НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
390
резултата в
43
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова
висше
съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова
висше
съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
към текста >>
Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан
манастир
.
Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове.
Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан
манастир
.
Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно.
към текста >>
Камбаната (Накус) на тоя
манастир
звъни от време на време и призовава калугерите на молитва.
звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир.
Камбаната (Накус) на тоя
манастир
звъни от време на време и призовава калугерите на молитва.
Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват.
към текста >>
2.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания,
алманаси
, годишници.
Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл.
В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания,
алманаси
, годишници.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно.
към текста >>
В Америка освен това има и
Висше
училище по астрология и сродните ней науки.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота.
В Америка освен това има и
Висше
училище по астрология и сродните ней науки.
Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*.
към текста >>
3.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно
висшето
устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум.
Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно
висшето
устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>
5.
Манас
. Ум. Разум.
Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек.
5.
Манас
. Ум. Разум.
Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух.
към текста >>
Меркурий (
Манас
).
Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5.
Меркурий (
Манас
).
Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание.
към текста >>
4.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-
висш
, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения.
То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми.
Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-
висш
, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза.
към текста >>
Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени
манастири
и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна.
Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени
манастири
и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави.
към текста >>
Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност,
висша
социална правда, който раздвижва народните маси.
* * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота.
Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност,
висша
социална правда, който раздвижва народните маси.
Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>
5.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всекидневното размишление върху по-
висшите
проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
Всекидневното размишление върху по-
висшите
проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>
От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали
висшето
знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство.
Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това. Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството).
От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали
висшето
знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство.
Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
към текста >>
Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на
висш
нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни.
Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата!
Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на
висш
нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни.
Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта.
към текста >>
Той се оттеглил в един ближен
манастир
, дето било вече проникнало богомилството.
Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство.
Той се оттеглил в един ближен
манастир
, дето било вече проникнало богомилството.
И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството.
към текста >>
И именно в този
манастир
бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц.
Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството.
И именно в този
манастир
бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц.
Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същи извор.
към текста >>
6.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Планетите, включая слънцето и луната, са символи на
висши
сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба".
ЗА СЪЩНОСТТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според духовното значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили. Необходимо е този смисъл да се отпечата много точно дълбоко в съзнанието, ако искаме да поставим върху що годе здрава основа аналитичните изучвания и заключения за ръката.
Планетите, включая слънцето и луната, са символи на
висши
сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба".
Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя.
към текста >>
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-
висше
) е двудружбата.
Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората. Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието. Тя представя, както се изразява един английски тайноведец, „вечно женственото" върху нашата земя. Аз бих желал да прибавя - това е Христовият принцип, който има мисията да освободи хората от егоизма.
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-
висше
) е двудружбата.
Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила. Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта.
към текста >>
Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-
висш
принцип.
Тя е символът на трайния брак на тия две сили, чрез които единствено се поддържа хода на живота. Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг. Резултатът е смърт или някоя тежка опасност за живота. Меркурий е четвъртата космическа сила. Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект.
Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-
висш
принцип.
Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий.
към текста >>
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между
висшите
и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий.
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между
висшите
и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек.
към текста >>
Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към
висшите
и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората.
Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към
висшите
и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл.
към текста >>
Според едно по-
висше
схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане.
Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн. В едно нисшо, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!).
Според едно по-
висше
схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане.
Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение.
към текста >>
Също
манастир
и др.
Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора.
Също
манастир
и др.
подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!). Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността.
към текста >>
7.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова
висша
християнска епоха, която се започва в света.
П. Г. Пампоров ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ Андрей Товянски На 27 септ. 1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад.
Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова
висша
християнска епоха, която се започва в света.
„Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват!
към текста >>
Тази нова
висша
епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие".
Тази нова
висша
епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
- Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>
И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и
висшата
християнска епоха започват!
Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ.
И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и
висшата
християнска епоха започват!
" Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г.
към текста >>
Във
висшата
християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново.
Във
висшата
християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
към текста >>
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-
висшият
герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-
висшият
герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм,
манастири
, подвижничество.
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм,
манастири
, подвижничество.
Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори.
към текста >>
Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-
висшата
нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-
висшата
нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>
Той е възвестил нова,
висша
епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот.
Той е възвестил нова,
висша
епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
към текста >>
8.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова
висше
съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон".
Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова
висше
съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта.
към текста >>
Тук Лазар станал епископ, Марта основала
манастир
, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала
манастир
, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>
9.
ДВА ОБРАЗА - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята
висша
, божествена природа.
Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя.
Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята
висша
, божествена природа.
Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.
към текста >>
Когато
висшите
, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води.
И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека.
Когато
висшите
, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води.
Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море?
към текста >>
Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до
висшите
божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа.
Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика?
Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до
висшите
божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа.
Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня.
към текста >>
"Манна” има същия корен, както санскритската дума "
манас
" и латинската дума "менс" – ум.
Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята.
"Манна” има същия корен, както санскритската дума "
манас
" и латинската дума "менс" – ум.
На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха".
към текста >>
Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-
висшите
страни на своето естество.
Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея.
Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-
висшите
страни на своето естество.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
към текста >>
Умственият принцип, без още да са пробудени и по-
висшите
принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
Умственият принцип, без още да са пробудени и по-
висшите
принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
към текста >>
Това е онова състояние на съзнанието, когато
висшата
, божествената природа на човека се проявява.
Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло.
Това е онова състояние на съзнанието, когато
висшата
, божествената природа на човека се проявява.
Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
към текста >>
10.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на
Манаса
ще се изрази с число, което притежава много нули.
Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика.
Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на
Манаса
ще се изрази с число, което притежава много нули.
Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км.
към текста >>
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята -
Манаса
.
Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера.
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята -
Манаса
.
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
към текста >>
С
Манаса
, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
С
Манаса
, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят".
Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>
пръснати из цялата
Манаса
-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са.
пръснати из цялата
Манаса
-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.
към текста >>
Психологически, то представя
висшият
аз на човека, неговата индивидуалност.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
Психологически, то представя
висшият
аз на човека, неговата индивидуалност.
за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт.
към текста >>
11.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на
висшия
манас
.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана".
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на
висшия
манас
.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
към текста >>
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „
висши
сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „
висши
сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
към текста >>
12.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и
манастири
.
Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство. Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание". В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ.
Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и
манастири
.
„Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак. Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание.
към текста >>
С прочитането на „светлина в живота" човек вниква във вътрешната, по-дълбока страна в живота, зад видимите явления прозира и чувствата великите закони на живота, една велика Реалност, един
висш
смисъл.
Доставя се от авторката, кв. Изгрев, София, 13. След множество свои сбирки от разкази, авторката за пръв път излиза с по-крупно произведение – този роман. Кое е мерилото за художествената стойност на едно произведение? Ако след прочитането му в теб се яви желание да бъдеш по-добър, по-чист, по-любвеобилен, когато произведението те изпълни с радост, мир, светлина, с най-благородни подтици, тогава това произведение е ценно.
С прочитането на „светлина в живота" човек вниква във вътрешната, по-дълбока страна в живота, зад видимите явления прозира и чувствата великите закони на живота, една велика Реалност, един
висш
смисъл.
И колко е нужно тая красива вътрешна страна, на живота да се поднася на обществото и в художествена форма. Така великите Истини на живота ще бъдат по-достъпни, по-понятни и по-живи. В художествена форма тук се описва пътят на душите към Великото, което иде днес в света. Опитва се тук, как в тоя път душите се отварят, разцъфтяват, както цветята, огрети от слънчевите лъчи. Препоръчваме я на читателите си.
към текста >>
13.
ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-
висше
прозрение.
П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята.
Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-
висше
прозрение.
Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г.
към текста >>
Нострадамус е издавал всяка година
алманаси
с предсказания, които, обаче, са изгубени.
Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год.
Нострадамус е издавал всяка година
алманаси
с предсказания, които, обаче, са изгубени.
Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия.
към текста >>
Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от
алманасите
— 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус".
Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия. В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще".
Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от
алманасите
— 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус".
Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год. Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими.
към текста >>
14.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония
висши
, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участвува в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез про-цеса на страданието.
T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония
висши
, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави!
към текста >>
Можете да отидете в някой уединен
манастир
и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?
Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жена, деца, и при все това пак да мислите 3а тях.
Можете да отидете в някой уединен
манастир
и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?
" А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата.
към текста >>
15.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато
висшето
го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато
висшето
го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>
Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския
манастир
в Света гора.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният.
Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския
манастир
в Света гора.
Дошло време и един монах посетил семейството на Никола Дойнов. Разговорили се в приемната, разположили се и дошло време да се каже най-важното. .Монахът се изправил и припомнил свещения обет, даден в миналото. Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори.
към текста >>
С постъпката си майката проявила една по-
висша
интуиция за пътя на Борис.
Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин.
С постъпката си майката проявила една по-
висша
интуиция за пътя на Борис.
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън.
към текста >>
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-
висша
форма на свободата.
Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис.
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-
висша
форма на свободата.
Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад.
към текста >>
” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския
манастир
.
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам!
” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския
манастир
.
Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж!
към текста >>
Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на
висшето
.
Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на
висшето
.
Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж! След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София.
към текста >>
Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на
висшестоящи
хора, робуващи на интересите си, за да служи на
висшето
в себе си.
Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си.
Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на
висшестоящи
хора, робуващи на интересите си, за да служи на
висшето
в себе си.
Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля.
към текста >>
МАНАСТИРЧЕТО
“СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.
МАНАСТИРЧЕТО
“СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове.
към текста >>
Привечер пристигнахме 6 малкото
манастирче
“Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол.
Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси.
Привечер пристигнахме 6 малкото
манастирче
“Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол.
Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега?
към текста >>
“Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-
висш
свят.
” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл.
“Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-
висш
свят.
От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност. През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад.
към текста >>
Високо ерудиран, с две
висши
образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия.
Денят е 1 януари 1963 г. Сред освободените са и Борис Николов и Жечо Панайотов. Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого.
Високо ерудиран, с две
висши
образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия.
За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята?
към текста >>
" До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на
висшето
.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме!
" До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на
висшето
.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията.
към текста >>
16.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И живота, тоя дар Божи, това
висше
благо, се превръща за човека в тежко и мъчително бреме, в скръб и страдание.
OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"? Из „The Temple Artisan" Към учителя! Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом. Тая най гибелна (а и най-малко забелязвана и гонена) болест се шири все повече и повече в сърцата и напътва хората надолу и все надолу по черния и страшен път, към диви и кървави борби, към войни, към най-страшния ад на земята.
И живота, тоя дар Божи, това
висше
благо, се превръща за човека в тежко и мъчително бреме, в скръб и страдание.
Учителю, в тебе е последната надежда. В твоя буден и озарен от лъчите на спасителната истина разум, в твоето живо и пламтящо от любов сърце. В твоето умело напътване на тия, малките, над които бдиш, и в които се намира най-добрата заложба за бъдещето, разумно, щастливо и свободно човечество. Отдавай на старите по-малко внимание. Те са всезнаещи и крачат смело по своя чер път ... Те жадуват повече богатства и разкош, повече величие и слава, отколкото мир.
към текста >>
Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в
манастири
и пустини.
А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина.
Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в
манастири
и пустини.
Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“.
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-
висшите
, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове.
Ставай рано! Приучи се да лягаш рано вечер и да ставаш рано сутрин. Тия охолни пирове, тия шумни и весели тържества, тия забави и развлечения, на които се отдаваш до късно вечер, само те изтощават, само преуморявате твоята нервна система, само разстройвате целия ти организъм. Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот. Ставай рано!
Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-
висшите
, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове.
Ставай рано! Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи. Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест, чистота и благодат. Защото тогава цветята разливат своя най сладък аромат.
към текста >>
Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-
висше
стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.
Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-
висше
стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие. За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега. Трудовата Братска Задруга е една по-висока форма на живот, която ще се реализира от тия, които са надраснали окръжающите ги условия, които чувстват, че настоящето не ги задоволява и имат в себе си достатъчно сили, за да направят една решителна стъпка, да направят жертвите и усилията, нужни за създаване на нов живот.
към текста >>
Трябва да пожертваме низшето за
висшето
, старото за новото, днешното за утрешното.
Трудовата Братска Задруга е една по-висока форма на живот, която ще се реализира от тия, които са надраснали окръжающите ги условия, които чувстват, че настоящето не ги задоволява и имат в себе си достатъчно сили, за да направят една решителна стъпка, да направят жертвите и усилията, нужни за създаване на нов живот. Новото никога не се ражда без жертви. Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем. Ний трябва да пожертваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се сраснали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертваме. Трябва да пожертваме редица свои слабости.
Трябва да пожертваме низшето за
висшето
, старото за новото, днешното за утрешното.
И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот. И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме.
към текста >>
Това е същевременно едно изкуство,
висше
изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония.
И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите. Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга.
Това е същевременно едно изкуство,
висше
изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония.
Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него. Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата. Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това? - То струва повече от всичко на света.
към текста >>
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния,
висшия
ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния,
висшия
ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света.
към текста >>
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава
манастирската
килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга?
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава
манастирската
килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес, и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да подпомогнем задругата кой с каквото може! „Верният в малкото е верен и в голямото“, казал Христос.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия
висши
въпроси.
В съдебната практика, когато експертите, идват да се произнесат по един въпрос, те предварително са доказали своята компетентност. Тежестта на техните свидетелства щеше да се равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса. Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство. Свидетелството на един такъв човек има много по-голяма тежест отколкото това не друг един, на десетима или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо. Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката.
Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия
висши
въпроси.
Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях. Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия.
към текста >>
Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-
висшите
фази.
(следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание.
Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-
висшите
фази.
Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето.
към текста >>
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-
висши
сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство.
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-
висши
сили и способности за познаване на реалността.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>
Но има и по-
висше
виждане - виждане с очите на духа.
Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух.
Но има и по-
висше
виждане - виждане с очите на духа.
Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос.
към текста >>
(следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой
манастир
, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете.
(следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой
манастир
, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв!
към текста >>
Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия
манастир
, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия
манастир
, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо!
към текста >>
Пред
манастирската
порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.
Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Пред
манастирската
порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.
Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти?
към текста >>
Манастирският
петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде.
Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.
Манастирският
петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде.
Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти? Аз съм цар, не съм разбойник!
към текста >>
— Но аз вече се покайвам и ида в
манастира
да си спася душата.
Аз съм цар, не съм разбойник! Може да си цар, може да си работник — за мене не е важно. Тук се гледа какво носиш на гърба си. Аз виждам, че колкото дни си живял, толкова престъпления си направил, и всички са написани на гърба ти. Това те издава за разбойник.
— Но аз вече се покайвам и ида в
манастира
да си спася душата.
Ще се покалугеря. Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш.
към текста >>
Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в
манастира
, а не и калугер да станеш.
— Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата. Ще се покалугеря. Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа.
Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в
манастира
, а не и калугер да станеш.
—Тъй ли? Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива. Д. Б.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на
висшите
светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В.
„Ученикът трябва да изхвърли абсолютно лъжата из душата си. Той трябва да държи в ума си само Истината.“ 27. „Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя.
Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на
висшите
светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В.
П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч.
към текста >>
Разгледан светът от едно по-
висше
знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи.
Разгледан светът от едно по-
висше
знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение.
към текста >>
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите
висши
подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите
висши
подобласти с по-фина материя.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>
Той е също така най-
висшият
от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека.
Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат.
Той е също така най-
висшият
от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека.
Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл.
към текста >>
От едната страна на тези област са трите
висши
области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
От едната страна на тези област са трите
висши
области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми.
към текста >>
Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-
висшия
носител на човека — Божественият Дух.
Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи.
Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-
висшия
носител на човека — Божественият Дух.
_____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех. Клонка на долу — материална загуба. Клонка към Юпитеровия хълм — благополучен стремеж към власт, положение, богатство.
към текста >>
Квадрат при линията на живота — затвор,
манастир
, плен.
Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие.
Квадрат при линията на живота — затвор,
манастир
, плен.
ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина.
към текста >>
Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към
Висшето
, което е равносилно.
разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят.
Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към
Висшето
, което е равносилно.
Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка.
към текста >>
Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-
висши
области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща.
Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно.
Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-
висши
области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща.
Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка. — А какво ще заплатиш?
към текста >>
20.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душата на човека е родена в един но
висш
свят.
Не, човек не умира, а изчезва само неговата сянка. Всеки човек на земята е сако едно произведение на един скулптор, но истинският човек още не сте го видели какво представя. Това, което виждат още не е човека. И човека, кой то Бог създаде, не е създаден на земята. Човек е пришълец на земята.
Душата на човека е родена в един но
висш
свят.
Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите. Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата.
към текста >>
И когато казваме, че има един по
висш
свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света.
Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите. Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата.
И когато казваме, че има един по
висш
свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света.
Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света. Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е. схванете света с едно по-широко съзнание, вие сте ученици в света. Тъй че, разликата е само в заниманията.
към текста >>
След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из
манастирите
.
1935 г. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката в древността Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така. Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните. Такова щателно и научно изследване на древността са направили, независимо един от други, през 19 век французките учени — Дютан, Фабр д’Оливе и Сент Ив д’Алвейдър.
След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из
манастирите
.
И това свое твърдение те го доказват с текстове и цитати от съчинения и ръкописи запазени от онези далечни епохи. Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX.
към текста >>
21.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една
висша
Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея.
Това е практичната страна на знанието, което има приложение. Но има идеи, има знания, конто с неприложими в дадено време. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко е позволено на човека, но не всичко може да го ползва в даден момент. Няма нещо, което да не е позволено на човека. Аз не искам да ограничавам човешките мисли, но не всички мисли са приложими.
Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една
висша
Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея.
Тази разумност е която обуславя реализирането на мислите. Всичко в природата е подчинено на тази разумна воля. А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо. Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата. Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите.
към текста >>
Манастир
някакъв се обрисува.
Ето пак нова картина. Висок почти непристъпен планински гребен. Какво ли има на него? Не питам, но той се мести постепенно. Грамадно каменно здание.
Манастир
някакъв се обрисува.
И като че ли се приближава все по-вече и по-вече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове . . . От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня.
към текста >>
Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на
манастира
.
От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . .
Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на
манастира
.
Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>
Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в
манастира
.
. . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . .
Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в
манастира
.
. . (следва)
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът като резултат е произлязъл от по-
висши
същества.
В света съществуват три вида противоречия. На физическия свят противоречията са по отношение на физическото тяло. Вторият вид противоречия са по отношение на нашите чувства и третият вид противоречия са по отношение на нашата мисъл. Противоречията са признак, че сме в движение, а зад движението стои една разумна воля. Какво нещо е животът и какъв е неговия произход, това е една дълбока проблема, която не можете да разберете при сегашното си развитие.
Животът като резултат е произлязъл от по-
висши
същества.
Въобще живота не е произлязъл от никъде, защото той е основната реалност, която е породила всичко друго. Но живота на по-нисшите същества е резултат на по висшите. Детето носи живота на майка си и на баща си. Неговия живот е резултат на живота на майката и на бащата. Детето е един за-вършен резултат на майката и на бащата.
към текста >>
Но живота на по-нисшите същества е резултат на по
висшите
.
Вторият вид противоречия са по отношение на нашите чувства и третият вид противоречия са по отношение на нашата мисъл. Противоречията са признак, че сме в движение, а зад движението стои една разумна воля. Какво нещо е животът и какъв е неговия произход, това е една дълбока проблема, която не можете да разберете при сегашното си развитие. Животът като резултат е произлязъл от по-висши същества. Въобще живота не е произлязъл от никъде, защото той е основната реалност, която е породила всичко друго.
Но живота на по-нисшите същества е резултат на по
висшите
.
Детето носи живота на майка си и на баща си. Неговия живот е резултат на живота на майката и на бащата. Детето е един за-вършен резултат на майката и на бащата. По същия начин и физическият свят е един завършен резултат на умствения и на духовния светове. Следователно, вие не можете да разберете умствения и духовния светове, докато не разберете физическия свят.
към текста >>
Но за да насочим проучванията в права посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-
висшите
светове.
Неговия живот е резултат на живота на майката и на бащата. Детето е един за-вършен резултат на майката и на бащата. По същия начин и физическият свят е един завършен резултат на умствения и на духовния светове. Следователно, вие не можете да разберете умствения и духовния светове, докато не разберете физическия свят. Значи, човек най-първо трябва да проучи физическия свят.
Но за да насочим проучванията в права посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-
висшите
светове.
Човек на физическия свят е ученик, а за мене ученикът е емблема на бъдещето. В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучва и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородно чувство и добрата постъпка. Но човек не може да по-стъпва добре, ако не знае да говори добре. Човек не може да бъде отличен музикант или художник, ако не знае да мисли. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право.
към текста >>
Обикалях църкви и
манастири
, но напразно.
На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта.
Обикалях църкви и
манастири
, но напразно.
В никоя от иконите не можах да ги видя. След време, брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после по-рядко и по-рядко и най после съвсем престана. Ние не знаехме, къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него — тъй го обичах.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а
Висшият
Разум, Божествената интуиция.
Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа.
Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а
Висшият
Разум, Божествената интуиция.
Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия.
към текста >>
Те всички са любознателни и във
висша
степен благородни.
Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици.
Те всички са любознателни и във
висша
степен благородни.
Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни.
към текста >>
От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм,
манастири
.
Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството.
От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм,
манастири
.
Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза.
към текста >>
„Волята е най-
висшият
израз на Духа“ (О. Н.
Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията.
„Волята е най-
висшият
израз на Духа“ (О. Н.
234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде. Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно.
към текста >>
Хармония,
висшата
цел на човечеството е достижима чрез делото.
Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението. (О. Н. 199) Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението. Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа.
Хармония,
висшата
цел на човечеството е достижима чрез делото.
Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството.
към текста >>
Висшето
, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството.
Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството.
Висшето
, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството.
Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето.
към текста >>
Осъществяването
висшият
идеал на Христа е задача на всички ни.
Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството. Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност.
Осъществяването
висшият
идеал на Христа е задача на всички ни.
Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие.
към текста >>
Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е
висшата
реалност.
Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца. Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността.
Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е
висшата
реалност.
(следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта!
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или
манас
.
ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа? Той вижда тогава съвкупността от силите и импулсите, действащи чрез Христа; той вижда как те въздействат върху цялото човечество, ако само то ги приеме. За да се проникнем по добре от тази мистерия, да си припомним как именно еволюира човечеството. Смисълът на тази еволюция, това е щото човек да пречисти, да трансформира, чрез силата на своя дух, своите три обвивки: физическо, етерно и естрадно тепа. Азът работи първом за пречистване на естрадното тяло.
Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или
манас
.
Когато сила та на азът трансформира напълно етерното или жизненото тяло, тогава то ще бъде вече дух на живота или будхи. Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно.
към текста >>
превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в
манас
, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно.
Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или манас. Когато сила та на азът трансформира напълно етерното или жизненото тяло, тогава то ще бъде вече дух на живота или будхи. Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това.
превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в
манас
, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно.
Голямата част от хората са още много далеч от това. За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас. Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло.
към текста >>
За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в
манас
.
Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно. Голямата част от хората са още много далеч от това.
За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в
манас
.
Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло. докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието.
към текста >>
Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-
висши
същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела.
Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно. Голямата част от хората са още много далеч от това. За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас.
Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-
висши
същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела.
Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло. докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието. Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него.
към текста >>
Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или
манас
в астралното тяло.
докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието. Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи.
Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или
манас
в астралното тяло.
което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после?
към текста >>
Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната
висша
природа на човека:
манас
, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще.
Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота.
Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната
висша
природа на човека:
манас
, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще.
Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека.
към текста >>
Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек
висш
човек.
Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще.
Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек
висш
човек.
Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека. Това, което за сега е само латентно в човека, един ден ще бъде събудено и развито.
към текста >>
Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на
висшите
елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после?
Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек.
Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на
висшите
елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после?
В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека. Това, което за сега е само латентно в човека, един ден ще бъде събудено и развито. Когато човек се обърне към Христа и възприема подтиците, които Той му дава, той ще намери в себе си силите, нужни му за да извърши тази трансформация.
към текста >>
Също така нервната система е много сложно устроена и тя е направена от най-финнате материя, защото по нея функционират по-
висши
енергии, които устройват човека.
,Четири-пет пъти да опаше цялата земя. Това показва каква голяма разумност е вложена в устройството на човека. От тези капилярни съдове зависи здравословното състояние, радостта и веселието на човека. Когато капилярните съдове се разширяват, човек е радостен и весел, а когато се стесняват, човек боледува и е неразположен. Това налягане чрез капилярните съдове се видоизменя по много причини, върху които няма да се спирам сега.
Също така нервната система е много сложно устроена и тя е направена от най-финнате материя, защото по нея функционират по-
висши
енергии, които устройват човека.
Вземете после чудното устройство на окото, което е цяла вселена в себе си и отразява човешката душа; също и ушите, чрез които долавяме звуковете и музиката, имат чудно устройство. Като дойдем до главата — там е скрита тайната на цялото човешко битие. Лицето, челото, носа, това са светове и сили, проектирани върху триизмерния свят. Вие ще кажете — какво представя носът пък? Човешкият нос е бил толкова красив и важен, че чрез него Бог е вдъхнал на човека дихание на живот и той станал жива душа.
към текста >>
Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-
висша
една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия.
Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните.
Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-
висша
една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия.
В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса. Какво е сега вашето предназначение? 50-60 години ще живеете на земята и след това ще се върнете. Къде ще отидете?
към текста >>
Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във
висше
като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия.
Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни.
Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във
висше
като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия.
Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята. Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света. До тях се мъдри златоликата иглика и минзухар, който със своята златиста премяна ни показват, че душата на земята е изпълнена с мъдрост и е потопена в мъдростта. Редом с тях са и сините незабравки, сини като лазура, и ни говорят за вечната истина, която носи свободата.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не до
висшите
светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки.
Сега аз не искам да вярвате това, но не мислете, обаче, че ви заблуждавам. Ако някой преди 20-30 години бе ви казал, че с помощта на радиото ще можете да слушате какво се говори и пее в странство, вие не бихте повярвали, но това е факт днес. Една кутия може да ви разправи всичко, което се говори вън от България. В скоро време ще може да виждате какво правят хората в далечните от нас места. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши и на онзи свят.
Не до
висшите
светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки.
Ще имаме съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки заминали за онзи свят. Ние ще получаваме поща от другия свят с адрес до еди-коя си улица, еди-кой си град. И там има градове като и на земята. Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали. Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо.
към текста >>
Свободата е най-
висшето
благо на земята.
и само един не-победим инстинкт. Вие не можете да възбудите в нея самоуважение, защото го няма у нея. Тя не се грижи нито за характера, нито за човещина, нито за нищо друго духовно. Тя хищно впива в сърцето на човека острите си нокти и го оковава със студените вериги на робството. А няма нищо по-недостойно и унизително за човешкия дух от робството.
Свободата е най-
висшето
благо на земята.
Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата. „Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има висши качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул. „Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила.
към текста >>
„Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има
висши
качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул.
Тя хищно впива в сърцето на човека острите си нокти и го оковава със студените вериги на робството. А няма нищо по-недостойно и унизително за човешкия дух от робството. Свободата е най-висшето благо на земята. Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата.
„Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има
висши
качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул.
„Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия.
към текста >>
„Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред
висшия
съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта.
прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия. Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане.
„Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред
висшия
съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта.
пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от лошите работи, и който не се бои ни от заплаха, ни от опасност и си остава спокоен, сред бурите и продължава да владей себе си дори и тогава, когато всичко се руши“. „Познай себе си“ е казал мъдрият атинянин Сократ за човека „и научи се да владееш страстите и инстинктите си“. „В живота има много и всякакви беди. След кого трябва да вървиш, за да не попаднеш в беди? — Това е бог.
към текста >>
Нестинарката Кера излезе от
манастирчето
и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман.
30 м. след пладне в деня на Св. св. Константин и Елена. Гайдарят, когато схвана, че нестинарката е готова за игра, започна да свири песента на огнения танец. В това време заби барабанът.
Нестинарката Кера излезе от
манастирчето
и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман.
Жарта на хармана достигаше 10-15 см. дебелина. Всички с притаен дъх следят играта на Кера. Тя, държейки в ръце иконата на Св. св. Константин и Елена, играе върху живия огън, който в много случаи заравя целите й крака. Много от наблюдателите очакваха, че, нестинарката ще бъде обхваната от огъня, но за изненада на всички до последния момент тя остана невредима.
към текста >>
26.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на
висшата
математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.
Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света?
От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на
висшата
математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.
В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото. А певците, които имаме днес, ще определят бъдещия живот. Ще кажете; отгде накъде певците да определят живота? — Ние не разглеждаме музиката като чувстване, а като основа на човешката мисъл.
към текста >>
Разкопки в голямата пещера при Дряновския
манастир
— Р.
Волга — р. Москва — проф. П. Бакалов. 4. Поглед в стомаха (гастроскопия) — Д-р Люб. Радославов. 5.
Разкопки в голямата пещера при Дряновския
манастир
— Р.
Попов. 6. Защо на северния полюс няма земя? — Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— че има Карма, Божествено Провидение,
висше
Ръководство и
висша
Правда в живота и в света.
Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е.
— че има Карма, Божествено Провидение,
висше
Ръководство и
висша
Правда в живота и в света.
Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ?
към текста >>
Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един
висш
свят.
Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама.
Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един
висш
свят.
Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти.
към текста >>
В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един
висш
живот.
Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един
висш
живот.
Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му.
към текста >>
Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой
манастир
, или в Индия, или в небето.
Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма светлина и любов, там не е правото учение. Въпросът е при сегашни те условия как да се поправима Ние имаме хиляди проповедници, имаме и хиляди лекари, които работят в това направление. Те са допринесли много! Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато за-болеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели.
Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой
манастир
, или в Индия, или в небето.
И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината не.ма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в
манастира
, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име.
— Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да.
го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в
манастира
, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име.
Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов.
към текста >>
Като видял, че в
манастири
имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл.
Като видял, че в
манастири
имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме. Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г.
към текста >>
На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във
висши
.
Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему.
На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във
висши
.
Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип. „Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление — в друго, един полюс — в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion“. 5. Принципът на ритъма „Навсякъде имаме втичане и изтичане.
към текста >>
Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във
висши
.
Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши.
Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във
висши
.
Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип. „Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление — в друго, един полюс — в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion“. 5. Принципът на ритъма „Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „
манас
“.
В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „
манас
“.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
към текста >>
Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на
висшата
, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание.
Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив.
Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на
висшата
, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание.
А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
към текста >>
Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този
висш
живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.
Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този
висш
живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма.
към текста >>
Оуен Агни Йога, наука за развива-е на
висши
психични сили.
Астрологията и детето. Закона за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал. от Е.
Оуен Агни Йога, наука за развива-е на
висши
психични сили.
Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар.
към текста >>
30.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите
манастири
, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура.
И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите
манастири
, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва.
към текста >>
Християнската мистика изразява най-
висшата
форма на религиозните прояви.
Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство.
Християнската мистика изразява най-
висшата
форма на религиозните прояви.
Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден.
към текста >>
Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-
висша
действителност.
Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд.
Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-
висша
действителност.
Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение.
към текста >>
Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-
висш
и по-разумен свят.
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай.
Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-
висш
и по-разумен свят.
Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове.
към текста >>
Агни Йога, наука за
висшия
психичен живот.
от проф. Шарл Рише, член на френската академия на науките. Тайните на науката за дишането. Ключ на живота. Практическо ръководство за всички, от Аледон.
Агни Йога, наука за
висшия
психичен живот.
Намалена цена. Астралния мир изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер Отче наш. от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампоров, със студия: „Авг.
към текста >>
Чакри, Кундалини и Прана,
висшите
духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдеще развитие, от Ч. Ледбитер.
Безант Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм От Д-р Лумис Бхагават Гита Божествената песен. Мистицизъм от Ана Безант, мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното.
Чакри, Кундалини и Прана,
висшите
духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдеще развитие, от Ч. Ледбитер.
Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера. от Дж. Ален.
към текста >>
Стоицев
Висшата
душа от Ралф Емерсон Листа из градината на Мория ч. I.
Досев Днес и утре. от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свърхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих.
Стоицев
Висшата
душа от Ралф Емерсон Листа из градината на Мория ч. I.
Зов Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение Специални окултни науки Хиромантия - тайните на ръцете — от Рашо Г. Рашев Астрология, от Сефариал Хирология (Хиромантия) — с 51 фигури, от В. А. Вреде. Ръководството за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката Четене характера, темпераменти и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил.
към текста >>
31.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като
висш
критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта.
Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода.
Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като
висш
критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта.
И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди!
към текста >>
Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>
32.
-
Също така и мисли от още по
висш
характер проникват въздуха.
А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
Също така и мисли от още по
висш
характер проникват въздуха.
Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл.
към текста >>
Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с
висшата
жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл.
Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с
висшата
жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни.
към текста >>
Победа е, когато подчиниш низшето на
висшето
, на доброто, на любовта.
На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки.
Победа е, когато подчиниш низшето на
висшето
, на доброто, на любовта.
От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват.
към текста >>
Опирайки се на лекаря в
манастира
Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие.
Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите.
Опирайки се на лекаря в
манастира
Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие.
В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета.
към текста >>
Холерата никога не е посещавала ни един
манастир
на този орден, даже когато със свирепствала из околните места.
Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак.
Холерата никога не е посещавала ни един
манастир
на този орден, даже когато със свирепствала из околните места.
Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и
висше
образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат.
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и
висше
образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
към текста >>
Като най-
висша
заповеди в етиката се счита достигането на най-
висшия
възможен максимум на добрина.
които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата.
Като най-
висша
заповеди в етиката се счита достигането на най-
висшия
възможен максимум на добрина.
Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли.
към текста >>
Най-
висшата
, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-
висшия
възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини.
От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
Най-
висшата
, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-
висшия
възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини.
Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли. Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект.
към текста >>
най-
висшия
в момента максимум от добрина.
Етиката забранява да се вършат де.ла. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните де.ла. които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство. Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на.
най-
висшия
в момента максимум от добрина.
т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци.
към текста >>
Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на
висшата
същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.
Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на
висшата
същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.
Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним.
към текста >>
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя,
Висшия
Аз!
От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т.
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя,
Висшия
Аз!
Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени.
към текста >>
Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е
Висшия
Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ?
Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е
Висшия
Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
към текста >>
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-
висшия
си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-
висшия
си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
към текста >>
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия
висш
разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия
висш
разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
към текста >>
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-
висшата
, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-
висшата
, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
към текста >>
За
Висшият
Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
За
Висшият
Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
към текста >>
Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и
Висшия
Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята.
Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и
Висшия
Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята.
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа.
към текста >>
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-
висшия
принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята.
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-
висшия
принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
към текста >>
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на
Манаса
, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на
Манаса
, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>
Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с
Висшия
Аз може да бъде направен.
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа.
Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с
Висшия
Аз може да бъде направен.
Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята.
към текста >>
По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на
висшите
светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на
висшето
познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество.
По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на
висшите
светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на
висшето
познание“ и пр.
В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>
Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една
висша
окултна школа.
Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр.
Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една
висша
окултна школа.
Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност.
към текста >>
Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една
висша
мощ, способна свободно да се потопи в него.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът.
Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една
висша
мощ, способна свободно да се потопи в него.
2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
към текста >>
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с
висшия
корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с
висшия
корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
към текста >>
Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-
висшата
степен на съществуването до най-долната низина.
Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ.
Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-
висшата
степен на съществуването до най-долната низина.
Но тя не казва какво става по-нататък. Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания.
към текста >>
Висшата
част ще бъде Нешама.
Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах.
Висшата
част ще бъде Нешама.
Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено.
към текста >>
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-
висшата
точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-
висшите
части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е.
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-
висшата
точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-
висшите
части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света.
към текста >>
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-
висшите
звездни и духовни области.
което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-
висшите
звездни и духовни области.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек.
към текста >>
За него са постижими по-
висши
, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно.
душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно.
За него са постижими по-
висши
, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно.
то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия. Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес.
към текста >>
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-
висшето
аз, трайното, универсалното, егото.
а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е.
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-
висшето
аз, трайното, универсалното, егото.
Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към
висши
духовни влияния.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към
висши
духовни влияния.
Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
към текста >>
Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от
висшите
мирове.
Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от
висшите
мирове.
Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна.
към текста >>
Ако искат те да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-
висши
духовни влияния, ако искат да ги избавят от всяка грубост, жестокост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, трябва да ги хранят с растителна храна.
Омир представлява циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите (които се хранели с лотоси — един вид растение) за такъв приятен народ, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко, даже своята родина, и оставал да живее посред тях („Етика на храната“, стр. 129—130). Всички видни окултисти от най-старо време до днес са били за вегетарианството. Това не е случайно. Напр., Питагор в своята прочута окултна школа в южна Италия е бил въвел вегетариански режим. Голяма грешка правят родителите, като дават на детето месна храна.
Ако искат те да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-
висши
духовни влияния, ако искат да ги избавят от всяка грубост, жестокост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, трябва да ги хранят с растителна храна.
Месото забавя еволюцията на детето. Учителят трябва да научи учениците преди всичко, как да се хранят, кои храни са здравословни и кои не. После учителят трябва да научи учениците, как да дишат. „Дайте най-добри условия на детето! “ Кои са тези условия?
към текста >>
По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в
манастира
Картеджироне и е даден за помощник на
манастирския
аптекар.
Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо. Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto.
По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в
манастира
Картеджироне и е даден за помощник на
манастирския
аптекар.
Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
към текста >>
Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от
манастира
и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата.
Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от
манастира
и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима.
към текста >>
За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за
висшите
класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен. Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна.
За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за
висшите
класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
. . скитникът-евреин. Това е тъй чудно! Умът се губи в догадки. Съвременниците му говорят, че всякога той пред Разпятието на Спасителя е изпадал в странно мрачно състояние. Често и сълзи бликвали из неговите загадъчни очи.
към текста >>
Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „
висшето
и вечното в човешката мисъл“.
След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга. Тази последната казвала, че той е гледал на смъртта, като на празник или като веселие. Когато часовникът ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“. Тези били последните му думи.
Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „
висшето
и вечното в човешката мисъл“.
Преведе от английски: Леона Василева. Песни на смъртния Умрете, умрете, за да живеете, защото вие мрете, като живеете. Буда. ДЕН ПРОБУДЕН Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лучи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи . . . * И кой от смъртните тогаз ше може Каза: „Готов съм, Татко мой“, Хвалебна песен звучно да запее .
към текста >>
Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е
висшата
разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова.
Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е
висшата
разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели.
към текста >>
Между тези две крайни форми от
висш
и низш вид има безбройно много преходи и междинни степени.
И всеки избягва да се докосне до първата, а желае и дири втората; похващането на първата действа обезпокоително, а втората успокоително. (Следва) _______________________ 1) Jacques: „Загадки около физическото съвършенство“, гл. II. К. А Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. V). Дванадесетте знака на зодиака В 5 и 6 редица е направен опит да се изрази в една дума приблизително характерът на знака, както се проявява в най-съвършената и най-несъвършената форма.
Между тези две крайни форми от
висш
и низш вид има безбройно много преходи и междинни степени.
Следващото тук разглеждане на знаковете от животинския кръг е взет от „Prophezeihung des Tierkreises“ (пророкуване по животинския кръг). Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия. Факт е, че те като понятие са родени с и от човешкия дух. Не е случайност това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу. От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен.
към текста >>
Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-
висш
живот на духа.
Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот.
Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-
висш
живот на духа.
Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията. С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението.
към текста >>
С стрелата на мисълта той цели към най-
висшето
, но влеченията му препятстват да го достигне.
Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията.
С стрелата на мисълта той цели към най-
висшето
, но влеченията му препятстват да го достигне.
Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението. Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял.
към текста >>
Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-
висша
от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-
висша
от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата.
към текста >>
Така и между и са ставали въздигания в по-
висши
състояния на съзнанието.
Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване).
Така и между и са ставали въздигания в по-
висши
състояния на съзнанието.
Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ).
към текста >>
Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-
висшата
ментална, низшата ментална, астралната и физическата област.
Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак.
Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-
висшата
ментална, низшата ментална, астралната и физическата област.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на
висшето
съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека.
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на
висшето
съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
към текста >>
Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто
Манасей
, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим.
Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път.
Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто
Манасей
, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим.
И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
към текста >>
Тази грациозна лекост я правеше до
висша
степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . .
Тази грациозна лекост я правеше до
висша
степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина.
към текста >>
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един
висш
църковен началник, ми каза, че тоя
висш
началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза.
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един
висш
църковен началник, ми каза, че тоя
висш
началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
към текста >>
Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на
висшето
съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки.
Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото.
Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на
висшето
съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки.
Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца.
към текста >>
Появяват се и
висшите
радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др.
Тук са щастията на делничния живот. Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“. „Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта.
Появяват се и
висшите
радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др.
Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на дървосека Тил в своите мечти. Тя е на друго място — място, дето те по-рано са били, но дето не я забелязват. Нощта я скрива. В седмата пещера те ловят нейните подобия, но нея самата не съзират даже. Тя и до днес остава скрита там.
към текста >>
Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за
висши
същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка.
Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за
висши
същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
към текста >>
От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-
висшата
природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл.
Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг.
От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-
висшата
природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл.
Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи!
към текста >>
Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-
висшите
.
Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение.
Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-
висшите
.
Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите!
към текста >>
Най-
висшите
му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
Най-
висшите
му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
към текста >>
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от
висшия
свят, в който до известна степен само той участва.
Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от
висшия
свят, в който до известна степен само той участва.
Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта!
към текста >>
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-
висши
интереси не признаваше.
До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-
висши
интереси не признаваше.
Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура.
към текста >>
Възпитание в духа на идеализма и
висшата
духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота.
Възпитание в духа на идеализма и
висшата
духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
към текста >>
Той, който бил прекарал един живот всред
висшите
интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими.
То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци.
Той, който бил прекарал един живот всред
висшите
интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими.
Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели.
към текста >>
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето
висшите
морални сили.
Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето
висшите
морални сили.
Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
към текста >>
Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата
висша
духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд!
Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата
висша
духовна култура, която ще зацарува на земята.
Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>
Той ще научи чрез окултизма, че
висша
правда царува непоколебимо в света.
Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони.
Той ще научи чрез окултизма, че
висша
правда царува непоколебимо в света.
И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание.
към текста >>
Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във
висшата
правда, която царува в света.
Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето. Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно.
Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във
висшата
правда, която царува в света.
А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура.
към текста >>
Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на
висшата
духовна култура.
Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот.
Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на
висшата
духовна култура.
За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
към текста >>
За да дойде
висшата
духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите.
А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура.
За да дойде
висшата
духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите.
Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност.
към текста >>
Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-
висша
дейност.
За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-
висша
дейност.
Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот.
към текста >>
А човечеството не служи ли тоже за храна на едно
висше
същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва?
Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
А човечеството не служи ли тоже за храна на едно
висше
същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва?
Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр.
към текста >>
Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една
висша
управляваща сила, която прониква и оживява всичко“.
Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките.
Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една
висша
управляваща сила, която прониква и оживява всичко“.
Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно.
към текста >>
И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази
висша
сила.
Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила.
И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази
висша
сила.
Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва.
към текста >>
Те се отбиват без нужда от пътя на по-
висшите
истини.
Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят.
Те се отбиват без нужда от пътя на по-
висшите
истини.
Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание.
към текста >>
Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-
висшият
и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-
висшият
и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо!
към текста >>
Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното
висше
съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-
висше
течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш.
Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва.
Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното
висше
съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-
висше
течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш.
Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
към текста >>
Ден и нощ да се молим на безконечното
висше
съзнание за най-
висша
мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него!
Ден и нощ да се молим на безконечното
висше
съзнание за най-
висша
мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51).
към текста >>
Защото тогава през нашето същество ще текат все по-
висши
струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
Защото тогава през нашето същество ще текат все по-
висши
струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа.
към текста >>
Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-
висш
разум, страст към преувеличение и лъжа.
Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите.
Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-
висш
разум, страст към преувеличение и лъжа.
Любовта към изкуството е първата емоция, за която е способен необразованият натюрел. Затова ние намираме, че хубостта и външната форма се почита почти у всички диви и незасегнати от културата народи. Раси, които са много лениви и много обичат удоволствията, много често са страстни в изкуството. Затова и елементарният тип на ръката у невежите и лениви селски маси в южноевропейските страни често се повлиява от артистическия тип и затова между художниците в изящните изкуства се срещат голям брой семити. След всичко казано, не е нужно особено да се подчертава, че артистически ръце се срещат навсякъде по света.
към текста >>
Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-
висшия
, към божествения разум и божествената истина.
Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност.
Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-
висшия
, към божествения разум и божествената истина.
Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
към текста >>
Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към
висшите
класи хора.
Някой хирогномици са считали тази ръка като изключително наследство на благородните и в този смисъл се отбелязва като „main de race“, понеже се отклонява донякъде от чисто психическата ръка. В по-раншните времена, когато с благородния произход по често от днес биваше свързано и благородно чувство, расовата ръка („main de race“) може редовно да е замествала психическата ръка. В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко. Впрочем, заблуждение е да се мисли, че тази ръка е свойствена само на благородните. Тя не е предимство на рождението, а е свързана с интелектуални и морални предимства.
Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към
висшите
класи хора.
За окултиста е ясно, че това усъвършенстване не може да се припише само на физически причини. И тази форма се среща, следователно, и у низшите народни класи, както и у висшите. ж) Смесен тип Най-често се срещат ръце от смесен тип. Такава ръка може да има признаците само на два или пък на много от описаните типове. И често е много мъчно да се разграничат съединените в тази смесена форма признаци и се определи тяхното значение.
към текста >>
И тази форма се среща, следователно, и у низшите народни класи, както и у
висшите
.
В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко. Впрочем, заблуждение е да се мисли, че тази ръка е свойствена само на благородните. Тя не е предимство на рождението, а е свързана с интелектуални и морални предимства. Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към висшите класи хора. За окултиста е ясно, че това усъвършенстване не може да се припише само на физически причини.
И тази форма се среща, следователно, и у низшите народни класи, както и у
висшите
.
ж) Смесен тип Най-често се срещат ръце от смесен тип. Такава ръка може да има признаците само на два или пък на много от описаните типове. И често е много мъчно да се разграничат съединените в тази смесена форма признаци и се определи тяхното значение. Много лесно може напр. една конусовидна елементарна ръка да се вземе за артистическа, или една високо развита артистическа, за психическа, или пък една философска — за полезна ръка и обратно.
към текста >>
Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера:
висшият
, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада.
Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера.
Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера:
висшият
, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада.
Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-
висшето
му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни.
По-
висшето
му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло. Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване.
към текста >>
Той бил до
висша
степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален.
Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен.
Той бил до
висша
степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален.
Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той. И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“. Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето.
към текста >>
Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-
висшето
до най-низшето.
Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях.
Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-
висшето
до най-низшето.
Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта.
към текста >>
В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-
висше
и от самия Бог.
Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол.
В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-
висше
и от самия Бог.
Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност.
към текста >>
Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира
висшия
смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята.
Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира
висшия
смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята.
Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището.
към текста >>
Тогава той ще получи първия си урок във
висшето
изкуство на мечтанието или на менталната абстракция.
осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения!
Тогава той ще получи първия си урок във
висшето
изкуство на мечтанието или на менталната абстракция.
Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне.
към текста >>
Кой е
висшият
човек?
На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им.
Кой е
висшият
човек?
— Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното.
към текста >>
от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-
висшия
елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно.
Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е.
от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-
висшия
елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно.
При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество.
към текста >>
Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и
висши
, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и
висши
, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно.
към текста >>
Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-
висше
и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.
То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-
висше
и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.
Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж.
към текста >>
четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата
висша
сфера (вж.
Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата
висша
сфера (вж.
третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи.
към текста >>
При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните
висши
, намиращи се над него, части.
третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи.
При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните
висши
, намиращи се над него, части.
Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея.
към текста >>
е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят
висшите
области на Нешама.
И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т.
е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят
висшите
области на Нешама.
Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта.
към текста >>
Чрез това активно действие, което възбужда
висшите
способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу.
Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама.
Чрез това активно действие, което възбужда
висшите
способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу.
И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения.
към текста >>
От трите
висши
съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството.
От трите
висши
съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“.
към текста >>
Той има сродство с
висшите
елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него.
Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Той има сродство с
висшите
елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него.
Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един.
към текста >>
Неговата същност се състои в познаването вътрешната,
висшата
, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама.
Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя.
Неговата същност се състои в познаването вътрешната,
висшата
, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама.
Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение. Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.
към текста >>
И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към
висшето
.
Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването.
И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към
висшето
.
А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога.
към текста >>
Тогава се явява Сатурн като по-
висш
Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
Тогава се явява Сатурн като по-
висш
Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
към текста >>
Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във
висша
стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела.
И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия. 2) Дойранска околия. Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н.
Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във
висша
стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела.
до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми.
към текста >>
Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в
манастира
.
Но тя все мълчеше. Като отговор тя ми кимна с глава, Аз исках да я прегърна, но тя изведнъж изчезна и в стаята стана тъмно. След няколко минути се появи светлина и в изумлението си аз видях във въздуха едно много голямо писмо, написано от ръката на госта ми. То приличаше на движеща се картина. В началото аз се вдървих, но след малко започнах да чета.
Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в
манастира
.
Аз прочетох и препрочетох в пълно изумление цялото писмо, до като то дума по дума не се запечати в паметта ми. Най-после, протегнах й ръка. за да се докосна до писмото, но в тази минута всичко изчезна. Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си.
към текста >>
В тоя
висш
образ той може да лети между земята и другите небесни тела.
И повече нищо не ни е нужно в началото. Само чрез нашето индивидуално мислене и чувстване ние достигаме крайните убеждения. Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се. в свръхчовешка форма, която ние даже трудно можем да си въобразим.
В тоя
висш
образ той може да лети между земята и другите небесни тела.
Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“.
към текста >>
2) Калугерката в Шамардинския
манастир
Мария Николаевна.
Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“.
2) Калугерката в Шамардинския
манастир
Мария Николаевна.
„Сбогом“ Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство. Последните вести от, нея бяха, че тя вече се поправя и чувства почти добре. Но това време, обаче, един понеделник срещу вторник. аз сънувах. че виждам сестра си в един зелен, дол, да бере алени макове.
към текста >>
ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА
ВИСША
ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ.
Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля. В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята. Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък.
ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА
ВИСША
ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ.
просвещение с окр. № 30006 от 13 дек. 1919 год. за училищни библиотеки при всичките пълни и непълни сръдни училища и за училищни инспекции в България. Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21.
към текста >>
Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на
висшата
духовна култура.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата.
Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на
висшата
духовна култура.
То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
висшата
механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
В
висшата
механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
Такова колело или кълбо е и нашата земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения.
към текста >>
Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на
висшите
светове?
Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на
висшите
светове?
“ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове.
към текста >>
Сега вече наближава епохата, когато ясновидството пак ще се развие, само че в по-
висша
форма.
Чрез постепенно развитие на тъй наречените ясновидски органи, той ще добие способността да възприема духовния мир. Да твърдим, че човек ще остане с тези възприемателни способности, които има сега, — това значи да отиваме против еволюционния принцип. Винаги е имало хора, надарени с духовно зрение. В атлантската раса всички хора са имали ясновидски способности в низша форма. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята, човек изгубил тази способност.
Сега вече наближава епохата, когато ясновидството пак ще се развие, само че в по-
висша
форма.
За напред числото на хората, надарени с тая способност, ще расте все повече и повече. Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство. Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса. Това е предсказано и в библията. В Деян.
към текста >>
Заключение Познанието на истината — това е най
висш
дълг на всеки човек.
Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи.
Заключение Познанието на истината — това е най
висш
дълг на всеки човек.
Това познание е възможно и нужно. Само когато човек го достигне, ще знае, как да нареди своя живот и към какво да се стреми. Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот. Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота?
към текста >>
В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са
висши
, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло.
“ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение.
В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са
висши
, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло.
Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед.
към текста >>
Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя
висша
сила, която се носи над него.
На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“! Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин.
Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя
висша
сила, която се носи над него.
Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата.
към текста >>
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в
манастира
на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици.
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в
манастира
на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
към текста >>
Митя Коляба, от прочутия
манастир
на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене.
същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор.
Митя Коляба, от прочутия
манастир
на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене.
Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св.
към текста >>
Друг един монах от същия
манастир
, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене.
Друг един монах от същия
манастир
, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква.
към текста >>
Там престояли известно време, след което били върнати в
манастира
.
Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора.
Там престояли известно време, след което били върнати в
манастира
.
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза.
към текста >>
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на
висшите
църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св.
Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира.
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на
висшите
църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св.
Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
към текста >>
Юпитер е една от най-
висшите
в тая система, а Венера е по напреднала от земята.
О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят. Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета.
Юпитер е една от най-
висшите
в тая система, а Венера е по напреднала от земята.
При това, големината на планетите и тяхното разстояние От слънцето нямат необходима връзка със степента на напредването. Алан Кардек допуска, че, освен слънцето и луната, всички други планети са населени. Тази теория още не е приета От официалната наука. Във всеки случай, жителите на планетите Юпитер и Сатурн трябва да са създадени съвсем различно от земните. Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс.
към текста >>
Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-
висша
от оная, дадена на съседа му?
Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация?
Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-
висша
от оная, дадена на съседа му?
Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави.
към текста >>
Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на
висшите
животни и на човека (характеризирани по-специално от разума).
Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен.
Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на
висшите
животни и на човека (характеризирани по-специално от разума).
— Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология.
към текста >>
Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни
висшето
чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“.
Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“.
Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни
висшето
чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“.
Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма.
към текста >>
Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един
висш
динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята.
Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая.
Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един
висш
динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята.
Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия.
към текста >>
Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-
висше
действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания.
н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си.
Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-
висше
действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания.
Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие).
към текста >>
Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-
висши
основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад.
(Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане.
Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-
висши
основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад.
Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото. Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата.
към текста >>
Неговата
висша
проява — това е разумът.
Тя прилича на светилник, който слепите не виждат. Бог съществува. Това е неоспоримо и безусловно. Точната идея за Божеството — това е истината. Познаването му — това е науката.
Неговата
висша
проява — това е разумът.
Неговата дейност — това е творчеството и правосъдието. Както ми казахте, Вие бихте желали да вярвате. Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност. Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на мечти. Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата.
към текста >>
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-
висшите
области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента.
Неговото естество е умерено топло и влажно. Цветът му е виолет и индиго. Знакът му е В. В асцендента или в добър аспект към асцендента, или в и . Юпитер е знак на добро здраве и успех в живота.
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-
висшите
области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента.
Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
към текста >>
От Преображенския
манастир
при Търново, дето пристигнал към края на мес.
За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др.
От Преображенския
манастир
при Търново, дето пристигнал към края на мес.
август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Миряните се изгониха из
висшата
управа на църквата, епархията, духовната околия.
Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух.
Миряните се изгониха из
висшата
управа на църквата, епархията, духовната околия.
Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
към текста >>
Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из
манастирите
.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из
манастирите
.
Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения.
към текста >>
Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от
висшите
граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“.
Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от
висшите
граждански и военни сановници, се отворил за него.
Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>
една дама от
висшата
аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата.
ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год.
една дама от
висшата
аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата.
Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет.
към текста >>
Между това,
висшето
духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод.
Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3).
Между това,
висшето
духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод.
За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“. И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял. Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали.
към текста >>
Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един
манастир
.
едно преходно затъмнение се случило. Почнала се печатна борба против него. Поради многото оплаквания, постъпили в св. Синод, той бил изправен пред църковния съд. В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан.
Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един
манастир
.
Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност.
към текста >>
Скоро Разпутин бил забравен във
висшите
сфери на Петроград.
Поради многото оплаквания, постъпили в св. Синод, той бил изправен пред църковния съд. В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село.
Скоро Разпутин бил забравен във
висшите
сфери на Петроград.
След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа.
към текста >>
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои
висши
посветени, бил наистина една твърде любопитна личност.
Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои
висши
посветени, бил наистина една твърде любопитна личност.
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца.
към текста >>
Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един
манастир
, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
Благодарение нему, неговия другар на младини, градинарят Варнава, съвършено неграмотен, бил издигнат на поста епископ в Тоболск. Тази афера е произвела върху руското духовенство огромен морален ефект. Много епископи се опитали да се противопоставят на това скандално назначение. Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин).
Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един
манастир
, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“. Ползувал съм се още и от бележитото съчинение на Ш.
към текста >>
до съществата, които владеят по-
висши
сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа.
3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е.
до съществата, които владеят по-
висши
сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа.
Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло!
към текста >>
Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават
висшите
и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели.
Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено!
Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават
висшите
и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели.
Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот.
към текста >>
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на
висшия
духовен етер, който ги видоизменя.
Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват.
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на
висшия
духовен етер, който ги видоизменя.
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство.
към текста >>
Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-
висшето
ще победи.
Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда.
Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-
висшето
ще победи.
Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа.
към текста >>
Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-
висшата
сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си!
Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-
висшата
сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения. Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в мислите“.
към текста >>
Даже когато това тяло не може вече да достигне най-
висшата
цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта.
Даже когато това тяло не може вече да достигне най-
висшата
цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
към текста >>
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-
висша
· сила и към по-смели възможности!
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-
висша
· сила и към по-смели възможности!
Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост!
към текста >>
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-
висшето
в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие.
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-
висшето
в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн.
към текста >>
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-
висш
вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва.
... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре.
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-
висш
вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва.
Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно.
към текста >>
Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към
висш
идеал и чисто религиозно чувстване. 3.
32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява. Ние показваме на подпоручика Ледбитъровата книга „Форми на мислите“. В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в първите четири бои боите на видените от него форми на мислите.
Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към
висш
идеал и чисто религиозно чувстване. 3.
Абитуриент W. — Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити. Редът на опитите е както в горния случай. W. е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“.
към текста >>
Само човекът е притежател на тия
висши
органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето.
И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос!
Само човекът е притежател на тия
висши
органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето.
В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
към текста >>
Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си
висша
причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум.
Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата).
Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си
висша
причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум.
Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина).
към текста >>
Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това
висше
могъщество, което евреите наричат венец.
От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум.
Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това
висше
могъщество, което евреите наричат венец.
Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет).
към текста >>
Висшето
могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната.
По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол.
Висшето
могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната.
Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
към текста >>
Бог, следователно, Могъществото и
висшият
Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина).
Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността.
Бог, следователно, Могъществото и
висшият
Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина).
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия.
към текста >>
В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на
Висшия
Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно.
В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на
Висшия
Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>
От там и голямата мъчнотия, да отговорим на
висшите
трептения на тази планета.
Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава.
От там и голямата мъчнотия, да отговорим на
висшите
трептения на тази планета.
Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея.
към текста >>
Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-
висшата
, всемирната човешка любов.
При първия влиянието е особено силно върху менталната, а при втория — върху астралната област. Нептун се различава от всички други планети по това, че неговата луна обикаля около планетата в съвсем противоположно направление на онова на другите луни. Това е интересно за изучване в езотерическата астрология. Нептун е най-добър във водния знак, особено в Писцес (Риби). Той остава в един зодиачен знак около 13 години.
Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-
висшата
, всемирната човешка любов.
Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета.
към текста >>
Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-
висшата
сфера, които застанаха във формата на кръста.
Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето.
Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-
висшата
сфера, които застанаха във формата на кръста.
Всичко наоколо им искреше в златен блясък и ние чувствахме отдалече лъха на тоя блясък, като топлина на любовна въздишка. Ангелските фигури ставаха все по-ясни за погледа ни и все по-пълно ни се изявяваха на нас, намиращите се долу. Тогава на кръстната средина видяхме, че стои едно велико същество. Всички инстинктивно го познахме. Това бе манифестацията на Христа, която вие, земните жители, трябва да разбирате като присъствие във форма.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато говорим за Бога, ние схващаме
висшата
мъдрост, проявена в неговите творения.
Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща.
Когато говорим за Бога, ние схващаме
висшата
мъдрост, проявена в неговите творения.
Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл.
към текста >>
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на
висшия
ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие.
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на
висшия
ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>
Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до
висша
степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност.
от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа.
Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до
висша
степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност.
Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина.
към текста >>
Той казва, че може да е възможно такова по-
висше
ясновидство в бъдещето, но той не е имал случая да го констатира („Сензитивният човек“, § 2885.).
Тя тогава се прекратила действително. Но след известно време пак се повърнала. Райхенбах казва, че от неговата опитност следва, какво спящият може да предсказва за своето здравословно състояние, обаче, може да греши, ако предсказва други неща. Той цитира случаи, когато предсказанието не се сбъдва, щом не се отнася за собственото здравословно състояние, а е от друг характер. Но Райхенбах не е фанатик в това си твърдение.
Той казва, че може да е възможно такова по-
висше
ясновидство в бъдещето, но той не е имал случая да го констатира („Сензитивният човек“, § 2885.).
Четене със затворени очи — Ясновидство в пространството Това е ставало в будно състояние, а също и в транс. Райхенбах казва, че с помощта на сензитивността става понятно четенето на книги, затворени в металическа кутия, и то не само дене, но още по-добре нощем, и не само с отворени, но даже със затворени очи или превързани очи. В присъствието на Райхенбах г-ца Гиртлер чела със затворени очи от книга случайни места, като че ли била с отворени очи. Райхенбах поставял безброй пъти предмети върху главата на г-ца Яцмансдорфер, когато тя е била със затворени очи, и тя ги е познавала след неколко секунди. Такава сензитивка може да види какво става в съседната затворена стая, в една стая над или под нея, даже в една съседна къща и пр.
към текста >>
Има нещо по-
висше
от ода.
Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“. Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал.
Има нещо по-
висше
от ода.
Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас. Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.).
към текста >>
За степените на ясновидството Райхенбах казва, че ясновидство по-
висше
от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо.
Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние. По този въпрос има да се говори много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах.
За степените на ясновидството Райхенбах казва, че ясновидство по-
висше
от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо.
Той цитира думите на Берцелиуса: „нашето познание в края на краищата винаги граничи с непознатото“. Как се доказва, че показанията на сензитивите са истински? Някой би могъл да каже: „сензитивите могат да твърдят всичко. Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания. Може да се предположи: 1) че те сами са жертва на самоизмама или 2) че нас правят жертва на своето шарлатанство.
към текста >>
Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-
висша
чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-
висша
чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява.
към текста >>
Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-
висшето
битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания!
Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-
висшето
битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>
Но най-
висшата
цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.
Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта.
Но най-
висшата
цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината.
към текста >>
Не е важно, дали е възможно за нашите сетива да обхванат една толкова бърза редица от случки и даже като изпуснем из пред вид, че можем да си представим сетива от по-
висше
естество., които биха били напълно годни при този случай.
и възприемаме предметите един след друг, но слезем ли от влака, ние виждаме, че всичко е в покой. Това именно наблюдаване от прозореца на влака съответства на нашето физическо възприемане. Че понятието за време не е нищо друго освен изкуствена рожба на нашите ограничени сетива, това може да стане ясно от следното: Ако човек се намира мислено на не- коя звезда от 12-а величина, откъдето светлината употребя 4000 години, за да ни достигне, той ще може да види оттам ония събития, които са се случили на земята преди 4000 години. Нека си представим пък, че бихме могли да се пренесем за един нас от тая звезда към планетата Венера. В такъв случай бихме видели да изминават за един час пред очите ни всички случки, които са произлезли вътре в 4000 години; сиреч от времето на нашите предци от бронзовия век до днес.
Не е важно, дали е възможно за нашите сетива да обхванат една толкова бърза редица от случки и даже като изпуснем из пред вид, че можем да си представим сетива от по-
висше
естество., които биха били напълно годни при този случай.
Примерът служи само да покаже, че понятието за времето е съвсем разтегливо: то зависи изцяло от окръжаващите условия. Освен това, този пример може да ни даде понятие за всевидство, всезнание и всесъвременност. Аспектни ъгли Чрез дългогодишни наблюдения се е достигнало до познанието, че планетите упражняват най-мощно влиянието си под определени ъгли. Земята, с всичко ш.о се намира на нея, е подложена на постоянното им влияние. Яла най-силно действие се проявява под следните ъгли: Знак-------------Аспект------Ъгъл--------Влияние - съед.
към текста >>
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: —
висш
Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие —
висш
интелект —
висша
любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите.
Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: —
висш
Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие —
висш
интелект —
висша
любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите.
Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
към текста >>
Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (
висшето
).
Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие.
Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (
висшето
).
И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва.
към текста >>
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен
манас
, и б)
висше
същество:
висши
манас
; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен
манас
, и б)
висше
същество:
висши
манас
; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>
Телата, съставляващи
висшето
същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
Телата, съставляващи
висшето
същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>
Каманас
: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3.
Каманас
: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>
Причинно:
висше
умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Причинно:
висше
умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
към текста >>
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и
каманаса
. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7.
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и
каманаса
. 8.
Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>
Подчиняващо или
висше
същество, синонимно на причинното, съдържаше
висшия
ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
Подчиняващо или
висше
същество, синонимно на причинното, съдържаше
висшия
ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма.
към текста >>
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на
висшите
красоти на невидимия божествен свят.
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието.
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на
висшите
красоти на невидимия божествен свят.
Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои
висши
добродетели, дарби и способности.
Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес?
Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои
висши
добродетели, дарби и способности.
Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден.
към текста >>
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на
висшата
правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на
висшата
правда .
. . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>
Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички
висши
закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили.
Действието винаги се определя и обусловя от причината. Авторът иска да изложи просто и ясно великите истини, които са във връзка с вътрешните, духовните сили и великите закони, на които те почиват. Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот. Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля.
Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички
висши
закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили.
Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието.
към текста >>
Оптимистът, благодарение на своята
висша
мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество.
Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема.
Оптимистът, благодарение на своята
висша
мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество.
Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща.
към текста >>
Висшата
истина в човешкия живот След като се съгласихме върху
висшата
истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим
висшата
истина в Човешкия живот.
Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си.
Висшата
истина в човешкия живот След като се съгласихме върху
висшата
истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим
висшата
истина в Човешкия живот.
А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
към текста >>
А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-
висшите
сили да се проявят чрез нас.
А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот.
А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-
висшите
сили да се проявят чрез нас.
Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си.
към текста >>
Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези
висши
сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас.
Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези
висши
сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани.
към текста >>
Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези
висши
сили и да станем това, което се нарича богочовек.
А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези
висши
сили и да станем това, което се нарича богочовек.
Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога.
към текста >>
Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с
висшето
, мощното и прекрасното, е мисълта.
Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога?
Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с
висшето
, мощното и прекрасното, е мисълта.
Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата.
към текста >>
За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по
висши
влияния.
Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по
висши
влияния.
Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното.
към текста >>
Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-
висш
живот от умствения и чувствения.
Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена.
Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-
висш
живот от умствения и чувствения.
Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги.
към текста >>
Божествената воля е волята на
висшето
аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-
висшата
област—областта на духа.
Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения.
Божествената воля е волята на
висшето
аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-
висшата
област—областта на духа.
Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не.
към текста >>
Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към
висшата
сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади!
Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към
висшата
сила, да ни ръководи в правия път.
Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-
висши
сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-
висши
сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
към текста >>
По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-
висши
воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони.
Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа.
По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-
висши
воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони.
Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи.
към текста >>
волята, са развити в една по-
висша
степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“.
Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е.
волята, са развити в една по-
висша
степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“.
Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение. Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите. Това, което прави неговата личност симпатична, то е чудния кураж и несъкрушимата воля, които никаква пречка не може да прегъне.
към текста >>
В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на
висшия
живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот.
Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им.
В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на
висшия
живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот.
Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били.
към текста >>
Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или
висшият
, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват.
В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти. Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония. Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани. Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние.
Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или
висшият
, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват.
Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания.
към текста >>
Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-
висша
сфера.
Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние. Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния.
Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-
висша
сфера.
Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата.
към текста >>
Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на
висшето
, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел.
Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания.
Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на
висшето
, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел.
Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата. Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него. Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма.
към текста >>
Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на
висшите
ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него.
Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата.
Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на
висшите
ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него.
Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма. Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние. Проницателните парфюми, наркотичните средства, като тютюна и хашиша, се употребяват всекидневно от тях. Те възбуждат и разклащат силно нервната система, за да я докарат по-после в един по-пълен упадък. Пиянството, било то мозъчно или стомашно, произведено чрез комбинирани възбудители или чрез алкохоли, не- може да няма също такава морална причина, сиреч голяма слабост на душата.
към текста >>
От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-
висши
същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж.
Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване.
От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-
висши
същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж.
Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме.
към текста >>
Но има и същества от най-
висшия
ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция.
Но има и същества от най-
висшия
ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
към текста >>
Манастирски
живот, усърдие, тайна. 500.
313. Ясновидство. 350. Наивност, надежда в справедливостта. 360. Общежителство, многобройни таланти. 365. Сметки, интереси, егоизъм. 400. Изкуство, любов, сприхавост. 490.
Манастирски
живот, усърдие, тайна. 500.
Избраник, почести, енергичен човек. 600. Жертва на завистта, успех, катастрофа. 666. Кабала, комплот, социално сгромолясване. 700. Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900.
към текста >>
Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските
манастири
била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа.
Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа. Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си.
Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските
манастири
била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа.
Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае.
към текста >>
Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-
висшите
области.
А председател на поменатия кржжок си остава академика А. Рюто. Психистите във французка Африка. В Сиди-Бел Абес съществува отдавна едно психично дружество. От миналата година то е почнало да издава свой орган: Спиритуалистически и научен преглед на северна Африка. Вдъхновени рисунки и танци, в окултния свет на запад е станала твърде известна със своите вдъхновени рисунки и танци г-жа Тили де Грааф.
Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-
висшите
области.
От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т. е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис.
към текста >>
Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с
висшите
сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина.
Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с
висшите
сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля. При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичките те имат една
висша
цел, която ние наричаме Бог — т. е.
Международни конгреси по психизма. — 2. Присъствието на заминалите. — 3. Починал деец по психическите изследвания Разумните сили в живата природа Разумността, проявена в устройството на организмите — — Свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение.
Всичките те имат една
висша
цел, която ние наричаме Бог — т. е.
безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и .стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора.
към текста >>
което ние разбираме в
висшата
наука, живот.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е.
което ние разбираме в
висшата
наука, живот.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният в всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина.
към текста >>
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на
висшия
разумен живот на човека.
Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек все- кога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронката част на главата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на
висшия
разумен живот на човека.
Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
към текста >>
Тази
висша
разумност е самият Бог, който действа.
Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
Тази
висша
разумност е самият Бог, който действа.
Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум.
към текста >>
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог,
висше
разумение,
висша
хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог,
висше
разумение,
висша
хармония, която работи в човешката душа.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>
Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази
висша
разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека.
Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази
висша
разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята!
към текста >>
Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата
висша
истина, чрез която човек схваща нещата.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви.
Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата
висша
истина, чрез която човек схваща нещата.
За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им.
към текста >>
А божественото е, което осмисля живота, то носи
висшето
благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас.
А божественото е, което осмисля живота, то носи
висшето
благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
Следователно, от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се вложи живота, а з тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, всеки един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение?
към текста >>
Не е ли време за съвременните общества да се обърнат и потърсят
висшето
, разумното, да потърсят Бога, който се проявява в живота?
Нам ни казват, че в всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе-си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират, по причина че всичките те престъпват този свещен закон.
Не е ли време за съвременните общества да се обърнат и потърсят
висшето
, разумното, да потърсят Бога, който се проявява в живота?
Да, време е, крайно време е, защото Бог е любов, мъдрост и истина, а любовта внася живот, мъдростта носи светлина, истината — свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия, душата не може да живее. Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: любовта, мъдростта и истината. X. X. X. На неизвестната ми сродна душа от Реджина Мириам Блох. I.
към текста >>
Само след като това съзнание се развие в по-
висши
форми на ума в стълбата на еволюцията, се явяват нерви с възел или нервен център, което показва, как вътрешни наредби се нагаждат към външни изисквания.
Науката почва да разглежда материята като една форма на енергията, а нашите наблюдения върху човешкия ум, в мисловните импулси, дават доказателство в полза на твърдението, че енергията е една форма на ума. По тоя начин би изглеждало, че материята е произлязла косвено от ума. Има някой, които не могат да си представят ума отделно от мозъка. Между това, по-низши форми от живота показват явно, че в тях има първично съзнание, и все пак те нямат никакъв мозък или нервна система. Амебата, запример, и растенията нямат никаква диря от мозък и нерви, и при все това, както амебата, тъй и растенията, показват признаци от съзнание, макар и примитивно.
Само след като това съзнание се развие в по-
висши
форми на ума в стълбата на еволюцията, се явяват нерви с възел или нервен център, което показва, как вътрешни наредби се нагаждат към външни изисквания.
Туй наумява за Хърберт Спенсъровото твърдение, че функцията (службата) предхожда устройството; сиреч умът се проявява най-напред, после му се придава мозъкът, за да се нагажда той чрез него. За ония, които мъчно могат да схванат, как тъй може да има ум без мозък, бихме си послужили с следната илюстрация. Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали. По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно на една префинена, крайно тънка форма на енергията, и че мозъкът действа подобно на едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата на умствени токове или мисли. А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум.
към текста >>
Има отношение към
манастири
, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него.
Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение.
Има отношение към
манастири
, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него.
Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота.
към текста >>
Реакцията е последвала действието, дневния труд, извършен от Цялото и от
Висшите
Части, космичната нощ е настъпила.
Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине. Когато дойде нощта на Брама, вселената чувства постепенно да се забавят и да отслабват пулсациите на живота й; една след друга планетите стават невидими; звездите угасват една след друга и самите слънца потъмняват. Земята се увива като пергамент, боговете и хората, световете и слънцата, всичко заспива — няма вече никакви мисли във великия дух. Всичко е мълчание, покой, тъмнина.
Реакцията е последвала действието, дневния труд, извършен от Цялото и от
Висшите
Части, космичната нощ е настъпила.
Тази почивателна нощ трае през Еоните, обгръщайки хиляди и хиляди години, а после идва творението. Една лека пулсация се проявява във великото съзнание и малки зародиши почват да се зараждат във вселената. Такова е, един вид, зрелището, което би могла да представлява една обширна зала, потънала в тъмнина, и в центъра на която би светнал един мъждеещ пламък, единствена светла точка в цялата нощ; и ето че се ражда още един пламък, после друг, и още един, мрачната атмосфера почва да се разрежда и скоро цялата зала се осветлява, тъмнината става светлина, несъществуващото се осъществява и така започва движението. Всички вие сте виждали, как нощта пада над един град; с постепенното мръкване, явяват се тук таме, една след друга, блестящи светлини, които се увеличават и разпространяват из целия град, като една голяма светла вълна. Тъмнотите и мрака отстъпват мястото си на светлината.
към текста >>
Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-
висш
от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия.
От глъбините на неговото сърце излиза туптенето на живота, слънчевите божества, които са много по-могъщи и по-мъдри, отколкото човек би могъл да схване, се пробуждат, за да вземат участие в работата на новия ден. Едно слънце съдейства за съществуването, после още едно и още едно, докато цялата вселена стане отново активна. Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството. Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа.
Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-
висш
от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия.
Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните.
към текста >>
А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-
висша
форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството.
Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка.
А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-
висша
форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството.
Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението.
към текста >>
Същият закон действа и в най-
висшите
форми на животинския живот, както и в човешкия живот.
„Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността.
Същият закон действа и в най-
висшите
форми на животинския живот, както и в човешкия живот.
Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-
висша
, в
Манас
, Буди, Атман.
* * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-
висша
, в
Манас
, Буди, Атман.
Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл.
към текста >>
Той е, който храни с новото тяло
Манас
и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце.
Той е, който храни с новото тяло
Манас
и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн.
към текста >>
Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански
манастир
близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер.
в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р. Щайнер в Дорнах. Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати.
Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански
манастир
близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер.
Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год.
към текста >>
И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-
висшето
процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство.
И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-
висшето
процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц.
към текста >>
В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на
висшата
Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта).
В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на
висшата
Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>
Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-
висше
от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност.
Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М). Този е произходът на тази свещена дума на Изток. Тя представлява цялата Вселена, всичко, което е, което а било и което винаги ще бъде.
Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-
висше
от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност.
Такова е значението на тази дума Аум или ОМ, както се разбира от горепосоченото проучване на нейните букви или фонограми и тяхното всемирно звуково значение. В стария символизъм, обаче, някои символи или букви са били поставяни заедно, като че ли да съставят една граматическа дума, да изглеждат като дума, която никога не е била преведена и в някои случаи произношението й е било изгубено. Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали.
към текста >>
Човек е
висшата
символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние.
Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство.
Човек е
висшата
символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние.
Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи
висшата
сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света.
Един просветен, наречен Одино, поискал да организира между келтите от север една решителна борба срещу Рим, но той не можал да успее само със силата си. Необходимо било съвсем друго за обновяване на света, именно мисията на Христа. С появяването на Христа се даде един нов и плодотворен импулс на света. Той бе наречен Син Божи заради самата природа на неговата концепция, заради покръстването му от Йоана и заради неговата мисия. Също така той бе наречен син на човечеството, понеже е олицетворявал еволюцията, към която се стреми човешкия род.
Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи
висшата
сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света.
Представи я на народа като символ на любовта — детето, радост за всяко семейство, изражение на хармонията, необходим елемент за троичността. Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот. Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св.
към текста >>
Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и
висши
млекопитаещи.
Тя се проявява не само в душевното, в характера на източните и западни народи, но и в различните природни явления, които се наблюдават в двете посоки. Тук трябва да се спомене и една трета противоположности която, както и противоположността между полюсите и екватора, е аналогична на поляритета на главата и обмяната на веществата, действаща в човека. Това е противоположността между земната твърд и земната атмосфера, между горните и долните сфери на действие на земния организъм. По-основното разглеждане на тоя. въпрос ни довежда до заключение, че — да се изразим картинно — земята представя човек, на който главата е надолу, а краищата на горе, и тъкмо тоя начин на схващане ще ни уясни значението на електрическите явления в земната атмосфера.
Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и
висши
млекопитаещи.
Тук няма да се спираме на последиците от тая връзка между пластовете и находките в тях, и на заключенията, които днешната наука вади от това относно произхода и развитието та живота, а ще укажем само, че като се вземе пред вид само това разпределение на земните пластове, изгубва се връзката, която съществува между органическото и минералното. През времето, когато се зараждаше гьотеанизма, се подемаше наново и тоя въпрос. Великият минералог Аврам Готлоб Вернер от Фрайберг, когото Новалис и Хенрих Стефенс считаха за свои учител, делеше твърдата повърхност на земята на формационни пластове, а Стефенс в своята „Антропология“ ги свеждаше към три основни формации: шисти, калциеви и порфирни формации, от които първите две имат непосредствена връзка със зараждането на живота. За формацията на шистите най-характерен е елемента силиций, който се явява в най-разнообразни съединения с други елементи; за калциевата формация същото значение има калция. И двата са елементи в днешния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около
манастирите
„Св.
Философско-антропософско издание при Гьотеанум, Дорнах при Базел. Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила.
Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около
манастирите
„Св.
Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно.
към текста >>
Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването
висшите
сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите.
През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема.
Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването
висшите
сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите.
В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински. Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба. Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол?
към текста >>
Подтиквана от
висши
благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба.
За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема. Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването висшите сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите. В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински.
Подтиквана от
висши
благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба.
Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото управление в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога. Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо.
към текста >>
За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с
висшите
истини.
То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“.
За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с
висшите
истини.
Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир.
към текста >>
2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на
висши
истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот.
Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди. Духовният елемент прониква училището чрез целия училищен живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите. (Виж главата „Вътрешната страна на училищния живот — в кн. 2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн.
2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на
висши
истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот.
Д-р Херман Фон Баравале напр. казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека. Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно. За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр.
към текста >>
Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните
висши
изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа.
Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва.
Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните
висши
изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа.
Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, . . . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка.
към текста >>
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите
висши
изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист.
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите
висши
изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
към текста >>
Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в
висшия
живот на англосаксонските раси.
Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад.
Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в
висшия
живот на англосаксонските раси.
Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници.
към текста >>
Когато
висшите
центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Когато
висшите
центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи. Тъй, само една четвърт от женитбите, които стават в Англия, Постигат целта, за която са се сключили, и от всичките женени лица само едно от четирите е щастливо. Никой, който наблюдава условията на приятелите и съседите си, няма да погледне на тия цифри като на крайно песимистични.
към текста >>
Интуицията на цялото човечество заявява, че бракът може да крие най-голямото благо за живота, обаче, твърде рядко се вижда тази интуиция оправдана; но когато това се случи, постига се такова
висше
щастие и такова възвисително действие тя упражнява върху околната среда, че всичкото нещастие на женитбата изобщо изглежда уравновесено с пълнотата на това единствено постижение.
В Съединените Щати, страната на лесните разводи, се твърди, че процентът на щастливите женитби стига дори до 50 на сто. Следователно, изглежда, че семейният живот не подразбира по необходимост мизерия и душевна тегота, но че те се дължат, главно, на несполучливия избор на другаря; две лица, които взаимно се правят нещастни, могат пак да успеят (научени от опита) щастливо да живеят с други другари, ако нещастната връзка може да се скъса. Има няколко чудно .нови, чудно хубави,книги, които обясняват физиологията на половия живот по един достъпен начин и тия книги са били крайно ценни, за да намалят броя на човешкото нещастие, което е плод на невежество. Те, обаче, не разрешават цялата проблема. Те не ни казват, защо две интелигентни и здрави човешки същества не са успели да постигнат идеални любовни отношения — и така, те са се лишили от най-хубавото, което животът може да им даде — нито пък защо две лица, всяко едно от които е дълбоко почитано в кръга, в който се движи, може Да имат разрушително действие върху другото, без да си кажат нито една неблага дума или да са направили някое себелюбиво действие, и пак дружбата им да е цяло нещастие.
Интуицията на цялото човечество заявява, че бракът може да крие най-голямото благо за живота, обаче, твърде рядко се вижда тази интуиция оправдана; но когато това се случи, постига се такова
висше
щастие и такова възвисително действие тя упражнява върху околната среда, че всичкото нещастие на женитбата изобщо изглежда уравновесено с пълнотата на това единствено постижение.
Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни.
към текста >>
Според гръцката система, жените от най-
висшето
развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни.
Според гръцката система, жените от най-
висшето
развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи.
към текста >>
Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един
висш
национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-
висш
.
Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават.
Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един
висш
национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-
висш
.
Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина.
към текста >>
Англосаксонският идеал на брака е най-
висшият
в света и същевременно е най-мъчно достижим.
Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина. Вторият законен родител, колкото и съзнателен да бъде, не може да замени този, от когото детето е плът и кръв; и всички, които са работили върху проблемата да се възпитават осиротели деца, знаят, че нищо не може да замени влиянието на една майка през детинството или на бащата през по-зрялата възраст, и че детето, лишено от .двамата: си родители, влиза в живота-при много трудна подготовка като търсим най-добрите условия. . на женитбата, не бива да забравим правата на тия, за чието благоденствие бракът е бил първоначално установен. А те са децата. Най-после — във връзка със съвременната английска система, основана на статистиката, разводът се осъжда: той не действа добре.
Англосаксонският идеал на брака е най-
висшият
в света и същевременно е най-мъчно достижим.
Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му? Американският расов клон е възприел първото схващане, но старият клон се държи отчаяно за своите идеали. Вярва се, че знанието може да подпомогне да подобри условията,преди отчаяната мизерия да предизвика отчаяни лекове, и с тази цел се поднасят следните страници на четеца. Те са основани върху учението, дадено в една от западните езотерически школи.
към текста >>
Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от
висши
чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
Сабино Ринелла, благоволи да ни изпрати своята сказка на темата „Символи и мистерии“. Нашите четци, които ще прочетат и проучат съдържанието й в тази книжка, със задоволство ще констатират, че почтеният сказчик — рядък случай между лицата от активната дипломация и политика — твърде добре е версиран в областта на окултните науки и с една компетентност, която му прави чест, разглежда големия въпрос на еволюцията на човечеството в течение на всичките цивилизации така, както никой от нашите официални учени (професори, богослови и др.) нито го е разбрал, нито може да го проумее. А ние, в изтеклите годишнини на „Всемирна Летопис“; сме дали редица статии по тая обширна материя. Надяваме се, че и за напред г. Ринелла ще удостои нашето списание със своето ценно сътрудничество.
Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от
висши
чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: I. ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив.
към текста >>
Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия
висши
уредници на нашето учебно дело: I.
Нашите четци, които ще прочетат и проучат съдържанието й в тази книжка, със задоволство ще констатират, че почтеният сказчик — рядък случай между лицата от активната дипломация и политика — твърде добре е версиран в областта на окултните науки и с една компетентност, която му прави чест, разглежда големия въпрос на еволюцията на човечеството в течение на всичките цивилизации така, както никой от нашите официални учени (професори, богослови и др.) нито го е разбрал, нито може да го проумее. А ние, в изтеклите годишнини на „Всемирна Летопис“; сме дали редица статии по тая обширна материя. Надяваме се, че и за напред г. Ринелла ще удостои нашето списание със своето ценно сътрудничество. Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия
висши
уредници на нашето учебно дело: I.
ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г.
към текста >>
„Всемирна Летопис“, орган на
висшата
духовна култура, под уредбата на Ив.
Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: I. ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп.
„Всемирна Летопис“, орган на
висшата
духовна култура, под уредбата на Ив.
Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се отменя. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
към текста >>
Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-
висшето
чрез една сребърна нишка.
От жизненото тяло тази обща картина се отпечатва върху тялото на желанията, в което душата се облича, когато е в света на желанията, т. е. в първото небе. Траенето на тая панорама на живота се определя от времето, през което индивидът би могъл да стои буден под най-силно напрежение. Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора. Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе.
Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-
висшето
чрез една сребърна нишка.
Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца.
към текста >>
НАГОРЕ
