Търсене в текстове за 'Бъдещата наука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 787 резултата в 95 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>

Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>

Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
към текста >>

В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним.
към текста >>

От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати.
Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили.
към текста >>

Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие.
Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност.
към текста >>

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
към текста >>

И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро.
Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове.
към текста >>

– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер.
Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.
към текста >>

Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>

Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже.
към текста >>

Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува.
От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва.
към текста >>

Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми.
Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление.
към текста >>

4. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира.
Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме.
към текста >>

И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи.
Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства.
към текста >>

Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение.
Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически. Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него.
към текста >>

Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически.
ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически. Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него. И зад най-убедения и най-грубия материалист, ние виждаме една душа, която несъзнателно изучава урока на един от стадиите на своето дълго развитие. Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат.
към текста >>

Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>

– Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност.
Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование.
към текста >>

Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност.
Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение.
към текста >>

5. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
към текста >>

Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
към текста >>

Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество.
към текста >>

Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм.
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
към текста >>

Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата.
Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят.
към текста >>

Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията".
Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма".
към текста >>

Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл).
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи.
към текста >>

За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим?
към текста >>

Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие.
към текста >>

Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука.
Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива.
към текста >>

На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях.
към текста >>

Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др.
В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения.
към текста >>

7. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си.
През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите.
към текста >>

Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време.
Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin.
към текста >>

(Следва) ------------------------------------------------------------ [1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol.
Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите. Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност. Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина. (Следва) ------------------------------------------------------------ [1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol. – 12 Paris. H. Cgacornac et Libraire du XX sièile от същия автор. [2] Myriam – Archaiology of Wales, tome I, p.51. [3] Цитираната книга стр. 837 [4] Drank sant [5] Y`clefyd ben digatd.
към текста >>

8. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.
Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта.
към текста >>

Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение.
"Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно.
към текста >>

Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. .
Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой.
към текста >>

Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи?
Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията.
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днес религия, наука, философия са в упадък.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае.
към текста >>

Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия.
Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен.
към текста >>

Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа.
Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител.
към текста >>

Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство.
Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа.
към текста >>

Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
към текста >>

Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г.
* * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото.
към текста >>

Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред.
Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос.
към текста >>

Науката за окото е твърде обширна.
Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност .
към текста >>

Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
Чрез тях може да се направи втурна диагноза на болестите. Не само това, но по ириса може да се установи даже идването на някоя болест преди още да е настъпила и може да се установи даже до известна степен силата и трайността ù. Това още повече усилва ценността на ирисовата диагноза. В чужбина мнозина учени са се занимавали вече с ирисовата диагноза, като например: Мадаус, Енгелхарт, Хуберт, Д-р Клееблат, Д-р Ленке, Лоозе, Нндреас, Мюлер, Фриц Залцер, Шлегел, Рулолф Шнабел, Д-р фон Пецели, Петер Тил, Фелке и пр., но Кирил Георгиев със собствени изследвания е дошъл до самостоятелни резултати. По тези петна освен за болестите може да се съди за темперамента, характера, душевните предразположения на лицето. Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1).
Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест. история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
към текста >>

Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
към текста >>

11. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение.
Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите. Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества.
към текста >>

Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука.
Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода.
към текста >>

Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината.
Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
към текста >>

Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
към текста >>

Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално.
към текста >>

12. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но за да постигнем този стремеж, трябва да знаем, че има една наука, с която трябва да се занимаваме.
НОВАТА ВЕСТ (в съдържанието е написано власт) Има един естествен стремеж във всяко същество да намери своето място и условията, при които може да живее и да се прояви. Това е естествен вътрешен процес. Можем да го наречем божествен процес. Но за да постигнем този стремеж, трябва да знаем, че има една наука, с която трябва да се занимаваме. С нея ще се домогнем до съществения живот, защото всички други неща са временни и с тях не се постига нищо. Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука. Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си.
към текста >>

Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука.
НОВАТА ВЕСТ (в съдържанието е написано власт) Има един естествен стремеж във всяко същество да намери своето място и условията, при които може да живее и да се прояви. Това е естествен вътрешен процес. Можем да го наречем божествен процес. Но за да постигнем този стремеж, трябва да знаем, че има една наука, с която трябва да се занимаваме. С нея ще се домогнем до съществения живот, защото всички други неща са временни и с тях не се постига нищо. Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука. Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест.
към текста >>

Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота.
Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест. Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота. Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
към текста >>

Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание.
Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов.
към текста >>

Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света.
Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем. Ако искаме с книга, ако искаме с мисъл. Както и да го пратим, то ще иде. Защото Царството Божие няма да дойде, докато всички не гласуват за неговото идване. Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света. Щом се изменят възгледите на хората, целият строй ще се измени. Самоизмама е да мислим, че на стари години ще заживеем разумно. Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото. Това са мисли на света. Защото човек не знае, как ще свърши своя живот.
към текста >>

13. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството.
Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство!
към текста >>

Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират.
Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия.
към текста >>

Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава!
От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството!
към текста >>

Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство!
Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка. Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните.
към текста >>

В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни.
Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните. Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите! Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури. Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света.
към текста >>

Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели.
После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр.
Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени.
към текста >>

Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр.
А сега са запазени само някои от тях. В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят. Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия.
към текста >>

И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата.
Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон. И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата. Създава се мощна архитектура, раждат се видни поети; писмеността дохожда в златната с епоха. Важни са изследванията на английските ориенталисти Henry Rawlinsin и Norris. В книгата им: „Cuneiform Instruction of Western Asia" е изложен превода на множество таблици от царския палат в Ниневия. Тези таблици съдържат окултни истини. После Layard на същото място е намерил 200 таблици, върху които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6].
към текста >>

„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
към текста >>

Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън.
към текста >>

Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване.
към текста >>

От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура.
И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство.
към текста >>

14. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството.
И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия.
към текста >>

* * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б.
Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви.
към текста >>

15. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения.
Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира.
към текста >>

Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека.
Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял.
към текста >>

Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича.
Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял. Те не могат да свържат живота на детето с живота на стареца. Те не могат да свържат живота със смъртта.
към текста >>

бъдещият мъж и бъдещата жена.
Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е. бъдещият мъж и бъдещата жена. Духът носи светлина, душата - топлина – необходими условия за Вечния живот, за живота на безсмъртието. Без топлина няма растене; без живот няма знание. Съвременните хора признават съществуването на сърцето и на ума, а отричат духа и душата. Докато те вярват, че имат нужда други да ги защищават. докато се мислят слаби същества, те не могат да проявят своя дух и своята душа.
към текста >>

16. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
към текста >>

Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война.
Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел". Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война. Изтъквам бегло всичко това като личби на времето. За тоя, който разбира, те са дълбоки символи и ясни предзнаменования. Ще кажа още само едно: че много от това, което сега идва в света съвсем не е нещо ново, то не е биологически живо, а само повторение и образ: крилата на пеперудата не се превръщат в жива кукумявка - от тях ни изнича само образът на нейното лице. Г.
към текста >>

17. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука.
Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга.
към текста >>

Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука.
Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти. Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта. Препоръчвам в това отношение важното съчинение на Кропоткин: „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука. За да докараме една духовна обнова и изобщо обнова в цялата култура, трябва да стане всеобщо достояние гореспоменатият закон. Всяка мисъл или постъпка на човека се връщат към самия него. Познанието на този закон е необходимо, за да дойде културата след това и до един още по-висок закон и който е именно и истинският закон за повдигане: законът за любовта и жертвата. Какви ужасни последствия докарва върху народа напр. избиването на хиляди и хиляди пленници!
към текста >>

Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

18. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран.
към текста >>

Бъдещата културата е култура на даването.
Да слугува! В това седи истината. Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта.
към текста >>

19. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>

Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям.
към текста >>

Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия.
След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян.
към текста >>

И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта.
И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота.
към текста >>

И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството.
Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията. Той вдъхва алчност за владения, воля за безпределна мощ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега.
към текста >>

Това злато е основният капитал на бъдещата култура.
Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега. Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато? Ала отрадно е това, че в човечеството днес се образува едно ядро от хора, в които този дълбок алхимичен процес се извършва. Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура. А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вторият принцип, принципът на Христа вземе надмощие и организира не напълно организираните още мозъци и сърца на човеците. Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Само тогава човечеството ще мине целокупно от преходното към непреходното, от смъртния към вечния живот.
към текста >>

20. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура.
- Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на днешните противоречия в живота Това общество има една дейна централа в Париж, за Франция и за Европа. Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си.
към текста >>

Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта.
Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа.
към текста >>

Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо.
А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната.
към текста >>

За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука.
Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло.
към текста >>

Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка.
Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло. За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане. Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото тяло. Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка. В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
към текста >>

И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
към текста >>

Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
към текста >>

21. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи.
към текста >>

Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
към текста >>

(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси.
За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
към текста >>

Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса.
Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне.
към текста >>

22. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура.
Но и на този тип жени е чужд идеалът на девата. Би могло все пак да се каже, че тази идея не е била съвсем пренебрегната. В течение на християнската култура са правени, макар и слаби опити, за нейното въплъщаване в каква-годе форма. Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на девическите монастири, където все пак се е култивирала тази идея. Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода.
към текста >>

23. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Дали наука, изкуство, културен, обществен живот са толкова безсилни вече, че трябва да се прибягва към класификация на народите на наши или ваши, до хора от първа категория и такива от втора и т.н.
Това е модно днес- А какво се крие зад този бравурен шум, историята ще покаже. Прочее, на мода е и никой не го закача. На мода в модерно време е всеки да дири и да счита своя народ от най-висока раса. Въведе се това, (че) расизмът е най-модерната възможност да се подвеждат масите! Дали не са останали вече други средства? Дали наука, изкуство, културен, обществен живот са толкова безсилни вече, че трябва да се прибягва към класификация на народите на наши или ваши, до хора от първа категория и такива от втора и т.н. и да се създават настроения срещу по-низшите, които да се обвиняват като причина за всички нещастия в света! Ето една страничка от „духа" на времето. Мода е това. Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине.
към текста >>

Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него.
За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Законите на биологията се повтарят нагоре в голямата вселена и обратно - небесните закони се отразяват долу." Всичко гореказано приближава постепенно науката до възгледа на окултната наука, че всичко е живо.
Синтетичното заключение, което се налага, пише астрономът Емил Бено, е, че съществува единство в генетичния план на различните космически системи. Но не са ли всички тия планети, слънчеви и звездни светове в отношения като организмови клетки едни на други и най-после на цялата огромна Вселена? От всички доводи, съпоставки и загатвания, които направихме, става твърде убедително, че във вселената владеят едни общи закони във всички нейни прояви. Те се изразяват еднакво и в мъртвото и в живото, само, че в едното по-бавно, по-скрито или спящо, а в другото по-енергично и по-видимо за обикновения поглед. Цялата вселена диша с един жизнен ритъм и между всичките ù части съществува една "кръвна връзка", както в живота на един организъм. Законите на биологията се повтарят нагоре в голямата вселена и обратно - небесните закони се отразяват долу." Всичко гореказано приближава постепенно науката до възгледа на окултната наука, че всичко е живо. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за този род списания.
към текста >>

"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>

25. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един интересен научен опит в Англия В английското списание "Природа" се съобщава следният интересен случай: На 17 септември т.г., в Каршалтон, Сюрей, Англия, е била направена една демонстрация с ходене по огън, пред секцията за психични изследвания при Лондонския университет и пред други хора на науката.
Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника. из в. "Зора". Ходене по огън. Един интересен научен опит в Англия В английското списание "Природа" се съобщава следният интересен случай: На 17 септември т.г., в Каршалтон, Сюрей, Англия, е била направена една демонстрация с ходене по огън, пред секцията за психични изследвания при Лондонския университет и пред други хора на науката. Между присъствуващите били и следните лица: Проф. Ч. Р. Дарлинг, физик; д-р Т. Е. Банкс от болницата св. Вартоломей; Г.
към текста >>

Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки.
Фотографирали краката му преди и после демонстрацията. Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус. Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки. Учените хора хвърлили в огъня разни работи, и те всички били изгорени от силния огън. Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока. Бос, Куда Бакс преминал по огъня два пъти, бавно, без да тича. Опитът е бил много строг: през всичкото време огънят е бил раздухван, да не би пепелта да бъде някаква преградка между краката и огъня. Куда Букс не постил преди да направи своя експеримент; напротив, по желанието на комисията, направил предварително закуска.
към текста >>

Целта на тая книга е, именно, излагане от едно ново гледище разните въпроси на науката и живота.
Ето една ценна книга, която има важно предназначение в нашия културен живот. Част от съвременната интелигенция се намира на кръстопът, както по научните и философски въпроси, тъй и върху обществените, а други живеят с остарелите вече материалистични схващания на 19 век. Но времето върви, тече безспирно по своя вечен път. Съзнанието на човека постоянно се разширява, пред него се откриват нови хоризонти. Всеки век носи своите нови идеи, които са плодотворни, необходими и жизнени за дадената и идващите епохи. Целта на тая книга е, именно, излагане от едно ново гледище разните въпроси на науката и живота. И това схващане, което авторът излага, не е случайно, но то е именно новото, до което е дошъл идейният живот на човечеството в пътя на своето развитие. Това е новата светлина, която почва да блести в културния живот на човечеството и която е призвана да съгради нови негови форми - разумни, красиви и хармонични. И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота. Почти няма по-важна област, в която да не е надникнал авторът и да не е хвърлил изобилна светлина! Тук са разгледани от една страна научни въпроси, а от друга страна въпроси обществени и мистични В тях се говори за енергията на атома, за лоста на Архимед, за животния магнетизъм, за физиогномиката, за сферата на Уран, за съня на Небукаднецара в свръзка с историчните епохи и пр.. Стилът, макар и чисто научен, е богат с образи, сравнения, цветист, лек и увлекателен.
към текста >>

"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради. "ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>

26. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
към текста >>

Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
към текста >>

Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота.
Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа.
към текста >>

Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде.
към текста >>

27. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За окултната наука всичко това е лесно обяснимо.
Един рядък случай на сензитивност в Америка Напоследък печатът говори много за една необикновена жена в Съединените щати. Един лекар е изследвал нейните способности и е намерил у нея необикновена способност. Тя от половин час разстояние чува приближаването на автомобила и даже познава, че е препълнен с пътници. Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо. Чувствителността на разните сетива е на степени. Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни. Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места.
към текста >>

Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни.
Тя от половин час разстояние чува приближаването на автомобила и даже познава, че е препълнен с пътници. Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо. Чувствителността на разните сетива е на степени. Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни. Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр. от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха.
към текста >>

Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията.
Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр. от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха. Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли.
към текста >>

Съвременната наука не може да обясни горните явления.
Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр. от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха. Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството.
към текста >>

Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма.
от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха. Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение!
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

28. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бъдещата светла култура ще дойде от славянството.
И най-малката страна може културно да стои по-високо от други по-големи страни. Малка България е твърде плодородна и щастлива по отношение на климата и други природни условия. Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, в Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на руснаците. Пиша ви съвършено откровено, свободно, и радостно е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци.
към текста >>

Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България.
Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, в Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на руснаците. Пиша ви съвършено откровено, свободно, и радостно е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци. Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни. За мене всички народи са братя.
към текста >>

всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за кооперативност ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура.
Пиша ви съвършено откровено, свободно, и радостно е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци. Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни. За мене всички народи са братя. Виждам, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т.е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за кооперативност ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура. За мене България сега се явява като източник на светлина, разпространителка на нови светли знания. Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото. Досега аз черпех духовни знания от Западна Европа. Сега малката България разпространява духовни културни идеи. Тя сега за нас е духовен Ерусалим.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

29. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр.
Г. С. Г. ПОДРАЖАНИЕТО Способността да подражаваме, както и всички други способности, има свой център в главния мозък. Този център, според изследванията на френолозите, се намира между центъра на милосърдието и тоя на идеалността. Развитието на центъра на подражанието създава у човека склонността да имитира, една способност, необходима за всички хора, които работят по модел, по образец. Тя е особено силно развита у актьорите, които трябва да предадат било чрез мимики, било чрез маниери или тон качества и преживявания на други хора. Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че дори и известен процент от браковете се сключват пак по подражание. От данните на специални изследвания върху подражанието се вижда, че близо 30% от хората избират и бъдещата си професия пак по подражание на някой свой близък — чичо, вуйчо или някое друго лице, стоящо по-горе от тях. Това не ще рече, че лицата не правят предварителна преценка. Те почти винаги имат свои лични съображения за едно или друго решение. Но в случая подражанието е несъзнателно и за това трудно уловимо, но все пак то упражнява своето влияние.
към текста >>

От данните на специални изследвания върху подражанието се вижда, че близо 30% от хората избират и бъдещата си професия пак по подражание на някой свой близък — чичо, вуйчо или някое друго лице, стоящо по-горе от тях.
Този център, според изследванията на френолозите, се намира между центъра на милосърдието и тоя на идеалността. Развитието на центъра на подражанието създава у човека склонността да имитира, една способност, необходима за всички хора, които работят по модел, по образец. Тя е особено силно развита у актьорите, които трябва да предадат било чрез мимики, било чрез маниери или тон качества и преживявания на други хора. Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че дори и известен процент от браковете се сключват пак по подражание. От данните на специални изследвания върху подражанието се вижда, че близо 30% от хората избират и бъдещата си професия пак по подражание на някой свой близък — чичо, вуйчо или някое друго лице, стоящо по-горе от тях. Това не ще рече, че лицата не правят предварителна преценка. Те почти винаги имат свои лични съображения за едно или друго решение. Но в случая подражанието е несъзнателно и за това трудно уловимо, но все пак то упражнява своето влияние. Подражанието е едно от ония качества на човека, които се проявяват в различни форми. Между другото, имаме: съзнателно и подсъзнателно, частично и пълно, отрицателно и положително подражание.
към текста >>

30. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка.
И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год. Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че тялото служи, за да изяви мисълта, без да я образува. Днес това е всеобщо признато. Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка. И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радио-приемател играе очевидно мозъкът на инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр.
към текста >>

Ние виждаме от горния, както от много подобни случаи, че науката все повече се натъква на факти, които водят към вечните окултни истини и ги потвърждават.
Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в една непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговаря на радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него. Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и да ги превръща в слухови усещания. Последното обстоятелство се счита най-загадъчно. Ние виждаме от горния, както от много подобни случаи, че науката все повече се натъква на факти, които водят към вечните окултни истини и ги потвърждават. Действително, човек притежава сили, способности, заложби, които човек на материалистичното разбиране не подозира и чието развитие е въпрос на близко бъдеще. Дърво - барометър Известно е, че някои растения под влиянието на измененията на атмосферата стават чувствителни. Могат даже да се изброят редица растения, които не само са чувствителни км всека промяна на атмосферата, но могат да усетят това променение, когато то вече наближава. Едно от тези дървета — барометри е растението броеница (Arbus precatorius). Среща се в тропическата част на Азия, Африка и Америка.
към текста >>

Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос.
Ако гърбовете на листата се слепят. това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време. Предсказването на бурите се познава от това дърво-барометър пак по положението на простите му листа. Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по-безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос. Лъчи на живота, от Ст. Андрейчин. Стихове. Стр. 80. Издание на книгоиздателство Посредник, ул. 6-ти Септември, №3. София, 1941 г.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

31. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В нея се привеждат аргументи из разните области на науката, философията за обосновка на спиритуализма.
Статия в шведски вестник за Всемирното братство В шведския вестник „Bia bandet", който излиза в Стокхолм, е напечатана статия от Тереза Керемидчиева: „Всемирното Братство в България". В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр. Статията е придружена с красива рилска снимка — Учителят държи беседа на планината. Сп. „Просвета" и въпросът за смъртта и безсмъртието Красив симптом е статията за смъртта и безсмъртието в това списание, орган на Просветния съюз. В тази статия възторжено се говори в полза на спиритуализма. В нея се привеждат аргументи из разните области на науката, философията за обосновка на спиритуализма. Между другото се казва: „Знаменитият философ Бергсон доказва, че мисълта не е функция на мозъка. Мозъкът е орган на мисълта, но не източник на мисъл. Да се приеме, че мозъкът чувствува и мисли, е толкова смешно, колкото е смешно да се приписва произходът на предадените в една телеграма мисли на телеграфния апарат и на жиците, които са само механически посредници за отправяне на мислите. С физиологичните процеси не може да се обяснят психичните явления. Материалистически не може да се обясни способността да се вижда без очи, да се предчувствуват бъдещи събития, да се узнава, какво става далеч от нас, или какво ще се случи в бъдеще.
към текста >>

Експерименталната наука ни носи днес тая увереност.
Уви! Аз не бях създадена, за да умра! " Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре. И небесната светлина не угасва". Експерименталната наука ни носи днес тая увереност. Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

32. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Книгата почва със следното мото: „Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата.
Из в. „Мир". Паневритмия, песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя, София, 1941. година. Стр. 64. Цена 30 лева. Книгата почва със следното мото: „Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При паневритмията човек посреща и възприема божественото и мощното, което гради вселената и отива да работи за великата идея на живота". След първата книга „Паневритмия", излязла в 1938. година, необходимо беше и настоящето издание. В първата са описани движенията на паневритмията, дадена е музиката за две цигулки и на края са изложени принципите й. А настоящето издание съдържа музиката на паневритмията, нагодена за пение; даден е и текстът.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

33. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Създава машини и технически съоръжения, за да улесни живота, а те му служат за собственото унищожение.... Гради, гради човек върху морната земя, гради големи неща – гради наука, която да му отвори очите, да разбере света, да разбере живота, да разбере себе си, да разгадае, да открие пътя: откъде идва, кой е той и къде отива; гради и тоя градеж се разсипва върху главата му и затулва очите му с прах и тъмнина.
И в този луд бяг на неспирно пресилване и самоизмъчване, човек стига до смъртта. Ала не идва до завладяването ù. Той става сам плячка на нейните ненаситни лапи. Стреми се човек към господство в живота, а става роб на всичко, което създава. Иска да премахне нищетата, а тя го смазва, и той опростява все по-вече в себе си. Създава машини и технически съоръжения, за да улесни живота, а те му служат за собственото унищожение.... Гради, гради човек върху морната земя, гради големи неща – гради наука, която да му отвори очите, да разбере света, да разбере живота, да разбере себе си, да разгадае, да открие пътя: откъде идва, кой е той и къде отива; гради и тоя градеж се разсипва върху главата му и затулва очите му с прах и тъмнина. Строи човек храмове, създава движения с идейна мисъл, колективно чувство и социални разбирания. Ала всички тия неща отиват в полза само на отделни единици. И човек умира под тежкото бреме на своите "идейни" разбирания и верую... Така се нижат тежко, тежко дните на днешния човек, като желязото, с което е свързал живота си. И този железен наниз се сплита във венци на скърби, страдания, безсмислия, разрушения и смърт. Това постигна съвременният човек в своя луд набег към култура.
към текста >>

Един нов живот на сърцето и душата, една нова вътрешна динамичност, в която службата към себе си, към ближния и към Бога се сливат в хармонично цяло, са единствените основи на бъдещата нова култура, която единствено може да бъде култура на трайни ценности, живот, мир и братство между всички.
359), намираме една от най-красивите и велики мисли в това отношение. Той казва: "Да изпълняваш волята на Бога, значи да служиш на себе си. Да търсиш Царството Божие и Правдата Негова, значи да служиш на ближния си. Да славиш името Божие, значи да служиш на пялата вселена". Пътят към този живот в пълнота е в сърцето и душата на човека. Един нов живот на сърцето и душата, една нова вътрешна динамичност, в която службата към себе си, към ближния и към Бога се сливат в хармонично цяло, са единствените основи на бъдещата нова култура, която единствено може да бъде култура на трайни ценности, живот, мир и братство между всички. Стига вече гледане навън, да обърнем погледа си навътре и да създадем новия живот на любов и обич!
към текста >>

34. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но в момента, когато се наблюдават тия тъмни петна в етерното тяло, този човек е външно напълно здрав, не проявява никакви външни признаци за бъдещата болест.
Ето устройството на този апарат: това са две стъклени плочки, между които е поставена течността дицианин. И ако човек гледа през този апарат някого, вижда част от неговата аура – между които и неговото етерно тяло, което прониква физичното тяло и излиза вън от него. Понякога, при наблюдение човешката аура с апарата на Д-р Килнер, в етерното тяло се забелязват тъмни петна тук-там. А в нормалната аура такива петна липсват. От начало не са знаели произхода на тия тъмни петна, но впоследствие са забелязали, че тия хора, у които се забелязват тъмни петна, после заболяват от болест в онзи орган, в чиято област е тъмното петно в етерното тяло. Но в момента, когато се наблюдават тия тъмни петна в етерното тяло, този човек е външно напълно здрав, не проявява никакви външни признаци за бъдещата болест. От тия наблюдения се вижда, че много болести слизат отгоре към физичното тяло, за да се проявят. Ето как окултната наука обяснява това: Учителят казва (15): "От какво зависи здравето на човека? От неговите мисли, чувства и постъпки. Мозъкът е свързан с мислите на човека, дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявите на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите в пълна изправност".
към текста >>

Ето как окултната наука обяснява това: Учителят казва (15): "От какво зависи здравето на човека?
Понякога, при наблюдение човешката аура с апарата на Д-р Килнер, в етерното тяло се забелязват тъмни петна тук-там. А в нормалната аура такива петна липсват. От начало не са знаели произхода на тия тъмни петна, но впоследствие са забелязали, че тия хора, у които се забелязват тъмни петна, после заболяват от болест в онзи орган, в чиято област е тъмното петно в етерното тяло. Но в момента, когато се наблюдават тия тъмни петна в етерното тяло, този човек е външно напълно здрав, не проявява никакви външни признаци за бъдещата болест. От тия наблюдения се вижда, че много болести слизат отгоре към физичното тяло, за да се проявят. Ето как окултната наука обяснява това: Учителят казва (15): "От какво зависи здравето на човека? От неговите мисли, чувства и постъпки. Мозъкът е свързан с мислите на човека, дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявите на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите в пълна изправност". Когато мислите, чувствата и постъпките на човека не са правилни, нарушава се правилният ритъм на умственото и естрадното тела на човека. А има закон: Това, което е горе, слиза долу.
към текста >>

35. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
към текста >>

Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни.
към текста >>

И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек!
Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

36. DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки човек, само че те у него са в потенциално, спящо състояние.
Тези явления са ставали и посред бял ден. Когато в края на 1937 год. тя е била посетена от един професор и неговия помощник. Професорът констатирал необикновени прояви: когато Мария Зилберт влязла в стаята, почнало да се чука по стените и вазата сама се преместила от полицата на масата. В други случаи е било забелязано, как цигулката се мести сама от едно място на друго. Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки човек, само че те у него са в потенциално, спящо състояние. Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство". Органите на шестото чувство у човека днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта. Бъдещето носи велики неща на човечеството, нови постижения, нови възможности, чрез които то ще разшири кръга на своите познания и ще разбере по-добре своето място в живата природа.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

37. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Според окултната наука, червенокожите племена в Америка са изродени потомци на атлантската раса, която е населявала потъналия континент Атлантида, който е заемал приблизително мястото на сегашния Атлантически океан.
Тяхната древна цивилизация все повече учудва изследователите, колкото повече проникват в нейните постижения. Тъй напр. Диселдорф докладва на един конгрес в Мексико за големите познания на племето майя по астрономия, медицина и пр. От друга страна разкопките на техните храмове и други паметници говорят също за високата култура която са имали. Всичко това потвърждава окултните твърдения. Според окултната наука, червенокожите племена в Америка са изродени потомци на атлантската раса, която е населявала потъналия континент Атлантида, който е заемал приблизително мястото на сегашния Атлантически океан. Намерени са големи прилики между древно-египетската култура и старата култура на майя. Това е, защото древните египтяни, както и червенокожите американски племена са дошли от Атлантида, значи имат общ произход. Даже са намерени много общи думи в техните езици. Дали може. Беседи от Учителя, София, 1942 г., стр.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

38. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно.
Освен това, пристанището всяка година пада на известна дълбочина. Такива факти има наблюдавани и на много други точки на земната повърхнина. А някъде се забелязва бавно издигане на земната повърхнина. Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини. Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

39. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата.
Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък.
към текста >>

Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр.
Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството.
към текста >>

40. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
към текста >>

Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата.
В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

41. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Д-р Консулов върху светогледа В списание „Природа и наука", книга първа, година 14, септември т.г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Проф. Д-р Консулов върху светогледа В списание „Природа и наука", книга първа, година 14, септември т.г. в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия. Такъв цялостен светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота. Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос.
към текста >>

Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота.
Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка. А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека. Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота. Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае! Така е и с онзи, който е започнал с азбуката в биологията. Нагълтал е учението за материализма в неговата най-груба форма, което много допада на хора с недостатъчно критичен ум. За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората.
към текста >>

Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм.
За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

42. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа.
Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо. Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо вещество. Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез сетивата си. Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите. Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата. Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични.
към текста >>

Аз отричам, че тяхната наука ни дава точни познания за кой и да е предмет.
— Да отхвърлиш плътта и да спечелиш живота. Но хората не вярват в тази истина. Те вярват само, докъдето се простира техният разум. Вярват в могъществото на мозъка. Вярват, че мозъкът е всичко в този свят, че той всичко създава. Аз отричам, че тяхната наука ни дава точни познания за кой и да е предмет. Аз бих им казал, че мозъкът е само един сложен апарат — онази част от тялото ни, която възприема мислите, съхранява ги и ги предава на други. Мозъкът не създава нищо ново, той само подражава на всичко. Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита.
към текста >>

Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък.
Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми. Безжичното предаване на думи и образи с помощта на бобини и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения. Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание.
към текста >>

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
„ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>

43. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин.
Трябва да се повдигнем до такава висота, до този чист морал, който ни се посочва от светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители.
към текста >>

44. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Божественият Живот - това е същественото за бъдещата ни работа... Познавам моя брат, където и да го срещна.
Натрупването на блага и сили не спада към Божествените процеси. То създава условия за злото. Божественото оперира със силите и средствата, необходими в момента - никакво натрупване. То не създава крепости, нито организации. Мисля върху методите за работа на Бялото Братство. Божественият Живот - това е същественото за бъдещата ни работа... Познавам моя брат, където и да го срещна. Познавам го - дали е облечен в дрипи или в пурпур, богат или беден, силен или слаб - навсякъде срещам моя брат. От сърцето му и от очите му излиза лъчът небесният! Сега е нашето време, време на служене, благоприятно време, благословено време. Ангели Божии ходят по Земята. Често те вземат най-простичка форма, най-скромна форма.
към текста >>

Доброто е велика наука.
Ние принадлежим на великото Семейство на любящите благодарение на Учителя. Ние сме Един Живот чрез него. Ние ще се явяваме всякога, когато Той се явява - това е Живот вечен. Учението на Бялото Братство е учение на Божествения Живот. Учението на Бялото Братство е учение за Доброто. Доброто е велика наука. За някои затворнишкият халат е позор, за други е чест. След всичко, което се случи с Братството, има ли значение личната ми участ? Ако Господ е с тебе ти не си затворник. Да разгънеш живота си върху малка площ, като корала: да го проведеш между стотици хора без да го усетят - между надзорници и наблюдатели, в часове, които ще избереш - ето какво уча тук. Велик е Господ!
към текста >>

45. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя.
Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
към текста >>

Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/ Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел. За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета.
към текста >>

46. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>

На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
Нанков, Д. Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас. На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори. В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
към текста >>

47. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия.
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ БЕЗКОРИСТНО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ! ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия. Как страдахме при издаването на „Учителя от Изгрева“. Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна. След като видяха, че книгата се продава, приеха трите нови книги.
към текста >>

Изопачената ориенталска наука е направила страшни опустошения в душите.
Ти, Георги, следвай нагорния път, пръскай Словото, и не се тревожи от това, което те заобикаля! Превеждай Словото. складирай преводите засега, и не мисли повече! “ Това беше вътрешния глас на Учителя! 16 март 1994 Много е трудно да се намерят хора да им се предаде Словото. Изопачената ориенталска наука е направила страшни опустошения в душите. 19 април 1994 Издаваме малките книжки. Пласирането върви бавно. С1ената е извънредно ниска, но по-голямо удоволствие е да се купи един малък сладолед. Ние работим, без да държим сметка за средата. Г. Куртев "Аз жадувам за повече Светлина" 29 април 1994 Последното списание „Сила и Живот“ - „Новото учение“е преведено и сме издали: „Високият идеал“, „Личност или душа“, „Да мисли“.
към текста >>

Книгите ще останат за бъдещата младеж.
Много ви благодаря! Вече имам доста материал за работа. 28 април 1995 Може би една книга „Завещание за ученика“ ще се приеме.... Аз превеждам. Правя извадки от томовете, които ми изпратихте. Не очаквам да ме разберат! Книгите ще останат за бъдещата младеж. 3 май 1996 Аз превеждам и събирам резюмета за бъдещите издания. 28 юни 1995 От всичките томове, които издадохте, съм превел части за предаване чрез книги. Може би ще излезе една наша книга: „Завещанието от Учителя за ученика“. 19 юли 1995 Аида говори с директора на нашето издателство, което е много известно. Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“.
към текста >>

48. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение.
Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване ... Един важен въпрос, за който само ще помена без да го развивам е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение. Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез. Преди изгрев, тънките трепети на зората носят енергия, тоято влияе най вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо за всички ония, които страдат от нервни болести като неврастения и др. ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система.
към текста >>

49. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука!
Те съвсем не му дават право да се произнася авторитетно по всякакви въпроси, само защото носи някаква учена титла и притежава известни знания като специалист. С рязане, изтезаване, убиване на живи същества, истината за живота не може да се постигне. Това истинските учени го знаят. Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“. Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина.
към текста >>

Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната!
Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“. Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина. Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота. И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това!
към текста >>

Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия".
Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина. Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота. И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това! Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание.
към текста >>

Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание.
И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина. Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота. И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това! Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание. Има учени с душа, и учени, които са интелектуални автомати. И тъкмо интелектуалните автомати, хората без души, са ония, които отричат душата.
към текста >>

Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства.
И тъкмо интелектуалните автомати, хората без души, са ония, които отричат душата. Никога истинските учени не са отричали душата. Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки. Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата. И ако учени като сър Оливър Ладжа*), един физик с всесветска известност, или като Фламариона, един астроном със световна слава, учени, които познават много добре кръга на изследване на осъвремените науки, техните методи и резултатите, до които те достигат, твърдят все пак, че има душа, която е безсмъртна, че има един „отвъден свят“, то е защото те са учени с пробудено съзнание, а не само с голи знания. Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства. Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти. Дори и когато те са само интелектуални автомати, записващи апарати на знанието, тефтери, справочни книги, вие все ще извлечете някаква полза. Но не се обръщайте към тях по въпросите за душата, за мъдростта на живота, за дълбокия му смисъл. По тях ще ви осветлят само ония учени, които имат истинско знание и високо съзнание. Р а д и у м.
към текста >>

Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти.
Никога истинските учени не са отричали душата. Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки. Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата. И ако учени като сър Оливър Ладжа*), един физик с всесветска известност, или като Фламариона, един астроном със световна слава, учени, които познават много добре кръга на изследване на осъвремените науки, техните методи и резултатите, до които те достигат, твърдят все пак, че има душа, която е безсмъртна, че има един „отвъден свят“, то е защото те са учени с пробудено съзнание, а не само с голи знания. Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства. Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти. Дори и когато те са само интелектуални автомати, записващи апарати на знанието, тефтери, справочни книги, вие все ще извлечете някаква полза. Но не се обръщайте към тях по въпросите за душата, за мъдростта на живота, за дълбокия му смисъл. По тях ще ви осветлят само ония учени, които имат истинско знание и високо съзнание. Р а д и у м. *) Вж.
към текста >>

Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието.
И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т. е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакват някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свърхсъзнанието и съвсем друг ще бъде закона на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силния фактор в света, това е човека — човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко, каквото съществува в нашия живот, е продукт на човека, и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкия дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото.
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса.
Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така?
към текста >>

Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели.
При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса. Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята.
към текста >>

В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш.
Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха.
към текста >>

51. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа.
Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си. Братя сърби! Братя югославяни! Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа. Братя сърби, вие първи трябва да започнете, вие първи трябва да направите решителната стъпка в това направление. Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка. Не чакайте да идваме при вас и да ви молим! Не чакайте, защото времето е скъпо и защото само с действия вие ще спечелите нашите сърца. Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне.
към текста >>

Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката.
Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали.
към текста >>

Продължава се записването на абонат за книгата НАУКА ЗА ДИШАНЕТО.
Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст. Бечей, Палич, Нови Сад, Слав. Брод, Любляна. Софийските ни абонати се умоляват да изплатят абонамента си на Жечо Панайотов. Нека тия, които искат и занапред да получават „Братство“ побързат да се издължат, защото издаването на седмичник е съпроводено с много разноски, които трябва да се посрещнат навреме. Продължава се записването на абонат за книгата НАУКА ЗА ДИШАНЕТО. Цена за абонатите 10 лева.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие.
Ще каже някой, че и в животните има много благородни и морални чувства. В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят. Мисълта е основата на всяка култура, на всеки прогрес. Без мисъл няма култура, няма прогрес. Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура. И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие. И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности. И всички войни, убийства и престъпления се явяват там, където чувствата доминират и направляват живота. И всичките нещастия и падения на човечеството от пантивека до ден днешен се дължат на чувствата. Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни. Влад Пашов (следва) Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Всяка една работа в живота става при известно специфично съчетание на звездите.
към текста >>

Науката трябва да се приложи опитно.
Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко. При сегашните условия, в които се намира човечеството са необходими учени, които да научат хората как да живеят. Науката трябва да се приложи опитно. Но това от един път няма да стане. Не мислете, че е лесно да се възпита един човек. Един учител, за да възпита своите ученици, най-първо трябва да разбира техния характер, трябва да ги обича. Защото Любовта е велика сила, с която може да се моделира човек. И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си.
към текста >>

Първата раса, която в окултната наука наричат полярна раса, е била много музикална и най-хубавите неща по музика са останали от нея.
Това не е природа. Това са наследствени качества, придобити отпосле и предадени по наследство. Човек първоначално не е бил такъв. Всички тези отклонения са дошли, когато човек е престанал да пее. Първите хора, които се появиха на Земята, бяха много музикални. Първата раса, която в окултната наука наричат полярна раса, е била много музикална и най-хубавите неща по музика са останали от нея. Хората на тази раса са предците на човечеството. Това са светиите и гениите. Те всичко вършеха с музика. Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика. Ако се спрете при един много солиден мост, намерите основния му тон и почнете да пеете и свирите, той ще падне.
към текста >>

Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка.
Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“ Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето.
Без една права мисъл не може да се създаде нова култура. Защото, за да се създаде една по-висока култура, трябва да влезем във връзка с по-разумни същества, И Учителя казва: „Чрез ума си човек ще влезе във връзка с висшите разумни същества. които ще му помагат в неговия път. Първото нещо е правата мисъл, която човек трябва да има. Понеже всички други неща, които трябва да придобием, се обуславят от правата мисъл. И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“ Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето. Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя.
към текста >>

Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните.
които ще му помагат в неговия път. Първото нещо е правата мисъл, която човек трябва да има. Понеже всички други неща, които трябва да придобием, се обуславят от правата мисъл. И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“ Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето. Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми.
към текста >>

Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум.
Понеже всички други неща, които трябва да придобием, се обуславят от правата мисъл. И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“ Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето. Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си.
към текста >>

В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството.
Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си. Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота. Защото без мисъл никаква култура не може да се създаде.
към текста >>

Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот.
В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си. Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота. Защото без мисъл никаква култура не може да се създаде. И ако до сега човечеството е страдало, то не е страдало от своя ум, но е страдало от своето сърце. И Учителя казва на едно место, че падението на човека не е в неговия ум, а в неговото сърце, до като падението на ангелите е в техния ум.
към текста >>

Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота.
„Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си. Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота. Защото без мисъл никаква култура не може да се създаде. И ако до сега човечеството е страдало, то не е страдало от своя ум, но е страдало от своето сърце. И Учителя казва на едно место, че падението на човека не е в неговия ум, а в неговото сърце, до като падението на ангелите е в техния ум. И затова задачата на човека е, да изправи сърцето си, да дойде в хармония с умът и тогаз ще почне да мисли, т. е. да схваща нещата такива, каквито Бог ги е създал.
към текста >>

И когато в окултната наука се говори, че шестата раса ще бъде раса на Любовта, разбира се че ще бъде култура на най-пълна проява на душа та, на същинския човек.
И Учителя казва на едно место, че падението на човека не е в неговия ум, а в неговото сърце, до като падението на ангелите е в техния ум. И затова задачата на човека е, да изправи сърцето си, да дойде в хармония с умът и тогаз ще почне да мисли, т. е. да схваща нещата такива, каквито Бог ги е създал. Докато човек не почне да мисли, той може да живее, но за никаква култура не може да става въпрос. Тъй че, когато се говори за културата на сърцето, разбира се култура на най-пълна проява на човешката душа, където сърцето не противодейства на ума и волята, и трите тези сили са хармонирани, че създават условия за душата да се прояви в своята пълнота и да създаде културата на Любовта. И когато в окултната наука се говори, че шестата раса ще бъде раса на Любовта, разбира се че ще бъде култура на най-пълна проява на душа та, на същинския човек. а не култура на сърцето а съвременен смисъл. Такъв е и логическия и фактически извод от самия процес на развитието. Казал че всяка една фаза от развитието се характеризира с извикването към дейност на един нов принцип, който е свързан и се проявява чрез ред нови сили и енергии, непознати до този момент. Принципа, който породи мисълта и роди самосъзнанието, създаде човека като индивидуалност. Следващият принцип, който започва вече да действа, е принципа, който на религиозен език наричат душа — това е принципа на висшата разумност, на разумната воля, който оперира с още по-ефирни сили.
към текста >>

За науката този въпрос е разрешен.
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания. Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен. Френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата. Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия. Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония. Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвежда анормални състояния.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да търсиш хубавите работи, това е наука.
Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата?
към текста >>

Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света.
Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея. Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение. От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот. Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях.
към текста >>

Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава.
328, цена 4 50 лата. Книгата е на руски език и съдържа следните глави: О смысле жизни. Современное состояние мира. О мысли. О Единстве Всего Сущего, Закон Перевоплощения, Закон Карми, Об управлении Миром, О сотрудничестве и кооперации, Об учении и Учителе, Истина об Окултизме. Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава. Ние я препоръчваме на нашите читатели. Който си я достави направо от: A. Klizovski, Riga, Grеgora iela, 1. dz. 1, Latvia, — може да я получи за 3 лата. Слово, орган на всеславянската мисъл, бр.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове.
Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива.
към текста >>

Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура.
Той е мечтател в особен смисъл. Той е мечтател, защото работи за новата култура, за нов морал, за нови идеали; той не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично съчетание между тия два възгледа. Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че крайъгълния камък на бъдещата Култура е основен на Красотата и Знанието.
Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано. Знамето на червения кръст не се нуждае от обяснения дори и за най-некултурните умове. Също така и новото знаме, тоя страж на културните съкровища, говори само за себе си. Не е трудно да се обясни дори и на дивака значението на запазването на съкровищата на изкуствата и науките. Ний често твърдим. че крайъгълния камък на бъдещата Култура е основен на Красотата и Знанието. Сега ний доживяхме до действие в това благословено поле и сме длъжни да действаме без отлагане. Обществото на Народите, което работи за в полза на световния мир, не може да се противопостави на това знаме, защото то е един знак на мирно-то единение. На предлаганото от нас знаме са изобразени на бел фон в кръг три съединени сфери, като символ на Вечността и Единството. Макар ний и да не знаем кога именно това знаме ще се развява над всички културни паметници, несъмнено е, че семето е вече поникнало. То вече привлече вниманието на редица големи умове и лети от сърце на сърце.
към текста >>

Разбира се, и бедната наука не беше забравена.
И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение. Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир. Жената на скептика, която по-рано вземаше при споровете моята страна, сега с всички сили настояваше да отклоня мъжа й от тия тайнствени екскурзии: „Та той тия дни само за бурятката и за немците говори.“ Най-после, бившият скептик ми даде обещание да забрави тоя случай, след като го уверих, че той ще види около себе си в живота и много повече, стига да почне честно да наблюдава. Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка? Тя е същата, която предсказа на барон Унгерн точния ден на смъртта му и цялото му близко бъдеще, което се изпълни точно.
към текста >>

Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено.
Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение. Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир. Жената на скептика, която по-рано вземаше при споровете моята страна, сега с всички сили настояваше да отклоня мъжа й от тия тайнствени екскурзии: „Та той тия дни само за бурятката и за немците говори.“ Най-после, бившият скептик ми даде обещание да забрави тоя случай, след като го уверих, че той ще види около себе си в живота и много повече, стига да почне честно да наблюдава. Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка? Тя е същата, която предсказа на барон Унгерн точния ден на смъртта му и цялото му близко бъдеще, което се изпълни точно. Тя живее тук наблизко.“ Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик?
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н.
Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда.
към текста >>

А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега.
Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи!
към текста >>

Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден.
И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н.
към текста >>

Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията.
Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти.
към текста >>

„Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен.
По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога.
към текста >>

е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия.
И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от брой 158 - Мейбъл Колинз) Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Из науката и живота.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Аскетизъм и въздържание Слънце, въздух, вода Словото на Учителя. Знайното и незнайното (Из неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) Ураган (стих. от Олга Славчева) Белият лотос (прод. от брой 158 - Мейбъл Колинз) Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII. На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила.
към текста >>

Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба.
Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
към текста >>

Или казвате че вярвате в баща си, в науката и пр, във всичко в света вярвате и въпреки това сте нещастни.
А вие мислите, че трябва да се мълчи, т. е. какаото ви се каже да вярвате в него. Ако мислите така, ще изпаднете в големи противоречия в живота си. Ще кажете: ама ние вярваме в Бога. Но ако вие сте един нещастен човек, каква е тази вяра? Или казвате че вярвате в баща си, в науката и пр, във всичко в света вярвате и въпреки това сте нещастни. Какво допринася гази празна вяра? Значи, в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Когато страдаш, ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: какъв е изходния път от това положение? За да излезем от това положение ние трябва да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
към текста >>

Но безверието не е никаква наука.
не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи, той все вярва в нещо.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2.
Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми. Те били поставени една пред друга и всяка от тях могла да се върти около оста си.
към текста >>

Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля.
Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт дьо Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр. Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру. Д-р Жоар, Д-р Люис и др. Флуидът минава през стена.
към текста >>

Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19.
Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост.
към текста >>

Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение.
към текста >>

Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде.
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особено пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук случайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля. Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре!
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г.
Севлиево, 28 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новото – Любомир Лулчев Актуални въпроси Раждането на новия човек – Влад Пашов Словото на Учителя. Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.
към текста >>

Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
към текста >>

Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>

Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето.
Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание.
към текста >>

Нито с наука, нито с пари, нито със сила — с нищо не може да я придобият.
На всеки едного сърцето му тупа за любов — кой не иска да има любовта — брата иска да има любовта на сестрата, приятеля — на приятеля си — всички изискват. Най-първо те желаят любовта и за да я придобият, дават се разни методи. Едни за да придобият любовта искат да бъдат умни; други—искат да бъдат силни; трети — богати и пр. Какво ли не искат хората, за да добият любовта? — И всякога остават разочаровани. Нито с наука, нито с пари, нито със сила — с нищо не може да я придобият. Тогаз какво де се прави? Аз се абстрахирам от сегашния ваш живот, аз се абстрахирам от сегашния човешки живот, за да взема новото — Божественото. Аз не ви говоря за неща за в бъдеще, но ви говоря за неща, с които още сега можете да направите опит. Най-нещастния още сега, в един час можем да го направим щастлив. Няма по красиво нещо от това човек да работи, да се храни, и да съзнава, че онова което влиза в него, идва от една разумна среда.
към текста >>

И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят.
Разсъждавайте хубаво. Някои мислят, че като поплачат, ще се уредят работите. Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление. Сега необходимо ви е да имате едно правилно схващане за нещата, защото в природата съществуват много строги закони, които ще ви държат отговорни за всичко. И този страх, които сега имат хората, се дължи на строгостта на законите, през които са минали. И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят. 15. III. 1936 год. Сбъднато ясновидецо предсказание В вестник Дневник от 16. V. т. г. четем следното: Едно предсказание, което плаши гърците.
към текста >>

Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г.
Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ? — Така, нека той сам определи своята съдба! Време с вие да престанете да тегнете на неговите везни.
към текста >>

Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата.
А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. — О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд.
към текста >>

60. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изворски Наука и окултизъм – С.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 176 - год. IX. Севлиево, 7 януари 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Раждането на Спасителя – И. А. Изворски Наука и окултизъм – С. Калименов Човекът на новото (картина) – худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото – N. Словото на Учителя. Влияние на природните сили върху човека.
към текста >>

Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма.
И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка.
към текста >>

Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания.
към текста >>

Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.
Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба.
към текста >>

Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.
Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч.
към текста >>

Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка.
Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . .
към текста >>

Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт .
Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици.
към текста >>

професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност.
Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма.
към текста >>

С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма.
Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество.
към текста >>

Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството.
В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С.
към текста >>

Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение.
В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ.
към текста >>

Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване.
„Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото.
към текста >>

Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество.
С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото.
към текста >>

Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С.
Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи.
към текста >>

Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука.
Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви.
към текста >>

Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал.
Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя.
към текста >>

Без светлина вие не можете да имате никаква наука.
било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи. Без храна — животът на земята не може да се проявява. И тогава, когато се заговори за противоречията в живота, вие трябва да знаете, че всички противоречия в света произтичат от храната, от яденето.
към текста >>

Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето.
Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот. По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот.
към текста >>

вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува.
Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена.
към текста >>

За да се избегнат тия нещастия, и мъжът и жената трябва да разполагат с една наука, която да им обяснява нещата.
За да бъде живота на двама млади щастлив, те трябва, ако първия ден са били на земята, втория ден да се качват в духовния свят, третия ден да се качат още по-високо — в умствения свят; четвъртия ден да се качат в причинния свят и след четири деня. като обиколят четирите света, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват и да слизат. тогава ще има плач, въздишки, недоразумения. Така както живеят сега хората, това е един затворнически живот, който носи само разочарования и противоречия. За да се избегнат тия нещастия, и мъжът и жената трябва да разполагат с една наука, която да им обяснява нещата. Това е едно училище, за което могат да ви се дадат такива лекции, от които да учите, да започнете да мислите. Такива лекции могат да се държат само на хора от едно разбрано общество, което де не изопачава нещата. Вие трябва да се освободите от идеята, която имате за жената. Жената нема само едно предназначение. Тя не е предназначена само да ражда деца.
към текста >>

Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи.
В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи. И тази наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените, артериите, какво участие взема сърцето в кръвообращението и т. н., но те още не могат да направят аналогията, каква служба извършват сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и др. органи в духовния свят. Когато човек се намери в противоречие в живота си, това показва.
към текста >>

И тази наука е на прав път.
Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи. И тази наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените, артериите, какво участие взема сърцето в кръвообращението и т. н., но те още не могат да направят аналогията, каква служба извършват сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и др. органи в духовния свят. Когато човек се намери в противоречие в живота си, това показва. че черния му дроб е разстроен.
към текста >>

По този начин вие ще се домогнете до онази наука за силите.
Мислете добре за черния си дроб. Мислите ли добре за черния си дроб, вие ще бъдете полезни и и за себе си и за другите. Казвам ви сега: Обичайте противоречията в живота и мислете добре за черния си дроб, за да бъде той здрав, да функционира правилно и да подържа живота ви. Точа е сега новото разбиране на живота. Опитайте това, което ви говоря и тогава се произнасяйте Проверявайте и опитвайте нещата. По този начин вие ще се домогнете до онази наука за силите. които функционират в човешкия организъм, която ще ви научи съзнателно да строите организма си. Сега ви казвам: Обичайте противоречията. Беседа от Учителя, държана в София на 4 окт. 1936 г. Словото Божие (продължение от бр.
към текста >>

Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули. И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет. Георги Радев ни доказва, че това е възможно. Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена. Когато човек чете книгата на Г. Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек.
Д. Апостолов Човек и Бог Тъй както майката детето си прегръща И носи го с любов до своето сърце — Така всеблаги Бог човеците обгръща, Подига, носи ги на ангелска ръце .. * И през долината на скърби ги превежда. И тъй, там учи ги — не ги остава Той: От мъки и беди чудесно ги извежда, С блага и радости дарява ги безброй! * И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей! Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат.
към текста >>

А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат.
За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса.
към текста >>

Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни.
Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса.
към текста >>

И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука.
Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е. А онзи, който говори за Христа и отрича Евангелието, като говори неща противоположни на това, което се говори в него, е само с цел да заблуди човечеството с името на Христа. Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света. Това е в явно противоречие с учението на Евангелието. И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука. Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно. А всяко учение, което поставя личността като основа, няма нищо общо с учението на Христа, който казва — не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца ми, който ме е пратил. За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа. Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа. И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител.
към текста >>

За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа.
Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света. Това е в явно противоречие с учението на Евангелието. И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука. Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно. А всяко учение, което поставя личността като основа, няма нищо общо с учението на Христа, който казва — не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца ми, който ме е пратил. За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа. Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа. И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител. Това, което Учителят му дава, ще му служи като светлина и критерии, за да се ориентира в големия лабиринт на окултното познание. Затова препоръчвам на всички онези, които искат да проучават окултизма, да проучват преди всичко беседите и лекциите на Учителя, които ще им дадат и по-вече от това, което те търсят. Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното.
към текста >>

Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало.
Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе. Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. А учения, аз го оприличавам на гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли. Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало. Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно.
към текста >>

Религията и науката са прояви на Разумното начало в света.
Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. А учения, аз го оприличавам на гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли. Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало. Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно. Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра.
към текста >>

Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството.
Тйежковски Oснови на неговото учение и на неговата система (кратко изложение по проф. Д-р Адам Жолтовски) Биография Август Тйежковски (Август Чешковски) — граф, единствен син на благородника Павел Тйежковски, е роден на 14 окт. 1814 год. в Суха. Подлесне, (Белосток) Полша. Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството. Италианският художник Монти му е гостувал, а и той също е гостувал у него в Италия. Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука. Първото си образование младият Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год. После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв.
към текста >>

Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука.
1814 год. в Суха. Подлесне, (Белосток) Полша. Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството. Италианският художник Монти му е гостувал, а и той също е гостувал у него в Италия. Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука. Първото си образование младият Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год. После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски.
към текста >>

Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.
Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията. Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г.
към текста >>

Бил е познавач на изкуството и колекционер на художествени картини, председател на д-вото „Приятели на науката“ — основано от него в 1887 г.
умира жена му и той се оттегля от обществена дейност. Заминава за Венеция, където изучава полската история — в италианските архиви. В 1870 г. отваря земеделско училище близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г. когато бива затворено от пруското правителство. Бил е познавач на изкуството и колекционер на художествени картини, председател на д-вото „Приятели на науката“ — основано от него в 1887 г. Празнувал 50 год. юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти. Старините си прекарва в село — в околности те на Познан. където и умира на 12 март 1894 г.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха.
В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция. Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература. За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука.
към текста >>

Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес.
Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко.
към текста >>

В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука.
Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено.
към текста >>

Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци.
От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура.
към текста >>

Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме.
В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение.
към текста >>

И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура.
Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път.
към текста >>

Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа.
Запример, човек може да ви обича, без да може да ви помогне, когато умирате. А човек може и да не ви обича, а да ви спаси, когато се намирате в бедствие. Знание има човека и може да ви помогне. Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята.
към текста >>

Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле.
Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампоров Из науката и живота – Д-р И-в, в.
(стих.) – Олга Славчева Какво липсва Словото на Учителя. Разумният човек (из неделната беседа – 7.02.1937 г.) Стихове от Д. Антонова Философия на делото на Авг. Тйежковски (продължение от бр. 184) – П. Г. Пампоров Из науката и живота – Д-р И-в, в. „Дневник“, 13.IV.1937 г. Сънят в окопа Размишления – Велислав Ж. Марков Малки истински приказки – Л. Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва!
към текста >>

Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба.
Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци.
към текста >>

Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина.
Ако се обърнете към онези разумни същества, които изпращат своята енергия от слънцето, ще видите какво представлява техния прогрес. Можете ли де кажете по какъв начин изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този начин я отопляват? Ще попитате: Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез слънцето, за да отопляват земята? Има една научна теория, според която слънцето представя едно огнено разтопено тяло. Възможно е да е така, но възможно е и по друг начин да става отопляването на земята. Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина. Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си.
към текста >>

от какво се интересувате, имате ли някакво изкуство, обичате ли някакви наука, изобщо какъв интерес, какъв стремеж имате.
При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита. от какво се интересувате, имате ли някакво изкуство, обичате ли някакви наука, изобщо какъв интерес, какъв стремеж имате. Това интересува разумният човек. Ако му разправяте, че страдате от някаква болест, той само ще чукне с пръчицата си и болестта ще изчезне. Като боледувате. той ви казва, че сте съгрешили някъде, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашия стремеж.
към текста >>

Ако Тйежковски във философията на историята, от предпоставките на миналото вади заключение за бъдещето, то това не значи, че философията е наука за бъдещето или трябва да предсказва бъдещи явления.
Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 184) 3. Делото, като съвършен израз на свободата. Свобода та на волята. Ако Тйежковски във философията на историята, от предпоставките на миналото вади заключение за бъдещето, то това не значи, че философията е наука за бъдещето или трябва да предсказва бъдещи явления. Философията е една дейна сила в сферата на духа. Идеята на депото, на приложението е както, обективен закон, така и субективен. „Трябва“ е императив на творческата воля. Средоточието е в спонтанната сила на човека, в духа. а не в природата.
към текста >>

Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И.
„Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони. „Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol. 151) (следва) П. Г. Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И. Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в Будапеща, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери. Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва.
Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства.
към текста >>

Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем.
към текста >>

Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството.
А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана. До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена. Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност.
към текста >>

Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството.
Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца. Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода. Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце!
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота.
– Пламен Планината (стих.) – А. Съзнателна работа В-к „Братство“ намалява абонамента си! – Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ! Когато гибелта приближава, все трябва да се намери някой, който да извика: Стига! Спрете!
към текста >>

Христос донесе на земята науката за душата.
че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят . Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа.
Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа. Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага.
към текста >>

Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители.
Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа. Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага. Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф.
към текста >>

Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр.
Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш. РИШЕ В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога.
към текста >>

Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад.
В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв.
към текста >>

* * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството.
* * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата!
към текста >>

Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева С П И С Ъ К на книгите, които доставя редакция „Братство“ Наука за дишането, Аледон 15 лв.
На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр. Кадънков вегетариански майстор-готвач. Практически проверени редица години от автора като вегетариански готвач. С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове. Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева С П И С Ъ К на книгите, които доставя редакция „Братство“ Наука за дишането, Аледон 15 лв. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Лодж 30 лв. Що е окултизъм, С. Калимемов 6 лв. Възпитанието на детето, М.
към текста >>

Хирология, наука за ръката 40 лв.
Ваше 15 лв. Езотерическо Християнство, Безант 45 лв. Учение за кармата, 6 лв. Прераждане, С. Ников 15 лв. Хирология, наука за ръката 40 лв. Астрология, Сефариал 40 лв. Четене характера, Дюрвил 55 лв. Да ядем ли месо, Д-р Келог 30 лв. Автобиография, Ганди 60 лв. Бранд, Ибсен 15 лв.
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

195) – д-р Минима Из науката за живота. Витамините.
Да използваме сезона на гроздето – д-р Никола Станчев Правила за една здрава народна храна – д-р Ханиш – (Маздазнан) Словото на Учителя. Той ми е брат, сестра и майка. (из неделната беседа – 5.09.1937 г.) Учете музика – С. К. В храма на природата – П. Г. Пампоров Лекуване чрез музика (продължение от бр. 195) – д-р Минима Из науката за живота. Витамините. – д-р Н. Василев Книжнина ХРАНАТА НА НАРОДА Идеалната храна за човека са плодовете. Бъдещият, идеалният човек ще се храни с плодове Така е било, и така ще бъде: всяка степен от духовното развитие на човека изисква своята, съответстваща ней храна. Войнствено и материалистично настроения свят не ще се откаже от месото. За духовно ориентираните хора, вегетарианската храна се явява насъщна необходимост.
към текста >>

Затова истинската, бъдещата храна на народа ще се състои предимно от плодове.
някаква маловажна прибавка към храната, е съвършено погрешно и трябва да се изостави. Плодовете не са и не трябва да бъдат „десерт“, а главна и най-важна храна за човека. Хляб и плодове, жито и плодове! — в това се състои спасението на човечеството от физически, душевни и духовни болести, от физическо и духовно израждане. Приложена с воля, съзнание и разум, тази проста рецепта, жито и плодове, може в кратко време да направи от човека нещо много повече, от това, което той е бил до прилагането й. Затова истинската, бъдещата храна на народа ще се състои предимно от плодове. Новият човек, новият на-род, новото човечество ще се храни с плодове. С. К. Плодовете От цветове красиви са родени големите и сладки плодове,; и къпани от дъжд, роса и слънце, и милвани от тихи ветрове. * Те зрееха, обливани от слънце, наливани със песни в пролетта. И сладки са, и сочни, и красиви, и ароматни в есента.
към текста >>

И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката.
А при такова нарушаване на равновесието може да стане непредвидена катастрофа. Животът е съпоставен от ред неща, които трябва добре да се разбират. Не се ли разбират, животът става тежък. Обикновените хора казват: аз вярвам в Бога. Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не иска да й вярваш, но да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките. Ти можеш да вярваш в сенките, но друго е да вярваш в дърветата. Защото реалността никога не произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките.
към текста >>

Науката не иска да й вярваш, но да я изучаваш.
Животът е съпоставен от ред неща, които трябва добре да се разбират. Не се ли разбират, животът става тежък. Обикновените хора казват: аз вярвам в Бога. Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не иска да й вярваш, но да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките. Ти можеш да вярваш в сенките, но друго е да вярваш в дърветата. Защото реалността никога не произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно, всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота.
към текста >>

От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.
Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света? От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото. А певците, които имаме днес, ще определят бъдещия живот. Ще кажете; отгде накъде певците да определят живота? — Ние не разглеждаме музиката като чувстване, а като основа на човешката мисъл.
към текста >>

В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура.
А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света? От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото. А певците, които имаме днес, ще определят бъдещия живот. Ще кажете; отгде накъде певците да определят живота? — Ние не разглеждаме музиката като чувстване, а като основа на човешката мисъл. Съвременните наблюдения показват, че съществува един особен музикален център, който се намира на челото на човека.
към текста >>

Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането.
Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20,000 хвърчила из въздуха, всяко от които ще носи около 50 тона взривни вещества.
към текста >>

УЧЕТЕ МУЗИКА Музиката е най-великото изкуство и най-великата наука!
Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. * Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват. УЧЕТЕ МУЗИКА Музиката е най-великото изкуство и най-великата наука! Музиката е алфата и омегата, началото и края, ядката, същината на живота! Целият свят е създаден и се движи от музиката! Музиката трябва да бъде идеала на човека. Няма по-важно нещо от музиката. Образование и възпитание, в които не е застъпена нашироко музиката, не могат да дадат големи резултати.
към текста >>

Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда.
А здравето у човека е преди всичко хармония и равновесие на неговите психически и физически сили. Музиката, като носителка на хармония, може да се използва за възстановяване и на хармонията в живота на човешкия организъм. За да се използва, обаче, тя като лечебно средство, необходимо е да се познава добре от една страна същината на музиката, силите, които носи със себе си отделният тон и възможностите за тяхното използване като въздействие, и от друга — природата на човешкия организъм и реакцията, която се събужда в отделните му части при определени тонови съчетания. Има музика, която успокоява нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко, спокойно и плавно и с това благоприятства за лекуване на болести в дихателната система, но има музика, която свива сърцето на човека и затруднява дихателните процеси и с това предразполага към съответни заболявания; има музика, която дава криле на мисълта и я вдъхновява, но има музика, която угнетява мисълта и я потиска. С своите три основни елементи — ритъм, мелодия н хармония — музиката засега съответно волята, чувствата и мислите на човека, и умелото им използване за въздействие върху отделните части на човешкото тяло, които с ж свързани съответно с трите страни на човешката битност (ум, сърце и воля) ни дава първия ключ за използване на музиката като лечебно средство. Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда. Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой по-леки операции. Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-спокойни през време на работата. В Америка и в Европа се уреждат клиники и болници, в които музиката се застъпва като лечебно средство. Щом по начало се прие от учените, че музиката упражнява благотворно и лечебно въздействие върху човека, нека се надяваме, че няма да минат много години и тя ще стане едно от сигурните средства за лекуване. Тогава лекарите ще бъдат музиканти и ще имаме музиканти — лекари и вместо болници ще се строят концертни зали, в които ще се изнасят концерти със специално предназначение и при специално уредена обстановка за лекуване на болните и за подържана дух на хармония, бодрост и жизнерадост у здравите.
към текста >>

= ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Витамини По-рано се мислеше, че за правилното хранене на човека са нужни за едно денонощие 25 гр.
Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой по-леки операции. Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-спокойни през време на работата. В Америка и в Европа се уреждат клиники и болници, в които музиката се застъпва като лечебно средство. Щом по начало се прие от учените, че музиката упражнява благотворно и лечебно въздействие върху човека, нека се надяваме, че няма да минат много години и тя ще стане едно от сигурните средства за лекуване. Тогава лекарите ще бъдат музиканти и ще имаме музиканти — лекари и вместо болници ще се строят концертни зали, в които ще се изнасят концерти със специално предназначение и при специално уредена обстановка за лекуване на болните и за подържана дух на хармония, бодрост и жизнерадост у здравите. = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Витамини По-рано се мислеше, че за правилното хранене на човека са нужни за едно денонощие 25 гр. сол, 50 гр. мас, 100 гр. белтъчни вещества, 500 гр. въглехидрати, които дават около 2,500 калории и че това е достатъчно за един здрав човек. Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си.
към текста >>

„Природа и наука“ год.
Извънредно богата със събития от най-дълбоката древност до днес, тази книга по един изумително лесен начин опреснява познанията ни из библейските страни, люлка на цивилизацията, и успява да възкреси миналото и неговите герои, които сякаш, живи застават пред читателя: Неусетно се пренасяте цели векове назад и ви се струва, че сте станали съвременник на древността, нейните велики събития и люде. Вейка страница ви държи здраво приковани с магията на словото, предадено от вълшебното перо на г. Маркъм. Цената на книгата е 35 лева. Доставя редакция „Братство“ — Севлиево. Получи се в редакцията ни сп. „Природа и наука“ год. VIII. кн. 1. редактирано от Проф. П Бакалов, Проф. Д-р Ст. Консулов и Ал.
към текста >>

„Природа и наука.“ „Есента на живота“ или мъжът и жената в критическа та възраст от д р Виктор Поше, книга от 144 страници, в която авторът ни дава съвети, как да живеем, за да посрещнем и изпратим леко и приятно един от най бурните сезони в човешкия живот.
— Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров. Научни, местни, въпроси, разни Адрес: София VII, ул. Руен № 24. сп. „Природа и наука.“ „Есента на живота“ или мъжът и жената в критическа та възраст от д р Виктор Поше, книга от 144 страници, в която авторът ни дава съвети, как да живеем, за да посрещнем и изпратим леко и приятно един от най бурните сезони в човешкия живот. Книгата струва 30 лв.. но се дава безплатно на всеки, който стане абонат на „Добро здраве“ под редакцията на д-р Г. Ефремов, като изпрати 40 лв. до редакцията „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2, София. Брой 1 на „Добро Здраве“, год. XV.
към текста >>

Детството на една наука; 6.
излезе ма 15 септември със следното съдържание; 1. Смисълът на здравната просвета; 2. Как да се борим с безсънието; 3. Лошата кашлица; 4. Прелестите на старостта; 5. Детството на една наука; 6. Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н. Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други небесни явления.
към текста >>

Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год.
Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н. Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други небесни явления. Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год. V., под редакцията на д р Г. Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София. Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V.
към текста >>

до редакция „Свят и наука“ бул.
Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н. Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други небесни явления. Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год. V., под редакцията на д р Г. Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София. Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V. излезе на 15 септември със следното съдържание; 1. Триумфалната арка в Париж; 2. Как се изучават дълбините на морето; 3 Бележити люде, Джек Лондон; 4.
към текста >>

Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V.
Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год. V., под редакцията на д р Г. Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София. Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V. излезе на 15 септември със следното съдържание; 1. Триумфалната арка в Париж; 2. Как се изучават дълбините на морето; 3 Бележити люде, Джек Лондон; 4. Храбростта на една телефонистка, разказ; 5. Хората, които са пожертвали живота си, за да изучат Африка.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота.
– * Словото на Учителя. Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб. Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат.
към текста >>

„ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството.
Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“.
към текста >>

Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха.
Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде.
към текста >>

1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство?
Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия. В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос. Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О.
към текста >>

В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос.
Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия. В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос. Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О. Лодж от Англия и В. Джейнс от Америка.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят.
Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
към текста >>

Обладавайки мощна синтетична мисъл и голяма ерудиция, както в областта на официалната наука, така и в тази на окултизма.
Емоционална сфера. Волева сфера. Особени душевни прояви. Етични проблеми. Социални проблеми. Обладавайки мощна синтетична мисъл и голяма ерудиция, както в областта на официалната наука, така и в тази на окултизма. Д-р Паскалев с ясен и логичен език ни въвежда в основните проблеми на човешкото познание, като дава синтез и хвърля мост между вечните истини на окултизма и постиженията на съвременната научна и философска мисъл. Човек и бог, от Пламен. Опит за кратко изложение основните принципи окултната наука и Всемирното Братство. Съдържа: Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма.
към текста >>

Опит за кратко изложение основните принципи окултната наука и Всемирното Братство.
Етични проблеми. Социални проблеми. Обладавайки мощна синтетична мисъл и голяма ерудиция, както в областта на официалната наука, така и в тази на окултизма. Д-р Паскалев с ясен и логичен език ни въвежда в основните проблеми на човешкото познание, като дава синтез и хвърля мост между вечните истини на окултизма и постиженията на съвременната научна и философска мисъл. Човек и бог, от Пламен. Опит за кратко изложение основните принципи окултната наука и Всемирното Братство. Съдържа: Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма. Новият човек. Учителя Беседите. Ученикът. Чистота. Медитация. Молитва. Съсредоточение. Съзерцание.
към текста >>

Възпитанието на детето, според окултната наука на Розенкройцерите, от Макс Хайндел.
Що е окултизъм, от Сава Калименов. Съдържа: Що е окултизъм. Ясновидство. Прераждане. Карма. Единство. Вечните истини, от Стеф. Тошев. Тази книга, съдържаща над 500 страници и изпълнена с цитати от почти всички по-видни съвременни окултисти и от мнозина учени, е нещо като окултна енциклопедия, поради множеството въпроси из областта на окултизма, който тя засяга. Възпитанието на детето, според окултната наука на Розенкройцерите, от Макс Хайндел. Съдържа: Възпитанието на детето. Наследственост и проблеми на детството. Причини за детската смъртност Астрологията и детето. Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател.
към текста >>

Тайните на науката за дишането.
Моите лични експерименти. Психометрия. Репродукция на рисунки. Експерименти с прочути сензитиви. Хипотези за механизма на шестото сетиво. Бъдещето на шестото Сетиво. Тайните на науката за дишането. Ключ на живота. Практическо ръководство за всички, от Аледон. Съдържа: Функция на дишането. Дишането като процес. Дишане на природата.
към текста >>

Агни Йога, наука за висшия психичен живот.
Метафизика на дишането. Основният закон на здравето — динамичната сила на вярата. Мисли, които лекуват. от Е. Г. Оуен. Агни Йога, наука за висшия психичен живот. Отче наш, от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампорово, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ.
към текста >>

Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес.
Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта.
към текста >>

Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов.
Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм. Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Д-р по философия и медицина. Тази книга разглежда практическата страна на окултизма.
към текста >>

Наука за храната, здравето и продължителната младост.
Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост. Безопасни методи за развиване духовните ни дарби. Тайната на Голгота и очистителната кръв на Христа. Ангелите като фактори в еволюцията. Основното учение на Богомъдрието, изложено в 10 точки, от Херман Рудолф. Окултни съвети за духовен възход, от Ал. Шишков.
към текста >>

Моралът-наука, от Ана Безант.
Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура . . . Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо. Моралът-наука, от Ана Безант. Катехизис на душевния покой. Ел. Леви. Жената по вечния път, В. Узунов. Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант. Окултна наука, цел, метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров.
към текста >>

Окултна наука, цел, метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров.
Моралът-наука, от Ана Безант. Катехизис на душевния покой. Ел. Леви. Жената по вечния път, В. Узунов. Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант. Окултна наука, цел, метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров. Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров. Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му. от Слав Камбуров. Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова. Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев.
към текста >>

Наука за узнаване човешките наклонности, способности и съдба по положението на планетите в момента на раждането.
Хирология (Хиромантия); — с 51 фигури, от В. А. Вреде. Ръководство за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил. Астрология, от Сефариал. Наука за узнаване човешките наклонности, способности и съдба по положението на планетите в момента на раждането. Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн. Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг. Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус. Със 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса.
към текста >>

Бъдещата вселена.
от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите. За любовта. Две сърца разделени. Пътешествие по небето. Бъдещата вселена. Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте. Великата любов— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“. Без догма, един от най-хубавите романи на големия полски писател Хенрих Сенкевич. Девор, символична драма от В. Петрушев.
към текста >>

Наука за лицеизраза, диагностичен метод на „Новата лечебна наука“ от Луй Куне.
В тази книга са систематизирани всички лечебни треви според болестите, които лекуват. Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант. С приложения: атлас на лечебните треви и календар с означение кога растат, кога цъфтят и кога се събират. Дълголетие и здраве — пътят към дълъг и щастлив живот, от Д-р Георги Ефремов — второ издание Тази книга, засяга почти всичко, което всеки един човек, без изключение, трябва да знае за своя организъм. Всеки, който цени здравето си, трябва да я прочете и да я има за настолна книга. Наука за лицеизраза, диагностичен метод на „Новата лечебна наука“ от Луй Куне. Нова лечебна наука, или лекуване без церове и операции, от Луй Куне . (книгата в издание от 1993 г.) Окултна медицина от Седир. (книгата в издание от 2000 г.) Суровата храна и здравето, Бахановски. Пътят към здраве, от Махатма Ганди. На слънце, от А.
към текста >>

Нова лечебна наука, или лекуване без церове и операции, от Луй Куне .
Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант. С приложения: атлас на лечебните треви и календар с означение кога растат, кога цъфтят и кога се събират. Дълголетие и здраве — пътят към дълъг и щастлив живот, от Д-р Георги Ефремов — второ издание Тази книга, засяга почти всичко, което всеки един човек, без изключение, трябва да знае за своя организъм. Всеки, който цени здравето си, трябва да я прочете и да я има за настолна книга. Наука за лицеизраза, диагностичен метод на „Новата лечебна наука“ от Луй Куне. Нова лечебна наука, или лекуване без церове и операции, от Луй Куне . (книгата в издание от 1993 г.) Окултна медицина от Седир. (книгата в издание от 2000 г.) Суровата храна и здравето, Бахановски. Пътят към здраве, от Махатма Ганди. На слънце, от А. В. Никола.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
К., В. Недев, Ал. Г., Д. Антонова Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 217) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ МЛАДИТЕ Много пътища се разтварят пред младите. Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят.
към текста >>

Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната.
И тогава казваш: Животът няма смисъл: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде. Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата. Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва да се прави при това положение? Ние намираме, че в живота на съвременните хора липсва нещо. Единственото не що, което липсва на съвременните хора, това е правилното им разбиране. Те нямат правилно разбиране за любовта.
към текста >>

Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр.
„С езика на посветените — Незнайната сила в силите на Небесата! „Върви смело към светлината на моята сянка — разума на съвършените! . . „Там е пътя към Бога на мъдростта! “ (следва) Сл. Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата.
към текста >>

Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение.
Третият фактор на развитието са силите, свързани със земята. Всяка една планета представя съвкупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За земята специално, в някой области преобладават едни елементи, в други—други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора.
към текста >>

Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа.
Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За земята специално, в някой области преобладават едни елементи, в други—други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява.
към текста >>

Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разглеждаме.
То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на земята служи като база за проявата на силите на планетите, слънцето и за силите на зодията. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване; Защото, един ефект ще произведат космичните сили проектирани в една област където има преобладаваше влияние топлинния и светлинния етери, друг — в области където преобладават химическия и жизнения етери. Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разглеждаме. ГЛАВА VIII Космичният човек „Туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.“ Така говори херметичната мъдрост за отношението на космоса и човека. Според херметичната наука и философия, цял ата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност. Това е Великият Небесен Човек. За него казва Мойсей; „Човек беше създаден по образ и подобие Божие". Това е друга форма на изразяване на закона на аналогията.
към текста >>

Според херметичната наука и философия, цял ата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност.
Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на земята служи като база за проявата на силите на планетите, слънцето и за силите на зодията. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване; Защото, един ефект ще произведат космичните сили проектирани в една област където има преобладаваше влияние топлинния и светлинния етери, друг — в области където преобладават химическия и жизнения етери. Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разглеждаме. ГЛАВА VIII Космичният човек „Туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.“ Така говори херметичната мъдрост за отношението на космоса и човека. Според херметичната наука и философия, цял ата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност. Това е Великият Небесен Човек. За него казва Мойсей; „Човек беше създаден по образ и подобие Божие". Това е друга форма на изразяване на закона на аналогията. Значи, Космичният човек е създаден по образ и подобие на Бога — а съвременният човек е създаден по образ и подобие на Космичния човек. Или с други думи казано — Космичният човек в своето проявление се диференцира и съвременните хора са именно резултат на това диференциране на Великия Небесен Човек.
към текста >>

„Природа н наука“ год.
Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души. П. Г. Пампоров Получи се в редакцията ни сп. „Природа н наука“ год. VIII. кн. 8 и 9, редактирано от проф. П. Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал.
към текста >>

„Природа и наука“. в.
Т. Стамболиев. Научни, местни, книжнина. въпроси и отговори, разни. Адрес: София VII, ул. Русе, №24 сп. „Природа и наука“. в. Здравец, единственото детско здравно-просветно вестниче, завърши успешно год. V с бр. Ю, който се получи, изпълнен с летен здравно предпазен материал и картинки. Годишен абонамент 15 лв. с премията „Патилата на пет здравчета-планинарчета“.
към текста >>

70. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Григоров Вяра в себе си, смелост в живота Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Първа крачка Космическият ритмус в живота на земята и човека Зад твоя роден дом. (стих.) – Д. Антонова. Словото на Учителя. Дни на битието. (из неделната беседа – 28 август 1938 г.) Нови хоризонти за музиката – К. Григоров Вяра в себе си, смелост в живота Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 222) – Влад Пашов Колона на лекаря: Вегетариански и невегетариански храни. Гроздето – Д-р Ив. Жеков Книжнина ПЪРВА КРАЧКА „Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието“ Учителя За да построим едно здраво здание, което да устоява на природните бури и катастрофи, ние трябва да му дадем здрава основа. Освен това, ние трябва да проучи.и почвата, върху която го издигаме. Не всяка почва издържа голяма тежина.
към текста >>

КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса.
Учителят казва: „Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен, вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянно величина, с която да работи. И наистина, какво може да направи човек с непостоянен характер и кой може да разчита на него? За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус.
към текста >>

Тези четири системи отговарят на четирите състояния на материята и енергията, които се явяват като поляризации на космичния ритмус и които са познати в херметичната наука под следните имена: огън, въздух, вода и земя, или като четири състояния на етера — топлинен, светлинен, химически и жизнен етер.
Друга една поляризация на космичния ритмус намираме в главномозъчната и симпатичната системи. И там имаме същото — в главномозъчната система пулсира положителното, а в симпатичната — отрицателното начало на космичния ритмус. Това са четирите реки, които обграждат Едемската градина — рая на човека. Това е един много интересен окултен факт, върху който не мога да се спра тук. С други думи казано космичният ритмус, в своята двойна поляризация, създава двете главни системи в човека кръвоносната и нервната, които са подразделени на артериална и венозна, и главномозъчна и симпатична. Тези четири системи отговарят на четирите състояния на материята и енергията, които се явяват като поляризации на космичния ритмус и които са познати в херметичната наука под следните имена: огън, въздух, вода и земя, или като четири състояния на етера — топлинен, светлинен, химически и жизнен етер. (следва) ________________________________ Природата е вложила в човека повече възможности отколкото той предлага. От него се иска работа, постоянство, да може да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: той трябва да се свърже с живия Господ, да му служи с любов. — Де е Господ?
към текста >>

Братската и сестринската любов, това е нищо друго, освен клоните на бъдещата култура.
Сегашните хора обиждат любовта, но трябва да знаят, че любовта е, която ще освободи света. Христос казва: „Моят мир ви оставям“. Значи и Христос е за мира Той е за онзи мир, който ще се основе на любовта, на братството между всички народи, между всички хора, да познаят, че те са братя и сестри помежду си. Всеки брат трябва да отдава почитание и уважение на брата си и на сестра си. И всека сестра трябва да отдава почитание и уважение на сестра си и на брата си. Братската и сестринската любов, това е нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Ние имаме и майчина любов, към която се отнасяме с всичкото си уважение, но в нея има един малък егоизъм. Вземете, запример, любовта на тигрицата към нейните малки. Тя обича малките си, но всеки момент е готова да отнеме живота на друго същество за своите дечица. Дойдете ли до братската и сестринската любов, ще видите, че те стоят по-високо от майчината. Майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската любов представят клоните на живота.
към текста >>

Пашов (14) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 г. „Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека.“ В. Пашов (14) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Планетните влияния II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства.
към текста >>

Планетните влияния II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота.
Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 г. „Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека.“ В. Пашов (14) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Планетните влияния II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства.
към текста >>

И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека.
Смелост се иска от човека.“ В. Пашов (14) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Планетните влияния II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта.
към текста >>

Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства.
Пашов (14) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Планетните влияния II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта.
към текста >>

* Окултизъм и наука, двуседмичник за окултизъм и наука.
Поискайте първия брой за преглед. Адрес: сп. „Домакиня и майка“ — София, ул. Алабинска 50. Пощенска чекова сметка 975. * Окултизъм и наука, двуседмичник за окултизъм и наука. Год. 1. брой 1 и 2. Излиза под редакцията на Ив. Р. Цонев, Адрес: ул. Мария Луиза 18.
към текста >>

* „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год.
който се запише за „Добро здраве“ год. XVI, редактирано от Д-р Г. Ефрсмов. За 40 лева подписчикът ще има списанието и тази прекрасна книга. Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул.
към текста >>

„Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му.
Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл.
към текста >>

Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева.
Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл. Русалиев, с илюстрации от Дим.
към текста >>

Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул.
* „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл. Русалиев, с илюстрации от Дим. Тодоров — Жарава.
към текста >>

71. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре.
Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели,с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела. Като се каже: Да живее Той! — всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи.
към текста >>

Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела.
Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели,с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела. Като се каже: Да живее Той! — всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи. Из беседата, държана от Учителя на 7 май 1939 год.
към текста >>

Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него.
Но те с опити, които водят вече към нещо съвсем ново, към нещо излизащо вън от границите на досега общоприетото. Нека оставим автора, цитирайки неговия „Предговор“, сам уясни характера на новия кръг, в който навлиза човешкия ум, движещ се безспирно напред по безгранична спирала на живота и знанието: „В тези есета, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва.
към текста >>

72. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

248) – Влад Пашов Из науката и живота.
Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.) Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности.
И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца?
към текста >>

Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят.
Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал. Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят. Токова вмешателство на родителите с неоправдано, освен в случаи, когато децата не проявяват определена наклонност към нещо. Но в повечето случаи, децата ясно и категорично подчертават своите наклонности за това всяко вмешателство с излишно и неуместно. Родители, оставете вашите сметки съображения. Не отклонявайте децата си от тяхното предназначение. Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път.
към текста >>

73. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата.
(продължение от бр. 254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта.
към текста >>

В това седи бъдещата култура.
Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура. Всеки човек ще глада не да прави добро, но да изяви любовта, която ще бъде динамическа. Великото благо на живота ще тече през, нас, както сега реките текат през градините и ги напояват. Великото благо ще тече, както светлината непреривно се разнася навсякъде. Ако беше останало на нас да осветяваме земята, никога не бихме могли да направим това. Как бихме могли да изплатим това осветление?
към текста >>

Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката - въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка.
Значи, показва на това, което лицето ще придобие чрез лични усилия. Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който заема върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва на отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката - въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка. Дава ни указания също за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност, за неговите съчинения и пр. Той е свързан със знака Близнаци и владее раменете, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек ще се движи. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на 3-ти дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни дава указания за най-стария, вторият за средния и третият за най-малкия.
към текста >>

74. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Камбуров Из науката и живота.
– Неделчо Нивата (стих.) – Д. Антонова Семе и жътва Словото на Учителя. Ако имате вяра. (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21 януари 1940 г.) Излъчвания от фотографии Гавазин – О. Славчева Белият- брат – П. Камбуров Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р Ник. Станчев Книгопис ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО! Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта. Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество?
към текста >>

Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова.
За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува.
към текста >>

Нищо не е постигнала науката.
Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили.
към текста >>

Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях.
Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили. Това, което сте открили, съществува и без вашето откритие.
към текста >>

Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят.
Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили. Това, което сте открили, съществува и без вашето откритие. Ние само констатираме известни факти и истини.
към текста >>

Това не е наука, но това са факти, това са реалности.
Тъкмо онези, които са турили черни раса, не са намерили Христа. Христос е в светлината — нищо повече. Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувства, на когото волята не е заквасена с истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите. Това не е наука, но това са факти, това са реалности. Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него, да не го пресилваш с много работа. С постоянните си безпокойства човек пресилва сърцето си, създава му ненужна работа. Със своето безпокойство човек пресилва и мозъка си и създава на ума си една неразумна, безпокойна работа. Също така с неразумна работа човек пресилва и волята си. Какво придобива човека по този начин?
към текста >>

Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него, да не го пресилваш с много работа.
Христос е в светлината — нищо повече. Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувства, на когото волята не е заквасена с истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите. Това не е наука, но това са факти, това са реалности. Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него, да не го пресилваш с много работа. С постоянните си безпокойства човек пресилва сърцето си, създава му ненужна работа. Със своето безпокойство човек пресилва и мозъка си и създава на ума си една неразумна, безпокойна работа. Също така с неразумна работа човек пресилва и волята си. Какво придобива човека по този начин? Нищо не добива.
към текста >>

Човекът трябва да знае онази наука, според която да не губи онова, което Бог му е дал.
За да стигне светлината до това място, нужни й са цели три години. Можете да си представите тогава, каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее слънцето. И най после, какво иска човек да завладее? Много трябва човек да завладява, но не е въпросът там. Не е въпросът в завладяването. Човекът трябва да знае онази наука, според която да не губи онова, което Бог му е дал. Нали Бог ни е дал всичко? Какво още има да завладяваме? Бог ни е турил в себе си и ни е дал на разположение всичко, което Той има. Какво има повече да завладяваме в света? Ние трябва да употребим нещата, които ни с дадени, а не да ги завладяваме.
към текста >>

Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят.
Мнозина ме запитват, дали Христос ще ги избави. Христос е избавил всички ония, които са приели закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Христос е избавил всички, които са престанали да лъжат. Но за ония, които не са влезли в трите пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение. Нито един от тия хора няма да възкръсне. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяме. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго, освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание. На богаташа ти трябва да вземеш всичкото богатство, за да разбере какво нещо е сиромашията и да може да влиза в положението на другите хора. Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори.
към текста >>

Съвременната наука стигна предела на своите опити в областта на материалното.
Шест движения на махалото върху фотография. Шест състояния на фотографическото предаване. Махалото се подчинява на мисълта. Фотография върху бяла хартия. Влияние на ръцете. Съвременната наука стигна предела на своите опити в областта на материалното. Тя мислеше да се добере до тайната на живота чрез проучва не на „безкрайно малкото“. Очаквания резултат все повече и повече се отдалечи от любознателните изследователи. И така трябваше да бъде, защото живота е в Невидимото. Две мощни идейни течения си противостоят: Спиритуализма и Материализма. Спиритуализма учи, че материята е второстепенна, временна форма, управлявана от Духа.
към текста >>

Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци.
— Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци. Липсата на такива също и пресни плодове в храната ни през зимата създава в организма известно предразположение към заразните болести, поради липсата вероятно на „защитните вещества“ (разни витамини, минерални соли и др.) Несъмнена е ползата от зеленчуковата храна. Особено с важна употребата й в пресен и суров вид. Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни. Такива салати са много хранителни и могат да се употребяват направо с хляб или с варени картофи, дори като главно ядене.
към текста >>

75. -

Филипов Славянската стихия – Георги Томалевски Из науката и живота.
Смисъла на живота. (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш? “ – 10 Февруари 1924г.) Отче Наш – П. Г. Пампоров. „Плъховете на въздуха“ – М. Филипов Славянската стихия – Георги Томалевски Из науката и живота. Растителният радии — лукът – Ж. Лаковски ТОВА, КОЕТО ИДЕ! Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това. Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре. Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях.
към текста >>

Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката.
С други думи, трайността, безспирната продължителност неунищожимия живот на вярата през вековете от незапомнени времена до днес, показват че нейните корени не са в суеверието, както мнозина днес твърдят, а че те се намират в едно действително знание — знание за реалността, за вътрешната същност на нещата, знание за това, което е скрито за повърхностния човешки ум. Коя е отличителната черта на този ум? — Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения? Каква е стойността на всички тия логически построения и на техните крайни изводи, тогава, когато в основата си те не почиват на нищо трайно, на нищо реално, на нищо абсолютно сигурно? Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло?
към текста >>

Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло?
Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота?
към текста >>

Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ?
Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа!
към текста >>

Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват?
Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т.
към текста >>

относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т.
Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.
към текста >>

Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“.
Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд.
към текста >>

Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.
относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува.
към текста >>

Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд.
н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена.
към текста >>

Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение.
Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт.
към текста >>

VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива.
Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти. Георги Томалевски Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год. VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива. До сега се мислеше, че химическия състав на клетките ръководи само физиологичните й вътрешни функции; това днес опровергава с наблюдения, че вътрешният живот на клетката определя не само нормалното й развитие, но също така той влияе и на всестранната обмяна и връзка с околната среда на природата. По този начин клетката представя един малък самоиндуктор, в услуга на колективния живот на даден организъм. Всяка промяна в равновесието на характерния комплекс от елементи в дадена клетка промия следователно и способността й да се свързва правилно със енергиите на околната среда, а с това се променя и целият й нормален физиологичен живот. Ние казваме — клетката има разстроена обмяна. Както споменахме и горе, химичните процеси в живата материя, според нови наблюдения, са свързани с излъчвания, които даже са за всеки вид клетка характерни.
към текста >>

76. -

Из науката и живота.
– Пламен Раждането на новия свят – Неделчо Попов Новото българско село – С. Калименов Словото на Учителя. Старото и новото. (из неделна беседа – 1 декември 1940г.) Разумният живот Слънчевите петна и политическите събития – А. У. Бялата ладия – Д. К-ва. Из науката и живота. Светлинни транспорти – Д. В. Кочов Идеите на Всемирното Братство в чужбина Пролетно утро – К. Величков ДАЙ НИ ЛЮБОВ! Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на възвишеното и Божественото — на Любовта! Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките на тялото ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието на всичко и всички.
към текста >>

Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици, идат от любовта.
Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето й е меко като светлината. Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици, идат от любовта. Подтикът на всяка мисъл трябва да бъде любовта. Подтикът на всяко чувство трябва да бъде любовта. Подтикът на всяка постъпка трябва да бъде любовта. Не насила, не по закон, а свободно. Ти .можеш да направиш погрешка, нищо от това.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Diplom chim.
Мой малък парус, тоя път ти ще отседнеш на вселенския бряг. Неукротим е чуруликът на синята птица, усетила близостта на Своя Повелител. Веслата са отпуснати. Взорите ми потъват в огнения поглед на моя Бог. Д. К-ва. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Diplom chim. Д. В. КОЧОВ Светлинни транспорти Претеглете един предмети на сянка, претеглете същия, но на слънце и ще забележите, че претеглен на слънце предмета е по-тежък и то колкото по-светъл и лъскав е, толкова по-тежък ще бъде. Този опит ще се отдаде на всеки, който има на разположение везна, регистрираща хилядни от милиграма. Явно е, че такива цифри не могат да имат влияние върху грубите мерки на ежедневната практика, това, обаче, не пречи на светлината да указва върху нагреваемата площ на планетата ни едно налягане от около 57.000.000 килограма. И тая цифра е все пак, в сравнение със земната маса, твърде малка.
към текста >>

И действително нищо не пречи на съвременната наука да счита такава една възможност за крайно вероятна.
За частици, обаче, с размери няколко стотни от милиметъра и гъстота равна на тия на водата, отношението се променя коренно: светлинният тласък може да превиши гравитационното поле и такива частици литват напред. гонени от слънчевите лъчи и така могат да споходят разни слънца, планети, комети, мъглявини. Ако такива скитници се някои прашинки от булеварден паваж, — едва ли ще се заинтересуват чуждоземци от подобни посетители, но ако това са организми, които в скитането си намерят негде на някоя планета благоприятни условия за развитие?! Не е ли възможно по този начин разпространението но живота из космоса?! Този въпрос е вече сериозно поставен от учени като Арениус Плотников и др. И действително нищо не пречи на съвременната наука да счита такава една възможност за крайно вероятна. Низката междупланетна температура едва ли може да е пречка, защото има множество нисши и микроорганизми, издържащи неимоверно низки температури стига при замръзването да се манипулира бавно и внимателно. Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа.
към текста >>

Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения.
И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло. Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения. Мислими и вече вероятни начини за разпространен на живота. Помните ли когато за учените беше немислимо, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния? А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата? А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието?
към текста >>

77. -

Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на България – Пламен Огниво, кремък и прахан Словото на Учителя. Бог. Любовта. Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят. Дърво — барометър Яжте грозде! Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма.
към текста >>

Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство.
Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят. Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим.
към текста >>

Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината.
Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край. Защото животът на Бога, безграничен и вечен, е който изпълва душите и телата на хората.
към текста >>

Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове.
Ний имаме още много други такива, лоши или добри черги, които се проявяват в нас инстинктивно. Тия примери показват какво става през всичките ни животи. Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас. Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях поука ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба. Из „Прераждането“, Ървин С. Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години.
към текста >>

Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос.
Когато е по-голямо разстоянието между листата, тогава ще настъпи лошо време. Ако гърбовете на листата се слепят, това е признак на предстоящ дъжд. Разпрострените хоризонтално и съвсем разтворени листа така, че образуват 180 градуса ъгъл, показват, че ще настъпи непостоянно време. Предпазването на бурите се познава от това дърво-барометър пак по положението на простите му листа. Колкото е по-голямо отклонението на простите листа от обикновеното им положение и колкото по безпорядъчно са разпръснати те, толкова по-силна ще бъде предстоящата буря. Посоката, по която ще се движи бъдещата буря, се узнава по направлението на листната ос. ЯЖТЕ ГРОЗДЕ! Ползата от гроздето като храна и лекарство е голяма. Научно това е толкова добре установено, че едва ли има нужда да говорим по-убедително. Независимо от туй, от години всички български издания писаха по този въпрос. Гроздето е отлична и ценна храна.
към текста >>

София VI Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I.
от Д р Г. Ефремов или друга книга по избор от списъка, даден в брой I. на списанието. Запишете се веднага, като пратите 40 лева до редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2. София VI Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I. год. IX. картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно.
към текста >>

картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде.
на списанието. Запишете се веднага, като пратите 40 лева до редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2. София VI Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I. год. IX. картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно. като премия, книгата „Пътешествието на капитан Скот към южния полюс“ от Т. Тес. Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул.
към текста >>

Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул.
картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно. като премия, книгата „Пътешествието на капитан Скот към южния полюс“ от Т. Тес. Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София, по чекова сметка № 741.
към текста >>

78. -

Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.
С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете.
към текста >>

Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещето човечество ще се занимават.
Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа. Тя не може да се реши с обикновените математически правила. Такива задачи има във всеки живот. Защо, например, вие не сте разбрали още смисъла на вашия собствен живот? И друг важен въпрос: Защо хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещето човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум, и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. В това именно седи човешката еволюция: човек да владее своя ум и своето сърце. А единственият стремеж на съвременните хора е да бъдат богати, да бъдат силни.
към текста >>

Само при една такава наука може да се уреди вашия живот.
“ — Можете, ако разбирате ирационалните числа. Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъде-те. Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар.
към текста >>

Това е велика наука.
Не, не е това съдба. Не бивайте роби не граха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни, но не са самостоятелни. Ти трябва да бъдеш така свободен, че при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука. А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени. И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да й е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени.
към текста >>

Не всеки знае, обаче, науката за доброто, и затова, вместо да изпише всъди, някой може да извади очи.
Той трябва да твори добро. Това е неговия насъщен хляб, това е, без което той не може. Всичко останало е залъгалки, детски играчки. Пари, богатства, материални условия — всичко това може да бъде само средства, но не и цел в живота. Средства за реализиране на доброто. Не всеки знае, обаче, науката за доброто, и затова, вместо да изпише всъди, някой може да извади очи. И най-малко може да бъде наречено добро това, — да даваш на хората пари. Вместо пари, създай им работа. Това е вече истинско добро. Търсете, и ще намерите! За какво друго вие живеете, ако не за да творите доброто?
към текста >>

79. -

Наука е то!
— Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач. Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него. — Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър! — Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват. Наука е то! — Наука! Че кой е против науката? Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате. — Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова.
към текста >>

— Наука!
Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него. — Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър! — Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват. Наука е то! — Наука! Че кой е против науката? Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате. — Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова. От налягането зависи какво ще е времето.
към текста >>

Че кой е против науката?
— Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър! — Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват. Наука е то! — Наука! Че кой е против науката? Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате. — Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова. От налягането зависи какво ще е времето. Тека например, когато черната стрелка са вдигне не „шонес-ветер“ — времето ще е хубаво; спадне ли на „реген“ — ще вали; заклати ли се на „френдерлих“ — променливо време: ту дъжд, ту слънце ще има него ден.
към текста >>

— Е, щом но мене не вярвате, вярвайте на науката.
И ето, че тоя ден от хубав, слънчев, към своя залез се помрачи и следния ден с нищо не обещаваше, че ще бъде същия. Затова мнозина от лозарите побързаха да се допитат до предсказвачите. — Е, Душка, как ти се вижда, дали ще вали утре? Предсказвачът ококори очи и самонадеяно отсече: — Не дъжд, а град ще вали. — Ама барометърът на оня казвал, че утре времето ще е слънчево? — Е, щом но мене не вярвате, вярвайте на науката. Аз знам едно: град ще воли! Раздвои се селото. Половината повярва на предсказанията на Душката и не излезе на работа. Другата половина, напротив, беше с науката и с кола, качета и пръскачки се пръснаха по лозята. Пък и как ла не повярваш — ден огън!
към текста >>

Другата половина, напротив, беше с науката и с кола, качета и пръскачки се пръснаха по лозята.
— Ама барометърът на оня казвал, че утре времето ще е слънчево? — Е, щом но мене не вярвате, вярвайте на науката. Аз знам едно: град ще воли! Раздвои се селото. Половината повярва на предсказанията на Душката и не излезе на работа. Другата половина, напротив, беше с науката и с кола, качета и пръскачки се пръснаха по лозята. Пък и как ла не повярваш — ден огън! С песен да работиш. Мъка и завист свиха сърцата на другите, що бяха послушали своя предсказвач и не излязоха на работа. Идваше им да скочат, че главата му да напукат. Така щеше и да стане, ако работите изведнъж не се извъртяха.
към текста >>

Първите коли затракаха вече по пътя за селото, в след тях потоци хора гръмогласно опустосваха: — Наука!
Но халос ви отива синия камък. — Чакайте бе, къде? — спряха се други, — Нали барометърът… — Ритни му барометърът — впрягайте колата! Разтичаха се хорицата из лозята като мравуняк. Кой на къде бягаше и какво правеше не можеше да се разбере. Първите коли затракаха вече по пътя за селото, в след тях потоци хора гръмогласно опустосваха: — Наука! Барометър! Пусти опустели! Душката най-добре разправяше: „не ходете никъде, зле ще патите, ама кой да слуша! “ — Стигна ли в село — изруга друг — само барометри и предсказвачи ще ми стане! А стрелкате на барометъра, за чудо, още сочеше „шонесветер“!
към текста >>

В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура.
Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13. Беседите на Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек. В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура. Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна. Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно.
към текста >>

Те са бисера на съвременната мисъл, защото те носят най-оригиналната наука и мъдрост.
Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно. Те осветяват пътя. Те посочват пътя за правилно развитие на всяка душа. Беседите но Учителя са ней-ценното, най-важното в съвременната литература. Те са бисера на съвременната мисъл, защото те носят най-оригиналната наука и мъдрост. Защото те приближават всеки човек до Божествения живот и му посочват правия път. Защото в тях една опитна ръка, един светъл ум чертаят нов път, показват нови начини за разрешение на всички трудни въпроси, както частни и обществени, така и всечовешки. Те са гласа на Бога. И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения. „Все що е писано“ трябва да прочете всеки!
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предмет на науката и исторически преглед 18.
Фаулър, със символически имена и разяснения 14. Проф. Д-р Юл. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста) 15. Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд 16. Графология. Теоретически очерк с образци от ръкописа на генералите Жофър и Хинденбург 17. Астрология. Предмет на науката и исторически преглед 18. Окултна хигиена и медицина: — I. Лечебната и възобновителна сила на пролетта. — II Чудно излекуване на един сляп. — III. Как са лекували захарната болест в старо време.
към текста >>

Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните.
Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи. Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие.
към текста >>

Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ.
към текста >>

Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма.
Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес.
към текста >>

Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата.
Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел.
към текста >>

Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната.
Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.
към текста >>

Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон.
Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
към текста >>

От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела.
Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
към текста >>

КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука.
На запад във пламък горят небесата, Нощ тиха пристъпва, трепнаха звезди . . . Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1).
към текста >>

Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира.
. . Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
към текста >>

Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите.
Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения.
към текста >>

Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива.
Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга.
към текста >>

Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания.
законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга. Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай. Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот.
към текста >>

Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай.
Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга. Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай. Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот. За сега, ще се задоволим да дадем известната твърде занимателна френологическа карта на Фаулъра със съответните разяснения. Тя ще ни послужи за илюстрация на по-нататъшните статии по тоя предмет. Същата карта, при първа възможности — щом се подобрят международните сношения — ще се опитаме да предадем цветна, както е в оригинала, и в по-голям формат, като премия на предплатилите абонати на списанието. ФРЕНОЛОГИЧЕСКА КАРТА от Л.
към текста >>

Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот.
Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга. Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай. Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот. За сега, ще се задоволим да дадем известната твърде занимателна френологическа карта на Фаулъра със съответните разяснения. Тя ще ни послужи за илюстрация на по-нататъшните статии по тоя предмет. Същата карта, при първа възможности — щом се подобрят международните сношения — ще се опитаме да предадем цветна, както е в оригинала, и в по-голям формат, като премия на предплатилите абонати на списанието. ФРЕНОЛОГИЧЕСКА КАРТА от Л. Н. Фаулър.
към текста >>

Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати.
Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?!
към текста >>

Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки.
Сравнение — анализ; изяснения. С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не!
към текста >>

на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука.
предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука. Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка). Какво виждаме на нея? Една група органи, които се ползват с отделно движение само в ограничена мяра; това са четирите пръста и състоящият насреща им палец. Според теорията на хиромантията, взаимно зависимата група на четирите пръста показва влеченията и подбужденията, които се дават на индивида от съдбата; а пък палецът показва, как индивидът възприема тези влечения и подбуждения, дали допуска да му действуват или ги отблъсва. Всеки от четирите пръсти представлява особен род импулси.
към текста >>

1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите.
Всеки от четирите пръсти представлява особен род импулси. Това ще обясним по-отблизо. Да разгледаме пръстите, според различната им дължина. Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта.
към текста >>

Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2).
Да разгледаме пръстите, според различната им дължина. Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст.
към текста >>

Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести.
Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н.
към текста >>

Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия.
По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
към текста >>

който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда.
Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте. който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно.
към текста >>

Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн.
Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота.
Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес.
към текста >>

Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения.
А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното.
към текста >>

Затова духовната наука не може да не уважава сегашното.
Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното. Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа.
към текста >>

Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето.
Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното. Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е.
към текста >>

Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>

Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие.
И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание.
към текста >>

По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание.
към текста >>

Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука.
Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
към текста >>

Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е.
Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи.
към текста >>

Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3).
към текста >>

Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека.
ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
към текста >>

Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
към текста >>

наука казва, че човек се ражда три пъти.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
към текста >>

Но бъдещата задача на окултизма ще се състои в разработването на новите възпитателни методи във всички подробности.
двама ковачи, които са обърнали един срещу други и чукат един след друг един предмет, се срещат твърде рядко. Подобни играчки още могат да се купят тук-там из селата. Добри са също така книжки с картинки, чиито фигури се движат чрез конци, тъй че мъртвите образи в картинката самото дете привежда в действие. Такива играчки причиняват вътрешна възбуда, вътрешно оживление у органите, а това вътрешно оживление ги излива в правилни форми. Всички тези неща тук ние само ги загатваме отгоре-отгоре. Но бъдещата задача на окултизма ще се състои в разработването на новите възпитателни методи във всички подробности. Окултизмът е в положение да стори това, понеже той не е пуста отвлеченост, а сума от реални факти, които могат да дадат ръководно начало за живота. Нека вземем още един-два примера. От гледището на окултизма, друга обстановка е нужна за нервното, раздразнителното дете, и друга за апатичното и неподвижното. Тук всичко трябва да се вземе пред вид, като почнем от цвета на стаята и на другите предмети, които заобикалят детето, та свършим с цвета на дрехите, които ще облече. Ако не се ръководим от окултните указания, често може да се постъпи тъкмо обратно на потребното.
към текста >>

2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси.
Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи.
към текста >>

Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си.
Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“.
към текста >>

Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот.
Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие.
към текста >>

А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“.
Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр.
към текста >>

При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език.
Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
към текста >>

Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия).
Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот. И това е съвсем право. Дори и днес, когато науката при известните теософски факти доказателствата на спиритистичната литература клони все повече към абстрактното, се препоръчва известно въздържане. Достатъчно е за практическия психометър, ако се ограничи само с най-простите експерименти (описани подробно в № 6 от 1912/13 г.
към текста >>

Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода.
Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот. И това е съвсем право. Дори и днес, когато науката при известните теософски факти доказателствата на спиритистичната литература клони все повече към абстрактното, се препоръчва известно въздържане. Достатъчно е за практическия психометър, ако се ограничи само с най-простите експерименти (описани подробно в № 6 от 1912/13 г. на Zentralblatt Für Okkultismus).
към текста >>

Дори и днес, когато науката при известните теософски факти доказателствата на спиритистичната литература клони все повече към абстрактното, се препоръчва известно въздържане.
Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот. И това е съвсем право. Дори и днес, когато науката при известните теософски факти доказателствата на спиритистичната литература клони все повече към абстрактното, се препоръчва известно въздържане. Достатъчно е за практическия психометър, ако се ограничи само с най-простите експерименти (описани подробно в № 6 от 1912/13 г. на Zentralblatt Für Okkultismus). Всички тези експерименти могат да се направят разбираеми и за един новак в тази област и с това да се направи много за признаване на методът, при предположението, разбира се, че психометрическите изследвания ще се извършват правилно. Скоро след появяването на първото съчинение на Бъканън по психометрия иде и г-жа Блаватска в своята книга „Isis unveiled“ напълно да признае неговите разкрития. Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон.
към текста >>

Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената.
До известна степен той вярвал в безсмъртието на душата, но не до действителните консеквенции на християните. Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си. — Целият ход на изследването със своите все по-тясно ограничени въпроси ни показва чиста психометрия, където Бъканън е този, който дава, а психометрът е приемачът. Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време. Ако би повторил днес своите опити още веднъж, Бъканън би постигнал съвсем други резултати. Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената. В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни. Не е нужно да се спираме на други примери от ръководството. Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този начин му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум. Колкото и различно да се тълкува резултатът, във всеки случай Бъканъновите изследвания на имена съставляват ценен принос в субективната диагноза. Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно.
към текста >>

Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти.
Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек.
към текста >>

В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е.
В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
към текста >>

В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията.
До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер.
към текста >>

Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6.
Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост. Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност. Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен. Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето. От южната страна той граничи с хълма на Луната. Линията на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната. Когато тази линия е къса, границата между двата тези хълма липсва.
към текста >>

А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение.
Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“.
Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви. В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“. Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа. Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете. Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не.
към текста >>

Сегашната действителност никой не може да знае, а миналата и бъдещата още по-малко.
И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина. Сегашната действителност никой не може да знае, а миналата и бъдещата още по-малко. Но геният не може да се помири с това. И се стреми той, едновременно могъщ и немогъщ, едновременно велик и невелик, да открие това, което е известно само на Брама. Един от тези гении е Фауст. Той знае много: изучил е всички земни науки, но те не могат да го задоволят. Истински див гений, истински Sturm und Dranger, — той иска да върви напред с помощта на своята божествена частица — своя разум, да узнае всичко.
към текста >>

Той е разочарован от науката.
И се стреми той, едновременно могъщ и немогъщ, едновременно велик и невелик, да открие това, което е известно само на Брама. Един от тези гении е Фауст. Той знае много: изучил е всички земни науки, но те не могат да го задоволят. Истински див гений, истински Sturm und Dranger, — той иска да върви напред с помощта на своята божествена частица — своя разум, да узнае всичко. Да узнае началото на началата, края на краищата. Той е разочарован от науката. Тя не може да му даде нищо от онова, което той иска. Остава му само едно — магията. За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника. Той е вълшебник, маг, от първа величина. Парцелиус и Нострдамус с неговите учители.
към текста >>

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

Той не е задоволен от науката.
След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката. Според него, тя може да задоволи само хора, като неговия ограничен другар, които, като се врат из прашните книги, мъчат се да съградят нещо, твърде малко, върху това що знаят. Но той цени Вагнеровци, защото много добре съзнава, че без тях не би могъл да съществува сам. Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик.
към текста >>

Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата.
чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
към текста >>

При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга.
За да стане възможно изпълнението на тази негова мисия, трябва разпространение на окултизма във все по-широки кръгове. А за да бъде възможно последното, необходими са две условия: - Обществото трябва да се освободи от предразсъдъците относно окултизма. Този, който се отдаде на изучаването му, ще се убеди, че той съвсем не е фантастичен, както мнозина още мислят. С тези думи не упрекваме никого, защото такова едно отнасяне към окултизма е напълно естествено при съвременните условия на образованието. Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели.
към текста >>

- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука.
С тези думи не упрекваме никого, защото такова едно отнасяне към окултизма е напълно естествено при съвременните условия на образованието. Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
към текста >>

Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота.
Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев.
към текста >>

Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели.
При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S.
към текста >>

Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука).
Боян Боев. Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки]. Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят. Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма. Само като изучим пътя, който е изминало човечеството до сега, ние ще разберем точката, до която то е стигнало, и посоката, по която то има да върви за напред. А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество. Тогаз ще узнаем точно, от какво се нуждае най-много днес човечеството. Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството.
към текста >>

И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа.
Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
към текста >>

За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр.
Това е идването на Христа на земята. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в човешката и земната истории. С това е даден един нов импулс за по-нататъшното развитие не само на човечеството, но и на цялата планета. Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта.
към текста >>

2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български.
Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“. ________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
към текста >>

Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката.
Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции.
към текста >>

Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука.
Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост. 2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27). Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва. Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование. Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука. Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3. Четириъгълникът Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий. Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от линията на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29). Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му.
към текста >>

При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос.
Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове.
към текста >>

С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата.
Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие.
към текста >>

Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини.
към текста >>

Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит.
Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота.
Преведе: Сава Чукалов. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище Бъдещото училище „Дайте най-добри условия на детето! “ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците.
към текста >>

Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука.
Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание. Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука. Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията. Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота. И така, не само че окултизмът не ни отклонява от нашите преки задачи в живота, а напротив, той единствено е в състояние да ни направи наистина практични, способни работници в този живот. И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния свят, ние по-добре разбираме видимият. Тогаз ние по-добре разбираме и нашите задачи в него.
към текста >>

Предстои голям подем на медицинската наука.
Лекарят трябва да изучи и това. Така се туря основата на окултната патология. А окултната анатомия и окултната патология заедно турят основата на окултната медицина. Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи. Обаче, все пак тя се намира още в първите крачки на своето развитие. Предстои голям подем на медицинската наука. Съвсем нови схващания ще зацаруват в нея в бъдеще. Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра.
към текста >>

От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът.
Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи. Обаче, все пак тя се намира още в първите крачки на своето развитие. Предстои голям подем на медицинската наука. Съвсем нови схващания ще зацаруват в нея в бъдеще. Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
към текста >>

Коя наука е най-важната спомагателна наука на педагогиката?
Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа. Поради божественото естество на човешката душа, поради божествените заложби, скрити в нея, ние можем много да направим с помощта на възпитанието, ако то бъде поставено на правилни основи. Коя наука е най-важната спомагателна наука на педагогиката? Разбира се, психологията. Всеки един педагог предварително трябва грижливо да изучи детската психология. Той трябва да разбира детската душа, която ще възпитава. Обаче, днешната психология достатъчна ли е, за да разберем детската душа? Днешната психология съдържа много ценни истини, но тя не ни дава пълни познания за душата на детето.
към текста >>

Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика.
Всеки един педагог предварително трябва грижливо да изучи детската психология. Той трябва да разбира детската душа, която ще възпитава. Обаче, днешната психология достатъчна ли е, за да разберем детската душа? Днешната психология съдържа много ценни истини, но тя не ни дава пълни познания за душата на детето. За да познаваме последната напълно, трябва да я изучим с помощта на ясновидството. Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика. Бъдещето училище ще се съгради върху тази нова педагогика. Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа!
към текста >>

Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост.
Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи. С това се улеснява работата на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва). ____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост. Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст. Атанасов — София. 2) А когато, както е у нас, самите учите ти и възпитатели, в грамадното си мнозинство, са отчаяни месоядци и любители на спиртните питиета ? — Б. Р. МИСТИЦИЗЪМ I.
към текста >>

От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката.
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло.
към текста >>

Така религията и науката се съединили при раждането му.
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си.
към текста >>

Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията.
Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г.
към текста >>

Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията.
Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато. Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат.
към текста >>

И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени.
Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени. Великото сърце, те не го намериха в природата! Кой би могъл да намери причината на движението в самото движение! Но те дочуваха неговото туптене. И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в царството на духа. Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет.
към текста >>

Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото.
Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си.
към текста >>

Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата.
Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата. (Превод от английски). * * * Студът и полудяването. От много изследвания се установява, че студът е причина за много умопобърквания. В една статистика за 32,000 случаи на умопобъркване се доказва, че започвайки от януари и съответно на силата на зимния студ, числото на душевноболните расте, като достига най-високата точка в месец юли и после това число пак спада.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизмът е една практическа наука.
Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата. В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад.
към текста >>

Шовинизмът далеч от училището Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура.
постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа. Възпитание в духа на общочовешкото братство. Шовинизмът далеч от училището Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура. Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество.
към текста >>

Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта.
За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа. Възпитание в духа на общочовешкото братство. Шовинизмът далеч от училището Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура. Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите.
към текста >>

С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката!
“ „Щастлив ще бъдеш ти, ако го разбереш с ума си, но крайно щастлив ще бъдеш ти, ако ги презреш, видиш и изучиш с духа си. В това е същността на живота. * „Над тебе е слънцето, светилото на земята, което всяка утринна изгрева над хоризонта и всека вечер зализа зад неговите далечни простори. С каква слава е възпято то от гениите на човешкото творчество!... С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
към текста >>

Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори.
Бърз ход, при тичане силно си маха. ръцете. По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори. Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий.
към текста >>

Духът непрестанно се стреми към изследвания в областта на науката, неспокоен и ненаситен в своите стремежи.
Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат. в десц. Духът непрестанно се стреми към изследвания в областта на науката, неспокоен и ненаситен в своите стремежи. в I. С. Основна черта на характера е стремеж към пълна независимост, свързана с гордост, понякога даже с неучтивост. () КАПРИКОРНУС — Козирог Владетел – . Знак на земята ТИП: БЪЛГАРИН Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело. Дава средно развито телосложение с умен философски дух.
към текста >>

Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им.
Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота.
По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората.
към текста >>

Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата.
Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство.
към текста >>

Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука.
* Аз Бог съм строг от край света, но с правда движа таз земя, и теб не ще да прокълна, че кой е страдал и любил, на мене трижди е по-мил — Аз тебе ще благословя. . .“ ОЛГА СЛАВЧЕВА РЕЛИГИЯ И МУЗИКА Лекция, прочетена от А. Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения?
към текста >>

Хармонията е наука, и трудна наука, и за да бъде майстор в хармонията, човек е длъжен да знае съотношението на всека нота с другите ноти и длъжен е да умее да ги съедини по такъв начин, щото слухът да бъде напълно удовлетворен от общата сложна маса на звуковете.
Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила. Хармонията е наука, и трудна наука, и за да бъде майстор в хармонията, човек е длъжен да знае съотношението на всека нота с другите ноти и длъжен е да умее да ги съедини по такъв начин, щото слухът да бъде напълно удовлетворен от общата сложна маса на звуковете. Ако се въведе дисонанс, както това се прави да се обогати хармонията, той всякога трябва да бъде разрешен, така че след мигновеното потръсване на слуха да следва още по-голямо изтънчена наслада. Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък.
към текста >>

Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите.
Заедно с ускорение движението на диска се увеличават се в по-голямо количество колебанията в секунда, и по такъв начин нотата става все по-висока и по-висока, до като не премине в безмълвие. Защо в безмълвие ? Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация.
към текста >>

Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида.
Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея. Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло. От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания.
към текста >>

Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12.
Зеленото общо покривало от вън прилича на цветна чашка. Значи, при глухарчето е осъществено единството. В бъдеще, в следната, шестата култура, ще бъде осъществено общочовешкото братство и единство, а още по-добре в шестата раса. Но това, което човечеството за напред ще осъществява, глухарчето го е осъществило още сега. Ето защо глухарчето ни казва: „човече, вземи пример от мен, и работи с всички сили, за да настане по-скоро общочовешкото братство и единство на земята. Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12. Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила. Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов.
към текста >>

Последният е бил заобиколен от чудни и страшни природни явления, които той не е могъл да си обясни, понеже нямало още никакъв помен от наука; тя не е била даже още в пелените си.
В това отношение е особено характерна книгата: „Мойсей или Дарвин“ от Арнолд Додел. Както по всички въпроси, така и по този въпрос, окултизмът не излиза от отвлечени философски спекулации. За да разреши този тъй важен въпрос, окултизмът изследва самата детска природа, и после той оставя да говорят самите резултати от тези изследвания. Преди да видим, какъв резултат дава изучаването на детската природа, нека се запитаме, що е в същност религия и що е религиозно чувство. Според материалиста, религията е плод на невежеството на първобитния човек. Последният е бил заобиколен от чудни и страшни природни явления, които той не е могъл да си обясни, понеже нямало още никакъв помен от наука; тя не е била даже още в пелените си. Той е бил зрител на светкавици, гръмотевици, вулканически изригвания, земетресения, стихийни наводнения и пр. Всичко това го е дълбоко вълнувало. Както зад известни наши постъпки стои нашето съзнание, така и първобитният човек е смятал, че тези явления са. плод от дейността на известни сили. по-мощни отколкото самият той А пък до схващането, че трябва да има духове, е дошъл, разбира се, чрез помощта на съня.
към текста >>

Противоречието, което съществува между религия и наука, е само привидно.
Така са се получили сегашните религии. Съвсем друго казва окултизмът за произхода на религията. Според окултизма, религиите не са плод на невежество. Основателите на религиите, според окултизма, са били велики същества, които са владеели големи окултни сили и имали дълбоки окултни познания. Колкото до религиите на днешните диви племена в Африка, Австралия и пр., те са изродени форми на великите религии на техните прадеди от лемурската и атлантска раси. Противоречието, което съществува между религия и наука, е само привидно. Противоречие между тях може да намери само този, който не е изучил произхода и същността на религията и който няма дълбоки познания по окултизма. В същност в религиите се съдържат велики окултни истини, само че изразени символично, алегорично. И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие.
към текста >>

И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи.
И в това е била силата на църквата. И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки. Фанатизмът идва, когато непосредственото духовно знание се замества само с привързаност към традициите. И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи. Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи свят чрез изгаряне или по друг начин. Църквата е давала срещу пари особени документи, наречени индулгенции. Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето.
към текста >>

________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер.
Тя прочела с глас в трапезарията дневника на своите училищни знания, от който се виждало, че тя внушава на децата вредата от ракията, виното и тютюна. Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа. „Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи. Тези частни правила ся. безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло.
към текста >>

Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност.
Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ? И дали най-висшите, до сега почти непознати, сили не се развиват от най-съвършения органически комплекс, който познаваме, от човека? В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота? “ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси!
към текста >>

Определение на френологията Френологията е наука и изкуство.
ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие.
към текста >>

Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува.
VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент.
към текста >>

Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка.
ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент.
към текста >>

Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма.
Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота.
към текста >>

Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство.
Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият.
към текста >>

Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство.
Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият. Това е важно при избора на един ученик за некой занаят, на слуга, на чиновник, на адвокат, помощник или съветник от какъвто вид и да било: този, който упражнява френологическото изкуство, ще избере от двама или повече души онзи индивид, който има най-голяма глава, като се има пред вид, обаче, че другите условия, като качество, форма и пр., са еднакви във всичките индивиди, от които правим избор.
към текста >>

Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота.
Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият. Това е важно при избора на един ученик за некой занаят, на слуга, на чиновник, на адвокат, помощник или съветник от какъвто вид и да било: този, който упражнява френологическото изкуство, ще избере от двама или повече души онзи индивид, който има най-голяма глава, като се има пред вид, обаче, че другите условия, като качество, форма и пр., са еднакви във всичките индивиди, от които правим избор. При прилагането на това правило случват се понякога и погрешки, но при дългото му употребление то ще се намери за много по-сигурно средство от всяко друго. Има френологически принципи за всека отделна умствена способност. Тези способности могат да се разработят, да се калят или пренебрегнат по отделно.
към текста >>

Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение.
Там, дето способностите са недостатъчни или слаби, могат обикновено да се изправят чрез употребяване на друга способност или способности. Лесно е да се види, че тези принципи, превърнати в правила, ще образуват твърде голяма част от възпитателната система, особено при самообразованието. Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни.
към текста >>

С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука.
Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука. До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1.
към текста >>

Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука. До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1. Система на физиологически факти и съответните им умствени явления и 2. Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях. Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1. Мозъкът е специален орган на ума.
към текста >>

Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1.
И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука. До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1. Система на физиологически факти и съответните им умствени явления и 2. Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях. Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1. Мозъкът е специален орган на ума. Същността и начинът на действието на същия ум са неизследими. Ние можем да изучваме само проявленията му. 2. Умът, макар и да е по същество единен, съставен е от четиридесет различни способности, всека от които се проявява чрез особена част на мозъка, която е оставена изключително за нея и се нарича неин орган. Способностите могат да се притежават от едно и също лице в различни степени, а също така може и да се притежава една и съща способност от различни лица. 3.
към текста >>

Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение.
По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля. Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост. Обратно, една жена с мъжки, големи, груби и силни ръце притежава мъжки характер, т. е. по-силна воля и по-остър ум, а по-малко чувство. Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение. В всеки случай, обаче, от окултно гледище трябва да му признаем особена заслуга в областта на хирогномията, особено за неговата система за ръчните типове. Понеже неговата система с малки изключения се съгласява с по-съвършената система на Арпантини, ние ще се запознаем повече с последната. Системата на Арпантини до сега не е оборена. Той казва, че, макар между хиляди ръце да не се намират две еднакви, все пак се срещат подобия в формите и това го е навело на мисълта, дали няма в това отношение някаква правилност. Той изучвал ръцете на хора от различни професии и забелязал, че всички художници, напр., имат гладки ръце, без възли на ставите, когато хора, които се занимават с математика, геометрия, машинно и строително дело, имат пръсти със силно развити кости в ставите.
към текста >>

Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“.
към текста >>

И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде.
Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“. Щом определим що е живот, вторият въпрос ще си отговори сам. Никой учен не е можал да отгатне успешно тази загадка на сфинкса.
към текста >>

Ако няма причина, известна на науката, защо хората трябва да умират след известен период от датата на рождението си, мисля, че трябва да допуснем, какво всички паралели от природата сочат на факта, че има някоя добра и достатъчна причина за този неизбежен край, ако само добре се разбираше естеството на жизнената сила и проявлението й във физическа форма.
Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“. Щом определим що е живот, вторият въпрос ще си отговори сам. Никой учен не е можал да отгатне успешно тази загадка на сфинкса. Успели ли са горните двама автори? Опасно ще бъде да отговорим утвърдително, но най-малкото можем да допуснем, че те са признали и очертали проблемата, а не както мнозина от техните предшественици, които избягват същинския изход от положението. Ако няма причина, известна на науката, защо хората трябва да умират след известен период от датата на рождението си, мисля, че трябва да допуснем, какво всички паралели от природата сочат на факта, че има някоя добра и достатъчна причина за този неизбежен край, ако само добре се разбираше естеството на жизнената сила и проявлението й във физическа форма. Където и да погледнем, било в животното или в растителното царства, виждаме едно начало и край на всички природни форми. Даже се поддържа, че в минералния свет живота, ако можем да му приложим такъв атрибут, ако и да е безгранично продължен, не е вечен. В расите на човешкия живот, тоже, изглежда да има един естествен закон, универсално приложим, според който те имат периоди на растене, зрелост и отпадане, и в цялата история не е имало изключение от това правило. Едва ли може да се предполага, че човешкият живот ще попадне под друга някоя категория. Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия.
към текста >>

Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия.
към текста >>

Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат.
Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат. Теорията на г-жа Безант има поне тази заслуга, че държи на факти, които до сега не са намерили признато място в научната схема. (Превод от английски). __________________________________________ 1) Един инч е 2,54 сантиметра ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“. Това беше наскоро след балканската война. Бях в родния си град С-о.
към текста >>

Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини.
към текста >>

Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит.
Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса.
Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
към текста >>

В науката това наричат израждане.
По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е .
към текста >>

Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
към текста >>

Науката по настоящем не дава отговор на това питане.
Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният? Науката по настоящем не дава отговор на това питане. Сър Оливер Лодж се опита да даде тоя отговор, и в последната си книга Разум и Вяра - говори за предсъществуването на духа, за влизането му в човешка форма и продължава това в няколко още интересни параграфи, които заслужават да се обсъдят.Наистина, той не възприема още теорията за прераждането, но всичките му бележки сочат в това направление. Науката в сегашно време е няма по въпроса, как е еволюирала великата морална сила. Тогава можете ли да прибегнете до тъй нареченото „специално творение“? По тази точка има твърде големи мъчнотии. Преди всичко, никой сега не вярва в някакво „специално творение“, освен от гледището за човешкия дух.
към текста >>

Науката в сегашно време е няма по въпроса, как е еволюирала великата морална сила.
Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният? Науката по настоящем не дава отговор на това питане. Сър Оливер Лодж се опита да даде тоя отговор, и в последната си книга Разум и Вяра - говори за предсъществуването на духа, за влизането му в човешка форма и продължава това в няколко още интересни параграфи, които заслужават да се обсъдят.Наистина, той не възприема още теорията за прераждането, но всичките му бележки сочат в това направление. Науката в сегашно време е няма по въпроса, как е еволюирала великата морална сила. Тогава можете ли да прибегнете до тъй нареченото „специално творение“? По тази точка има твърде големи мъчнотии. Преди всичко, никой сега не вярва в някакво „специално творение“, освен от гледището за човешкия дух. Навсякъде то е изхвърлено от теорията и е заместено с еволюцията. Едно нещо само се е запазило и то е в създаване на духа или идеята, че всички души са произлезли чисти от ръцете на Създателя.
към текста >>

Ученикът трябва да избере между науката и религията.
И няма даже нужда да казваме, чия е победата: победата е.на научния мироглед над религиозния. Пита се, защо е такъв изходът от тази вътрешна борба? Този изход е много естествен. Друг и не може да бъде. Ще обясня защо. Ученикът трябва да избере между науката и религията. От една страна му казват, че това, за което говори религията, не може да се докаже, а трябва да. се вярва, а от друга страна всичко, изучавано в естествознанието, се основава на опит и наблюдение. Ученикът прави разни химически опити в химическия кабинет, прави опити с физически апарати, наблюдения с микроскоп, с лупа, във време на екскурзии и пр. Това, което се изучва по геология,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр. Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства.
към текста >>

Затова именно той приема науката и отхвърля религията.
се вярва, а от друга страна всичко, изучавано в естествознанието, се основава на опит и наблюдение. Ученикът прави разни химически опити в химическия кабинет, прави опити с физически апарати, наблюдения с микроскоп, с лупа, във време на екскурзии и пр. Това, което се изучва по геология,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр. Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист.
към текста >>

Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист.
Това, което се изучва по геология,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр. Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе.
към текста >>

Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие.
Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват.
към текста >>

Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката.
И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват. Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно.
към текста >>

Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума.
В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват. Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно. Обаче, трябва да се знае, че при днешните училищни условия, колкото и да се усили религиозното възпитание на учениците, то в края на краищата пак ще се получат тези резултати, които аз посочих по-горе. Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума. Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката. Те искат да се вярва в религиозните истини, без да се обръща внимание на отношението им към научните факти. Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи.
към текста >>

Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката.
Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно. Обаче, трябва да се знае, че при днешните училищни условия, колкото и да се усили религиозното възпитание на учениците, то в края на краищата пак ще се получат тези резултати, които аз посочих по-горе. Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума. Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката. Те искат да се вярва в религиозните истини, без да се обръща внимание на отношението им към научните факти. Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи. В краен случай, най-много, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните.
към текста >>

Трябва да се хвърли мост между науката и религията.
Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието.
към текста >>

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
към текста >>

Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва.
към текста >>

Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие!
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви 9.
6. Фр. Феерхов. Психография или фотография на мислите (с 6 фотографически снимки на човешки мисли). 7. Физиогномия. Носът. Човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви 9. Страница из Битието. 10. Проф. Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12.
към текста >>

И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата.
към текста >>

Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света.
към текста >>

Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр.
Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив. Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили.
към текста >>

Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията.
Тяхното познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура. Велик нравствен импулс, велик нравствен ентусиазъм ще се роди в човешкото сърце, когато то узнае вечните божествени истини, великите божествени закони, които лежат в основата на битието. Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота. Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията? “ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни.
към текста >>

А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини.
Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията? “ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г.
към текста >>

Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство.
Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси.
към текста >>

Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство.
септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици.
към текста >>

ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ.
до 16. окт. всеки ден от 9 до 12 часа и от 4 до 7 часа, с изключение „ на неделните дни и на събота след обед. Всички държани лекции били около 100. Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти. По-долу на кратко ще изложа хода на курса. ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове.
към текста >>

Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия.
Всички държани лекции били около 100. Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти. По-долу на кратко ще изложа хода на курса. ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа.
към текста >>

В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите.
Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти. По-долу на кратко ще изложа хода на курса. ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка.
към текста >>

Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове.
ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство.
към текста >>

Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство.
Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа. Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник.
към текста >>

Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник.
Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа. Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник. Тези три области трябва да се свържат. Тяхното свързване ще даде нов импулс на живот във всяка една от тях. Трябва да се премахне изкуственото раздвояване в човешката душа. Нов подем ще получат душевните сили, когато се постигне този синтез. Видяхме, че в зората на човешката култура тези три области са били заедно, обаче, по-после са тръгнали в разни направления.
към текста >>

Днес науката, откъсната от по-дълбоко изследване на действителността, дойде до агностицизъм, а религиозният живот се основава на вярата, когато към вярата може да се притури и знанието.
Трябва да се премахне изкуственото раздвояване в човешката душа. Нов подем ще получат душевните сили, когато се постигне този синтез. Видяхме, че в зората на човешката култура тези три области са били заедно, обаче, по-после са тръгнали в разни направления. Сега отново трябва да се свържат. Чрез тяхното свързване ще се тури основата на новата велика култура. Днес науката, откъсната от по-дълбоко изследване на действителността, дойде до агностицизъм, а религиозният живот се основава на вярата, когато към вярата може да се притури и знанието. Днес чрез окултизма може отново да се постигне синтез на наука, религия и изкуство. След сказката на Д-р Щайнер имало евритмични упражнения. ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание. (Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса).
към текста >>

Днес чрез окултизма може отново да се постигне синтез на наука, религия и изкуство.
Нов подем ще получат душевните сили, когато се постигне този синтез. Видяхме, че в зората на човешката култура тези три области са били заедно, обаче, по-после са тръгнали в разни направления. Сега отново трябва да се свържат. Чрез тяхното свързване ще се тури основата на новата велика култура. Днес науката, откъсната от по-дълбоко изследване на действителността, дойде до агностицизъм, а религиозният живот се основава на вярата, когато към вярата може да се притури и знанието. Днес чрез окултизма може отново да се постигне синтез на наука, религия и изкуство. След сказката на Д-р Щайнер имало евритмични упражнения. ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание. (Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса). Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността.
към текста >>

Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е.
След сказката на Д-р Щайнер имало евритмични упражнения. ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание. (Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса). Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността. Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма.
към текста >>

И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм.
(Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса). Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността. Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма. Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр.
към текста >>

Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката.
не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността. ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма. Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост.
към текста >>

С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми.
ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост. Д-р Оскар Шмидел държал две лекции на тема:, Светлината и цветовете от окултно гледище. С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“.
към текста >>

Предстоят големи промени в машинното дело, когато се приложат новите сили, непознати днес на официалната наука, но известни на окултизма.
В тях има красота и истина. Според госпожа Бауман — Долфус тонът е сгъстено движение. А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е. преследваме тона назад и пак го получаваме във вид на движение. СОЦИАЛНИ НАУКИ Емил Молт държал три лекции на тема: „Индустрията но миналото и бъдещето от окултно гледище“. Предстоят големи промени в машинното дело, когато се приложат новите сили, непознати днес на официалната наука, но известни на окултизма. А това ще причини преврат в цялата култура. Д-р Роман Бос в три лекции говорил върху: „Социалните науки“. Емил Лайнхас говорил на тема: „Светлите и тъмни страни на модерния капитализъм“. Херберт Хан държал три лекции на тема: „Работничеството“. Арнолд Ит говорил на тема: „Банковото дело, движението на цените и тяхното значение в икономическия живот“.
към текста >>

Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството.
пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал.
към текста >>

Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.
Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот.
към текста >>

Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи.
Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота.
към текста >>

Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси.
Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини. Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото. Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура. ___________________________________ 1) Вж.
към текста >>

науката пр.
Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка.
към текста >>

Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“.
Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“. Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите. Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури.
към текста >>

Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“.
Образът XXIX представя същата фотография за сравнение между други две „иконографии“. Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно. Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето. Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“. Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен. Отгоре едно натрупване на снежинки, прилично на железните стърготини около края на магнит. Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“. Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост.
към текста >>

Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука.
Отгоре едно натрупване на снежинки, прилично на железните стърготини около края на магнит. Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“. Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост. Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука. Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата.
към текста >>

Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания.
Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“. Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост. Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука. Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира.
към текста >>

Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“.
Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука. Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира. Когато, обаче, поискаме да добием психограма на един нагледен обект, доказателството за съществуването на психографията е толкова по-силно, колкото по-ясно бъде полученото изображение. Чрез упражнение психографът би трябвало да достигне до безпогрешна сръчност и съвършенство. Мисля, че този феномен наложително се нуждае от изследване и проверка и целта ми тук е да дам едно теоретическо осветление по прЯд- мета, както и да дам потик към нови опити и изследвания.
към текста >>

КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви (Продължение от кн.
(Следва) А. Бюе. ____________________________________________ 1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн. II, год, I, заедно с портрета му. 2) Прътове за показване посоката на пътя. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви (Продължение от кн. III и край) СЕДМИ УРОК Кабала Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на. Хермеса или Меркурия Трисмегиста, когото наричали иначе Тот. Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет. Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани. По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината.
към текста >>

За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело.
И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон.
към текста >>

Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени.
Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува. Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката. Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост.
към текста >>

С хомеопатията, Великото терапевтическо Дело влиза в науката.
и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен. В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция. С хомеопатията, Великото терапевтическо Дело влиза в науката. Далеч да бъде един бледен подражател на старите спагиристи, Ханеман, приготвен по някой начин за своето откритие, е увенчал делото си на опитвания и издирвания. Неговата медицина осъществява Великото терапевтическо Дело в съвършенство, понеже е довела съществените му черти до една проста и всеобщо ефикасна формула. Д-р Р. Аланди. ________________________ 1) Вж. подробно за Парацелза в кн.
към текста >>

Как да бъдем здрави, според духовната наука.
Съобщава: Z. КНИЖНИНА 1. Книга за здравето. Г-н Д-р Овар е написал едно много ценно съчинение, издадено от парижката книгоиздателска фирма А. Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории.
към текста >>

По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.
То е известно много добре на привърженицит на електро-хомеопатията. Всеки, обаче, би трябвало да опита тези средства, който имат много ценни лечебни свойства. Т са Pettorale, както и Scrofoloso 1 и Scrofoloso Giappone, които могат да се комбинират. Най-главното е Scrofoloso 1, от което се взема 10 — 15 зърна дневно, като средство за предпазване. Когато вече се появи треската, трябва да се вземе непременно Febbrifugo против треската. По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизмът пред науката и литературата (прев.
Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино. Окултизмът пред науката и литературата (прев. от френски). 5. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост. Глава I от съчинението му под същото заглавие. Решена ли е вече най-великата проблема?
към текста >>

Кабала (наука за Бога, вселената и човека).
11. П. Мъгфор. Изповедта. 12. Г жа Гюйон. Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека). Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери (прев. от френски). 14. Сефариал. Силата на числата (прев. от английски).
към текста >>

Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I.
________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава. Душата, която се издига с нас, нашата звезда на живота, Имала е другаде своето начало И иде от далеч. Не в съвършена забрава, И не в крайна голота, Но като следим облаците от слава, ние идем От Бога, Който е нашият дом.“ 3) Това се знае само от посветените. Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I. Голямата буря — войната — далеч да закрепи материалистическите доктрини, нанесе им по-скоро един смъртен удар. Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата.
към текста >>

Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания.
Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2).
към текста >>

II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии.
ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност .
към текста >>

Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област.
Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
към текста >>

Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност .
II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина!
към текста >>

. .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние.
Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения.
към текста >>

Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
към текста >>

Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука.
От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др.
към текста >>

Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма.
Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос. Орфиците погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове.
към текста >>

Каква е бъдещата ни съдба?
Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят? Раздялата вечна ли е? Умира ли всичко във нас? Ако остава нещо, какво става този невесом, невидим, неуловим елемент, който ще устрои нашата трайна личност?
към текста >>

Позволено ли е да го разгледаме със принципите на експерименталния (опитния) метод, на който човечеството дължи целият, реализиран до сега, напредък на науката?
„Да бъдеш или не“? Този е великият и вечният въпрос, задаван от философите, мислителите, търсителите от всички времена и от всички вярвания. Смъртта край пи е или е една промяна? Съществуват ли доказателства, свидетелства за преживяването на човешкото същество след разрушението на живия организъм? До днес тоя предмет е бил оставен извън кръга на научните наблюдения. Позволено ли е да го разгледаме със принципите на експерименталния (опитния) метод, на който човечеството дължи целият, реализиран до сега, напредък на науката? Логично ли е да опитаме това? Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим свят, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване? Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти!
към текста >>

Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае.
Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение!
към текста >>

нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на астрономията, съединена с психическите знания.
Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение! Но аз нямам, като Огюст Конт, Сен-Симон или Анфантен, илюзията да си въобразявам, че съм някакъв велик жрец на една нова религия. Но при все туй. нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на астрономията, съединена с психическите знания. Нека търсим смирено, и всички заедно. Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899.
към текста >>

Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука.
Аз съм скептик, огрубял подиграван, но пак имам нужда да вярвам в нещо. Ужасна, непоправима катастрофа порази наскоро четири живота. Дъщеря ми, чиято красота, естественост и веселост биха прелъстили всеки Рошфор, през 1902 год. почна да се кара за женитба и най-после отиде при лудите, в Ниор, дето вегетира, за да чака края си. . . Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия. Мозъкът ми е пробит вече от тая песен: „дъщеря ти е луда.“ И аз мисля за общата мизерия, за безмерната измама, какъвто е животът на повечето от хората. Ние носим с раждането си товара на нашите прадеди (що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан? Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот?
към текста >>

Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия.
Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите.
към текста >>

Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали.
Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема.
към текста >>

Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания.
Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим.
към текста >>

В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема.
Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева? — и пр.
към текста >>

Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението.
Не противореча, че това изучаване не е необходимо за практическия живот. Изобщо, хората са страхливи. Един на сто само мисли. Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо.
към текста >>

А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди.
Един на сто само мисли. Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
към текста >>

От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си.
към текста >>

Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена.
Ето въпросът. Какво остава от нас? Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат.
към текста >>

Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите).
Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год.
към текста >>

След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч.
към текста >>

Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия.
Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето.
към текста >>

Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали.
Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят.
към текста >>

Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава.
Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им?
към текста >>

Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас.
Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората.
към текста >>

Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите.
към текста >>

Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката.
Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е.
към текста >>

Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
към текста >>

Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми.
Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност.
към текста >>

При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време.
Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр. Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област.
към текста >>

В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността.
Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр. Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата.
към текста >>

--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността.
към текста >>

В действителност, само знанието на тия три значения може да води към най-висши открития, понеже те са като първоначални лъчи на една висока наука, каквото е старото гръцко учение, в което се изразяваше по предимство знанието на Питагор и на знаменитата негова школа.
Учителите на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията. За тях, числата съставляват една истинска тайна алгебра на принципите и законите, които управляват всички същества. Човечеството не се съмнява, че дължи на тия гениални мислители, истински, неизвестни или непризнати, пионери на прогреса. хиляди чудни открития, от които то напълно се ползва. Тия посветени различават в числата три главни значения, сиреч три гледища или начини за тълкуване, а именно: 1) метафизическо значение, 2) йероглифско значение и 3) физическо значение. В действителност, само знанието на тия три значения може да води към най-висши открития, понеже те са като първоначални лъчи на една висока наука, каквото е старото гръцко учение, в което се изразяваше по предимство знанието на Питагор и на знаменитата негова школа. Понеже съм принуден да се огранича, аз ще хвърля тук само един поглед на йероглифското значение, което при туй се намира във важна връзка с формата на цифрите и на съответните им планетни знаци. Като погледнем цифрите, ще изтъкнем седемте традиционни планетни знаци и ще забележим очевидно съотношение между тях. Старите не познаваха нито Уран, нито Нептун, чийто астрологически символи са произволни. Аз възнамерявам да припиша на всяка планета една форма и едно съответствие, според първичния йероглиф. Но трябва да предупредя, че ако всички цифри и старите планетни знаци произлизат от един единствен йероглиф, те приемат трайни изменения във формите им.
към текста >>

Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа.
осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти. Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа.
към текста >>

Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
към текста >>

КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни.
Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни. За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките. Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях. Тия преписи са украсени с многобройни рисунки. Вие ще видите там 72-та отпечатъци на 36 талисмани и голямата йероглифическа азбука на Кабалата с разясненията й, които напълно ще Ви задоволят. 2. Получих пратката Ви и Вие ще получите моята.
към текста >>

За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките.
Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни. За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките. Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях. Тия преписи са украсени с многобройни рисунки. Вие ще видите там 72-та отпечатъци на 36 талисмани и голямата йероглифическа азбука на Кабалата с разясненията й, които напълно ще Ви задоволят. 2. Получих пратката Ви и Вие ще получите моята. Аз предадох днес на пощата преписа от свещените ключове.
към текста >>

Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8.
на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8. Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11. Новото творение ще бъде усъвършенстването и допълването на нашето. Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма.
към текста >>

Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма.
Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8. Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11. Новото творение ще бъде усъвършенстването и допълването на нашето. Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма. Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата.
към текста >>

Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото.
Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи.
към текста >>

Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата.
Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа.
към текста >>

Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата.
Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци.
към текста >>

Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът.
Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
към текста >>

Науката за знаците почва с науката за буквите.
Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро.
към текста >>

Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
към текста >>

Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа.
Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика.
към текста >>

И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката.
Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма.
към текста >>

Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга.
към текста >>

VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон?
Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга. Но по-благоразумно е може би да се изследва тази проблема с помощта на последните данни от наблюденията, като се затворят грижливо вратата на нашите съждения от тази смес от карти, каквато е метафизиката.
към текста >>

При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност.
към текста >>

За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него.
Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина.
към текста >>

ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности.
И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем. При все туй, не е никак не- възможно, по някога, в бъдеще, астрономите да наблюдават това явление. Не е невъзможно вече и да са сторили това в миналото, без да знаят! Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина.
към текста >>

Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая.
Този сън, според мене, има голямо духовно значение: той има връзка със събитията, които ще станат. Свиленград, 17.XII.1921 г. Съобщава: А. П. Видение. — (Писмо до редакцията). Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год. моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи.
към текста >>

Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека.
Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма.
към текста >>

По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти.
Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр. По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти. След живи разисквания по въпроса за евентуалното основаване на една постоянна организация, натоварена да продължи делото на конгреса, признало се, че международният метапсихически институт в Париж е вече отговорил на тия desiderata и както чрез организацията си, така и чрез ресурсите си, постепенно ще се закрепи като общ център, открит за всички експериментални издирвания. Най-сетне било решено, че един постоянен комитет от трима членове, избрани измежду най-видните научни психисти, ще бъде образуван в всяка държава, за да събира най-забележителните факти и да приготви програмата на идещия конгрес. Датският комитет е получил изключителния мандат да учреди един временен секретариат, натоварен да осигури връзката между разните национални комитети. Прието било по принцип, че идещият конгрес ще се събере в Париж, през пролетта на 1923 год. (Mercure de France, 15 Janvier 1922.) Рабиндранат Тагор в Прага.
към текста >>

метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления.
Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката). Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение. Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г. Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни. Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф.
към текста >>

Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни.
Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г. Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни. Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията).
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува.
Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе.
към текста >>

Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика.
Философската гледна точка на Трайн се приближава до тази на стария Фихте — това е пантеизъм, който включва, заедно с великото учение за единството на човешкият дух с божествения, и всичко плодотворно и вярно в теизма. Влиянието на Трайн, ако се съди по разпространението на неговите съчинения в Америка — в стотици хиляди екземпляри — е твърде голямо. Сър Оливър Лодж Доктор на науките, доктор на правото, член на кралското дружество, ректор на Бирмингамския университет (Превод от английски) Сър Оливдър Лодж е бил роден на 12 юни 1851 г. в Пенкхъл, близо до Стоук он Трент. На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено. Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика. В 1872 г. той се е отказал от идеята за търговска кариера и е почнал да посещава редовно Лондонския университет, дето се е занимавал с математически и други научни студии. В 1877 г. той е получил докторска степен по науките, със специалност по електричество, и е станал демонстратор, а по-после асистент-професор по физика в Лондонския университет. В 1881 г.
към текста >>

По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука.
Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2. Man and the Universe (човека и вселената). 3. Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5.
към текста >>

The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5.
По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2. Man and the Universe (човека и вселената). 3. Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5. The Ether of Space (Етерът на пространството). 6. Modern Views of Electricity (модерни възгледи за електричеството). 7. Pioneers of Science (пионери на науката). 8. Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10.
към текста >>

Pioneers of Science (пионери на науката). 8.
Man and the Universe (човека и вселената). 3. Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5. The Ether of Space (Етерът на пространството). 6. Modern Views of Electricity (модерни възгледи за електричеството). 7. Pioneers of Science (пионери на науката). 8. Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10. Life and Matter (живот и материя). 11. Electrons (електрони). 12. Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13.
към текста >>

Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни?
Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й.
към текста >>

Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти.
Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно.
към текста >>

В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си.
Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно. Но тая хипотетична субстанция, за която съвременните учени знаят точно това, което могат си въобрази, за Keely тя е една достижима реалност, етер, който изглежда да бъде „протоллазмата на всички неща“. Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща привличането в отблъскване.
към текста >>

И не е за чудене, че науката е вече слязла в наши дни до положението на служителка на индустрията, а религията — ласкателна и сервилна съпътница на науката.
И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност. И не е за чудене, че науката е вече слязла в наши дни до положението на служителка на индустрията, а религията — ласкателна и сервилна съпътница на науката. Откритията на Keely спомогнаха да познаем природата и нейните закони, а в туй отношение успеха им е пълен. Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат. Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех.
към текста >>

Вниманието на науката ще .
откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение. Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите. Това, което прави неговата личност симпатична, то е чудния кураж и несъкрушимата воля, които никаква пречка не може да прегъне. Той също бе подкрепен както в работата, така и в изпитанията си от светлата вяра, че неговите открития ще бъдат неоценимо благо за човечеството. Вниманието на науката ще . бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря. (Превод от френски). Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. 8-9) Какво е човекът? — Съществува ли душата?
към текста >>

Новата психология трябва да бъде основана на науката.
Това знание може да се добие само с едно положително научно наблюдение, чрез експерименталния метод. А психологията, до наше време, е по-скоро само фрази, теоретически медитации, хипотези. Ние следвахме, прочее, една традиция. Сега ще се опитаме да определим естеството на душата чрез практически наблюдения и по тоя начин да опознаем нейните способности. Трябва със съжаление да се констатира, че тия способности са досега почти непознати. Новата психология трябва да бъде основана на науката. Нека си спомним произхода на думата метафизика „подир физиката“ в класификацията на нейния основател Аристотел. Хората са я забравили. За да продължава нещо да живее след разрушението на тялото, трябва то да съществува духовно. Нашият дух съществува ли индивидуално? Имаме ли душа?
към текста >>

И как, при все туй, науката се е осмелила да твърди, че тая „истина, установена от наблюдението“, е една неоспорима грешка?
Нима очите на всички хора не са прогласили тази очевидност в всички времена и навред? Има ли нещо по-импозантно от това зрелище? А при все туй то е една илюзия, доказана от астрономията. Колко повърхностни се показват нашите доктринери, когато разсъждават върху това привидно наблюдение с критиката си на знанието и вярват, че виждат един опитен факт и ни го сочат! „Слънцето е един светъл диск, който се движи над главите ни, от изток на запад, от изгрев към залез“: ето, казват те, една истина на наблюдението, прогласена с единодушното свидетелстване на хората от хиляди години. И как, при все туй, науката се е осмелила да твърди, че тая „истина, установена от наблюдението“, е една неоспорима грешка? И как е станало, че всички вече знаят днес, че това е било грешка? Това, което е строго истинско да се каже, според действителното наблюдение, както се а го разбират, то не е както казват: „слънцето е един диск“ и пр., а когато се каже: „аз чувствам, че има .един светъл диск, който наричам с името слънце, и той ми се представлява като че ли се движи от изток на запад“ и др. Ето с какви изрази експерименталиста трябва да си послужи, за да твърди за резултата от своя опит, ако иска да остане строго в рамките на опитните данни, т. е. в абсолютната достоверност. И даже нещо повече: тоя диск е една лъжлива привидност, тъй като слънцето е кълбо.
към текста >>

Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим.
онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30 сантиметра! Никаква определена точка за белег (репер) не може да ни п могне да наблюдаваме това повдигане направо, както и не бихме могли, ако нямаше брегове, да забележим приливите на океана. Също така можем ли да усетим тежестта на въздуха, който дишаме ? Повърхнината на човешкото тяло понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане. Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи. Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим. През тоя въздух минават различни течения, които не знаем. Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина.
към текста >>

Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия.
Но аз не пиша, изповядвам се, за хора, кои го виждат в носа един орган, който могат само да секнат, и в устата един орган, който служи само за хранене. Аз се адресирам към ония, които мислят по някога между обедите ги. Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека?
към текста >>

Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология.
И ако искате добре да бъдете представлявани и добре управлявани, не давайте никога доверието си на хора, които нямат нос. А. Бюе. Посмъртният живот (По повод на новоизлязлата книга на Ш. Ланслен). Неотдавна е излязло от печат новото обемисто съчинение на французкия писател по психизма, г. Шарл Ланслен, автор на книгите: Човешката душа и Метод за раздвояване на личността. Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология. В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г. Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания. Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти.
към текста >>

Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука.
Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука. Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници.
към текста >>

Намираме: 100 = благоволения, почести, слава 70 = любов към науката.
За да узнаете значението на това число, съветвайте се с таблицата на ръката на Фатиме, като зачеркнете хилядите и като съблюдавате да разгледате по отделно какво е значението на стотиците. Пример: Вие желаете да узнаете кое е индивидуалното число на Jean- Jacques Rousseau. На този общ сбор 2.331 аз закичвам 2000 и запазвам само 331, които ми дават на таблицата: силна вяра, философия — за 300, любов към слава — за 31, това, което действително предсказва Характера на тоя човек. Ако името даде едно число, което не се намира в таблицата или за което е отбелязано „нищо“ (нула), трябва да го разложите на стотици, десетици и единици. Името на Cesar, например, дава 179. Намираме: 100 = благоволения, почести, слава 70 = любов към науката. 9 — Недостатъци и болки, мъки, атентат. За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3.
към текста >>

Любов към науката. 73.
Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48. Съдилище, осъждане, съсипия. 49. Нула. 50. Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70. Любов към науката. 73. Обича природата, малко — изкуството. 75. Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77. Разкаяние, окончателно помилване. 80. Болест, изцеряване, дълго съществуване. 81. Художество, умствена култура.
към текста >>

Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак.
Мъки, успех на старост. 1390. Физическа слабост, метална енергия. 2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак. Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности.
към текста >>

Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед.
Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство.
към текста >>

И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“.
II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство. От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути.
към текста >>

Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота.
Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата? 2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа Сансие: Раздвояването на духа. Всичките представени мемоари, които не трябва да надминават 500 да 600 реда, ще бъдат отпечатани на конгресни разноски. Ако надминават, конгресът ще приеме само разноските, съответстващи на казания размер. Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота. Духовното движение в Белгия. В Брюксел, столицата на Белгия, съществува и работи енергично едно метапсихично дружество, което има и свой печатен орган: Revue metapsychique beige (белгийски метапсихически преглед), издаван под редакцията на г. Дарден. Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм.
към текста >>

били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм.
Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота. Духовното движение в Белгия. В Брюксел, столицата на Белгия, съществува и работи енергично едно метапсихично дружество, което има и свой печатен орган: Revue metapsychique beige (белгийски метапсихически преглед), издаван под редакцията на г. Дарден. Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм. Вечните лампи. За братството на розенкройцерите се разправя на много места, че освен вечнодвижещата се машина можели да приготовляват тъй наречените „вечни лампи“, т. е. уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната механика е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя. На такова обяснение всеки модерен химик ще се изсмее. В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635).
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата.
Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2). Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III. — Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа.
към текста >>

Бездната между религията и науката се увеличаваше.
Накратко ще изложа, в какъв дух е говорено: Днес има голяма пропаст между изток и запад. Авторът на книгата „Ужасите на християнската цивилизация“ говори за падението на европейската култура в сравнение с азиатската. Китаецът Ку-Хунг-Минг в една своя книга препоръчва на европееца китайската култура, китайските идеали. От 15 век естествознанието почна да прави големи успехи. Заедно с това вървеше и подчиняването на природните сили и силния разцвет на техниката. Бездната между религията и науката се увеличаваше. Намираха все по-големи противоречия между двете. Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата. Това доведе до материализма. Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм. А азиатската култура е тъкмо противоположна.
към текста >>

До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр.
Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност. Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва. Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат. Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и западните народи. Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр. не могат да премахнат хаоса в живота. Те с фалшиви, и това показва, какво може да се очаква от тях. Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес. Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие.
към текста >>

Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс.
Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр. не могат да премахнат хаоса в живота. Те с фалшиви, и това показва, какво може да се очаква от тях. Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес. Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер.
към текста >>

Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи: „Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност.
Такъв мироглед са намерили група лекари в лекциите на д-р Рудолф Щайнер Чрез окултизма тези лекари са вникнали в много въпроси, които вълнуват днешната медицина. Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер изложил в „Гьотеанум“ в 1920. и 1921. година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиологията, патологията и терапията, тези лекции съдържали твърде плодотворни мисли за терапията. Тоза. което беше дадено в тези лекции, после се провери в Клинико - терапевтическия институт в Щутгарт. Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи: „Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност. Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“. На 15. август 1921. година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори.
към текста >>

Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява.
По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“.
към текста >>

Окултизмът си служи със строго научни методи на изследване, със същия емпиричен метод, с който си служи и днешната наука.
труда на др. Рудолф Майер: Вилардовия опит (из областта на физиката) и труда на Л. Колиско: функцията на далака (с 4 цветни таблици). От трудовете на този институт се вижда, че не само естествените науки не са в противоречие с окултизма, но тъкмо обратното; окултизмът е естествознание, той е продължение на естествознанието в невидимата област. Методите им са същите: опит и наблюдение. Окултизмът си служи със строго научни методи на изследване, със същия емпиричен метод, с който си служи и днешната наука. Окултизмът е емпирична наука. Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз.
към текста >>

Окултизмът е емпирична наука.
Рудолф Майер: Вилардовия опит (из областта на физиката) и труда на Л. Колиско: функцията на далака (с 4 цветни таблици). От трудовете на този институт се вижда, че не само естествените науки не са в противоречие с окултизма, но тъкмо обратното; окултизмът е естествознание, той е продължение на естествознанието в невидимата област. Методите им са същите: опит и наблюдение. Окултизмът си служи със строго научни методи на изследване, със същия емпиричен метод, с който си служи и днешната наука. Окултизмът е емпирична наука. Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука.
към текста >>

Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука.
Окултизмът е емпирична наука. Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение.
към текста >>

Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр.
Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др. Валтер Щайн: „Модерното естествено-научно схващане и мирогледа на Гьоте“, Професор Херман Бек: „Етимология и звука в светлината на окултизма“, „Физическият и духовен произход на езика“ и пр. Сигизмунд фон Глайх: „От Талес до Щайнер“. Др. Щайнер: „Ядката на социалния въпрос“.
към текста >>

Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
към текста >>

Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука.
Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания.
към текста >>

Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение.
Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение. ________________________________________________________________________ 1) „Христан-сиентистите“, „Ментал-сиентистите“ и „Ню-Тотсиентистите“ са религиозни дружества в Америка. Из живота на една окултистка (Разказ) Maida Vale в Лондон е любимият квартал на дребни чиновници и на скромни интелигентни труженици. Той е също любимо кътче на вегетарианците. Maida Vale има няколко вегетариански пансиони, дето за скромна, за Лондон, плата (от 45 до 62 лв. седмично) можеш да наемеш удобна стая с великолепна и разнообразна храна и със съвсем чисти семейни сгодности (да се ползваш с гостна стая, с вана и градина).
към текста >>

История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II.
Разни вести Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност. Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др. Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията. Фотография на цвят от акация без апарат. На друго място в тази книжка четците на списанието са намерили къси бележки за живота и дейността на французкия изобретател по трансцеденталната фотография, Луи Дарже, неотдавна починал.
към текста >>

Но истинската наука напредва и близко е времето, когато радиовидството ще позволи да се проверяват на далечно разстояние твърденията на издирваните.
Заслужава да се провери, дали вътрешното разположение на пирамидите в Кола съответства с твърдо мъдрото вътрешно разпределение на египетските. Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни. Обаче, не би трябвало да се отчайваме, ако вземем пред вид твърденията на практиците от школата на будистките йоги. Тя поддържат, че имат един сигурен метод, за да се открие тайната: то е тяхното ясновидство на далечно разстояние. Ако е така, те биха могли да пренесат своя ясновидски оглед чак до Лапония, за да проверят съществуването на тия пирамиди, за които е думата. Но истинската наука напредва и близко е времето, когато радиовидството ще позволи да се проверяват на далечно разстояние твърденията на издирваните. Достатъчно ще бъде само да се знае точното положение на паметниците, подлежащи на изследване, и истината ще може да се установи“. Психическите конгреси, в една от миналите книжки на Всемирна Летопис, (год. II) бяхме съобщили, че през месец юни т. г. ще се състои в Париж третия международен конгреси по експерименталната психология. И действително тоя конгрес е станал при стечение на мнозина делегати от разни държави и е имал грамаден успех.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Представителите на религията, като видяха опасността, почнаха гонение срещу науката.
И това го крепеше. Това беше до известна степен негова вътрешна опора. То намираше този смисъл изложен в Библията или в друга религиозна книга. Но колкото повече напредваше естествознанието, толкова повече се откриваха противоречия между него и религиозните твърдения. Отваряше се пропаст между тях. Представителите на религията, като видяха опасността, почнаха гонение срещу науката. Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите“ със списъци на техните книги, почнаха да горят на кладата всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти! “ Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания.
към текста >>

Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура.
Новата култура ще представлява хармонично сливане на тези две течения. Хората на новата култура ще се интересуват от материалното, но с цел да го одухотворят. По тази причина спиритуализмът на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Той ще се отличава от последния и в следното: материалистичната култура ще изчезне, но няма да изчезне безследно; тя не е дошла напразно. Тя е имала своя мисия. Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура. А кои са тези плодове? Това е мислителната сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата на духа. В същност всичко това, с изключение на мислителната сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш. То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма.
към текста >>

Те са все доктори по медицината, значи, хора на науката, а не дилетанти.
Има окултна архитектура. Трябва да се знае връзката между формата и другите сили в природата. Като друг добър пример, как окултизмът е практически приложим в живота, е окултната медицина. В Германия, Швейцария и пр. лекари, интересуващи се от окултната медицина, са основали окултно-просвети- телен лекарски съюз. Те са все доктори по медицината, значи, хора на науката, а не дилетанти. Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер е изложил в „Гьотеанум“ в 1920 и 1921 година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиология, патология и терапия от окултно гледище. Тези лекции съдържат твърде плодотворни мисли за терапията. Даденото в тези лекции беше проверено в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, открит на 15 август 1921 г. В позива, издаден от лекарите, които работят в този институт, се казва между другото: „Всяка мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят.
към текста >>

Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм.
Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати?
към текста >>

Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“.
към текста >>

Онзи, който свежда всичко до материални процеси, се намира в кръгло невежество относно детската природа, и при все това иска да гради педагогическата наука.
Тя няма познания за естеството на човешката душа. Бауер в гореспоменатата статия казва: „Днешната психология е непълна. Душата й е непозната. Прав е Ланге като казва, че днешната психология е психология без душа. За материалиста душата не е нищо друго, освен функция на мозъка; материалните процеси у детето опреде- лят духовните. Онзи, който свежда всичко до материални процеси, се намира в кръгло невежество относно детската природа, и при все това иска да гради педагогическата наука. Най- новите изследвания опровергават всяко материалистично схващане. Всеки педагог, преди да претендира да излиза с теории, трябва да излиза от вярно разбиране на детската природа. Ако излиза от материалистично разбиране на нещата, той ще бъде фалшив спрямо детето. Как ще можем да възпитаваме детето, когато не знаем неговото естество и неговите нужди? Много грешки в днешната педагогика се основават на такова материалистично разбиране на нещата.
към текста >>

Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука.
1923 год. Д-р Щайнер казва: „Нужно е истинско човекопознание, за да има истинска педагогика, а истинско човеко по знание се добива чрез окултизма“, Напоследък експерименталната педагогика претендира да тури научни основи на педагогиката. Експерименталната педагогика е много усилено разработвана от Пицоли в Италия, Бине във Франция, Стенли Хал в Америка, Мойман и Щерн в Германия, Д р Скойтен в Холандия, Клапаред в Швейцария. В България особено са известни трудовете на Мойман, Лай и Бине. Големи надежди се възложиха на експерименталната педагогика. Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука. Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“. А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“. На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа.
към текста >>

След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука.
Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят.
към текста >>

Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни.
Морис Метерлинк. МЕТАПСИХИСТИТЕ1). I. Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля.
към текста >>

което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет.
Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
към текста >>

Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят.
Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края.
към текста >>

В сегашното състояние на науката и без да се държи сметка за учението на великите религии, възможно ли е да се отговори на тоя въпрос?
Бихме избегнали с удоволствие тези напразни препирни между спиритуалистите и материалистите, ако последните не ни заставяха да ги подкачим поддържайки ,сляпо, че материята е всичко, съдържание на всичко, че всичко се започва и свършва в нея и че няма нищо друго. Ще бъде много по-разумно да се признае веднъж за винаги, че материята и духът са в действителност две различни състояния на една и съща субстанция или, по-скоро, на една и съща всемирна енергия. Това е, което е поддържала по-ясно от всички други първоначалната религия на Индия, която прибавя, че духът е първичното състояние на тая субстанция или енергия и че материята не е освен резултат от едно проявление, на едни сгъстявания или слизания на духа. Всичката й космогония, теософия и морал произтичат от тоя основен факт и чийто следствия, които наглед се касаят само за една препирня на думи, са в действителност огромни. Касае се, преди всичко, да се знае, дали духът е последвал материята или обратното е вярно: дали материята е условие на духа или, напротив, духът е условие на материята. В сегашното състояние на науката и без да се държи сметка за учението на великите религии, възможно ли е да се отговори на тоя въпрос? Нашите материалисти твърдят. че животът е необходимо условие, за да се роди и формира мисълта в мозъка. Те имат право; но що е животът в техните очи, ако не проявление на една материя, която вече не е материя, такава поне, каквато те я разбират, и. която ние имаме пълно право да наречем дух, душа и даже Бог, ако искаме? Ако те поддържат, че материята не може да произведе живота без един зародиш, който идва отвън, те минават ipso facto е нашето поле, защото признават, че трябва нещо друго, освен материята, за да се получи живота.
към текста >>

Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII.
Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността.
към текста >>

Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета.
Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме.
към текста >>

Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X.
Ще отбележа само мимоходом едно възражение, което материалистите правят: „ако мисълта е независима от материята, то защо тя престава да се проявява или действа непълно, когато мозъка е повреден? “ Това възражение, което при туй не зачеква извора на мисълта, а само състоянието на нейния проводник или нейния сгъстител, губи част от своята ценност, ако му се противопоставят много констатирани случаи, които доказват тъкмо противното. Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4). Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме.
към текста >>

Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли.
“ Това възражение, което при туй не зачеква извора на мисълта, а само състоянието на нейния проводник или нейния сгъстител, губи част от своята ценност, ако му се противопоставят много констатирани случаи, които доказват тъкмо противното. Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4). Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното.
към текста >>

н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“.
През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки. Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII. Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т. н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука.
към текста >>

Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука.
н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука. Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома.
към текста >>

Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави.
В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни. Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави. Това се отнася до сили може би по-спиритуалистични, отколкото на нашия дух и за да бъдат хванати и овладявани, възможно е, че ще трябва да се заемем най-напред с нашето собствено одухотвотворяване. Ще бъде добре да има лаборатории отлично организирани, но възможно е, че у нас самите се намира истинската лаборатория, отдето излизат всички открития. И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети.
към текста >>

по тоя въпрос статията: Алхимията и модерната наука във Всемирна Летопис год.
Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж. по тоя въпрос статията: Алхимията и модерната наука във Всемирна Летопис год. III. кн. II. 3) Издигане без видима сила и причина на предметите във въздуха при сеансите (Бел. на преводача). 4)Покойният Жан Фино цитира в списанието Revue des Revues много случаи на войници, чийто мозък е бил пронизан от куршум през последната война, без да са изгубили способността да мислят и разсъждават ясно, като напълно нормални хора. — Б. Р.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука.
Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1).
към текста >>

Основа цар Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки.
I, стр. 242, говори, че училището може да служи за насаждане на национализма. Той казва, че национализмът не значи национален егоизъм, но от примерите, които дава, се вижда, какво той разбира под национализъм: „60 години подир тези пламенни речи (на Фихте) победоносна Германия поби гордо знамето си на Щрасбург и Мец. Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство. Какво направи тогава Германия ? Основа цар Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки. Ето още два примера: когато Англия пожела да осигури своето владичество в Нормандия, една от грижите й бе да основе Канския университет в 1436 година. В 1572 година Испания поиска да се установи по-трайно в Холандия и основа университета в Дуе“. Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора. Това ще стане ясно от онова, което следва по-долу. На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види, колко е вярно то.
към текста >>

Той външно искаше връщане към гръцко-римската наука, но в сжщност това движение беше като протест против робството на човешкия ум.
През средните векове човешкият ум в известно отношение беше вка- менен. Като противодействие се яви хуманизма в 14. и 15. век. Той се нарича още възраждане, ренесанс. Хуманизмът беше реакция против средневековния дух. Той външно искаше връщане към гръцко-римската наука, но в сжщност това движение беше като протест против робството на човешкия ум. Много спомогна и изнамирането на книгопечатането около това време. Хуманизмът даде импулс на науките. Когато човешкият ум стана по-самостоятелен от началото на хуманизма, възбуди се интерес към природата. Но този интерес отначало беше несистематичен, непланомерен. Сигурни методи за изучване природата посочи Бекон (17. век).
към текста >>

Този нов дух причини след неколко века голяма борба между науката и религията, понеже представителите на църквата отричаха тези методи.
Когато човешкият ум стана по-самостоятелен от началото на хуманизма, възбуди се интерес към природата. Но този интерес отначало беше несистематичен, непланомерен. Сигурни методи за изучване природата посочи Бекон (17. век). Той каза, кои са най-сигурните начини за добиване на истинско познание. Това са опита и наблюдението, те са еднич- кият извор на познанието. Този нов дух причини след неколко века голяма борба между науката и религията, понеже представителите на църквата отричаха тези методи. Но човешкият ум не можеше да стои в окови. Бекон не е причинител на това движение, но той дойде само, за да даде по-голем тласък. Новото време дойде по необходимост като една фаза от естественото развитие на човешкия дух. Още преди Бекона беше почнал усиления развой на естествознанието. Това стана още по-очебийно след Бекона.
към текста >>

Въпрос за отношението между науката и религията ставаше все по-критически.
Бекон не е причинител на това движение, но той дойде само, за да даде по-голем тласък. Новото време дойде по необходимост като една фаза от естественото развитие на човешкия дух. Още преди Бекона беше почнал усиления развой на естествознанието. Това стана още по-очебийно след Бекона. Ог тогава насам всеки нов ден ни носи нови триумфи на естествознанието. Въпрос за отношението между науката и религията ставаше все по-критически. Намериха се много противоречия между науката и религията. Щом се намериха противоречия, тре- баше хората да приемат това, което беше по-обосновано. Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“.
към текста >>

Намериха се много противоречия между науката и религията.
Новото време дойде по необходимост като една фаза от естественото развитие на човешкия дух. Още преди Бекона беше почнал усиления развой на естествознанието. Това стана още по-очебийно след Бекона. Ог тогава насам всеки нов ден ни носи нови триумфи на естествознанието. Въпрос за отношението между науката и религията ставаше все по-критически. Намериха се много противоречия между науката и религията. Щом се намериха противоречия, тре- баше хората да приемат това, което беше по-обосновано. Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание.
към текста >>

Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна.
Това стана още по-очебийно след Бекона. Ог тогава насам всеки нов ден ни носи нови триумфи на естествознанието. Въпрос за отношението между науката и религията ставаше все по-критически. Намериха се много противоречия между науката и религията. Щом се намериха противоречия, тре- баше хората да приемат това, което беше по-обосновано. Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години.
към текста >>

Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години.
Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр.
към текста >>

Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание.
Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория.
към текста >>

Всички противоречия между днешната наука и един спиритуалистичен мироглед са привидни.
Окултизмът е естествознание. Окултизмът е продължение на естествознанието в невидимата област. Окултисти е имало винаги, но това окултно движение, което виждаме днес да се разпространява, е продължение на движението на хуманизма за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги. Некои мислят, че окултизмът е спекулация, чужда на научните методи на изследване. Бекон, бащата на емпиричния метод, който най-много настояваше на строго научно изследване на действителността, който настояваше винаги да се изхожда от факти и да се гради върху тях, — той беше окултист. Всички противоречия между днешната наука и един спиритуалистичен мироглед са привидни. Няма никакво противоречие между окултизма и днешното естествознание. Днес всеки непредубеден по чисто научен път може да дойде до окултизма, като излиза от днешните естествени науки и си служи винаги с научния метод. Има научни доказателства за окултните истини, които е неуместно тук да разгледаме. Окултизмът предполага знанието на днешното естествознание. Истинският окултист знае днешните естествени науки, но знае и нещо повече.
към текста >>

Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма.
Храмът ще се издигне в човешкото сърце“. В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане. Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр. 221: „Съживяването на всички добри и съвършени дарби (Божии) в нас се казва религия. Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили. И тъй, всяко обучение трябва да бъде религиозно. Вълнуващия се по улиците на нашия град живот иска да научи и нас, възрастните, само на едно: религия“. И Д-р Щайнер ясно говори в същия смисълъ8): „Възпитателната работа на учителя е религиозна дейност, защото учителят работи, за да се прояви божественото в подрастващото човечество. Един нов дух трябва да дойде в човешкото развитие, именно духът, който търсим чрез окултизма.
към текста >>

Този посетител казва на Зосима, че за да дойдат хората до бъдещата култура на любовта, трябва да преминат през периода на човешкото уединение, на страшното усамотение.
Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ? Не! Целта на мировата еволюция е да се откъсне човек временно от цялото, за да се развие в силна свободна индивидуалност, и след това пак да почувства своите връзки с цялото, обаче, като запази своята индивидуалност. Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина. Своите мисли по това той влага в устата на „тайнствения посетител“ на Зосима (в романа „Братя Карамазови“). Този посетител казва на Зосима, че за да дойдат хората до бъдещата култура на любовта, трябва да преминат през периода на човешкото уединение, на страшното усамотение. „Но непременно ще бъде тъй, че ще настъпи срока и на това страшно усамотение, и всички наведнъж ще разберат, как неестествено са се отделили един от другиго. Такова вече ще бъде веенето на времето, и ще се зачудят на това, дето тъй дълго време са седели в тъмнината и не са виждали светлината“. Но защо развитието на силната индивидуалност е предварително условие, за да се прояви висшата любов на земята? Защо само силният и свободният човек може да проявява тая любов ? Соловйов казва, че индивидуализмът е нужен за любовта, защото за да може да се прояви доброто, трябва силна воля, силна индивидуалност.
към текста >>

Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
към текста >>

Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“.
Всеки човек чувства една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това ваеше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача“. Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“. Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция“. С други думи, изкуството трябва да стои на чисти етични основи; то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо, той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр., е ненадминато още от никого- То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствали една религиозна мисия.
към текста >>

“ — Как би могла да обясни науката тоя случай?
Просто не знам как да си обясня това! Не е левичарче, във всяко отношение е нормално, но вече пет месеца откак учим, а то още не може Да свикне на европейския начин на писане. Като го гледам, некога ми се струва, че то е някой старец от източните народи, който още не може да се освободи от източния начин на писане: от дясно към ляво. Ти що мислиш по това? Как би могла да си обясниш тоя случай? “ — Как би могла да обясни науката тоя случай? — питам аз. А как ще обясни тя и следният: Вуйчо ми се бе върнал от запад и ни разказваше за впечатленията си от разните посетени от него страни. Когато дойде до Италия, бузите му пламнаха, очите му блеснаха, но той бързо наведе поглед надолу и каза: „Предпочитам да не говоря за Рим, защото там преживях нещо, което разнебити цялата ми душа и което аз съвсем не мога да си обясня“. „Кажи, кажи го“, подехме всички ни, „Но вие ще се смеете, не ще ме разберете, — не, по-добре е от Англия да мина направо в Швейцария“. Ние, обаче, настояхме, като обещахме да не правим никакви бележки.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука.
И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята.
към текста >>

Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното.
към текста >>

А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора първите семена на бъдещата му философия.
Това е една тайнствена личност, за която всички негови биографи говорят само с догадки и с големи резерви. Най-разпространеното мнение, което удостоверява фактите, е, че Питагор, син на Мнезарха, е бил роден в остров Самос в началото на шестия век преди Христа, между 592 и 572 год. По-точно не може да се определи датата на рождението му, но някой под- държат, че годината е 569 преди Христа. Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае. Някои стари автори го наричат ученик на Талеса, други — на Анаксимандра, а трети — на Епименида. А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора първите семена на бъдещата му философия. Дават му, най-сетне, за учители и някои финикийци, халдеи, персийски маги, индуси, араби, евреи и пр. Най-старите сведения по тоя въпрос се отнасят към II-я век преди Христа. По-малко невероятно е, че Питагор е посетил Египет, но Целер, който по-дълбоко е изучил старите текстове, заключава, че не съществува нито едно убедително доказателство за пътуванията на Питагора. Твърди се още, че бил отишъл и в Делфи. Но едно е положително: през това време той е бил посветен в мистериите.
към текста >>

Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение.
под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“.
към текста >>

Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията.
Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр.
към текста >>

което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване.
Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия. Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това. което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване. Дълго време има от тогава, около 1865 година, когато аз, единствен в Франция, поддържах свръзката между слънчевата активност и дневните колебания на магнитната стрелка. Астрономите ми вмениха това в грешка, между тях и най-прочутият тогава г. Фей, заедно с Верйе. За тях, отбелязаните съответствия се дължали на случая. Сентенцията на Кеплера, който сравни слънцето с един магнит: Corpus Solis esse magneticum 1), бе и моя, като тогавашен скромен ученик.
към текста >>

Така, науката сама се видоизменява.
За тях, отбелязаните съответствия се дължали на случая. Сентенцията на Кеплера, който сравни слънцето с един магнит: Corpus Solis esse magneticum 1), бе и моя, като тогавашен скромен ученик. Физиците не приемаха това. Слънцето, прогласяваха те, не може да бъде магнетично, понеже магнетизмът на една желязна пръчка се унищожава, когато я нагорещят. Прочее, слънцето, въпреки неговите 6500 градуси, е едно магнетично огнище и сега (1919 год.) е намерен способа да се измери даже магнетизмът на отделните му петна! Така, науката сама се видоизменява. Ние сме, следов., далеч да познаваме „действителността“ на каквото и да е. По случай на постоянните възражения, които всеки може да прави за разликата между действителността и привидността, следната записка падна под погледа ми. Аз написах в моята обсерватория в Жювизи, на 13 ноември 1917 год.: „тази студена сутрин, слънчевият диск пламти червен. Атмосферата е наситена с полупрозрачна мъгла. Хубав зимен пейзаж, макар че много дървета да са запазили още зелените си листа.
към текста >>

Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука.
Каква чудноватост! Какъв е бил тоя глас? От къде е дошъл? Може- би от самото момиче, което е могло да помисли за възможна слабост. Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука. Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“.
към текста >>

От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката.
Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието. 3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230). От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.
към текста >>

Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега.
Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата. Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства. ____________________________________________________ 1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж.
към текста >>

Дарява впечатлителен ум и склонност към наука.
Луната в разните домове Луната в 2.: Добре аспектирана особено от благодетелите — голям успех в парични сделки. Обикновено парите биват спечелвани в сделки, които са свързани с некакви течности. Обаче, неблагоприятен аспект от Сатурна е явен знак на бедност. в 3 е твърде благоприятно за къси пътувания и дева склонност за такива. Добро отношение към братя и сестри и съседи. Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност. в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството. Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост.
към текста >>

г.) и изтъкват неоспоримата важност на резултатите от тях за науката- Д р Желе нарича тая способност на човешките излъчвания биопластична.
те са направили най-старателни опити с италианския медиум Ерто, който имал способността да излъчва от себе си бели, зелени и червени светлини във форма на кълба, искри и снопове лъчи като от магнезий. Първокласният лекар-интернист Д-р Стефан Шове и самият Д-р Густав Желе дават подробни отчети за тия сеанси в колоните на в. Matin (№ № от 1. и 28. март т. г.) и изтъкват неоспоримата важност на резултатите от тях за науката- Д р Желе нарича тая способност на човешките излъчвания биопластична. Ако подобни психически изследвания биха се направили в България, не се съмняваме, че някои Владици биха ги обявили за „еретически“ и биха донесли за тях на „обществената безопасност“!!! О sancta simplicitas!.... Чудесно излекуван паралитик. Италианският вестник Corriere della sera от 10 април т. г. съобщава следния интересен факт; според една дописка от Неапол, жителите на общината на село Малък Фриняно се намирали под впечатлението на едно събитие, което съдържа нещо свръхестествено.
към текста >>

С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо.
Щом се разпространила вестта за това чудо, много богомолци са се стекли към параклиса в Фриняно, посветен на името на Св. Мария. Един заминал работник. В кн. IX, год. I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина. С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо. С това обществото в Сицилия е изгубило един деен работник по експерименталния психизъм. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона.
към текста >>

— Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми. 2.
Оутжн — Бевърлюис — Участъковият пристав — Мис Бери — Д-р Торес — Давид Гау Седнали отпред (от ляво на дясно): Малос — Лом — Ш. Дартоа — Вут Петърс — Полковник Сенеспледа. * * * След прочетените реферати и избора на новия главен секретар, французинът. Луи Гастен, секцията по философия и пропаганда е докладвала следните отговори на въпросите, включени в програмата на конгреса; 1. Трябва ли да се счита спиритизмът за религия? — Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми. 2. Какви са социалните последици от принципите на спиритизма? — Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа? — Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4. Какво се допринася за нравствения напредък?
към текста >>

Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята.
Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето.
към текста >>

Превъзхождат всички свои в наука и религия.
Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
към текста >>

Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта.
Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му.
към текста >>

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
към текста >>

Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката.
Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена.
към текста >>

Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните.
Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот.
към текста >>

Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците.
Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот. Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората.
към текста >>

Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко.
Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди.
към текста >>

Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто.
към текста >>

Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща.
От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи. Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо.
към текста >>

Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука.
Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата.
към текста >>

Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща.
То става в тридесет години, това на Юпитер в 20 години, на Марс в 2, на слънцето в една, а на Меркурий, Венера и Луната — в един месец. Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали. Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи.
към текста >>

Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените.
Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо.
към текста >>

Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
към текста >>

Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа.
Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа. Трябва да се започва с практикуване на добродетелите: действието трябва да предхожда съзерцанието. Съзерцанието предполага пълна забрава и абстракция на земните неща. Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия.
към текста >>

Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово.
Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
към текста >>

Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма.
Сади слез в градината си, но не яж от него. Не се хващай за земята, когато се гърми. Моли се с висок глас и пр. и пр. От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал.
към текста >>

Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . .
към текста >>

Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност .
Ето ние, докторите, ще изучваме човека. Ние го режем на все по-малки и по-малки части — и почти нищо не знаем, т. е. ние знаем устройството, формата, но съдържанието като че ли отбягва от нас. И тогава, когато мислим, че сме се изкачили на един отдавна желан връх, ние виждаме само, че от него се открива друг, по-далечен, по-стръмен, по-тайнствен . . . Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност . . . в същност всичко това минало и сегашно е само заблуда, една хипотеза твърде вярна, сменена след известно време с друга по-вярна, която след някоя година се сгромолясва изцяло пред нападките на някой предприемчив ум. Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения? Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . .
към текста >>

· Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения.
не искам да рискувам . . . да . . . собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва.
към текста >>

Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение .
Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея . . . — Дето ще рече, вие не обичате своите колеги, — каза Томсон. — Не, не колегите си, а възгледи те, начините, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения.
към текста >>

За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна.
Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа. — Странно писмо — каза Белингтон — нито дори мисъл ми е дохождало, че човешката фантазия може да допусне подобно нещо.
към текста >>

Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“.
към текста >>

Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука.
Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука. Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него. Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него. След няколко време, наистина клиентите почват да прииждат, според нарисуваната от него картина.
към текста >>

Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити.
Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение. Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага. Всички са разширили своите знания, усъвършенствали са характера си и са придобили духовни качества. Прочее, в това събрание от студенти, законът е работил в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото. Ако настоявате във вярата си, няма граници на вашите възможности. Ако сте добили едно парче черга, можете да добиете и един милион долари.
към текста >>

Всеки може да си служи със своята наука по волята си.
Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот? Защо да бъде невъзможно да уголемим с настойчивост нашите малки дневни занятия? Същият закон, който позволява да извършваме малките неща, спомага да реализираме и големите. Сега от вас зависи да определите начина, по който ще прилагате закона. Някои от вас ще си послужат с него успешно, ще успяват всякога, а други ще пропадат. Всеки може да си служи със своята наука по волята си. Истината е, че ако настоявате в продължение най-малко на две години да употребявате съзнателно тоя закон в всекидневните си работи, обстановката ви ще измени достатъчно и вие ще можете да направите много заключителни опити, с които да се докаже, че действате съгласно закона. ____________________________________________________ 1) Вж. предходната му лекция в кн. IV на Всемирна летопис. Духовна опитност Предсказани смъртни случаи.
към текста >>

Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год.
net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
към текста >>

По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях.
Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази.
към текста >>

„Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни.
Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство.
Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
към текста >>

Този отговор води към една наука за природата — наука, която не изучва само явленията, движенията, но взема в кръга на своите изследвания и духовното, което е изразено в тези движения и се стреми да разбере това духовно.
Значи, външните условия са го накарали да извърши това или онова“. Но това трябва да се преведе така: на външните условия растението отговаря чрез вътрешния активен принцип по определен начин. Това, което семето извършва, зависи от една вътрешна закономерност“. Възниква двоен въпрос: 1) с кои състояния на съзнанието са свързани и сега действащите сили в природата и движенията, породени от тях; 2) има ли научни методи за изследване на други състояния на съзнанието, различни от нормалното състояние на съзнанието на днешния човек. Отговорът на първия въпрос води към събаряне на „границите на естествознанието“, поставени от механистичното разглеждане на света. Този отговор води към една наука за природата — наука, която не изучва само явленията, движенията, но взема в кръга на своите изследвания и духовното, което е изразено в тези движения и се стреми да разбере това духовно. За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената.
към текста >>

Такова количествено различие на модерната наука не е достатъчно.
Има 7 етерни строителни сили, които действат във вселената. Обаче, от тях в нашия материален свет и в днешната епоха се проявяват само 4 вида. Те са: топлинен, светлинен, химически (или звуков) и жизнен етер. Разликата между тези 4 вида етер не може да се сведе към дължината на вълните, т. е. към начина на движенията, които те причиняват в материалния свет. Такова количествено различие на модерната наука не е достатъчно. Тези 4 вида етерни сили са произлезли филогенетически и онтогенетически един от друг. Топлинният етер се е преобърнал в светлинен, светлинният в химически, последният в жизнен. Друго: всеки последващ вид етер, като по-съвършен, съдържа свойствата на предидущия, макар и като нов вид етер да проявява съвсем нов вид дейност. Жизненият етер съдържа в себе си химическия, светлинния и топлинния; химическият съдържа светлинния и топлинния и пр. Топлинният етер, от който са се развили другите видове етер, е произлязъл от едно чисто духовно състояние.
към текста >>

Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг.
Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и издишването на един организъм“. Логичната мисъл и наблюдението напълно потвърждават това. Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I. Издишването почва при слънчев изгрев. II. Издишването е станало; пладне и след пладне; III. Вдишването почва при слънч.залез; IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ.
към текста >>

Нека видим досегашните възрения на науката по този въпрос. Проф.
Нещо повече: даже между човешкото и земното дишане има и конкретно съотношение. Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е. да изходи всички зодии. Дихателният процес на земния организъм се дължи на взаимодействието на същите етерни сили, на които се дължи дихателния процес и у човека. Нека видим досегашните възрения на науката по този въпрос. Проф. Траберт в книгата си „Метеорология“, стр. 66, казва: „Увеличението на атмосферното налягане и качването на живака в барометъра трябва да си представим така; въздушният пласт става ту по-гъст (по-тежък) ту поразреден (по-лек) тъй че причината на всекидневните барометрични колебания трябва да се търси във всекидневните температурни колебания. Значи, трябва да си представим една топлинна вълна, която обикаля земята заедно с видимото обикаляне на слънцето около земята“. Обаче, проф. Траберт казва, че фактите противоречат на едно такова обяснение, защото се указва, че ходът на въздушното налягане не се съвпада в своя ритъм с ритъма на температурния процес.
към текста >>

По това науката до сега не е дала задоволително обяснение: механическото обяснение с осмотичното налягане бе оборено от твърдението, че то е твърде малко.
Нощем: Земният организъм е възстановил основната си структура. Горе е по-топло, отколкото долу. Земята спи. Годишни времена. Отношението на земния организъм към растителния свят Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията. По това науката до сега не е дала задоволително обяснение: механическото обяснение с осмотичното налягане бе оборено от твърдението, че то е твърде малко. Тук правим същата грешка, както при чов. организъм, като разглеждаме растението като затворен в себе си механизъм, без да го вземем като член на живия земен организъм. Друга грешка: поради материалистично-механистичния мироглед, изучават се само физичните, а не и етерните и по- висши припципи, посочени в началото на нашето изложение. Проф. Ханзен с право казва в книгата си: „Растението“: Голяма празнина в нашето познание е пълният отказ да разберем качването на соковете в дърветата.“ А именно този процес е най-важното явление в живота на растението. Развитието на растенията на пролет и увяхването, умирането им наесен са резултат на този мощен ритъм, който водната част на земния организъм извършва в течение на годината (виж фиг.
към текста >>

За окултната наука Сатурн е в етерно състояние.
Последният реагира още по-чувствително на околните сили. В бъдеще ще се изучава етерното действие на другите планети върху земния организъм и заедно с това и върху растенията, животните и човека. Сатурн и земята Проф. Пласман в книгата си „Астрономия“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии. Постепенното намаляване на светлостта на пръстените отвън навътре и съществуването на област в по-вътрешната част на пръстена, през която телата се виждат без пречупване, показва, че гъстотата на пръстените се намалява отвън навътре“. За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6). Фиг. 6. Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен. светлинен и топлинен етер. Централното тяло — топлинен етер.
към текста >>

Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука.
Н2О — (вода — водородно съединение на кислорода). Слънчевите лъчи от жизнен етер като дойдат до сферата на светлинния етер на земята видяхме, че образуват озон. Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло. Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях.
към текста >>

Това ще има голямо значение за бъдещата антропология, зоология и ботаника.
Жизненият етер, който се освобождава при разрушението на атома при радиоактивните явления, действа не само за образуване на озон, но и дълбоко върху организмите. От там и физиологичното действие на радиоактивните вещества. Радиоактивните явления са само един от многото външни изрази на разпадането на материята. Последното е различно в различни точки на земния организъм. Затова етерните сили ще имат различно действие върху човека, животното и растението в разните географски области. Това ще има голямо значение за бъдещата антропология, зоология и ботаника. Значи, в разни области етерните сили действат различно. Това е една от причините за различието на организмите в разните географски области, между другото и за различието на човешките раси. Значи, в бъдеще при изследването на организмите ще се създаде така наречената етерна география (т. е. различието действие на етерните сили в разните части на земния организъм). Проява на разните видове етерни сили Топлинният етер има тенденция да образува кълбести форми, светлинният — триъгълни, химичният — полулунни (ако се допълни тая форма, получават се кръгли) и жизненият — четвъртити (виж фиг.
към текста >>

В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр.
13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13). Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта. Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили. Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма. Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер.
към текста >>

Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими.
Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения. Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен процес. А що е дългът на истинския човек? Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички.
към текста >>

Любов към наука и към интелектуална работа.
Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него. Музикална дарба, особено пеене. Дружелюбен и предан, но повече или по-малко чувствен. Луната в Близнаци Подвижен, непостоянен, нерешителен. Обича пътешествията, обиколките, посещенията. Любов към наука и към интелектуална работа. Сръчен и способен, добър оратор. Близнаци е двойствен знак и затова склонността да се вършат две работи изведнъж се явява в много посоки. При лоши аспекти: ненадежден, повърхностен. неискрен. Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение.
към текста >>

Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно.
София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн.
към текста >>

Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува.
Превел: Waniеl. Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят.
към текста >>

Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си.
Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли. Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят. Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция.
към текста >>

Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже.
При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката. Това е същността на езотеричното учение относително половото действие. Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства.
към текста >>

Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев.
към текста >>

н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко — против религията“.
Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . . под Вас“ (цитираме пак от в. „Мир“, 1909 год.). В тая статия „подпредседателят“ на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има за задача не да събаря, а да изгражда (к. н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко — против религията“. Събарят — иска да каже той — другите, т. е. „ония, с които неоснователно ни смесват“, дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди — се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! — нашият председател, г.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0691010951996