Търсене в текстове за 'Въздигане на Христос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.
към текста >>

На останалите Христос говореше с притчи.
Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята?
към текста >>

Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>

Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях?
към текста >>

Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
- За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му.
към текста >>

2. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство.
Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука.
към текста >>

Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение.
Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще.
към текста >>

За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.
Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея.
към текста >>

3. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако актът за националното превъздигане сполучи, ако един нов строй възтържествува без помощта на насилието, американския експеримент ще бъде дори и от по-голямо значение за останалите държави в света, отколкото за самите.
На въпроса на г. Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“, Цар Борис е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още. Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред. Голямата задача, която трябва да се разреши, е сътрудничеството, всеобщото желание и воля за избягване катастрофата. Един интересен опит в тази насока, който цели примирението на тия две сили и преодоляването на кризата без революция, е днешния опит на Америка. Ако актът за националното превъздигане сполучи, ако един нов строй възтържествува без помощта на насилието, американския експеримент ще бъде дори и от по-голямо значение за останалите държави в света, отколкото за самите. Съединени щати. Примерът ще породи надеждата. Той ще покаже, че е възможно да се създаде и изгради един по добър свят, без да е нужно да се мине през смутния и разрушителен период на революцията. Аз съм убеден. че ако опитът на г.
към текста >>

Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни.
Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

4. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта.
И вместо нас тогава ще остане добрият или лош спомен за нас — за това, което ние сме направили за другите. и защо тогава да се сгрешим да трупаме все повече и повече, когато няма да го вземем със себе си? Защо поне с излишъка си да не създаваме малки радости на околните си и да не живеем в красиви чувства помежду си? Сега наближават празници — и всяка човешка душа жадува за празник — за радост. Ако всеки, който има, помисли за тоя който няма и му даде излишъка си, тогава, наистина, би настъпил един всеобщ голям празник на земята, в който всички ще вземат участие със своята радост. Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта. Benitta Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142) Продължителното гладуване е за много болни хора и то само когато бъде предписано от лекар. Късото гладуване е за лица, които са наглед здрави, но които, поради преяждане и недостатъчно телесни упражнения, са набрали много отрови в кръвта си. Късото гладуване или въздържание от храна, към което може да прибегне всеки с „нормално“ здраве, за да подмлади тялото си, значи изоставяне на всякаква твърда храна в течение на два или три дни и пиене на плодни сокове и повече вода през това време. За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване.
към текста >>

Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него?
Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления.
към текста >>

Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления.
Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота. Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието. По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите.
към текста >>

Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света.
И въпросът ще се разреши. Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса.
И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света. И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб. Най-голям враг е човек сам не себе си. Че е враг човек на себе си, показва факта, че като падне в отчаяние, взема че се самоубива; ако не може да постигне своите желания, взема ножа и се самоубива. Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши.
към текста >>

Тогава почна постепенния упадък на културата, но същевременно въздигане на душите.
. . И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души, ги поставиха в студ и тъмнина — защото те бяха напреднали, но грешили в пътя си. И там. почти като мъртви, те чакаха нови условия, които любящите души приготовляваха. И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите. Тогава почна постепенния упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата, и към едната и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше. Видя го жрец, но загина от погрешката си.
към текста >>

6. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк.
И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато. * А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове.
към текста >>

Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина.
* А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна.
към текста >>

Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата.
Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!
към текста >>

Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.
— В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи. Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Tе казват: Човек трябва да се роди от дух и вода. Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят.
към текста >>

Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос.
Като родят дърветата му, той ще донесе и на тебе от своите плодове. Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена.
към текста >>

Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло.
Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена.
към текста >>

Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее.
Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш.
към текста >>

Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена.
Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш. За да се роди сам, човек едновременно ще бъде и жена и мъж, няма да има нужда от майка и баща. Тези са новите положения, които вие трябва да знаете. Защото вие се намирате в една епоха на матура.
към текста >>

И сега ние очакваме да дойде Христос от небето.
Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях. Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това.
към текста >>

Че Христос дойде между евреите, но какво направи?
Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях. Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо.
към текста >>

Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди.
Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания. Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх. Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
към текста >>

7. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“.
което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. __________________________ *) Под тоя надслов излязоха от печат двете новогодишни беседи от Учителя. Едната държана през нощта, когато се оповести Новата Година, а другата в 10 ч. на 1. януари. Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“. Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям“. За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение.
към текста >>

. .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате.
И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече.
към текста >>

Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил.
Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление.
към текста >>

Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята.
Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето.
към текста >>

Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем.
Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност — некрасива. Появиха се нови науки — хелиотерапия и хромотерапия, лекуващи болестите с помощта на слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи. вместо предишните лекарства от аптеките, употреблението на живите сили на природата — водата, електричеството, магнетизма, силата но мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайната на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на живата природа“, но те се намират и на други места из неговите беседи. Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритпмия. Думата паневритмия означава универсален космически ритъм.
към текста >>

8. -

В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напразно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората — безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи — разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота: Христос!
Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилстват по пътя му? Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмнете преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност, какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път. В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напразно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората — безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи — разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота: Христос! Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи. Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа. Само Той е в състояние да ни преведе невредими през изпитанията, само Той е светлата нишка, с помощта на която ще намерим правия път, само Той ще отправи нашите стъпки към Добро.
към текста >>

Крепост несломима, твърдина непревземаема, сила неизчерпаема — това е днес, и завинаги, Христос за нас.
Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи. Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа. Само Той е в състояние да ни преведе невредими през изпитанията, само Той е светлата нишка, с помощта на която ще намерим правия път, само Той ще отправи нашите стъпки към Добро. Крепост несломима, твърдина непревземаема, сила неизчерпаема — това е днес, и завинаги, Христос за нас. На какво друго, по сигурно, да се уповаваме? Кого другиго да следваме? Кой ще ни изведе на по-добър път? Кой с по-голяма сигурност ще осъществи всичко добро, от което се нуждаем? Всичките ни дела са под окото на Бога.
към текста >>

Христос винаги бди над нас и утре Той ще ни поиска сметка.
На какво друго, по сигурно, да се уповаваме? Кого другиго да следваме? Кой ще ни изведе на по-добър път? Кой с по-голяма сигурност ще осъществи всичко добро, от което се нуждаем? Всичките ни дела са под окото на Бога. Христос винаги бди над нас и утре Той ще ни поиска сметка. Неговия ли Закон следваме? Неговата ли воля изпълняваме? По неговия ли път вървим? Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма.
към текста >>

Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него.
По неговия ли път вървим? Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма. Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия — дявола. Не можем да служим и Богу и Мамону. Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него. Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят! —Това е една абсолютна мярка, това е един Христов девиз. Той е задължителен, както за хората, така и за народите, които носят неговото име.
към текста >>

И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот.
След туй ще има друг един план, вторият план, Божественият. Според първият план. вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за в бъдеще трябва да се съчета-вот, да се създаде бъдеще за вашата душа. И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот. да познавам Тебе, единаго, истинаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, които са се отдалечили от това учение, те казват: днес Господа не можем да го намерим. Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има сто стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората — две, в третата — три, а в стотната стая — 100 свещи. Казвам: на тези сто свещи може ли да узрее някой плод?
към текста >>

За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание.
Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност. За сега музиката е така силно свързана е времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува. Сега за сега това е така. В човека, обаче, има принципални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота, и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света не несъизмеримите величини. За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен свят, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие.
към текста >>

9. -

А Христос е модел на човечеството!
Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея. Всичко в живота е слънце. Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна.
към текста >>

Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка.
Ако хората живеят в тъмнина, то е старият ред на нещата. Ако започнат да живеят в топлина и светлина, то новият ред на нещата. Ако са живели в един порядъчна гладуване, то е стария ред на нещата. Ако живеят в един порядък, гдето всеки е задоволен в ежедневната храна, то е новия г ред. Казвам: Този камък, кой го е турен на гроба, да се отвали от гроба. Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка. Какво разбирате под думата юноша? Един юноша на колко години го считате? —На 21 години. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от панти века до сега, той беше по-стар от всички. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше.
към текста >>

Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше.
Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка. Какво разбирате под думата юноша? Един юноша на колко години го считате? —На 21 години. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от панти века до сега, той беше по-стар от всички. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше. Казва: Кого търсите? Христос го няма тук, възкръсна. Аз дойдох да бъда свидетел да ви кажа. Той има по-важна работа. От обич към Него дойдох и отвалих този камък.
към текста >>

Христос го няма тук, възкръсна.
Един юноша на колко години го считате? —На 21 години. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от панти века до сега, той беше по-стар от всички. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше. Казва: Кого търсите? Христос го няма тук, възкръсна. Аз дойдох да бъда свидетел да ви кажа. Той има по-важна работа. От обич към Него дойдох и отвалих този камък. Значи, не го отвалиха хората, но дойде едно разум о същество да отвали този камък. Питам: Кой ще отвали онзи камък на вашето сърце?
към текста >>

Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“.
Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща. Ева направи една детинска погрешка. Един малък плод, една малка ябълка я съблазни — така е според разказа. Малка е повидимому.
към текста >>

После, вторият човек като дойде, Христос като дойде, Бог казва: „Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от панти века?
И тогава Господ постави първи-ят човек на изпит, ще може ли да управлява или не. Даде му един от малките изпити. Той му каза: От едно дърво няма да ядеш, няма да буташ. Като не послуша, изпъди го из рая. Казва: няма да можеш да управляваш. После, вторият човек като дойде, Христос като дойде, Бог казва: „Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от панти века? “ Казва: Готов съм — Готов ли си на кръста да те разпънат? — Готов съм. Като дойде първия човек, не можа да издържи един малък изпит, съблазни се в жена си, да не й прекърши хатъра. Ева пък като дойде онзи адепт, за да не го обиди, каквото й каза, повярва. Значи, в него вярва, а в онова, което Бог й каза, не повярва, остави го на заден план.
към текста >>

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога?
В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше.
към текста >>

Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор.
Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра.
към текста >>

Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа.
И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп.
към текста >>

В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот.
Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп. „Храна и живот“, — ред.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
към текста >>

Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1].
И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта!
към текста >>

Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята.
(Умножете пентаграмата 5 на десет, като блестят петте й краища, за всяко от 10-те отвърстия, и вие ще получите петдесетте врати на светлината). Който се стреми към синтез, трябва да влезе в кръга, а който върви само по неговата окръжност, той е чист аналитик. Лесно може да види, в какви оптически измами рискува да падне, ако поиска да разсъждава за цялото. По-нататък ще кажем няколко думи за сефиротическата система, а сега трябва да завършим с централната емблема. Приведена към геометрическите пропорции на схемите, тя може да бъде начертана така: Кръстът в средата на светеща звезда. Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята. Това е Словото — חוהי което се въплъщава и става страдащият Логос или телесния човек חושהי до деня, когато, като вземе възродената си човешка природа, ще влезе в славата си. Това именно излага Сен-Мартен в 1-ия том от съчинението си „Еrreurs et Verite“, като казва, че падението на човека става от разбъркването на листата на Великата Книга на Живота и поставянето петата страница (страницата на разрушението и падението) вместо четвъртата (безсмъртието и духовната цялост). Като съберем кватернера (4) на кръста и звездата на пентаграмата (5), ще получим 9 — мистическото число, подробно обяснение на което няма да даваме тук, но ще кажем само, че то е аналитическото число на човека. Ще отбележим още, че в сферическите фигури на Кръста на Розата — розата постоянно се образува от девет окръжности, взаимно пресечени, като звената на веригата. То е пак аналитическото число на човека: 9.
към текста >>

Причината на това е, че онази част на небето, над която тази планета е тъй нареченият владетел, упражнява върху човека влияние, което е в съгласие с влиянието на владетеля- Повишение или въздигане тук означава собствено: облагородено действие, напр.
Водните са: Луната и Нептун, Обикновено една планета действа най-силно в знака от същото естество, напр. Марс — в огнен знак, Сатурн в земен знак, но таблицата, която следва по-нататък, ни показва, че тук се срещат изключения, напр. Марс е силен във водния знак , Сатурн — в Либра (Везни), в някой въздушен знак и т. н. Думата „силен“ се взема тука в най-широк смисъл, защото в астрологията под силна и повишена дейност се разбира,, че в известни знакове действието на планетите се изразява в най-висшето и най-чистото си значение. В знак, чийто владетел е планетата, нейното действие се изразява във всичката си сила. Причината на това е, че онази част на небето, над която тази планета е тъй нареченият владетел, упражнява върху човека влияние, което е в съгласие с влиянието на владетеля- Повишение или въздигане тук означава собствено: облагородено действие, напр. планетата Марс е повишена в Каприкорнус, което ще рече, че огнената, енергична природа на Марс е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Каприкорнус. Всичкото това прибавяне към импулсивното действие, което напр. дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия. Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата. Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето.
към текста >>

Тук даваме делението на планетите, както се срещат в повечето съчинения по астрология: Графите означени с въздигане и падане посочват местото в знака, където най-силно се изразява въздигането и падането.
Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето. По същия начин става повишението на Сатурн в Либра, Юпитер в Канцер, Венера в Писцес, Меркурий в Зирго. Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност. Това е все едно на същото дете да дадем само друго име. Тук даваме делението на планетите, както се срещат в повечето съчинения по астрология: Графите означени с въздигане и падане посочват местото в знака, където най-силно се изразява въздигането и падането. От тази таблица виждаме, че планетите се понизяват в знак, който е противоположен на този, в който се въздигат, и тяхното унищожение спада в знака, който е срещу онзи, където те са владетели. В знака, над който е владетел, планетата може да развие най-силното си и най-чисто действие, в своето въздигане тя развива едно облагородяваше, по висше действие, а в своето падане едно по-слабо и малко или много дегенерирано действие, в нейното унищожение пък дейността й е твърде слаба и нечиста. Повръщащата се (R) планета упражнява и по-слабо влияние, това означава и едно отлагане на действието. Колкото по-бавен е ходът, толкова е и по-слаб, а по бързият ход предизвиква по-силно действие и още по-бързо следване на събитията едно след друго. Ще се опитаме да дадем по един изработен тип за всека планета.
към текста >>

В знака, над който е владетел, планетата може да развие най-силното си и най-чисто действие, в своето въздигане тя развива едно облагородяваше, по висше действие, а в своето падане едно по-слабо и малко или много дегенерирано действие, в нейното унищожение пък дейността й е твърде слаба и нечиста.
Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност. Това е все едно на същото дете да дадем само друго име. Тук даваме делението на планетите, както се срещат в повечето съчинения по астрология: Графите означени с въздигане и падане посочват местото в знака, където най-силно се изразява въздигането и падането. От тази таблица виждаме, че планетите се понизяват в знак, който е противоположен на този, в който се въздигат, и тяхното унищожение спада в знака, който е срещу онзи, където те са владетели. В знака, над който е владетел, планетата може да развие най-силното си и най-чисто действие, в своето въздигане тя развива едно облагородяваше, по висше действие, а в своето падане едно по-слабо и малко или много дегенерирано действие, в нейното унищожение пък дейността й е твърде слаба и нечиста. Повръщащата се (R) планета упражнява и по-слабо влияние, това означава и едно отлагане на действието. Колкото по-бавен е ходът, толкова е и по-слаб, а по бързият ход предизвиква по-силно действие и още по-бързо следване на събитията едно след друго. Ще се опитаме да дадем по един изработен тип за всека планета. Не е всякога лесно да се намерят тези типове между общоизвестните личности, защото често не сме ги виждали, а трябва да се справяме с бюстове в музеите, фотографии и биографии. Между своите познати, обаче, всеки без труд може да посочи разните типове.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
към текста >>

Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите.
В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика.
към текста >>

„Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората.
Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле.
към текста >>

Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“.
Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
към текста >>

Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос.
Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век.
към текста >>

като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания.
Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“.
към текста >>

В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз.
В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д.
към текста >>

и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II.
към текста >>

Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“.
Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри?
към текста >>

Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената!
Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
към текста >>

В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата.
Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“.
Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“. Но опитай с вяра. Ако вярата отсъства, и опитът ще остане безрезултатен. Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва.
към текста >>

Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва.
Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“. Но опитай с вяра. Ако вярата отсъства, и опитът ще остане безрезултатен. Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва. Блажени с ония, които, без да видят, повярваха“. А апостол Павел, като цитира думите на пророка Авакума: „праведният от вярата ще живее“, излага следните окултни закони и факти за действието и силата на вярата5): „Вярата е осъществяване на онези неща, за които се надеем, изявени е на неща, които не се виждате (к. н.). Защото чрез нея бидоха засвидетелствани старовременните. С вяра разумеваме, че светът биде създаден със Словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствано, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си говори.
към текста >>

Земята е духовната или звездната Среда, геологическа, историческа или човешка, дето протичат последователните фази на еволюцията и се развива създаването, падането и въздигането на излъчените творения.
Затова не трябва да се счупи инструмента, а да се изучи хармонията. „И тя бе празна и пуста, и тъмнината лежеше върху лицето на бездната и Духът Божи се носеше над водите“. Тук тайнствената книга започва описанието на проклетата земя. Така започват всичките окултни и вдъхновени книги. Това се вижда в Псалмите и Пророците, а Откровението е един трикратен и тържествен припев на същата неизчерпаема тема, седмократността на Светия Дух. Земята е духовната или звездната Среда, геологическа, историческа или човешка, дето протичат последователните фази на еволюцията и се развива създаването, падането и въздигането на излъчените творения. Пустотата, т. е. несплотеността и неустойчивостта, която всеки човек схваща във формиращата му се душа, смущават раждането на световете и бунтуват народите. Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и първите копнежи на звездите. Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая.
към текста >>

Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща.
Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и първите копнежи на звездите. Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака.
към текста >>

Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата.
Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе.
към текста >>

Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена.
Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието.
към текста >>

Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша.
към текста >>

Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата“ на своето учение!
„науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата“ на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен“. Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30093693733215