Търсене в текстове за 'Война и мир'

38. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.
към текста >>

Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание.
Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник".
към текста >>

Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право.
Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си". Улиците на градовете били пълни с убити.
към текста >>

39. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр.
И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици.
към текста >>

Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани.
Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка.
към текста >>

Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство!
Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните.
към текста >>

Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури.
Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури. Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на този клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон.
към текста >>

Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици.
Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр.
към текста >>

са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство.
Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това.
към текста >>

Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия.
Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
към текста >>

Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа.
Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
към текста >>

* Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство.
По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии". * Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство. Няколко века преди Христа Бялото Братство прати в Палестина втория клон, който можем да наречем палестински. Този клон образува есейското братство. Есеите живеели на общежития с колективна собственост. Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици.
към текста >>

Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето.
Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Иосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота на друго подобно общество в Египет – терапевтите[9]. Те в Египет са били предимно евреи и могат да се считат като египетски клон от есеите. Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето. Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
към текста >>

Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България.
Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето. Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
към текста >>

Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр.
към текста >>

След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа!
Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
към текста >>

Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде.
А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса).
към текста >>

От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура.
И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство.
към текста >>

Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство.
От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява?
към текста >>

Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление. Те са цветът на народа; чрез тях народната душа изразява своята творческа мощ, своя замах, чрез тях той гради своя възход, а заедно с това и възхода на човечеството. В България богомилите бяха носителите на новото. Българите какво направиха с тях? Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален. но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство.
към текста >>

Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12].
Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци).
към текста >>

Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз".
Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели.
към текста >>

Богомилите не са били мирен елемент.
Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели. Идущия път ще продължим. ----------------------------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 7-8.
към текста >>

„Мир", посветен на Чехословашко (в 1930 год.)
8 и от Филон: Quod omnis probus liber, т. II, 458 стр. [10] Виж статията „Влиянието на слънчевата енергия" в книгата „Силите на живата природа". [11] Виж Маuriсе Маgrе at illuminés: стр. 126. [12]Виж статията му „Кратък преглед на българо-чешките културни отношения", печатана в извънредния брой на в. „Мир", посветен на Чехословашко (в 1930 год.)
към текста >>

40. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната.
Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание.
към текста >>

Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
към текста >>

Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена.
Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение.
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени.
Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма?
към текста >>

41. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр.
към текста >>

Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение.
То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр.
към текста >>

Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство.
Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове.
към текста >>

Известен стана непосредствено след световната война.
Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота. Известен стана непосредствено след световната война. В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп. „Житно зърно" помести в ред годишнини някои глави от неговите книги. Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл.
към текста >>

Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго.
И той посвещава книгата си на всички ония, които във вътрешна борба дирят да намерят своя Бог. Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка. Излишно е да излагам съдържанието на Книга за живия Бог. Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота. Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи.
към текста >>

Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране.
Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
към текста >>

Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
към текста >>

Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово.
В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

42. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н.
към текста >>

Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове.
Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”.
към текста >>

Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”.
За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света.
към текста >>

И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
към текста >>

Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост. Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>

Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост. Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>

Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост. Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>

43. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство.
Богомилството на запад В България в началото на 10 век възниква богомилското движение, което бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания и пр. Богомилството не е пренесено от друга страна в България. То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство. В славянството трябва да се търси неговата люлка. Богомилите в разни страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи и пр. Богомилството отрано се разпространи в Далмация и Босна. В Далмация центърът на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени отношения с Италия.
към текста >>

били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени.
Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси. В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия.
към текста >>

Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр.
Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение. Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени.
към текста >>

44. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя.
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика.
към текста >>

А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!...
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика. Стръмни скални откоси и зъбери от шисти и гранит обграждат отвсъде тия езера, в които се отразява небето.
към текста >>

И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика.
За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика. Стръмни скални откоси и зъбери от шисти и гранит обграждат отвсъде тия езера, в които се отразява небето. Неволно се питаш, кой създава тия вълшебни творби, кой се грижи за тия цветни градинки, кой дава тоя вечен поток от елексир, що напълва пространните планински чаши, през които гледа окото на небето? А тия стръмни скални откоси, скулптурирани странно от неведом художник, неизвестно кога, придават на всичко упоението на един храм, в който се твори нещо велико и свято. И тоя вътрешен глас ни подсказва – тука живеят същества нечувани и невидени, те редят цветните полянки и по тях оправят съдбините на земните люде; те пращат от елексира на тия небесно-сини чаши долу на хората. И мъдреци от прастари времена служат тук на Вечния и чертаят дни и радост на хора, зверове и треви.
към текста >>

Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро.
Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война.
Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи. Богомилите винаги са казвали истината. Богомилът е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения: плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях.
към текста >>

Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици.
Почнали да я разпитват и в своето добродушие тя казала да повикат жената, от която взела първите уроци по учението и която била способна да обори всички аргументи. Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища.
към текста >>

Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката.
Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите. Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа.
към текста >>

Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна.
Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите. Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството. Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление.
към текста >>

46. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор.
Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи. Да, на това място, на Изгрева, както от десетина и повече години се нарича, се гради нещо велико по своята същност! То още е разхвърлено както постройките по Изгрева, но тъкмо това говори за туй, което има да стане, за това, което се гради. С окото на един астроном човек ще види в разхвърлеността на малките постройки магическите, трудно разчетливи фигури на небесните съзвездия. На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души. Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора.
към текста >>

Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява.
После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София.
към текста >>

47. ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш?
към текста >>

– Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов.
– Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе?
към текста >>

48. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр.
Да, но тя може да бъде място за радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата". „Всяка мисъл или постъпка на човека се връща обратно към него". Учителят Разните народи, разните култури от край време са правили разни опити; опитвали са разни методи за своето повдигане, обаче винаги са свършвали с неуспех. След привидни временни успехи са имали горчиви разочарования, погроми и в края на краищата са свършвали или с окончателно затриване от лицето на земята и от историята, или са се превръщали във второстепенни и третостепенни народи и култури, без голяма важност в общочовешкия живот и в творчеството на нови ценности в разните области на живота. Можем да кажем, че повечето от досегашните опити на народите са били детински опити за прохождане. Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр. в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям прогрес. Коя е причината на всички тези рухвания на вековни, мощни култури на миналото? Само като знаем истинските причини за техния упадък и рухване, ще можем да посочим и истинските методи за един хармоничен живот. Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието.
към текста >>

пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр.
После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия.
към текста >>

в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове.
Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение.
към текста >>

Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение.
И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес.
към текста >>

Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата!
трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
към текста >>

И тогаз непременно ще дойде бъдеща война!
Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия.
към текста >>

Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
към текста >>

Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша.
И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия.
И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

49. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове.
Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било.
към текста >>

Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани.
Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико.
към текста >>

Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил.
На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико. Странен е стилът на Гьотеанум. Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил. Дължината му е 90 м. - от изток към запад; ширината му е 84 м., а височината 37 м. В тези размери зданието обхваща 110,000 куб.м. вградено пространство. Главният вход е от южната страна.
към текста >>

В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби.
- от изток към запад; ширината му е 84 м., а височината 37 м. В тези размери зданието обхваща 110,000 куб.м. вградено пространство. Главният вход е от южната страна. Минавате покрай стаята на портиера. В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата.
към текста >>

В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения.
В тези размери зданието обхваща 110,000 куб.м. вградено пространство. Главният вход е от южната страна. Минавате покрай стаята на портиера. В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м.
към текста >>

Пред тази зала се намират грамадните гардероби.
Главният вход е от южната страна. Минавате покрай стаята на портиера. В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени.
към текста >>

По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж.
Минавате покрай стаята на портиера. В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа.
към текста >>

Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата.
В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис.
към текста >>

На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа.
По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци.
към текста >>

На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж.
тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света.
към текста >>

Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел.
Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1].
към текста >>

В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня.
За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1]. В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м. широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум.
към текста >>

В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м.
В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м. широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа.
към текста >>

От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м.
По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr.
към текста >>

Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства.
Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата. Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт.
към текста >>

С това той спазва един евритмичен закон Първият Гьотеанум, строен през време на войната е бил подпален от католиците чрез подкупени агенти на връх нова 1923 год.
Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата. Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт. С това той спазва един евритмичен закон Първият Гьотеанум, строен през време на войната е бил подпален от католиците чрез подкупени агенти на връх нова 1923 год. - на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално.
към текста >>

Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности.
- на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално. Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности. Първоначално Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария. В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с. Дорнах и в Базел, живеят над 600 души постоянни слушатели и курсисти. А има какво да се учи тук!
към текста >>

Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави.
Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира. Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки. Когато един човек е здрав, кристалните форми са свежи и фигурите правилни. Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават. С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури.
към текста >>

Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми.
Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията. Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория. При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр.
към текста >>

50. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

"ПРИ СПОРНАТА ГОРА", разказ от Любомир Лулчев Цена 5 лева.
На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н. Авторът казва; „Откриването на една нова енергия, с която разполага мисълта, за да се проектира в пространството, може да предизвика една голяма промяна в човешкия живот". Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания. Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата. "ПРИ СПОРНАТА ГОРА", разказ от Любомир Лулчев Цена 5 лева. Авторът в този разказ ни разкрива новото, което се ражда сега в съзнанието на съвременния човек, това ново, което ще донесе красивата култура на братство на земята. С увлекателен художествен език авторът ни въвежда в скритите глъбини на чов. душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден. Препоръчваме тая книжка на читателите си. „МНОЗИНА КАЗВАХА", беседи от Учителя, десета серия, том първи, стр. 225.
към текста >>

В последния си роман той ни описва с живи картини балканската война от началото до разгрома в края ù.
Доставя се от автора, ул. „Братя Миладинови", 107, София. Цена 45 лева. Този плодовит писател ни подари тая година романа „Ние". Други по-важни негови произведения са: „Самотни души" (повести), „Сияние над мъртвите" (роман), „Салим, цар Охамски" (философски роман), „Атлантида" и множество още романи, повести, разкази, статии и пр., печатани отделно или пръснати в множество списания. В последния си роман той ни описва с живи картини балканската война от началото до разгрома в края ù. Езикът е цветист, художествен; психологически са издържани героите на романа. У читателя, който прочете целия роман, остава една мисъл: да работи за една съвсем нова култура на братство, когато ще престанат тези картини, рисувани в тази книга. И ценното на тази книга е именно в това, че прави читателя борец против войната. Именно за тая цел препоръчваме тая книга.
към текста >>

И ценното на тази книга е именно в това, че прави читателя борец против войната.
Този плодовит писател ни подари тая година романа „Ние". Други по-важни негови произведения са: „Самотни души" (повести), „Сияние над мъртвите" (роман), „Салим, цар Охамски" (философски роман), „Атлантида" и множество още романи, повести, разкази, статии и пр., печатани отделно или пръснати в множество списания. В последния си роман той ни описва с живи картини балканската война от началото до разгрома в края ù. Езикът е цветист, художествен; психологически са издържани героите на романа. У читателя, който прочете целия роман, остава една мисъл: да работи за една съвсем нова култура на братство, когато ще престанат тези картини, рисувани в тази книга. И ценното на тази книга е именно в това, че прави читателя борец против войната. Именно за тая цел препоръчваме тая книга.
към текста >>

51. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница. И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия.
към текста >>

И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим.
към текста >>

Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения.
Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто.
към текста >>

В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор".
Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български.
към текста >>

У Анна Монаро тия лъчи, поради особеното състояние, в което се е намирала, са били достъпни поне отчасти за повече души.
Тук пак се натъкваме на факти, отдавна известни на окултната наука. Този факт само потвърждава известни окултни истини. Окултистите винаги са твърдели, че човешкото тяло изпуща светлина. Това е потвърдено и с множество изследвания от Гурвич, Лаковски, Дюрвил, Райхенбах и пр. Това е загатване за така наречената „аура" на окултизма. У Анна Монаро тия лъчи, поради особеното състояние, в което се е намирала, са били достъпни поне отчасти за повече души. Земните лъчи като възбудители на болести В 1932 год. е излязла в Мюнхен една книга под горното заглавие от Густав фон Пол. Всички болести според автора се дължат на действието на електро-отрицателни земни лъчи. Тези лъчи се излъчват според автора от подземните води. В един град била произведена анкета върху болестта рак.
към текста >>

И човек багетист е отбелязал подземните течения и се видяло, че точките над тях били местата, на които се намирали леглата на заболелите от рак.
Земните лъчи като възбудители на болести В 1932 год. е излязла в Мюнхен една книга под горното заглавие от Густав фон Пол. Всички болести според автора се дължат на действието на електро-отрицателни земни лъчи. Тези лъчи се излъчват според автора от подземните води. В един град била произведена анкета върху болестта рак. И човек багетист е отбелязал подземните течения и се видяло, че точките над тях били местата, на които се намирали леглата на заболелите от рак. Авторът казва, че и болестите на растенията и животните се дължат на тези космични лъчи. Широчината и. дълбочината на подземното водно течение не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира. Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака".
към текста >>

дълбочината на подземното водно течение не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира.
Тези лъчи се излъчват според автора от подземните води. В един град била произведена анкета върху болестта рак. И човек багетист е отбелязал подземните течения и се видяло, че точките над тях били местата, на които се намирали леглата на заболелите от рак. Авторът казва, че и болестите на растенията и животните се дължат на тези космични лъчи. Широчината и. дълбочината на подземното водно течение не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира. Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
към текста >>

52. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр.
После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите. После пак въз основа на дългогодишни статистични таблици се доказа връзката между слънчевите петна от една страна и земетресенията, плодородието, войните и пр. от друга страна. Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр. чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията.
към текста >>

Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние.
Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията. Той е дошъл до спиритуализма чрез биологията! И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота. И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "парапсихология", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука. Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи. Това накара Лаковски да се опита да обясни тези явления чрез тъй наречената "радиация на организмите", т.е. способността на организмите да възприемат и изпращат радиовълни. Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета. Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн.
към текста >>

Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира.
Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета. Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн. 36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в биологията"). Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня? " В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр.
към текста >>

А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние.
Виенският биолог Ханс Хорст Майер в берлинското списание "Naturwissenschaften" (1934 г. кн. 36) печата статия под заглавие "Kausalitatsfragen in der Biologie" ("Въпросът за причинността в биологията"). Той говори в тая статия за гореспоменатата способност на животните да се ориентират. Той изтъква, как те, пренесени на далечни разстояния, могат да се упътват в права посока към жилището си. Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня? " В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр. Майер заключава, че тук не помага само обозначението на тези способности с някои термини, защото с туй не се обяснява нищо.
към текста >>

Тя можела да вижда миналото на присъствуващите лица, тяхното бъдеще, съобщавала за смъртта на лица, намиращи се на далечно разстояние.
После той проверил чрез брат си и всичко било потвърдено от последния. Д-р Валтер Борманв книгата си "Die Nornen" споменава за ясновидката Ц. П. в Б. (Германия), чиито способности той изучил. Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота. Тя можела да вижда миналото на присъствуващите лица, тяхното бъдеще, съобщавала за смъртта на лица, намиращи се на далечно разстояние. Това същото можела да прави и за отсъствуващи лица. В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О. Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити. Майер праща читателя и към книгата на Матизен: "Отвъдният човек" (Берлин:Лайпциг, 1925 г.), дето също има доказателства за ясновидските способности на човека.
към текста >>

Тези два процеса, на които сме свидетели днес говорят, че се намираме пред нещо красиво и светло в човешката култура.
Все повече се свързват хората от разни народи и раси от всички части на света. Това се улеснява и чрез напредъка на техниката и подобрение на съобщителните средства. Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание. Това може да се нарече още "събуждане на Душата" или зазоряване на космичното съзнание. Всъщност, тези два процеса - разширение на човешките възприемателни способности и събуждане на космичното съзнание - са свързани помежду си, те са зависими един от друг. Тези два процеса, на които сме свидетели днес говорят, че се намираме пред нещо красиво и светло в човешката култура.
към текста >>

53. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина.
към текста >>

Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения.
Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план.
към текста >>

Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война?
Ето защо казваме, че злото в света произлиза от недобре използуваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето. То произтича от това, че мъжът и жената зле използуват силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля. И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”.
към текста >>

И днес те пак се намират пред изкушението на Каин.
То произтича от това, че мъжът и жената зле използуват силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля. И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях?
към текста >>

Те ясно виждат резултатите от войната.
Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира.
към текста >>

И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната.
Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията.
към текста >>

А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира.
Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа. Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие".
към текста >>

тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията.
И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа. Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества.
към текста >>

Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци.
към текста >>

Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.
Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва.
към текста >>

54. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Марс е следов., въплъщението на войната.
Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила. Затова, той сведочи още за всякакъв вид съперничество, вражда и пр. Има голям смисъл, че линията на живота образува границата между венериния хълм и марсовата област (поле). Тя е символът на трайния брак на тия две сили, чрез които единствено се поддържа хода на живота. Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг.
към текста >>

Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели.
Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг. Резултатът е смърт или някоя тежка опасност за живота. Меркурий е четвъртата космическа сила. Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект. Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-висш принцип. Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
към текста >>

Нейният израз го намираме в слънчевия хълм, слънчевия пръст, както и в слънчевата линия, която изтича от слънчевия хълм.
Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм. Слънчевата или Аполоновата сила заключва кръга на седемтях главни сили. Нейният израз го намираме в слънчевия хълм, слънчевия пръст, както и в слънчевата линия, която изтича от слънчевия хълм. Аполон значи изкуство и наука в най-добрия и най-висок смисъл. Той символизира слава и богатство - накъсо: успех в живота. В известен смисъл, той е венецът на всички останали космически сили. Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили. Той е барометъра, по който може да се разпознае докъде е достигнал човек в живота.
към текста >>

55. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция.
Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции.
към текста >>

В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати.
към текста >>

Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации.
В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война.
към текста >>

те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир.
Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа.
към текста >>

А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война.
Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа. Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот.
към текста >>

Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности.
Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята.
към текста >>

56. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др.
Д-р Ел. Раф. Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
към текста >>

и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка.
Д-р Ел. Раф. Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр.
към текста >>

Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война.
Д-р Ел. Раф. Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр.
към текста >>

Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
към текста >>

Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма. Душата на нашата епоха е в национализмът, казват мнозина. За да бъде вярна тази максима трябва да се запитаме дали днес през 20-ия век тя издържа критика. Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно.
към текста >>

Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята.
Те са може би в известен смисъл хубави. Ала крайният национализъм внася само зло. При това той е практически невъзможен, следователно, разумно необоснован. Да изучиш една нация, далеч, не значи, че си изучил света и човечеството. Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред. Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота.
към текста >>

Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират.
Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред. Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството.
към текста >>

И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам.
Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха.
към текста >>

Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят.
Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция. Тези нови схващания ще оживят и създадат една друга епоха на човечеството. те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица. Те ни довеждат до схващанията на окултизма. В тази насока и върху тази основа трябва да почиват всичките характерологични, научни и в областта на изкуството издирвания.
към текста >>

И наука и изкуство ще служат на хората за мир и братство.
те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица. Те ни довеждат до схващанията на окултизма. В тази насока и върху тази основа трябва да почиват всичките характерологични, научни и в областта на изкуството издирвания. Тогава можем да се надяваме, че една нова епоха, която иде ще даде на човечеството толкова много светли и творчески тласъци, каквито не са запомнени досега. Защото ще бъде една епоха, чиито дни ще бъдат огрети от слънцето на безконечния дух. И наука и изкуство ще служат на хората за мир и братство. --------------------------------------------------------------------- [1] A. Einstein - Comment je vois le monde. - Paris 1934. [2] M. Meterlinck – L`immensite de l`Univers в „La Grande Feerie”.
към текста >>

57. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука.
Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители.
към текста >>

За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация.
С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу.
към текста >>

Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората.
При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу. Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо.
към текста >>

Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята.
Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу. Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи.
към текста >>

казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу.
За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу. Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи. Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще".
към текста >>

58. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция.
към текста >>

и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще?
към текста >>

- Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост.
към текста >>

Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия.
Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр.
към текста >>

Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя.
Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя.
към текста >>

От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата.
За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата.
към текста >>

Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва.
Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес.
към текста >>

Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той?
към текста >>

59. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>

Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост.
В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли.
към текста >>

Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света.
Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници?
към текста >>

За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война.
Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците.
към текста >>

че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти.
Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала.
към текста >>

Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен.
Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията.
към текста >>

И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството.
Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията. Той вдъхва алчност за владения, воля за безпределна мощ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега.
към текста >>

60. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ У някои видове животни намираме онова обособяване в семейство, както това е у хората.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ У някои видове животни намираме онова обособяване в семейство, както това е у хората. На всеки случай, при никои животни природата не е намерила за необходимо да създаде подобна семейна комбинация както в царството на хората. И когато говорим сега за майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците.
към текста >>

А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности.
На всеки случай, при никои животни природата не е намерила за необходимо да създаде подобна семейна комбинация както в царството на хората. И когато говорим сега за майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности. Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на думата, на характера. Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората.
към текста >>

Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите.
- Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката. Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен.
към текста >>

Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора.
- Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота.
към текста >>

От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството.
Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип.
към текста >>

От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството.
Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството. Истински майки и бащи, ето гаранцията на утрешния светъл ден на човечеството
към текста >>

61. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. В спиритуалистичния вестник „Le fraterniste", излизащ всеки 15 дена в Sin-le-Noble, сев. Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност.
към текста >>

Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. В спиритуалистичния вестник „Le fraterniste", излизащ всеки 15 дена в Sin-le-Noble, сев. Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл".
към текста >>

В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира".
Минали, обаче, години без резултат. Знаменита е, обаче, декларацията на Рьорих през 1929 год. пред американския печат. В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война.
към текста >>

По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год.
Знаменита е, обаче, декларацията на Рьорих през 1929 год. пред американския печат. В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год.
към текста >>

Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война.
В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год. в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира". На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес. И на двата конгреса са били представени много държави. Под ръководството и покровителството на самия Рьорих през време на тази конференция била уредена и международна изложба на исторически паметници.
към текста >>

в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира".
Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год. в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира". На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес. И на двата конгреса са били представени много държави. Под ръководството и покровителството на самия Рьорих през време на тази конференция била уредена и международна изложба на исторически паметници. Над зданието, където заседавала конференцията и била уредена изложбата, над всички знамена на разните народи, се е развявало „Знамето на Мира", представящо на широко бяло поле, червен кръг - символ на вечността - и в него три сфери от същия цвят - древен символ на хармоничната, свещена троица. Като резултат от Брюгския конгрес, на 17 ноември 1933 год.
към текста >>

Над зданието, където заседавала конференцията и била уредена изложбата, над всички знамена на разните народи, се е развявало „Знамето на Мира", представящо на широко бяло поле, червен кръг - символ на вечността - и в него три сфери от същия цвят - древен символ на хармоничната, свещена троица.
Още в 1931 год. в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира". На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес. И на двата конгреса са били представени много държави. Под ръководството и покровителството на самия Рьорих през време на тази конференция била уредена и международна изложба на исторически паметници. Над зданието, където заседавала конференцията и била уредена изложбата, над всички знамена на разните народи, се е развявало „Знамето на Мира", представящо на широко бяло поле, червен кръг - символ на вечността - и в него три сфери от същия цвят - древен символ на хармоничната, свещена троица. Като резултат от Брюгския конгрес, на 17 ноември 1933 год. под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира". Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта.
към текста >>

под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира".
На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес. И на двата конгреса са били представени много държави. Под ръководството и покровителството на самия Рьорих през време на тази конференция била уредена и международна изложба на исторически паметници. Над зданието, където заседавала конференцията и била уредена изложбата, над всички знамена на разните народи, се е развявало „Знамето на Мира", представящо на широко бяло поле, червен кръг - символ на вечността - и в него три сфери от същия цвят - древен символ на хармоничната, свещена троица. Като резултат от Брюгския конгрес, на 17 ноември 1933 год. под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира". Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта. Република Панама пък, го ратифицира в същото време. През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира".
към текста >>

През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира".
под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира". Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта. Република Панама пък, го ратифицира в същото време. През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира". Това начинание на Рьорих е без съмнение дело на неговите дълбоки окултни убеждения. Известно е, че той е под ръководството на Учителя Мория. Като художник, цялото му дело е пропито дълбоко с духа на окултизма. И като обществен деец, той води нагоре към върховете на красотата и духа.[1] Не може да се оспори че „пактът на Рьорих" е от голямо културно значение за човечеството. Заведнъж човечеството не може да стане съвършено, то трябва да върви с бавни стъпки и крачки напред.
към текста >>

Ала най-желателно е човечеството, народите във всички държави на света да премахнат със закон войната - най-голямото петно от лицето на земята днес.
Като художник, цялото му дело е пропито дълбоко с духа на окултизма. И като обществен деец, той води нагоре към върховете на красотата и духа.[1] Не може да се оспори че „пактът на Рьорих" е от голямо културно значение за човечеството. Заведнъж човечеството не може да стане съвършено, то трябва да върви с бавни стъпки и крачки напред. От Обществото на Народите към Паневропа, Азия и Америка. От Червения кръст към „Червения кръст на културата" и пр. Ала най-желателно е човечеството, народите във всички държави на света да премахнат със закон войната - най-голямото петно от лицето на земята днес. Тогава всякакви пактове, безразлично откъде ще дойдат те, ще бъдат излишни. ---------------------------------------- [1] Из „Оккултизм и йoга” кн. ІІІ, 1934 г. Белград
към текста >>

62. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота.
Това е вечна максима. Народите изчезват, когато престанат да творят. В туй отношение творчеството трябва да даде на хората трайни блага, творчеството трябва да остави истински следи, трябва да повдигне народа в неговото развитие. Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло.
към текста >>

За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят.
Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка. Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото.
към текста >>

Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото.
За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка. Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото. Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица. Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени клетки - „монери", не издържа критика. Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда.
към текста >>

Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица.
Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка. Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото. Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица. Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени клетки - „монери", не издържа критика. Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда. Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда.
към текста >>

Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война.
Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война. Някои дирят в нея спасението. На думи мнозина издигат наново култа на нацията. Ала един Мусолини или един Хитлер или Сталин, виждат много малко страданията на народа. Тям не липсва материално обезпечение. Все таки, ние вярваме, че всичките тези „водачи" са пропити от искрените чувства да помогнат на народите си.
към текста >>

Те издигат като културен фактор култа на войната.
Другото знание на живота е присъщо на дълбоко посветените в окултната мисъл люде. Те знаят защо са дошли на земята и защо живеят. Те знаят самия смисъл на целокупния живот. Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете. В това осветление на нещата, един Мусолини, един Хитлер и много други от този род не могат да бъдат творци на живота. Те издигат като културен фактор култа на войната. Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България.
към текста >>

Какво творчество има във войната!
Те знаят защо са дошли на земята и защо живеят. Те знаят самия смисъл на целокупния живот. Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете. В това осветление на нещата, един Мусолини, един Хитлер и много други от този род не могат да бъдат творци на живота. Те издигат като културен фактор култа на войната. Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това.
към текста >>

Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение.
Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението.
към текста >>

И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война.
Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението. Ала тя може да се впрегне винаги в доброто.
към текста >>

63. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло.
Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение! Призови вдъхновението преди да почнеш работите си на земята и на небето.
към текста >>

Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение!
Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение! Призови вдъхновението преди да почнеш работите си на земята и на небето. Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на вдъхновението, което прави лицето ти светещо. – Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път. Ти ще бъдеш един съработник на Природата, която твори само с вдъхновение.
към текста >>

64. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината.
„Слово", брой 4053 от януари т.г. е печатана статията на Д-р Вл. Руменов: „Медицината и нашите грехове", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр. Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си.
към текста >>

Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго.
Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр.
към текста >>

Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг.
Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание.
към текста >>

- Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа".
Реалността на невидимите човешки тела. - На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото.
към текста >>

Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война.
Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото. То се казвало „Мрежичко“. Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената воденица и пр.
към текста >>

„Златно и синьо", стихове от Иван Мирчев, 1935 г.
Дотогава той никога не бил ходил в Македония. Сказки в Пловдив. - Зъболекарят Михаил Стоицев държал в Пловдив пред въздържатели, вегетарианци и гости две сказки върху темата: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека"? Сказките били изнесени с голям успех. Между другото към края на втората сказка той изложил и някои основни идеи на Учителя. „Златно и синьо", стихове от Иван Мирчев, 1935 г. Цена 20 лева. Доставя се от автора - Стара Загора. След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство.
към текста >>

65. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война.
(Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти.
към текста >>

Не мислете, че Марс действа само през време на война.
За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти. Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук, на земята и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели.
към текста >>

В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили.
Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти. Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук, на земята и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух.
към текста >>

И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи.
към текста >>

Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници-промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаосът на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура. Г.
към текста >>

66. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

* * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас.
Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит.
към текста >>

Наблизо се намира селото Св.
Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата.
към текста >>

Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно.
- Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща.
към текста >>

67. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ.ХРИСТОС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРД И НА АБД ЕЛ КРИМ Ръката на Адмирал Бърд Адмирал Бърд е големият изследовател на южния полюс – антарктическия континент.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРД И НА АБД ЕЛ КРИМ Ръката на Адмирал Бърд Адмирал Бърд е големият изследовател на южния полюс – антарктическия континент. Той е един от родените за изследователи на земята. Едва ли има по трудна задача и работа от тази да бъдеш природоизследовател. Колко неизвестности и изненади те очакват! Роденият обаче за такива, преодоляват леко и с голяма любов всякакви спънки и неизвестности. Бърд е устроен да понася всичко и да бъде винаги буден и героичен изследовател.
към текста >>

Такива линии има по ръцете на пътешественици и авантюристи Квадратът, който се намира по средата на тази линия, говори за голямото нещастие, което е предстояло да се случи при пътешествията на Бърд.
Едва ли има по трудна задача и работа от тази да бъдеш природоизследовател. Колко неизвестности и изненади те очакват! Роденият обаче за такива, преодоляват леко и с голяма любов всякакви спънки и неизвестности. Бърд е устроен да понася всичко и да бъде винаги буден и героичен изследовател. Наред с хубаво устроените линии на ръката му, в очи бие линията, която минава напряко през основата на лунната издигнатина. Такива линии има по ръцете на пътешественици и авантюристи Квадратът, който се намира по средата на тази линия, говори за голямото нещастие, което е предстояло да се случи при пътешествията на Бърд. Това наистина му се е случило при едно от пътуванията към южния полюс. Хармоничните линии на ръцете на Бърд, както и правилните черти на лицето му, изнасят красноречиво неговия характер пълен с кураж, съобразителност, самообладание и благородство. Очите му изразяват дълбокото чувство на довереност. Бърд е човек, на когото може да се довери всеки. Той е способен да се стреми към нещо и да го постигне.
към текста >>

Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст.
Ръката на Абд ел Крим Водителят на едно племе, Абд ел Крим става султан на Мароко през 1922 год. след победата над испанците. Щастието му, обаче, не е дълготрайно. През 1925-26 год. бива победен от Франция и Испания и заточен като френски пленник на острова „Реюнион". Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст. Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>

Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция".
бива победен от Франция и Испания и заточен като френски пленник на острова „Реюнион". Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст. Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>

За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст. Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>

68. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ерих Лудендорф Генерал Лудендорф е всеизвестният помощник на фелдмаршал Хинденбург, ръководещ германската войска през общоевропейската война.
Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М. Горки жизнени сили от друг род, посредством които той е крепял своя разнебитен организъм, своя нерадостен, но много плодотворен, за полза и слава на човечеството, трънлив път. Много светлина и добри подтици е оставил Горки зад себе си като светла памет! Ръката на ген. Ерих Лудендорф Генерал Лудендорф е всеизвестният помощник на фелдмаршал Хинденбург, ръководещ германската войска през общоевропейската война. Това ръководство в по-голямата си част остава в ръцете на ген. Лудендорф. На 26.X. 1918 г. той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л.
към текста >>

той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната.
Ръката на ген. Ерих Лудендорф Генерал Лудендорф е всеизвестният помощник на фелдмаршал Хинденбург, ръководещ германската войска през общоевропейската война. Това ръководство в по-голямата си част остава в ръцете на ген. Лудендорф. На 26.X. 1918 г. той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л. е най-големия представител на Шлифенската школа, привърженик на принципа за всеунищожението. Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима. След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване.
към текста >>

Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима.
На 26.X. 1918 г. той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л. е най-големия представител на Шлифенската школа, привърженик на принципа за всеунищожението. Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима. След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване. Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л.
към текста >>

След войната той писа много върху военни теми.
1918 г. той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л. е най-големия представител на Шлифенската школа, привърженик на принципа за всеунищожението. Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима. След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване. Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик".
към текста >>

69. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век.
Д-р Ел. Р. Коен ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА Какво би било положението на някой, който в живота си не е виждал друго превозно средство, освен волска кола. Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд.
към текста >>

И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание.
Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола.
към текста >>

Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък.
Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете. Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата. Да вземем химията на миналия век. За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
към текста >>

Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията.
Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел. Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата.
към текста >>

Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др.
Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища.
към текста >>

Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес.
Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр.
към текста >>

70. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр.
Ян Кжижовски - от Тадеуш Павлцки - Познан. 3. История на астрологията от Пренгел - Бидгошг. 4. Спиритизмът и полският спиритуализъм (месианизъм) от Йосиф Хобот (Висла) - най-интересният реферат, със сведения и цитати из полските поети и мислители: Товянски, Мицкевич, Красински, Словацки, Трентовски, Тежковски. 5. Синтеза на езотеричните науки от Ян Хадина, ред. на „Лотос" - Краков. 6. България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб!
към текста >>

При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война.
" И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А.
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед.
Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум". В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати". Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.
към текста >>

Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него.
Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека.
към текста >>

Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.
към текста >>

(Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията.
Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф.
към текста >>

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф.
Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

72. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И това е така, защото пътят, по който съвременните народи вървят при разрешаване на своите мъчнотии, си остава все оня отъпкан път, който води неминуемо към един едничък, отдавна знаен изход - войната.
ПРИСАЖДАНЕ И ПРЕТВОРЯВАНЕ Във времена като днешните, когато в живота на човечеството е настъпило сериозно разстройство по всички направления, у хората се заражда един упорен стремеж за „оправяне" на света. Днес на земята има повече светооправници, отколкото кога да било. Би могло дори да се каже, че светът гъмжи от светооправници – „силни личности", водачи, спасители. Преценявайки, обаче, обективно усилията на хората за излизане от тежкото положение, в което са изпаднали, не можем да се надаваме, че кризата, която съвременно човечество преживява, ще се разреши по един разумен начин, че очакваното от всички общо подобрение на живота действително ще настъпи. И това е така, защото пътят, по който съвременните народи вървят при разрешаване на своите мъчнотии, си остава все оня отъпкан път, който води неминуемо към един едничък, отдавна знаен изход - войната. Изобщо, би могло да се каже, че в своите основни разби¬рания за живота, в своите методи за действие, съвременните хора си остават все още „предхристиянски". И ако бихме желали да определим с една дума основния метод за култивиране на човека и обще¬ството, който се прилага в съвременната западно-европейска култура, трябва да го наречем присаждане. И действително, днешните християнски народи са станали културни народи чрез присаждане. Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората. И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество.
към текста >>

И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество.
И това е така, защото пътят, по който съвременните народи вървят при разрешаване на своите мъчнотии, си остава все оня отъпкан път, който води неминуемо към един едничък, отдавна знаен изход - войната. Изобщо, би могло да се каже, че в своите основни разби¬рания за живота, в своите методи за действие, съвременните хора си остават все още „предхристиянски". И ако бихме желали да определим с една дума основния метод за култивиране на човека и обще¬ството, който се прилага в съвременната западно-европейска култура, трябва да го наречем присаждане. И действително, днешните християнски народи са станали културни народи чрез присаждане. Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората. И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество. Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него. Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт.
към текста >>

Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на Божията воля - единната мирова воля на Цялото.
Никой не може да издигне една жена или един мъж, ако те сами не искат да се повдигнат, ако т сами не работят за своето повдигане. Никой не може да упражнява контрол върху човека, дори и с най-изтънчени средства, ако човек сам не иска да се контролира и самообладава. Това са основни истини при възпи¬танието, които трябва да се усвоят и в семейния живот, и в училището, и в обществото. И до днес, обаче, въпреки опита, събран от хилядолетия, методите за възпитаване на човека - и се¬мейно, и училищно, и социално - си остават все под знака на присаждането. Хората трябва да се убедят, че волята на човека, оставена свободна от Бога, не може да се превие и огъне. Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на Божията воля - единната мирова воля на Цялото. И когато се говори да станат човеците едно с Христа, това подразбира един акт на свободна воля, която е станала добър проводник на Любовта. Това подразбира единство на разумни човешки воли, които съзнателно и свободно вършат волята на Бога - Единият, от който всичко е произлязло.
към текста >>

73. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри.
Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения. Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни".
към текста >>

Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма.
Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека.
към текста >>

Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва.
А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека. Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи.
към текста >>

И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око.
Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека. Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи. Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо вещество. Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото тяло или от някой организъм.
към текста >>

да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.
Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
към текста >>

Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб.
Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая. Той е карал лицето да мисли уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала.
към текста >>

74. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта.
1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи.
към текста >>

И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак.
Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма. Главните съчинения от този период са: Prodrome du messianisme, 1831; Metapolitique messianique; Prolegomena du messianisme, 1842; Messianisme ou reforme du savoir humain, 1842; Adresse aux nations slaves sur les destinées du monde, 1847; „Philosophie absolue de l' histoire", 1852.[* ] През 1849 г.
към текста >>

Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта.
В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
към текста >>

Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют.
Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина".
към текста >>

да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот.
Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>

След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>

75. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство.
Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава.
към текста >>

Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто.
към текста >>

И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура.
Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>

76. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини.
Д-р Ел. Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя".
към текста >>

Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите.
Д-р Ел. Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи. Ето в тази насока се върти съвременната политическа мисъл. И наука, и учени са впрегнати навсякъде да измислят средства за по-голяма сигурност на своите страни. И въпреки това ние виждаме прояви в живота на хората, които са от съвсем друг род - да ги наречем "културни", мирновременни.
към текста >>

И въпреки това ние виждаме прояви в живота на хората, които са от съвсем друг род - да ги наречем "културни", мирновременни.
Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи. Ето в тази насока се върти съвременната политическа мисъл. И наука, и учени са впрегнати навсякъде да измислят средства за по-голяма сигурност на своите страни. И въпреки това ние виждаме прояви в живота на хората, които са от съвсем друг род - да ги наречем "културни", мирновременни. Кой не знае за трескавите приготовления за международната световна изложба, започнала тази година от м. май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ?
към текста >>

В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации.
май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ? Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол? В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации. Това е съвременната обществена картина. Не липсват добри желания, не липсват светли умове, не липсват постижения на техниката и науката. Напротив, всичко е в своя разгар, като че ли всичко, което светът може да роди, си е дало среща за една мощна манифестация. Ние виждаме, наред с превъоръжаването, Айнщайн в Америка да патентова вече 72 открития, които могат да внесат обрат в много отрасли на съвременния живот. Маса учени работят върху телевизията, други замислят наново опити за завладяването на междузвездното пространство, за завладяване полюсите на земята.
към текста >>

А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите.
Една култура, която е вървяла по пътя на крайния рационализъм, по пътя на ума, който е насочвал своите усилия към една уредба на живота върху началата на егоцентризма, на себичното, на личното добро - било то в пълен смисъл лично или национално, все едно. Това е европейската култура. Затова тя е вървяла по пътя на взаимните войни и изтребления. Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите. Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението. Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения. В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът. Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество.
към текста >>

Не защото ти ще бъдеш утопист, не защото твоята мисъл ще бъде ненаучна или пък фантастична - към последните се причислява всяка мисъл за едно по-спиритуалистично миросъзерцание, схващане и начин на живот.
Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява? Днес не можеш проведе една свободна мисъл. Не защото ти ще бъдеш утопист, не защото твоята мисъл ще бъде ненаучна или пък фантастична - към последните се причислява всяка мисъл за едно по-спиритуалистично миросъзерцание, схващане и начин на живот. Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение. Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество. Не е ли той - пътят - в непрекъснатото освобождение на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?
към текста >>

77. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер.
към текста >>

Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер.
И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право, а не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички "планетни сфери". Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика.
към текста >>

В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
към текста >>

Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия.
Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинктът за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти.
към текста >>

Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>

78. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите.
Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници. Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите. Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав. Тези и други подобни случаи, да не говорим за нервните заболявания, като истерия, разни мании, необясними страхове, дадоха богат материал за изграждане едно ново психологическо обяснение на много от душевните, както и физически заболявания. Пръв, който даде едно задоволително обяснение на известни душевни заболявания, както и необходимата психо техника за лекуването им, бе Зигмунд Фройд. Роден в 1856 год., той, след като свършил медицина, станал ученик на прочутия тогава лекар в Париж, Шарко. Последният си служил с хипнотизъм при лекуване на истерия.
към текста >>

Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция.
Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект. Този обект, това предметно съдържание, тази цел в живота, която извършва това по един най-пълен начин, наричаме идеал. Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие.
към текста >>

Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт.
Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие. Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни.
към текста >>

Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога.
За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва. Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност.
към текста >>

79. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония.
Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията.
към текста >>

Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него.
За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах.
към текста >>

Но най-модно нещо е да се говори за мира.
Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух.
към текста >>

Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира.
И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот.
към текста >>

Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша.
По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко.
към текста >>

В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова.
Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем.
към текста >>

80. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>

Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови!
към текста >>

А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. Г.
Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. Г.
към текста >>

81. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо?
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война.
към текста >>

– Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране.
към текста >>

Бялата раса е на път да осигури мира.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите.
към текста >>

Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи.
към текста >>

Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство.
към текста >>

В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война.
ЖЕЛАНИЯТ МИР Днес повече от друг път, светът се нуждае от мир. Защо? – Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя.
към текста >>

Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите.
Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света.
към текста >>

И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си.
В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света. Кога ще дойде това време? – В близко бъдеще. Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот.
към текста >>

Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на божественото зазоряване.
Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света. Кога ще дойде това време? – В близко бъдеще. Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след други те ще измрат, и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място.
към текста >>

Дошло е времето, когато всички разумни и съзнателни хора трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля, за да работят за въдворяване на мир.
И оня, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Меките сърца са, които ще останат да трептят в бъдеще, те са, които ще проявят великото и красивото в божествения живот. За тия, именно, времена е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората, и тогава всички ще Го познаят – от малък до голям. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се разпукват на пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Дошло е времето, когато всички разумни и съзнателни хора трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля, за да работят за въдворяване на мир. Всички хора днес, безразлично дали са верующи в обикновен смисъл на думата или "светски", трябва да се проникнат от тази идея. Бъдещият човек, човекът на любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си, дотолкова, че да станат с хиляди пъти по-силни от слънчевата топлина и светлина, които се образуват на земята. А човек, който има топлина и светлина, хиляди пъти по силни от тия на слънцето, може да ослепи и най-многобройната и силна армия, да разтопи нейните оръжия. Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си.
към текста >>

Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям".
Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си. Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта. Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям". Защото Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов седи по-високо от майчинската. Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм.
към текста >>

Защото Христос е за мира.
Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта. Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям". Защото Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов седи по-високо от майчинската. Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм. Тя, обаче, представя корените на любовта.
към текста >>

Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята.
Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта. Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям". Защото Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов седи по-високо от майчинската. Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм. Тя, обаче, представя корените на любовта. Божествената любов представя плодовете на дървото на живота.
към текста >>

Само чрез нея могат да осъществят мира.
Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира. Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове, които имат за цел неговото повдигане. Само тогава ще настане между хората желаният мир. * * *
към текста >>

Само тогава ще настане между хората желаният мир.
Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира. Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове, които имат за цел неговото повдигане. Само тогава ще настане между хората желаният мир. * * *
към текста >>

82. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего".
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното.
към текста >>

Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет.
Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти.
към текста >>

Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
към текста >>

На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом.
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му.
към текста >>

Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната?
И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости.
към текста >>

Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго.
Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината.
към текста >>

83. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща.
" помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света – чарът на женствената красота. Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв.
към текста >>

Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв.
Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света – чарът на женствената красота. Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест.
към текста >>

Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива.
Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти – това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото – балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота.
към текста >>

Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване.
Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото – балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота.
към текста >>

Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора.
Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата.
към текста >>

Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота.
Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
към текста >>

Ала тя има двойна полярност, която е така хубаво изразена в зодиака.
Астрологичната практика показва, обаче, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с другите "планети". На Венера ù трябват благоприятните "аспекти" на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в областта на изкуството латентните ù артистични сили. Така е, впрочем, и с половата енергия – една от най-мощните енергии във венерината сфера – която функционира в цялата органическа природа. Тя остава недеятелна, ако не бъде активирана от мъжкия полюс на половата енергия – Марс. Марс и Венера – това е първата полярна двойка, родена в недрата на Природата. Ала тя има двойна полярност, която е така хубаво изразена в зодиака. Венера "владее" в зодиака два "дома" – Телец и Везни. Марс също два – Овен и Скорпион. Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга – Венера във Везни и Марс в Овен. Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на "биоса" (Марс-Венера): "възходящо" и "низходящо". От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у човека имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции.
към текста >>

Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата.
Венера "владее" в зодиака два "дома" – Телец и Везни. Марс също два – Овен и Скорпион. Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга – Венера във Везни и Марс в Овен. Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на "биоса" (Марс-Венера): "възходящо" и "низходящо". От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у човека имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции. Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен – главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи. Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека. Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната. Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния човек – любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня свят, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява.
към текста >>

Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране.
Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека. Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната. Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния човек – любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня свят, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява. Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката – главно пеенето – поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във "възходящото течение" на Венерино-Марсовата енергия, като "сублимации" на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера.
към текста >>

Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс.
Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие : както Марсовата стихияс смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре – тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот – семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят – така нареченият от окултистите астрален свят – който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс. Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. Г.
към текста >>

84. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Война, глад и мор.
И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!... Какво стана след тази паметна нощ? Историята мълчи. Знае се само, че след това в царството на Неру-Ра настъпиха страшни дни. Големи изпитания сполетяха народа му. Война, глад и мор. Царят загина в бран. Когато времето притихна, останаха да управляват Дуна-Фу и Меру-Ир. Това, което се знаеше за тях, се помни и до днес. Двете жени в царството на Неру-Ра управляваха различно, мислеха различно. И от техния живот на земята се родиха две учения, два мирогледа, две разбирания, които ръководеха съдбините на народите. Причините?...
към текста >>

И от техния живот на земята се родиха две учения, два мирогледа, две разбирания, които ръководеха съдбините на народите. Причините?...
Война, глад и мор. Царят загина в бран. Когато времето притихна, останаха да управляват Дуна-Фу и Меру-Ир. Това, което се знаеше за тях, се помни и до днес. Двете жени в царството на Неру-Ра управляваха различно, мислеха различно. И от техния живот на земята се родиха две учения, два мирогледа, две разбирания, които ръководеха съдбините на народите. Причините?... Странно и невероятно, може би, но точно така. – Любовта на две жени, които обичаха различно. Всичките минали и сегашни мъдреци, владетели и законодатели, могат да се усмихнат недоверчиво и да не приемат истината, но тя е тъкмо такава. Ето как стана. Една сутрин Меру-Ир попита сестра си: – Кжде е образт на принца?
към текста >>

Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие.
Дуна-Фу и Меру-Ир го чакат. В царска зала, потънала в разкош, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване. Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил.
към текста >>

85. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал.
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война?
към текста >>

Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война.
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите.
към текста >>

А войната, знайно е, освещава правото на силния.
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите. При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва.
към текста >>

Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони.
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите. При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва. Ако енергията на тия милиони хора, в разцвета на своите сили, се впрегнеше на работа за общополезни цели, земята щеше да се превърне на рай.
към текста >>

Не беше ли така и през европейската война?
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите. При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва. Ако енергията на тия милиони хора, в разцвета на своите сили, се впрегнеше на работа за общополезни цели, земята щеше да се превърне на рай. Това са общо познати истини, изтъквани многократно, подкрепяни със статистически данни, с тънки и подробни изчисления, но въпреки това хората все още не могат да се проникнат от тях.
към текста >>

Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси.
При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва. Ако енергията на тия милиони хора, в разцвета на своите сили, се впрегнеше на работа за общополезни цели, земята щеше да се превърне на рай. Това са общо познати истини, изтъквани многократно, подкрепяни със статистически данни, с тънки и подробни изчисления, но въпреки това хората все още не могат да се проникнат от тях. Трябва народите като колективни единици да се издигнат поне до равнището на оня морал, който регулира днес частните отношения между отделните индивиди. Впрочем, има указания в съвременния политически живот, че по-издигнатите държавници, които ръководят съдбините на народите, се издигат вече до това съзнание. Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси. Разбира се, този по-висок морал в международния живот, за който е дума, изисква по-друго разбиране за живота и света. И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството. Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения.
към текста >>

Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред.
Впрочем, има указания в съвременния политически живот, че по-издигнатите държавници, които ръководят съдбините на народите, се издигат вече до това съзнание. Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси. Разбира се, този по-висок морал в международния живот, за който е дума, изисква по-друго разбиране за живота и света. И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството. Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята върховна воля.
към текста >>

Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение.
И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството. Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята върховна воля. Сега волята на Природата е, хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да зацарува пълна справедливост.
към текста >>

Сега волята на Природата е, хората да се примирят.
В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята върховна воля. Сега волята на Природата е, хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да зацарува пълна справедливост. Тя иска да се проникнем от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и, което е добро за всички, трябва да бъде добро и за нас.
към текста >>

86. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота.
С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека. Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота.
към текста >>

Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи.
Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество!
към текста >>

Днес този бърз международен обсег е толкова важен, че за един малък миг може да се запали света или да се спаси чрез някоя „мирна конференция." За да дойде, след последната, някоя още по-голяма международна криза.
А стопанското благополучие днес, това е барометърът на всяка друга култура - научна, духовна. Днес могат да се създадат такива грамадни мероприятия от голям обществен разряд, каквито в миналото, поради липса на технически възможности и постижения, не можеха да се постигнат. В това отношение има голяма разлика между днес и вчера. Днес е абсолютно невъзможно да имаме една, в пълния смисъл на думата, затворена култура. Преса, радио, конгреси - от разно естество, разнасят културата и културите навсякъде и с най-бързо темпо. Днес този бърз международен обсег е толкова важен, че за един малък миг може да се запали света или да се спаси чрез някоя „мирна конференция." За да дойде, след последната, някоя още по-голяма международна криза. В това отношение народите - човешките общности си останаха със своя колективен егоизъм, със своя стремеж да заграбят колкото се може повече земя от другите народи. Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове. А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек. Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк.
към текста >>

И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове.
То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото.
към текста >>

Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война.
Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите. Това показва, че на човека липсва здраво възпитание като човек. Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния човек-звяр един истински човек - син Божи. Тогава милиардите пари – тежък човешки труд, които се хвърлят навсякъде за превъоръжаване, ще се използуват за да се създаде рай на земята. Това е възможно!
към текста >>

87. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света?
към текста >>

В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2.
Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори. Ето предсказания от същия източник за 1939 година: 1. В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2. През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война.
към текста >>

През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3.
Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори. Ето предсказания от същия източник за 1939 година: 1. В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2. През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война. Въз основа състоянието на планетите можем да кажем, че Франция встъпва в период на социално заздравяване.
към текста >>

ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война.
В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2. През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война. Въз основа състоянието на планетите можем да кажем, че Франция встъпва в период на социално заздравяване. През май, юли и есента ще има маневри на враговете на Франция, което ще стане причина да се обедини страната. Има неприятен симптом: През 1939 година ще има две затъмнения на Сатурн, както в съдбоносните години 1870 и 1871. Но аз твърдя: Война няма да има. Никаква катастрофа няма да има през тая година.
към текста >>

Но аз твърдя: Война няма да има.
„Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война. Въз основа състоянието на планетите можем да кажем, че Франция встъпва в период на социално заздравяване. През май, юли и есента ще има маневри на враговете на Франция, което ще стане причина да се обедини страната. Има неприятен симптом: През 1939 година ще има две затъмнения на Сатурн, както в съдбоносните години 1870 и 1871. Но аз твърдя: Война няма да има. Никаква катастрофа няма да има през тая година. Всичко ще се ограничи с големи изненади и вълнения". (Из в. „Сегодня"). ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВИЖДА БЕЗ ПОМОЩТА НА ОЧИТЕ Ню-Йоркските вестници разказват за интересно медицинско явление - човек, който може да вижда без помощта на очите; той с завързани очи може не само да се движи в непозната нему стая, но даже и да чете! Това е лекарят д-р Харлан Тарбел, който действително притежава тъй нареченото второ зрение.
към текста >>

Сега се намираме в много важен момент в човешката история - именно зазоряване на една нова светлина в човешкото съзнание, и тая нова светлина, това ново разбиране на живота ще разреши всички противоречия на съвременния живот!
Тя трябва да проникне в широките народни слоеве, във всички села и паланки. Тя трябва да достигне до всички кътове: до учители, работници, земеделци, общественици и пр. Това са две беседи, държани от Учителя на нова година вечерта и на другия ден в 10 часа. Тия беседи са важни в това отношение, че в тях се разглежда настоящата година от едно много важно гледище: Именно при днешното състояние на човешкото съзнание и на културата изобщо, кои са върховните нужди на човечеството, за да може да се издигне до една по-висока култура, за да може да използува благоприятните условия, които настоящата година носи в себе си! Днешната епоха е важна като преходна между старото и новото. Сега се намираме в много важен момент в човешката история - именно зазоряване на една нова светлина в човешкото съзнание, и тая нова светлина, това ново разбиране на живота ще разреши всички противоречия на съвременния живот! Макар и малка, тая книжка е чудесно средство за ориентиране в днешното положение и в новите насоки на развитието. Във всички области на природата се забелязват приливи и отливи. Настоящата година представлява един вид прилив по отношение на благоприятните, условия за подем, за растеж, за осъзнаване. Тук ще изложа няколко мисли от тая книжка, за да си състави читателят понятие за ценностите, с които тя е тъй богата: „Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно тая година. Който мисли, че може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода.
към текста >>

"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>

88. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път. Още по-големи разстояния разделят нашата вселена (нашата Галактична звездна система или системата на Млечния път) от другите вселени или звездни системи, които се явяват за телескопа като спирални мъглявини, чийто брой е толкова по-голям, колкото е по-мощен телескопът. Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство.
към текста >>

Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла.
Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла.
към текста >>

Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла.
Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла.
към текста >>

Процион (двойна) от М.
Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла.
към текста >>

Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла.
Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале".
към текста >>

Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла.
Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция.
към текста >>

Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла.
Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла. Процион (двойна) от М. Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма.
към текста >>

Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр.
Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод. Излезе в руски превод беседата от Учителя "Високият идеал". Може да се достави и от редакцията.
към текста >>

Основни принципи на Мировата държава.
Препоръчваме на читателите си и двете книги: „La vie pour le Tont”. Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя. Цена 25 лв. Стр. 115. Ето съдържанието на книгата: Живот за цялото. Основни принципи на Мировата държава. Държава в държава. Двата принципа. Търпението - първата степен на Любовта. Божествени и човешки идеи. Четирите системи.
към текста >>

89. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия.
Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки. Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка.
към текста >>

Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам.
Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки. Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира.
към текста >>

Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира.
Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира. И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример.
към текста >>

И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството.
Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира. И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление.
към текста >>

Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време.
Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже.
към текста >>

И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле.
са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко.
към текста >>

Примери виждаме от последната общоевропейска война.
Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет? Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа? Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи.
към текста >>

В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически.
И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет? Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа? Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи. Гореказаното е външно обяснение.
към текста >>

И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще.
Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа. Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между народите се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
към текста >>

Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между народите се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа. Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между народите се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
към текста >>

90. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план.
Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план.
към текста >>

Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят.
Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития.
към текста >>

В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край!
Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца.
към текста >>

Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата.
Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца. Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата. Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми. Това, което ще последва няма да бъде ничия жестокост, освен нашата жестокост, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта. Днес човечеството подготвя утрешната си съдба. Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род.
към текста >>

Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост.
Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми. Това, което ще последва няма да бъде ничия жестокост, освен нашата жестокост, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта. Днес човечеството подготвя утрешната си съдба. Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род. Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му. Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место. Ако ли пък станат проводници на тъмните сили и тласнат човечеството към гибел, тогава те ще бъдат хвърлени в мрака на забравата, изоставени от грандиозната вълна, която носи душите към чистия връх на планината. Да живееш е по-велико и по-достойно, отколкото да бъдеш живян, а да живееш значи само едно: да решиш да станеш работник на прогреса и светлината!
към текста >>

91. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba. Това е заглавието на една малка сбирка беседи от Учителя, преведени на латвийски от Мелита Кедрова. Тя има следното съдържание: 1) Ето човекът - из първа серия беседи "Сила и живот". 2) Христос - из "Учителят говори". 3) Истината. 4) Божественият промисъл.
към текста >>

Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него.
Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него.
към текста >>

Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението.
Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет. Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след раждането, ходят много тромаво. Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле. Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял. Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото. Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност. От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви.
към текста >>

В Индия умират по 13 души. 5.
Това животно притежава, несъмнено, точна представа за своето "аз". Какво се случва за една минута. 1. Метеорите, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2. Във Великобритания от каменовъглените мини се изваждат по 150 тона въглища. 3. Земята произвежда по 5 килограма кафе. 4. В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7. Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600 умствени операции. 8. Мексико набавя на Германия по 4,000 литри петрол. 9. В Съединените щати по 50,000 души страдат от тифус. 10.
към текста >>

Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11.
Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7. Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600 умствени операции. 8. Мексико набавя на Германия по 4,000 литри петрол. 9. В Съединените щати по 50,000 души страдат от тифус. 10. Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11. В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил. лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14. Всяка минута планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15.
към текста >>

(Из в. "Мир").
Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св. Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен човек! Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение.
към текста >>

"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>

92. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война.
Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека. На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир.
към текста >>

Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд.
За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека. На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси.
към текста >>

След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново.
На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи.
към текста >>

Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната.
Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг.
към текста >>

На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир.
Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята.
към текста >>

93. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца.
ЗАД ДИМА И ОГЪНЯ G. N. В наши дни, а и по-рано в историческия и културен развой на човечеството, около дадено събитие от по-голям мащаб всякога са. се стълкновявали различните мнения на хората: симпатии и антипатии, за и против, одобрения или хули, както и принадлежност към една или друга групировка. Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца. Около две вражески настроени страни, като около два центъра се групират народите, обществата и отделните личности. Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна. От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма. Там правдата е релативна и тя осцилира между двата полюса в съгласие с момента и уверенията, които се дават от двете страни. Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост.
към текста >>

Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната.
Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес.
към текста >>

Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди.
Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице.
към текста >>

Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес.
Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице. Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес. Може би тя не ще се избегне съвсем. Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек. Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали. Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие.
към текста >>

Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали.
Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице. Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес. Може би тя не ще се избегне съвсем. Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек. Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали. Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал. Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля. След всяко нещастие идва опомняне.
към текста >>

Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля.
Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек. Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали. Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал. Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля. След всяко нещастие идва опомняне. И тоя път то не ще закъснее да дойде. Ще изгрее един ден, чиято светлина носи невидяни прелести и добро. В това вярват всички, които могат да виждат зад дима, зад огъня и зад ужаса на днешния ден.
към текста >>

94. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия.
явяват се нови мисли, нови идеи в човешкото съзнание. Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира.
към текста >>

След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество.
към текста >>

Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората.
Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива.
към текста >>

Същият закон се отнася и за мира.
Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива. Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна.
към текста >>

Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива. Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна. Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение.
към текста >>

Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат.
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива. Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна. Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва.
към текста >>

И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество.
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива. Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна. Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто.
към текста >>

Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите.
Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна. Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него.
към текста >>

И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония.
Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
към текста >>

И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир.
Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност.
към текста >>

А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него.
Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност.
към текста >>

95. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание.
Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
към текста >>

Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии.
Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
към текста >>

Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити.
Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат.
към текста >>

Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун.
към текста >>

Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун.
Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиритизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения. Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости. Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.).
към текста >>

със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>

Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник".
Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс.
към текста >>

Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти.
Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден, в съвпад с Уран, също ретограден, в знака Стрелец.
към текста >>

Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс.
Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат.
към текста >>

При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки.
Както са интересни и хороскопите на Първия интернационал, на Третия интернационал и пр. Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите".
към текста >>

Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода.
При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>

96. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Във всеки случай избухването на войната на 1.IX. т.г.
АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 2. ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ (продължение) В изложението на Бейли, дадено в последните броеве на списанието, остана неразгледан последният известен член на нашата слънчева система, именно планетата Плутон, която бе открита през последните години. Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са склонни да я смятат за октава на Марс. Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане. Във всеки случай избухването на войната на 1.IX. т.г. би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета. Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекти между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн. Въпреки експлозивния характер на Уран, неблагоприятният му аспект към Меркурий едва ли би създал нещо повече от едно нервно напрежение, прибързаност в решенията и склонност към криви заключения.
към текста >>

Истинската опасност идва от втората квадратура, която, както поради присъствието на Марс, имащ явно отношение към войната, така и поради участието на Сатурн - между друго принцип на унищожението - има тясна връзка с интересуващия ни случай.
би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета. Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекти между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн. Въпреки експлозивния характер на Уран, неблагоприятният му аспект към Меркурий едва ли би създал нещо повече от едно нервно напрежение, прибързаност в решенията и склонност към криви заключения. Истинската опасност идва от втората квадратура, която, както поради присъствието на Марс, имащ явно отношение към войната, така и поради участието на Сатурн - между друго принцип на унищожението - има тясна връзка с интересуващия ни случай. И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява. Неблаготворните съчетания на "голямото и малкото зло", обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1.IX. т.г. тя е била още в началото на своето образуване.
към текста >>

Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие.
И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява. Неблаготворните съчетания на "голямото и малкото зло", обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1.IX. т.г. тя е била още в началото на своето образуване. Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие. На 1.IX. т.г. Сатурн е в доста точна квадратура с Плутон, а същевременно Марс е встъпил в орбиса на непълноценната опозиция с Плутон. Излиза, че квадратурата между Марс и Сатурн е всъщност един "Т" - аспект, т.е. опозиция с две квадратури, който, естествено, значително влошава влиянието на най-дисхармоничния аспект между двете най-неблаготворни планети. Тук се присъединява още един елемент, за който ще стане дума малко по-долу.
към текста >>

Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента.
Тук се присъединява още един елемент, за който ще стане дума малко по-долу. * Освен планетите, в астрологията се взимат под внимание и лунните възли. На тая тема Синдбад д-р Вайс казват следното: "Би трябвало да забележим още, че лунните възли . главата и опашката на дракона . съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона.
към текста >>

Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция.
* Освен планетите, в астрологията се взимат под внимание и лунните възли. На тая тема Синдбад д-р Вайс казват следното: "Би трябвало да забележим още, че лунните възли . главата и опашката на дракона . съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста.
към текста >>

долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс.
съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е.
към текста >>

Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста.
Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ.
към текста >>

Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната.
Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ. 1939 г.
към текста >>

би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб.
са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>

И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>

97. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност.
От тази сянка правят хората капитал. По вестници, по списания излизат статии и съобщения на известни и неизвестни личности – ясновидци, пророци, астролози, психометри и пр., па и обикновени хора. Те пишат ревностно всяка година за събитията, които има да стават, за благополучията или нещастията, които има да постигнат някои страни, дадени видни личности – глави на народите и т.п. Ако човек проследи внимателно, дали предсказанията ще се сбъднат, ще види, че рядко ще се случи нещо, което да напомни на предсказаното. Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание.
към текста >>

И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений.
Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те.
към текста >>

Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание.
Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения.
към текста >>

А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде.
Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял.
към текста >>

Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това.
В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична.
към текста >>

Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война.
След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни.
към текста >>

Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те.
И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си.
към текста >>

И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения.
Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това?
към текста >>

Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си.
Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят ли държавниците да я използуват и приложат?
към текста >>

1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите.
В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят ли държавниците да я използуват и приложат? Ала думата беше, че полско-германската война дойде като изненада на пророците и гадателите. Не, че тя не можеше да се предвиди.
към текста >>

Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората.
Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят ли държавниците да я използуват и приложат? Ала думата беше, че полско-германската война дойде като изненада на пророците и гадателите. Не, че тя не можеше да се предвиди. Напротив, и децата са я предугаждали.
към текста >>

Ала думата беше, че полско-германската война дойде като изненада на пророците и гадателите.
Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят ли държавниците да я използуват и приложат? Ала думата беше, че полско-германската война дойде като изненада на пророците и гадателите. Не, че тя не можеше да се предвиди. Напротив, и децата са я предугаждали. Въпросът е. че гадателите считаха, че няма да дойде през тридесет и деветата година. Това е всичко!...
към текста >>

Разумният посреща всичко с дълбок мир и светлина.
Те рядко казват нещо от своето точно знание. Защото светлината е само за зрелите духовно, за тия които вече сами могат да се оправят на земята. Защото промисълът на Великия бди над земята и върху човешкия род. Защото Господарят на времето мисли и тика всичко към добро в пътя на човешкото развитие. Затова изглежда, са страданията, кръвопролитията – негли човечеството, човекът, синът Божий заживее по Бога, по законите на мъдростта и любовта. Разумният посреща всичко с дълбок мир и светлина. За него няма нищо страшно. Защото познава пътя и промисъла Божий. Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си.
към текста >>

От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си?
За него няма нищо страшно. Защото познава пътя и промисъла Божий. Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си. От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си? – Само от разум, повече разум и добра, благородна воля. Тогава да използуваме езика на пророците и гадателите, ще дойде добро за човечеството и мир на земята, желаният мир между хората и в сърцето на всеки човек.
към текста >>

Тогава да използуваме езика на пророците и гадателите, ще дойде добро за човечеството и мир на земята, желаният мир между хората и в сърцето на всеки човек.
Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си. От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си? – Само от разум, повече разум и добра, благородна воля. Тогава да използуваме езика на пророците и гадателите, ще дойде добро за човечеството и мир на земята, желаният мир между хората и в сърцето на всеки човек.
към текста >>

98. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек.
Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната.
към текста >>

„Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната.
Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са.
към текста >>

безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго".
„Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа!
към текста >>

Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи.
Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот.
към текста >>

„Правда, мир и радост за всички в Духа!
безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта?
към текста >>

Борба трябва, необходима е, но не взаимно изтребление кърваво във войната, а борба против невежество, егоизъм, робство – за повече светлина, за повече братство, за повече свобода.
Всички християнски църкви, народи и общества, могат да смекчат и да намалят болките на раждането, да го направят по-безболезнено, като се откажат от упорството си да поддържат старите отживели форми – стария живот на неправди, като възприемат вечните Божествени начала. Това е задачата на нашето време, на всички християни. Да възприемем Божествените начала на вечната религия на Духа, които да ръководят не само личния, семейния, народния, но и икономическия и международния живот. Раздвоението днес е от това, че ние ги признаваме като задължителни в личния и семейния живот, а в обществения, икономическия и международния живот се ръководим от отживелите, езически, предпотопни схващания, че „правото е в силата", че „борбата е закон на съществуване", че „целта оправдава средствата". Няма сила по-велика от силата на Духа. Борба трябва, необходима е, но не взаимно изтребление кърваво във войната, а борба против невежество, егоизъм, робство – за повече светлина, за повече братство, за повече свобода. Такава борба е необходима! И тази свещена борба се води и със свещени, чисти средства. Злото се побеждава с добро, омразата – с Любов, неправдата –с правда, лъжата – с Истина!
към текста >>

99. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя.
По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам.
към текста >>

В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира.
От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя народ голям; ще те благословя и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, и онези, които те кълнат, ще прокълна.
към текста >>

Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх.
Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски.
към текста >>

Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война.
Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
към текста >>

В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
към текста >>

Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност.
Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции.
към текста >>

Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си.
В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>

Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война.
Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко.
към текста >>

След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции.
Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
към текста >>

който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десетък от обирите. Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек.
към текста >>

100. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път.
За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне. Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му. По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие. В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия.
към текста >>

Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век.
И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността.
към текста >>

През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях.
Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише. При това, винаги придружено с риск за живота ù. Мнозина – редица напълно незаслужено – са. получили след войната ордени и награди. Голямото дело на Мария Кюри остана неоценено от тия, които раздават наградите.
към текста >>

получили след войната ордени и награди.
Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише. При това, винаги придружено с риск за живота ù. Мнозина – редица напълно незаслужено – са. получили след войната ордени и награди. Голямото дело на Мария Кюри остана неоценено от тия, които раздават наградите. Тя раздаде за медицински цели дори единствения грам радий, който е притежавала и сама добила след преработване на толкова много тона уранова руда. Направи го от цялото си сърце. Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот!
към текста >>

Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год.
Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората. Ала Дузе е била и голям човек по сърце. Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год. Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе.
към текста >>

След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново.
Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год. Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят.
към текста >>

Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета.
Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства". А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са.
към текста >>

Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна.
Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства". А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са. Всичките съвременни религии и една космическа религиозност, при която ти се чувстваш свързан с целия космос, с разума който е в него.
към текста >>

В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната.
В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството. В миналото от ученията на тия Учители са се раждали религии и религиозни системи. В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот. – Живот на добро, на разумност, на хармония и любов между човеците. В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната. Тя трябва да стане вече невъзможна! Тогава ще възкръсне Бог в човека. Ще дойде епоха на истински велики хора на земята – творци на вечни, неразрушими блага. Всеки човек ще вземе жив дял в тяхното съграждане.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53392601013184