Търсене в текстове за 'Будно съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 727 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

Който има будно сърце и буден ум – вижда.
Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).
към текста >>

Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно.
Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи.
към текста >>

2. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние.
Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането. Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното тяло, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане. Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения.
към текста >>

Често той със своето съзнание задържа тези движения.
Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения.
към текста >>

3. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане. Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
към текста >>

И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане. Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи".
към текста >>

Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина?
към текста >>

В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека.
В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива.
към текста >>

Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
към текста >>

Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло.
Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
към текста >>

От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието.
Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията.
към текста >>

Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание.
Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени.
към текста >>

5. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>

В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими.
към текста >>

Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
към текста >>

Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието.
към текста >>

Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание.
Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека.
към текста >>

6. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг.
Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност.
към текста >>

Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност.
Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите.
към текста >>

Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция.
към текста >>

7. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>

За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
към текста >>

Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите?
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
към текста >>

От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот.
към текста >>

А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес.
към текста >>

Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление.
към текста >>

Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание.
После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
към текста >>

Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
към текста >>

Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични.
към текста >>

Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле.
При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот. Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле. Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства, настроения и то различни за разните растения? Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението.
към текста >>

Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили.
Дали ще успеем да влезем в контакт с живите сили на растението и на цялата природа, зависи от няколко причини. Тук преди всичко важи следният закон: Човек, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е. поне да съзнава тяхното присъствие в природата. Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
към текста >>

Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили.
към текста >>

Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват.
към текста >>

Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили.
Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това.
към текста >>

Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват.
Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това. За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин. Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция.
към текста >>

Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>

Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр.
към текста >>

Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата.
към текста >>

Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика.
към текста >>

Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
към текста >>

Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>

8. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази нишка може да се нарече „съзнание”.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота.
към текста >>

За това се изисква от човека будност на съзнанието.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание.
към текста >>

Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание.
За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката?
към текста >>

Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието.
Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата?
към текста >>

Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието.
Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
към текста >>

9. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отде иде това, което хвърля истинска светлина върху тяхното съзнание?
Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие. Но на другия ден пак се втурвал в този шумен живот. И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее. И мнозина, които живеят така, всъщност вътрешно чувствуват празнотата, пустинята, която ги заобикаля и се чувствуват нещастни. Отде иде това, което хвърля истинска светлина върху тяхното съзнание? Това иде отвътре, от душата. Но проявата на душата се чувствува и в тъкмо противоположните обществени среди. Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот. Всъщност далеч не е така. Този, който отиде всред масите, ще види, че няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата.
към текста >>

„Дето се изявява Първото Начало, то винаги носи ново със себе си." Учителят Познание за Първото Начало, за Великото в света човек добива дотолкоз, доколкото Го проявява чрез своята дейност При новото разбиране на труда това става възможно, защото тогаз човешкото съзнание работи в едно по-високо поле.
Този, който отиде всред масите, ще види, че няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата. Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели. При старото разбиране на труда, животът ни е неестествен, защото тогаз пречим на този вътрешен мир да се прояви. В това отношение, новото разбиране е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност на този вътрешен мир да де прояви. Път към интензивен вътрешен живот. „Дето се изявява Първото Начало, то винаги носи ново със себе си." Учителят Познание за Първото Начало, за Великото в света човек добива дотолкоз, доколкото Го проявява чрез своята дейност При новото разбиране на труда това става възможно, защото тогаз човешкото съзнание работи в едно по-високо поле. Човек тогава преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е имал. Този въпрос има и друга страна. Човек може да се учи по много начини. Той може да се учи и от книгите. Но истинското учене е от самата природа, като се проверяват опитно и преживяват нейните закони.
към текста >>

Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал.
И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления в космоса има връзка.
към текста >>

Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда, човешкото съзнание действува в по-високото поле, в което работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа.
Така човек ще се свърже с вътрешния живот на природата. Тогаз ще престане да е механично отношението му към природата. Но това вътрешно общение с природата е възможно само при новото разбиране на труда. Това вътрешно общение с духовните сили, които работят в природата, ще обнови човека физически и духовно. Ако работим всред природата по механически начин, ние не ще можем да се свържем с по-дълбоките ù сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда, човешкото съзнание действува в по-високото поле, в което работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили. Нека докосна още една страна на въпроса. При новото разбиране на труда, природата ще измени своето отношение към нас. Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта.
към текста >>

Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле.
Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата.
към текста >>

До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда.
Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата. До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда. И всичко това може да се провери опитно. Могат да се правят опити в това отношение. Живата наука не е нещо отвлечено; тя е извлечена от самия живот, от самия опит и затова може да се провери опитно. Учителят казва: „онзи, който е отчаян, да направи нещо по новото разбиране на труда, ще изчезнат скърбите му и ще стане радостен." По този начин той ще провери един велик закон. Един спасил давещ се през зимата с риск да изстине.
към текста >>

10. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява.
Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли.
към текста >>

Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>

А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини.
- Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията.
към текста >>

11. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина.
С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма.
към текста >>

И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие.
Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема. Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото.
към текста >>

Никой не живее извън това съзнание.
Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема. Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си.
към текста >>

Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода.
Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината.
към текста >>

Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина.
Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора.
към текста >>

Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят.
Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора. Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина.
към текста >>

Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина.
Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора. Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина. Това е било задачата на алхимиците. Това е задачата и на съвременните химици Това е задачата и на всеки човек поотделно. И тогава, казвам: не търсете щастието на друго място, освен във връзката с Първичната Причина. Не търсете радостта другаде, освен във връзката с Първичната Причина. Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат.
към текста >>

12. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата.
IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник.
към текста >>

Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко.
Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия.
към текста >>

Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
към текста >>

* * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления.
към текста >>

Тук съзнанието действува отвън.
Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества.
към текста >>

Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание.
* * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията.
към текста >>

Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре.
Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава.
към текста >>

13. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това списание влиза вече в третата си годишнина и първата двойна книжка от третата годишнина съдържа следните важни статии: „Медицината в светлината на окултизма", „Човешката душа в свръзка с будното съзнание, спането и сънуването"; „Произходът на човека в свръзка с ембрионалното човешко развитие"; „Проблемата за болестта рак, нови пътища за изучаване, предпазване и лекуване"; „Доклад за международния конгрес върху рака през юли 1928 година," Това списание, което е списвано предимно от лекари, доказва нагледно и опитно, как окултната наука е плод на опитно изучаване на действителността и не отрича официалната наука, но гради по-нататък.
В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда възкресението, т.е. пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание. Издание на Медицинската секция на свободния окултен университет „Гьотеанум, в Дорнах до Базел (Швейцария). Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр. Това списание влиза вече в третата си годишнина и първата двойна книжка от третата годишнина съдържа следните важни статии: „Медицината в светлината на окултизма", „Човешката душа в свръзка с будното съзнание, спането и сънуването"; „Произходът на човека в свръзка с ембрионалното човешко развитие"; „Проблемата за болестта рак, нови пътища за изучаване, предпазване и лекуване"; „Доклад за международния конгрес върху рака през юли 1928 година," Това списание, което е списвано предимно от лекари, доказва нагледно и опитно, как окултната наука е плод на опитно изучаване на действителността и не отрича официалната наука, но гради по-нататък. Самият факт, че лекарите са образували тая Медицинска секция при окултния университет и разработват медицински проблеми от окултно гледище вече показва, че не само между окултната наука и естествознанието няма никакво противоречие, но и върху проблемите на естествознанието се хвърля плодотворна светлина с помощта на окултизма. Това списание показва и голямата практическа приложимост на окултната наука в разните области на живота. „Zur Padagogik Rudolf Steiners", двумесечно списание на съюза „Свободно Валдорфско училище", год. ІІ., книга 3, септември 1928 година. „Menschund Tier" (Човекът и животното), от Д-р Херман Попелбаум.
към текста >>

14. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение".
Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили.
към текста >>

Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб.
към текста >>

Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно.
към текста >>

Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство.
И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие.
към текста >>

Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр.
И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
към текста >>

от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
към текста >>

А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание.
към текста >>

По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим".
към текста >>

След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни.
към текста >>

Това е космичното съзнание.
А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото.
Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ.
към текста >>

Това е новото съзнание, което идва.
То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ.
към текста >>

Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят".
към текста >>

Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност.
И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка.
към текста >>

А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле.
и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

15. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф.
Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика.
към текста >>

Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука.
Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е.
към текста >>

Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика.
„Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите.
към текста >>

Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}.
към текста >>

16. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото.
Ако искаме да дойдем до съдържанието, ще изучим взаимодействието между строителните сили на земята и слънцето. Природата освен физична страна има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тия две страни, т.е. да се изучи на кои физични явления точно кои духовни сили съответствуват. Зад формата и съдържанието са разумните, духовните или; тяхното изучаване значи изучаване на природата по смисъл. Тогаз всичко около нас ще ни се яви в нов вид с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем, че върху любовта се крепи животът на цялото битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните на по-долните. Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност.
към текста >>

Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност.
Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем, че върху любовта се крепи животът на цялото битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните на по-долните. Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност. Каква благодарност поражда тогаз в нас това, което гледаме около нас, благодарност за всичко това, което тези същества правят заради нас! Но същото не е ли и с всяко друго явление в природата, напр. залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години!
към текста >>

И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа.
към текста >>

При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца.
Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите!
към текста >>

Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си?
към текста >>

Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас".
Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях.
към текста >>

И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях.
Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата.
към текста >>

По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят?
Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене.
към текста >>

Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас.
Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото. Всъщност днес в много редки случаи Душата се проявява.
към текста >>

При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират.
Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта. А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй течение, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява. Тепърва при новото направление на труда човек идва при благоприятни условия, при които ще почне да се учи, ще расте и ще докара дарбите си до небивал разцвет. При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и всички други въпроси. Да вземем за пример възпитателната проблема. Новият начин на дейност е в хармония с детската природа, отговаря на нейните нужди. Да си спомним за идеалистичния период, през който минава младежът през третия период от 14 до 21 година. Как се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели за кариеризъм!
към текста >>

17. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Божественото Всемирно съзнание е будно.
Едно време духовните хора бягаха в пещерите, далеч от свята. Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха. трябва да бъдем силни, понасяйки всекидневните изпитания, защото хората на новата раса няма да избягват от света, напротив - те ще го завладяват и трансформират. В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа. Божественото Всемирно съзнание е будно. Учителят повтаря „За лошите, по-лоши времена от тези, които ще дойдат, няма, а за добрите - по-добри не е имало." В света ще станат големи преобразования; всичко това, което е пророкувано, ще бъде и нещо повече. Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората. Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите. Крушата не може да се откъсне, преди да е узряла.
към текста >>

18. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието.
РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието. Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси. Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено.
към текста >>

И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние.
Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси. Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа.
към текста >>

Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята.
И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови.
към текста >>

Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови.
Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес.
към текста >>

Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството.
А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този!
към текста >>

Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития.
И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота.
към текста >>

Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание.
Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух.
към текста >>

Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този!
Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки.
към текста >>

Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н.
Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост!
към текста >>

Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес!
Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света!
към текста >>

" Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието.
Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало!
към текста >>

Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното.
Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало! Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното. Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден. Зазорява се. А тия, които са ранобудни и станат да посрещнат великия изгрев, ще бъдат отделени от спящите и привлечени в живия цикъл на един нов ден, а спящите, ония за които още не е съмнало, ще потънат в нощта да си доспят. Ранобудните – те са новият, жив ден!
към текста >>

19. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце.
В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка.
към текста >>

20. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си.
А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието.
към текста >>

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека.
Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене.
към текста >>

Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието.
Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега.
към текста >>

А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието.
към текста >>

Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи.
Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр.
към текста >>

За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли.
Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли. Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда. Настава една нова епоха в света, в която невидимият свят е взел безвъзвратно решение, което скоро ще се осъществи. Дейността на всички лоши хора ще се ограничи и ще се явят онези умните, благородните, които са готови да се жертват за благото на човечеството.
към текста >>

21. СТЪПКИ - ТЕОФАНА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!
Това е Пътят ти, ученико, към Вечното! Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога, – там е домът ти; ще намериш Учителя си – там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! „Това е висшето благо, което може да носи една душа” – говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във Вечността!
към текста >>

22. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа – пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало.
Живот, Добро и Истина Аверуни Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина. Казано е в Писанието: „Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава, няма зло в света – това е Истината. Учителят казва: „Вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа – пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще извърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да извърши чудеса, както с себе си, така и с околните. Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба.
към текста >>

Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори.
И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да извърши чудеса, както с себе си, така и с околните. Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър.
към текста >>

Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? – Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът ? Човек не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си.
към текста >>

23. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
към текста >>

Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония.
към текста >>

колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието.
Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр.
към текста >>

И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
към текста >>

самосъзнание и не се допущат да влияят; напр.
колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
към текста >>

Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов.
към текста >>

съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата.
тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност.
към текста >>

будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност.
съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов.
към текста >>

природа и така достигат до самосъзнанието.
Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.
към текста >>

съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища.
Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов.
към текста >>

ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.
природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо.
към текста >>

съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
към текста >>

У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание.
към текста >>

Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр.
към текста >>

будно самосъзнание.
У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси.
към текста >>

Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област.
Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане.
към текста >>

Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр.
Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля.
към текста >>

Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция.
към текста >>

Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане.
Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов.
към текста >>

Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля.
Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето.
към текста >>

У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция.
Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета.
към текста >>

Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието.
От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание.
към текста >>

Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов.
Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”.
към текста >>

Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание.
Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
към текста >>

„От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”.
природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна.
към текста >>

Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние.
към текста >>

И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
„Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават.
към текста >>

Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества.
Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно?
към текста >>

Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>

Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
към текста >>

24. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
„В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
към текста >>

В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>

И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
към текста >>

Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>

Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>

За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
към текста >>

Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
към текста >>

У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно.
Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
към текста >>

У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
" Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
към текста >>

У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
към текста >>

Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите.
към текста >>

Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр.
към текста >>

Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
към текста >>

Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
към текста >>

Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
към текста >>

Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>

Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>

Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>

Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
към текста >>

Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>

Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>

Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год.
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

25. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди.
към текста >>

Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
към текста >>

В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание.
В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти.
към текста >>

Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен.
Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа.
към текста >>

26. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
към текста >>

Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
към текста >>

От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
към текста >>

То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски.
към текста >>

Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>

По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.
към текста >>

Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието.
към текста >>

И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство.
към текста >>

Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят.
към текста >>

После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието.
Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят. После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
към текста >>

В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.
Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят. После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
към текста >>

Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си.
към текста >>

те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание!
Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината.
към текста >>

Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот.
към текста >>

Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си.
към текста >>

Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
към текста >>

И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието.
Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв.
към текста >>

Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това.
към текста >>

В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание.
Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани.
към текста >>

Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание.
Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
към текста >>

Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме.
Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути.
към текста >>

След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност.
Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
към текста >>

Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието.
към текста >>

Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно.
Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек.
към текста >>

* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област.
И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
към текста >>

Това е именно свръхсъзнанието.
Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра.
към текста >>

С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек.
Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека.
към текста >>

Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви.
към текста >>

Великото в човека - това е свръхсъзнанието.
Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен).
към текста >>

Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това.
към текста >>

Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие.
Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто.
към текста >>

Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса.
към текста >>

Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека.
То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е.
към текста >>

За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията.
То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.
към текста >>

При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията.
към текста >>

До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес.
То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията?
към текста >>

постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.
За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
към текста >>

При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека.
Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
към текста >>

Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията.
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос!
към текста >>

За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието.
След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес!
към текста >>

Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
към текста >>

Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го!
към текста >>

Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание!
Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това!
към текста >>

След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека.
към текста >>

Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го!
Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
към текста >>

" Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това!
Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина!
към текста >>

" Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека.
След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония!
към текста >>

Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека!
към текста >>

Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори.
Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота?
към текста >>

Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.
Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент!
към текста >>

Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе!
По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш.
към текста >>

Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб!
По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
към текста >>

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>

27. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
към текста >>

Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>

Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието.
Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.
към текста >>

Съзнанието трябва да участвува при движенията.
Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен!
към текста >>

Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието.
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека.
към текста >>

Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи.
В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>

28. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.
За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса". Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето.
към текста >>

Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него.
Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може истински да впрегне нейните сили на работа.
към текста >>

29. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Златната люлка, царският палат - това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
Слязъл до дъното на живота, човек започва да дири тогава богатство вътре в себе си. В този смисъл всички велики, гениални хора са били все сиромаси. Де се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли? Гениалният човек не се нуждае ни от златни люлки, ни от царски палати. Златната люлка, царският палат - това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание. Търпение се изисква днес от всички пробудени хора! Като душа, човек има велико предназначение на земята. Но за да се подготви да изпълни това си предназначение, трябва да придобие търпение! Само чрез търпение човек познава вечното в живота, великото, което остава неизменно всред всичките промени. В наши дни, когато светът страда от толкова бедствия, когато хората са обхванати от един дух на безпокойство и страх от живота, когато те са разпокъсани от какви ли не вражди, човек повече от всякога трябва да има търпение.
към текста >>

30. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават.
В религиозно отношение, да речем, в последно време хората се делят на два големи лагера - верующи и безверници или безбожници. Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати. Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието. Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават. Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат. Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си.
към текста >>

Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване.
Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ.
към текста >>

Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание.
Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ.
към текста >>

Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват.
Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ.
Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие.
Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие.
Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

31. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите.
към текста >>

Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те.
към текста >>

Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса.
Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо.
към текста >>

Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен.
Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище. Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм.
към текста >>

32. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, психичното, съзнанието у растението е повече изявено, отколкото е в минерала.
И ако не вземем предвид това, не можем да имаме ясна представа за еволюционния процес. Полският писател Словацки много добре е изразил това в книгата си „Генезис на Духа". Ето основната идея на книгата: Духът съгражда земните форми, за да се изяви с все по-голяма пълнота. Най-напред той съгражда минералната форма и с нея Той се изявява до известна степен, но съвсем непълно. Тогаз Духът си съгражда по-висши форми, чрез които се изявява с по-голяма пълнота - това са растителните форми. И наистина, психичното, съзнанието у растението е повече изявено, отколкото е в минерала. За по-пълно изявление Духът сгражда животинската форма. И наистина, съзнанието, психичното у животното е проявено в по-голяма степен, отколкото у растението. Но и животинската форма далеч още не е подходяща за едно по-съвършено изявление на Духа. Тогаз Духът сгражда човешката форма. И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота.
към текста >>

И наистина, съзнанието, психичното у животното е проявено в по-голяма степен, отколкото у растението.
Ето основната идея на книгата: Духът съгражда земните форми, за да се изяви с все по-голяма пълнота. Най-напред той съгражда минералната форма и с нея Той се изявява до известна степен, но съвсем непълно. Тогаз Духът си съгражда по-висши форми, чрез които се изявява с по-голяма пълнота - това са растителните форми. И наистина, психичното, съзнанието у растението е повече изявено, отколкото е в минерала. За по-пълно изявление Духът сгражда животинската форма. И наистина, съзнанието, психичното у животното е проявено в по-голяма степен, отколкото у растението. Но и животинската форма далеч още не е подходяща за едно по-съвършено изявление на Духа. Тогаз Духът сгражда човешката форма. И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота. Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята.
към текста >>

И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание.
Тогаз Духът сгражда човешката форма. И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота. Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание.
към текста >>

У тях нямаме още индивидуално съзнание.
И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота. Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото.
към текста >>

У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито.
При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес.
към текста >>

У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е.
При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването.
към текста >>

индивидуално съзнание.
И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията.
към текста >>

Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси.
„Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното.
към текста >>

Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле.
Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното. В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр.
към текста >>

Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание.
Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното. В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр. имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята.
към текста >>

По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен.
Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното. В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр. имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята. „Аз-ът" все повече и по-ясно се проявява на физическото поле, човек става все по-буден на физическото поле и интересът му към материалния свят расте постепенно. С други думи, от сравнението на културите от Атлантида и индийската култура насам виждаме ясно процеса на слизането!
към текста >>

имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята.
Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното. В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр. имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята. „Аз-ът" все повече и по-ясно се проявява на физическото поле, човек става все по-буден на физическото поле и интересът му към материалния свят расте постепенно. С други думи, от сравнението на културите от Атлантида и индийската култура насам виждаме ясно процеса на слизането! Например, индийската култура е по-духовна и по-малко материалистична, отколкото културите на Персия, Египет, Асирия, Вавилон. Този процес се продължава още повече в древна Гърция и в Рим. Там културата е още по-материалистична.
към текста >>

Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието.
Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване. Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята.
към текста >>

Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито.
Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено.
към текста >>

В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода.
И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено. Дето виждаме днес тук-там ясновидство, то някои случаи са последни останки на инволюционното ясновидство, което си отива, а в други случаи имаме еволюционното, което сега е в своето зазоряване.
към текста >>

Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята.
Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено. Дето виждаме днес тук-там ясновидство, то някои случаи са последни останки на инволюционното ясновидство, което си отива, а в други случаи имаме еволюционното, което сега е в своето зазоряване. И тъй, виждаме, как окултната наука разширява и задълбочава полето за изследване, като хвърля своята светлина върху законите на развитието.
към текста >>

33. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани.
към текста >>

В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът.
Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет".
към текста >>

Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание.
Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив".
към текста >>

В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани.
Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи.
към текста >>

Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия.
И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
към текста >>

И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
към текста >>

И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание.
Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание.
към текста >>

При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание.
И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ.
към текста >>

Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение.
Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

34. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките.
Знаем, че тия вещества са упойки, които се употребяват главно във време на операция на болния. Защо той под влияние на етера, хлороформа и пр. изгубва своята чувствителност? Казват: „Te упояват нервната система." Но това е много общо казано. По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая?
към текста >>

И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил!
Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка.
към текста >>

Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено.
Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят.
към текста >>

То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието.
При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние.
към текста >>

А същите лица в будно състояние това не могат да направят.
Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло.
към текста >>

35. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача.
РАЗЛИЧАВАНЕ Днешното човечество има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си. И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света.
към текста >>

Очевидно, това изисква едно необикновено будно съзнание, едно непрекъснато различаване, една постоянна вътрешна работа, която е тъй чужда на повечето хора, свикнали само механически, пасивно да се нагаждат към външните условия на живота, към външния човешки ред.
На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича. Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред. Всеки миг човек трябва да знае, кое е божествено, кое човешко. Очевидно, това изисква едно необикновено будно съзнание, едно непрекъснато различаване, една постоянна вътрешна работа, която е тъй чужда на повечето хора, свикнали само механически, пасивно да се нагаждат към външните условия на живота, към външния човешки ред. Тия хора, все едно дали са религиозни или безбожници, чакат „спасението" си отвън, от други. Те чакат то да настъпи чисто автоматично, механически. Те не виждат, че зад постоянните промени, които стават в света - в природата, в човешките общества - сядат мислещи умове, чутки сърца, деятелни воли. Като става въпрос за този важен процес - разграничаване на природния, божествен ред и човешкия, отделяне на божественото от човешкото, мнозина, може би, ще попитат, как трябва да става това, как може да се достигне едно ясно различаване на тия два вида прояви. Ще посочим, преди всичко, една психологична мърка.
към текста >>

Божествено е онова, което не произвежда в съзнанието на човека никакво раздвояване.
Тия хора, все едно дали са религиозни или безбожници, чакат „спасението" си отвън, от други. Те чакат то да настъпи чисто автоматично, механически. Те не виждат, че зад постоянните промени, които стават в света - в природата, в човешките общества - сядат мислещи умове, чутки сърца, деятелни воли. Като става въпрос за този важен процес - разграничаване на природния, божествен ред и човешкия, отделяне на божественото от човешкото, мнозина, може би, ще попитат, как трябва да става това, как може да се достигне едно ясно различаване на тия два вида прояви. Ще посочим, преди всичко, една психологична мърка. Божествено е онова, което не произвежда в съзнанието на човека никакво раздвояване. Човешкото винаги произвежда раздвоявай е. Божественото не носи никаква скръб, никакво страдание, никакво помрачение. То пази у човека единството на неговото съзнание, неговата светлина, неговия мир, неговата радост, неговата любов. Човешкото е само по себе си преходно. То постоянно се мени, Разбира се, то не може ла се отхвърли, не може да се унищожи- Ала човек не бива да му придава качествата на божественото, не трябва да го смесва с него.
към текста >>

То пази у човека единството на неговото съзнание, неговата светлина, неговия мир, неговата радост, неговата любов.
Като става въпрос за този важен процес - разграничаване на природния, божествен ред и човешкия, отделяне на божественото от човешкото, мнозина, може би, ще попитат, как трябва да става това, как може да се достигне едно ясно различаване на тия два вида прояви. Ще посочим, преди всичко, една психологична мърка. Божествено е онова, което не произвежда в съзнанието на човека никакво раздвояване. Човешкото винаги произвежда раздвоявай е. Божественото не носи никаква скръб, никакво страдание, никакво помрачение. То пази у човека единството на неговото съзнание, неговата светлина, неговия мир, неговата радост, неговата любов. Човешкото е само по себе си преходно. То постоянно се мени, Разбира се, то не може ла се отхвърли, не може да се унищожи- Ала човек не бива да му придава качествата на божественото, не трябва да го смесва с него. Божественото и човешкото са несъвместими. Страданията на хората произтичат от това, че те искат да ги заместват едно с друго. За да направим ясна мисълта, ще приведем едно просто сравнение.
към текста >>

Но кога рече човек да го приложи на дело, ще се натъкне на толкова мъчнотии - и вътрешни и външни - че ще трябва да работи с будно съзнание, непрекъснато, за да достигне това ясно различаване.
Пелените, с които майка му го повива. е човешкото. Много пелени ще се скъсат и ще бъдат сменени, но тялото на детето все си остава, макар да расте и да се променя. Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото. На вид това е и просто и ясно. Но кога рече човек да го приложи на дело, ще се натъкне на толкова мъчнотии - и вътрешни и външни - че ще трябва да работи с будно съзнание, непрекъснато, за да достигне това ясно различаване. Да го постигне, без да се раздвоява, без да губи своето равновесие и мир: нито да бяга от „света" - преходното, човешкото, нито да отрече божественото. При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор. В този свободен избор се явява човекът. Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото.
към текста >>

Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки.
Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс.
към текста >>

36. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване.
към текста >>

37. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот.
към текста >>

38. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит.
Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина.
към текста >>

А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите!
Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиш е буден център.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото.
Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика.
към текста >>

Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание!
Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците. За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди?
към текста >>

Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа.
към текста >>

Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси.
Законът за любовта се проявява при свободата Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите?
към текста >>

По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.
Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва : – Строим свободен университет.
към текста >>

39. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
Интересни опити са правени с петнистия дъждовник (от опашатите земноводни; живее и у нас). Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието.
към текста >>

Това подсъзнание действува във всички клетки.
Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души.
към текста >>

Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание.
Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа. Че наистина психичното.
към текста >>

В същност това е една от областите на под¬съзнанието.
показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа. Че наистина психичното. указва влияние върху всички органи¬чески системи и върху физиологичните процеси, се доказва с мно¬жество опити.
към текста >>

(А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние).
След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал.
към текста >>

Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер.
Субектът казва, че вижда в пликовете тия и тия букви. Отговорите му за всеки плик се записват номерирани. Същият номер се надписва и на плика. Опитите дали положителен резултат: буквите били вярно познавани. С това Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърждава ясновидската способност и то незави¬симо от всяка телепатия. Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер. Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години. Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици. Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание.
към текста >>

Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание.
Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер. Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години. Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици. Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък.
към текста >>

Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание.
Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр.
към текста >>

Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък.
Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика.
към текста >>

Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта.
И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр.
към текста >>

Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент.
От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>

40. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА[*] Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде?
към текста >>

В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА[*] Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет.
към текста >>

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.
Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
към текста >>

Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>

При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.
Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.
към текста >>

Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
към текста >>

За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието.
И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли.
към текста >>

Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.
Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране.
към текста >>

Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост.
Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам!
към текста >>

Тя гледа има ли ритъм и съзнание.
Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение.
към текста >>

Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм.
Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него.
към текста >>

Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила.
Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната.
към текста >>

Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната.
Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе. При паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху човека. Трябва да се знаят, кои движения са ефикасни и целесъобразни.
към текста >>

При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията.
И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно, магично действие; тогаз движенията стават вече носители на тия идеи. И именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот.
към текста >>

При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи.
И именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света!
към текста >>

41. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа.
към текста >>

Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото.
към текста >>

Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание.
Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.
към текста >>

Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото.
към текста >>

Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е.
Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
към текста >>

Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството.
Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество. Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека. Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне.
към текста >>

Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли.
От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията.
към текста >>

42. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото.
Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!
към текста >>

Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му.
Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии.
към текста >>

У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро.
Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде.
към текста >>

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души.
То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят.
към текста >>

Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието.
Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
към текста >>

То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса.
към текста >>

43. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете.
Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не.
към текста >>

Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек.
Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си. Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

44. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си!
След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
към текста >>

При любовта в съзнанието идва просветление.
Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести.
към текста >>

Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание.
При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят.
към текста >>

45. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Там споменах също и затова, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна.
Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Уран (а днес и с Плутон) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана". Там споменах също и затова, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най-сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята. Обясненията дадени в "Сфера на Уран” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептун, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е запр. Плутон. Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува.
към текста >>

Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание.
Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
към текста >>

Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
към текста >>

Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода".
Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове.
към текста >>

ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун.
към текста >>

И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
към текста >>

Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
към текста >>

Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата.
към текста >>

Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун.
към текста >>

Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости. Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката.
към текста >>

46. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При днешните условия, всички онези, които имат будно съзнание, трябва да разберат и да приложат тоя закон.
Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда. Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума? При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно. От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си. Тя потвърждава изтъкнатия по-горе закон: Помагаш ли на другите, с това помагаш и на себе си. При днешните условия, всички онези, които имат будно съзнание, трябва да разберат и да приложат тоя закон. Те трябва да разберат, че не са. дошли на земята, за да служат на себе си. Защото ако човек служи само на себе си, той непременно ще умре, сир. ще изгуби всички условия за по-нататъшно растене и развитие. Ако той не може да жертва живота си за другите, не може и да се повдигне.
към текста >>

47. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е една опитност, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека?
– Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално. Това е една опитност, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека? – Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: – Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене. Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви. А пък аз спя и виждам го, как идва и се безпокоя, като дойде, дали ще стана да го посрещна. И виждам го, че той наближава и хлопа на вратата.
към текста >>

Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи!
И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи!
към текста >>

48. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот.
– Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в обществото. Вътрешните възможности в хората са създали външните условия. Ето защо, хората са господари над външните условия и могат да ги изменят. Нека да не мислят, че външните условия са господари. Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега.
към текста >>

Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно.
Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У веки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него.
към текста >>

Ново съзнание се ражда у хората.
Разумните сили, ръководят човечеството. Всичко е предвидено. И техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората. Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това.
към текста >>

49. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни.
към текста >>

Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание.
членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка.
към текста >>

Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва.
към текста >>

Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то?
към текста >>

Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание.
У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то? " А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система?
към текста >>

Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва.
Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то? " А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго.
към текста >>

" А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр.
Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то? " А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите.
към текста >>

След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности.
Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
към текста >>

То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта.
То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
към текста >>

50. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре.
към текста >>

Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките.
към текста >>

Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент.
Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за онзи, когото обичаш, да не вярваш. Законът на любовта е: когато обичаш никого, той да не знае. Всеки ден любовта посещава човека за 1/300 000 част от секундата. И това време е достатъчно, за да остави тя своите блага, да обнови, да пробуди, да просветли и съживи. Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент. Любовта има две страни. Човекът на любовта има разположение да постъпва с тебе така, както със себе си. От друга страна, каквото му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка. Той я цени.
към текста >>

– Кое е новото съзнание, което сега се ражда?
Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща.
към текста >>

51. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им.
Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
към текста >>

Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него. С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни. Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>

52. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр.
И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това. Идването на пролетта зависи от обикалянето на земята около слънцето, т.е.
към текста >>

Процесът на единението, който сега се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите!
И най-ранните признаци на тая космична пролет се чувствуват вече във въздуха. Въпреки днешните противоречия и пертурбации в света, в душите прониква едно радостно и светло облъхване от неземни сфери! Новото иде днес като пролетният лъх! Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните топли слънчеви лъчи, така и душите поради влизане на слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините, по-дълбоките и по-мистични страни на своето естество. Нови идеи, нови проблясъци ще се родят в душите. Процесът на единението, който сега се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите! Затова имаме вече известни признаци и в социалния живот, например, стремежите към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на тая космична пролет се долавят и в науката, в която все повече навлиза духовният елемент; тя все повече навлиза в допирни точки с окултната наука. Навсякъде се чувствува, че иде нещо ново, обаче мнозина не знаят, в що се състои именно това новото, което иде. То ще донесе едно освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви с мощен замах големите творчески сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства.
към текста >>

53. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
към текста >>

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично. Използувайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>

Всяка мисъл, която присъствува в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му.
„Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично. Използувайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъствува в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителят дава следните изяснения по този въпрос (10): „Можеш да опиташ чрез дишането, коя мисъл е права и коя — не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
към текста >>

Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
Всяка мисъл, която присъствува в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителят дава следните изяснения по този въпрос (10): „Можеш да опиташ чрез дишането, коя мисъл е права и коя — не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". „Дойде ли някоя права мисъл в вас, проверете веднага, извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права”. Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане.
Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл.
към текста >>

Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8.
Функциите на човешкия организъм — от книгата: „Служене, почит и обич”. 4. Основни правила на хигиената — от книгата: „Езикът на любовта". 5. Хигиенични правила — от книгата: „Светото място". 6. 18 лекция на мл. клас, IV год. 7. Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8. Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки свят". 9. За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11.
към текста >>

54. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При дишането е необходима концентрация на съзнанието.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО[1] При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка — един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. в допълнение на казаното в миналата книжка, за психичните условия на дишането, Учителят дава още следните разяснения (24): „Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха.
към текста >>

Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор. Задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара. Запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Задръж го в съзнанието си.
Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор. Задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара. Запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането.
към текста >>

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие.
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане?
към текста >>

Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения.
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта!
към текста >>

Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането — това е дишане с любов.
Разумното Начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение; благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на любовта на Великата Мирова Майка към нейните деца. Световното Сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането — това е дишане с любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане!
към текста >>

Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмена, интимна връзка с великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане.
към текста >>

Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му.
Усвояването му е от голямо значение за раждането на новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмена, интимна връзка с великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание!
към текста >>

Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>

Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята.
към текста >>

55. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
Той беше велик човек, не можа да се прояви напълно. Христос, носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно се прояви. Едва днес постепенно се създават условия за проява, на великите хора. от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване.
към текста >>

56. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест.
На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението ù се възвръща.
към текста >>

При тая болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява.
Двата метода — външният и вътрешният — трябва се съчетаят. За да се види, как трябва да стане това, Учителят дава пример, като посочва, как трябва да се лекува чумата; „Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът на кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. При тая болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отра¬зява върху микробите като една електрична светка¬вица. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и се отстраняват. Достатъчна е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури.
към текста >>

57. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява.
Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко. Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай. Но ако той внезапно спре, ние веднага ще паднем. Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас.
към текста >>

И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
към текста >>

Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа.
Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
към текста >>

Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение.
към текста >>

Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

58. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ Битието е една безконечна верига от факти, свързани причинно. И познанието е откриване причинната връзка между фактите. Илюзията е липса на правилна връзка между фактите. Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие. Връзката между фактите е единственият път, който води към реално познание и всестранен успех. В природата царува непрекъсната връзка между фактите и когато намерим тази връзка, ние виждаме в нея целесъобразност, величие и красота. Когато правим разумна връзка между фактите в мислите, чувството и постъпките, ние правилно градим живота си, нашето развитие върви с ритъма на природата. Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите. При нея нашата чувствителност се пробужда до максимум.
към текста >>

Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите.
Илюзията е липса на правилна връзка между фактите. Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие. Връзката между фактите е единственият път, който води към реално познание и всестранен успех. В природата царува непрекъсната връзка между фактите и когато намерим тази връзка, ние виждаме в нея целесъобразност, величие и красота. Когато правим разумна връзка между фактите в мислите, чувството и постъпките, ние правилно градим живота си, нашето развитие върви с ритъма на природата. Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите. При нея нашата чувствителност се пробужда до максимум. Тя е и микроскоп и телескоп и пред нейния поглед ни един факт не може да остане незабелязан. И при тази очевидност на последователното течение на фактите ние лесно можем да открием тяхната причинна зависимост, а като следствие от това ние имаме пълна представа за действителността. В присъствието на любовта човек става ясновидец и за едва доловимите отношения на другите към него и обратно. Като правим връзка между фактите, ние откриваме природните закони в различните области на живота, а свързани причинно, тези закони дават законите на съвършената и абсолютна нравственост.
към текста >>

59. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея.
Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек? Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа.
към текста >>

60. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото.
към текста >>

От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона.
Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон.
към текста >>

Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения.
Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона!
към текста >>

Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ.
Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци.
към текста >>

Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н.
В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове?
към текста >>

— Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува.
от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина.
към текста >>

Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган.
Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха.
към текста >>

Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха.
Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл. Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе човека до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува. И ето откъде, на второ място, ще дойде обогатяването й с нови тонове. Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави.
към текста >>

Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл.
Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл. Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе човека до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува. И ето откъде, на второ място, ще дойде обогатяването й с нови тонове. Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават.
към текста >>

Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе човека до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува.
Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл. Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе човека до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува. И ето откъде, на второ място, ще дойде обогатяването й с нови тонове. Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр.
към текста >>

Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове.
Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр. Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга.
към текста >>

Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности.
Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави. Един ден човек ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика. Сега той доловя музиката на сърцето само като подтици в него, а музиката на ума — като светли мисли."
към текста >>

На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави.
музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави. Един ден човек ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика. Сега той доловя музиката на сърцето само като подтици в него, а музиката на ума — като светли мисли."
към текста >>

61. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях. Също така, когато детето чисти пътека в гората или извор от любов към извора и към хората и животните, които ще се ползуват от него, това е също практикуване на любовта. Изобщо, трудът на детето всред природата представлява прилагане на любовта към растенията, към хората и пр. Отношението на детето към едно дърво ще бъде отношение към едно живо същество. Грижите, които ще проявява детето към дървото или цветето, ще наподобяват на грижите, които проявява майката към своето дете. Детето ще има състрадание към цветята, които не са полети и са засъхнали.
към текста >>

Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави.
Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр. подаване дрешки на майката, когато пере. Детето може да повдигне и превърже за пръчка пречупеното цветенце в гората. Или може да привърже една слаба фиданка за колче, което да й служи за подпора. Така у него се събуждат сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще. Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави. Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро. Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да събуди у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило.
към текста >>

62. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец.
Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си. Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори психологията, характерът и тяхната воля.
към текста >>

63. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание.
Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси.
към текста >>

Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот.
Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване.
към текста >>

Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното.
Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества.
към текста >>

То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство.
Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария.
към текста >>

Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно.
Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро.
към текста >>

Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир.
Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр.
към текста >>

Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие.
Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко!
към текста >>

Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария.
То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа.
към текста >>

Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички.
Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София.
към текста >>

64. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание.
Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко същество, право дадено от Природата. То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите.
към текста >>

Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо.
То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода.
към текста >>

Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората.
Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода. Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо същество.
към текста >>

Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата.
Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода. Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо същество. Затова те са, по самото си естество, свещени.
към текста >>

Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това.
Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода. Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо същество. Затова те са, по самото си естество, свещени. Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание.
към текста >>

А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко.
Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода. Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо същество. Затова те са, по самото си естество, свещени. Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко.
към текста >>

И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота.
Затова те са, по самото си естество, свещени. Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота.
към текста >>

От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите.
Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция.
към текста >>

Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание.
Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване.
към текста >>

Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората.
Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят.
към текста >>

Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят.
Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен.
към текста >>

Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота.
Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни.
към текста >>

Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен.
Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа.
към текста >>

Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни.
Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов.
към текста >>

В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари.
То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов. Тя се проявява в нас и чрез нас.
към текста >>

Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот.
Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов. Тя се проявява в нас и чрез нас. Ние трябва до й дадем място да се прояви, за да не спънем Божественото.
към текста >>

В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов.
Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов. Тя се проявява в нас и чрез нас. Ние трябва до й дадем място да се прояви, за да не спънем Божественото. Най-малката проява на Божествената Любов в нас е зачитане на живота, който е свещен. След това идва творческото отношение към живота. Ние ставаме чрез Любовта си съработници на Природата.
към текста >>

Човек ще има нова религия, нов дух, ново разбиране, ново съзнание — животът е свещен, и единственото, което го поддържа в творческо усъвършенствуване, е Любовта към всичко живо.
Най-малката проява на Божествената Любов в нас е зачитане на живота, който е свещен. След това идва творческото отношение към живота. Ние ставаме чрез Любовта си съработници на Природата. Всичко почва да цъфти и се развива. Разрушителният процес, който се проявява с такава ожесточеност от ръката на човека, ще спре. Човек ще има нова религия, нов дух, ново разбиране, ново съзнание — животът е свещен, и единственото, което го поддържа в творческо усъвършенствуване, е Любовта към всичко живо.
към текста >>

65. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер.
към текста >>

Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние.
Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер. А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята.
към текста >>

А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние.
Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум. Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък. Ако душевните сили бяха продукт на физиологичните мозъчни процеси, то би трябвало заедно с отслабването, замирането на последните да отслабнат и душевните сили. А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние. Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система. Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното. Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието. Следва) ----------------------------------------------------------- [1] По-важни негови съчинения: „Disputatio de magnetica vulncrum naturali et legilima curatione" (1621), „Opera omnia" (1655—1667) н пр. [2] По-важни съчинения: „Философски статии" (1690).
към текста >>

Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система.
Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум. Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък. Ако душевните сили бяха продукт на физиологичните мозъчни процеси, то би трябвало заедно с отслабването, замирането на последните да отслабнат и душевните сили. А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние. Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система. Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното. Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието. Следва) ----------------------------------------------------------- [1] По-важни негови съчинения: „Disputatio de magnetica vulncrum naturali et legilima curatione" (1621), „Opera omnia" (1655—1667) н пр. [2] По-важни съчинения: „Философски статии" (1690). „Парадоксални лекции" (1890, Лондон) и пр.
към текста >>

Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното.
И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум. Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък. Ако душевните сили бяха продукт на физиологичните мозъчни процеси, то би трябвало заедно с отслабването, замирането на последните да отслабнат и душевните сили. А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние. Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система. Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното. Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието. Следва) ----------------------------------------------------------- [1] По-важни негови съчинения: „Disputatio de magnetica vulncrum naturali et legilima curatione" (1621), „Opera omnia" (1655—1667) н пр. [2] По-важни съчинения: „Философски статии" (1690). „Парадоксални лекции" (1890, Лондон) и пр. [3] Важни съчинения: „Utriusque cosmi ", „De supernaturali" и пр.
към текста >>

Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието.
Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък. Ако душевните сили бяха продукт на физиологичните мозъчни процеси, то би трябвало заедно с отслабването, замирането на последните да отслабнат и душевните сили. А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние. Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система. Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното. Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието. Следва) ----------------------------------------------------------- [1] По-важни негови съчинения: „Disputatio de magnetica vulncrum naturali et legilima curatione" (1621), „Opera omnia" (1655—1667) н пр. [2] По-важни съчинения: „Философски статии" (1690). „Парадоксални лекции" (1890, Лондон) и пр. [3] Важни съчинения: „Utriusque cosmi ", „De supernaturali" и пр. [4] Ние сме против употреблението на хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но привеждаме горните факти поради научната им важност.
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира.
Чувствувам, че живея сред нова светлина, сред нов мир... мирът на радостта. Мълчание. Спокойно съсредоточаване. Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор. И ето, настъпва момент на себепознание, момент на свръхпознание. Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния. Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира. Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее. Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека благоговението му оживотворява всичките му чувства. А чувствата за тялото са същото нещо, както хранителните сокове са за тялото. Такъв човек влиза в контакт с всемирния дух, и загадките на миросъздаването започват да му се разкриват. Всред мълчанието се откриват отвсякъде — и от цветята, от животните, от деянията ни — тайни, които никога не са подозирани. 4.
към текста >>

Ето защо, будното съзнание определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време.
Приливи и отливи Има умствени и астрални приливи и отливи. Приливите на мислите и чувствата в човека стават по известни закони. И за да се ползуваме от тях, трябва да ги изучаваме. Щастие е за човека да използува едновременно приливите на ума и на сърцето си. Дисхармонията в нашите мисли и чувства докарват отливите. Ето защо, будното съзнание определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време. Не трябва да изпущаме времето, защото то носи в себе си ценности. Не отлагай нещата и не се поддавай на стари навици. 5. Доволство За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление. Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава.
към текста >>

67. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Наблюдавайте каква мисъл ще мине този момент през съзнанието ви.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение. Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението: "Психическо наблюдение". Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен. Упражнение: Дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата /върховете им/. Наблюдавайте каква мисъл ще мине този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви - това да не ви смущава. При това, ще наблюдавате, дали мисълта ви е приятна, или не, дали е отрицателна, или положителна Ако с отрицателна, отбележете я с черна точка, ако е положителна -със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. За пример, пътувате от София до с. Драгалевци.
към текста >>

Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко.
Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението: "Психическо наблюдение". Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен. Упражнение: Дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата /върховете им/. Наблюдавайте каква мисъл ще мине този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви - това да не ви смущава. При това, ще наблюдавате, дали мисълта ви е приятна, или не, дали е отрицателна, или положителна Ако с отрицателна, отбележете я с черна точка, ако е положителна -със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. За пример, пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно, срещате различни неща.
към текста >>

Като правите това упражнение, ще видите, какви са проявите на вашето съзнание, и доколко полето на това съзнание е будно и разширено.
При подпирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си по 10-20 секунди. В това положение на пръстите, ще дигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу. Това ще направите три пъти, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга. Ще правите упражнението една седмица. Значи всичко 14 пъти. Като правите това упражнение, ще видите, какви са проявите на вашето съзнание, и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. Ако някой види, че сте дигнали само единия си пръст, ще каже: Този човек смята нещо. Като види, че сте вдигнали и двата пръста, ще се чуди какво правите. Двете ръце на човека са се образували при различни условия: дясната - при инволюцията на човека, а лявата - при еволюцията Значи, когато човек е слизал от невидимия свят, по-голяма част от енергията е минавала през дясната му ръка.
към текста >>

Като правите упражнението, ще бъдете внимателни, ще се самонаблюдавате, какви промени стават в съзнанието ви.
Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. Ако някой види, че сте дигнали само единия си пръст, ще каже: Този човек смята нещо. Като види, че сте вдигнали и двата пръста, ще се чуди какво правите. Двете ръце на човека са се образували при различни условия: дясната - при инволюцията на човека, а лявата - при еволюцията Значи, когато човек е слизал от невидимия свят, по-голяма част от енергията е минавала през дясната му ръка. Обаче тази енергия първо е минала през лявото полушарие па мозъка, после -през сърцето и най-после - през ума. Като правите упражнението, ще бъдете внимателни, ще се самонаблюдавате, какви промени стават в съзнанието ви. Може да не станат никакви промени -това да не ви обезсърчава. Само 3асебе си упражнението е интересно, без да очаквате много нещо от него. Това движение на пръстите е цяла музика. В бъдеще ще може да се построи такьв окултен инструмент, с който да се свири. Даденото упражнение има практическо приложение.
към текста >>

Всяко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието.
Аз ще наблюдавам, кога ще се яви първият слънчев лъч. От време на време ще ви запитвам, дали слънцето е изгряло. Онези, които са чувствителни и са възприели вече тази топлинка в слънчевия въ-зел, веднага ще кажат: Слънцето изгря! Всеки сам може да прави тези опити, да проверявя своята чувствителност. Понякога Вие възприемате тази топлина, но се колебаете, дали слънцето е изгряло, или не. Всяко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието. Щом съзнанието се раздвои, вие губите вече вътрешните си впечатления. Лекция, държана на 18 октомври 1922 г.
към текста >>

Щом съзнанието се раздвои, вие губите вече вътрешните си впечатления.
От време на време ще ви запитвам, дали слънцето е изгряло. Онези, които са чувствителни и са възприели вече тази топлинка в слънчевия въ-зел, веднага ще кажат: Слънцето изгря! Всеки сам може да прави тези опити, да проверявя своята чувствителност. Понякога Вие възприемате тази топлина, но се колебаете, дали слънцето е изгряло, или не. Всяко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието. Щом съзнанието се раздвои, вие губите вече вътрешните си впечатления. Лекция, държана на 18 октомври 1922 г.
към текста >>

68. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички.
Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод. Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато Ви посети отново. Като стоите на едно място, нито една круша няма да дойде при вас. Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползувате от посещението на любовта, само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на любовта.
към текста >>

69. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание!
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.
към текста >>

... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание.
Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика. ... Новото учение седи в това да примирим живота със смъртта.
към текста >>

Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал.
Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа.Ето защо, ако излезеш сутрин рано, да посрещнеш слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото слънце.
към текста >>

Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, живия връх, на който си възлязъл.високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.
Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, от дето ти попадне, природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал – на тебе не може да се разчита. Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш,ще се наведеш и ще пиеш от средата,от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш,но избери най-красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, живия връх, на който си възлязъл.високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека. Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. - Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си.
към текста >>

Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях.
Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е загубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така можете да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват.
към текста >>

70. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание!
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.
към текста >>

- Божественото учение седи в следното: Да оставим Бога да работи в нашето съзнание, и Бог да ни остави да работим в Него.
Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. НОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ Мнозина искат да знаят, какво нещо е новото, Божественото учение. - Божественото учение седи в следното: Да оставим Бога да работи в нашето съзнание, и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? - Като го опитате! ... Ако човек иска да разгадае тайните на своя живот, той трябва да обърне внимание на новата философия на живота.
към текста >>

71. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват.
БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват. На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души.
към текста >>

Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души.
БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват. На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега.
към текста >>

Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора.
към текста >>

Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината.
Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци. "Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята.
към текста >>

Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда.
Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми.
към текста >>

Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си.
От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти. Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина.
към текста >>

Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура.
След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура. Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и народите. Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс.
към текста >>

Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание.
Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство.
към текста >>

Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си.
Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X.
към текста >>

72. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват.
БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват. На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души.
към текста >>

Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души.
БРАТСТВОТО НА ДУМИ... За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват. На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ Любезни брат, Днес искам да ви изложа един разговор с Учителя от пo-мистичен характер. Учителят беше казал веднъж: “За мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, има изобилно слънце и времето е тихо, да няма буря". Веднъж към 10 часа сутринта, няколко братя бяха приети от Учителя.Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: “Това е добро. Вие дръжте тази мисъл.
към текста >>

Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум.
Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето? Само да се моли човек да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Щом има голям шум отвън, тогава не може да се разбере това, което духът говори. Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват. После хубаво е молитва и съзерцание от два и половина до три и половина след полунощ. Или от три и половина до четири и половина или между три и четири. Някои искат да се запознаят с ангелите.
към текста >>

73. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И съзнание на ученик.
2) Няма да слушам никого да ми говори за другите, освен добро, и то ако е необходимо. 3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II.
към текста >>

А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!
Това е Пътят ти, ученико, към вечното! * * * Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя.
към текста >>

За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа - пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало.
ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина. Казано е в Писанието: “Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава няма зло в света - това е Истината. Учителят казва: “вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи, и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа - пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще избърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да избърши чудеса, както със себе си, така и с околните. Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? - Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба.
към текста >>

Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? - Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си.
към текста >>

74. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Будност и работа са потребни.
Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение. Работата в близост с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота. Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци: “Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни. Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба. Учителят ни учи, че всяко страдание, което преживяваме ни дава знание, необходимо за живота, че чрез страданията ние се учим и растем, той ни повдига в пътя на нашето развитие. Страданията са само задача, която човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае по-добре това, което е опитано. “Моето учение започва с приложението” - неведнъж е казвал Учителят.
към текста >>

За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
Работата по дешифриране на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка.
към текста >>

Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим.
Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание. Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим. Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая. Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и каза: Ти, Еленке, вече си уредила работите си, накривила си шапката. На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно.
към текста >>

75. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
към текста >>

Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят.
Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка. Братският съвет е направил своите законни възражения по изнесеното в нея и се надяваме, че всички тия неща ще се изяснят и отпаднат и всички работи ще се оправят, защото това не е окончателната дума на ревизията. Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят. Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците.
към текста >>

Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля.
Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка. Братският съвет е направил своите законни възражения по изнесеното в нея и се надяваме, че всички тия неща ще се изяснят и отпаднат и всички работи ще се оправят, защото това не е окончателната дума на ревизията. Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят. Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта.
към текста >>

Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления.
Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека.
към текста >>

Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
към текста >>

Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството.
* * * 26 ноември 1960 Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук, в затвора. * * * Господи, Ти си ни дал цялата вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим, и какви прекрасни условия си ни дал! Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в царството си и ни учиш. “Благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил! ” Из “Окованият ангел” Б. Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова. Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов. Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал.
към текста >>

76. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии.
Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога. И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
към текста >>

Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота.
И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина.
към текста >>

Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед.
" Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро". Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята. Молитва или медитация. Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва".
към текста >>

То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
към текста >>

Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание.
Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род.
към текста >>

Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот.
Всичко да се изпраща до: Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота.
към текста >>

Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството.
Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
към текста >>

77. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си.
Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота. Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да освободят ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж. И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот. И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в изграждане на формите на живота. На съвременната наука й липсва живия синтез. В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си. Науката е резултат на човешкия дух и така по себе си не съществува. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум трябва да се реализира, защото ако човек само мисли, без да туря в действие мислите си, те стават бреме, както и всяка вещ на земята. И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме!
към текста >>

И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават.
към текста >>

Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме.
Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат.
към текста >>

Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа!
И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия. И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите.
към текста >>

И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство.
А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво. Беседа, държана от Учителя на 28. XII.
към текста >>

В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите.
Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво. Беседа, държана от Учителя на 28. XII. 1930 г. Страданието – път към Бога. Ако бях поет бих възпял страданията като дар безценен, като врата към Бога.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв.
514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв. Влизане — (168 стр.) .... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) .... 40 лв. Трите основи на живота, .... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв. Новият живот .... 4 лв. Живите сили на природата, .... 10 лв. Високият идеал, .... 4 лв. Обич към знанието .... 5 лв. Положителни и отр.
към текста >>

78. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме.
Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа.
към текста >>

Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света".
Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали. Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници. Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света". И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението. Дали тя ще даде очакваните резултати ? Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех.
към текста >>

„Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек.
„Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.
към текста >>

Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание.
И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората.
към текста >>

когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света.
Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека. А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството.
към текста >>

Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство.
На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта. Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни. Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство. Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя. Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение.
към текста >>

79. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека.
Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота. Ето Защо, всички външни условия — обществен строй, закони, традиции, липса на средства и т. н. — всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека. Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия. Условията винаги може да се създадат. Но преди това човек трябва да прогледа. Той трябва да разбере ясно какво иска и къде отива. Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й!
към текста >>

Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия.
Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота. Ето Защо, всички външни условия — обществен строй, закони, традиции, липса на средства и т. н. — всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека. Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия. Условията винаги може да се създадат. Но преди това човек трябва да прогледа. Той трябва да разбере ясно какво иска и къде отива. Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й! Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си.
към текста >>

Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота.
която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот.
към текста >>

А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили.
н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост.
към текста >>

Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас.
А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността. За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас. В нас има един вътрешен импулс да си създадем органи. А за създаването на тези органи е необходима материя. Но какво нещо е материята? Сегашната наука е дошла до положението да признае че материята е съставена от атоми и електрони, а тези последните са само една проява на електричеството; това са известни силови центрове. Зад всеки елемент съществува една разумна сила.
към текста >>

За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание.
Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас.
към текста >>

А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи.
Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата.
към текста >>

80. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Будно съзнание и здраве (Д-р Ст.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 57 - год. V. Севлиево, 15 януари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Будно съзнание и здраве (Д-р Ст. К.) Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев) Писмо за произхода на есперанто Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа.
към текста >>

1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Будно съзнание и здраве (Д-р Ст. К.) Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев) Писмо за произхода на есперанто Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции.
към текста >>

Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване!
При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка.
към текста >>

Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина.
които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка.
към текста >>

Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината.
И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности.
към текста >>

Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето.
Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К.
към текста >>

Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи.
А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план.
към текста >>

Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло.
Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно.
към текста >>

И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание.
Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността!
към текста >>

Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно.
Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание?
към текста >>

И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание.
Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управлявани, това е все патологичната страна на живота. За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията. Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
към текста >>

Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят.
За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията. Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората.
към текста >>

И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание.
Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена.
към текста >>

И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши.
И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши. Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека.
към текста >>

И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии.
Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре. Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт.
към текста >>

Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми.
Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре. Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега.
към текста >>

Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества.
Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек.
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден.
Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага. Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота. Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден. Само ти, човеко, който се считаш най-умен между всички земни същества, едничък ти се пробуждаш всякога най-късно. Ето защо, ти, който се мислиш властен дори и над природата, ти, които си тъй алчен и жадуваш най- много, ти получаваш най-малките, най-нищожните слънчеви дарове. Ставай рано! Приучи се да лягаш рано вечер и да ставаш рано сутрин. Тия охолни пирове, тия шумни и весели тържества, тия забави и развлечения, на които се отдаваш до късно вечер, само те изтощават, само преуморявате твоята нервна система, само разстройвате целия ти организъм.
към текста >>

И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.
— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
към текста >>

И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали.
Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем. Ний трябва да пожертваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се сраснали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертваме. Трябва да пожертваме редица свои слабости. Трябва да пожертваме низшето за висшето, старото за новото, днешното за утрешното. И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот. И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече?
към текста >>

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях.
Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици.
към текста >>

Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни.
Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.
към текста >>

Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него.
Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система.
към текста >>

Повече съзнание и светлина.
Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод. Старото и новото човечество. Пред новата епоха. Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили на живата природа. Към великата цел. Разумният живот. Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>

82. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея.
на което ние не знаем органите, за едно чувство, което нито простака, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и странни форми, това е твърде революционно. Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита. „Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр. 7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея. Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа. Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“. Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени.
към текста >>

Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане.
Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени. Но защо се прави това? Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани. Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане. От тука е и този, иначе необясним, страх пред истината. От тука са тия обвинения в суеверие, предразсъдъци, назадничавост, които се отправят към всеки, който се осмели да навлезе в тази анатемосана област. От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори. на които са подложени някои от носителите на новото. Естествено е, че една здраво и в течение на дълго време вкоренена лъжа, не ще отстъпи така лесно.
към текста >>

Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта.
Ако действително окултистите имат силата, която им приписвате, все пак, само за това заслужава да се изучава окултизма. Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се убедите в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични: „Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени. Но поради това, че в тая област има още много наивност. заблуда и шарлатанство, все още ученият физик и психолог не са се намесили, за да почнат тяхното основно проучване“. Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си. Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници?
към текста >>

Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват?
Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си. Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ?
към текста >>

Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание.
Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове.
към текста >>

Но тогава как може най-висшето същество в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно?
Но нека разгледаме бегло духовната страна на природата и човека от гледището на философията и видим не може ли да се дойде до признаването на духовните истини или поне до необходимостта от изучаването им и по чисто умозрителен път. В природата всичко е устроено с непостижим разум. Всичко е разумно, целесъобразно, закономерно. Законите са вечни, вечни са и материята и енергията. Всичко в природата сведочи за едно безкрайно развитие и за една задължителна за всичко и за всички цел — съвършенството. Но тогава как може най-висшето същество в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно? Природните закони действат целесъобразно и координирано. Всичко в природата говори, че тя е разумно и съзнателна и тази нейна същина е вечна. Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка? Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ? Тленна плът и съвършенство!
към текста >>

Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка?
Законите са вечни, вечни са и материята и енергията. Всичко в природата сведочи за едно безкрайно развитие и за една задължителна за всичко и за всички цел — съвършенството. Но тогава как може най-висшето същество в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно? Природните закони действат целесъобразно и координирано. Всичко в природата говори, че тя е разумно и съзнателна и тази нейна същина е вечна. Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка? Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ? Тленна плът и съвършенство! Има ли по-голям парадокс от този? Кой разумен, кой стремящ се към съвършенство човек може да примири в себе си съдържанието на тези две взаимно и абсолютно изключващи се понятия? А приемем ли, че духът съществува, че същината на човека и природата е духовна, трябва да приемем и окултизма като наука, която, спирайки вниманието си на всички обекти на съвременната официална наука, усъвършенствайки извънредно много методите на изследване и увеличавайки средствата на познанието, се задълбочава и изучава всичко това.
към текста >>

Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло.
Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство. V-та годишнина на в. „Братство“ е към края си.
към текста >>

83. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H.
Севлиево, 14 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С. К.) До всички народи (Пострадали от войната) Комунизмът (Т. Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H. Фихар) Словото на Учителя. Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите права на жената (Н. Неделчева) Здравето (Д-р Стефан) Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето (Г. С. Г.) Яжте грозде! (Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост".
към текста >>

Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид.
Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид. Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи. Всичко това, което намираме днес — положително и отрицателно — са реализирани копнежи на хората, които са живели преди нас. Кое е най-характерното явление в нашата епоха? — Това е кризата във всички области на индивидуалния и колективен живот. Кризата е болезнено състояние на организъма, където процесите не стават правилно, и показва, че живота на този организъм е към своя край.
към текста >>

В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
към текста >>

Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание.
Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план.
Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
към текста >>

Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание.
По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес. Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота.
към текста >>

Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини.
И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
към текста >>

И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството.
И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
към текста >>

Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
към текста >>

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
към текста >>

Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието.
От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
към текста >>

Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
— От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
към текста >>

Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
към текста >>

Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
към текста >>

С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи.
към текста >>

С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна.
към текста >>

Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си.
към текста >>

Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание.
С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H.
към текста >>

Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание.
Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной.
към текста >>

84. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнанието на всички трябва да бъде будно.
То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение. Моментът е важен. Съзнанието на всички трябва да бъде будно. Ако хората на доброто бъдат толкова слаби и бездейни, че остават днес силите на злото да надделеят, то никой отсетне не може да им бъде виновен. Нужно е напрягане на всички сили, за да се предотврати надигащото се зло. То може да се предотврати. Все още има време за това. На работа всички, за да от-клоним българския народ от опасното увлечение, от гибелния път, който той всеки момент може да поеме под засиленото действие на тъмните сили.
към текста >>

Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота.
Ще останат да живеят, да се развиват и ръководят само ония, конто знаят пътя си и могат да вървят по него без да се спират пред нищо. Намираме се във важен политически момент: от ориентировката на масите зависи бъдещето на народе ни. А от по-голямата дейност, от по-здравите схващания, от по-голямото умение на ръководните лица, зависи кой ще увлече масите — кой ще води народа ни. Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига. Както почти винаги до сега, така и днес, злото е по-активно. Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота. Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете.
към текста >>

Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; пред тях аз се губи като пред грамада от непритисната вълна.
Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г. Вечерната медитация Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; пред тях аз се губи като пред грамада от непритисната вълна. Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните.
към текста >>

Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека.
И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г. Вечерната медитация Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; пред тях аз се губи като пред грамада от непритисната вълна. Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това.
към текста >>

Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието.
Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г. Вечерната медитация Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; пред тях аз се губи като пред грамада от непритисната вълна. Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите.
към текста >>

Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа.
От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м.
към текста >>

Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието.
второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен.
към текста >>

И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши.
което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен. Това е най-малкото, което можете да направите през агитационния месец.
към текста >>

Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот.
Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен. Това е най-малкото, което можете да направите през агитационния месец. Търсят се за във всяко населено място продавачи на в.
към текста >>

* Едно от най-добре възнаградените усилия е усилието направено да се свържеш със съзнанието на Бога и в резултат да придобиеш безкористното служене.
Моли се, желай най-трудния час, в който ще настъпи в тебе пълнотата за която жадуваш. Блажен е най-трудния час, в който Бог ни се разкрива. * Ти плачеш за изгубеното богатство, а аз се радвам че си го изгубил. Защото твоята скръжавост разгневи господаря на живота и изпрати крадци да те оберат, да вземат талантите които си заровил. Аз се радвам че са те обрали, защото ако не бe задигнато богатството ти, щеше да изгубиш живота си. * Едно от най-добре възнаградените усилия е усилието направено да се свържеш със съзнанието на Бога и в резултат да придобиеш безкористното служене. Страданията носят радост за разумния, защото той вижда че те са едно условие да попълни знанията си за Божественото проявление и да стане повече мъдър, силен и любящ. Г. Тахчиев Книжнина „Светлоструй“ — год. VI. бр. 4 — месечник за просвета, култура и литература — орган на Щръкл. народно читалище „Възраждане“ редактор: Милан П.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето.
към текста >>

Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър?
Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи. Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър? “ Мъдрецът не го удостоил с отговор. След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река.
към текста >>

Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание.
Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните. (следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор.
към текста >>

един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание.
Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес.
към текста >>

А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание.
Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години.
към текста >>

Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми.
А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни.
към текста >>

Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо.
А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството.
Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
към текста >>

- 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В.
- 30 Синове на възкресението - 35 Учителю благи - 20 Великото в живота - 6 „Ето Човека! " — първа серия беседи, - 25 Братя и сестри на Христа, - 25 Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40 Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60 Слава Божия, осма серия, - 150 Затова се родих, девета серия беседи, - 150 За съдба дойдох, - 40 Новата Ева. Издигнете жената! - 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В. Никола, - 7 Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант, - 60 Лекуване с треви, съставил Хр. Досев, - 12 Природно лекуване, от М. Платен 2 тома, - 100 Основа на нашето здраве, - 5 Лекуване чрез пост и жизнена сила, Д-р Г. Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа?
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106) Творчеството (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на живота Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето.
към текста >>

При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък.
— Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението.
към текста >>

Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим.
Нека всички, които се считат деца на Слънцето, т. е. търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си. Нека мъдрото Сърце им подскаже, че разделящите ги построения на ума и догматическите и други различия не са толкова важни, и че същественото е техния общ стремеж към единствената цел. Нека те разберат, че появяването на книгата „Сърце“ *) като духовна ос на Учението, показва, че във великата битка са се намесили най-висши сили, за да осигурят победата на човечеството. Но може да се помогне само на тези, които пожелаят да хванат протегнатата към тях ръка. Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим. И тогава никакъв враг не е страшен. Но, без обединяващата дейност на сърцето, не ще достигнем до победа и до изграждане на новото, Великата Битка ще бъде изгубена, а това означава всеобща гибел. Затова обединете се чрез Сърцето, всички вий, пръснати по земята воини, — не е време сега за спорове и препирни,— и завладейте с общи усилия правото на съзнателно космично сътрудничество за себе си и за цялото човечество, което вий ще поведете след себе си, осветлявайки пътя му с личния си пример. Нина Рудникова. Из сп.
към текста >>

Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека.
Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат. Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната.
към текста >>

Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня.
- Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни.
към текста >>

Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано.
- Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството.
към текста >>

Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане.
Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя.
към текста >>

И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага.
към текста >>

Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането.
На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много.
към текста >>

Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем.
Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие. Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление. Дори когато въпроса се касае до т. н.
към текста >>

87. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
към текста >>

Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота.
Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
към текста >>

и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното.
Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела. Окултната школа е дала на света религиите като метод за възпитание на широките народни маси, които не са способни за едно съзнателно самовъзпитание, каквото се изисква в окултната школа. Окултната школа е, която стимулира и ръководи развитието на науката и културата. Окултната школа съществува и днес в света и е един жив извор на светлина и знание, тъй необходими за обновление на изстрадалото човечество. Тя дава всички пътища и методи за едно съзнателно самовъзпитание. и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното. Но както в миналото, тъй и днес, има известни правила и принципи, които отварят вратата на школата. Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света.
към текста >>

Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило.
Те газеха смело през страшна жарава, На пламъци буйни в стихийни крила, Но тоз, що ги вярно така придружава Преведе ги живи през мъртви тела. И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят.
към текста >>

Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде.
Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни.
към текста >>

Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието.
Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето.
към текста >>

И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание.
А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце.
към текста >>

Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя.
Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората. Любовта е силата, която организира нещата. Любовта, която не организира, не е любов.
към текста >>

Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието.
Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената.
към текста >>

ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това.
Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина. която ме обливаше ... В мен настъпи едно състояние много сложно и много красиво.
към текста >>

Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства.
… Необяснимо е за мен защо привличам хората към себе си. Всичките ми нови познати ме намират някак необикновена и. без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
към текста >>

88. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основен елемент в живота на разумния човек е будността на неговото съзнание, той схваща своето място като ученик в живота и служител на природата.
За да могат чувствата да се развиват правилно, необходима е чистотата като основа. А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта. Без чистотата човек не може да прогресира. Чистотата е необходима във всички области на живота. Говорейки за чистота разбираме да се привлича за градежа на всички форми финна, устойчива и жива организирана материя, която, е свързана с възходящите енергии в природата. Основен елемент в живота на разумния човек е будността на неговото съзнание, той схваща своето място като ученик в живота и служител на природата. Той умее конкретно да определя и отделя положителните и отрицателни сили в себе си. и съзнателно да дава ход на първите и да ограничава и трансформира вторите. Това е процеса на съзнателния строеж на човека, когато човека е буден и схваща свещените импулси на живота. С една дума разумният живот подразбира най рационално използване на условията и възможностите на живота. Разумния живот поставя творчеството като основен закон в живота на хората и загубата като един резултат от процеса на разрушението е изключен.
към текста >>

И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време.
Разумния живот поставя творчеството като основен закон в живота на хората и загубата като един резултат от процеса на разрушението е изключен. Под творчество тук разбирам онзи непреривен процес на организиране на формите, чрез които се проявява разумния живот. И така, за да бъде човека щастлив преди всичко трябва да живее разумно, т. е. да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време. За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот. Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията. Така че човек за да бъде щастлив, преди всичко трябва да се освободи от тази психическа експлоатация и да използва придобивките на своята дейност за своето благо и за благото на ближните си. Когато дейността на човека е съпроводена със загуба, той не може да бъде щастлив; а за да не губи, той трябва да има знание, да знае в какво се състои истинския живот, и да има силна и творческа воля, че каквото придобие, да го задържи.
към текста >>

И кой за каквото мисли, с такива образи е изпълнено съзнанието му.
В къщата, в която човек живее, трябва да прониква изобилно слънчевата светлина, трябва да прониква чистия въздух и чистата мисъл. И един чувствителен човек, като влезе в една къща, най-първо ще почувства дали храната, с която хората се хранят, е добра или не; и дали въздуха е чист или не. Онзи който е чувствителен, той ще схване и мислите, с които живеят тези хора. Човешките мисли имат свои форми, които ясновидецът вижда. Когато някой мисли само за пари, ако го погледне някой ясновидец, ще види че умът му е пълен само с пари — с образи които не струват нищо. И кой за каквото мисли, с такива образи е изпълнено съзнанието му. А всеки образ е свързан с ред динамически сили в природата, които определят и живота на човека — определят неговата среда и начин на живот. Всичката неврастения, меланхолия и други подобни състояния, се дължат на такива неестествени образи, които са наслоени в човешкия ум. Всички тези образи трябва да се извадят от него, за да се освободи той, за да се освободи и човека. Някои ще кажат че това учение е за простите. Не, това учение е за учените, понеже те ядат много неестествено.
към текста >>

Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5.
2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
към текста >>

Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6.
Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката.
към текста >>

Към това велико преустройство на съзнанието се призовава днес всеки, комуто е скъпа неговата индивидуална съдба и съдбата на цялото човечеството, към това преустройство се призовава днес и цялото човечеството, в името на онова светло, радостно и благородно бъдеще, което му е предначертано.
а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство. — на него трябва да се утвърдим безусловно — защото неговите членове са проводници на Духа и пазители на равновесието между „горе“ и „долу“, между Духа и неговите проявления. Към това велико преустройство на съзнанието се призовава днес всеки, комуто е скъпа неговата индивидуална съдба и съдбата на цялото човечеството, към това преустройство се призовава днес и цялото човечеството, в името на онова светло, радостно и благородно бъдеще, което му е предначертано. Нина Рудникова Новото Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпване. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук на насилие сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото, което носи Истината, е близко.
към текста >>

89. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух!
а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка.
към текста >>

Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е!
Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух.
към текста >>

Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите.
към текста >>

Да посрещнем с будност новата година!
които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства.
към текста >>

Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
към текста >>

В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот.
Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля.
към текста >>

И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат.
Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си.
към текста >>

Всички чувства и способности, с които разполага човек, го свързват с различни родове разумни енергии в природата, които изграждат неговия организъм и с това спомагат за Божественото съзнание в него да се прояви.
Но за да ги постигнете, трябва да дадете път на онази мисъл, която първоначално е сложена във вашето Битие, и с която се раждате. Вие сте родени с мисълта как да се храните. как да дишате и как да мислите — туй е основното, а всичко друго трябва да дойде на втори план. Когато отивате на някой концерт, тогаз за пръв път ли се ражда у вас това музикално чувство? Не. то е вложено във вас. Всички чувства и способности, с които разполага човек, го свързват с различни родове разумни енергии в природата, които изграждат неговия организъм и с това спомагат за Божественото съзнание в него да се прояви. Като ви говоря сега. не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба.
към текста >>

Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
към текста >>

Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието.
Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
към текста >>

Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава.
Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
към текста >>

В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
към текста >>

Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм.
Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

90. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля.
Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни.
към текста >>

Те напрягат всичките си сили, за да запазят своята власт над нея … В тоя критичен и съдбоносен момент, в който се намираме днес, има един лозунг, едно знание, една истина, едно върховно повеление за всяко пробудено съзнание: Нагоре!
Радостна тръпка прекъсва вцепенението и душата се възправя. Събира сили. Готова е да литне. Но и враговете на душата чувстват това. Те бдят зорко на поста си и се силят да осуетят на всека цена нейните опити за освобождение. Те напрягат всичките си сили, за да запазят своята власт над нея … В тоя критичен и съдбоносен момент, в който се намираме днес, има един лозунг, едно знание, една истина, едно върховно повеление за всяко пробудено съзнание: Нагоре! Нагоре! Защото, чувствайки приближаването на своя край, тъмните сили мобилизират и напрегнат до крайния предел всичките си средства и възможности. Нагоре! Защото нападенията стават все по-силни, все по-страшни, все по-стремителни. Нагоре! Защото никой не знае какви врагове го заобикалят, какви изпитания му се готвят, и — в кой момент ще го нападнат. Нагоре! Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта.
към текста >>

Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта.
Те напрягат всичките си сили, за да запазят своята власт над нея … В тоя критичен и съдбоносен момент, в който се намираме днес, има един лозунг, едно знание, една истина, едно върховно повеление за всяко пробудено съзнание: Нагоре! Нагоре! Защото, чувствайки приближаването на своя край, тъмните сили мобилизират и напрегнат до крайния предел всичките си средства и възможности. Нагоре! Защото нападенията стават все по-силни, все по-страшни, все по-стремителни. Нагоре! Защото никой не знае какви врагове го заобикалят, какви изпитания му се готвят, и — в кой момент ще го нападнат. Нагоре! Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта. А ако и те бъдат победени, ако и тая светлина загасне, то ще настъпи завинаги царството на нощта. Нагоре! Защото милионите наши братя чакат нас. Ние сме свързани неразривно и всека наша крачка ще бъде последвана от тях, както и всяко наше падане ще бъде гибелно за тях. Нагоре! Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него. Нагоре, нагоре, нагоре!
към текста >>

Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях.
За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой.
Той бди за нас и не заспива И пази ни по морский път, Когато слънцето се скрива И всички морни сладко спят. Когато буря зла вилнее И корабът премята с рев И молния със гръм вилнее, Злокобно блъска в морски зев. Когато никаква надежда В сърца ни плахи не живей. Той вихрено ни пак повежда И върви пак и се надей. И по чудовищни талази Отново пак ни води той. И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой. Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
към текста >>

Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа.
Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне.
Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
към текста >>

Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>

Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието.
Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участва при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.
към текста >>

Съзнанието трябва да участва при движенията.
Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участва при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен!
към текста >>

Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието.
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участва при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека.
към текста >>

Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи.
В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева“. Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината! Боян Боев Из сп.
към текста >>

Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание.
Колкото вашите възгледи за него са по-нисши, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко. Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип.
към текста >>

И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота.
Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот.
към текста >>

Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание.
Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот. Например, ако храните един човек 10 години със заешко месо, той ще стане толкова страхлив, че и от сянката си ще се плаши.
към текста >>

Съзнанието му беше будно.
Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно. Около себе си той виждаше много други души. Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята. Те всички си приличат и всички са близки и мили едно за друга. Всяка душа обича, познава и разбира другите души, също тъй, както обича, познава и разбира сама себе си. Сякаш са поточета, водещи началото си от един и същ източник и стремящи се към една и съща цел.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма унищожение, няма изчезване на съзнанието!
Смърт, такава, каквато хората я схващат, не съществува! Има само живот — вечен, безкраен, непрекъснат живот! Има възкресение! Има вечно преминаване от един живот в друг, все по-нов и по-красив, по-съвършен живот. Няма смърт! Няма унищожение, няма изчезване на съзнанието! Има само все по-голямо и по-голямо разширение на това съзнание! Има вечен, неугасим чрез нищо, стремеж на човешкия Дух нагоре. Има вечно придвижване напред по стълбата на Еволюцията. Има вечно движение и приближаване към трона на Всемогъщия! Няма смърт!
към текста >>

Има само все по-голямо и по-голямо разширение на това съзнание!
Има само живот — вечен, безкраен, непрекъснат живот! Има възкресение! Има вечно преминаване от един живот в друг, все по-нов и по-красив, по-съвършен живот. Няма смърт! Няма унищожение, няма изчезване на съзнанието! Има само все по-голямо и по-голямо разширение на това съзнание! Има вечен, неугасим чрез нищо, стремеж на човешкия Дух нагоре. Има вечно придвижване напред по стълбата на Еволюцията. Има вечно движение и приближаване към трона на Всемогъщия! Няма смърт! Има живот и само живот.
към текста >>

Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот. Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях. Затова помнете Онзи, Който ви обича, Онзи, Който ви прави добро и ви е дал живот и свобода в света и всякога се застъпва за вас. Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден.
към текста >>

Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр.
То е застъпено, например, в египетската и браманската религии, в учението на Йогите, на Маздазнан и др. И сега то си пробива път не само в спортните среди, но и при всевъзможни заболявания. Проф. Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и издишване, което трябва да става редовно, с търпение и воля. Кръвни налагания до 200 мм. и повече той докарва след няколко седмици почти до нормалните цифри. Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр. се изгубват постепенно. Достатъчни са били обикновено 3 до 6 седмици за това лекуване с дълбоко дишане и всичко изчезвало. В дългогодишната си частна практика той почти не е имал случай без успех. При един болен той пускал 30 пъти по 300 — 400 куб. см. кръв и налягането едва се намалявало с по около 10 м. м.
към текста >>

94. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание.
Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка.
към текста >>

Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата.
Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото.
към текста >>

Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас.
Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото. Това, което отвън ми дава задоволство, е човешко и то е потребно, но е временно.
към текста >>

В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност.
Който не разбира закона, ще каже - щом като Слънцето ни дава живот, то къде остана Бог? Бог ни дава живот чрез Слънцето - Слънцето е слуга на Бога. Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено.
към текста >>

От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи.
към текста >>

За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес. Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот. Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите?
към текста >>

Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете.
Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има.
към текста >>

Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват.
Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
към текста >>

Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата.
към текста >>

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал.
СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние. Това е желано от него и той го търси. Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход. За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал. Заедно с осъзнаването необходимо му е сила и то вътрешна. А такава вътрешна мощ всеки човек има. Всеки който се вглъби в себе си. ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия. Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр.
към текста >>

95. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили.
Там те са правили слънчеви и светлинни (въздушни) бани. Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози.
към текста >>

Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян.
Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
към текста >>

Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно.
ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор. Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил: — Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш. Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно. Не знаеш хубост и красота. Никого не си обичал и никой те не е обичал. В моите ръце, обаче, скоро ще се промениш, облагородиш. Ще ти дам човешки образ, девствен израз, майчин поглед. Мнозина пред тебе ще се спират, красотата ти да гледат.
към текста >>

Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността.
В това отношение астрологията е много интересна наука, но същевременно е много отвлечена, и недостъпна за обикновения човек, защото тя свързва и намира съотношение между известни психични състояния на човека и планетите. Също така астрологията установява, че всяка планета има положително и отрицателно влияние върху човека. Напр. Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
към текста >>

За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате.
Също така астрологията установява, че всяка планета има положително и отрицателно влияние върху човека. Напр. Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата.
към текста >>

А щом държат един предмет далеч от съзнанието си.
Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях.
към текста >>

Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни.
Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
към текста >>

Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах.
към текста >>

че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание.
Това са мощните сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето. Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата.
към текста >>

Съзнанието ви трябва да бъде будно.
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения. По същия начин и човек трябва да се изучава. Ние трябва да изучавам онези течения, които стават в нашите умове и сърца, и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху целокупния физически и психически живот на човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Щом дойде една лоша мисъл в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход. Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил.
към текста >>

За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му.
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят. Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре — той не е самоуверен. Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал. За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му. И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа.
към текста >>

Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Има функции у нас, които се регулират от божествени закони: има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тия закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, аз ги наричам още придадени закони. Първият закон към Бога, се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това, което ние наричаме душа, е човешката страна, човешкото начало; духът — това е божествената страна, божественото начало; сърцето — това-е човешката страна; умът — това е божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила. Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството.
към текста >>

96. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж.
Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела.
към текста >>

За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно.
Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб. Цветя ли с мирис ме опиват, Явяваш се в образ свещен В душа ми и струи се вливат От пориви светли във мен.
към текста >>

Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото.
Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа.
към текста >>

За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви.
Млад е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта. Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч. За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви. Ако през това време мислите за странични работи, нищо няма да схванете. В този момент умът, сърцето и волята ви трябва да бъдат свободни от всички посторонни влияния. За да придобие човек нещо от слънцето, той трябва да схване този лъч. И когато ние посрещаме слънцето, това го правим, за да схванем този лъч на любовта, а не да се покланяме на слънцето, както мислят онези, които не разбират. Вие може да се покланяте на слънцето колкото искате, но нищо няма да постигнете.
към текста >>

Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад.
Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така?
към текста >>

97. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс.
която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение. Всички благородни стремежи и копнежи, както в отделения индивид. така и в цялото човечеството, са резултат на импулса на Христа; всички постижения на науката и културата, всички духовни и културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс. И никой да не си прави илюзии, че вънка от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови съзнания заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата.
към текста >>

Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново.
П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас.
към текста >>

Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота.
По тези начин Бог ни помага и възпитава. Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота. Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото.
към текста >>

Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления.
Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота. Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита.
към текста >>

Спирайки се на тях, аз отпаднах, без да знам от какво, но струваше ми се, че жената със златистите коси ме викаше да се приближа и, макар че Себуа също така ме тласкаше към нея, все пак, по отношение на моето тяло, аз не бях твърде близко; но в моето съзнание, аз имах чувството като че ли се повдигам и се движа към басейна с белите цветя, дотогава, докато, наведен над брега, аз докоснах нейната дреха, която достигаше до водата.
Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ! “ Себуа беше паднал на колене пред мен, както миналата вечер. Лицето му отразяваше гореща ревност, очите му бяха пълни с молба. Спирайки се на тях, аз отпаднах, без да знам от какво, но струваше ми се, че жената със златистите коси ме викаше да се приближа и, макар че Себуа също така ме тласкаше към нея, все пак, по отношение на моето тяло, аз не бях твърде близко; но в моето съзнание, аз имах чувството като че ли се повдигам и се движа към басейна с белите цветя, дотогава, докато, наведен над брега, аз докоснах нейната дреха, която достигаше до водата. Подигнах очи към лицето й, но не можех де я видя. От нея излизаше една такава светлина, че аз не можех да я гледам, също както не можех да гледам направо слънцето. Но аз почувствах допирането на нейната ръка до главата ми, и думи, които излизаха от нея, и проникваха о духа ми, макар че аз едва ги чувах. „Дете с отворени очи, каза тя, твоята душа е чиста и една тежка задача й се поставя. Но дръж се близо до мен, и до моята светлина и аз ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш“ .
към текста >>

В съзнанието ми остане само впечатлението за едно непоносимо физическо възбуждане.
Те нямат царице; те имат за водач само своите слепи желания. Това е първото съобщение, с което те натоварвам. Нали те искаха такова? “ В този момент аз почувствах, че съм теглен назад, далеч от нея. Аз се залових за края на нейната дреха, но ръцете ми бяха останали безсилни; трябваше да отстъпя, струваше ми се също така, че губя чувството за нейното присъствие. В съзнанието ми остане само впечатлението за едно непоносимо физическо възбуждане. Очите ми бяха безнадеждно затворени, когато се отдалечавах от нея. Направих усилие да ги отворя. Не виждах вече пред себе си нищо друго, освен басейна не лотоса, покрит с разцъфналите чашки на царицата на цветята, които се издигаха царствено над повърхността на водата. Лъчите на слънцето озаряваха техните златни коронки и аз откривах в тях цвета на златните коси. Но един гневен глас, макар че интонацията беше бавна и сдържана, ме пробуди, попречвайки ми да продължа моя блян.
към текста >>

Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно.
така важни въпроси, които засягат повече психическия живот на човека. Вътре в човека има един критерий, дълбоко във всеки човек шепне вечно един глас, който или укорява или одобрява — зависи от постъпката и отношението. И ако иска той да получи точна и вярна преценка за своите дела, той трябва да се отдръпне дълбоко в себе си и да пита там вечния и най-справедливия съдия. Иска ли той да знае дали неговите мисли, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас. Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно. Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи!
към текста >>

Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание.
Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно. Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче!
към текста >>

98. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото.
Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това. Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието. Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни.
към текста >>

Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах.
Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то.
към текста >>

Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание.
А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
към текста >>

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание!
Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души.
към текста >>

Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват.
към текста >>

Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си.
Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват. Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си. Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Едно е да знаеш нещата теоретически, друго е да знаеш да приложиш това знание. Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет. Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет.
към текста >>

Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек?
към текста >>

Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен.
Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича Любовта, Мъдростта и Истината? Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен. А еднообразието убива, а не съживява. Затова във всички области на живота си, се пазете от еднообразието. В еднообразния живот човек губи условията за щастието, към което се стреми. Човек е щастлив когато му дадат неща, които му са приятни, които подслаждат живота му; а е нещастен, когато изпита горчивините в живота. Но с горчивите хапове се ликуват много болести.
към текста >>

За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно.
Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши.
към текста >>

Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи.
Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск.
към текста >>

Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него.
Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск. Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества.
към текста >>

Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се.
Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва. Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа. Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед. Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите. (следва) А. И. Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг?
към текста >>

Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание.
Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари. Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът.
към текста >>

В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли.
Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари. Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя.
към текста >>

И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние?
Дали има някакво шесто сетиво. както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки.
към текста >>

Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови.
както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно.
към текста >>

Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората.
Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н.
към текста >>

Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията.
Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния.
към текста >>

99. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват.
Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много. Като всеки един от нас. Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота? — Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват. Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото! Това е скъпоценната поука за нас от този човешки живот.
към текста >>

Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната.
И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г. И най-малкото колебание на човека да върши волята Божия, може да му докара най-големи страдания. Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех.
към текста >>

Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята.
Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи.
към текста >>

Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си.
към текста >>

Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда.
Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната дарба на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи? Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда. Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух.
към текста >>

100. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото.
И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71240401268005