Търсене в текстове за 'Буквата Ят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списание нова светлина 3-та година Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896

V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация.

2. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

4570, чиято годишна номерация продължава в първите 3 книжки.

3. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.

И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.

То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.

Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение.

Хората търсят, чакат нещо.

Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.

И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр.

Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно.

Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.

Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи.

Самият окултизъм обаче не е религия.

Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.

4. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата.

Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения.

Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.

И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива.

А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.

Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.

В тая насока вече мнозина работят.

Защото духовният живот е продължение на материалния.

Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.

5. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.

Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението?

Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме.

Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват.

Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише.

Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява.

То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината.

Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.

И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.

И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм.

Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека.

Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.

Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.

Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас!

Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?

Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва.

Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.

Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго.

Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание.

Ключ на тези науки е закона на съответствията.

Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.

И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.

Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят...

6. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване.

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.

Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е.

да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.

Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.

Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.

Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.

Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб.

Ето, това е линията, по която се развива културния живот.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.

Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история.

Историята, авторитета, ето едно робство.

Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.

Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен...

7. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него.

Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека.

Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.

Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции.

Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл.

Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.

Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.

Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.

Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.

Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения.

Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.

Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.

И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване.

Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.

А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.

Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.

Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.

И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.

Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура.

Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.

И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.

И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.

Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.

8. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".

Старият Книжник

Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.

Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота.

Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.

Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.

Три са основните методи, с които се борави при изследванията.

Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията.

Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.

Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми.

Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление.

Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето.

Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце.

Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.

И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма.

Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията.

Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.

И това е тъй, защото новият живот чрез майката се прелива в детето.

Животът на земята се намира в пряма зависимост от съществуванието на слънцето.

Угасне ли то, веднага ще угасне и всеки живот на земята.

Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило.

Нека продължим аналогията.

Но що представлява самият живот?

Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.

Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят.

Тогава решиха да търсят живота у живите организми.

Най-лесно се правят опити с насекоми.

И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота.

На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.

Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр.

И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят.

Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа.

Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека.

Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.

Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин.

Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.

Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък.

И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък.

Те потърсиха да намерят разгадката на въпроса не в аминокиселините, а в самата основа на тия аминокиселини.

По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.

Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила.

На тоя пункт материята загуби своята материална същина и премина в енергия.

Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата.

По такъв начин енергията се явява като родоначалник на материята.

Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята.

Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин за изяснение на понятието за реда, в който можем да разпределим тия енергии.

– Това е най-ниският тон, употребяван в музиката.

Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами.

Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи.

Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство.

Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка.

Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.

Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения.

Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр.

Даже храненето успяха да наподобят.

И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.

Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.

Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане.

Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.

Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.

Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.

И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.

По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама.

И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията.

Значи молекулите на скалите имат път към растенията.

От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.

Още повече, че у животните се прибавяте и т.н.

Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече.

Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.

Но оказа се, че и хората се делят на градации.

Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр.

Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси.

Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.

Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.

За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.

Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.

По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.

И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество.

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.

Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.

Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.

Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл.

Те живеят свободно във водите.

Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.

суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.

Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).

Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста.

Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.

Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.

Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят.

По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.

Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.

Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме.

Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение.

След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н.

Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр.

Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията.

При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.

Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.

Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония.

Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.

Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.

Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор.

Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.

Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.

9. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По земята има много цветя.

Всяко цвете е символ на душа, която се е родила.

А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.

Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство.

Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов.

Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха.

Някога, спомняш ли си, ти го беше небрежно разсипал от твоята огърлица.

Чуй, ангели пеят.

10. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само...

Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход.

В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.

Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма.

Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.

На изток зорите пеят утринни песнопения.

11. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен.

Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.

Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.

Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.

Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.

Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.

Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.

Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто.

Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.

12. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце.

Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме.

Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.

Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.

Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.

Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.

Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".

Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек.

Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.

Отношенията между хората се механизираха до максимум.

Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой.

Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.

Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли.

Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.

Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват.

Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.

Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.

И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.

Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат.

Ще остане само живият духовен опит...

Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата.

Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.

За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят.

Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството.

Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство.

И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...

13. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.

На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот.

да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.

Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.

„Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят".

Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите.

Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.

Една къса истина, до която води дълъг път.

14. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето.

Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.

Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.

А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане.

Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога...

И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.

Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето.

От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.

Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.

Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят.

Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.

Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.

Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията.

Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е.

такава която съдържа въглерод).

Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.

Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце.

Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи.

По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.

Особено това се забелязва у растенията.

Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби.

На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят.

Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.

Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили.

На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има.

Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.

Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи.

Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.

Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи.

Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината.

Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.

Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем.

В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.

От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство.

Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.

Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.

Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.

Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите.

Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време.

Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.

При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват.

Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията.

Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята.

И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство.

Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.

Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето.

Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.

15. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди.

Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.

Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания.

Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това.

Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята.

Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина.

Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия?

Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват.

Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.

Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния.

Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености.

Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.

Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство.

Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.

Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават.

Но астрологията не спира до тук.

Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.

Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват.

Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).

Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия.

Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки.

Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.

И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.

Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.

Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг.

Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.

Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.

И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.

Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.

Самата техника на астрологията е строго математична.

Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони.

Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.

В статията си „Астрологията експериментална наука ли е?

„Астрологията почива на изчисления и факти.

„Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. "

„Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането.

2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.

От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно).

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал."

„Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението."

„Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други."

„Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.

А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция."

„Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир.

„И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".

Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.

Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.

16. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни.

Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите.

Както светлинният лъч при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения.

Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях.

Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения.

Хората постоянно говорят за истината и при все това я считат за нещо много отдалечено от тях.

Ако искат да дадат дефиниция на истината, никога няма да намерят подходяща.

То е също като понятието човек.

Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички.

Някой казва на приятеля си, че много го обича, че е готов да се пожертвува за него, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.

Истината е сила, която действува в нас, независимо от това, дали ние я признаваме или не.

Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания.

Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят".

Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.

То трябва да се на учи да полива цветята.

да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там.

Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат.

Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после.

Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.

Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?

В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее.

Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства за живот.

17. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ

Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.

Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.

Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.

Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?

Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.

Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.

Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.

Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.

Ехти земята като ураган.

Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.

Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога.

Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът.

Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око.

В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.

– Така може да се назове великият смисъл.

Душата ти не е познала твоята жертва...

Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му?

Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро.

Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ?

От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая.

Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.

Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.

Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.

Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.

18. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.

Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки.

Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.

С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.

Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.

Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.

Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.

Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.

Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.

И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации.

Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.

Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.

Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията.

С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.

Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.

Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.

Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем...

Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.

И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.

И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата.

И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ.

Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието.

Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.

Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания...

Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.

19. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота.

Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?

Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.

Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.

Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси.

По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.

Храната получаваме главно от растенията.

Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях.

Растенията от своя страна я образуват, като вземат нейната материална част от минералното царство, а енергетичната – от слънцето.

От което пък следва, че нашият живот е напълно обусловен от него.

Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията.

В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.

Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията.

Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.

Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба.

А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека...

За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане.

По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е.

Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.

В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.

Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр.

Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система.

Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.

Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр.

Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот.

Самият живот изпъква в него с една нова красота.

Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека.

Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.

Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.

Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно.

Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества.

Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр.

Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.

Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.

Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля.

Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено.

Тогава где е гаранцията за това щастие?

Усилят ли се - тя е загубена.

Такъв е съвременният човек.

Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят.

Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел.

Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици.

20. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба.

Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.

Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.

Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.

Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка.

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.

Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.

Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.

21. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.

Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството.

Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет.

На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят.

Реалност ли е материята - свят?

Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж.

Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.

От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството.

И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата.

Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.

Тъй пита източният идеализъм.

Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия!

Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.

Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота.

Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души.

Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства.

Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.

По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм.

Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм.

Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път.

Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото.

Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение.

Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура.

Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа.

В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".

Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един.

Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".

И сега то се намира пред входа на един нов свят.

Това са станции, който очертават неговият шеметен ход.

И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква.

Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете.

Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали.

В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.

Идеалът на Индия е вечният покой.

И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.

Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.

И сега то бърза да стигне своят идеал.

22. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.

И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.

Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.

Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него.

Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи.

Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна.

В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано:

„Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни.

Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни.

„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот."

И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.

Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе.

А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.

А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много.

Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.

Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи.

Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра.

23. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.

А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.

И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието.

И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота.

Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.

И разнесе славата й по цял свят.

Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.

Земята се разтърси.

24. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.

Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.

Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.

Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.

Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.

Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.

Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.

Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.

Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.

То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.

А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея.

Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.

И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.

Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.

Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.

Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.

Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.

Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.

Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други.

Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни.

Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.

25. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание!

Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята!

Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят!

Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили!

Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!...

Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!...

Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!

Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."

26. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори:

„Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...

Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък.

Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица!

И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен.

Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността!

27. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е нощ, в която обикновеното око не вижда нищо поетично.

Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес.

Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина.

Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.

Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите.

Непонятна мощ овладява духа.

Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята...

И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.

28. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

застена в смъртен страх земята,

сломи той вредом и размята.

пред мен се гънат и хълмят,

грамади каменни летят,

в метежа бурен на земята

и огнени стрели валят,

29. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава.

Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух.

Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята.

Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд.

Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах.

Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея.

По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите.

Върху греховният прах на земята вали кален дъжд.

Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива!

Званията, титлите и почестите са безсилни.

Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент.

До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.

Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота.

Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща.

Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията.

30. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр.

Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф.

При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.

31. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги:

32. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Малцина го познават, още по-малцина го живеят.

А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм".

Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.

Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.

И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди.

И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.

Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо.

„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.

Днес и тълпите вече знаят!

И не само в България – по цял свят.

Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа?

Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?

Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи.

Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.

Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира.

Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това.

И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.

Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива.

към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.

И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.

За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.

И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.

Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето.

„Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове.

Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце.

Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи.

И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.

Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").

Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме.

Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем".

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".

И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.

И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.

— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!

33. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Идващият ден

Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения...

Що е историята, която имаме?

Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби?

А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум?

Какъв красив ще бъде неговият ден.

Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи.

Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.

Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото.

Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите.

Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща:

1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода.

2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята.

3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око.

Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен?

А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците?

Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят?

То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно.

Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него.

Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.

Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният.

В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.

Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново.

34. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички.

Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.

Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.

Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък.

Повечето от днешните обществени деятели служат в същност не на другите, а чрез другите на себе си.

Днес всички говорят, че трябва да се разрешат най-напред най-големите и най-важните въпроси.

Всички към това се стремят.

Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят.

Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното.

И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения.

Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи.

Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън.

И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто...

Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота.

У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.

„Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда."

35. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон.

Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията.

Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове.

Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.

И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията.

Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката.

Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.

Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.

При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр.

И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни.

Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.

През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми.

Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации.

На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.

Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт.

Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.

Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.

И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.

Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.

Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.

Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.

Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.

И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.

Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване.

Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея.

И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.

36. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване.

Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.

От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе?

Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.

Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени.

У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение.

Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В.

Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения.

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.

И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света.

И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.

Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.

Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.

И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника.

Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива.

И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица.

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.

И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н.

Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.

Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.

За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него.

ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият.

Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят.

Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.

Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм.

И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха.

– Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.

Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.

И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро.

Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни.

Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг.

сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние?

И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.

Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.

Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли.

Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити...

И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?

– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер.

Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.

И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре!

И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели.

Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.

Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.

За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум.

Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи.

Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.

При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.

Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.

И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.

Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр.

сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).

Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.

през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство.

В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението.

Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици.

И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт.

Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото".

И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.

Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения.

Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.

37. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.

Природата в своята същина е жива и разумна.

Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията.

В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони.

Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията.

Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият.

Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина.

Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв.

– Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове.

говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.

Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.

Същият закон има отношение и към психическия ни живот.

водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.

намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте.

Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата.

При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното.

Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод.

Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.

Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества.

Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал.

от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен.

Същият отговор има значение и за окултния ученик: висшият живот може да се прояви само в здрава душа.

38. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот...

Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов.

Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност!

Кой си, да отдадем Тебе своята воля?

Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде.

Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.

Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят.

Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.

Тогава се поклоних до земята в благоговение.

39. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На всички, които се стремят към светлина!

Предоставяме този въпрос на всички „безбожни", на „идолопоклонниците", които си измислят своя бог.

И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост!

Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог...

Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост.

От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно!

В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор).

И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб!

40. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.

На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството.

Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.

Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота.

За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата.

От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.

Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.

Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето.

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.

Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ.

окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове.

Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение.

В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.

И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.

Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране.

Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик.

Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.

Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.

Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.

41. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве

Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки?

И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието.

Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.

И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа.

На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.

Но те са тихи и затова малцина ги долавят.

Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека.

В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност.

Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне.

Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата.

А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича.

Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно.

Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта.

Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.

Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота.

И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.

Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?

42. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.

Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата.

Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания.

Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.

Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените.

И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество?

Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр.

Това именно специфично учените днес не знаят.

Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината.

Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.

Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.

Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега.

И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега.

Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.

Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?

Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи.

Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл.

Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи.

А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н.

В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.

Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение.

Нали всяко нещо има форма и цвят?

Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея?

И тъй, в основата на нашия свят седи светлината.

Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм.

Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете".

Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв.

Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане.

английския физик Далтон не е виждал червения цвят.

Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък.

Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н.

Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят.

Други имат същата склонност към зеления цвят.

жълт от червен цвят, или червен от син.

Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм.

За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити.

Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина.

Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина.

Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.

че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.

Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения.

Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път.

Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност.

Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.

От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия.

Особено това има значение за терапията.

най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия.

Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.

Синия цвят държи в тяхното внимание последно място.

на децата любимият цвят остава още червената краска.

синият цвят изведнъж взема предимства.

След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият.

Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част.

От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал.

Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят.

Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят:

която може да се засили до степен на неудържима ярост.

За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен.

Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион.

Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.

Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние.

Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък.

Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.

И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.

ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят.

Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.

Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.

С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано.

Обратни действия на червените лъчи има синия цвят.

Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.

И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност.

Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката).

Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби.

Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.

Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.

В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра.

И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите .

Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят.

Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати.

Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser).

Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.

Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.

В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.

Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.

Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.

По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации.

Затова в мистиката тоя цвят се цени много.

И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите.

Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците.

У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура.

Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.

В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака.

Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление.

Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските.

Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.

В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр.

цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска.

И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.

Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.

43. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Крайно интересно е да се потърсят резултатите, към които би ни довело едно изследване, върху взаимодействието на три неразделни творителя: Дух, Сила и Материя.

В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два.

Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа.

Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност.

Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.

Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси.

Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия.

Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.

Това е видно при дисоциацията на материята.

Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток.

Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята.

Така установено опитно, че материята и енергията са неразделни, то ние можем да разпрострем нашите изследвания и по-далече.

Материята на земята, на слънцето и цялата вселена е една и съща – единна – от която при различни взаимоотношения са получени познатите нам химични елементи.

Материята и енергията са неразделни.

Заключението е следното: колкото повече науката се вдълбочава в анализа на материята, тя стига до „единството" на материя и енергия.

Нещо повече, науката има изгледи да достигне Духа и да види в него първоизточника на материята и енергията – това, което е ясно за окултиста.

Духът в духовния свят се проявява като съзнание.

Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм.

Материята в духовния свят се проявява като астрална светлина – форми, мисли и т.н.

И най-накрая, материята се проявява в материалния свят като електричество.

44. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.

Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.

Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни.

Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.

Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни.

Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена.

Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник.

Това е самият поправителен процес – лекуването.

Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване.

Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние.

Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н.

В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи.

В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен.

За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му.

Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина.

В дадения случай преди всичко е нарушена функцията на белите дробове, трябва да се потърсят средства за възстановяване нормалното им състояние.

Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане.

Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина.

Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача.

Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите.

45. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

димят сребристо озарени.

се носят пъстър рой благоухания -

46. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.

Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията.

Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце.

Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой...

Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.

47. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника.

Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте!

НАГОРЕ

0.90803909301758