Търсене в текстове за 'Българска народна песен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ВЕСТИ Българска секция на международната лига за ново възпитание От 5 год.
ВЕСТИ Българска секция на международната лига за ново възпитание От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност.
към текста >>

Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание.
ВЕСТИ Българска секция на международната лига за ново възпитание От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува.
към текста >>

Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност.
ВЕСТИ Българска секция на международната лига за ново възпитание От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията.
към текста >>

На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание.
в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г.
към текста >>

В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията.
Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
към текста >>

Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство.
И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство.
към текста >>

Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия.
Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно.
към текста >>

2. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.
И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц.
И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота. Почти няма по-важна област, в която да не е надникнал авторът и да не е хвърлил изобилна светлина! Тук са разгледани от една страна научни въпроси, а от друга страна въпроси обществени и мистични В тях се говори за енергията на атома, за лоста на Архимед, за животния магнетизъм, за физиогномиката, за сферата на Уран, за съня на Небукаднецара в свръзка с историчните епохи и пр.. Стилът, макар и чисто научен, е богат с образи, сравнения, цветист, лек и увлекателен. Препоръчваме я на всички, които искат да се издигнат до по-широк и посветъл мироглед и да се ориентират всред днешната епоха - тъй важна като завой между две култури. Всяка статия на книгата подбужда мисълта към активна работа. Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц. 15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека.
към текста >>

Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят.
Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека. В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека. Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв. подвързана; стр. 242. Издател Светослав Славянски - ул.
към текста >>

Библиотеката е международна.
6 Септемврий, 12. - Една библиотека, която върви в стил с времето. Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура.
към текста >>

Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура.
Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно. Доставя се от издателството и от всички по-големи книжарници в страната. Наскоро излиза и втората книга - Волтер по Андре Мороа. Препоръчваме тази ценна библиотека на нашите читатели.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството.
към текста >>

Първото впечатление от българската столица е извънредно добро.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м.
към текста >>

След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
към текста >>

Одобрена от Министерството на народната просвета.
Всички приказки и разкази са. проникнати от новите идеи, които ще легнат в основата на великата слънчева култура, която иде. Книгата дава богат материал за размисъл и подтик за творческа работа в живота. Препоръчваме я на читателите си. Детски образи от Теофана Савова. Одобрена от Министерството на народната просвета. Цена 5 лева. Стр. 32. Доставя се от авторката, квартал „Изгрев", София, или от книгоиздателство „Братство" Севлиево. Ето една книжка, от която вее духът на новото. Как цялата природа оживява с тия образи, с които е тъй богата тя!
към текста >>

4. Песни за посветените Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ Към българина Учителят е имал специално отношение. Знаейки основни черти в националния му характер, той е използувал музиката за да внесе в съзнанието му положителни качества, да го разшири и повдигне. Песните, написани в характерния за българския музикален фолклор неравноделен размер, са послание към душата на българина, към неговата най-съкровена същност. Адресирани към него, те създават едно условие в съзнанието му да се роди новото. 5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика.
към текста >>

Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини.
Песните, написани в характерния за българския музикален фолклор неравноделен размер, са послание към душата на българина, към неговата най-съкровена същност. Адресирани към него, те създават едно условие в съзнанието му да се роди новото. 5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа.
към текста >>

Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си.
Адресирани към него, те създават едно условие в съзнанието му да се роди новото. 5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино!
към текста >>

Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика.
5 януари 1927 Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: "Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата, на нивата, красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г.
към текста >>

Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина.
Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето, на полето под небето.” Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.*** 7 декември 1927 С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г. 1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен.
към текста >>

Така се създала тъжната българска песен.
Няма да намерите българска песен,която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българина е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: Дай тук половин кило вино! *** Корица на първото издание с песни на Братството, 1921 г. 1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога.
към текста >>

Така се създала веселата песен.
1 февруари 1933 Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава.
към текста >>

Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават.
Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни.
към текста >>

Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва.
Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има.
към текста >>

Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава.
Така се създала веселата песен. Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите.*** 23 ноември 1938 "Давай, давай,” Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно.
към текста >>

Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”.
Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно. Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”. Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива.
към текста >>

Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето.
И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно. Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”. Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава.
към текста >>

Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива.
Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”. Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.*** 28 декември 1938 Като съм проучвал българските песни една от тях ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен.
към текста >>

Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава.
Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.*** 28 декември 1938 Като съм проучвал българските песни една от тях ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен. Колкото и да има, казва: не ми стига това.
към текста >>

Тази вечер ще ви дам следната песен: “Тъги скърби са богатства за живота в душа скрити, за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни/3/ дни, дни, дни.” Щом имате някаква скръб изпейте тази песен.
Щом пееш ФА-то много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от ФА-то трябва да пееш СОЛ. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш СОЛ, да вземаш с ФА, животът ти няма да се оправи. Гамата не се състои само от ФА. Докато не започнеш да даваш живот няма. Тази вечер ще ви дам следната песен: “Тъги скърби са богатства за живота в душа скрити, за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни/3/ дни, дни, дни.” Щом имате някаква скръб изпейте тази песен. Важно е да може човек да я изпее. Лесно е да се говори,но мъчно е да се изпълни... Когато пеете тази песен имайте предвид закона на контрастите. Затова, пейте я веднъж по-слабо, после по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти.
към текста >>

Лесно е да се говори,но мъчно е да се изпълни... Когато пеете тази песен имайте предвид закона на контрастите.
Ако не започнеш да възприемаш и да даваш СОЛ, да вземаш с ФА, животът ти няма да се оправи. Гамата не се състои само от ФА. Докато не започнеш да даваш живот няма. Тази вечер ще ви дам следната песен: “Тъги скърби са богатства за живота в душа скрити, за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни/3/ дни, дни, дни.” Щом имате някаква скръб изпейте тази песен. Важно е да може човек да я изпее. Лесно е да се говори,но мъчно е да се изпълни... Когато пеете тази песен имайте предвид закона на контрастите. Затова, пейте я веднъж по-слабо, после по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти. Там няма повторение на тоновете .*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друга песен трябва да пее майката на сина си.
Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си.
към текста >>

Няма радост, няма песен.
Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува. Няма радост, няма песен. Сякаш смъртта навред царува. А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда. Идва пролет. Цъфтят цветята, растат тревите, раззеленяват се дърветата. Птички пеят.
към текста >>

мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения.
Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I. мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения. Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя?
към текста >>

Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха.
Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха. Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна.
към текста >>

6. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина!
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Опомнете се! – Пламен Планината (стих.) – А. Съзнателна работа В-к „Братство“ намалява абонамента си! – Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ!
към текста >>

Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА!
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете. Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете. „И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има плод: те ще ви бъдат за ядене. (Битие, глава I. 29). Да се повърнем и да из-пълним Божия закон!
към текста >>

Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството.
Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в. „Братство“ по възможност до 20 октомври т. г. * * * Нова книга за БОГОМИЛСТВОТО По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ от г. Боян Боев, бивш гимназиален учител. В нея са разработени идеите на Учителя по този въпрос. Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството. И то не се изучава откъслечно, но във връзка с мисията на славянството. Тая книга хвърля светлина върху местото, значението, ролята и дейността на Всемирното Братство в историята на човечеството. Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв. Желаещите да си я набавят да се отнесат до издателя й Н. П.
към текста >>

Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр.
Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв. Желаещите да си я набавят да се отнесат до издателя й Н. П. Камбуров в Казанлък. На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр. Кадънков вегетариански майстор-готвач. Практически проверени редица години от автора като вегетариански готвач. С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове. Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева С П И С Ъ К на книгите, които доставя редакция „Братство“ Наука за дишането, Аледон 15 лв. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф.
към текста >>

С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен.
Истинската култура се придобива само в училището на живота, в което ний, хората на земята, ще бъдем винаги ученици. Истинската култура е проява на духа, защото истинската мисъл, която е нейния отличителен признак, идва от вътре — от духа. Без дълбок духовен живот е невъзможна истинска култура, защото е невъзможна и истинска мисъл. Последната е неразривно свързана с творчеството и със свободата (вътрешна, истински реална свобода). Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура. С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата. Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота. Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен.
към текста >>

Днес ти наново започваш твоята песен.
С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата. Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота. Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града. Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си. Той е унесен в мислите за своята работа.
към текста >>

И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен.
Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си. Той е унесен в мислите за своята работа. Живота му е сив, делничен, еднообразен, изпълнен с труд и грижи. Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . . И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен. Като че ли крайчеца на някаква тежка завеса изведнъж почва да се повдига в душата на бедния занаятчия. Като че ли някаква нежна ефирна ръка леко се докосва до рамото му и нейното докосване произвежда необясним сладък трепет, който изпълва цялата му душа. Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната младост, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди. Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен.
към текста >>

И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни.
Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си. Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти.
към текста >>

Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора.
Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда. Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен! Пламен Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“
към текста >>

Благословена да бъде твоята песен!
Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда. Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен! Пламен Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен.
Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен. * Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени. * „Вий на училище, деца? “ — ги пита тя с усмивка блага. „Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен. * Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето.
към текста >>

* И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето.
„Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен. * Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето. * „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето. Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д. Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън.
към текста >>

* „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето.
* Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината. Премина вчерашната буря, ширна се небето и ширна се и нему във душата. * И свиреше си той любимата си песен, тя бликаше му тихо из сърцето. Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето. * „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето. Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д. Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън. Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено всестранно издигане и за подкрепа на другите. Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си.
към текста >>

Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература.
Т. Ч. Седмичен преглед У нас Предстоят избори за народни представители. Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено. И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим. а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството. Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша. В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п. линия Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра. В чужбина Обиколката на Ив. Делбос.
към текста >>

Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на югославския министър председател г.
В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин. Стоядинович в Рим. Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на югославския министър председател г. Стоядинович в Рим. Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на Югославия към Италия и Германия. Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бхагават Гита, Божествената песен.
Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория, той има и своята практика. И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не.
към текста >>

Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр.
Храна и икономия. Към младежите, реч по алкохолния въпрос от проф. Крелелин. Алкохола и душевните болести, от Ав. Форел. Тютюнът е отрова, проф. Д-р Бунге. Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр. Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи. ястия, десерти и салати. Овощията и зеленчуците и тяхното консервиране, от Д-р Ас. Иванов. Плодовете като храна, от Д-р М. Лабе. Разни Миналото и сегашното, (Етика на живота) от Томас Карлейл.
към текста >>

Българска енциклопедия, Изд. Атанасов.
Дружбата ми с природата, или защо живях при Валден, от Хенри Торо, с предговор от Емерсон. Тази книга е един химн на природосъобразния живот. Мъдрост и съдба, Морис Метерлинк. Животът на термитите, М. Метерлинк. Съзнателно самовнушение, Ем. Куе. Българска енциклопедия, Изд. Атанасов. Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше. Животът на пространството, Морис Метерлинк. Взаимопомощта като фактор в еволюцията, от П. Кропоткин. Битката на живота, Чарлс Дикенс. Щурецът на огнището, Чарлс Дикенс.
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни.
Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви. С. К. ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи. Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“.
към текста >>

А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т. н.
Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философ ски, без да се спирам върху вашата любов. Аз говоря за неразбраната любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т. н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази от която всички хора еднакво благуват. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора Това значи: както аз се ползвам от благата на любовта, така трябва да се ползват и всички останали хора. — Възможно ли е това?
към текста >>

Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си.
Като слушате музиката на Бетховена, на Моцарта, на Баха, вие се чудете, отгде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тези музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това?
към текста >>

И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред.
Музиката на всички наши велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тези музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може.
към текста >>

Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде.
Благодарете, че са дошли тези музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.
към текста >>

Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят.
И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си.
към текста >>

Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи.
От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред. Ако нямате хляб, и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи. — Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си. За тази служба се явили 20 — 30 младежи, все хора с големи препоръки.
към текста >>

Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5.
на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5. Борци за свободата в народните ни песни от Васил Савов. Цена 20 лева. 6. Българският писател и родната реч от Стефан п. Василев, две книги по 30 лв. 7. Петко Рачо Славейков —очерци за живота му и спомени за него от неговия син Рачо Славейков.
към текста >>

10. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах.
* От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран. * Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила. * Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах. * Духът на България — квас на Европа — кълнил е в земята ни житно Зърно: то клас е, прекланящ дванадесет снопа. — Мълвете, помнете Беинса Дуно. Елвилюри П. Г. Пампоров ВЕЧНАТА РЕЛИГИЯ НА ДУХА Бог е Дух, и които му се кланят в дух и Истина трябва да му се кланят. Има една религия на светлината, на Любовта и свободата.
към текста >>

Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София.
Уран - 30,660 дни или 84 год. 9. Нептун - 60,225 дни или 165 год. 10. Плутон - 250 год. Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.. (следва) Д-р Иво Хенгстер. Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството.
към текста >>

Първото впечатление от българската столица е извънредно добро.
Нептун - 60,225 дни или 165 год. 10. Плутон - 250 год. Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.. (следва) Д-р Иво Хенгстер. Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м.
към текста >>

След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
към текста >>

Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения.
Тя е един универсален потик за всички: за млади и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи. Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка. Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения. Книгите са подвързани, с красива външност. Цена 60 лв. Издател за България е Светослав Славянски, ул. 6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

11. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои!
Над кои ангели Божи вечно са бдели, под техните грижи добре са растели. * Със ситен дъжд, с росица всякога поени, под лъчите на мощното слънце хубаво узрели, те разказват ни приказка свещена и вечна истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига. * Погребано в тъмния гроб на студената почва, потиснато от влажната пръст на майка-земя. сковано от студ, неподвижно стоящо в тъмата, то дочува в своя гроб зова далечен на великото Слънце. * Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои! * И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно. „ Нагоре, нагоре, нагоре! Към великото Слънце аз ще отида! * С воля и устрем студения си гроб ще разбия със слаба десница коравата черна пръст ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ . * Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух.
към текста >>

През това време птичките като че ли се надпреварват, коя по-хубаво па изпее своята поздравителна песен към слънцето.
Друга сутрин гледаш как морските води спират за момент своето движение, сякаш стъкло стават и слънцето най-величествено излиза насред тях. Горе сме. Зората е отхвърлила тъмната дреха на нощта и пред нас се открива полето, по което пълзи слабо синкаво мъглица — дъхът на земята. Откриват се и високите върхове, по които играят чудните багри на идващия ден. Запазваме мълчание. През това време птичките като че ли се надпреварват, коя по-хубаво па изпее своята поздравителна песен към слънцето. В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . . Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути.
към текста >>

Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути.
През това време птичките като че ли се надпреварват, коя по-хубаво па изпее своята поздравителна песен към слънцето. В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . . Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути. Това възвишено състояние не може да се изрази с една обикновена песен. То не може да се изрази и с творби на компонисти, които светът познава. Рядко са музикални творения, чрез които да е изразен един чист душевен стремеж, един истински полет на душата към своята родина — към Бога. В такива ранни минути когато цялата природа ликува, се чувства необходимост от друга музика. Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата.
към текста >>

Това възвишено състояние не може да се изрази с една обикновена песен.
В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . . Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути. Това възвишено състояние не може да се изрази с една обикновена песен. То не може да се изрази и с творби на компонисти, които светът познава. Рядко са музикални творения, чрез които да е изразен един чист душевен стремеж, един истински полет на душата към своята родина — към Бога. В такива ранни минути когато цялата природа ликува, се чувства необходимост от друга музика. Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата. Тази музика, това е новата музика, окултна музика, на която Учителя е положил вече основите.
към текста >>

Гледат ни, чудят се, поусмихват се, па току извиха от тънка свирка троплива народна песен, най-сродно средство за изразяване на бликнали радостни чувства и заскачаха весело.
Слънцето е горе. Лъчите му милуват, топлят, живот дават. Малките цветенца протягат чашчици, за да ги украси слънчевият лъч и да им вдъхне аромат. Ние сме наредени в кръг и играем паневритмичните упражнения, дадени от Учителя. Любопитни овчарчета, закрепени в интересни пози, ни гледат особено. Гледат ни, чудят се, поусмихват се, па току извиха от тънка свирка троплива народна песен, най-сродно средство за изразяване на бликнали радостни чувства и заскачаха весело. Как да не заскачат! Кой може да издържи онова вътрешно напрежение, което изпълва сърцето през пролетта?!... Струваше ми се, че и големите камъни, по чийто чела се виждат браздите, написани от вековете пееха и играеха. Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на младостта, празникът на новия живот. Г. К.
към текста >>

Тази възпитателна задача на чужбина тежи само върху българското семейство, а най-вече върху българската майка.
И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената! „Амин така да бъде сега, всякога и през всичките дни на вековете“ . . . Сл. П. Камбуров За българите в чужбина Навсякъде по света има изселница-българи, които страдат от липса на условия за български духовен живот, страдат от горчивата мисъл, че не могат да възпитат децата си в народностен дух. Тази възпитателна задача на чужбина тежи само върху българското семейство, а най-вече върху българската майка. Тежка е, трудно изпълнима е тая нейна задача. За да научи децата си да четат, ней са потребни буквари. За да обикнат те четенето. тя трябва да им даде полезно и приятно четиво: читанки, христоматии, приказки и разкази, детски и юношески списания. За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък.
към текста >>

За да знаят големите дати от родната история и празниците на родната църква, във всяка българска къща трябва да има български календар.
Тежка е, трудно изпълнима е тая нейна задача. За да научи децата си да четат, ней са потребни буквари. За да обикнат те четенето. тя трябва да им даде полезно и приятно четиво: читанки, христоматии, приказки и разкази, детски и юношески списания. За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък. За да знаят големите дати от родната история и празниците на родната църква, във всяка българска къща трябва да има български календар. На чужбина всички тия неща не могат да се намерят. Те трябва да се изпратят от България. Тази голяма задача пое върху себе си Всебългарският Съюз „Отец Паисий“, от името ма всички българи и българки в пределите на Царството. Всебългарският Съюз „Отец Паисий“ събира прочитни книги, списания и вестници за деца, юноши и възрастни: събира буквари, читанки, христоматии и учебници по Закон божи, отечествознание (българска история и география) и др.; събира календари, географски карти, художествени картини; събира пари за изпращане тия вещи на българи в чужбина. Българи и българки, дайте своя принос за това хубаво дело!
към текста >>

Всебългарският Съюз „Отец Паисий“ събира прочитни книги, списания и вестници за деца, юноши и възрастни: събира буквари, читанки, христоматии и учебници по Закон божи, отечествознание (българска история и география) и др.; събира календари, географски карти, художествени картини; събира пари за изпращане тия вещи на българи в чужбина.
За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък. За да знаят големите дати от родната история и празниците на родната църква, във всяка българска къща трябва да има български календар. На чужбина всички тия неща не могат да се намерят. Те трябва да се изпратят от България. Тази голяма задача пое върху себе си Всебългарският Съюз „Отец Паисий“, от името ма всички българи и българки в пределите на Царството. Всебългарският Съюз „Отец Паисий“ събира прочитни книги, списания и вестници за деца, юноши и възрастни: събира буквари, читанки, христоматии и учебници по Закон божи, отечествознание (българска история и география) и др.; събира календари, географски карти, художествени картини; събира пари за изпращане тия вещи на българи в чужбина. Българи и българки, дайте своя принос за това хубаво дело! От всебългарският съюз „Отец Паисий“ РЕДКИ ЯВЛЕНИЯ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ 1940 г. изобилства с интересни астрономически явления. За съжаление, не всички от тях ще бъдат видими у нас. Нито пълното слънчево затъмнение на 1 септември, нито частичното на 7 април ние не ще можем да наблюдаваме, тъй като първото ще бъде видимо само в Бразилия и Южна Африка, а второто — в Тихия океан.
към текста >>

Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера.
„Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера. Пълен комплект на Дирекцията на пощите за изпитите, които ще положат всички радиотехници. Год. абонамент 120 лв. за 52 броя с премия. Отделен брой 3 лв. Адрес: „Пирот“, 9.
към текста >>

12. -

Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н.
НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО България — това е преди всичко българското село. Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък. Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село. Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще. Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н. За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и всестранно пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т. е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те? Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите.
към текста >>

„Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка.
Не е безразлично в колко часа си ляга човек. Най-добре си почива тялото когато човек си ляга преди 12 (24) часа. След 12 часа съня е измори телен. Най-доброто време за лягане е 10 часа. Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка. Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение на тялото си от чист и свеж въздух, прана, а на душата си една чудно красива картина, която никой художник на земята не може да нарисува. Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила. Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества.
към текста >>

Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост?
И колко чудно е за обикновените хора че от днес нататък като ни срещат да се връщаме от нашил изгрев, ще си шушнат учудено: „Тези пък какво са пощурели? Хората се чудят какво да правят от страх, война, страхотия, неизвестност, а те в зори хукнали по баири, пеят, усмихват се, радват се, като че ли не са хора като нас.“ Едни ще се смеят, други ще се чудят. Не знаят те, горките, тъмно е това за тях. Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни. Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“!
към текста >>

Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи.
Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл.
към текста >>

събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота.
Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота. Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година. Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение. И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива. К, Величков
към текста >>

13. -

ливади грейнали засмени — ликът красят на пролетта * Живот се всъде възкресява и всичко живо песен пей: за труд и творба вдъхновява сеяч на нивата що сей.
Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света. Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература. С. К. ПРОЛЕТ От сън събудена природа развихря мощни си крила, и дето найде място, сгода създава чудни тя дела, * В премени китени, зелени гората—слогът във цветя. ливади грейнали засмени — ликът красят на пролетта * Живот се всъде възкресява и всичко живо песен пей: за труд и творба вдъхновява сеяч на нивата що сей. * И словославят до небето с напеви лесните певци, на рай превръща се полето и всички твари — във творци... Д. Данаилов ЛЮБОВТА ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА Говори се вече за новото, което иде в света. Новото се ражда, старото умира. Това, което умира, заминава и не знае къде отива. Умрелият е заминал и не пише вече на къде е.
към текста >>

Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни!
С благост укротявай тигри, змии! С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен! Провождаме те Ний в светлина — да бъдеш факел в света размирен, с Любов Любов да палиш сред злина. * — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини! Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни! * — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм. * — Благословен, Премъдростта тълкувай, Премъдростта на моя звездопис и заповядай умному: „Умувай пред буквите: кристал, сърце и лист! “ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ!
към текста >>

Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец.
“ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ! Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца, в тичинките на слънчевия мак. Елвилюри ЗАЩО Е НАБОЖЕН НАШИЯ СЕЛЯНИН Дълбоката тайнственост на природата се отгатва само от ония люде, които през целия си живот постоянно са в съприкосновение и общение с нея. Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец. Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател.
към текста >>

Вестник на жената, брой 853 е посветен на седмицата на Българската книга и съдържа: Празникът на българската книга — статия от проф. Мих.
Защото всички били изпълнени от оная велика и безгранична любов, която е едничкото оръжие в царството на Любящият. И всички били радостни и щастливи, както никога по-рано не са били, Т. Ч. КНИГОПИС Германия и независимостта на България, от Емил Стратев. Цена 20 лева. Доставя се от автора: София, Оборище 95. Вестник на жената, брой 853 е посветен на седмицата на Българската книга и съдържа: Празникът на българската книга — статия от проф. Мих. Арнаудов; Вихърът на свободата, рисунка от Ари Калъчев; Максим Горки За книгата, Статии за книгата от М. Димчевска, Стефан Станчев, Т. Бонов, Д. Пелашева, Мира Даскалова; Стихотворения от Симеон Гатев, Разкази от Вл. Зеленгоров и Марсел Прево и др.
към текста >>

14. -

Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода.
В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи. Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие.
към текста >>

Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи.
Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията. Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас.
към текста >>

Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица?
И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията. Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас. Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание. Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания.
към текста >>

Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930).
Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“. * Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“. * Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд. Ковачев _____________________________________________ * Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930). СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Методите на природата (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX. 1923 г.) Човекът трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, име спорна точка или отгоре или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар.
към текста >>

Само там тръстики де трептят Чуй се песен тъжна и неласкава Като сетен дъх на болна гръд.
“ Не, ще си кажете: какво трябва да направя? Ще си отговорите: Аз трябва да изхвърля из душата си всички нечистотии. Вземи, изхвърли всичките тези парцали навън . Ако вие очистите вашите къщи, и по буква и по дух, от всички вехтории, от всички тия ненужни парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Из беседа държана от Учителя на 30 декември 1923 г., София-Изгрев ЛЕБЕД Спи брегът, мълчи водата бляскава. Само там тръстики де трептят Чуй се песен тъжна и неласкава Като сетен дъх на болна гръд. * Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини. * От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак. * Всичките тревоги, наслаждения, Всичките мечти на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света.
към текста >>

* Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел.
* Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини. * От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак. * Всичките тревоги, наслаждения, Всичките мечти на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света. * Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена.
към текста >>

* И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе.
* От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак. * Всичките тревоги, наслаждения, Всичките мечти на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света. * Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет.
към текста >>

15. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
При първа възможност ще ги сканирам, но ще ми е доста трудно защото списанията са много крехки, а и са малко по-големи от моя скенер. Очаквайте ги. Преди ми попадна един брой от 1920г., но е без корицата. Може да го видите тук: https://www.facebook...&type=1 „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Съдържание на всички броеве Година 1, Брой 1 (22 март 1919 г.) 1. X. Една велика идея. — Мир на земята — Общество на народите 2. Нова Естетика.
към текста >>

В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител.
— III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“. — IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I. В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител. — I. У нас — Действията и фалитът на българските политически партии 21. Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22.
към текста >>

Зората на новия живот (песен), с ноти. II.
(липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2. Нова Естетика. I. Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения). 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата.
към текста >>

„Моята последна песен“. VI.
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д. Л. Д-ва). VII. Суеверните американци. 17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II.
към текста >>

Българската православна църква (по случай църковния събор). 4.
II. Възход. III. Cor cordium. IV. Веригите. 2. Поздрав от гората, разказ от П Списаревски. 3. П. Любимов. Българската православна църква (по случай църковния събор). 4. Д-р Алта, проф. в Сорбоната. Последната дума на материята. 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец (край): Разпутин.
към текста >>

Моята песен.
Нашите длъжности. — Положението на българския народ. 2. Нова Естетика. Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3. Анни Безант. Идеалът на богомъдрието (лекция). 4. Боян Боев.
към текста >>

Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4.
Идеално и осъществимо управление. Окултна социология – Що е синархия? – Нова България 2. Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4. Ралф Уалдо Трайн. В хармония с безкрайното 5. Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации). Статия от Ив. Белев 6.
към текста >>

Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2.
1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести Година 3, Брой 2 (октомври 1923 г.) 1. Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев. 1. Сън в лятна нощ. 3. Най-простата жива пентаграма във вечността (илюстрация). 4.
към текста >>

Песен на песните, от Йоана. II.
Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината. Песен на песните, от Йоана. II. Към Христа, от П. П-в. III. Сърцето, от Спитлера, превел А. Т. 11. Духовна опитност: Предизвестие за смърт.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови.
Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобелевата премия по литература. Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови. От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи.
към текста >>

Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе.
Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление.
към текста >>

Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен.
Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света.
към текста >>

С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна.
Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата.
към текста >>

Светлината на Твоята песен озарява света.
Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю!
към текста >>

Диханието на Твоята песен се разлива по небесата.
С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот!
към текста >>

Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред.
Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то.
към текста >>

Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас.
Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная.
към текста >>

Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние.
Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение.
към текста >>

Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю!
Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога.
към текста >>

Мойта песен отхвърли от себе си украшенията.
Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението. Макар то и да не е красиво, и неговият мирис да е слаб, откъсни го. докато не е късно. и го тури при другите цветя. 7. Мойта песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот. Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам. О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе.
към текста >>

но който води към най-съвършената простота на песента.
Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм! “ (Следва) Преведе Сава Чукалов, Д-р Р. Томсон.
към текста >>

Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.
В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение.
към текста >>

Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване.
Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.).
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Зората на новия живот (песен), с ноти. II.
Списанието в PDF Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2. Нова Естетика. I. Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения). 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата.
към текста >>

X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот.
Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр.
към текста >>

Песента, с която дойдох при Теб, е останала неизпята до днес.
О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн. 2. 13. Песента, с която дойдох при Теб, е останала неизпята до днес. Аз прекарвах дните си в настройване и престрояване на моята лира. Ритъмът ми се изплъзваше, думите не се нареждаха, както трябва; само сърцето ми се късаше от неутолима жажда. Цветенцето не се разкриваше; само вятърът се носеше с въздишка. Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом. Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом.
към текста >>

Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия бряг?
Уви, мъчително часовете минават на брега! Пролетта цъфна и се скри. И ето, натоварен с увехнали и непотребни цветя, аз чакам и се измъчвам. Вълните зашумяха, и по сенчестата пътека леко падат жълтите листа. Каква пустош! Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия бряг? 22. В дълбоката дрезгавина на дъждовния юли с нечути стъпки бродиш Ти, безмълвен, като нощ, от всички скрит. Днес утрото закри очи. безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе. Песните на гората замлъкнаха, и вратите на домовете се затвориха. Ти Си едничък пътник в тая пуста улица.
към текста >>

Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни.
Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира? Неизразявано и неизразимо! Дигам очи. Ти ме поразяваш с величието си, Треперя, както детето, когато бащата го води за пръв път към скамейката: то трепери от страх, от вълнение и от радост. Мене ме води Учителят и ме изправя пред тебе. Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни. Аз треперя и се повалям в праха, както ръженият клас след силна градушка. Ти гледаш отгоре как се раждаме, умираме, любим се, мразим се и се убиваме в твоята аура! Отварям прозорците на храма си. Влез, влез! Гол, като на брега на свещената река, заставам аз пред тебе.
към текста >>

Принципът на чистата република е народната воля.
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
към текста >>

Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“.
Между другите, представил се на изследване и покойния Манушев. Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки. Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд. Там трябвало да се съберат всички министри на банкет. Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“. След това, щом стигнал в двореца Евксиноград и макар да е съгледал и поздравил стоящия в парка княз Фердинанд, минал край него тичешком, като че ли преследван от някого, и се отправил бързо към кея на Евксиноград, дето са построени морските бани. Съблякъл се на бърже и се хвърлил във водата да се къпе. Но не са се изминали няколко минути - една вълна го ударила силно и го обърнала, той изгубил равновесие и почнал да се дави. Напусто отишли усилията на присъстващия там дворцов интендант, г. Златарев, да спаси Манушев: последният се удавил.
към текста >>

И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“!
В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите. Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист.
към текста >>

“, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен!
А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите.
към текста >>

“, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна!
И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия.
към текста >>

“, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия.
И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — .
към текста >>

Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази!
И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край.
към текста >>

Молитва и духовна песен (от окултно-мистично гледище).
1 лев. 6. За руската революция. Издание на същото Общество. 1917 г. Ц. 30 ст. 7. Молитва и духовна песен (от окултно-мистично гледище). Издание на същото Общество. 1919 г. Ц. 4 лева. 8. Разкази за духове. Издание на същото Общество.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право.
И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр.
към текста >>

Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат.
Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж! Под тази безспирна музика танцуват и отлитат годишните времена — пъстротите, звуците и миризмите се леят на безбройни каскади в изобилие от радост, която се разсейва и умира всеки миг. 71. Аз бях длъжен да възпитам своето аз, и да го обръщам на всички страни, като хвърлям цветни сенки на твоята майя. Ти сам разделяш себе си и посредством мириади звукове зовеш своето отделено аз. А това отделено аз е в мене. Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат. Твоето собствено поражение е в мене. Четката на деня и нощта нарисува безбройни изображения по стената, която въздигна Ти. А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една права. Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму. 72.
към текста >>

Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата!
Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста! “ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
към текста >>

Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира.
Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката. Според него, тя може да задоволи само хора, като неговия ограничен другар, които, като се врат из прашните книги, мъчат се да съградят нещо, твърде малко, върху това що знаят.
към текста >>

Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента.
А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области.
към текста >>

Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА (Продължение от кн. IV.) Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите. Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността. От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи. Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност.
към текста >>

ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>

И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура.
как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли.
към текста >>

И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Също както в международната война.
Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба. Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало.
към текста >>

Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство.
Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество.
към текста >>

За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело.
След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен.
към текста >>

Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват.
Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми.
към текста >>

* Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед.
* Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ.
към текста >>

Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него.
Неговата мощ достига непредположими предели. — Той е господар на духа на Алпите, на духа на Монт Блан, на духа на бурните океани. Но все пак и той е роб на природните сили. Неговата собствена съдба господства над него. Той е в оковите на своята звезда. Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания.
към текста >>

ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>

И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура.
как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли.
към текста >>

И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4.
Идеално и осъществимо управление. Окултна социология – Що е синархия? – Нова България 2. Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4. Ралф Уалдо Трайн. В хармония с безкрайното 5. Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации). Статия от Ив. Белев 6.
към текста >>

Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи?
Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността. Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпределбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по- висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи.
към текста >>

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове.
Тогаз вселената от твоето сияние, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти! . . . ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. . Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!... Иван ТОЛЕВ. Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали. Според космогоническия текст на Хермеса, небето се разделяна 7 кръга или сфери,които имат 7 отделни симфонии. 7-те гласни букви съответстват на 7-те имена Божи и символизират 7-те сили. Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк.
към текста >>

Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ.
„Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“.
към текста >>

песен), която разплакала всички в църквата.
Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха.
към текста >>

Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега.
Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца.
към текста >>

Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици.
Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е. в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия.
към текста >>

Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето.
в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха.
към текста >>

Думите на песента не били на човешки език.
Поради тая причина, те инстинктивно се привличат към хората. Има един разказ за благородника, граф Щауфенберг, който се оженил за една нимфа. Една вечер при залез-слънце графът се връщал от лов. Като яздел през гората, той чул сладък глас, който пеел омайно. Спрял се и се вслушал. Думите на песента не били на човешки език. Въпреки това, той разбрал тяхното значение. То било нещо подобно2): „Какъв е тоз копнеж, кажи ми, що блика в моето сърце? Незнайни сили там клокотят и пръскат тягостни скали. Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина!
към текста >>

За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска.
Точно в този миг видението изчезна. Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение. Те всички се замислиха загрижени за участта на България. Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната. За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска. Дълго мислих, — да явя ли на властта за видението или да се въздържа. Жена ми ме съветваше, да си мирувам, за да си не напакостя, защото ще ме обявят за луд и ще ме арестуват. Така и сторих. Тъкмо след три години видението се сбъдна, както вече всички знаем. — Невидима мощна ръка действа над нас!
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2.
Списанието в PDF Година 3, Брой 2 (октомври 1923 г.) 1. Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев. 1. Сън в лятна нощ. 3. Най-простата жива пентаграма във вечността (илюстрация). 4.
към текста >>

Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление.
Изчезналите цивилизации. — V. Психическите конгреси. — VI. Нови потвърждения със стари дати. 14. Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>

е. народна.
Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2). Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
към текста >>

Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2). Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация.
Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал! _____________________________________ 1) Всемирна Летопис, год.III, кн. 1.
към текста >>

Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили.
Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета. Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично. Те могат да възприемат най-разнообразни форми. Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
към текста >>

В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност.
И понеже Той я обичал много, в последния си час той питал за нея.и искал да я види. Съоб.: М. Т-ва — София. Разни вести Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност. Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др. Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Песен на песните, от Йоана. II.
Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината. Песен на песните, от Йоана. II. Към Христа, от П. П-в. III. Сърцето, от Спитлера, превел А. Т. 11. Духовна опитност: Предизвестие за смърт.
към текста >>

Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради.
О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич!
към текста >>

А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта .
И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра! И помощ и лъжа в акордите, с надежди що ечаха! А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта . . . III. Из „Свети Франциск“ Виждам: Тече човешка кръв. Вълкът, хиената, чакалът леговището си напущат. Пожарища едно след друго пламват, сираци гладни плачат и майките раздират свойта гръд. Виждам: сакати из ръцете си изсъхнали изпущат стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно .
към текста >>

_______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина.
. .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина. 2) Гръцки философ, роден в Александрия (Египет). 3) L’Archeometre de Saint—Yves: Avant propos, p. 9. Камил Фламарион астроном и психист Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. VI) Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват независимото й съществуване от материалния организъм Предчувствия. Откровения. Предвещания.
към текста >>

(Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен.
в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение. Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра. Често липсва на родения постоянство на характера. (Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен. От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата.
към текста >>

П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен?
Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет. „ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов. „ И дали са хората виновни били „ Ил'мойта несръчност ги от мен отдели? „ Признавах аз само добрите дела, „ Омразата в мен е кратка била, „ И нивга огорчен, дошъл в унилост, „ Не напусна домът ми без дума на милост, „ Никой от мен по-добре в светът „ На пълната прошка не позна вкусът „ И не е дарил със свойта любов „ По вече хора под Божий покров.
към текста >>

Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо събрание на делегатите си, под председателството на г.
Успехите на спиритизма. От 26 до 29 август м. г. траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр. Лиеж (Белгия). Това събитие, минало неотбелязано у нас, съставлява важна дата в историята на спиритизма. Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо събрание на делегатите си, под председателството на г. Конинкс (белгиец). Знаменитият английски писател, сър Артър Конан Дойл, придружен от съпругата си, е присъствал на конгреса и е бил прогласен единодушно и възторжено за почетен председател. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Делегатите на конгреса в Лиеж В дъното (прави от ляво на дясно): Е. П. Хюит — Преводачката — Лйогран — Джералд Хюит — Клеман де Сен-Марк — Джемс Бойд — Г-жа Джеси Гринзууд.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:?
.. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века.
към текста >>

То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека. Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски народи — полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение. Ян Каспрович род. в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович. Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му.
към текста >>

Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син.
Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива?
към текста >>

От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани.
към текста >>

С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“.
абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си.
към текста >>

Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа.
“. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г. ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите.
към текста >>

По-добре е да си служим с магнетизация, отколкото с хипнотизация· Международна конференция в Моравия.
Някои абсолютно упорстват, а има и такива, които побесняват и опитите с тях, както напр. с един тигър, представляват повече опасност, отколкото полза. Обикновено по-слабите или болните приемат по-лесно хипнотизацията, а силните и здравите противостоят и често много мъчно е да се приспят. Както и у човека, констатирало се, че опитите с хипнотизация са опасни, защото, както доказва и проф. Хартинг, честото хипнотизиране разрушава нервната система и може да докара дори и смърт. По-добре е да си служим с магнетизация, отколкото с хипнотизация· Международна конференция в Моравия. От 9 — 14 юли т. г. в гр. Щрамберг ще се състои конференция на „ Съюза за международно побратимяване“ . Г- Пшемисъл Питер, за чието пребивание в България съобщихме в миналата книжка, е разпратил от името на казания съюз покани, съдържащи програмата на конференцията. Ето по важните реферати, които ще се държат: „Какво трябва да вършим, за да съдействаме на Божието дело?
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели.
към текста >>

Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение.
И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите.
към текста >>

„Народна Политика“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо.
Един от тях след моето лекуване чуваше съвсем добре, а другите двама дори и говореха. През време на болестта си те бяха се учили в приюта да говорят по методата на глухонемите. От Брандис над Лаба ми доведоха едно момиченце, сляпо от рождение, и то веднага след първото лекуване прогледна. През ваканцията се научи да чете и ми каза, че вече била прочела цел роман. Не ми се вярваше, та затова взех в. „Народна Политика“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо. от вестника, и тя действително прочете цел пасаж. Тъй като я издържаха даром в клерикалния приют в Градчани, тя не искаше да я издам, че може да вижда, за да не бъде изключена от приюта. Как би могла тя като живее помежду слепите, да се преструва на сляпа, не зная. Обещах й, че ще се застъпя при абата Заворал, ако биха поискали да я изключат. След това лекувах едно 11 годишно момиченце.
към текста >>

Обичат да слушат собствения си хубав глас в песен или реч.
Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити. Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва. — и без наложителни причини не менят своето място. Успехът им лежи там, дето се изисква бавен и търпелив труд,а също тъй и в областта на строителството, земеделието (Телец е земен знак), в минните предприятия. Обичат да слушат собствения си хубав глас в песен или реч. Те не критикуват, не се възбуждат без нужда, — „те вече отдавна са си мислели това“, рядко остават незадоволени и стават повечето пъти добри къщовници. Имат практичен усет и се явяват неуморни работници в своята мирна и внимателна работа. Тоза положение на слънцето дава обикновено голяма жизненост, но при лоши аспекти от страна на Марс или Урана има опасност от апоплексия. Обичат изкуството (Венера е владетел на този знак), особено музика и пение (Телец управлява гърлото). Слънцето в Близнаци От 22 май.
към текста >>

Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството.
Издание на Бълг. Академия на науките (фонд Д. П. Кудоглу). София, 1925. Ц. 80 лв. Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството. Хулено в течение на векове от заинтересованото и невежествено официално духовенство и преследвано най-безпощадно в лицето на неговите видни представители и проповедници, учението на българските богомили намира сега в труда на един авторитетен български книжовник, отчасти, своето признание като могъщ фактор за културното развитие на българския народ и като истински родоначалник на реформацията на запад. Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него. Той е дал, както признава, само една скица на богомилството, колкото да се проумеят литературните паметници, останали от него. В друго свое съчинение той обещава да изложи по-обстойно учението и историята на богомилството. Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф.
към текста >>

Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно.
Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно чистотата и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че учението на богомилите не е било еретическо, макар и да е било наричано така, дори и в учебниците за нашите училища, а е било истинското учение на Христа, с много малко грешки в общите начала и в ритуала. В този благоприятен смисъл за него са се изразили, макар и в общи фрази, и г. г. Д. Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3). Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно. Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ. Но, нека признаем искрено, ние не вярваме, че тази задача ще се окаже по силите на г. проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази любов между теб и мен е проста като песен.
Трепетното видение отлита. Аз се опитвам да го стисна яко, но то ме отбягва и ме отбива от пътя. Аз търся това, което не мога да намеря, и намирам това, което не търся. * * * Рака с ръка заловени и погледът задържан от погледа: тъй започва историята на нашите сърца. Това е лунна нощ през март: сладкият аромат на хена се разлива във въздуха, флейтата ми лежи на земята изоставена и твоят венец от цветя е недовършен. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Твойто було от сафранен цвят обайва очите ми. Ясминният венец, увит от теб, прави да трепери сърцето ми като хвала. То е игра на даване и въздържане, откриване и скриване пак; няколко усмивки и малко свенливост, и няколко сладки и безполезни борби. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака.
към текста >>

Тази любов между теб и мен е проста като песен.
Това е лунна нощ през март: сладкият аромат на хена се разлива във въздуха, флейтата ми лежи на земята изоставена и твоят венец от цветя е недовършен. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Твойто було от сафранен цвят обайва очите ми. Ясминният венец, увит от теб, прави да трепери сърцето ми като хвала. То е игра на даване и въздържане, откриване и скриване пак; няколко усмивки и малко свенливост, и няколко сладки и безполезни борби. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Ние не спираме думите, за да влезем във вечното мълчание; ние не вдигаме ръце към празнините за неща непостижими. Достатъчно е това, което даваме и вземаме. Ние не сме разрушили върховната радост, за да копнеем за виното на мъката.
към текста >>

Тази любов между теб и мен е проста като песен.
Твойто було от сафранен цвят обайва очите ми. Ясминният венец, увит от теб, прави да трепери сърцето ми като хвала. То е игра на даване и въздържане, откриване и скриване пак; няколко усмивки и малко свенливост, и няколко сладки и безполезни борби. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Ние не спираме думите, за да влезем във вечното мълчание; ние не вдигаме ръце към празнините за неща непостижими. Достатъчно е това, което даваме и вземаме. Ние не сме разрушили върховната радост, за да копнеем за виното на мъката. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Защо пожела да дойде на вратата ми, скитникът младеж, в ранни зори?
към текста >>

Тази любов между теб и мен е проста като песен.
Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Ние не спираме думите, за да влезем във вечното мълчание; ние не вдигаме ръце към празнините за неща непостижими. Достатъчно е това, което даваме и вземаме. Ние не сме разрушили върховната радост, за да копнеем за виното на мъката. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Защо пожела да дойде на вратата ми, скитникът младеж, в ранни зори? Като влизам и излизам. аз го отминавам всеки път, но моя поглед се пленява от лицето му. Аз не знам, да му проговоря ли или да мълча. Защо пожела той да дойде на вратата ми?
към текста >>

Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните.
Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните. Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град.
към текста >>

Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце.
Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните. Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г. в Котел.
към текста >>

Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! “ И властите - духовни и мирски мълчат.
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! “ И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква“, възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане“, която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани.
към текста >>

Синод на българската православна църква“, възпроизвежда в броя си от 29.V.TT.
Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква“, възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане“, която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
към текста >>

Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея?
И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен? Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея? Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло? Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне? И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса? Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това?
към текста >>

* * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен.
С двете си ръце ще закрия моя гол срам. Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка. Ако ме любиш, мили мой, прости ми мойта радост. Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота. Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост. * * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен. Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице. Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг. Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина. Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг. * * * Аз държа ръцете й и ги притискам до гърдите си.
към текста >>

* * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим.
Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето? Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми. Измамен и изнурен, аз се връщам. Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне? * * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим. Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ. Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки? Бляновете не могат да се пленят. Моите жадни ръце притискат празнина към сърцето ми, а това наранява моите гърди. (От английски) Етерните строителни сили във вселената, земята и човека1) Нека разгледаме вдигането на ръката.
към текста >>

Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно.
София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн.
към текста >>

ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот.
Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв възвишен характер, че да будят у него импулси и едно предчувствие на висшите божествени истини! По този начин тия божествени истини, вечните закони на битието, ще се свържат с най-красивите преживявания, ще бъдат проникнати от художествен елемент. Но и музиката може да се свърже с преживяното при дейността всред природата. В музиката ще се говори за цветята и тревите, изворите, слънчевите лъчи, планинските върхове, езерата, звездите и всичко това ще бъде същевременно и дълбока алегория за висшите истини, за законите на вътрешния живот на космоса и човека. Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот. И понеже всички тези картини ще се свържат с музика, те ще бъдат дълбоко преживени Защото се знае, че всяка дума или израз, когато се изпее, се преживява дълбоко. Когато детската душа възприеме думите: извор, цвете, звезда, слънчев лъч, радост и пр. чрез мелодия, тя по-дълбоко ще ги преживее. Така, на музиката в новото училище ще се даде видно място. И рисуването може да се свърже с дейността всред природата.
към текста >>

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е.
. .“ И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен Вестник“, орган на Синода — Б. Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>

плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере . . .). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи .
към текста >>

Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан).
Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак. Некой си учител, г. Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература. Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз мислех, че ще тъгувам по теб и ще поставя твоя самотен образ в сърцето си, обвит в златна песен.
Тя е живата и спасителна връзка на човека с Бога и с цялото човечество. Нея трябва да разберат всички и да я приложат в своя индивидуален, обществен и държавен живот. Само чрез нея се достига мира, щастието и благоденствието на всекиго и на всички. Няма религия по-горе от Любовта! Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Ти ме остави и си отиде по своя път. Аз мислех, че ще тъгувам по теб и ще поставя твоя самотен образ в сърцето си, обвит в златна песен. Но ах, моя зла съдбо, времето е кратко. * Младостта чезне година след година, пролетните дни отлитат; нежните цветя умират бърже и мъдрецът ме предупреждава, че животът е само една роена капка върху лотосовия лист. Ще пренебрегна ли всичко това, за да се взирам след тая, която се отвръща от мен? Това би било грубо и глупаво, защото времето е кратко. * Тогаз, елате, мои дъждовни нощи, с туптящи стъпки; усмихни се, моя златна есен; ела, безгрижни априле, пръскащ целувките си на всъде.
към текста >>

Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен.
Мъдро ли е да сломиш сърцето си по някой, който оттегля своето? Защото времето е кратко. * Сладко е да седя в някой към, за да мечтая и да пиша стихове, че ти си целия свят за мен. Героично е са лелея скръбта си и да реша да бъда неутешим. Но едно ново лице поглежда през вратата ми и вдига очи към моите. Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае. Това на ума си имай и радвай се, радвай. Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е. Един сал поет няма песен стара да пее.
към текста >>

Един сал поет няма песен стара да пее.
Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае. Това на ума си имай и радвай се, радвай. Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е. Един сал поет няма песен стара да пее. Вехне цветето, умира; но който цветето носи, няма навеки за него да тъгува. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай. * Пълен отдих трябва да настъпи, та в музика съвършенството да се изтъче. Животът към своя залез линее, в златни сенки да се потопи. Любовта от играта й трябва да се извика, със скърби да се напои и в небето на сълзите да се роди.
към текста >>

* Сладка хубостта е за нас, защото, при същата песен скоробежна, заедно с нашия живот тя танцува.
Бърже часовете летят, кат в своите поли своите блянове скриват. Животът наш кратък е; сал малко дни . той дава за любов. Да би бил за работа и труд тежък само, безкрайно дълъг би бил той. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! * Сладка хубостта е за нас, защото, при същата песен скоробежна, заедно с нашия живот тя танцува. Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език.
към текста >>

Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия.
Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“. София, 1926 г., цена 20 лв. Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г.
към текста >>

Отзиви: Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление“. Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи. Отзиви: Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina“ Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис“ до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
Отзиви: Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina“ Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис“ до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис“ и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец.
към текста >>

Били евритмизирани сцената с Ариел във втората част на „Фауст“ (музика от Стутен), стихове от Д-р Щайнер, от Алберт Стефен, „Самодивска песен“ от Мьорике, „Адажио“ от Бетховен и пр.
Планира се отварянето на подобно училище и в Берлин. Евритмично училище се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице. Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис. Чрез форма и движения словото става видимо! Евритмичната група при Дорнах е направила обиколка през Германия и Холандия през 1925 година. Били евритмизирани сцената с Ариел във втората част на „Фауст“ (музика от Стутен), стихове от Д-р Щайнер, от Алберт Стефен, „Самодивска песен“ от Мьорике, „Адажио“ от Бетховен и пр. Евритмични упражнения в Цюрих. За евритмичните упражнения в Цюрихския градски театър на 4 януари т. г, са дадени съчувствени отзиви в швейцарския печат, напр. в „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Тагес-Анцайгер“, „Цюрхер-Пост“ и пр. Кремацията и еволюцията на душата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.83451199531555