнанието ви, трябва да изпълвам сърцето и ума ви. Като скачите съзнанието си с моето, вие не изгубвайте индивидуалната си воля, защото истинската ви воля е едно с Мен. Истинската ви воля е разбиране и Мъдрост.
към текста >>

26. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не мислете, че вътрешната деятелност е по-малко важна от външната: най-напред вие трябва да сте, преди да можете да давате.
Вие, които носите в себе си силното желание да служите на света, не се бавете да използвате средствата, които могат да ви помогнат да достигнете целта си. Обърнете се към нас – и тогава нищо няма да бъде за вас невъзможно. Обърнете се нагоре към нас, като покажете съчувствие и съжаление към братята си. Цялото ви същество трябва все повече да става съединителна връзка между другите и светлината – всяка ваша дума трябва да донася нашата любов и нашата помощ на всички, които могат да я приемат. Всекидневно се старайте да се повдигате нагоре към нас и да живеете в нашия свят. Не мислете, че вътрешната деятелност е по-малко важна от външната: най-напред вие трябва да сте, преди да можете да давате. Търсете да получите, за да можете да давате. Желайте нещо повече: от все сърце се стремете към духовни съкровища, с желанието да услужите с тях на другите. Така всичко ще ви бъде дадено. Служете и помогнете винаги и доверявайте се на Бога, който е във вас. Бъдете силни и непоколебими във вашето старание и все повече ще съзнаете единението си с нас.
към текста >>

Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина.
Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас. Ние дохождаме във вашия свят, когато това може да помогне. Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване. Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина. Винаги търсете светлината – тя е там, вие сами сте част от нея. Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам. БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките.
към текста >>

Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество.
Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас. Ние дохождаме във вашия свят, когато това може да помогне. Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване. Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина. Винаги търсете светлината – тя е там, вие сами сте част от нея. Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам. БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките. Правете тоя проводник все по-чист, по-силен и във всяко отношение по-добър за нашето откровение. Покорявайте всяко желание на нисшото си аз.
към текста >>

Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят.
Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши. Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят. Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем.
към текста >>

Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите.
Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят. Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем. Ако действително ме потърсите, аз съм винаги при вас, безразлично дали го съзнавате или не.
към текста >>

27. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието.
към текста >>

Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си.
Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът.
към текста >>

Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение.
към текста >>

В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.
И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия на нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
към текста >>

28. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина!
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му.
към текста >>

Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата!
Те не чакат нищо за това, което правят за тебе! Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си! Когато някой изработи един предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата! При стария начин на труд ние губим от идеите си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване. И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас!
към текста >>

Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл.
По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина. А когато любовта стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде. Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя? Разбира се, че това не е възможно.
към текста >>

Величието на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско. По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те. С новия начин на труда дейността ни ще се приближава до дейността на съществата, които са по-горни от нас. Величието на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи. Така постепенно ние се освобождаваме от онези полуживотински елементи, с които е примесена нашата култура. Идеалът е да работим както Разумното, Първичната Причина работи. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Като обичаш никого, ти го познаваш. Защо трябва да обичаш някого, за да го познаваш?
към текста >>

29. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа.
Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили.
към текста >>

властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

30. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота.
Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа. И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота. Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6. Скоро ще излезе от печат трилогията: „Книга за живия Бог, „Книга за човека" и „Книга за другия свят – отвъд" от Бо Ин Ра.
към текста >>

Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения.
По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература. Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и любовта са общочовешки. Езикът е сочен, свеж, красив и главно понятен, разбран. Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи. И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово. Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения. Да разгледаме съдържанието на тези разкази поотделно смятам за неуместно тук, па и за ненужно. Специалистите могат да го направят и сигурно ще го направят. Те ще анализират, критикуват – то е тяхна работа. Аз предавам моите впечатления като един читател. И мога само да кажа: прочетете ги, за да преживеете сами онази свещена радост, красиво чувство, което окриля живота, нещо повече, което го осмисля и обезсмъртява.
към текста >>

31. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът, любовта, доброто, чистотата и силата.
Това са божествените възможности. Въз основа на тези божествени възможности, които се крият в човешката душа» човечеството може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът, любовта, доброто, чистотата и силата. Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота. Ако не правим това, няма да се развиваме, ще се изродим, ще вървим по негативния път. Човек още не се е проявил.
към текста >>

Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш.
Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът, любовта, доброто, чистотата и силата. Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота. Ако не правим това, няма да се развиваме, ще се изродим, ще вървим по негативния път. Човек още не се е проявил. Човек е това, което носи Любовта в себе си. Човек е това, което носи Доброто в себе си.
към текста >>

32. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта.
към текста >>

Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки).
към текста >>

Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека.
Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
към текста >>

Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
към текста >>

Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството.
И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството".
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа.
Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга.
към текста >>

И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота!
Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3.
към текста >>

34. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По после то се премества във вътрешна Азия[5].
С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните. Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите! Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света.
към текста >>

Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела.
Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста".
към текста >>

Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна.
са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде.
към текста >>

35. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр. Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят.
към текста >>

И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата.
Чрез течения електромагнитни и по-високи, планинските върхове са свързани с други по-близки и по-далечни, по-високи и по-ниски планински върхове, а също така и с известни космични центрове на сили: слънцето, планетите и другите небесни тела. Планинските върхове могат да се считат като възли на електромагнитни и по-високи течения, които кръстосват през пространството. Обаче зад теченията седят разумни сили. Тези течения са ръководени от тях. Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание.
към текста >>

Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината.
Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм.
към текста >>

36. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични.
Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни.
към текста >>

Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция.
Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
към текста >>

37. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката.
Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество.
към текста >>

Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща.
Жени с малък (къс) палец са повечето сърдечно предразположени, тям им върви в любовта над всичко; Те не са нито така духовни, нито тъй порядъчни, но затова пък пленителни. Това са Те, които са най-подходящи за любовта и брака, за дома и децата. При извит палец, Те са също и чувствени. И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка.
към текста >>

Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма.
Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно. От немски К.
към текста >>

38. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня.
към текста >>

Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой.
И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
към текста >>

Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
към текста >>

Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец.
Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
към текста >>

39. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Необходима е чистота за душата!
След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания.
към текста >>

Грехът е кал, която покрива чистотата на душата.
Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер.
към текста >>

Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива.
Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание.
към текста >>

Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека.
В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека.
към текста >>

Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата.
В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник!
към текста >>

Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>

40. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот.
Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
към текста >>

Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело.
към текста >>

41. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр.
Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство. Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
към текста >>

Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание.
Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
към текста >>

И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества!
към текста >>

Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота!
Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
към текста >>

42. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила?
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях!
към текста >>

Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата.
В техния поглед четеш нещо светло и детско. Красиво е, когато винаги имаме нещо детско в нас. Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила?
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш.
към текста >>

Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата?
Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот.
към текста >>

И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила?
Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят.
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък.
към текста >>

Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш.
Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга.
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро. Ето, показват се третото езеро и четвъртото. Наближаваме към острия връх, наречен „Харно ми е".
към текста >>

Езерото на Чистотата е вече близо до нас.
Той е надвиснал над три езера, като че ли е верен пазител на съкровищата, които крият тези места. Той бди! Той с вкове бди над този приказен мир! Той бди - верният страж! Изкачваме се на една широка поляна, която е при самото подножие на върха „Харно ми е". Езерото на Чистотата е вече близо до нас. Зад тая полянка ни се открива съвсем нов свят. Пред очите ни е нов циркус, от многото такива, с които изобилства Рила. Всеки циркус е красив накит на Рила. Всеки циркус има оригинална красота, има нещо свое и говори по особен начин на душата. Паневритмията почва.
към текста >>

Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата.
И как подхождат тези музикални движения на тая обстановка. Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца.
към текста >>

След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата!
И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него. От снежните преспи на близкия циркус тя черпи водите си чрез няколко поточета. Около него има такива грамадни каменни блокове! Някои от тях са съвсем равни отгоре. Сядаме на тях.
към текста >>

Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран.
към текста >>

От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила!
Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен. Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и величието на Неговото дело. Песента като че ли се придружава от всички канари, езера и върхове. Всичко като че ли оживява пред мен. Езерата, върховете, канарите и пр.
към текста >>

Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур".
Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния! " Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на самоотричане, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата! Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните! Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата реалност и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя. * * * И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе. Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур". Всеки ден се свързваме с този красив свят и получаваме нещо.
към текста >>

43. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата!
Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу.
към текста >>

Ето, друго упражнение е зов за чистота!
Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините.
към текста >>

Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието.
Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите.
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите.
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери!
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат.
Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто.
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си!
Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.
към текста >>

Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода.
Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта.
към текста >>

Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния!
Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
към текста >>

В любовта се изисква чистота!
Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки.
към текста >>

Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата.
Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират.
към текста >>

Желаем да се върнем през езерото на Чистотата.
Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
към текста >>

Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата.
То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята.
към текста >>

Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас!
към текста >>

На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата.
Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
към текста >>

Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано ? Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е".
към текста >>

Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води!
Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш. Когато се чувствуваш в незнание по някой въпрос, ела при нас и ние ще те осветлим. Обичай планината, защото изворите, които поят долината, слизат от високите ù върхове. В пазвите си крием сини езера, в които се оглеждат слънцето, звездите, облаците и околните върхове. Тайната на красотата им седи в това, че те приемат водите на върховете и ги препраща от себе си надолу във вид на бистри, пенливи ручеи. Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води! Идвай и съзерцавай дълго тия кристални езера. Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях.
към текста >>

Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове!
Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна.
към текста >>

Отдясно е "Езерото на Чистотата".
И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана? Всичко туй изчезна!
към текста >>

44. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота.
Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството.
към текста >>

Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството.
Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там.
към текста >>

45. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост.
И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините.
към текста >>

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

46. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост.
Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния.
към текста >>

Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу.
Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване. Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина. Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу. С това може да видим на къде се движи човек - нагоре или надолу. И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които възкресяват. Съставил Д-р Е. К.
към текста >>

47. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна.
И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
към текста >>

Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата.
Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години.
към текста >>

Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
към текста >>

Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>

48. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А любовта е вътрешна връзка с оногова, който те е родил.
Той е човекът, роден от Бога. А може ли да бъде слаб човекът, който е роден от Бога и живее в него? Трябва да бъде човек роден от Бога. Не само да вярва в Него. Вярата е само един път към любовта. А любовта е вътрешна връзка с оногова, който те е родил. Искаш да станеш силен. Тогава служи на Бога! Чрез служение на Бога човек придобива сила в живота. Само така можеш да станеш истински силен човек в света! Питат хората: „Има ли Бог или не?
към текста >>

Има братя, които представят чистотата.
Ако не дишаш въздуха, ще се задушиш. Ако не възприемаш светлината, ще станеш сляп и ще се спъваш в живота. Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя. Знайте, обаче, че има братя в света, които представят доброто. Ако не си добър, те няма да те приемат. Има братя, които представят чистотата. Ако ти не си чист, те няма да те приемат. Има братя на правата мисъл. Ако ти не мислиш право, те няма да те приемат. Има братя на светлината. Ако ти не разбираш светлината, ако не учиш, и те няма да те приемат.
към текста >>

Нека пият вода, и да знаят, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода.
Само онзи, който мисли, има право да диша въздух. И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприема тези неща, ще види, че всичко което Бог е направил, е добро и душата му ще се изпълни с радост. А щом душата на човека се изпълни с радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него. Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на земята, на която те живеят. Нека пият вода, и да знаят, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода. Защото обикновената вода е само една дреха на живата вода. Ние сме дошли на земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мисъл им като Него. Че Той постоянно се изявява чрез Светлината, за да ходим в правия път.
към текста >>

49. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека.
И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт.
към текста >>

Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание.
към текста >>

" За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да намери вътрешните богатства и чистота на своя учител, да намери не външния, а вътрешния му блясък.
Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината". Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен! " За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да намери вътрешните богатства и чистота на своя учител, да намери не външния, а вътрешния му блясък. При това Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си: робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
към текста >>

Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.
Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен! " За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да намери вътрешните богатства и чистота на своя учител, да намери не външния, а вътрешния му блясък. При това Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си: робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място.
към текста >>

50. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество.
Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания!
към текста >>

Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?
Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
към текста >>

Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри!
Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение.
към текста >>

В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов!
Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно!
към текста >>

Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите.
Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека. Щастието е възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов.
към текста >>

51. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля.
Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени, Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход.
към текста >>

Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход.
Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени, Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемате службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода.
към текста >>

Истината дава външна и вътрешна свобода.
Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемате службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат.
към текста >>

Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила.
Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим й за незабравимите й рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук!
към текста >>

52. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коен СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА Няма проява, няма начинание в човешкия живот, които да не са израз на една вътрешна идея, на една вътрешна мисъл, съзнавана или не.
Д-р Ел. Раф. Коен СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА Няма проява, няма начинание в човешкия живот, които да не са израз на една вътрешна идея, на една вътрешна мисъл, съзнавана или не. Няма също и в природата каквато и да било проява или създадено нещо, което да не е израз на една дълбока скрита идея на разумната природа, което ние не съзнаваме, не разбираме или съвсем слабо разбираме. При туй положение, всяка човешка и обществена проява представят от себе си символи на една друга, вътрешна действителност. Казано с езика на Платон, всяка проява, всяка изявена и проявена същност представя един символ на онзи първичен свят на идеите, който е най-реален. И всяка проява в живота, в природата е символ на този природен свят на идеи, който стои винаги скрит за нас. Затова в развитието на човека и на обществата от най-голямо значение е правилното тълкуване на тези символи на живота, защото само тогава ние можем да си помогнем - да подобрим нашия личен и обществен живот.
към текста >>

При туй положение, всяка човешка и обществена проява представят от себе си символи на една друга, вътрешна действителност.
Д-р Ел. Раф. Коен СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА Няма проява, няма начинание в човешкия живот, които да не са израз на една вътрешна идея, на една вътрешна мисъл, съзнавана или не. Няма също и в природата каквато и да било проява или създадено нещо, което да не е израз на една дълбока скрита идея на разумната природа, което ние не съзнаваме, не разбираме или съвсем слабо разбираме. При туй положение, всяка човешка и обществена проява представят от себе си символи на една друга, вътрешна действителност. Казано с езика на Платон, всяка проява, всяка изявена и проявена същност представя един символ на онзи първичен свят на идеите, който е най-реален. И всяка проява в живота, в природата е символ на този природен свят на идеи, който стои винаги скрит за нас. Затова в развитието на човека и на обществата от най-голямо значение е правилното тълкуване на тези символи на живота, защото само тогава ние можем да си помогнем - да подобрим нашия личен и обществен живот. От гледището на утилитаризма, от гледището да може човек да си помогне в живота, да помогне и на другите, налага се едно правилно символично схващане на всяка проява на човека и природата. Когато човек е радостен, ние схващаме това по веселия израз на лицето.
към текста >>

При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота.
А чувството на страх и ужас при мисълта за тия гиганти, са още по-големи символични свидетели за личното изживяване от човека на всички тия сбития в природата и живота. Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота. И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите.
към текста >>

И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата.
Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота. И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване!
към текста >>

А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме.
Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота. И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата.
към текста >>

53. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.?
Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа.
към текста >>

Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата?
За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота!
към текста >>

Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука.
период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
към текста >>

54. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От всичко лъха чистота и красота.
Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук! Грамадни канари требва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота. Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката.
към текста >>

Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове!
Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание !
към текста >>

Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
към текста >>

Обичай ги в тяхната чистота и мълчание !
Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя.
към текста >>

Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния й храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота!
Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния й храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!
към текста >>

55. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ще тръгнем за „Езерата"! Денят е определен! Всички на „Изгрева" са в движение! Лицата са съсредоточени! Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота! Ние сме вече там! Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление. Сутринта на тръгване!
към текста >>

Този момент е плен с вътрешна красота.
Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление. Сутринта на тръгване! Изпращане при автобусите. Този момент е плен с вътрешна красота. Прерязваме обширното софийско поле. Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината.
към текста >>

Неговите слова имат чудна вътрешна сила.
Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени! Техният театър е в нас и около нас. Неговите слова имат чудна вътрешна сила. Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе?
към текста >>

Пред нас е „Езерото на чистотата".
Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори!
към текста >>

Такава кристална чистота рядко сме виждали!
Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота? Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне".
към текста >>

Защо човешката душа тъй копнее за чистота?
Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота? Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне". Поемаме нагоре. Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях.
към текста >>

Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си!
Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота? Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне". Поемаме нагоре. Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това?
към текста >>

56. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Спретнатост и чистота.
Какво сърдечно посрещане на гарата! Каква топлота! Това говори за красотата на оня свят, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем! Сега се създават между душите ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура. Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество?
към текста >>

Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света!
Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
към текста >>

Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва.
към текста >>

57. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си.
Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно? В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва! Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен. Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса!
към текста >>

Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина.
Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе !
към текста >>

Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта.
Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният.
към текста >>

58. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие.
в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки.
към текста >>

Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
към текста >>

Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори.
към текста >>

Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
към текста >>

В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
към текста >>

59. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук.
към текста >>

Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота.
към текста >>

60. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва!
Слиза от слънчевите дворци. Слиза, за да внесе долу огъня, който носи със себе си от небесните сфери. Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко. Ледовете ще се стопят и ще протекат като кристални извори. Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!
към текста >>

ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре.
Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи.
към текста >>

Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него.
към текста >>

На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила! СТЪЛБАТА Хубава е програмата за днес: ще градим стълба.
към текста >>

61. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Полянката на Изгрева. Небето чисто синьо. Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
към текста >>

Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика.
– Кой е пътят, който води към истинската музика? – Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да прояви музиката. Когато човек е музикален, той има светлина. Без светлина не може да се прояви музиката. Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика. Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален.
към текста >>

62. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И почва вътрешна борба.
Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват.
към текста >>

Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение.
към текста >>

63. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот.
може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки? Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени клетки. У низшите организми тия функции, които се извършват ,от разните системи: дихателна, нервна, мускулна, храносмилателна и пр., се извършват от една и съща клетка. От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот. И всички факти, които привеждат неовиталистите, показват, че и за самата еволюция психичният фактор е играл грамадна и главна роля. Тъй че, и аргументите на витализма водят към приемането на психичен живот у растенията. Морис Метерлинг в книгата си "Душата на цветята" показва чрез разни примри от ботаниката, че приспособлението на растенията се дължи на една разумност, която работи в тях. Това разбиране на растенията ще измени коренно нашето отношение към тях. Досегашното отношение към растенията е било външно, механично.
към текста >>

Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност?
А новото отношение към тях е вътрешно, т.е. ние се свързваме с психичния, съзнателния живот у тях. Това ще внесе ново съдържание в разбирането на природата. с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот! И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното. Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала.
към текста >>

Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония!
И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното. Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия. За известно време тя била принудена да отиде на друго място и поръчала на друго лице да се грижи за цветето. Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен.
към текста >>

Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост!
към текста >>

Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота!
Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича!
към текста >>

64. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни.
към текста >>

Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава.
Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява.
към текста >>

Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа.
Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца. Ние днес те познаваме в твоята красота и в твоята страхотност. Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа. Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот. в нашия земен път ти си ни често необходима. Ние сега те изпращаме с радост и със скръб. Зима! Еднакво ние се радваме, че си отиваш. Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси.
към текста >>

65. ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал.
Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно.
към текста >>

Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят.
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение!
към текста >>

66. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Медикът казва: – Каква чистота цари тук!
Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва: – Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост! Като че ли сваляш тежка раница от гърба си! Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони!
към текста >>

Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка.
За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно.
към текста >>

– Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по-голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота.
И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои по-близо до центъра? – Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по-голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота. И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент. А това е, защото те са най-далеч от центъра и сдържат много външни примеси в себе си. Нали водата е най-чиста при самия извор и колкото отива по-надолу, добива примеси и става мътна? – Кое идейно движение може да се постави в най-вътрешния кръг? – По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света.
към текста >>

– По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света.
– Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по-голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота. И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент. А това е, защото те са най-далеч от центъра и сдържат много външни примеси в себе си. Нали водата е най-чиста при самия извор и колкото отива по-надолу, добива примеси и става мътна? – Кое идейно движение може да се постави в най-вътрешния кръг? – По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света. Понеже Христос е главата на Всемирното Братство, затова можем да кажем, че вълната, която се праща в света, иде от Христа! Да не се мамим. Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство.
към текста >>

67. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград.
На друго място в същата книжка са поместени избрани мисли от Учителя. В югославянското списание „Упознай себе! " е поместен отзив за сръбския превод на беседата от Учителя „Високият идеал", (година VIII. кн. 5-6, май – юни 1938). В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения.
към текста >>

Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота".
" е поместен отзив за сръбския превод на беседата от Учителя „Високият идеал", (година VIII. кн. 5-6, май – юни 1938). В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят.
към текста >>

Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота.
В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение.
към текста >>

Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>

Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
към текста >>

Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството.
към текста >>

И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
към текста >>

Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се!
Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата". Това е вече втора книга от Учителя, в превод на латишки. За първата – „Земята ще се изпълни със знание" – споменахме в миналата книжка. „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика." София, 1938 година.
към текста >>

Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги. Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура. „Паневритмия" от Беинса Дуно Тая книга, за която миналия път писахме отзив, се доставя от Руси Събев, улица „Опълченска", № 64, София. Цена 90 лв. „Песни от Учителя".
към текста >>

Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката.
София, 1938 година. Цена 60 лева. Доставя се от Руси Събев, ул. „Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент.
към текста >>

68. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той съдържа следните беседи: Абсолютна чистота.
Skolotaja svetie vardi skolniekam. Това е заглавието на латвийския превод на книгата "Свещени думи на Учителя", която миналата година излезе на български. Peteris Donovs. Absoluta tïrîba. Книгата под това заглавие представя един значителен том беседи от Учителя, преведени на латвийски от Петър Миетинш. Той съдържа следните беседи: Абсолютна чистота. Ще дойде отвътре. Пробни страдания. Големец и слуга. Общение с Бога. Хигиена на живота.
към текста >>

Вътрешна връзка.
Ще дойде отвътре. Пробни страдания. Големец и слуга. Общение с Бога. Хигиена на живота. Вътрешна връзка. Вехтото премина. Влиянието на слънчевата енергия. И тази книга прави впечатление със спретнатата си и красива външност, която достойно отговаря на високото й съдържание. Излязла е от печат и книгата "Пътят на ученика" в руски превод. Нямаме я още под ръка, но надаваме се, че преводът е изискан, и че по спретнатост на изданието тя не отстъпва на латвийските сбирки беседи.
към текста >>

69. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа!
към текста >>

Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен.
разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай".
към текста >>

Става въпрос за вътрешната идея на тая песен.
Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва: – В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш.
към текста >>

Любовта изисква пълна чистота.
За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш.
към текста >>

Тя отхвърля всека нечистота.
Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш.
към текста >>

70. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти.
Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове.
към текста >>

Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават.
Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание.
към текста >>

Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
към текста >>

71. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа.
Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата.
към текста >>

Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата.
И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични.
към текста >>

Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила.
В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни. Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния.
към текста >>

72. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите.
И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото.
към текста >>

Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
към текста >>

Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото.
Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора!
към текста >>

Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта.
Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>

73. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората.
Всеки човек, за да разбере смисъла на живота, трябва да мине през всичките степени на Любовта — през корените й — през Любовта като стремеж; през клоните й — през Любовта като чувство; през цветовете й — през Любовта като сила и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2). Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това.
към текста >>

Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата.
Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>

Чистотата на човека е стремеж към самата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това.
към текста >>

Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят.
Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека.
към текста >>

Чистотата е ограда в живота на човека.
в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека. Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце.
към текста >>

Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>

74. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха.
Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте.
към текста >>

Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа.
Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете, или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва.
към текста >>

Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата.
Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете. ---------------------------------------------------------------------- [1] Виж брой 7
към текста >>

75. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя изисква от човека искреност и чистота.
За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог.
към текста >>

Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота.
За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено.
към текста >>

Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето.
„Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
към текста >>

От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
към текста >>

Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила.
към текста >>

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.
Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание.
към текста >>

Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14).
В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13).
към текста >>

76. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тогава ще дойде до извора на вътрешната радост.
Той е готов да унищожи и сам себе си, когато загуби смисъла на собственото си съществуване. Съвременният човек в своето безстрашие и в своята безизходйост е дошъл до безпътица. За него няма вече нищо ценно и свето, няма идеалъ. Идеали и цели, наложени отвън, не са идеали. Тях трябва да намери той вътре в себе си. Тогава ще дойде до извора на вътрешната радост. в живота му ще има радост. Може да са малки радости, но те ще внесат смисъл. Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и сляпо, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко. В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост.
към текста >>

Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство.
За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32).
към текста >>

77. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят.
Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове. Следвай този зов. Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят. Те са тъй илюзорни и безпредметни! Има един красив, реален свят, който не подозираш". Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце.
към текста >>

Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл.
Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения. То е първата стъпка към събуждане, просветление и освобождение на човешката душа. То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите.
към текста >>

Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл.
Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори. Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.
към текста >>

78. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25).
към текста >>

Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета.
Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).
към текста >>

Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде.
към текста >>

Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
към текста >>

79. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ.
И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори.
към текста >>

Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека.
Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде. Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека. Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща.
към текста >>

Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали.
към текста >>

Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице.
По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
към текста >>

Ние се радваме на детската чистота.
Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка.
към текста >>

Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата.
Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист.
към текста >>

Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота.
към текста >>

Чистота се изисква от всички ни.
Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота. Да имаме едно чисто тяло, чисто сърце, чист ум. При каквито условия и да бъдем поставени, да не изгубим образа на Бога, който живее в нас. Да пазим свято този образ. Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас.
към текста >>

80. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура.
към текста >>

Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове.
И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание.
към текста >>

в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
към текста >>

81. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича.
един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени".
към текста >>

Човешката се изявява в чистота и смирение.
Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
към текста >>

82. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр.
В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват. Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния.
към текста >>

) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр.
А любовта възстановява тая хармония и това премахва причините за предразполагане към болести". Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето. Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава.
към текста >>

Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете".
Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето. Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние.
към текста >>

Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест".
Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си. Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч. Околните се чудят на моето доволство при трудностите, на които се натъквам понякога. Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого. (Утринно слово на Учителя на 7. XII, 1941 г.) – "Ако в нас влезе божественият ток на любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни.
към текста >>

83. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации.
Всичките техни писания, известни и неизвестни, са написани според основните принципи на Кабалата. Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността.
към текста >>

Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота.
Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.
към текста >>

Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост.
Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога. Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала. Кабалата на Дан Цион и Ански е сравнително взето малка сбита книга, френски формат от 140 стр. заедно със съдържанието и пр. указатели. Разделена е на следните отдели: I ч. Критичен поглед върху Кабалата, II ч.
към текста >>

Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост.
Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно. Страданията сами идат. Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание. В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
към текста >>

84. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Всека проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична).
К. Ик. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Всека проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична). Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката.
към текста >>

Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>

Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници.
Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
към текста >>

В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие.
Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза).
към текста >>

Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа.
Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства. Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет.
към текста >>

Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея".
към текста >>

85. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота.
Е. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ В своята всекидневна молитва, ние често повтаряме този знаменит стих: „И не въведи нас в изкушение". Ние го повтаряме най-често механически, ей тъй, защото от деца са ни научили да казваме Господната молитва. Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих. Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота. Чистият и невинният не изпадат в изкушение. Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани?
към текста >>

Ние заедно тогава ще се стремим във вътрешна хармония към изворите на вечното добро в живота — Любовта между всичко живо.
Зърно бр. 8 т.г. ) една малка част от нашите размишления върху по важните стихове от Господната молитва. Тия размишления, без съмнение, ползват преди всичко нас самите. Ние вярваме, обаче, че те биха ползували също и тия, които ги прочетат като събудят и в тях подобни мисли и ги призоват към живот на Любов и Разум. Ние заедно тогава ще се стремим във вътрешна хармония към изворите на вечното добро в живота — Любовта между всичко живо. В този смисъл ние ще съдействуваме на Христа за реализиране думите на Господната молитва в живота. Тя е не само молитва, тя е и най-великото пророчество, изказано по начин да го припомняме всеки ден, за да не го забравим. Тя е пророчество за идването на Царството Божие и правдата Негова и за изпълнение на волята Му на земята, както е горе на небето. Всички пробудени души през всички векове са разбирали това пророчество, скрито в Господната молитва. А сега е крайно време, когато това пророчество трябва да се изпълни — чрез разумната воля на всеки човек поотделно и на народите в общност.
към текста >>

86. ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия.
Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях. Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне. Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Човек трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал. Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата.
към текста >>

Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота.
Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете и лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят и те ще ви помагат. Човек трябва да се учи да слуша. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, напуща го.
към текста >>

87. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка.
От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество.
към текста >>

За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално.
Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието. В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност.
към текста >>

Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота.
А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде. В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина. Историята на религиите ни дава твърде много случаи на светийство, но едва ли може да се счита, че всички назовани поради разни причини, дори героически и войнствени прояви, са били свети хора. Светост е досущ практическо реализирано съвършенство.
към текста >>

Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина.
Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина. Историята на религиите ни дава твърде много случаи на светийство, но едва ли може да се счита, че всички назовани поради разни причини, дори героически и войнствени прояви, са били свети хора. Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях.
към текста >>

В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности.
Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина. Историята на религиите ни дава твърде много случаи на светийство, но едва ли може да се счита, че всички назовани поради разни причини, дори героически и войнствени прояви, са били свети хора. Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той.
към текста >>

Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии.
Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той. Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл човек да се удостои. Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати. За нас е, обаче, ясно, като се абстрахираме от всяка чудатост по този въпрос, че светостта и чистотата са резултат на голяма духовна дейност и живот. Който не продължава да работи духовно върху себе си и живота, което ще рече да пази връзката с живите Сили в природата и да бъде техен изразител, той може отново да потъне в калта на всекидневието. Светостта е път, по който малцина вървят. Тя е път на бърза еволюция, на голямо вътрешно напрежение и динамичност, защото е път на вечно даване, себераздаване и любов към всичко.
към текста >>

За нас е, обаче, ясно, като се абстрахираме от всяка чудатост по този въпрос, че светостта и чистотата са резултат на голяма духовна дейност и живот.
Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той. Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл човек да се удостои. Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати. За нас е, обаче, ясно, като се абстрахираме от всяка чудатост по този въпрос, че светостта и чистотата са резултат на голяма духовна дейност и живот. Който не продължава да работи духовно върху себе си и живота, което ще рече да пази връзката с живите Сили в природата и да бъде техен изразител, той може отново да потъне в калта на всекидневието. Светостта е път, по който малцина вървят. Тя е път на бърза еволюция, на голямо вътрешно напрежение и динамичност, защото е път на вечно даване, себераздаване и любов към всичко. А мнозинството върви бавно и предпочита винаги да взима. Затова живее постоянно в ежби и разпри. (Следва)
към текста >>

88. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
към текста >>

А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила.
Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът.
към текста >>

Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята.
към текста >>

Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта.
Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
към текста >>

В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция.
Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност.
към текста >>

Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли.
към текста >>

89. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода.
Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго".
към текста >>

Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си.
Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога.
към текста >>

90. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— В мистика има чистота.
Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта.
към текста >>

А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството.
Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света.
към текста >>

91. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа.
Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
към текста >>

Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата.
Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа. Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа.
към текста >>

Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост.
Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост. * В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация” е изразен молитвеният, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква Св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога.
към текста >>

92. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато човек изгуби способността да се удоволствува, тогава започва неговата вътрешна свобода и динамичен творчески живот.
Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо. Те поглъщат време и сили, потребни за творческа работа. Величие и удоволствуване са несъвместими. Опростеният живот на великите хора крие в себе си голямата тайна за техния напредък. Силата на волята и пробуденото съзнание се мерят с надвиване удоволствуването в ядене, удобства и наслаждения на плътта. Когато човек изгуби способността да се удоволствува, тогава започва неговата вътрешна свобода и динамичен творчески живот. Самовъзпитанието се състои в надвиване на удоволствуването. Удоволствуването е живот на низшата природа на човека. Самовъзпитаният е господар на всичко низше. Удоволствуването не е волева проява; то завладява волята и тя става безгласна буква. Когато започваме да се чувствуваме щастливи в стоицизма, постигнат без насилие, ние сме готови вече за разумно използуване на богатите духовни и материални условия.
към текста >>

Чистота и удоволствуване са чужди едно за друго.
Страдаш ли, готви се да се радваш. Радваш ли се, готви се за постижения. Здраве и удоволствуване се изключват. Творчество и удоволствуване се отблъскват. Воля и удоволствуване не се познават. Чистота и удоволствуване са чужди едно за друго. Искаш ли духовно да се издигнеш, да се освободиш от всички видове страдания и несполуки, откажи се от удоволствуването и го замени с веселие и опростен живот.
към текста >>

93. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата.
Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно.
към текста >>

Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света.
И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света.
към текста >>

94. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли.
Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-Важно, най-Велико нещо 3а човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта. Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес.
към текста >>

Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта.
Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-Важно, най-Велико нещо 3а човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта. Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали живея или не. Аз сам Зная това нещо.
към текста >>

Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха.
Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? - Самото слънце, т.е. светлината му.
към текста >>

95. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управители. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, Вас ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление.
към текста >>

Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.
към текста >>

96. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА.
Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ!
към текста >>

Любов към Бога - това е вътрешна мистична връзка.
Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Животът започва от любовта към Бога. Любов към Бога - това е вътрешна мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представя съвокупност от противоречия.*** 3. НАШЕТО МЯСТО (1931 / II том) Най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? - Това, на което Бог ни е поставил После, да вземем участие в работата, която Бог върши.
към текста >>

97. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата.
Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране.
към текста >>

Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот.
Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост.
към текста >>

Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост.
Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато при-добие нещо ценно. Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас.
към текста >>

98. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Едва ли някъде са дадени толкова много знания за нейната вътрешна същност, колкото ние сега можем да почерпим от Словото му.
НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Една от най-често срещаните теми в беседите и лекциите на Учителя е тази за музиката. Едва ли някъде са дадени толкова много знания за нейната вътрешна същност, колкото ние сега можем да почерпим от Словото му. Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за работа с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл. И единственият, който днес може да ни разкрие що е музиката, като космично явление, това е той, Учителят, чрез своето Живо Слово. "КОЙТО ПРАВИЛНО МИСЛИ, ТОЙ МОЖЕ И ПРАВИЛНО ДА ПЕЕ. ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА От кой свят излиза музиката? От умствения. Защо?
към текста >>

Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен.
И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система както и симпатичната нервна система също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятствуват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следният път пишете върху темата: “Ползата от изкачването по планинските върхове”. Темите, които се дават в школата, не са призволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони.
към текста >>

99. Път на зазоряване - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване.
На кое стъпало се намира в настоящия момент, не е важно. Важно е да се стреми напред, и нагоре. И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. Пътеката е нагоре. Към чистотата! ПРАВИЯТ ПЪТ Едно се иска от учениците: да приложат помежду си любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не искат да мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат.
към текста >>

Към чистотата!
И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. Пътеката е нагоре. Към чистотата! ПРАВИЯТ ПЪТ Едно се иска от учениците: да приложат помежду си любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не искат да мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. Всяка неразрешена задача огорчава Духа. Не е позволено на човека да огорчава Божия Дух.
към текста >>

100. Основни закони - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване.
На кое стъпало се намира в настоящия момент, не е важно. Важно е да се стреми напред, и нагоре. И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път. Учителят Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота.
към текста >>

Тази книга иде запази чистотата си, но никой няма да я търси.
Представете си че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия. Вие искате да я четете, но тя казва-, не искам да ме пипа никой. Искам да остана чиста, свята, каквато съм. затова не позволявам да ме пипат. – И това може. Тази книга иде запази чистотата си, но никой няма да я търси. Щом една книга е за четене, тя все ще се нацапа, но поне разумно да се цапа. Тя ще изгуби чистотата си,но в нея ще се вложи нещо разумно. Ако хиляди хора могат да четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят. Мине един човек покрай тебе, отвори книгата ти, чете. Мине втори, чете.
към текста >>

Тя ще изгуби чистотата си,но в нея ще се вложи нещо разумно.
Искам да остана чиста, свята, каквато съм. затова не позволявам да ме пипат. – И това може. Тази книга иде запази чистотата си, но никой няма да я търси. Щом една книга е за четене, тя все ще се нацапа, но поне разумно да се цапа. Тя ще изгуби чистотата си,но в нея ще се вложи нещо разумно. Ако хиляди хора могат да четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят. Мине един човек покрай тебе, отвори книгата ти, чете. Мине втори, чете. Мине трети, четвърти, пети, всички четат, интересуват се от тази книга. Най-после и ти казваш: чакай да видя, какво интересно има в моята книга.
към текста >>

Мнозина търсят истината вън от себе си, но не я намират.Други искат да намерят истината по пътя на чистотата, но и така не я намират.
Най-после и ти казваш: чакай да видя, какво интересно има в моята книга. Отваряш книгата си, започваш да четеш, и ти се интересуваш от нея. Ще четеш и ще изучаваш собствената си книга и ще кажеш: колко хубави работи имало в моята книга! Казвам: иска ли човек да намери истината, нека чете и изучава себе си. Този е начинът,по който истината може да се намери. Мнозина търсят истината вън от себе си, но не я намират.Други искат да намерят истината по пътя на чистотата, но и така не я намират. Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист. Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси.
към текста >>

Не търсете чистота в себе си.
Отваряш книгата си, започваш да четеш, и ти се интересуваш от нея. Ще четеш и ще изучаваш собствената си книга и ще кажеш: колко хубави работи имало в моята книга! Казвам: иска ли човек да намери истината, нека чете и изучава себе си. Този е начинът,по който истината може да се намери. Мнозина търсят истината вън от себе си, но не я намират.Други искат да намерят истината по пътя на чистотата, но и така не я намират. Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист. Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси. Те не са свободни още.
към текста >>

Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли.
Те не са свободни още. Има неща от които трябва да се освободят. Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли. Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Следователно, аз съм дошъл да донеса, да дам, но дошъл съм още и да възприема. Какво да възприема? Дошъл съм да възприема доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5651319026947