Търсене в текстове за 'Виждане на Христос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 361 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават.
към текста >>

Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви.
към текста >>

Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт. Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните негови прояви на принципите, очертани от Великия Учител.
към текста >>

2. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат.
отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им.
към текста >>

- „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос.
Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там.
към текста >>

Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
към текста >>

3. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И Христос е техният градинар.
Аз имах време да се нарадвам на щастливата среща. Откак избухна кървавият катаклизъм, който опустошаваше Европа, не се ли обръщаше печално сърцето ми към този човек ? Малко след като минахме Фонтенебло, Андреас прекъсна мълчанието. Той каза между другото: – Външните блестящи действия са ценни, но делата, които само Бог вижда, ги надминават. Първите са цветя, а вторите - семенца. И Христос е техният градинар. Вторите извършват само тези, които знаят да мълчат. Познаваш ли хора, които знаят да мълчат? – Да. – Да, всеки мълчи, но тъй, че съседът му да забележи, че той крие една сензационна истина. Андреас се засмя леко и продължи: – Има едно вътрешно или умствено мълчание.
към текста >>

Хайде, до виждане.
– Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж. Да, аз бях на земята, в Париж. Вървях от страни на един непознат.
към текста >>

4. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
към текста >>

Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания.
Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
към текста >>

Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим.
Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек.
към текста >>

5. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш.
Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност.
към текста >>

Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес.
към текста >>

— Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни.
Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния. Здравето—това е правата мисъл, то е първичното, чистото, истинното. А как побеждават благородните, топлите чувства! Достатъчно е с ъгъла на очите си да те погледне човек с любвеобилни чувства, ти ще се разтопиш.
към текста >>

6. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си.
Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност. Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието. Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание.
към текста >>

Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство.
Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието. Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота.
към текста >>

Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд.
Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици. Това е времето, когато хората искаха да изразят цялото си вътрешно съдържание в един реверанс, в един жест и в една усмивка. Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд. Тхният възход съвпада с възхода на научната мисъл, с пробуждането и копнежа към далечното и романтиката. Ето в общи линии пътищата, из които мина човечеството по линията на изобразяването. Изобразителните изкуства, както всяко изкуство, са огледало на вековете. Те най-ясно от всички други ни показват възходите и слизанията. Те ни запознават с вътрешната интимна страна на творческия трепет, т ни убеждават, че във всички времена и народи чрез изкуството човекът е давал израз на себе си и е очертавал пътищата, по които е възхождал неговият дух.
към текста >>

7. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.
към текста >>

На останалите Христос говореше с притчи.
Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята?
към текста >>

Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>

Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
- За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му.
към текста >>

На изпит по духовно виждане.
Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни! Милка Кралева 1 Ев. Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
към текста >>

8. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
към текста >>

Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
към текста >>

9. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане.
Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират.
към текста >>

От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др.
Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които, недорасли да схванат в „Дух и Истина“ тяхното учение и да го приложат, се от-делят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат неверници, неправоверни, сектанти.
към текста >>

Когато Христос излекува болния от 38 год.
(продължение от брой 25). Като става въпрос за лекуване болести по духовен път, ний искаме в свръзка с това да кажем няколко думи и за произхода на болестите. Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело?
към текста >>

И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота?
И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони. Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата!
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.
Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н.
към текста >>

За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота. Този процес, както казах, е към своя край, и по нататък в това направление не може да се отиде.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“.
Защо е това така? Защото егоизма и себелюбие то служат като ръководна нишка в живота на човека. Всеки постъпва и живее тъй, както за него да бъде по-добре, без да иска да знае дали с това не вреди на другите. Дошли сме до там, че всеки прави лошо на другите и всекиму другите правят лошо. Така е било преди Христа, така е и днес, две хиляди години след Него. Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“. Това е новото, което е точно противно на старото. Но уви, ние се ръководим все още от старите правила и напразно носим името християни. И тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота.
към текста >>

Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек.
Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни. за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието.
към текста >>

Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя.
Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни. за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път! И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода.
към текста >>

Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието.
Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни. за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път! И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода. Ще заживеем в съгласие и взаимоломощ, като любещи се братя и сестри. Т. Чаушев Към дело! Затихват последните отзвуци от голямото вълнение във връзка с посещението на България от Т. В.
към текста >>

Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
към текста >>

Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата.
Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си.
към текста >>

Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света?
към текста >>

И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията!
Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света.
към текста >>

И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди.
Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги.
Друго предварително условие за това непосредствено познание, обаче, е изучаването на окултизма от втора ръка, т. е. чрез изучаване знанията н опитността, добити от другите. Известни окултни сили са необходими, за да можем непосредствено, лично да изследване въпросите, отнасящи се до състоянията на човека преди раждането му и след смъртта, но никой не трябва да мисли, че не може да придобие осветление по тези въпроси, поради това, че не е развил в себе си окултни способности. Както един човек може да получи знания за Африка или като отиде там лично или чрез четене на описанията, дадени от изследователи, които са били там, също така, той може да посети свръхфизическите области, ако има тая възможност. или пък да проучи това, което други, имащи тази възможности, излагат като резултат на техните изследвания. Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги. Истината е вечна, и стремежа към нея трябва да бъде вечен. Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните. (следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание.
към текста >>

Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа.
Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос.
към текста >>

Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна.
към текста >>

Навсякъде е Христос.
Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени.
към текста >>

Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.
Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че Христос е един от старшите братя на човечеството.
Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.
към текста >>

Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал.
И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие.
към текста >>

Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.
А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари?
към текста >>

Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това.
Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“.
към текста >>

Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма.
Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване).
към текста >>

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Христос възкресе!
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 123 - год. VII. Севлиево, 24 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Христос възкресе! (К.) Любов, Създател (стихове от Олга Славчева) Агни Йога (Д-р Ал. Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината!
към текста >>

Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе!
към текста >>

Христос възкресе!.
Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе! .. . Доброто победи злото! Истината победи лъжата!
към текста >>

Христос възкресе!
Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе! .. . Доброто победи злото! Истината победи лъжата! Правдата победи неправдата! Светлината победи мрака!
към текста >>

Христос възкресе!
Доброто победи злото! Истината победи лъжата! Правдата победи неправдата! Светлината победи мрака! Любовта победи омразата!... Христос възкресе! Имайте вяра! Радвайте се, вий, които се стремите към светлината: вий, които, макар и обгърнати в мрака на нощта, правите всички усилия да се освободите и се стремите към доброто. Радвайте се вий, които сте натоварени с тежкото бреме на живота. — Радвайте се пред тоя велик символ, пред тая велика Истина: Идва времето за вашето възкресение! Идва времето на вашето освобождение!
към текста >>

Христос възкресе!
Това е сянката на живота, през което трябва да преминем, за да възкръснем в светлината на радостта, свободата, величието и успеха!.. Това е гроба, след който идва възкресението! * И тъй, нека имаме вяра! Нека имаме пълна, абсолютна вяра във великата Мъдрост и Любов на Този. Който движи съдбините на Мирозданието, Който ни е създал и изпълнил с живот и Който е поел върху себе си грижата да ни изведе в Царството на Вечната Светлина. Христос възкресе! И ние така един ден ще възкръснем от гроба на днешния ограничен, пълен със страдания разочарования и неуспехи живот. И нашите души ще възкръснат в светлината на Правдата, Истината и Любовта. Ще се освободим от жилото на греха и смъртта! Този е смисъла, това е значението на великия символ на Христовото възкресение. Този е Пътя, по който ние трябва да минем и ще минем — пътя на страданието и на последвалото го възкресение — за да увенчаем дадения ни от Бога живот.
към текста >>

Христос възкресе!
И нашите души ще възкръснат в светлината на Правдата, Истината и Любовта. Ще се освободим от жилото на греха и смъртта! Този е смисъла, това е значението на великия символ на Христовото възкресение. Този е Пътя, по който ние трябва да минем и ще минем — пътя на страданието и на последвалото го възкресение — за да увенчаем дадения ни от Бога живот. Това е бъдещето, което ни очаква! Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! К. Любов В душата ми се благодарност лес За всички Твои чудни добрини. В душа ми някой тихичко си пее И радва се на всичките Ти дни. Ти слънце мое, на живота чуден! Ти род си мой, приятели и всичко!
към текста >>

Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание.
Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой. Нима това е християнството: да се пазят традициите? Нима християнството и убийството са съвместими? Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание. Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят.
към текста >>

Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му.
Нима това е християнството: да се пазят традициите? Нима християнството и убийството са съвместими? Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание. Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят. Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите, умовете и сърцата на своите бащи и деди. Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега.
към текста >>

Христос говори и сега.
и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят. Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите, умовете и сърцата на своите бащи и деди. Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят? Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие.
към текста >>

Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие.
Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят? Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие. Днес ако дойде Христос и послуша какво се проповядва, дълго би се чудил на голямата ни изобретателност, как всичко сме съумели да изопачим. Защото той проповядваше: „не съдете“, а днес има хиляди съдии и съдилища, които в негово име съдят и осъждат. Той проповядваше да не се кълнем („Ей казвам ви: да не се кълнете нито в небето, нито в земята“), а днес ни учат да се кълнем с и в Евангелието. Той проповядваше мир и братство, а днес християните оправдават войната. Днес съществуват касапници, където се вършат убийства всеки ден, а в писанието се казва: „Не убий“.
към текста >>

Днес ако дойде Христос и послуша какво се проповядва, дълго би се чудил на голямата ни изобретателност, как всичко сме съумели да изопачим.
Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят? Ако днес Христос дойде отново на земята да проповядва мир и братство не знам дали няма да бъде настанен в някоя килия в някое бетонно подземие. Днес ако дойде Христос и послуша какво се проповядва, дълго би се чудил на голямата ни изобретателност, как всичко сме съумели да изопачим. Защото той проповядваше: „не съдете“, а днес има хиляди съдии и съдилища, които в негово име съдят и осъждат. Той проповядваше да не се кълнем („Ей казвам ви: да не се кълнете нито в небето, нито в земята“), а днес ни учат да се кълнем с и в Евангелието. Той проповядваше мир и братство, а днес християните оправдават войната. Днес съществуват касапници, където се вършат убийства всеки ден, а в писанието се казва: „Не убий“. Днес съществуват разни заведения, които явно или тайно подравят и рушат здравите устои на един смислен и разумен живот.
към текста >>

Виждане с царя, Цена 20 лв.
Годишен абонаменти 20 динара. Адрес: ул. Кралица Наталия, №23 а, Белград На планината, приказка от Любомир Лулчев. Съдържание: Ученикът и пътниците, Ученикът и малката, Малко магия. Царят иска да знае, След думи — дъга, Народния съд. Виждане с царя, Цена 20 лв. В обявлението поместено в няколко от миналите броеве на в-ка ни, цената погрешно е съобщена 30 лева. Книгата може да се достави от автора или от редакцията ни. Татковите приказки за нея, от Бенита, стр. 50 — цена 5 лв. Доставя се от Heвена Неделчева, бул.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН!
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: През огън! Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това.
към текста >>

Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти.
Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги. Това е огънят на Божията любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането, ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове.
към текста >>

Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети.
на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид.
към текста >>

„Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен.
По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога.
към текста >>

че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата.
В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа.
към текста >>

Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее.
към текста >>

И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“.
в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
към текста >>

Христос от 2000 години насам е все между хората.
Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести.
към текста >>

И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее.
Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта.
към текста >>

И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят.
Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия.
към текста >>

В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
към текста >>

И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В.
е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма: „Да любиш ближния си като себе си“.
Никое същество изобщо не го прави. Има едно първично, божествено чувство у всяко живо същество. което не му позволява да яде само себе си. Това божествено чувство, което хората и животните са достигнали да познават едва като инстинкт за самосъхрана е една абсолютна мярка. И тази мярка не се отнася само лично до всяко същество, а има отношение към всичко живо. Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма: „Да любиш ближния си като себе си“. Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана. Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот.
към текста >>

Но виждане има само когато е пробудено съзнанието.
В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят.
към текста >>

Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието.
Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят. това е една среда, чрез която душата се проявява; музиката е среда, чрез която по-висшия свят може да се прояви.
към текста >>

Когато Христос дойде втори път на земята.
Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир. Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Младенецът иде!
Ти си на прага на новата епоха. А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите. Христос казва: „Младенецът иде! “ Кой е този младенец? — Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес.
към текста >>

И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората.
И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества.
към текста >>

Христос искал първо тях да събуди, а после хората.
Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума.
към текста >>

И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага.
Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в.
към текста >>

И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка.
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в. „Братство“ С този брой започваме деветата годишнина на в. „Братство“. Нека по тоя повод кажем няколко думи за неговия досегашен живот и развитие. Започнал, преди осем години, в Севлиево, като малък периодичен лист, който се поддържаше от доброволните вноски на читателите си, в.
към текста >>

Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир.
Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото.
Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората. Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
към текста >>

Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина.
В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека.
към текста >>

И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят.
Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш.
към текста >>

Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена.
. . Така се минаха няколко години. Един ден дойде брат ми от Германия да ни види. Биси бе на 13 години мисля. Още щом я погледна, спра се и дълго не сне поглед от нея. Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена. Той отпътува. Дните и годините минаваха. Биси растеше и хубавееше. Бе нежна и който я виждаше не можеше да остане равнодушен. Започнаха да я искат.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос е едно съединително звено.
Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието. Например, хората не разбират Христа както трябва, вследствие на което се отнасят с непослушание към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има вече 500 милиона християни, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят.
към текста >>

Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос всичко е казал вече.
Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали те наистина следват Неговото учение. Други хора минават за будисти, вярват в Буда, но не изпълняват неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос всичко е казал вече. Не, по думите му ние съдим другояче Той казва; „Много още има да ви кажа, но не сте още готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си? “ Ако отидеш в една православна църква, ще те питат православен ли си. Ако си православен ще те приемат.
към текста >>

Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век.
Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е.“ Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее? Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде! И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите.
към текста >>

И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш.
Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее? Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде! И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси. Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята Дали някой е правоверен или не е, и този въпрос не може да се разреши на земята.
към текста >>

За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите.
Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде! И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси. Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята Дали някой е правоверен или не е, и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само когато отидем при Бога.
към текста >>

Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен?
И тогава само думите на Христа могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя справедливостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща.
към текста >>

Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то?
Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя справедливостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри. Само едно ви не достига — любов ви трябва. Днес хората се оплакват от любов, но тя е неразбраната любов.
към текста >>

Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят.
С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов.
към текста >>

Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света.
Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта.
към текста >>

Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството.
В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово.
към текста >>

И затова Христос казва: За този час дойдох.
В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цветята.
към текста >>

Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път.
Ако храните едно дете със здрава, доброкачествена храна, то ще бъде здраво и ще се развива добре. Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива добре, няма да расте. Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги.
към текста >>

— Довиждане.
Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане. Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят.
към текста >>

— Довиждане.
А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане. Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят. А, освен това, като че ли обикновено занаятчията и работникът е по-буден в духовно отношение, по-идеен, по-лесно може да долови и възприеме великите истини на живота, отколкото търговеца и чиновника.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г.
Дървото (стих.) – Д. Антонова. Душата на славянството и полският месианизъм – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Разумният живот. (из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г. Събев Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Изложбата на българските художници в Белград – П. Г. П. Неизбежното – S. Дните на годината – S.
към текста >>

София — Изгрев ____________________________________ Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си.
Заради любовта на нашия баща, да обичаме и себе си. Така само ще вършим Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят. 6-та неделна беседа от Учителя, държана на 7 ноември 1937 г 10 ч. пр. об. София — Изгрев ____________________________________ Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови ще страдат. * Големи страдания идат в света. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? —В деня Господен.
към текста >>

„Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето.
Небето не е място, а е състояние на съзнанието, на живота — то е най-високият израз, най високото състояние на съзнанието, на живота. Материална, физическа граница между небето и земята няма. Небето е тук и навсякъде, гдето съществува възвишен живот. Когато човек живее в любовта, той живее в небето. Не трябва да търсим небето на друго място или да го очакваме в друго време, а трябва да го създадем в себе си тук и сега. „Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето. За невидимият свят Що е човек. в своето сегашно състояние, та да мисли, че той знае и вижда всичко? Човешкото око и човешкото ухо долавят само една съвършено малка част от вибрациите на светлината и звука. Следователно, невидимото съществува. Има състояния на материята, които не могат да бъдат схванати от зрителният апарат на човека.
към текста >>

ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света.
В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т.
към текста >>

Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието.
По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае.
към текста >>

До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно.
Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае. Почти всякога нещата в света, било вън от нас или у самите нас, ни се откриват само тогава, след като дълго сме ги търсили.
към текста >>

познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане.
До като за едни света е бял, за други е чер, жълт, червен и т. н. Зависи от къде гледа човек и колко вижда. Един е светът за овчаря и друг за поета, за художника, философа или учения. Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек. Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите.
към текста >>

Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп.
Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек. Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване.
към текста >>

„Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф.
Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите.
към текста >>

„Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др.
Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата представя принципа на виждането и познанието.
Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството. Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
към текста >>

Тяло на любовта. Христос.
Живата природа. Великото Всемирно Братство. Четирите неща. Учител. Ученик. Свещеният огън. Тяло на любовта. Христос. Както се вижда от съдържанието, тя засега почти всички по-важни въпроси от духовния живот на човека. Тя дава, тъй да се каже, един общ поглед върху онова безгранично цяло, което се изрича Учение на Всемирното Братство. Нека нашите приятели направят всичко възможно за широкото разпространение на тази книга всред всички среди на нашия народ. __________________________ Бележка: Книгата „Учителят говори“ е съставена от Георги Радев (1900-1940) по редактирани от него избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно. ХРОНИКА По случай сбирката си — братска среща — кооператорите от кооперация „Братско дело“ — централа гара Раковски, поздравявате всички братя и сестри и им пожелавате ползотворна работа на Божията нива.
към текста >>

22. -

Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора.
„Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили. Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“: „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод.
към текста >>

Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство?
Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“: „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си!
към текста >>

Тази наука я знаеше Христос.
— Във въздуха има доста масло. Онези които дълго употребяват по 50, по 100 грама ориз на ден и са здрави. Със сто грама масло ти половин година можеш да живееш. Със 150 грама кашкавал ти цяла година можеш да живееш. Това е наука. Тази наука я знаеше Христос. Той с пет хляба нахрани 5 хиляди души и 12 коша останаха. Откъде дойде този хляб? — От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът.
към текста >>

Христос знаеше закона.
Това е наука. Тази наука я знаеше Христос. Той с пет хляба нахрани 5 хиляди души и 12 коша останаха. Откъде дойде този хляб? — От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото Той вярваше, и обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината. Всеки човек, който живее по същия закон.
към текста >>

Вие казвате: Христос можеше.
Той с пет хляба нахрани 5 хиляди души и 12 коша останаха. Откъде дойде този хляб? — От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото Той вярваше, и обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината. Всеки човек, който живее по същия закон. същото може да направи. Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става.
към текста >>

Христос е Адам.
И мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува? Той носи последствията. Какъвто е бащата, такива са и синовете. Яков наруши онази хармония на Адам и евреите вървят по пътя на Якова. Те трябва да напуснат Якова ида се примирят с Христа, да приемат Христа. Христос е Адам. Те трябва да се върнат. И докато евреите не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога, а не да живеят за себе си, и да изоставят тази идея да заповядват на света те няма да се спасят от страданията. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога, който изпълнява волята на Бога. За в бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение.
към текста >>

Аз ще го нарека новия Адам Христос го нарича Син Човешки.
Само в закона на любовта ние можем да се очистим. Защо ще искате да влезете в оня свят без любов. Че единственият оня свят е света на любовта. Сега на всички вас пожелавам Словото във вас да стане плът, да се въплъти. Най-първо, ако трябва да си изберете един идеал с който трябва да живеете, кой е той ? Аз ще го нарека новия Адам Христос го нарича Син Човешки. Той ще дойде да съди. Синът Божи ще дойде в света. Кой е синът Божи? — Онзи, който всякога обича хората повече, отколкото те са го обичали? Кой е Синът Божи?
към текста >>

Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието.
Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
към текста >>

23. -

Учителя Христос победи злото.
Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде!
към текста >>

ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос.
Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената! Издигнете учителя! Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал! ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос. Христос се роди като евреин, но обичаше всички хора от всички народи. „Любете враговете си! “ — учеше Той. За човека с велико сърце, за човека, който обича, врагове не съществуват. За него всички хора от всички нации са чада Божии и любими братя и сестри.
към текста >>

Христос се роди като евреин, но обичаше всички хора от всички народи.
Издигнете жената! Издигнете учителя! Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал! ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос. Христос се роди като евреин, но обичаше всички хора от всички народи. „Любете враговете си! “ — учеше Той. За човека с велико сърце, за човека, който обича, врагове не съществуват. За него всички хора от всички нации са чада Божии и любими братя и сестри. Когато омразата съществува и владее в човешките сърца, тогава и врагове съществуват.
към текста >>

Ако днес Христос беше между нас, неговото велико сърце щеше да обгръща със своята любов всички.
„Любете враговете си! “ — учеше Той. За човека с велико сърце, за човека, който обича, врагове не съществуват. За него всички хора от всички нации са чада Божии и любими братя и сестри. Когато омразата съществува и владее в човешките сърца, тогава и врагове съществуват. Ако днес Христос беше между нас, неговото велико сърце щеше да обгръща със своята любов всички. Той не би се определил нито с една от воюващите страни. Той само би обичал и жалил всички. Той само би страдал за нещастията на всички хора — от всички народи. Той би казал на всички: — Обичайте се и ще имате мир и щастие на земята. Земята е обща и неделима, също тъй, както слънцето и въздухът са общи и неделими.
към текста >>

Така би казал Христос на хората от всички нации, ако беше днес между нас.
Той би казал на всички: — Обичайте се и ще имате мир и щастие на земята. Земята е обща и неделима, също тъй, както слънцето и въздухът са общи и неделими. Само омразата дели хората и ги въоръжава едни против други. Но от това деление никой не печели, а всички губят. Изкоренете омразата от своите сърце, заживейте с любовта и ще видите, че сте едно, че носите само различни имена, но всички сте едни и същи хора. Така би казал Христос на хората от всички нации, ако беше днес между нас. Великото сърце, което обема в своята любов всички хора от всички народи — това е най високият идеал за човека и човечеството. Като се стремим и приближаваме към тоя идеал ние ще се приближаваме към мира и щастието. А има ли нещо повече да липсва на човека и човечеството днес отколкото мира и щастието в живота? Във всеки човек трябва да се роди великото и любещо сърце. Всеки да обича другите и да работи за техните блага.
към текста >>

Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота.
е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов.
към текста >>

. . Христос!
Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея.
към текста >>

24. -

Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос.
Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто. Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения. Те все още са свързани с тежките вериги на безброй досега извършени престъпления.
към текста >>

Христос стои зад всичко това!
Човек трябва да влезе в новия свят с чисто чело, свободен от сенките и престъпления на миналото. Затова са именно днешните страдания: Светът трябва да се претопи за да се излее на ново. Всичко старо трябва да изгори, за да даде път на новото. Само огънят може да направи това! Его защо, ние трябва да гледаме без страх без съмнения и колебания на това, което става. Христос стои зад всичко това! Дълговете на човечеството трябва да се разплатят. Обърканите сметки трябва да бъдат оправени. Убежищата на злото трябва да изгорят. Заблужденията трябва да бъдат прогонени. И тогава, върху така разчистения терен Бог ще положи основите на истинското Ново .
към текста >>

Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб.
Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята.
към текста >>

25. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За Белия Христос, от Силвен Хо. III.
Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I. „Слепите“ или мистицизмът на новото време (с портрета на Мо-рис Метерлинкъ). II. За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище.
към текста >>

Чуване цветове и виждане тонове. Прев.
Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор.
към текста >>

ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ — Христос в нас — Разбиране и прилагане.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. КНИЖНИНА. Година 4, Брой 5 (ноември 1925 г. - март 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ — Христос в нас — Разбиране и прилагане. Статия от X 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 3. ЧАНГ-КИАЙ (Превод) 4. АНГЕЛСКА АЗБУКА (по Маргарита Хогингер) 5.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
към текста >>

„Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос.
И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35.
към текста >>

Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия.
Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал.
към текста >>

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>

Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност.
Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа. Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други.
към текста >>

Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>

Христос иде сега, но иде по друг начин.
Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача.
към текста >>

Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане.
Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът.
Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва.
към текста >>

А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е.
Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот. И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите.
към текста >>

Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане.
от английски: В. Каназирев Проф. Ю. Нестлер. ХИРОМАНТИЯ ТЪЛКУВАНЕ НА ЛИНИИТЕ (Продължение от кн. I) Два големи принципа се борят в човека: съдбата и собствената воля. Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане. Линията на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята. Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида.
към текста >>

Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“.
Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
към текста >>

Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта.
3) 27. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието!
към текста >>

Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око.
Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ. Видѣния и съзерцания.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос.
Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос?
А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно.
към текста >>

Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>

Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него.
Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде!
-—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк! И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца. Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им.
към текста >>

Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8.
Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна. Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8. Когато волята е посветена на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9. Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата. Разумът вижда чрез волята. Ако волята е здрава, то и схващането е вярно. Бог е казал: „да бъде светлина“ и светлината стана.
към текста >>

Тиверий ежедневно е могъл да умре на Капри, когато Исус Христос доказа своята божественост и безсмъртието си даже в кръстните страдания на Голгота.
Страхуването е само мързел на волята и затова общественото мнение клейми страхливците. 20. Постигнете да се не боите от лъва, и тогава лъвът ще се бои от вас. Кажете на скръбта: „аз искам да ми бъдеш удоволствие“, и тя ще ти стане удоволствие; даже повече от удоволствие — щастие. 21. Желязната верига може да се скъса по-лесно, отколкото една верига от цветя. 22. Преди да обявите некого за щастлив или нещастен, узнайте, какво е дало направление на неговата воля. Тиверий ежедневно е могъл да умре на Капри, когато Исус Христос доказа своята божественост и безсмъртието си даже в кръстните страдания на Голгота. Превела: М. Недялкова. __________________________ 1) Истинското име на автора, известен маг, е Алфонс Луи Констан (1810 — 1875 г.). Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване.
към текста >>

Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване.
Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За Белия Христос, от Силвен Хо. III.
Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I. „Слепите“ или мистицизмът на новото време (с портрета на Мо-рис Метерлинкъ). II. За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище.
към текста >>

И Христос не би повдигнал такава грешница.
— Казал съм й, че тая жена е умряла. Той произнесе думите „тая жена“ с такава злобна ненавист, че на мен стана дори жално. Той имаше вид на напуснат, измамен мъж. Можех ли да го подозирам в престъпление? Една майка, която е хвърлила на произвола на съдбата детето си, заслужава по-малко състрадание, отколкото една паднала жена. И Христос не би повдигнал такава грешница. Няма да разказвам за нареждането на стаите; всичко бе изрядно и скъпо, но без всякакъв вкус. В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо момиче, с черни коси, отпусната назад, на висок стол. Очите й бяха затворени и изглеждаше като че ли спи и не чува нищо. Осветлението в стаята бе нещо рядко, великолепно, въздухът най-чист, но там нямаше това, което дава живот: милувки, щастие. Ламберт се наведе над дъщеря си и тихо й каза: — Марио!
към текста >>

До виждане!
— Тъй, тъй, почнах да хитрувам аз — не се вълнувайте. Нека да говорим за дъщеря ви. Днес, според мене, тя е малко по-добре . . . Аз ще замина пак преди обед. До виждане! Като се върнах у дома, заварих там очакващата ме госпожа Ламберт. Тя веднага ме запита: Сега съгласен ли сте да ми помогнете за спасението на дъщеря ми? Аз отговорих утвърдително. Но когато ми каза, какво иска от мене, аз се уплаших: тя искаше да влезе през нощта в стаята на дъщеря си. Как можех да я заведа там?
към текста >>

„Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос.
Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се! Смили се! “ О, тя се изтръгва вече! Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек? „Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ . „Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години. Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той? Детето на Лудата сляпа плаче все по силно и по отчаяно. От що?
към текста >>

За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ.
Това е и изходното начало, което са си поставили мистиците на новото време. Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
към текста >>

над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик.
Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна.
към текста >>

Белият Христос!
Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед.
към текста >>

И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос.
Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания.
към текста >>

Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота.
По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота. Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан. Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди.
към текста >>

Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да!
Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека. А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да!
към текста >>

Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това.
Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението. Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна. Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна.
към текста >>

Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той.
Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос.
към текста >>

И неговият носител — това е Белият Христос.
Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители.
към текста >>

А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност.
Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо.
към текста >>

Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
към текста >>

Бьоме впервал твърдо в историческия Христос.
Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях.
към текста >>

Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост.
че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение.
към текста >>

При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо.
към текста >>

Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо.
Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето.
към текста >>

Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“.
При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот. В историята за Марта и Мария, последната е „избрала по-добрата част“, понеже тя, отдалечена от домашните грижи, на спокойствие, събрала сили, които, употребени правилно, са били в състояние да извършат в няколко секунди много повече от онова, което Марта е могла да извърши с много-дневните си трудове и мъки. Марта се изнурявала, Мария се въздигала и усилвала. Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение.
Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество.
към текста >>

А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава.
Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл.
към текста >>

Затова и Христос е казал: „блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден“.
Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения. Ако при тях ние, със земята, се попаднем в низходящата степен, цялата слънчева система ще угасне и нашето слънце ще потъмнее, а ако се намерим във въз- ходещата степен, енергията на слънцето ще се удесетори, поради което животът на земята ще стане невъзможен. При тия изключения всеки човек трябва да бъде готов. Затова и Христос е казал: „блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден“. И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „новото небе „ и „новата земя“ т. е. новото човечество (гл. 21;1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците и ще съдят всички за делата им Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живеел много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто-милионна част.
към текста >>

И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас.
И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „новото небе „ и „новата земя“ т. е. новото човечество (гл. 21;1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците и ще съдят всички за делата им Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живеел много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто-милионна част. И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас. Крайно време е всички да съзнаем необходимостта да прегърнем законите на любовта и братството и да ги приложим в живота. В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен.
към текста >>

Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр.
Както казахме, умрелият е подобен на един новороден. Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща.
към текста >>

Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес.
Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню.
към текста >>

Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е.
Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука. Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума. Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети идеи. Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността. Мирът на сърцето се явява като последица от търпението и вярата.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие".
Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла.
към текста >>

Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът!
. . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици. де чезнеха кат пламъци, рой 6лензве-зарници — и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърце .
към текста >>

Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини.
Кая-Бурун, Ямболско. П. Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора.
към текста >>

Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство.
Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св.
към текста >>

Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта.
Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи.
към текста >>

Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св.
Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св. Дух я наставлява, укрепява, ръководи. Църквата не познава владици, архиереи, деспоти. В нея има само служители на словото, на оправданието, на свободата, на братството. Всеки, който има повече духовни дарби, Трябва да служи, но не и да властва. Църквата е голям организъм, който съвместно се моли, труди, получава откровение, общува с Бога.
към текста >>

Христос, косми от главата на Ив.
* * * Българите приемат християнството в кристализирана византийска форма. Какво е било византийското православие в IX в.? Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго. Християните считали, че иконите могат да ходят, да говорят, затова ги назначавали за възприемници при кръщението. В Цариград се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис. Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието.
към текста >>

Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв!
Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство.
към текста >>

Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване.
Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма. В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си.
към текста >>

Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени.
към текста >>

В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува.
Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува. — Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава? Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери.
към текста >>

Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии.
О възхитителен човешки дух, толкоз чудно интелигентен, какво ти липсва още? Да, липсва ти само съзнанието на твоето величие и на твоята дребнавост. Съзнай своето величие! Защото тук, на земята, има други твои представители освен материалистите, които сами не съзнават себе си. От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността!
към текста >>

Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие.
Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“.
към текста >>

Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“.
“ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“. Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение на изследванията на Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите на мислите и специално върху светлинните действия на молитвените формули. Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр.
Авторите на евангелията, посланията и пр. не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

Христос е космично същество.
не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области.
към текста >>

Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос.
Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
към текста >>

Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
(„Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е. един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия.
към текста >>

Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа).
Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки.
към текста >>

Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му.
И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
към текста >>

У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур.
Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим.
към текста >>

Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът.
Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите. Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът. И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света!
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуване цветове и виждане тонове. Прев.
Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор.
към текста >>

Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“?
Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна.
към текста >>

Когато стане това, Христос ще заживее в нас.
В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел.
към текста >>

Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни.
Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му. Приготвяне на тъмна стая Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае. Тук на кратко ще разкажа, как е правел това Райхенбах. Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни. Едно затъмняване, каквото правят във физическия кабинет при някои опити, е съвсем недостатъчно за изследване на ода. Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим 1/4 час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно.
към текста >>

Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността.
Некои след два часа стоене още не виждат нищо. Райхенбах е почвал да се съмнява в тяхното зрение. И след 2 часа едвам почвали да забелязват слаба светлина. И чак след три часа виждали добре всички одични явления и то пропорционално на своята сензитивност. Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види. Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността. Обаче, по някой път влияят странични обстоятелства, както ще видим по-долу. Има сензитиви, които и след третия час още не виждат, и чак след четвъртия почват да виждат слабо и едвам след петия час виждат добре. За да се поясни казаното, ще приведа един пример за несериозно отнасяне към въпроса. Един виенски професор по физика приготвил набързо тъмна стая и поканил 16 свои студенти, които не видели никаква одична светлина в кристала, магнита, човека и пр. Един от тези студенти после дошъл при Райхенбах, именно Едуард Ф.
към текста >>

От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина.
Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“. Разните сензитиви са на различна степен сензитивни. От друга страна, върху сензитивността влияят разни условия. Един и същ сензитив при разни настроения ще има различна сензитивност.. Сензитивите имат периоди на по-голяма възприемчивост. Това е във време на менструация, бременност и кърмене. От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина. Последната може да бъде толкоз слаба, че и най-силно сензитивният да я види с голяма мъка, след дълго стоене в тъмна стая. А тя може да бъде толкоз силна, че да се види много лесно. Един пример: самият Райхенбах не бил сензитив. Той не виждал нищо в тъмна стая. Но имало е случай на толкоз силна одична светлина, че и той я виждал.
към текста >>

Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои.
при събуждане) од в стаята. Може да се познае веднага след влизане на сензитива в тъмната стая, дали той е в притежание на увеличена или намалена сензитивност. Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си. Заедно със стоене в тъмна стая възприемчивостта на сензитива постепенно се усилва и като достигне до максимума, такава си остава до края на опита. Този максимум е по-висок при висока сензитивност и по-низък при слаба. Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои. По някой път се случват флуктуации (колебания) в зрителната способност. Напр., г-ца Ацмансдорфер твърде добре виждала в тъмна стая светлината, излизаща от кристала и магнита, които държала в ръката си. По едно време тя заявила, че престанала да вижда и че е в пълна тъмнина. Учуден, Райхенбах я попитал за подробности и за причините. И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда.
към текста >>

При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед.
И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда. И това се повторило в същия ден неколко пъти. Това е ставало и с много други сензитиви, чиито имена Райхенбах изброява в „Сензитивния човек“. Сензитивите виждат и със затворени очи, но с отворени по-добре. Одичната светлина виждат и слепите, както напр., дърводелецът Болман. При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед. Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви. И Райхенбах споменава в отговора си до Либиха сензитиви с желязно здраве. Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността. Сензитивите, с които Райхенбах е имал работа, са били 162 души, от които 67 жени и 95 мъже.
към текста >>

Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои.
Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно. Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички народи. После с тях, казва той, могат да се обяснят много места из германската митология, дето се разправя за призраци. Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои. А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната.
към текста >>

Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая.
Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки. Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено.
към текста >>

Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание.
Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас. Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр.
към текста >>

Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр.
Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас. Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват.
към текста >>

Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода.
Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това.
към текста >>

А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват.
Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр.
към текста >>

От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството.
Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние.
към текста >>

Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството.
Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние.
към текста >>

Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
към текста >>

Телепатическо виждане и чуване. 7.
Волята, действаща без думи без никакво знак и на разстояние. Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството.
към текста >>

Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния.
Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството. А отделите в II-ия том са следните: 1.
към текста >>

Виждане на бъдещи събития.
Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството. А отделите в II-ия том са следните: 1. Изложените факти в първия том доказват ли необоримо съществуването на душата? 2. Двойниците на живите Опитни явявания. 3.
към текста >>

Виждане на сцени на умиращи и на умрели на разстояние.
Производителната мисъл на образите, проектирани на разстояние. Психична кинематография. Сенсориални телепатически пренасяния. 4. Явления на умиращи преди смъртта. 5. Изявления на умиращи преди смъртта. 6. Виждане на сцени на умиращи и на умрели на разстояние. Чувания от същия характер. 7. Различни изявления, които предхождат смъртта или я известявате. Лични предвиждания на умрели на определени дати. Признаци. 8. Умствени възбуждания на разстояние за умрели или за злополуки (без физически явления). 9.
към текста >>

Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр.
И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“. Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите.
В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика.
към текста >>

Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства.
Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове.
към текста >>

„Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората.
Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле.
към текста >>

Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“.
Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
към текста >>

Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос.
Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век.
към текста >>

като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания.
Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“.
към текста >>

В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз.
В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д.
към текста >>

и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II.
към текста >>

Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“.
Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри?
към текста >>

Яснотата във виждането е присъща на жената!
че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
към текста >>

Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената!
Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
към текста >>

Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“.
Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим.
към текста >>

В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата.
Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за любовта и братството.
Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. II. Телепатическа проекция в момента на смъртта! III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15. Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня.
към текста >>

Дойде Христос.
За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото?
към текста >>

И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат.
към текста >>

Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек.
такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем.
към текста >>

Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8.
Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина? Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8. Кое доказва истинността на това учение? Факта, че даже и малките деца го възприемат и разбират. Този беше опита, който Исус даде. Малките деца не могат да разбират никаква догматична теология. 9. Що е догматична теология?
към текста >>

От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12.
Що е догматична теология? Догматична теология е редица от теории, поставени на местото на Христовото учение. 10. Защо толкова хора напускат църквата или правят напразни опити да се съединят с нея? Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея. 11. От какво произлиза това? От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14.
към текста >>

Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13.
Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея. 11. От какво произлиза това? От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така?
към текста >>

То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14.
От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината?
към текста >>

Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос?
Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17.
към текста >>

Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16.
Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник?
към текста >>

Що значи да бъдеш Христос?
Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38.
към текста >>

Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта?
Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението? То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил. 39. Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта? Не може. 40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално? Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41. Що е грях?
към текста >>

Христос — духовният човек. 63.
Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61. Кое изразява сбора от човешки заблуждения? Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек. 63. Как може човечеството да се роди изново? „Както в Адам (заблуждението) всички умряха, така трябва в Христа (истината) всички да бъдат живи“. 64. Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син?
към текста >>

Кой и какво беше Исус Христос?
Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек. 63. Как може човечеството да се роди изново? „Както в Адам (заблуждението) всички умряха, така трябва в Христа (истината) всички да бъдат живи“. 64. Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67.
към текста >>

Организира ли Христос някаква църква?
Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той? Той основа едно духовно царство, в което царува любовта. 83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца? Тя е съвършенството.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства.
към текста >>

Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах!
към текста >>

Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини!
. . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1).
към текста >>

Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата.
към текста >>

Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition).
Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно.
към текста >>

Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли?
Но винаги така е било с всички нравствени, философски и религиозни системи, които светът познава. С течение на времето тези глупости сами падат и великите истини по-ясно блясват. Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими. Ние имаме сведения за такова излекуване от всички времена и във връзка с всички религии. Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“.
“ И Папюс се задълбочавал в мислите си. Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки.
към текста >>

Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти.
Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни. Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави. Това се отнася до сили може би по-спиритуалистични, отколкото на нашия дух и за да бъдат хванати и овладявани, възможно е, че ще трябва да се заемем най-напред с нашето собствено одухотвотворяване.
към текста >>

„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ.
Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“.
Случаи от прераждане в България (съобщава Д. Л. Доганова) и II. Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“. И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“. И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ.
към текста >>

И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде.
Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
към текста >>

Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта.
„Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“. А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат. Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаване... ________________________________________ 1) Le Grand Arcane ou I Occultisme devoile, par Eliphas Levi. Paris. 1921 Стр.
към текста >>

Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.
Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“. А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат. Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаване... ________________________________________ 1) Le Grand Arcane ou I Occultisme devoile, par Eliphas Levi. Paris. 1921 Стр. 37 ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор1) Ден след ден дохожда той си отива пак. Приятелю, иди и занеси му ти едничко цветенце от моите коси. И ако те попита, кой е тоя, който му то праща, моля те, не казвай му ти мойто име: идва той и си отива пак.
към текста >>

Когато пристигна, тя бе потънала в магнетичния сън и каза да не влиза в стаята й, докато не каже: „аз вярвам, че Исус Христос е бил истински Син Божи, роден от Отца преди всички векове“.
Всеки петък пращаха да го викат, по нейно искане и макар че за дохождането си той да употребяваше цели седем часа. Тя казваше в съня си: „той иска да го викам и ако не сторя това, той убожда с игли известни растения в избата си, за да ме подчини по-сигурно и да ме накара повече да страдам и се измъчвам. Трябва самата аз да му пиша! “ И тя му писа през съня си, изпратиха писмото и той дойде. Той имаше мрачен, груб, отвратителен вид, с големи блестящи очи. Когато пристигна, тя бе потънала в магнетичния сън и каза да не влиза в стаята й, докато не каже: „аз вярвам, че Исус Христос е бил истински Син Божи, роден от Отца преди всички векове“. Той направи това и тя му позволи да влезе, но не му продума нищо. Тя пожела, когато е будна, да пазят да не хваща ръката й, както той искаше да прави, но препоръча да не му говорят за това, за да не го предизвикат. Съобразиха се с нейното желание, но напразно. Той хвана ръката й и тя тутакси се сви и сгърчи толкова ужасно, че не бе възможно да я повърнат в нормалното й състояние, макар да я ругаеха и магнетизираха. Тя падна в сомнамбулизъм и каза да по- топят ръката й в течеща вода и после да я умият с топло вино.
към текста >>

Хартман: „Чуване цветове и виждане тонове“ в Всемирна Летопис, год.
(Следва) _______________________________________________________________________________ 1) Вж. Кабалистическата карта на Кунрзда и обяснения на Кабалата за сефиротит (Веем. Летопис, год. I. кн, VIII.) 2) Вж. по тоя предмет статията от проф. Хартман: „Чуване цветове и виждане тонове“ в Всемирна Летопис, год. II, кн. V. 3) Вж. „Символика на цифрите“ в Всемирна Летопис, год. II. кн. 6 — 7.
към текста >>

Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа).
Художникът твори интуитивно, но нищо произволно u случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: В тях има необходимост (т. е. строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос е казал: „спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът да те предаде съднику, а съдникът — на слугата, и те хвърлят в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант (Ев.
Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв! Нищо скверно нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията ! Идеалната кауза иска идеална работници ! Крайно време е да се пристъпи към дело. Защото ако мине срока за помирението, ще бъде вече късно. Христос е казал: „спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът да те предаде съднику, а съдникът — на слугата, и те хвърлят в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант (Ев. Матея, 5; 25 — 26)“. Всеки изминал ден, без да се работи в тая посока и за тая цел, е за винаги изгубен ден. И държавните глави, и правителствата на славянските народи с длъжни да се проникнат само от тая мисъл: мир, любов и братство във всеславянското семейство, и да работят денонощно и неуморно за по-скорошното й осъществяване. Само като се реализира това велико дело, ще настъпи и новата ера, ще изгрее новото слънце и новият живот за човечеството, на чело на което стои Славянството! Духът Божи се проявява само в мира и любовта, чрез тях той носи новия живот.
към текста >>

Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз.
Но ако сърца нямате, то поне напрегнете вашия разум и разберете, че злото не е тъй далеч от злото! 7. XII. 1923 г. Попово Мистична алхимия Sedir. Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив! Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада.
към текста >>

Едно едничко същество в тая необятна вселена носи печата на вечността: това е Словото — Христос.
Все пак един ден те ще завършат пътуването си, чрез едно трансформирано сливане в съществото на някой бог. Макар че всички тия храни, както и много още други, които тук не изброяваме, да са временни, макар и да не сме в състояние всецяло да ги погълнем, макар че и тяхното приемане е само една школа, без да имат те некаква абсолютна цена, въпреки всичко това, ние трябва да ги приемем. Те имат право на нашата обич; те се нуждаят от нас и ние от тях; чрез тях ние развиваме нашето умение, нашия такт, вкуса си, чувствата си, волята си, разума си, любовта си и всички ония нужни органи, чрез които един ден ние ще вкусим всички видове блаженства. Но не бива да забравяме, че всичко създадено носи печата на преходността. Поради това, да се не обвързваме с тях, а да ги отглеждаме, да ги обичаме, да им служим, защото те са средства, дадени нам само за известно време, които ще трябва да оставим в добро състояние и по-работоспособни на ония, които идат след нас. Едно едничко същество в тая необятна вселена носи печата на вечността: това е Словото — Христос. Всяко нещо си носи надписа; и то разкрива природата и свойствата си само на тия, които умеят да дешифрират. А това, което херметизмът нарича астрологически знаци и съответствия — те са само бледи лъчи от буквите на тия надписи. Тех само детето на Бога може да чете. Те си оста- ват не само йероглифи, но и са невидими даже и за най-висшите адепти. Тия последните блуждаят в сферата на сенките и не виждат друго, освен сенки; истинското и реалното е скрито за тях.
към текста >>

Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот.
Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява.
към текста >>

Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той.
Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит.
към текста >>

И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит.
Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов.
към текста >>

Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад.
Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето. А да следваш Бога, то не значи едно просто присъединяване към Него, чрез ума или чувствата си. Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията. Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила. Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси.
към текста >>

Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил.
Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи. Но да ги не мразим: това са служители, старци вече, но те са били скъпи служители. Всичко в нас е в движение, всичко у нас е временно, всичко отхожда. Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца. Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. V.) Портретът на ясновидката Дълго време преди да почна да я лекувам магнетически, г-жа Хауфе бе толкова напълно сомнамбулна, че по-късно ние останахме с убеждението, какво периодът на будността й е у нея привиден. Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си. Тя казваше, че черпи живот от въздуха и от нервните излъчвания на другите, без тия последните да губят нещо от себе си.
към текста >>

Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето.
Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год.
към текста >>

Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал.
Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна.
към текста >>

Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане.
По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури.
към текста >>

Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него.
В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й. Тя често виждаше в една чаша с веда лицата на ония, които щяха да дойдат при нея. Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им. След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“. Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият.
към текста >>

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея.
Школите на класическото образование са вървели по крив път. Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване. Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия. Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това.
към текста >>

В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата.
Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно. Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение. В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата. Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време? Как се фабрикува бъдещето? Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване.
към текста >>

Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.
От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна. Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше .
към текста >>

Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX.
Но най-сетне, нека приемем това, ако желаете. Туй е, следователно, настоящето, реалността. Признайте, че то не е много съществено. Понеже времето не съществува в само себе си и се измерва в ума ни само чрез нашите усещания, веригата на събитията е като настоящето, което се развръща и, виждайки това развръщане, нищо не ни пречи да турим волята си, да играе своята роля в него. Проблемата не остава от това по- малко сложна и любопитна едновременно. Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX. Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности. Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати. Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития. Ето това писмо: Марокско управление Общи Сгради Главен инженер.
към текста >>

Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето.
Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата. Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства. ____________________________________________________ 1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж. и моите „Etudes sur l’Astronomie“, т.
към текста >>

Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята.
се озова между софийските членове на Бялото Братство, където същия ден отговаряше през сълзи на питанията на софийските си събратя, какъв е той и какво е тяхното общество, така: „чувствам се като у дома! По-добро обяснение за нашето общество в Чехословакия как да ви дам? Обърнете се към себе си, вижте вашето общество, такова е и нашето.“ Мисията на чешкия ни събрат е да обиколи южните славяни, за да се запознае с съществуващите в славянските страни духовни движения и близките към тях, и да покани желаещите съмишленици да участват в събора, който ще стане в Моравия, през дните между 1 — 14 юли т. г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството. „Защото, според Pr. Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко. Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота.
Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15. Духовна опитност. 16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
към текста >>

Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>

Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт.
към текста >>

Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
към текста >>

Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
към текста >>

Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса.
Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
към текста >>

“ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“.
Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“.
към текста >>

Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект.
И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот.
към текста >>

А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“.
“ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте.
към текста >>

Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос.
Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния.
към текста >>

Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити?
Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните. Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир. Тъй като Той е Господарят на овчарите, то Неговите овци са свободни.
към текста >>

Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон.
Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа. Обор с четири грапави стени, мръсен под и покрив от плочи.
към текста >>

Това е същински обор, дето се роди Христос.
С цветенцата ведно: бели, червени, жълти, сини. Всичко увехна, изсъхна, взе бледния цвят на сеното. Волове понесоха дома мъртвото обилие на май и на юни. Сега тия сухи треви и цветя, които все още миришат, са в яслите. Говедата ги преживят с големи, черни бърни, и мокрият тор тори пак слънчевите ниви. Това е същински обор, дето се роди Христос. Най-„бедното“ място е първата стая на едничкия чист, роден от пречиста Дева. Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци. Той имаше за люлка — ясли, където добитъци дъвчат дивните цветя на пролетта. Не случайно се роди Христос в обор. Не е ли и светът един голям обор, където човеците гълтат най-хубавите, най чисти неща и ги превръщат в тор, — на земята, дето и най-силните благовония не могат да потулят вонята на тора.
към текста >>

Не случайно се роди Христос в обор.
Говедата ги преживят с големи, черни бърни, и мокрият тор тори пак слънчевите ниви. Това е същински обор, дето се роди Христос. Най-„бедното“ място е първата стая на едничкия чист, роден от пречиста Дева. Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци. Той имаше за люлка — ясли, където добитъци дъвчат дивните цветя на пролетта. Не случайно се роди Христос в обор. Не е ли и светът един голям обор, където човеците гълтат най-хубавите, най чисти неща и ги превръщат в тор, — на земята, дето и най-силните благовония не могат да потулят вонята на тора. Една нощ Исус се яви, роден от пречиста Дева. Между човеците той дири най-простите и децата — и още по-прости от тях — домашните животни. Магарето и волът видяха да коленичат пред тях мнозинствата. Народът на Исуса, който Йехова освободи от робството на Египет, народът, който пастирът остави сам в пустинята, за да се възйеме с молитва до небето, поиска от Арона да му излее златен вол за поклонение.
към текста >>

А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете.
Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди. Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса. Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея.
към текста >>

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
към текста >>

Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята.
Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство.
към текста >>

При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
към текста >>

Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр.
Сега ще цитирам един пример за узнаване на бъдещето не насъне, а само когато биваше в сомнамбулно състояние. На 6 юли 1827 г.. след като стоя известно време неподвижна, тя каза: „аз виждам Н. на месечината, макар и да живее още на земята, но аз го виждам там, като че ли там е бил по-рано. След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им.
към текста >>

Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления.
Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет. В Шотландия мнозина вярват, че дарбата на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така.
към текста >>

Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката.
Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение. (Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В. И. Крижановская1). Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина.
към текста >>

Или, по-вярно, довиждане на онзи свят!
Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
към текста >>

Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах.
Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван. Разбирате ли какво значеше това? аз писах тутакси на Дик и му изпратих моя портрет като го замолих да го покаже на другаря си.
към текста >>

И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат.
И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какво завещание остави Христос на човечеството?
Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността? И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото.
към текста >>

Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън!
- „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х.
към текста >>

Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят.
Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г.
към текста >>

—Дали е пророчество или предвиждане от духовните обитатели на фаталното бъдеще, и по какъв начин и закон могат да знаят това, не зная.
След 9-и юни 1923 година, някои от присъстващите на сеанса в София, на 5. и 6. II. с. г. ми писаха: „поздравяваме Ви със сбъдването на пророчеството на 6. II. т. г.“. —Дали е пророчество или предвиждане от духовните обитатели на фаталното бъдеще, и по какъв начин и закон могат да знаят това, не зная. Но, за сега, само излагам фактите, като посочвам и свидетелите. Съобщава: Cm. Д. Коларов Плевен).
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова и Христос е казал: „Мир вам!
16. КНИЖНИНА. ИСТИНСКИЯТ МИР Външните и вътрешни условия - Новата култура Мирът е най-великото благо за човешката душа. Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят. Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път.
към текста >>

Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят. Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот.
към текста >>

При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос.
Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
към текста >>

Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода.
Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е.
към текста >>

Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете.
Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата.
към текста >>

За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев.
Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път!
към текста >>

Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството.
личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха?
към текста >>

До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер.
Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“. Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре. Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина. До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги. Алберт Стефен казва: „С ясновидски поглед той беше видял Христа. И видяното беше въплътил във форма, за да повдигне духа на тези, които идат“. И през последните дни на своя живот той е мислел повече за другите, отколкото за себе си. Напр. когато на 26 март го посетил Алберт Стефен, Д-р Щайнер бързо отминал въпроса му, как се чувства, и почнал да говори за големите успехи на евритмичното училище, което, под ръководството на г-жа Мария Щайнер, обикаляше Германия.
към текста >>

“ Д-р Щайнер отговори: „Петър отнесе ли се до съда, когато Христос“ беше осъден на смърт?
Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа. Той ни упъти да разширим тъй сърцето си, че никога да не се оплакваме от такива грубости. Спомням си, как един път ние, които седяхме с него, изказахме възмущението си от лъжите и хулите, които се сипят върху него, и му казахме! „Искаме да докажем на света, че те нямат право. Да се отнесем ли до съда? “ Д-р Щайнер отговори: „Петър отнесе ли се до съда, когато Христос“ беше осъден на смърт? “ После Стефен казал в речта си: „Той ни подари онова изкуство, в което словото на поета се превръща в красиви движения — евритмията. Г-жа Щайнер разнесе изкуството по цяла Европа. В „Гьотеанум“ той ни даде нова архитектура, нова пластика, нова живопис“. В разни градове на Германия се устроиха възпоменателни събрания. Особено важно е било възпоменателното събрание в Ваймар, дето Др Щайнер е работил толкоз години в Гьотевата архива като добър познавач на Гьоте.
към текста >>

Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи.
В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос. Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с физическата наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1.
към текста >>

Това може само Христос.
Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос. Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с физическата наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1. Материя и енергия Преживяваме дни на удивителен прогрес в психичната наука. Почти всяка година носи бележит напредък в тая посока. Двадесетото столетие почна с откритието на атомичното естество на електричеството, което, дълго време подозирано от някои, тогава стана общопознато и достъпно на всички, които следят прогреса или са заети активно с изследвания в кабинета или в лабораторията. Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято величина, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени.
към текста >>

Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен.
При неорганическото — няма търсене или копнеж; няма нищо, освен сляп ответ на vim a tergo (латинският текст не се разчита добре). Съзнателно очакване ли е очевидната предвидливост на птичката, която строи гнездо за неродените си птиченца? Трудно е да се каже из каква зачатъчна форма възниква съзнанието. Без съмнение, животните имат памет; техните действия проявяват една зачатъчна форма на ум. Кучето си спомня де е закопало спестения си кокал. Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен. Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на физическата вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща. Ние само знаем, че всички те използват общата енергия и че се покоряват на обикновените физически и химически закони. Когато се мине зад това, обаче, ние ще видим, че те проявяват и добавъчни особености, които ги правят да не са прост механизъм. Така погледнати съществата, ние имаме ново схващане за вселената, което трябва да обясним с нови средства. Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече.
към текста >>

За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>

„Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа.
With a Desc iptive Letterpress from a Lecture by Dr. Rudolf Steiner. Price L. 2). „Твоята вяра те оздрави“ Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага1) Да бъде мир Божи между всички ви! „Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа. Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос. Уверявам: който не е повярвал, че Спасителят е лекувал и оздравявал хромите, такъв няма да бъде оздравен и сигурно няма да сполучи неговото лекуване, и когато бих се опитал за това. Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в.
към текста >>

Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос.
Rudolf Steiner. Price L. 2). „Твоята вяра те оздрави“ Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага1) Да бъде мир Божи между всички ви! „Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа. Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос. Уверявам: който не е повярвал, че Спасителят е лекувал и оздравявал хромите, такъв няма да бъде оздравен и сигурно няма да сполучи неговото лекуване, и когато бих се опитал за това. Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия.
към текста >>

Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов.
„Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил.
към текста >>

Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява.
То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост.
към текста >>

Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил.
Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос.
към текста >>

Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос.
Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец.
към текста >>

И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос.
Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат.
към текста >>

В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“.
Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог.
към текста >>

То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н.
Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са?
към текста >>

Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав.
към текста >>

Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота.
От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави.
към текста >>

Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени.
Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“.
Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“. Но опитай с вяра. Ако вярата отсъства, и опитът ще остане безрезултатен. Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва.
към текста >>

Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва.
Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“. Но опитай с вяра. Ако вярата отсъства, и опитът ще остане безрезултатен. Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва. Блажени с ония, които, без да видят, повярваха“. А апостол Павел, като цитира думите на пророка Авакума: „праведният от вярата ще живее“, излага следните окултни закони и факти за действието и силата на вярата5): „Вярата е осъществяване на онези неща, за които се надеем, изявени е на неща, които не се виждате (к. н.). Защото чрез нея бидоха засвидетелствани старовременните. С вяра разумеваме, че светът биде създаден със Словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствано, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си говори.
към текста >>

Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена.
Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието.
към текста >>

Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша.
към текста >>

Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата“ на своето учение!
„науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата“ на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен“. Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в.
към текста >>

IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето.
Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X.
Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя царице! Царицата Събранието се свърши и моите слуги си отидоха. Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга.
към текста >>

Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство.
Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат. Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство. Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед.
към текста >>

Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>

До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
към текста >>

А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец.
живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята.
към текста >>

свят, интуицията е виждане.
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78880000114441