Търсене в текстове за 'Буквата ѣ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 87 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона.
В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството.
към текста >>

2. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение".
Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко.
към текста >>

3. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия.
Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец.
към текста >>

5. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма".
Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма". Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете.
към текста >>

6. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта е нещо съвсем различно от буквата и който я потърси с просто сърце, ще я намери.
Върви където щеш, в Бенарес или в Матура: не намериш ли душата си, светът ще бъде пуст за тебе. Човече, ако ти не познаваш собствения си Господар, за какво ми се гордееш? Откажи се от всяко фокусничество. С голи думи ти не ще станеш едно с Него. Не се заблуждавай от свидетелствата на Писанията. Любовта е нещо съвсем различно от буквата и който я потърси с просто сърце, ще я намери. VII Защо, о сърце мое, си тъй нетърпеливо? Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна.
към текста >>

7. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея".
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът.
към текста >>

Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор.
към текста >>

Буквата А и единицата имат един и същ произход.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота.
към текста >>

Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание.
Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша.
към текста >>

Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор.
Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави.
към текста >>

Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота.
Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави. Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква.
към текста >>

Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша.
Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави. Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква. Живот има само в съзнанието. Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот.
към текста >>

8. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота.
към текста >>

9. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми.
Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи.
към текста >>

10. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр.
Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр. в известна стилизация, фигурност в рисуване в буквите, често пъти в типографността на главните букви. Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в почерка им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци. Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н.
към текста >>

11. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците.
„И като видяха звездата, те се възрадваха с голяма радост". След като принасят даровете си, те – „предупредени на сън", без да се обадят Исусу, се връщат в родината си по друг път. Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея. Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
към текста >>

12. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си.
Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване.
Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър.
към текста >>

14. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй.
Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй. И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана: – И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата. Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето. – О, Господи, мой Татко вековечни! Гласът ми чуваш ли как блика?
към текста >>

15. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).
И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл.
Като видоизменят общоприетия белег на буквите чрез разни допълнителни линии, те успяват да свържат буквите в непрекъснати думи. Този факт, от графологично гледище, е особено важен. Тъй както е важно и противоположното нему графологично явление - склонността да се отделят буквите една от друга при писането, макар че в повечето случаи те могат преспокойно да се свържат. Въпросът, обаче, за свързване на буквите при писането, трябва да се разгледа специално. Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли. Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях.
към текста >>

17. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага човек е още в буквата „А" на живота.
Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: отначало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност. Сегашното противоречие е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни. Търсете това, което привидно нищо няма, а всичко дава.
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си.
В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим".
към текста >>

Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога.
Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога.
към текста >>

Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф".
Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон.
към текста >>

И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим".
Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс.
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато искаме да влезнем в подробностите, пристъпя се към други конструкции и към други визирания, като се изхожда от една от точките, които са намерени вече, и според буквата на думата FloramPatere (вж.
следният: "Шестстотин и пет, шестстотин и шест и седем" (Шестостишие 19)". Малко по-нататък Пиоб продължава: "Но, стигнали до тая точка на веригата – 1926 г. – трябва да се пристъпи към детайлиране на последните събития. Те са предвестници на политическите колебания, които ще се развият в последствие, трябва да ги наблюдаваме внимателно и да се вмъкнат в широките бримки на веригата други по тесни такива. Системата за четене на стиховете е установена впрочем по следния начин: конструкциите с прави линии в главния кръг на съчинението се правят първо с помощта на големите числа, които дават дъгите, поддържани от хордите; ъглите на последните с държат визиранията, като че ли сме си послужили с теодолит; и тоя пръв начин на опериране дава широките бримки на веригата. Когато искаме да влезнем в подробностите, пристъпя се към други конструкции и към други визирания, като се изхожда от една от точките, които са намерени вече, и според буквата на думата FloramPatere (вж. уводните статии), която се слага върху избрания пункт. Подробностите могат да бъдат толкова по-стегнати, колкото желаем (в известен смисъл) и да се прецизират във времето и в пространството. Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода. Някой може да се учуди на това.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници.
За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща.
към текста >>

22. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно?
За него няма скрити неща. Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението.
към текста >>

Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта.
Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затвори го, припна и даде го ней, И пак монотонно животът затече, но буквата вече в сърцето му грей.
замря му последния вик. * Виденото сегна душевни ми струни. Поглеждам детето — възвръща се пак. Блажена усмивка изви се на устни, повърна се блясъкът в погледа благ. * Учебника какин не трябва му вече! Затвори го, припна и даде го ней, И пак монотонно животът затече, но буквата вече в сърцето му грей. * А кой я пренесе и вътре запали? Исус ли, обичният детски другар? И тая усмивка то нему ли даде? Заключи се тайната в детски олтар. Auroro Лисица и репей (басня) Случило се на една лисица да прескочи трап широк и дълбок.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл.
И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Обаче, да плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек може да не плаче, но той трябва да измени условията на своя живот. Много от съвременните окултисти са дали криво обяснение на думите — „сълзите на човека трябва до пресъхнат“. Да пресъхнат сълзите на човека, това е криво учение. Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл. Следователно, сълзите на човека не трябва да пресъхнат, а да се канализират. Ако водата не се канализира, тя ще образува мочурляци. Каквото и да се говори за сълзите, те имат благотворно влияние върху човека. Като излизат от очите, те ги пречистват. Първоначално природата е създала жлезите на очите, за да могат очите да се чистят.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако в твоята вяра има буквата а, о, и, тя всичко може да направи.
И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири. А така, както думата е в български език тя има три гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, о, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата а, о, и, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва една от тях, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Най-голяма вяра човек има в себе си. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва това става. Някой мисли, че това което вярва няма да стане.
към текста >>

26. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, ако се водим по буквата на Христовото учение, Англия най-мъчно ще влезе в Царството Божие, защото Христос е казал: мъчно ще влезе богатият в Царството Божие.
Щом съдържа всичко в себе си, тази истина е полезна, не само за един човек, но за всички хора, за цялото човечество. Така трябва всички народи да схванат истината. Бог е дал земя на всички народи. Защо трябва англичаните да се плашат? Днес Англия е най-богатата държава. Тогава, ако се водим по буквата на Христовото учение, Англия най-мъчно ще влезе в Царството Божие, защото Христос е казал: мъчно ще влезе богатият в Царството Божие. Втора след Англия по богатство иде Русия, после Съединените Щати, след това Франция и т. н. Всички тия богаташи трябва да разтоварят камилите си пред божиите врата Но да оставим богаташите настрана. Те трябва да се заемат да работят за общото добро, за общото благо. Ние не осъждаме никого. И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и французите, и руснаците — всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо.
към текста >>

27. -

Това той правил по следния начин; преди всичко, изрязал на твърд метал изпъкнала буква — това бил модела (пунсона): след това вземал по-мек метал, прилепял го към пунсона и удрял отгоре му с чук: на мекия метал — обикновено мед — се отпечатвана буквата, но вдлъбната; по този начин се получавала формичка (матрица); и ако в матрицата се налее разтопено олово,то могат да се отлеят много букви (литери).
Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри. Но дървото не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата. Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите. Това той правил по следния начин; преди всичко, изрязал на твърд метал изпъкнала буква — това бил модела (пунсона): след това вземал по-мек метал, прилепял го към пунсона и удрял отгоре му с чук: на мекия метал — обикновено мед — се отпечатвана буквата, но вдлъбната; по този начин се получавала формичка (матрица); и ако в матрицата се налее разтопено олово,то могат да се отлеят много букви (литери). Литерите съставлявали печатарския набор. След това той си начертал плановете за една печатна преса. Но не било леко на Гутенберг да реализира своето изобретение: той нямал пари да отлее нужните букви и да построи пресата. Ето защо той се сдружил с богатия търговец Фуст. Фуст дал парите и Гутенберг построил пресата си и устроил печатница в Майнц.
към текста >>

28. -

Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека.
Казвам: малките роботи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е.
В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א.
към текста >>

2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е.
3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност.
към текста >>

3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност.
към текста >>

Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е.
Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете. С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети. Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази.
Тия имена, които всички имат таен смисъл, разкрит подробно в съчиненията на кабалистите, заслужват най-голямо внимание. * * * Първото от тях е Йехие (х). То се пише често само от една еврейска буква йод - י. В тоя случай то означава просто аз. Lacour, в съчинението си „За Йелоимите или боговете на Моисея“, доказва, че от тази дума е произлязла гръцката А Е I (всякога). Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази. Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява трите главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето. Наистина, първото י показва вечността, която поражда времето в тройното му деление: минало, настояще и бъдеще. То е число. То е Отец. Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в трите.
към текста >>

Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод.
За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח. Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение. Нека разгледаме значението на буквите, които сега ни занимават: Нека анализираме сега по отделно всяка от тия букви. Йод. Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената. Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира.
към текста >>

Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод.
Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената. Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части.
към текста >>

Десет, което се разделя, за да се противопостави на себе си, се равнява на 10/2 = 5, а пет е точното число на буквата хе, втората буква на великото свещено име Хе ще представлява, следователно, пасивното, по отношение към йода, който е символ на активното, не-аз но отношение към Аз, жената по Отношение към мъжа, субстанцията по отношение към същността, животът по отношение към душата и пр. Вау.
В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз. Щом се установи Аз, веднага следва понятието за въздействието от Абсолютното Аз върху себе си, а от това ще се извлече понятието за съществуването му чрез разделянето на Единицата. Така произлиза двойствеността, противоположността, бинера, изображението на женското начало, както единицата е изображение на мъжкия принцип. Десет, което се разделя, за да се противопостави на себе си, се равнява на 10/2 = 5, а пет е точното число на буквата хе, втората буква на великото свещено име Хе ще представлява, следователно, пасивното, по отношение към йода, който е символ на активното, не-аз но отношение към Аз, жената по Отношение към мъжа, субстанцията по отношение към същността, животът по отношение към душата и пр. Вау. Противопоставянето на Аз и Не-Аз дава непосредствено начало на новия фактор , именно на отношението, което съществува между това Аз и това He-Аз Прочее, вау, шестата буква от еврейската азбука, е произлязла от 10 (йод) + 5 (хе) =15 = 6 (от 1 + 5) и означава свръзка на съотношението. Тази именно свръзка съединява противоположностите в цялата природа и съставлява третия член от тая тайнствена троица: Аз — Не — Аз. Второто хе. Над Троицата, разгледана като закон, нищо друго не съществува. Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации.
към текста >>

3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две.
Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две. 4) Някои посочват Михаел, а разумното същество на Меркурийий е Рафаел. Самуел Р. Уелс. физиогномия: (Продължение от кн. V.) V. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин).
То е пак аналитическото число на човека: 9. Още една важна бележка ще направим. На всички, които имат някои малки езотерически познания, е известно, че четирите клона на вътрешния кръст (изобразяван от човека с разпрострени ръце) трябва да се означават с буклите на тетраграмата: йод-хе-вау-хе. За йероглифическия и граматическия състав на тая свещена дума ние говорихме по-рано. Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ.
Радият може да предава на време своята радиоактивност на някои тела: това явление е известно под името „придадена радиоактивност“. В 1900 година Дорн е открил, че радият изпуща едно особено вещество, което преставлява нещо като газ и се нарича еманация. Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената трансформация на елементите. Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия. Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в азбуката да кажем, че сме стигнали до буквата „К“; това са естествените науки.
Думата окултизъм произлиза от латинската дума „occultus“, която значи „скрит“. Значи, окултизмът изучва тая страна на природата, която за сега е скрита за петте сетива, а е достъпна на духовното зрение (ясновидството). Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки. Едно сравнение: напр. в азбуката да кажем, че сме стигнали до буквата „К“; това са естествените науки. Окултизмът продължава от „К“ нататък. Или друго сравнение: един пътник тръгва от Бургас и стига в Ямбол; това са естествените науки; окултизмът продължава по-нататък до Пловдив, София и пр. От тези две сравнения се вижда, че не може да има противоречие между окултизма и естествените науки, защото първият се явява само като разширение на последните. Нещо повече: изучването на естествените науки много ще улесни човека при изучването на окултизма. Изучването на естествените науки ще даде здравата основа, на която ще стъпи човек и ще гради по-нататък.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
към текста >>

С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето.
Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота. Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията. Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята. Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя!
към текста >>

Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили.
Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята. Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили. Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване.
към текста >>

Сега се знае нещо повече и по-положително от сухите разсъждения за разумния живот, основани на буквата на евангелието.
Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4. „Толстоизмът“, както обикновено наричат „учението“ на руския писател граф Лев Н. Толстой, имаше доста последователи у нас, но те почнаха постепенно да намаляват. Изглежда, че философията на Толстоя не задоволява напълно напредничавите умове. Сега се знае нещо повече и по-положително от сухите разсъждения за разумния живот, основани на буквата на евангелието. Най- новите научни изследвания доказват безсъмнено, че учението на Христа не е плод на схоластични умозаключения, а се корени дълбоко в законите на живата природа. Опровергана е фактически и последната, предсмъртната, мисъл на Толстоя, възпроизведена в кн. 3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“. Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един поглед върху фигурата показва, че в нея има 4 планети в констелацията, показана с буквата Р.
Във вътрешността на тоя кръг са показани точните позиции на планетите в хороскопа на г. Поанкаре. Във втория кръг и вътрешния се намират позициите на планетите в хороскопа на г. Еберт. Така ние имаме една графическа представа за индивидуалностите на тия двама държавници и можем да предприемем тяхното изтълкуване. Това изтълкуване не е нито въображение, нито догадка, но е основано върху точните правила на Астрологията. Ще започнем с задачата на г. Поанкаре. Един поглед върху фигурата показва, че в нея има 4 планети в констелацията, показана с буквата Р. Тази констелация е оная на Лъв, и интересно е да се забележи, че тази констелация е от дълго време същата, която управлява Франция. Император Наполеон, роден на 15 август 1769 год., имаше също знака на Лъв твърде преодоляващ в своя хороскоп. По тази причина, и Поанкаре, още от рождението си, бе предназначен да играе видна роля в историята На Франция. Това се потвърждава от факта, че Слънцето е пак в същия знак Лъв, който знак е владетелски. Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от близостта на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват. Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение. Всеки момент в новото училище учителят ще бъде напълно свободен. Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2.
Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема.
На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка. В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща. Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи. Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата! Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли. Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото водата, която може би ще е от голяма полза за хората.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея.
Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е. Дейвис, в неговото съчинение Келтските изследвания, както и много кратката бележка, дадена по предмета от „А.
към текста >>

Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата.
Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
към текста >>

По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н.
“ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове.
към текста >>

Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр.
При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини.
към текста >>

буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.
По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите.
към текста >>

Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение.
към текста >>

Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини.
Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н.
към текста >>

Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция.
Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват.
към текста >>

Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски.
Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви.
към текста >>

По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е.
Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче.
към текста >>

Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф.
Исаак Тейлър забелязва с изненада в Азбуката (стр. 196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви. Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила.
към текста >>

Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“.
196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви. Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви.
към текста >>

Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад.
Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н.
към текста >>

Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея.
Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена.
към текста >>

Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе.
Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация.
към текста >>

Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П.
В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата.
към текста >>

Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща.
Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни.
към текста >>

Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“.
Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила.
към текста >>

Така той „съзира“ идеята зад буквата.
буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“.
към текста >>

Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие.
Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето.
към текста >>

Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът.
Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие.
към текста >>

Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“.
Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата.
към текста >>

Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие.
Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен. Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Звукът на тая дума, както се употребява и сега в Индия и другаде, е Ом или, както се пише, А-у-м (A U M), като буквата М остава по-някога „затворена“ гласна, а по някога отворена като ме.
е „нека бъде тъй“, „тъй трябва да бъде „, и пр. Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега. Нейната древност е несъмнена и дълговечността й, вероятно, е толкова голяма, колкото и на самата арийска раса. Следователно, произходът й не е еврейски, а санскритски. Звукът на тая дума, както се употребява и сега в Индия и другаде, е Ом или, както се пише, А-у-м (A U M), като буквата М остава по-някога „затворена“ гласна, а по някога отворена като ме. Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване. Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е.
към текста >>

Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество.
По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог.
към текста >>

Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството.
За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост.
към текста >>

В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата.
Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“.
В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта.
Николай — сей образ прижй его Тасе Радев 1863.“ и „Св. Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил. От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на деди и прадеди, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници. Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта. като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60766410827637