Търсене в текстове за 'Висша наука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 483 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.
Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения.
към текста >>

Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.
Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека. Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни. Още повече, че у животните се прибавяте и т.н. „активни" движения. Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява. Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо. Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази.
към текста >>

Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.
към текста >>

Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност.
А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.
към текста >>

У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен.
Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония.
към текста >>

Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.
То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
към текста >>

Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.
Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях.
към текста >>

Според окултната наука човек има и други източници на енергия.
Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях. Растенията от своя страна я образуват, като вземат нейната материална част от минералното царство, а енергетичната – от слънцето. Значи първоизточникът на всички енергии в нас е слънцето.
към текста >>

От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука.
Ние се проявяваме, защото то се проявява. Една истина, казана от преди векове, сега забравена, но все пак тя е истина. При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
към текста >>

А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
към текста >>

Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
към текста >>

Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката.
към текста >>

Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>

Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>

Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
към текста >>

Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния.
към текста >>

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
към текста >>

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
към текста >>

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
към текста >>

Науката знае това.
Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
към текста >>

А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност.
Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
към текста >>

Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
към текста >>

Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
към текста >>

Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката.
Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
към текста >>

Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание?
Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда?
към текста >>

Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана.
Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух.
към текста >>

Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма.
В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

4. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар.
За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр. И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия. Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата. Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар. морални закони. Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр.
към текста >>

Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията.
към текста >>

5. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин.
Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
към текста >>

Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит.
Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
към текста >>

И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
към текста >>

6. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена.
към текста >>

Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма.
На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално.
към текста >>

Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми.
Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление.
към текста >>

7. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
към текста >>

Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод.
към текста >>

8. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието.
към текста >>

Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
към текста >>

Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>

9. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние.
Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние. От друга страна, енергията, която съществува в природата, има тенденцията да минава от един вид в друг, т.е. става туй, което учените наричат трансформация на енергиите. Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията.
към текста >>

Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма.
Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2.
към текста >>

Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
към текста >>

Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>

Това явление е известно в науката под името идиосинктазия.
Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
към текста >>

11. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота.
към текста >>

И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира.
Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме.
към текста >>

И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи.
Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства.
към текста >>

Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение.
Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически. Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него.
към текста >>

Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически.
ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически. Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него. И зад най-убедения и най-грубия материалист, ние виждаме една душа, която несъзнателно изучава урока на един от стадиите на своето дълго развитие. Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат.
към текста >>

Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>

– Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност.
Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование.
към текста >>

12. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>

Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата!
Тази радост, този подем, който ти изпитваш в този случай, са от неземен произход. Окултизмът може да каже много върху окултното значение на молитвата и съзерцанието при растежа на човешката душа. Връзката с Бога е едничкия извор на духовния растеж. Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов.
към текста >>

Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта.
Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
към текста >>

Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.
Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".
към текста >>

13. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата.
Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр.
към текста >>

Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
към текста >>

14. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот.
Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

15. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно.
към текста >>

Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката.
– според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва.
към текста >>

Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
към текста >>

По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него.
Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
към текста >>

Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

16. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>

Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
към текста >>

Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>

Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред.
Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
към текста >>

17. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>

Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>

Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
към текста >>

Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
към текста >>

Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>

Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание!
към текста >>

Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея?
къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра.
към текста >>

Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти.
къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
към текста >>

За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел.
към текста >>

Това е идеалната цел на науката.
В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
към текста >>

Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
към текста >>

Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина.
А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро.
към текста >>

Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука.
От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път.
към текста >>

Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука.
Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните.
към текста >>

18. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество.
към текста >>

Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм.
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
към текста >>

Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата.
Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят.
към текста >>

Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията".
Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма".
към текста >>

Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл).
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи.
към текста >>

За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим?
към текста >>

- Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум.
Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
към текста >>

Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука.
Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива.
към текста >>

На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях.
към текста >>

Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др.
В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения.
към текста >>

19. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Биологията е млада наука.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки.
към текста >>

Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>

20. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата.
към текста >>

Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях.
към текста >>

окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма.
Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна!
към текста >>

За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа.
към текста >>

А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата.
Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос. ,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява.
към текста >>

21. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
към текста >>

Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция.
към текста >>

Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
към текста >>

Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия. Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат. * Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.
към текста >>

22. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува.
към текста >>

Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство.
Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение. Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство. Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно. Тя преминава по тази долина на сълзите, злобата и поквареността, без да се оскверни от нищо земно и без да опита вредните наслаждения и горчиви разочарования. Преждевременно грабната от смъртта из обятията на своите близки, тя заспива вечен сън, прекрасната ù душа се издига в небесните селения.
към текста >>

23. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом.
към текста >>

24. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ОКОТО И НАУКАТА (Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични.
ОКОТО И НАУКАТА (Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични. Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен. Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"!
към текста >>

Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен.
ОКОТО И НАУКАТА (Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични. Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен. Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко.
към текста >>

Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота.
ОКОТО И НАУКАТА (Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични. Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен. Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени.
към текста >>

Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н.
Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи.
към текста >>

Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена.
„Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н.
към текста >>

Сега, към науката за окото.
Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н. В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др. Казахме, че в окото е представена и втората страна на човека - душевните му прояви и сили, мислителната сила, нервният живот, симпатичната нервна система и др. В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса. Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло. При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др.
към текста >>

* * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука.
Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление.
към текста >>

25. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир.
Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
към текста >>

Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз.
Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
към текста >>

Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
към текста >>

И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
към текста >>

Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви.
Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир.
към текста >>

Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления.
Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
към текста >>

Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него.
към текста >>

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

26. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях.
ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора.
към текста >>

Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание.
Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

27. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта.
Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това.
към текста >>

Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят.
Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това. Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите.
към текста >>

И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса.
Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти.
към текста >>

Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса.
Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов.
към текста >>

Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне.
Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов.
към текста >>

28. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр.
Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр. Формата говори на душата. Тя си има език. Формата е кристализирана музика и кристализирана идея. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. Изкуството е откровение на висши истини, на закони, които без него би останали скрити.
към текста >>

Изкуството ни довежда до истината, както и науката, само че по друг път.
Формата говори на душата. Тя си има език. Формата е кристализирана музика и кристализирана идея. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. Изкуството е откровение на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до истината, както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание като казарма и гледаме само материалните му удобства, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не я издига във висшите сфери. Целта е формата да буди духовното в човека.
към текста >>

Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми.
Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония.
към текста >>

Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили!
Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Всичко около нас и в нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса. А. Т.
към текста >>

29. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

по-висша сила.
Вие го наричате реално пространство. За нас то е илюзорно. А пък нашето реално пространство е туй, което вашите геометри и математици наричат свръхпространство. Тази машина може да се премества в разните полета на пространството и там да пребивава. Ней ù е нужна неизменчивост на нейната материя и една двигателна сила, независима от физикохимичните и флуидни сили, т. е. по-висша сила. Разбира се, ние не излизаме от видимия свят. Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме.
към текста >>

Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания.
Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи. Обаче има активни разумни сили в тези пространства.
към текста >>

Това е наука точна и положителна.
И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи. Обаче има активни разумни сили в тези пространства. В тях мислят и работят същества, изработват машини и художествени произведения.
към текста >>

30. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр.
Тези опити установили индукционната им сила. Опитите с семеделите установили, че митогенетичните лъчи са в главна връзка с централното лико - дървесно снопче на семеделите. Заключение От тези изследвания се вижда, че митогенетичните лъчи не са нещо единично, спорадично в организования свят, но че са едно общо явление. Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност. Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име?
към текста >>

Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи!
Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност. Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука.
към текста >>

Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука.
се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение.
към текста >>

Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука.
Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр.
към текста >>

Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука.
Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече.
към текста >>

Окултната наука отива и по-нататък: центърът, ядката на всяко същество е съзнанието.
Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми. Не може да се разбере естеството на болестта и начина на лекуването ù, ако не се знае по-дълбокото естество на организмите. Окултната наука отива и по-нататък: центърът, ядката на всяко същество е съзнанието. И психичният фактор е централен както при еволюцията, така и при жизнените процеси. Има например окултна ботаника, която изучава растенията не само в свръзка с техните по-висши енергии, но и в свръзка с техните психични сили. Нещо повече: тя изучава и връзката между растението и целия космос: със слънцето, с планетите на нашата слънчева система и със звездния свет. В една от миналите книжки (виж ,Житно зърно," год. IV, кн.
към текста >>

Но това, което е вярно за металите, в още по-висша степен е вярно за растенията.
IV, кн. 8 9) изложиха се опитите на г-жа Л. Колиско за звездното влияние върху металите. Тя експериментално доказа връзката между металите и небесните тела; напр. връзката между златото и слънцето, среброто и луната, калая и Юпитер и пр. Но това, което е вярно за металите, в още по-висша степен е вярно за растенията. Когато изсвирим или изпеем един тон пред една китара, то ще се раздвижат не всички нейни струни, а само тази, която е в хармония с вибрациите на този тон, макар и въздушните вълни, породени от този тон, да блъскат върху всички струни. Също така и растенията са в хармония с разни енергии, които идат от звездния свят. Едни растения са по-възприемчиви към едни от тези енергии, други - към други Така получаваме разни типове растения и тогаз тези или онези космични влияния върху растенията се отразяват върху растенията и им дават определени свойства. Това е една обширна, важна област, която има голямо приложение в медицината, земеделието и пр. [1]Виж списание „Житно Зърно", год. III.
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днес религия, наука, философия са в упадък.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае.
към текста >>

Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия.
Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен.
към текста >>

Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа.
Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител.
към текста >>

Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф.
към текста >>

Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
към текста >>

Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя.
към текста >>

Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г.
* * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото.
към текста >>

Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред.
Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос.
към текста >>

Науката за окото е твърде обширна.
Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност .
към текста >>

Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
Чрез тях може да се направи втурна диагноза на болестите. Не само това, но по ириса може да се установи даже идването на някоя болест преди още да е настъпила и може да се установи даже до известна степен силата и трайността ù. Това още повече усилва ценността на ирисовата диагноза. В чужбина мнозина учени са се занимавали вече с ирисовата диагноза, като например: Мадаус, Енгелхарт, Хуберт, Д-р Клееблат, Д-р Ленке, Лоозе, Нндреас, Мюлер, Фриц Залцер, Шлегел, Рулолф Шнабел, Д-р фон Пецели, Петер Тил, Фелке и пр., но Кирил Георгиев със собствени изследвания е дошъл до самостоятелни резултати. По тези петна освен за болестите може да се съди за темперамента, характера, душевните предразположения на лицето. Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
към текста >>

32. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика.
IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония. И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души пораждат прилика и във външността. Сравнявайки думите на г. Дънов с тези на Онисаборо Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: „Духовен ренесанс".
към текста >>

Науката за държането на краката запълня тая празнота.
Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
към текста >>

33. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото дето има разумност, там е и висшата красота.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир.
към текста >>

Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота.
И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни.
към текста >>

Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството.
И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов. Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
към текста >>

В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1).
Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
към текста >>

35. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите.
Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти.
към текста >>

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека.
Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене.
към текста >>

Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега.
Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име.
към текста >>

Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта.
Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име. Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение.
към текста >>

И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл.
За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват.
към текста >>

Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея.
Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение.
към текста >>

Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение.
Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират.
към текста >>

И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието.
А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно.
към текста >>

36. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>

Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
към текста >>

37. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род.
Д. М. Зуев-Инсаров ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ? [1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място заема графологическият метод за изучаване на личността. Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род. 1806 год., ум. 1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи. След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар.
към текста >>

Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич.
По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи. След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар. Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията. Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен. В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони. Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем. философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се дължи заслугата за популяризиране на графологията, като резултат на което графологич.
към текста >>

Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността.
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит.
към текста >>

По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука.
Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака.
към текста >>

Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения.
Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф.
към текста >>

38. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа.
Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата. И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа. Житото може да стои дълго време в хамбара. Но какво печели то тогаз? Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара.
към текста >>

Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека.
Кой е най-целесъобразният път за това – това ще ни го каже самата природа, ако се вслушваме и разбираме езика й. Методите за дейност трябва да черпим от нея. Ако заровим в земята върбово клонче или бегониев лист, ще изникне ново растение. Ние заравяме лист или даже една малка част от лист и пониква цяла бегония с корен, листа и цветове! Значи свойствата на цялата бегония са се съдържали в тази част от листа, който сме заровили. Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека. Млечният път, планетите, слънцето, звездите – всичко това отговаря на известни точки в човешкия организъм. Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части. От друга страна между Цялото и частите трябва да има правилни отношения. Напр. пръстът на човешката ръка или едно клонче имат до толкоз значение, до колкото са в свръзка с целия организъм. Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък?
към текста >>

Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части.
Ако заровим в земята върбово клонче или бегониев лист, ще изникне ново растение. Ние заравяме лист или даже една малка част от лист и пониква цяла бегония с корен, листа и цветове! Значи свойствата на цялата бегония са се съдържали в тази част от листа, който сме заровили. Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека. Млечният път, планетите, слънцето, звездите – всичко това отговаря на известни точки в човешкия организъм. Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части. От друга страна между Цялото и частите трябва да има правилни отношения. Напр. пръстът на човешката ръка или едно клонче имат до толкоз значение, до колкото са в свръзка с целия организъм. Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък? Клончето получава от цялото растение нужните материали, обработва ги и ги връща обратно за храна на целия организъм. Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата.
към текста >>

При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука.
Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига.
към текста >>

Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност.
Но помощта в света трябва да дойде чрез нас! Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност. Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
към текста >>

39. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1.
към текста >>

Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида.
Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама?
към текста >>

За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа.
* Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
към текста >>

Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума).
В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
към текста >>

Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт?
към текста >>

Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите).
Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава.
към текста >>

Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава.
Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна.
към текста >>

Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
към текста >>

Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

40. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя.
За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа.
към текста >>

Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение.
С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите. трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр.
към текста >>

Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях.
А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа.
към текста >>

То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал".
Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг. академия на науките [3] Виж от него: „Революционери", 1924 год [4] Виж книгата му: „Българите в своята история".
към текста >>

41. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
към текста >>

Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание.
Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия.
към текста >>

Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем.
към текста >>

отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност.
към текста >>

Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана.
Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране.
към текста >>

42. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата.
Доставя се от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. Тези беседи говорят за пътя, по който можем да дойдем до хармоничния живот. Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра. Книга за живия Бог.
към текста >>

Една нова ценна книга, която ни въвежда в познанието на Висшата Магия.
Той ни посочва пътя на съвършенството, пътя за разкриване на висшите сили на познанието в нас, за свръхсетивния опит, за дейността на Всемирното Бяло Братство. Magische Einweihung – от Greg. А. Gregorius. Okkulter Buchverlag „Inveha", Kleiststr. 6 – Berlin. Една нова ценна книга, която ни въвежда в познанието на Висшата Магия. Тя е издание на Берлинската ложа на Братството Fraternitas Saturni. Разкошно издание в 8-а, 254 стр.: 4 фот. табл. изнасящи трудни магически положения; 20 таблици и 25 магически фигури. Цена 7.50 зл. Мк. в ленена подвързия.
към текста >>

Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход.
Тя е издание на Берлинската ложа на Братството Fraternitas Saturni. Разкошно издание в 8-а, 254 стр.: 4 фот. табл. изнасящи трудни магически положения; 20 таблици и 25 магически фигури. Цена 7.50 зл. Мк. в ленена подвързия. Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн. Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ. Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога.
към текста >>

Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ.
в ленена подвързия. Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн. Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ. Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога. Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул.
към текста >>

Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта.
Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн. Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ. Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога. Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева.
към текста >>

„Voile d'Isis" списание за висша наука, 36 год., декември 1931 година.
септ. окт. 1931. год. 25, № 15. Излиза а Chenay (Франция). „La Revue spisite beige", официален орган на белгийското спиритично общество, 37 год., дек. 1931. Излиза в Лиеж (Белгия). „Voile d'Isis" списание за висша наука, 36 год., декември 1931 година. „Annales du Spiritisme", год. 10, ноември 1931 г. Излиза в Рошфор-Сюр-Мер (Франция). „The Thorch", официален орган на канадското астрологично общество, год. 9, кн.
към текста >>

43. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата.
възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната.
към текста >>

Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може".
към текста >>

Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство.
към текста >>

Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото.
Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота.
към текста >>

За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука.
Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял.
към текста >>

Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване.
Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите.
към текста >>

Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост.
Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото.
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

44. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>

* * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б.
Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви.
към текста >>

45. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание.
Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които демонстрират едно или друго състояние в организма. Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко по-високо разбиране на живота. Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание. По-добре е да приемем, че не знаем още всичко, отколкото да отречем действителността, която сега още не виждаме. И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”? Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма.
към текста >>

В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката.
И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”? Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар. В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката. Трябва да се има предвид и едно трето обстоятелство, че всяка болест може да се изследва и лекува и от самия индивид. Всеки сам на себе си може да бъде лекар. Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм. За да се намерят здравните условия на живот в организма, изисква се и едно коренно изучаване на различните лични или индивидуални диети, като средства за лекуване. Също тъй от голямо значение за организма е и естественото му поддържане чрез светлина, въздух и вода.
към текста >>

За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе.
Забелязано е, например, колко естествено и непринудено иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад. Трябва ли сега да отречем, че тия наредби не ги дава самият организъм? В днешния век, един съвременен учен казва: „Човек е роден да бъде здрав! ” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе. Във всеки от тези случаи, човек трябва да започне от себе си. За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*) Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си.
към текста >>

Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм.
Във всеки от тези случаи, човек трябва да започне от себе си. За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*) Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ. Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена.
към текста >>

Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ.
За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*) Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ. Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън.
към текста >>

Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо?
Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства?
към текста >>

– Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда.
Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда?
към текста >>

Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ?
На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях. Па и самата аптека и лекарства се намират също тъй в самите тях.
към текста >>

Не е ли всичко това чудно и велико до висша степен!
Всички живи същества от себе си вътре черпят правила за хигиена и чистота при лекуване. При всяка рана животното само си прави промивката, с най-чистата дестилирана вода – слюнката, която те изваждат от природния склад на припаси и резерви, намираща се в самия им организъм, в слюнчените жлези. Със слюнката те промиват болното си място. Тя съдържа всички необходими елементи на дезинфекция и промивка. След това кожата при раната сама образува корица от клетки, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота. Не е ли всичко това чудно и велико до висша степен! Не е ли това природата на самия организъм? Не е ли това превръзката на вътрешния лекар на организма? Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ? Не, самият орган изпреварва всяка външна помощ, макар и дадена най-бързо.
към текста >>

46. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения.
Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената.
към текста >>

В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината.
Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка?
към текста >>

Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот.
Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини. Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно. Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе.
към текста >>

Пътят на науката и пътят на интуицията.
Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе. Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно. Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си.
към текста >>

Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати.
Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
към текста >>

Ще се разкрие и на съвременната наука някога.
Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите. Не ще сгрешим, ако кажем, че ръката се отнася към човека (микрокосмоса) тъй както се отнася човекът към вселената (макрокосмоса) големия свят. Или с други думи – големият свят е сложил своите сили и материали в малкия свят – човека, а човекът е сложил своите сили, материали и отпечатъци в ръката. Който разбере добре какво значи това, той ще знае да действува отвъд, в света на силите.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа.
Михаел Магическото значение на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество.
към текста >>

Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>

Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я.
Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого.
към текста >>

Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.
Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста.
към текста >>

48. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология".
И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят.
към текста >>

(„Парапсихология, науката за окултните явления”).
След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична.
към текста >>

В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно.
Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
към текста >>

От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
към текста >>

И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука.
Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията.
към текста >>

Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”.
Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света.
към текста >>

Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е.
И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама.
към текста >>

Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех.
Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена. Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори. Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
към текста >>

Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена. Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори. Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност.
Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика.
към текста >>

От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път.
Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата.
към текста >>

50. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество.
Д-р Ел. Р. Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани.
към текста >>

Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа.
Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина).
към текста >>

На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа.
По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци.
към текста >>

В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод.
Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод. [1]Гледай фиг. 3. - зданието с двата купола. [2]Гледай фиг. 1. [3]Гл. фиг. 2 - Вторият Гьотеанум, гледан от птичи поглед.
към текста >>

51. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем.
След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените.
към текста >>

И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония.
Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива. И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр. 52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината!
към текста >>

Ирисовата диагноза е една наука на бъдещето.
Препоръчваме тая драма на читателите си. Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева. Превод от III немско издание от Иванка Д-р Кадиева. Ирисовата диагноза е една наука на бъдещето. Хората не знаят и не обръщат внимание на всичкото онова богатство, което се крие в техните собствени очи. По очите се чете характера на човека, а по тънките нишки на ириса - неговото здраве, болести и болестните предразположения. Ето обекта на ирисовата диагноза. Върху тази област на четене скритото зад формата на окото и вида на ириса с неговите особености, едно от най-хубавите съчинения е това на Мадаус. Навремето „Житно Зърно" даде доста статии върху ирисовата диагноза; те бяха първите сочни кълнове на български по тези въпроси.
към текста >>

52. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Има на земята една ложа от учени, които се събират за разискване по разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.
към текста >>

И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.
Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове".
към текста >>

Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света.
То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя.
към текста >>

Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството.
те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ. Всички тия велики Братя, които работят, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”.
към текста >>

53. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме?
Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи.
към текста >>

Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите.
Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот?
към текста >>

54. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

РАДИЕСТЕЗИЯТА КАТО НАУКА Използуването на багетата (латински: virgula) и сидерическото махало в хидрологията, рудничарството и медицината, познато още от древни времена, днес е известно в науката под име радиестезия или радиотелурия, още: вибрационен метод за изследване и изучаване.
Инж. Р. Н. РАДИЕСТЕЗИЯТА КАТО НАУКА Използуването на багетата (латински: virgula) и сидерическото махало в хидрологията, рудничарството и медицината, познато още от древни времена, днес е известно в науката под име радиестезия или радиотелурия, още: вибрационен метод за изследване и изучаване. Днес необикновено внимание е отдадено в средите на учените и специалистите въобще за систематичното изучаване - на теория и практика - на радиестезията. Отделните специалисти образуват задруги и общества за по-лесна обмяна на съществуващите възрения. Така в Германия има международно дружество на багетистите и съюз за изяснение на багетизма. Тук с голям интерес в днешно време работи в това отношение културният инженер Д-р X. Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности.
към текста >>

В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ.
Тук с голям интерес в днешно време работи в това отношение културният инженер Д-р X. Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности. Той обширно разглежда ползотворната си работа в статията: „Моя метод за дренаж на водните жили (1927)". Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели. В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения. През 1932 г.
към текста >>

В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат.
Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели. В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения. През 1932 г. е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване. За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация. Освен това, издадени са били до края на годината няколко броя свой вестник; в него запознават своите членове с всичките новости и успехи в това направление.
към текста >>

Радиестезия или радиетелурия - според Моано, значи нова физическа наука за изнамерване на води, нафти, въглища, рудни жили и въобще всички тела, на основание еманацията на лъчи и вълни, подобни на Херцовите електромагнитни вълни.
В спис. „Земледлско радио" през 1931 г. известният френски специалист лекар Д-р Хенрих Моано обстойно разглежда и изнася, на основание на своето 18-годишно изучаване багетата и махалото теоретично и практично - своите ценни заключения за подземните води и радиотелуристите. Според него този научен проблем допълва историята на многото изнесени факти - случаи за търсене и изследване на вода, руди, нафти и др. В това отношение той е работил във франция, Швейцария, Италия, Испания, Румъния, Мароко, Алжир, Тунис, Мавритания, Сенегалия - 11 години с разни багети и е съставил уреда „радио-каптор", по аналогия на радио-приемателните станции за точното улавяне на вълни и лъчи. Радиестезия или радиетелурия - според Моано, значи нова физическа наука за изнамерване на води, нафти, въглища, рудни жили и въобще всички тела, на основание еманацията на лъчи и вълни, подобни на Херцовите електромагнитни вълни. Със сидерич. махало мнозина могат да произведат истински чудеса, като при това не забравят научната основа на това явление. Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г.
към текста >>

Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията.
В това отношение той е работил във франция, Швейцария, Италия, Испания, Румъния, Мароко, Алжир, Тунис, Мавритания, Сенегалия - 11 години с разни багети и е съставил уреда „радио-каптор", по аналогия на радио-приемателните станции за точното улавяне на вълни и лъчи. Радиестезия или радиетелурия - според Моано, значи нова физическа наука за изнамерване на води, нафти, въглища, рудни жили и въобще всички тела, на основание еманацията на лъчи и вълни, подобни на Херцовите електромагнитни вълни. Със сидерич. махало мнозина могат да произведат истински чудеса, като при това не забравят научната основа на това явление. Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база. Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
към текста >>

Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база. Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад.
И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
към текста >>

Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука.
период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
към текста >>

и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма.
към текста >>

Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>

Окултната наука може много да улесни в това направление.
Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот!
към текста >>

Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал.
към текста >>

56. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят.
Красивото писане ще развие любов към красивите линии, към художеството. А от там вглеждане в природата, в красивите й форми и съдържание, любов към тях, а впоследствие и към самата нея. Красивото в смятането, ще запитате? Красивото в смятането ще развие по-голямо внимание, съсредоточеност и впоследствие, в живота – честност. Красивото в пеенето? - Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят. Не може да се отрече, че естетическият вкус ще окаже влияние и върху изучаването на география и история, на граматика, геометрия, математика, гимнастика и пр. Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот. А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние.
към текста >>

Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот.
Красивото в смятането, ще запитате? Красивото в смятането ще развие по-голямо внимание, съсредоточеност и впоследствие, в живота – честност. Красивото в пеенето? - Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят. Не може да се отрече, че естетическият вкус ще окаже влияние и върху изучаването на география и история, на граматика, геометрия, математика, гимнастика и пр. Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот. А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея.
към текста >>

57. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния.
към текста >>

За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление.
Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера", явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие.
към текста >>

Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията.
През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет.
към текста >>

58. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света.
П. Г. Пампоров ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ Андрей Товянски На 27 септ. 1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват!
към текста >>

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват!
Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г.
към текста >>

Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
към текста >>

Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
„Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
към текста >>

Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>

Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
към текста >>

59. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Също така, човек сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр.
И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време. А в училището с помощта на по-знаещите, по-напредналите, то ще ги научи за няколко години. Също така, човек сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр. Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото.
към текста >>

Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр.
Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
към текста >>

И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
към текста >>

- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>

В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури.
към текста >>

* * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития.
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
към текста >>

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука.
От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
към текста >>

* * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар".
към текста >>

Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика".
към текста >>

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци.
Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромуел, сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф). * * * След Морена започва упадъкът на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но, тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействували, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма.
към текста >>

От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.
За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си.
към текста >>

Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме на страна въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения? Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.
към текста >>

Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.
Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо). Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател.
към текста >>

Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.
обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията.
към текста >>

През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция.
Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф.
към текста >>

На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.
Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф.
Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

61. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На неговото желание да се посве¬ти изцяло на науката, Косцюшко заявил: „Науката свети по-ясно от светкавицата и бие по-силно от гръм!
В 1797 г. Вронски заминава за Кьонигсберг, където следва право и философия и слуша Канта. Философията на Канта му е оказала голямо влияние и тя става изходна точка за неговата философска система. В 1799 г. Вронски заминава в Париж, посрещнат добре от Косцюшко и ген. Домбровски. На неговото желание да се посве¬ти изцяло на науката, Косцюшко заявил: „Науката свети по-ясно от светкавицата и бие по-силно от гръм! " Вронски се записва в пол¬ския легион в Марсилия и същевременно използува свободното си време в научни занятия. На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек.
към текста >>

Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си.
На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение.
към текста >>

Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта.
1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи.
към текста >>

Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката.
Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи.
към текста >>

Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма.
към текста >>

„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.
към текста >>

62. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими.
"Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме". Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния свят – "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата. Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното. Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими. Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните.
към текста >>

Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
към текста >>

63. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида.
към текста >>

"Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*.
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията".
към текста >>

"Теорията на любовта е най-високата наука".
"Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални.
към текста >>

64. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката.
Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на "Житно Зърно"). Затова, ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф. Ас. Златаров).
към текста >>

С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели.
Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на : 1) мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и 2) женски: Венера, Луната и, може би, Нептун.
към текста >>

Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф.
Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на : 1) мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и 2) женски: Венера, Луната и, може би, Нептун. Някои автори сметат, че Меркурий променя своето естество, като става електричен в мъжки знаци и магнетичен в женски.
към текста >>

Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептун, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични.
Въз основа на това обстоятелство, планетите се делят още на добри и лоши. Като добри обикновено се смятат Юпитер, Венера и Слънцето. Като зли - Сатурн, Марс и Уран. Луната, Меркурий и Нептун минават за неутрални. Впрочем и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептун, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични. "Изразите "добър" и "лош", "благотворна" и "неблаготворна планета" имат и в астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всека планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло". (Синдбад Д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък.
към текста >>

Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства.
"Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
към текста >>

65. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях.
към текста >>

Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях.
ние се свързваме с психичния, съзнателния живот у тях. Това ще внесе ново съдържание в разбирането на природата. с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот! И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното. Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия.
към текста >>

Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота!
Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
към текста >>

Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост!
към текста >>

66. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не става ли същото, впрочем, и днес в науката?
Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
към текста >>

Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката.
към текста >>

67. ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност.
Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно.
към текста >>

Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс.
Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал.
към текста >>

Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите.
Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>

68. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията.
То е сменяемостта или ритмиката. В макрокосмичния живот ние се натъкваме на тоя закон, когато наблюдаваме в обсега на вековете появата и изчезването на слънцата – вселенските центрове, около които кръжат планетни системи с многосложен живот, неизмеримо далечен по разстояние, а същевременно удивително еднакъв с живота, който познаваме тук, при нас. Структурата на космоса е атомистична, като за атоми приемаме тия отделни ядра – галактични, слънчеви и планетарни, между които има безнадеждна за нашата бедна представа пустота, но всички свързани в една обща, първична аура от сили, която е също извън обсега на нашия човешки поглед. Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили. За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията. Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години. След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение.
към текста >>

С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси.
След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение. До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане. С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност. С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси. Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот. Под знака на импулса и на инерцията се дирижира разгледания в началото живот на макрокосмоса под същия ритъм се въртят електроните около централното ядро на атома. Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи.
към текста >>

И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите.
За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти.
към текста >>

Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа.
Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>

69. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития.
По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743.
към текста >>

За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност.
Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик.
към текста >>

70. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При новия подтик към труда, последният ще бъде пълен с висша поезия.
Такъв труд раздвижва само плитките, повърхностните сили на душата. А онзи труд, в чиято основа е любовта, той привежда в активност всичките ù сили и заложби. Това е вече животът на пълния човек! Днес човек още не живее пълния живот, понеже целият той не участвува в труда! Възвишеното в него не взема участие в неговия труд. При новия подтик към труда, последният ще бъде пълен с висша поезия. Не само това, но и целият живот ще бъде пълен с поезия. Знае се от оня клон на окултната наука, наречен психометрия, че всеки предмет е напоен невидимо с мислите, чувствата и желанията на всички тия хора, които са. го изработили или са имали работа с него. Въз основа на това един сензитив, като пипа един предмет, може да говори много и много за лицето, което е носило предмета, може да опише сцени от неговия живот, може да опише неговите мисли, чувства и пр.. Да си представим, че някой произвежда един предмет с оглед на някои свои лични интереси. Този предмет ще бъде вече напоен с неговите обикновени мисли, чувства и пр.
към текста >>

Знае се от оня клон на окултната наука, наречен психометрия, че всеки предмет е напоен невидимо с мислите, чувствата и желанията на всички тия хора, които са.
Това е вече животът на пълния човек! Днес човек още не живее пълния живот, понеже целият той не участвува в труда! Възвишеното в него не взема участие в неговия труд. При новия подтик към труда, последният ще бъде пълен с висша поезия. Не само това, но и целият живот ще бъде пълен с поезия. Знае се от оня клон на окултната наука, наречен психометрия, че всеки предмет е напоен невидимо с мислите, чувствата и желанията на всички тия хора, които са. го изработили или са имали работа с него. Въз основа на това един сензитив, като пипа един предмет, може да говори много и много за лицето, което е носило предмета, може да опише сцени от неговия живот, може да опише неговите мисли, чувства и пр.. Да си представим, че някой произвежда един предмет с оглед на някои свои лични интереси. Този предмет ще бъде вече напоен с неговите обикновени мисли, чувства и пр. Който носи или употребява този предмет, той няма да почувствува нещо особено, от по-възвишен характер Но когато ти изработиш една дреха или друг предмет за оня, когото обичаш, ти си вложил в предмета вече най-благородното, най красивото и чистото от своята душа. И тогава тоя, който ще употребява този предмет, ще влезе в контакт с възвишените мисли и чувства, които си хранил в своята душа.
към текста >>

71. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

са, обаче, нещо реално за окултната наука.
Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле.
към текста >>

Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу".
Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война.
към текста >>

Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм.
Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет? Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа? Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи. Гореказаното е външно обяснение. Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма? Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси.
към текста >>

Има една висша правда, която прониква цялата природа и нейните закони са вечни и неизменни.
Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на народите, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления. Тогава ще имаме съвсем друго понятие за законите на историческото развитие. Ако турим силно концентрирана солна или азотна киселина в един съд, чиито стени се разяждат от киселината, то скоро тя ще разруши стените на собствения си съд. Нещо аналогично е с всяка проява на неправда, на насилие, извършено от кой да е народ. Този народ, подобно на киселината, подкопава и разрушава собствените свои устои. Има една висша правда, която прониква цялата природа и нейните закони са вечни и неизменни. Всеки индивид, всеки народ не е безотговорен да прави каквото иска в разумната природа. Той е свободен да прави каквото иска, но ще понесе последствията и ако се е отклонил от вечните закони, тия последствия ще бъдат най-малкото израждане, т.е. лишаване от условия за културно развитие. Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности.
към текста >>

72. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях.
Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си.
към текста >>

една твърде висша форма на аскетизъм.
Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува.
към текста >>

Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало.
Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон.
към текста >>

73. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза.
След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години! Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват! Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза. Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен. Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр.
към текста >>

И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта!
И той ги разбира. Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо. Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта.
към текста >>

И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука".
Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука". Учителят винаги е казвал: „Това, което ви говоря, опитайте го и след като го опитате, приемете го". Идва една епоха, в която човек ще има по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отвори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота и ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. [1]Виж статията: „Нови пътища в отглеждането на растенията", в сп. „Житно Зърно", год.
към текста >>

74. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото.
Философията на историята ни показва назначението и целта на човечеството. Като знаем предпоставките, трябва да бъдем слепи, за да не извадим заключението, че настъпва третата епоха на синтезата. Човечеството е достигнало до пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се осъществява само чрез делото. Защото делото е собствено истината, смисълът, назначението на Духа. Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще.
към текста >>

Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност.
Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново.
към текста >>

Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
към текста >>

Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота.
Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа.
към текста >>

Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде.
към текста >>

Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа.
Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята. Философията вместо чисто теоретическа – става практическа. Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото.
към текста >>

Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание.
„Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух.
към текста >>

Любовта е висшата сила.
Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
към текста >>

Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството.
Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода.
към текста >>

75. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм.
– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм. – Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм.
към текста >>

– Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм.
Нептун харм. – Необикновен, тайнствен живот; дисхарм. – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. II Аналогии за професия, занимание и пр. (по Морен и др.) Слънце харм. – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм.
към текста >>

– Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм.
– Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм.
към текста >>

76. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област.
Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина.
към текста >>

Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно.
Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове.
към текста >>

77. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.
към текста >>

Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.
към текста >>

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други.
към текста >>

78. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката.
Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката. Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони.
към текста >>

Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум.
Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща.
към текста >>

Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум.
Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея. Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност. Това показва, че човек има усет и някакво вътрешно ирационално „знание" и за неща, които са извън обсега на неговото имперично битие.
към текста >>

Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност.
Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит. Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея. В наше време става често спор за стойността ни импресионистичното изкуство. Ние също не сме на страната на безразборните драскачи, но в търсенията на искрените майстори да изразят динамичното от една страна и от друга свръхземното битие, има нещо, което заслужава голямо внимание и адмирация. Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност. Вторият главен път, по който тръгва енергията на аза, второто и най-стихийно отправление на вътрешната природа са чув¬ствата. И тоя огромен динамичен океан има своите клонки. Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото.
към текста >>

Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето.
И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота.
към текста >>

Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur).
Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония.
към текста >>

Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич.
най-малката общност между хората. Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост. (Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни.
към текста >>

79. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена.
Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе. Помириши едно цвете и благодари на разумната природа. Благодари и на цветето и кажи на Безграничния: „Досега не можех да Те виждам, а сега едвам надзъртвам, че Си в цветенцето". Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората. в човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена. Първото нещо, с което трябва да почнем отношенията си към хората, е да гледаме да открием нещо хубаво в човека. Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце. Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото.
към текста >>

Любовта е велика, необятна наука.
Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце. Ако някой те обича и те погледне или само помисли за тебе, той внася живот в теб. Да ни обичат хората, това значи да внасят живот в нас. Любовта е велика, необятна наука. Не чакай другите хора да имат хубаво отношение към теб, но ти да имаш хубаво отношение към тях. Ти искаш този, на когото служиш, да ти благодари, да те обича. Но той още спи. Не е пробуден. И като се пробуди, ще ти благодари.
към текста >>

80. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух.
По-късно се откриха химическите елементи като основни градивни части на видимия свят. Дотогава обсегът на човешкото знание се простираше в сферата на философията и вярата. Единствената загадка за ония времена бе философският (магическият) камък, с чиято помощ човек мислеше, че ще може да цари над материята. С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват.
към текста >>

Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново.
Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя. Живата природа, обаче, съчетава в себе си, както неорганическата материя, така и органическата — светът на растенията и животните.
към текста >>

В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота.
Яйчната клетка съдържа в себе си зародишна органическа форма. Кристализирането (зараждането) на дадена форма зависи напълно от времето и условията. Времето със своя ритъм създава условия за изявяването на динамичното в природата в строга закономерност. А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез физиката — чрез законите на триизмерното. За нас става ясно, че триизмерният свят в природата е подчинен в органическото царство на едно по-висше измерение, което се проявява не статично, а динамично чрез времето. В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота. Последният е вложен във физическия свят, като го прониква, обгръща и организира. Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.
към текста >>

81. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3.
Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие.
към текста >>

Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото.
Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов.
към текста >>

И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта.
към текста >>

82. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско место в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането[1]. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века, науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм.
към текста >>

Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века, науката за дишането се издигна до подобаващата висота.
От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско место в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането[1]. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века, науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво.
към текста >>

Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>

83. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След 25 до З0-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини.
Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав”. В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер и философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до З0-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Талес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене. В ново време, след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф. Валенгин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога." След 30 годишно мълчание в Литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада.
към текста >>

започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода.
В ново време, след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф. Валенгин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога." След 30 годишно мълчание в Литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг на 55,1 кг — значи 16,3 кг, което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни." Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание.
към текста >>

Най-висшата организмова форма на земята е човешкото тяло.
Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз", нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над нисшото, води по пътя към съвършенството. Най-висшата организмова форма на земята е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете"— прие за себе си дълги пости. В тях той извиси духа си до Бога и победи света. Той каза на учениците си: „Дерзайте, Аз победих света," а на изкусителя рече: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което изхожда из Божиите уста”... ------------------------------------------------------------------------- [1] Използувано съчинение — Д-р Отто Бухингер: Лековитото постене и неговите помощни методи като биологичен път.
към текста >>

84. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите. Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл.
към текста >>

Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света.
Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

85. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1.
към текста >>

Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания.
V .Piob. Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания. Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението.
към текста >>

Интересно е, че и друг един изследовател — Кльоклер — идва до сходното схващане за една „условна свобода на волята" в своята „Астрологията като опитна наука", която биде издадена и снабдени с предговор от проф. X.
Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина". Но, тук се изправя един съдбовен проблем — тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център — следователно свободен — в рамките на един общ детерминизъм." Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен, който ги носи по точно определен път. Интересно е, че и друг един изследовател — Кльоклер — идва до сходното схващане за една „условна свобода на волята" в своята „Астрологията като опитна наука", която биде издадена и снабдени с предговор от проф. X. Дриш през 1927 г., когато се яви и „Тайната на Нострадамус" от П. В. Пиоб.
към текста >>

86. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов.
Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас.
към текста >>

От едно висше гледище животът е висша красота.
Ние сме в едно от светилищата на Рила. Като че ли околните скали са стените на древен храм. Прекарваме тук няколко часа и все повече Рила ни разкрива чара на своите селения. Но ето, като че ли езерата, върховете, храстите, тревичките, цветенцата — всичко оживява и почва да ни говори тихо в глъбините на душата: „Не очаквай щастието само в далечното бъдеще, поне ти си потопен в него, само че стани буден, за да го осъзнаеш. Почувствувай величието и красотата на настоящия миг. От едно висше гледище животът е висша красота. Чувствувай се щастлив, когато видиш едно камъче; в него виждай красота, която до сега не си могъл да видиш. Върху него е писана историята на миналите векове. Ако можеш да четеш по него, то ще ти разкаже чудните истории, на които е бил свидетел. Чувствувай се щастлив, че можеш да видиш една тревичка, понеже в нея е съсредоточена мъдростта на цялото небе. В нейния строеж е участвувала великата небесна наука.
към текста >>

В нейния строеж е участвувала великата небесна наука.
От едно висше гледище животът е висша красота. Чувствувай се щастлив, когато видиш едно камъче; в него виждай красота, която до сега не си могъл да видиш. Върху него е писана историята на миналите векове. Ако можеш да четеш по него, то ще ти разкаже чудните истории, на които е бил свидетел. Чувствувай се щастлив, че можеш да видиш една тревичка, понеже в нея е съсредоточена мъдростта на цялото небе. В нейния строеж е участвувала великата небесна наука. По нея можеш да съдиш за дейността на Великите Строители в света. Бъди винаги такъв, какъвто си тук в тия чисти места! " Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му. Като че ли от хилядолетия те са чакали този велик празник, който да оживи вековната тишина, що цари тук И тихо се носят словата на Учителя над тия свещени места: „Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Тя е висшата проява в човешкия живот.
към текста >>

Тя е висшата проява в човешкия живот.
В нейния строеж е участвувала великата небесна наука. По нея можеш да съдиш за дейността на Великите Строители в света. Бъди винаги такъв, какъвто си тук в тия чисти места! " Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му. Като че ли от хилядолетия те са чакали този велик празник, който да оживи вековната тишина, що цари тук И тихо се носят словата на Учителя над тия свещени места: „Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Тя е висшата проява в човешкия живот. Единственото нещо, което може да облагороди човека, е Любовта. И ако обичаш, животът ти ще се оправи. Силата на човека седи в Любовта. Човек като обича, преди всичко ще бъде здрав. Всичко в света зависи от Любовта, която имаме към Великата Разумност в света.
към текста >>

87. DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Един народен представител за мисията на българите В печата Лазар Попов излезе със статия, която завършва така: „Месиянство – ето вечния лозунг на нашето битие." Този въпрос трябва да се разгледа от едно дълбоко гледище. Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които влага в общочовешката съкровищница. От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр. Всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И според мястото на органа в организма, народът има специална мисия в общочовешката култура. Всеки народ има мисия и в това отношение всеки народ е ценен, но той трябва да съзнава своята мисия, своето предназначение в живота на цялото човечество. Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък. Мисията на българския народ – от исторично гледище разгледано— се вижда, че е духовна.
към текста >>

Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост.
********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер. В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание. За българския културен читател тия две книги са два нови свята, с които ще има възможност да се запознае непосредствено. Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост. Препоръчваме тия две нови книги на всички наши читатели. Зовът на Малайските джунгли от Гарвет Уелс, книга 1 от новата библ. „Нови хоризонти", издание на Жорж Кьосев. Ц. 40 лв., стр. 214, фр. формат.
към текста >>

88. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Официалната наука дава два отговора: случайността е единият.
Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека.
към текста >>

Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета.
Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
към текста >>

Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно.
Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете.
към текста >>

Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване.
към текста >>

Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие.
Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората.
към текста >>

Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството.
Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството!
към текста >>

89. МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък.
към текста >>

За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен.
към текста >>

И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем.
Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото.
към текста >>

Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено).
Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е.
към текста >>

Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото.
Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
към текста >>

Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път.
Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него.
към текста >>

И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло.
След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи.
към текста >>

Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на човека", "Осъзнаването на човека" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи. Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на човека", "Осъзнаването на човека" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
към текста >>

90. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници.
Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
към текста >>

Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности.
към текста >>

Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства.
Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства. Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието.
към текста >>

При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното.
По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна.
към текста >>

Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните.
към текста >>

А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове".
"Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица". "Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр.
към текста >>

Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността.
То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост.
към текста >>

Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти.
към текста >>

Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово.
А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр. Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие. То, по начало окултно, ще ни доведе неизбежно, между другото, и до някои от древните схващания, но не вече като литература или легенда, а като една реална действителност, с която новите музиканти ще творят новата музика на едно ново човечество.
към текста >>

91. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ.
Сл. Камбуров РАСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Пътищата за повдигането, развитието и усъвършенствуването на човешкото съзнание на физическия мир са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – се състои в качественото подобрение и усъвършенствуване на физическото тяло и специално нервната система, вторият – вътрешният – в преорганизирането на нашето астрално и ментално тяло. В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата.
към текста >>

Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят.
В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му.
към текста >>

Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия.
нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето.
към текста >>

92. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани.
От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение. Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина. Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие. Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване. Затова тези думи: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" крият в себе си една от най-великите мистерии.
към текста >>

Разбира се, съвсем на друго мнение е науката.
„И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Това библейско твърдение се приема на вяра от всички религиозни хора, които считат Библията за свещена книга. Това за тях е така, те не търсят доказателства. Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености.
към текста >>

Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба.
Това библейско твърдение се приема на вяра от всички религиозни хора, които считат Библията за свещена книга. Това за тях е така, те не търсят доказателства. Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък.
към текста >>

Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство.
Това за тях е така, те не търсят доказателства. Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога.
към текста >>

Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое.
Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
към текста >>

Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия".
към текста >>

Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека.
Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>

93. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
към текста >>

Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни.
към текста >>

И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек!
Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум.
към текста >>

и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето.
И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др. Историята на витализма от Аристотел до Ед.
към текста >>

94. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това е хубаво, така ние градим наука, развиваме ума си, разбулваме отчасти истината — фактите, законите и принципите, които са легнали в устройството на нещата, на битието.
И ...в края на краищата нищо не доказваме, защото същественото в живота не се нуждае от доказване. Каква нужда от доказване има Бог, Бащата на нещата, видими и невидими? Каква нужда от доказване има светлината, която ни разкрива живота и го прави красив във всичките негови прояви. Каква нужда има да доказваме съществуването на въздуха, без който ние не можем нито една минутка да просъществуваме. Ние можем да правим анализ и да установим естеството на въздуха, на водата, на хляба и на всичко, което ни заобикаля. Това е хубаво, така ние градим наука, развиваме ума си, разбулваме отчасти истината — фактите, законите и принципите, които са легнали в устройството на нещата, на битието. Ала след като направим най-щателни изучавания, винаги има нещо, което ни се изплъзва, което не можем обхвана нито в нашия мисловен разбор, нито в епруветката на изследването. Има нещо, което се изплъзва и то тъкмо туй същественото. Като изследваме въздуха, ние можем да го разделим на съставните му части, ала нито една от тях сама не може да върши службата на въздуха. В него има точно определени отношения от съставните му части и тъкмо тези отношения с външен израз на туй, което ни се изплъзва от изследването. Когато един химик чрез смесване на разни елементи и съединения получи едно друго съединение, ние казваме — това е туй и туй съединение.
към текста >>

Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр.
Нашата мисъл е да посочим, че Той ни се изплъзва винаги от нашето наблюдение, и че Той е главно наша постоянна среда и живот. Тъкмо затова, че ние „живеем и се движим" в Него и в Неговите прояви, ние не можем да го установим на пръв поглед. А Той е във всичко, вътре и около всичко в Природата. Той я одушевява, одухотворява. Духът на нещата, неуловимото, това е Той. Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр. и пр. Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат.
към текста >>

Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум.
Затова старите кабалисти Го наричат „Ен-Соф" (Безкрайният). Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
към текста >>

В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила.
Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек.
към текста >>

Това е науката на 19. век.
Истинските окултни ученици, които са истински мистици и светии, са винаги готови да отидат на кладата заради Бога. Защото те са едно с Бога и те не умират. А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички. Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати?
към текста >>

В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното.
Защото те са едно с Бога и те не умират. А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички. Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене.
към текста >>

То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях.
Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него". „Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си.
към текста >>

Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота.
Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176). Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота. При много случаи ние не забелязваме тази проява, защото живеем в нейните закономерности, но когато тя стане при неизвестни нам случаи, тогава ние виждаме една проява, която сме свикнали да я назоваваме чудо и чудеса. Всички дремещи чакат днес чудеса, за да се убедят, а не могат да видят Великия Разум в хармонията, закономерността и целесъобразността, които съществуват навсякъде в Природата”. И да добие убеждение, все пак, човек се нуждае от жива опитност за Бога, за Неговите прояви, за вечността на живота и съществуването на духовното, на отвъдното. По тия въпроси ще говорим друг път. Тук само ще изтъкнем, че човек може да добие връзка с Живия Бог, тъй като Той има „специални отношения към всяко същество" (Учителят).
към текста >>

95. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно.
Освен това, пристанището всяка година пада на известна дълбочина. Такива факти има наблюдавани и на много други точки на земната повърхнина. А някъде се забелязва бавно издигане на земната повърхнина. Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини. Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев.
към текста >>

Окултните науки се усвояват само тогава, когато се отстрани от тях сензационното и се разбере, че те целят да ни разкрият проявите на висшата Разумност в природата, живота и човека.
237, ц. 100 лв. Тази книга е много полезна с всевъзможните практически познания, поместени в нея. Между другото са дадени известни глави, съдържащи кратки познания по окултните науки — астрология, френология (всъщност по физиогномика), хирология и др. Разбира се, всичко поместено от окултните науки е толкова малко и бегло, че никой не бива да си въобразява, че това е достатъчно за тяхното усвояване. Окултните науки се усвояват само тогава, когато се отстрани от тях сензационното и се разбере, че те целят да ни разкрият проявите на висшата Разумност в природата, живота и човека. Съобщава: Д-р Е. К. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева.
към текста >>

96. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много.
Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
към текста >>

Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
към текста >>

Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно.
При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености?
към текста >>

Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания.
към текста >>

97. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата.
Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори.
към текста >>

А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа.
Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа. Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов! И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог! Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр.
към текста >>

Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр.
Защото тя го обича! Любовта й дава крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа. Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина.
към текста >>

Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа.
Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа. Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина. А това изсушава човешкия ум и сърце. Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък.
към текста >>

98. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника.
И тази героичност не е такава, както в други епохи. В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на нисши инстинкти и подбуди. Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек.
към текста >>

И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек.
Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото. Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието.
към текста >>

Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза.
Тя може да бъде само една подсилваща форма на изявленията на този дух. И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него. Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват нисши чувства. Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и човеколюбиви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение. Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза. И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички.
към текста >>

В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време.
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време. И ако отделната личност не придобие тези върховни човешки качества, колко ще бъде тя тогава полезна на общността, на народа си, а заедно с това и на цялото човечество? Има висши повеления, на които човек и общността трябва да служат, за да дойдат новите дни на светлина, Правда и Свобода, за да дойде Любовта между хората на земята.
към текста >>

99. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Мисли по повод художествените изложби на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? — Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието.
към текста >>

Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Мисли по повод художествените изложби на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? — Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник?
към текста >>

В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо.
Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? — Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр.
към текста >>

Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми.
Що е изкуство? — Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа.
към текста >>

Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига.
У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно.
към текста >>

Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
към текста >>

Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата.
В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството.
към текста >>

Висшата душа в човека се освобождава от всички окови.
От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа. Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата.
към текста >>

Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост. * В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното.
към текста >>

100. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

малка брошура "Науката и възпитанието".
Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции.
към текста >>

В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората.
Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа.
към текста >>

Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто.
Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е.
към текста >>

В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл.
Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици.
към текста >>

"Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е.
Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие.
към текста >>

Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога.
Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота. Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес.
към текста >>

До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж.
към текста >>

Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот.
То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.
към текста >>

Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука.
При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието.
към текста >>

То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо!
към текста >>

НАГОРЕ

0.61596393585205