НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
891
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е могъществена
божия
нощ.
Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви.
Това е могъществена
божия
нощ.
Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни.
към текста >>
Силно бие сърцето; замира
духът
и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.
В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки.
Силно бие сърцето; замира
духът
и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.
Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили.
към текста >>
Ти си
дух
; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите.
В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили. По-далеко и по-далеко!...
Ти си
дух
; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите.
На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница. Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа. Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее.
към текста >>
Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява
духа
.
Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили. По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите. На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница.
Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява
духа
.
Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее. По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе. На изтока се показва зората. Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос!
към текста >>
Широко и волно дишат гърдите и
духът
, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок
дух
иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.
По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите. На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница. Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа.
Широко и волно дишат гърдите и
духът
, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок
дух
иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.
На изтока се светлее. По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе. На изтока се показва зората. Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос! Превод от руски.
към текста >>
2.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И живите
духом
човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна.
И живите
духом
човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>
Виждат как хората прокуждат живия
дух
на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
Виждат как хората прокуждат живия
дух
на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
към текста >>
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за
дух
и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за
дух
и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една
духовна
реалност.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една
духовна
реалност.
Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>
И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за
Божията
Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това.
И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за
Божията
Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха.
към текста >>
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на
божията
любов.
Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на
божията
любов.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към текста >>
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на
божията
любов.
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на
божията
любов.
И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
към текста >>
За тази любов, разумната
Божия
Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял.
За тази любов, разумната
Божия
Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
към текста >>
И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на
Божията
Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на
Божията
Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
към текста >>
И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този
дух
на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука.
И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този
дух
на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината.
към текста >>
Ако ние учим християнството без Божествения
Дух
, въпросът е свършен.
И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
Ако ние учим християнството без Божествения
Дух
, въпросът е свършен.
Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове.
към текста >>
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор –
Духът
, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор –
Духът
, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
към текста >>
— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато
Божият
Дух
възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато
Божият
Дух
възвести „Мир вам!
"
към текста >>
3.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човечеството има много народи и много личности, но един е
Духът
, който ги ръководи – той е
Божият
Дух
.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
Човечеството има много народи и много личности, но един е
Духът
, който ги ръководи – той е
Божият
Дух
.
Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
към текста >>
Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във
въздуха
, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във
въздуха
, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората.
към текста >>
Този слънчев лъч е живият Божествен
Дух
, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде.
Този слънчев лъч е живият Божествен
Дух
, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая.
към текста >>
Защото няма много религии – а има само една религия – на
Духа
и Истината.
И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
Защото няма много религии – а има само една религия – на
Духа
и Истината.
И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата.
към текста >>
И всички религии изразяват този
Дух
и тази Истина по особен начин.
Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината.
И всички религии изразяват този
Дух
и тази Истина по особен начин.
Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.
към текста >>
Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в
дух
и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона.
В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин.
Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в
дух
и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона.
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството.
към текста >>
Светлината, която ни оживотворява е една,
въздухът
, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
Светлината, която ни оживотворява е една,
въздухът
, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>
4.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за
божията
любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия.
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за
божията
любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов.
към текста >>
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето,
въздуха
, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме.
В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето,
въздуха
, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме.
Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог.
към текста >>
Въведение на
духовните
хора за
духовния
живот е молитвата.
Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
Въведение на
духовните
хора за
духовния
живот е молитвата.
И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение.
към текста >>
И тогаз само ти имаш въведение във великия
духовен
живот; тогаз ти ще го разбереш".
Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата.
И тогаз само ти имаш въведение във великия
духовен
живот; тогаз ти ще го разбереш".
Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага.
към текста >>
Синята светлина в
духовния
мир е израз на религиозност, висша любов.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Синята светлина в
духовния
мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за
духовните
неща.
Представете си, каква изненада ще бъде това за непосветения: макар и вълните да блъскат всички струни, само струните ла на пианото се разтреперват и идва тонът ла в отговор на нашето пеене. Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за
духовните
неща.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
към текста >>
Бог постоянно изпраща висши
духовни
енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема.
Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща.
Бог постоянно изпраща висши
духовни
енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема.
Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
към текста >>
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен
духовен
капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен
духовен
капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
към текста >>
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята
Божия
.
Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята
Божия
.
Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
към текста >>
Да изпълниш волята
Божия
, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия.
Да изпълниш волята
Божия
, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б.
към текста >>
духовната
сила да вършат това?
Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф.
духовната
сила да вършат това?
Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни.
към текста >>
Връзката с Бога може да събуди тези висши
духовни
сили, с чиято помощ те вършили това.
Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това?
Връзката с Бога може да събуди тези висши
духовни
сили, с чиято помощ те вършили това.
Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота.
към текста >>
5.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на
божия
мир.
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето.
Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на
божия
мир.
В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал.
към текста >>
През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на
Божия
мир.
Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева.
През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на
Божия
мир.
Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето.
към текста >>
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той
раздухвал
в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той
раздухвал
в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
* Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>
6.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днешната официална наука твърди, че планинският
въздух
причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският
въздух
е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм.
Днешната официална наука твърди, че планинският
въздух
причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският
въздух
е полезен поради чистотата си и пр.
Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>
Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста
духовна
атмосфера, чиста от по-ниските
духовни
влияния.
После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.
Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста
духовна
атмосфера, чиста от по-ниските
духовни
влияния.
И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".
към текста >>
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА
ДУХОВНИЯ
РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА
ДУХОВНИЯ
РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода".
към текста >>
Божията
дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане.
„Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни.
Божията
дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане.
Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица".
към текста >>
Ето защо изворът на всеки
духовен
подем, на всеки
духовен
растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот.
Ето защо изворът на всеки
духовен
подем, на всеки
духовен
растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр.
към текста >>
Връзката с Бога е едничкия извор на
духовния
растеж.
Г-н Дънов привежда следния пример: ако някой неразположен направи добро, веднага се премахва неразположението му и става радостен. А това е, защото Бог се проявява чрез него. И Той донася радост, подем, сила. Тази радост, този подем, който ти изпитваш в този случай, са от неземен произход. Окултизмът може да каже много върху окултното значение на молитвата и съзерцанието при растежа на човешката душа.
Връзката с Бога е едничкия извор на
духовния
растеж.
Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА.
към текста >>
Но понеже основата на битието е
духовна
, то и основните закони, по които се развива човечеството, са
духовни
.
„Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието.
Но понеже основата на битието е
духовна
, то и основните закони, по които се развива човечеството, са
духовни
.
Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта.
към текста >>
Има дълбоки
духовни
закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата!
При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада.
Има дълбоки
духовни
закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата!
Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.
към текста >>
7.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Божията
воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
Божията
воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема.
към текста >>
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята
Божия
тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи.
с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята
Божия
тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи.
По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
към текста >>
Това съчинение, наречено „Разкази от
духовния
свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи.
Това съчинение, наречено „Разкази от
духовния
свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата
духовна
способност станала наистина чудна.
За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата
духовна
способност станала наистина чудна.
В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
към текста >>
Монголците го приели с вика: „
Божият
човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер.
Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там.
Монголците го приели с вика: „
Божият
човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ.
към текста >>
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал
Божия
път не както трябва.
Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал
Божия
път не както трябва.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
към текста >>
Все същата есен го посещава представителя на новото
духовно
движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе.
Все същата есен го посещава представителя на новото
духовно
движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд.
към текста >>
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на
божия
път.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на
божия
път.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
към текста >>
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите
духове
и материята.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите
духове
и материята.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
към текста >>
По-нататък се дава мотото: Бог е
Дух
, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света.
По-нататък се дава мотото: Бог е
Дух
, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно.
към текста >>
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на
Божията
наредба.
Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на
Божията
наредба.
4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
към текста >>
Божията
благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила.
Божията
благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог.
към текста >>
3) Разбери, че всичко що видиш, е
одухотворено
и съди за душата на истинния Бог.
Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог.
3) Разбери, че всичко що видиш, е
одухотворено
и съди за душата на истинния Бог.
Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
към текста >>
Затова го наричат Велик
Дух
на света.
2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата.
Затова го наричат Велик
Дух
на света.
Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ.
към текста >>
Той раздава късчета от своя
Дух
на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог.
Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”.
Той раздава късчета от своя
Дух
на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог.
Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух).
към текста >>
Комплектен
Дух
– Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ.
Комплектен
Дух
– Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
към текста >>
Така се именуват „четиритях души", които Великият
Дух
управлява.
Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
Така се именуват „четиритях души", които Великият
Дух
управлява.
Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е.
към текста >>
Главния
Дух
е
Дух
от Бога, даден на хората при тяхното раждане.
Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява.
Главния
Дух
е
Дух
от Бога, даден на хората при тяхното раждане.
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност.
към текста >>
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен
Дух
).
Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане.
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен
Дух
).
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло.
към текста >>
Кишин означава състоянието на човешкия
Дух
, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина.
За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
Кишин означава състоянието на човешкия
Дух
, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина.
Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света.
към текста >>
Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на
духовния
свет, получено направо по интуитивен път от Бога.
2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина.
Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на
духовния
свет, получено направо по интуитивен път от Бога.
Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума.
към текста >>
Те трябва да предадат истинското състояние на
духовния
свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство.
Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област.
Те трябва да предадат истинското състояние на
духовния
свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство.
Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител.
към текста >>
Следователно, изследователят на
духовния
свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност.
Следователно, изследователят на
духовния
свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>
Човешкото тяло е само жилище на
духа
.
Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител.
Човешкото тяло е само жилище на
духа
.
Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото.
към текста >>
В човешкото тяло се крият два
духа
– добър и лош.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
В човешкото тяло се крият два
духа
– добър и лош.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна.
към текста >>
Човек се хармонира с всички
духове
от небето чрез своя добър
дух
, и с всички
духове
на ада чрез своя лош
дух
.
Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош.
Човек се хармонира с всички
духове
от небето чрез своя добър
дух
, и с всички
духове
на ада чрез своя лош
дух
.
Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
към текста >>
Най-чистия
Дух
, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен.
на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух.
Най-чистия
Дух
, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен.
И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана.
към текста >>
Физическата смърт е възкръсване на душата в
Духовния
свет.
Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото.
Физическата смърт е възкръсване на душата в
Духовния
свет.
И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo.
към текста >>
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че
Божията
воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна.
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че
Божията
воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
към текста >>
Ако човек разбере детайлностите на
духовния
свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.
Ако човек разбере детайлностите на
духовния
свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки
Дух
, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
„S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки
Дух
, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6.
към текста >>
8.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Духовните
движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението.
Духовните
движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението.
Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината.
към текста >>
Такъв е случаят, например, с
духовните
движения и тяхната роля в обществения живот.
И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата.
Такъв е случаят, например, с
духовните
движения и тяхната роля в обществения живот.
Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение.
към текста >>
Днес е общопризнато да се отрича
духовното
, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече,
духовните
хора се третират като наивници и страхливци.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
Днес е общопризнато да се отрича
духовното
, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече,
духовните
хора се третират като наивници и страхливци.
А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
към текста >>
А фактите говорят, че самото това отричане на
духовните
основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота.
Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
А фактите говорят, че самото това отричане на
духовните
основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота.
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно.
към текста >>
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „
духовност
” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско
духовно
.
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота.
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „
духовност
” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско
духовно
.
И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
към текста >>
И докарват човека до положението да не помисля за
духовни
работи.
На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно.
И докарват човека до положението да не помисля за
духовни
работи.
И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не.
към текста >>
В наша време имаме движения, които са остатък от
духовни
движения на миналото, но днес те вече не са
духовни
, при все че носят това име; а имаме и истински
духовни
движения, както ги е имало и в миналото.
Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение.
В наша време имаме движения, които са остатък от
духовни
движения на миналото, но днес те вече не са
духовни
, при все че носят това име; а имаме и истински
духовни
движения, както ги е имало и в миналото.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù.
към текста >>
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало
духовно
движение и да проповядва учението за Бога и
духа
, за да се смята и то за
духовно
.
А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало
духовно
движение и да проповядва учението за Бога и
духа
, за да се смята и то за
духовно
.
Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова.
към текста >>
Духовни
движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно.
Духовни
движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа.
към текста >>
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „
духовно
”, всъщност не е такова.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù.
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „
духовно
”, всъщност не е такова.
И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
към текста >>
И тъй,
духовни
движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа.
Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова.
И тъй,
духовни
движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа.
Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите.
към текста >>
Истински
духовни
движения е имало винаги, има и сега.
Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа.
Истински
духовни
движения е имало винаги, има и сега.
Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството.
към текста >>
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде
духовно
обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде
духовно
обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност.
към текста >>
Такива
духовни
движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път.
Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива
духовни
движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път.
Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот.
към текста >>
Духовните
движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот.
Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура.
Духовните
движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път.
към текста >>
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и
духовната
и физическата или кървава революции.
От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и
духовната
и физическата или кървава революции.
Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности.
към текста >>
Духовната
революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции.
Духовната
революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция.
към текста >>
Ето, това е то
духовната
революция.
Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности.
Ето, това е то
духовната
революция.
Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери.
към текста >>
Но освен
духовната
революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия.
Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура.
Но освен
духовната
революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия.
Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно.
към текста >>
Той се яви като един от първите
духовни
революционери.
Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Той се яви като един от първите
духовни
революционери.
Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия.
към текста >>
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от
духовната
революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от
духовната
революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
към текста >>
След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от
духовните
движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само
духовните
хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа.
Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от
духовните
движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само
духовните
хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа.
Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук.
към текста >>
Както казах,
духовните
движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен.
Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес.
Както казах,
духовните
движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин.
към текста >>
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната
духовност
се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната
духовност
се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните
духовни
течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните
духовни
течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
И тъй,
духовните
движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново.
Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството.
И тъй,
духовните
движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново.
Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си
божия
държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа.
Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си
божия
държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
9.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Двуострия меч на своя
дух
сам кове всеки за себе си.
Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път!
Двуострия меч на своя
дух
сам кове всеки за себе си.
Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме.
към текста >>
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя
дух
, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя
дух
, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя
дух
, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя
дух
, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>
Отново стигнах бялата земя на моята
духовна
родина.
Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
Отново стигнах бялата земя на моята
духовна
родина.
Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене.
към текста >>
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за
Божията
радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни.
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за
Божията
радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>
10.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим
Божията
Любов в света.
Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява.
Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим
Божията
Любов в света.
В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Тази Любов аз я нося от памтивека. Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях – нищо повече. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора.
към текста >>
Не, в света има една велика
Божия
Правда, за която няма никакви теории и хипотези.
Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище а следва докато го свърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място дохожда друг. Господ е господар на всичко, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика.
Не, в света има една велика
Божия
Правда, за която няма никакви теории и хипотези.
На всички хора трябва да се отдаде правото. Всички хора, които Бог е пратил имат еднакво право да живеят. Никому не е позволено да отнема правата на човека, които Бог му е дал. Божията правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници.
към текста >>
Божията
правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони.
Господ е господар на всичко, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези. На всички хора трябва да се отдаде правото. Всички хора, които Бог е пратил имат еднакво право да живеят. Никому не е позволено да отнема правата на човека, които Бог му е дал.
Божията
правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони.
Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Ако изпълняваме Божиите закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно Богу. И ако Той търпи, това не е от слабост.
към текста >>
Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на
Божията
Любов.
* * * Когато ще дойде Христос. – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим.
Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на
Божията
Любов.
Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея.
към текста >>
И тъй, веруюто е, че
Духът
Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме.
Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си!
И тъй, веруюто е, че
Духът
Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме.
Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
към текста >>
11.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли
духове
, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой.
И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж!
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли
духове
, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой.
А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил.
към текста >>
И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли
духове
и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува
Божията
Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих.
Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж! ” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”.
И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли
духове
и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува
Божията
Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих.
Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава.
към текста >>
С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи
духовни
водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си.
че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява.
С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи
духовни
водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си.
Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията.
към текста >>
Едно нещо има в
Божията
Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва.
Едно нещо има в
Божията
Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
към текста >>
12.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на
духовните
истини в неговия живот.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на
духовните
истини в неговия живот.
Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
към текста >>
Духовни
, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Духовни
, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
към текста >>
Някои казват, че
Духът
ще ги научи; тъй е.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как?
Някои казват, че
Духът
ще ги научи; тъй е.
Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща.
към текста >>
Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може
Духът
Божи да работи чрез него.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може
Духът
Божи да работи чрез него.
Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
към текста >>
Някои казват: „отсега занапред ще живеем
духовен
живот, стари глупости не ни трябват".
Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега.
Някои казват: „отсега занапред ще живеем
духовен
живот, стари глупости не ни трябват".
Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
към текста >>
За
духовния
човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли.
Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва.
За
духовния
човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли.
Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
към текста >>
Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват
духовни
или причинни.
Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват
духовни
или причинни.
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга.
към текста >>
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия
духовен
мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни.
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия
духовен
мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
към текста >>
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени
духовният
мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени
духовният
мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
към текста >>
Необходим е един стремеж към
духовно
съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
Необходим е един стремеж към
духовно
съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек.
към текста >>
Тъй е и с един
духовно
развит човек.
Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени.
Тъй е и с един
духовно
развит човек.
Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
към текста >>
Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него –
духовния
.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него –
духовния
.
Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>
Духовният
човек знае, че върши навсякъде и всякога
Божията
работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
Духовният
човек знае, че върши навсякъде и всякога
Божията
работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>
13.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и
духовен
характер.
18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и
духовен
характер.
Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря?
към текста >>
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и
духовен
глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и
духовен
глава.
Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на
духа
или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен".
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на
духа
или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към текста >>
За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен
дух
, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани.
За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен
дух
, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени.
към текста >>
Вие, фарисеите, сте изопачили
Божия
Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало.
Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
Вие, фарисеите, сте изопачили
Божия
Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало.
Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми.
към текста >>
14.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство;
духът
– по своята сила.
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство;
духът
– по своята сила.
По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада.
към текста >>
За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни
духове
," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал.
За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни
духове
," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години.
към текста >>
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни
духове
." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли".
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни
духове
." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
към текста >>
Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до
Божията
Мъдрост.
Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен.
Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до
Божията
Мъдрост.
Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта. От неразбирането на Любовта идват ред разочарования. Как ще се утеши човек? - Човек може да се утеши само като се внесе закона на съвършенството в света. Вселената или Великият Живот се проявява по особен начин, но същевременно и нашият живот се проявява.
към текста >>
15.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Волята
Божия
като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно.
Волята
Божия
като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
" ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
към текста >>
Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по
дух
.
Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята.
Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по
дух
.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря!
към текста >>
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък
Дух
, като Бога!
Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък
Дух
, като Бога!
Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци!
към текста >>
Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и
дух
, ще станете сестри, и братя, и майка.
" ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и
дух
, ще станете сестри, и братя, и майка.
Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре.
към текста >>
Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята
Божия
.
Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание!
Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята
Божия
.
Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа.
към текста >>
Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в
духовете
ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия.
Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в
духовете
ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате.
към текста >>
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта
Божия
трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и
духа
ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик.
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта
Божия
трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и
духа
ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик.
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас.
към текста >>
Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята
Божия
- да станеш брат, сестра и майка на Христа.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има.
Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята
Божия
- да станеш брат, сестра и майка на Христа.
И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
към текста >>
16.
МОЛИТВА - Мара Белчева
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и
духа
на човека и с всички проявления на душата и
духа
- с ума, сърцето и волята.
П. Г. Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство.
Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и
духа
на човека и с всички проявления на душата и
духа
- с ума, сърцето и волята.
Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот.
към текста >>
правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на
духа
.
Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е.
правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на
духа
.
Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой.
към текста >>
Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и
Духа
с короната на вечната слава.
Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и
Духа
с короната на вечната слава.
Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето.
към текста >>
Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и
духа
на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия.
Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и
духа
на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес.
към текста >>
Божи
Дух
е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство.
Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето.
Божи
Дух
е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство.
Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
към текста >>
Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на
духа
.
Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство.
Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на
духа
.
Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност.
към текста >>
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична
Божия
Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес?
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична
Божия
Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност.
към текста >>
Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в
духа
ще завърже и ще се умножи.
Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята.
Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в
духа
ще завърже и ще се умножи.
Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата. И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>
Само тогава човек ще стане творец - в
духовния
смисъл на думата.
Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи.
Само тогава човек ще стане творец - в
духовния
смисъл на думата.
И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>
А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и
духа
.
Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи. Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата. И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината.
А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и
духа
.
към текста >>
17.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и
духовна
страна.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси.
Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и
духовна
страна.
Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание?
към текста >>
Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и
духовните
сили, които стоят зад тях.
ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна.
Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и
духовните
сили, които стоят зад тях.
И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора.
към текста >>
Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси
Божията
слава.
Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата".
Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси
Божията
слава.
Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде.
към текста >>
18.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от
духовното
братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от
духовното
братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.
към текста >>
От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето
духовно
общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето
духовно
общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас!
към текста >>
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия
духовен
конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия
духовен
конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
към текста >>
Имай
дух
да страдаш, и ще се родиш наново!
Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе!
Имай
дух
да страдаш, и ще се родиш наново!
" Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит.
към текста >>
В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за
Божията
Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда.
В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за
Божията
Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама!
към текста >>
Нека всеки човек бъде носител на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина!
И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Нека всеки човек бъде носител на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина!
Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас.
към текста >>
Духовната
вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа.
Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството.
Духовната
вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа.
Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
към текста >>
Тая
духовна
вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа.
Тая
духовна
вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
към текста >>
Духът
на новата култура слиза над човечеството.
И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство.
Духът
на новата култура слиза над човечеството.
Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
към текста >>
Той е
дух
на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството.
Той е
дух
на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е
раздухване
на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е
раздухване
на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
към текста >>
Всъщност всички
духовни
работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура.
Всъщност всички
духовни
работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г.
към текста >>
И това обединение ще даде мощен тласък за
духовното
събуждане на човечеството.
От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
И това обединение ще даде мощен тласък за
духовното
събуждане на човечеството.
Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости.
към текста >>
За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново
духовно
движение под название ,,Нов Салем".
Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му.
За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново
духовно
движение под название ,,Нов Салем".
Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>
Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „
Духовното
слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер.
Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „
Духовното
слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>
19.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ДУХЪТ
НА НЕРОДЕНИТЕ (
Духът
на новата раса) (Продължение от кн.
ДУХЪТ
НА НЕРОДЕНИТЕ (
Духът
на новата раса) (Продължение от кн.
8-9) Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества. Изхвърлени от земната им дреха отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение. Тъй предизвиква законното убийство още повече убийци. Затова още веднъж: Не убивайте - дори и престъпници.
към текста >>
Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на
Божия
план.
Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй. Голяма е вината на човеците спрямо животното царство. Кога той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления? Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя.
Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на
Божия
план.
И все пак той е създаден - и при все това той е предназначен да стане неговото славно увенчание. Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества. Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий! Сега в бъдеще той ще придобие по-висше самосъзнание - и ще се знае едно с всеки живот. Тогава той не ще прави вече злото, което е вършил в миналото.
към текста >>
Никоя от тия причини не би могла да влияе на
духовните
, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.
За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна.
Никоя от тия причини не би могла да влияе на
духовните
, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.
Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят.
към текста >>
Той може да съживява, да ви прави
духовити
, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние.
Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова.
Той може да съживява, да ви прави
духовити
, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние.
Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане.
към текста >>
Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на
духовното
виждане.
Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган.
Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на
духовното
виждане.
От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.
към текста >>
Пушачът замърсява
въздуха
със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните.
Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете.
Пушачът замърсява
въздуха
със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните.
Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят.
към текста >>
Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив
въздух
, който надува личността ви.
По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли?
Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив
въздух
, който надува личността ви.
Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие. Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас.
към текста >>
20.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съвкупността им образува
Божия
план, т.е.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ (Продължение от книга 8-9) Законите на вътрешния живот Веднъж попитах Андреас, какво трябва да прави един народ. Той каза: – Както за народите, така и за отделните личности едно е необходимо: любов към ближния. Един народ трябва да прави, каквото и отделната личност. Той трябва да работи и не трябва да се бои от разваляне на спокойствието и харчене на средства, за да помогне в случай на нужда на други народи. Друг път Андреас казва: – Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че пътят им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат.
Съвкупността им образува
Божия
план, т.е.
това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове.
към текста >>
Като говоря за човек, подразбирам човешкия
дух
, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание.
Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума.
Като говоря за човек, подразбирам човешкия
дух
, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание.
Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности!
към текста >>
Каква е свежестта на ароматния
въздух
тук!
Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град!
Каква е свежестта на ароматния
въздух
тук!
Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност.
към текста >>
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в
духовното
равновесие на Пътя.
Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в
духовното
равновесие на Пътя.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
към текста >>
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за
духовните
сили, които причиняват наводненията?
Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за
духовните
сили, които причиняват наводненията?
– Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е.
към текста >>
Всички народи в естествено състояние знаят, че тези
духовни
сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги.
Всички народи в естествено състояние знаят, че тези
духовни
сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши.
към текста >>
Тогаз ти ще видиш
духовните
сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят
дух
разбира всички наречия.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши.
Тогаз ти ще видиш
духовните
сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят
дух
разбира всички наречия.
Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои.
към текста >>
21.
Вести
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Пампоров В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за
Божия
връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни.
П. Г.
Пампоров В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за
Божия
връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни.
Да отложа ли? - Не!... Нагоре към върха! Макар и в бури, дъжд и сняг! Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво!
към текста >>
И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния
въздух
на Мусалла!
„Да живеем в мир и светлина! " „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина! ” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва.
И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния
въздух
на Мусалла!
Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта.
към текста >>
Да бъдеш жилище на
Духа
на светлината и Любовта.
И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост.
Да бъдеш жилище на
Духа
на светлината и Любовта.
Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>
Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на
Божия
град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая?
Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на
Божия
град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>
И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната
Божия
Любов, тогава Силата на
Духа
ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния.
И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната
Божия
Любов, тогава Силата на
Духа
ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>
22.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния
дух
и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали.
Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния
дух
и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали.
Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите.
към текста >>
Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм
духът
на тая раса!
Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали.
Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм
духът
на тая раса!
Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено.
към текста >>
В молбата си за чистота - аз,
духът
на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята.
В молбата си за чистота - аз,
духът
на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса.
към текста >>
Новата раса ще бъде незлобива и ще помага на всички ближни — и тъй ще спечели пак добрата помощ на природните
духове
, които разхубавяват света и ще изпълняват пак своята приятна задача пред чистите очи на човка.
Наблюдавайте децата: как те без изключение се радват, като разрушават. Възрастните ги окуражават и старателно им помагат да погубват нещо живо. (като в игра шах). Тази наклонност се възпира само от законите и най вече от полицията, Чрез своите вредни излъчвания човек се е отчуждил от мнозинството етерни, сега невидими същества, които живеят около него и се развиват. Той ги е изпълнил с недоверие и отвращение.
Новата раса ще бъде незлобива и ще помага на всички ближни — и тъй ще спечели пак добрата помощ на природните
духове
, които разхубавяват света и ще изпълняват пак своята приятна задача пред чистите очи на човка.
Дори и стихиите ще помагат на човка и няма вече с бури. земетръси, наводнения, горещини и мразове да разрушават това, което човек е придобил. Човек сам е предизвикал тия катастрофи: чрез своите опустошения всред природата, както и чрез своите мисли. В новата раса, за новите открития ще си служат с грамадни сили, които - открити в природата, ще бъдат на разположение на човека за осъществяването на едно дело с широк размах. Тях още ги крият, защото в ръцете на една разрушаваща раса те биха били само опасни.
към текста >>
Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее
духовната
красота.
В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее
духовната
красота.
Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия.
към текста >>
Новата раса ще познава
духовната
страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх.
Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята.
Новата раса ще познава
духовната
страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх.
Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина.
към текста >>
Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас
Божията
сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива.
Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас
Божията
сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта.
към текста >>
Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята
одухотворена
раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов.
Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята
одухотворена
раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса.
към текста >>
Пълна чистота Аз,
духът
на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
Пълна чистота Аз,
духът
на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
към текста >>
Аз,
духът
на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса.
Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние?
Аз,
духът
на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса.
Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно!
към текста >>
Аз съм
духът
на тая раса и съм дори по - вече.
Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса.
Аз съм
духът
на тая раса и съм дори по - вече.
Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>
Аз съм
духът
- на новата раса - и на всички същества.
Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече.
Аз съм
духът
- на новата раса - и на всички същества.
Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>
Аз съм
духът
!
Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества.
Аз съм
духът
!
Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>
Ала аз говорих само в едното си качество: като
дух
на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата.
Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът!
Ала аз говорих само в едното си качество: като
дух
на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата.
Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>
23.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това е слънцето на Всемогъщия
Дух
, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот.
Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота.
Това е слънцето на Всемогъщия
Дух
, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот.
Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост.
към текста >>
Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите
духове
и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име.
Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите
духове
и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>
Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той
Божията
любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега".
Защото това е великият закон за приобщение с могъщия живот на това единно слънце, за растене и разцъфтяване в неговите всеоживяващи и всеподемащи сияния на вечна светлина, любов и красота. Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега".
Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той
Божията
любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега".
Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост.
към текста >>
Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия
въздух
, що поемат гърдите ти.
Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост.
Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия
въздух
, що поемат гърдите ти.
Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва.
към текста >>
Радвай се на светлината и хубостите на
Божия
ден.
Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти.
Радвай се на светлината и хубостите на
Божия
ден.
Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе.
към текста >>
24.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още
духовен
и Божествен живот.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още
духовен
и Божествен живот.
Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е.
към текста >>
Духовният
живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота.
Духовният
живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е.
неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота.
към текста >>
Духовният
живот днес претърпява криза.
Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание.
Духовният
живот днес претърпява криза.
Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората.
към текста >>
Думите „
духовен
човек,
духовен
живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза.
Думите „
духовен
човек,
духовен
живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи.
към текста >>
На това основание думите „
духовен
живот,
духовен
човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”.
Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
На това основание думите „
духовен
живот,
духовен
човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”.
Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън!
към текста >>
Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества
духовния
и материалния живот.
неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота.
Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества
духовния
и материалния живот.
Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува.
към текста >>
Божественият живот започва да печели, а
духовният
губи; съзнателният човек започва да печели, а
духовният
губи.
Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората.
Божественият живот започва да печели, а
духовният
губи; съзнателният човек започва да печели, а
духовният
губи.
„Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание.
към текста >>
Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали
Божия
глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват.
Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали
Божия
глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара.
към текста >>
Божият
глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това?
Божият
глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
Той е огън, който постепенно се разгорява. Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това? - Че всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши.
към текста >>
25.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Който разбира
Божия
закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро.
Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи.
Който разбира
Божия
закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро.
Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам". И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче.
към текста >>
И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по
дух
, когато човек трябва да прави добро.
Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам".
И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по
дух
, когато човек трябва да прави добро.
Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще.
към текста >>
26.
ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на
Божия
дух
!
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на
Божия
дух
!
Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка.
към текста >>
27.
ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото превелика е
Божията
милост към вас!
А. Т. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги.
Защото превелика е
Божията
милост към вас!
Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници!
към текста >>
Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам
Божият
Дух
живее в нея, говори чрез нея.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете .
Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам
Божият
Дух
живее в нея, говори чрез нея.
Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!...
към текста >>
Сам
Божият
Дух
вечно работи в нея.
"Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
Сам
Божият
Дух
вечно работи в нея.
Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички.
към текста >>
На тях говори великият Божи
Дух
чрез всяко живо слово на свещената
Божия
книга.
Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда.
На тях говори великият Божи
Дух
чрез всяко живо слово на свещената
Божия
книга.
Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава. Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти. С открити сърца и благоговеен трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа.
към текста >>
Радвайте се и благославяйте, защото цяла вечност ви е дадена, за да дораснете до най-великите тайни на великата
Божия
книга; За да намерите и познаете Всемогъщия - Цяла вечност на живот, творчество, познание ви е отредена; На възмогване и постижение!
Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти. С открити сърца и благоговеен трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа. И ще заговори тя тогава на вашите души като любяща майка; Ще ви заговори понятно, вдъхновено, Чрез всеки листец, чрез всяка капчица роса, чрез всеки цветец... Чрез безмълвието на просторите и грохота на бурите, Чрез невидимите за окото прашинки и великата неизмерима безкрайност... Радвайте се и благославяйте Вселюбящия, защото на вас се даде най-великото благо. Да растете в постижение на божествената Мъдрост, Истина и Красота, Да намерите Вечния и да Го познаете.
Радвайте се и благославяйте, защото цяла вечност ви е дадена, за да дораснете до най-великите тайни на великата
Божия
книга; За да намерите и познаете Всемогъщия - Цяла вечност на живот, творчество, познание ви е отредена; На възмогване и постижение!
От знание в знание ще се възземат душите ви, от мощ в по-голяма мощ, от красота в по-велика красота' Все по-високо и по-високо ще се издигате вие във висините, дето пребивава вашият истински Отец. Все по-високо и по високо царството на светлината, на мира и блаженството; В царството на свещената и вечна красота! И все по-примамлива, непостижимо велика, все тъй тайнствена и дълбока, ще разкрива пред вас неизброимите си страници Божията книга на Истината и Живота! Радвайте се и благославяйте, защото вам се даде истинският Живот...
към текста >>
И все по-примамлива, непостижимо велика, все тъй тайнствена и дълбока, ще разкрива пред вас неизброимите си страници
Божията
книга на Истината и Живота!
И ще заговори тя тогава на вашите души като любяща майка; Ще ви заговори понятно, вдъхновено, Чрез всеки листец, чрез всяка капчица роса, чрез всеки цветец... Чрез безмълвието на просторите и грохота на бурите, Чрез невидимите за окото прашинки и великата неизмерима безкрайност... Радвайте се и благославяйте Вселюбящия, защото на вас се даде най-великото благо. Да растете в постижение на божествената Мъдрост, Истина и Красота, Да намерите Вечния и да Го познаете. Радвайте се и благославяйте, защото цяла вечност ви е дадена, за да дораснете до най-великите тайни на великата Божия книга; За да намерите и познаете Всемогъщия - Цяла вечност на живот, творчество, познание ви е отредена; На възмогване и постижение! От знание в знание ще се възземат душите ви, от мощ в по-голяма мощ, от красота в по-велика красота' Все по-високо и по-високо ще се издигате вие във висините, дето пребивава вашият истински Отец. Все по-високо и по високо царството на светлината, на мира и блаженството; В царството на свещената и вечна красота!
И все по-примамлива, непостижимо велика, все тъй тайнствена и дълбока, ще разкрива пред вас неизброимите си страници
Божията
книга на Истината и Живота!
Радвайте се и благославяйте, защото вам се даде истинският Живот...
към текста >>
28.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо,
въздухът
- по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата.
В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота.
Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо,
въздухът
- по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата.
Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла. Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта. 20. VI. 1929 г.
към текста >>
Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната
Божия
Любов и безпределната
Божия
Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла.
Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността!
Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната
Божия
Любов и безпределната
Божия
Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла.
22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
към текста >>
Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен
Дух
.
Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността! Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г.
Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен
Дух
.
И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца. аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои!
към текста >>
Аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати.
Аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера!
към текста >>
аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса.
22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера! Бъдете бистри извори на Любовта.
към текста >>
Аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове.
1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца. аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса.
Аз съм великият Божи
Дух
, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове.
Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера! Бъдете бистри извори на Любовта. Бъдете благоуханни цветя на Мъдростта.
към текста >>
29.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДУХОВНИТЕ
НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и
духовен
упадък.
ДУХОВНИТЕ
НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и
духовен
упадък.
Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство.
към текста >>
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо
духовно
издигане.
Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо
духовно
издигане.
Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
към текста >>
Животът има въпиющи морални и
духовни
нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм.
Животът има въпиющи морални и
духовни
нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост.
към текста >>
Духовниците
не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Духовниците
не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто.
към текста >>
Това, което
духовенството
не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения.
Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това, което
духовенството
не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения.
Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина.
към текста >>
Пред вечната
Божия
светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело.
Пред вечната
Божия
светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
В. Вл.
към текста >>
30.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Там ни чака слънцето на вечния ни
дух
.
Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината.
Там ни чака слънцето на вечния ни
дух
.
Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването.
към текста >>
Дънов работи за високия идеал: обнова на
духовния
живот както на индивида, така и на обществото.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П.
Дънов работи за високия идеал: обнова на
духовния
живот както на индивида, така и на обществото.
Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите.
към текста >>
Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото
духовно
слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото.
Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото
духовно
слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме.
към текста >>
Той се показва като истински
духовен
водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност.
Той се показва като истински
духовен
водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
към текста >>
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към
духовно
възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към
духовно
възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство.
към текста >>
А есперантското списание „Inter ni", което работи за вътрешната идея на есперанто, дава редовни сведения за всички свободни
духовни
движения в света, които работят за новата култура.
Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва. ГЕРМАНИЯ Списание „Das neue Licht” год. VIII, кн. 10 (окт. 1929 година), говори за Бялото Братство в България и за Учителя.
А есперантското списание „Inter ni", което работи за вътрешната идея на есперанто, дава редовни сведения за всички свободни
духовни
движения в света, които работят за новата култура.
Напр в год. 3 кн. 4 - 5 (1929 г.) са поместени мисли от Учителя, а кн. 6 съдържа една негова статия: „Съвременното положение на човечеството" (из „Силите на живата природа"). Международна анкета за мира Румънският писател Е.
към текста >>
Законът на
Божията
Любов е нещо много повече от един интернационал на мира.
Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си.
Законът на
Божията
Любов е нещо много повече от един интернационал на мира.
На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте.
към текста >>
Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на
духовен
елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области.
Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на
духовен
елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура.
към текста >>
В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов
дух
.
Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр.
В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов
дух
.
Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура. Той е държал няколко курса по новата медицина пред лекари. Принципите му в тая област се прилагат с успех в Терапевтическата клиника в Арлесхайм.
към текста >>
31.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
„Абсолютната чистота" „
Духовното
в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2.
КНИГОПИС 1.
„Абсолютната чистота" „
Духовното
в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2.
„За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>
И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много
духовни
, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура.
Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души. Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи.
И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много
духовни
, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура.
Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи?
към текста >>
И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на
духовното
възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали.
И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на
духовното
възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи? Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I.
към текста >>
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата
Божия
!
Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа!
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата
Божия
!
„Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви!
към текста >>
Дайте възможност на
Божия
Дух
да се прояви!
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово!
Дайте възможност на
Божия
Дух
да се прояви!
На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год.
към текста >>
Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша
духовна
сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов.
Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша
духовна
сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
към текста >>
„Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и
духознание
в България, год.
Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7. Das Goetheanum, Internationale Woehenchrift fur flntroposophie und Dreigfiederung - Редактор Алберт Стефен. Дорнах (Швейцария), год. 9, кн. 1-12 8.
„Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и
духознание
в България, год.
IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира.
към текста >>
Само тача ще
одухотворим
материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила.
Само тача ще
одухотворим
материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
към текста >>
Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или
духовни
, тя твори формите. 10).
Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани.
Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или
духовни
, тя твори формите. 10).
Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen?
към текста >>
Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и
духовно
, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди.
Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и
духовно
, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр.
към текста >>
Вижда се в цялото списание да вее новият
дух
на международно сътрудничество и взаимната помощ.
На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр.
Вижда се в цялото списание да вее новият
дух
на международно сътрудничество и взаимната помощ.
Всички напредничави идейни течения намират отглас. Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на народите. 12. Искри - разкази от Юрдан Ковачев - изд. на „Посредник", Бул. Дондуков, 61.
към текста >>
Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на
духа
, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата.
Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на
духа
, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало.
Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
към текста >>
Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на
духа
. 14.
Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"!
Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на
духа
. 14.
Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>
32.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с
Божията
любов.
Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила.
Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с
Божията
любов.
Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами. Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи. Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест. Те принадлежат на личността, която още желае нещата за себе си. Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда.
към текста >>
Не трябва да се грижите, не трябва да падате
духом
, защото тогава и ние не можем да ви помогнем.
За нищо не трябва да се безпокоите, защото каквото и да ви се случи, дохожда от нас. Не знаете ли, че каквото Аз правя, е направено за добро и че изпълнението на закона, който всичко определя, не можете да измените, нито да възпрете? Аз съм винаги близо до вас; силата ми винаги можете да използувате, ако не се затваряте чрез обезсърчение и безпокойство. Вие също не трябва да се обезсърчавате в стремлението си да разберете закона. Употребявайте най-добрите си сили, а всичко друго оставете на нас.
Не трябва да се грижите, не трябва да падате
духом
, защото тогава и ние не можем да ви помогнем.
Воля Има само една воля и вие трябва да се научите да се подигнете до тая висша воля, която е истинската Същност на всичко. Волята е първата основа, върху която почива вселената. Развийте тая сила у вас; знайте, че вие сами сте както воля, така и мъдрост. Няма нищо, което Бог във вас да не може да постигне. няма невъзможно, когато волята, съединена с разумност и постоянството, са насочени към една цел.
към текста >>
33.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за
духовна
обнова на човечеството.
В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи.
Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за
духовна
обнова на човечеството.
Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури.
към текста >>
Една от главните й цели ще бъде обединението на всички
духовни
сили за общото повдигане на човечеството.
В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството.
Една от главните й цели ще бъде обединението на всички
духовни
сили за общото повдигане на човечеството.
Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София.
към текста >>
Духовният
подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя.
Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на народите, в който орган да се обмислят известни мероприятия от обща полза, както за разпространението на есперанто, така и за разпространението на общочовешките идеали. Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство.
Духовният
подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя.
Вдъхновени и препълнени с ентусиазъм, те бяха изпратени. От чуждестранните делегати присъствуваха г. Спатарис и Д-р Степанчич със съпругата си. * * * Ето думите (в съкратен вид), казани от Учителя пред гостите есперантисти - конгресисти на 13 юли 1930 г., 8 часа вечерта на „Изгрева" : Международен език. Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч.
към текста >>
Или, животът е израз на великия човешки
дух
, който работи сега и сплотява хората.
Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност.
Или, животът е израз на великия човешки
дух
, който работи сега и сплотява хората.
Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората?
към текста >>
Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ
въздух
без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека.
Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ
въздух
без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина.
към текста >>
И той ще бъде език на
Божията
Любов , език на
Божията
Мъдрост и език на
Божията
Истина.
Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие. Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора.
И той ще бъде език на
Божията
Любов , език на
Божията
Мъдрост и език на
Божията
Истина.
Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура.
към текста >>
Нов
дух
, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг.
Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата.
Нов
дух
, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг.
Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза.
към текста >>
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система,
задух
, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система,
задух
, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
към текста >>
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и
духовна
.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока.
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и
духовна
.
Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм.
към текста >>
6) Бог, безкрайният
Дух
, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта.
Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
6) Бог, безкрайният
Дух
, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта.
Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>
Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на
Духа
и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното.
Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене.
Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на
Духа
и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното.
Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>
34.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Духът
на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Духът
на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това.
Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане.
към текста >>
Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в
дух
и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята
Божия
, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях.
Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в
дух
и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята
Божия
, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира.
към текста >>
Опитът на първите християни да изпълнят волята
Божия
и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Опитът на първите християни да изпълнят волята
Божия
и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно.
към текста >>
Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо
духовно
средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми.
Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо
духовно
средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
към текста >>
Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше
духовенство
, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше
духовенство
, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе.
към текста >>
Думите на Ганди, че
духът
на днешна Европа е
дух
не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя
дух
.
Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка.
Думите на Ганди, че
духът
на днешна Европа е
дух
не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя
дух
.
Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество.
към текста >>
Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония
духовни
движения, които са носители на истинското Христово учение.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа.
Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония
духовни
движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
35.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до съзнанието да приеме волята
Божия
не като подчинение, а като победа.
Адрес: Сава Калименов – Севлиево. Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни".
Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до съзнанието да приеме волята
Божия
не като подчинение, а като победа.
(Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (Молитва; Учителят). Песните са изпети просто и непринудено-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6. Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева.
към текста >>
„Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe
духовни
стремежи.
Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14.
„Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe
духовни
стремежи.
Редактира се от Ото Мария Зенгер в Лайпциг. Год, V, № 1, януари 1931 година. 15. „Histoire générale des réligions", от Клеман де Сен Марк (Белгия). 16. „Die Christengemeinschaft", списание, издавано от Д-р Фридрих Рителмайер в Щутгарт. 17. „Luce e ombra", списание на спиритуалистичната наука.
към текста >>
36.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия
дух
и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия
дух
и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
към текста >>
И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите
духове
, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това".
И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите
духове
, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога. И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията.
към текста >>
На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с
духовете
на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.
На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с
духовете
на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога.
към текста >>
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен
дух
); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен
дух
); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
към текста >>
„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и
духовен
подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и
духовен
подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд.
към текста >>
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива
духовна
работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на
Божия
Промисъл и вси опори на
духовния
растеж.
Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива
духовна
работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на
Божия
Промисъл и вси опори на
духовния
растеж.
Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
към текста >>
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на
духа
и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на
духа
и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
към текста >>
„Подир това в човека почва да работи безсмъртният
дух
и светилникът на Нешама го изпълва.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд.
„Подир това в човека почва да работи безсмъртният
дух
и светилникът на Нешама го изпълва.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
към текста >>
Той добива с упорит
духовен
подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо.
Той добива с упорит
духовен
подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
към текста >>
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как
духовете
на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как
духовете
на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
към текста >>
Той вижда, как най-сръчните
духове
, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг.
Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
Той вижда, как най-сръчните
духове
, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг.
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му.
към текста >>
Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда
духовете
, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда
духовете
, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
Той беседва с чистите жители на небесата и с
духовен
поглед стига дори до прага на
Божия
свят – царството на сиянията (Ацилут).
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му.
Той беседва с чистите жители на небесата и с
духовен
поглед стига дори до прага на
Божия
свят – царството на сиянията (Ацилут).
Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън
духа
му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън
духа
му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
37.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на
духовността
, на човечността, пробуждането на истинския човек.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса.
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на
духовността
, на човечността, пробуждането на истинския човек.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
към текста >>
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без
духовен
прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без
духовен
прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
към текста >>
От гледището на истинската
духовност
и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята
Божия
– висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
От гледището на истинската
духовност
и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята
Божия
– висшата Истина, Правда, Красота.
Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>
Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за
духовно
пробудилата се човешка душа.
Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики.
Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за
духовно
пробудилата се човешка душа.
Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане.
към текста >>
В това
духовно
пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
В това
духовно
пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане. Иде той и носи пълното обновление – любов към човека и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>
38.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл
дух
, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл
дух
, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
към текста >>
И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по
дух
, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по
дух
, а и по идеи.
В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза).
към текста >>
В Женева аз видях
Духа
на новия свят да работи и да твори.
И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
В Женева аз видях
Духа
на новия свят да работи и да твори.
Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза). В тази област р.
към текста >>
И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>
39.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя
дух
.
Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия.
Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя
дух
.
„Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух.
към текста >>
Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен
дух
.
Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен
дух
.
Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец.
към текста >>
Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен
дух
.
Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба.
Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен
дух
.
Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец. Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си! Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си! Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина.
към текста >>
Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша
Божия
глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си!
Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец. Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си!
Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша
Божия
глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си!
Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват.
към текста >>
Духът
, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните!
№ 8 от вегетарианската библиотека. Уредник Живоин Костич. Издание на вегетарианското дружество „Лев Толстой" в Бълград. Цена 10 динара. Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др.
Духът
, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните!
Някои от тези разкази са из живота на ловци, които след някои покъртителни преживявания са се отказвали завинаги от лова. Някои разкази са с вегетарианска или въздържателна тенденция. Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни духовни течения се усилват у нашата съседка. Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна. Защо вярвам в безсмъртието на човека от сър Оливер Лодж, с кратка биография и портрет на автора.
към текста >>
Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни
духовни
течения се усилват у нашата съседка.
Цена 10 динара. Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др. Духът, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните! Някои от тези разкази са из живота на ловци, които след някои покъртителни преживявания са се отказвали завинаги от лова. Някои разкази са с вегетарианска или въздържателна тенденция.
Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни
духовни
течения се усилват у нашата съседка.
Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна. Защо вярвам в безсмъртието на човека от сър Оливер Лодж, с кратка биография и портрет на автора. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, стр. 124, цена 30 лева. Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и духа във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с мъртвите или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с мъртвите, Перспективи, Резюме.
към текста >>
Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и
духа
във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с мъртвите или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с мъртвите, Перспективи, Резюме.
Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни духовни течения се усилват у нашата съседка. Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна. Защо вярвам в безсмъртието на човека от сър Оливер Лодж, с кратка биография и портрет на автора. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, стр. 124, цена 30 лева.
Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и
духа
във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с мъртвите или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с мъртвите, Перспективи, Резюме.
Препоръчваме я на читателите си. Все повече и повече представителите на официалната наука идват до окултните истини. Такъв е напр. проф. Ханс Дриш, виден немски зоолог. Върху него ще се спрем в следващата книжка.
към текста >>
40.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така говори Господ –
Духът
на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце.
Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя.
Така говори Господ –
Духът
на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце.
Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите.
към текста >>
Така говори
Духът
на Вечния в планината.
И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде.
Така говори
Духът
на Вечния в планината.
Синът на Слънцето Отдавна, отдавна, преди милиарди години, милиони слънчеви лъчи – живи души – излязоха от Слънцето на Любовта, за да се учат във великата школа на живота. И дошли на земята – те забравиха своя произход на царски синове под булото на материята. Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат пътя на освобождението. Един от тях сега е между нас. И отново ни сочи той светлия път на мъдростта, който води към Истината, чистия път на Любовта, който води към живота.
към текста >>
Изведе ни той на Мусала –
Божия
връх – и ни каза: Така да приветствувате лъчите на изгряващото Слънце – както Мусала.
И отново ни сочи той светлия път на мъдростта, който води към Истината, чистия път на Любовта, който води към живота. Изведе ни той на Изгрев Слънце и ни каза: Така да изгрее Слънцето на Любовта във вашите сърца. Така да изгрее Слънцето на Мъдростта в вашите умове. Така да изгрее Слънцето на Истината в вашите души. И да намерите живот, светлина и свобода.
Изведе ни той на Мусала –
Божия
връх – и ни каза: Така да приветствувате лъчите на изгряващото Слънце – както Мусала.
Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
към текста >>
Построи ни хижа –
Божията
хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас,
Божията
хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата!
Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
Построи ни хижа –
Божията
хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас,
Божията
хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата!
Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера!
към текста >>
41.
ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Душата пък се пои от друг извор – човешкият
дух
.
Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата.
Душата пък се пои от друг извор – човешкият
дух
.
Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне.
към текста >>
Човешкият
дух
се пои от още по-велик извор –
Божия
Дух
.
Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух.
Човешкият
дух
се пои от още по-велик извор –
Божия
Дух
.
А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!
към текста >>
А
Божият
Дух
се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния
Дух
на Битието, за когото никой нищо не знае.
И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух.
А
Божият
Дух
се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния
Дух
на Битието, за когото никой нищо не знае.
И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.
към текста >>
Ти си душа, зачената някога в Божествения
Дух
, зачената в любов.
Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения
Дух
, зачената в любов.
Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.
към текста >>
42.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия
дух
от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в.
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия
дух
от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия
дух
.
I, кн. 1) статия под такова заглавие. Той цитира опитите на Райхенбах, Дюрвил, Д-р Килнер, Гурвич и пр., за да докаже, че наистина у човека има излъчвания, които образуват така наречения „невидим човек” И така ние виждаме, как постепенно окултните истини се потвърждават от новите изследвания. Опитите на горните учени потвърждават не само съществуването на аурата, но също така и ясновидките способности на човека. Иде вече една епоха, в която човешкото съзнание ще бъде разширено, ще бъдат разширени и границите на изследването.
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия
дух
.
Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата.
към текста >>
Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият
дух
, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата.
Опитите на горните учени потвърждават не само съществуването на аурата, но също така и ясновидките способности на човека. Иде вече една епоха, в която човешкото съзнание ще бъде разширено, ще бъдат разширени и границите на изследването. И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година.
Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият
дух
, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата.
Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата. Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в духа на времето. Това са първите пролетни цветя. Те показват, че скоро навсякъде всичко ще е покрито с цветя.
към текста >>
Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в
духа
на времето.
Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата.
Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в
духа
на времето.
Това са първите пролетни цветя. Те показват, че скоро навсякъде всичко ще е покрито с цветя. Идването на тези течения не е случайно – онзи, който знае законите, по които се развиват отделния човек, обществото и цялото човечество, онзи, който знае законите, по които се събуждат дремещите сили на човешката душа, той знае, че всички тези идейни движения идат по законите на развитието. Те са начало на изгряващата култура. ЛЕКОВИТИЯТ ГЛАС Една група английски учени са извършили оня ден един доста интересен опит.
към текста >>
Работи там, дето
Духът
работи.
– За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето светлината ходи. Слизай там, дето водата слиза.
Работи там, дето
Духът
работи.
Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината.
към текста >>
” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на
Духа
е написан лист от великата книга на живота.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди!
” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на
Духа
е написан лист от великата книга на живота.
Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя.
към текста >>
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на
Божията
Любов, която възраства всичко в света.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на
Божията
Любов, която възраства всичко в света.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности.
към текста >>
43.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на
духа
в себе си.
Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става Прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на
духа
в себе си.
И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело.
към текста >>
Божията
мисъл е и негова мисъл.
Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро.
Божията
мисъл е и негова мисъл.
Организират ли се трите начала в човека – Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота. В заключение на всичко това следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува – Живот, Добро и Истина.
към текста >>
44.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всичко в света живее в
Божията
Любов и чрез
Божията
Любов.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност.
Всичко в света живее в
Божията
Любов и чрез
Божията
Любов.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества.
към текста >>
Мъдростта, тя е един метод на
Божията
Любов.
Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
Мъдростта, тя е един метод на
Божията
Любов.
Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата.
към текста >>
Ето защо, абсолютната
Божия
Любов подразбира абсолютна Правда.
Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта.
Ето защо, абсолютната
Божия
Любов подразбира абсолютна Правда.
Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
към текста >>
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения
Дух
– те са, на които сърцата трептят от любов.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят.
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения
Дух
– те са, на които сърцата трептят от любов.
Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби!
към текста >>
Не се лъжете: болните, мъртвите
духом
хора не са озарени от Любовта.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов.
Не се лъжете: болните, мъртвите
духом
хора не са озарени от Любовта.
И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят!
към текста >>
Искате ли обаче да изпълните Волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Искате ли обаче да изпълните Волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов.
към текста >>
Любов към себе си, към своята душа: ти си в
духовния
свят.
Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
Любов към себе си, към своята душа: ти си в
духовния
свят.
Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може.
към текста >>
Любовта трябва да изпълни човешкия
дух
.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
Любовта трябва да изпълни човешкия
дух
.
Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето.
към текста >>
Като принцип в
духа
.
Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума.
Като принцип в
духа
.
А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза.
към текста >>
Живот на благия Божи
Дух
.
Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот.
Живот на благия Божи
Дух
.
Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>
Дух
на Святостта,
Дух
на Благостта,
Дух
на пълен мир и радост за всяка душа.
Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух.
Дух
на Святостта,
Дух
на Благостта,
Дух
на пълен мир и радост за всяка душа.
И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>
И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува
Божията
Любов.”
Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа.
И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува
Божията
Любов.”
към текста >>
45.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Физическият свет е признак на
Божията
любов“.
Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества. Вие сте забравили, че сте били светлина.
Физическият свет е признак на
Божията
любов“.
„Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир. В човека и във всички организми - растения и пр.
към текста >>
Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във
въздуха
една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж.
Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във
въздуха
една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област).
към текста >>
При дъжд
въздухът
е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици.
Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв. Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма.
При дъжд
въздухът
е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици.
Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр.
към текста >>
има известни растения, които в древността известни
духовни
братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации.
2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна. Това ще се отрази специфично върху характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр.
има известни растения, които в древността известни
духовни
братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации.
Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр. формата на едно растение може да изпита влияние от известни наши мисли и чувства. Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние върху формата на дърветата, върху формата на клоните им.
към текста >>
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и
духовно
.
Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и
духовно
.
Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
към текста >>
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно
духовно
влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод.
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно
духовно
влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения.
към текста >>
Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и
духовни
заложби.
Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея.
Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и
духовни
заложби.
Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал.
към текста >>
46.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те са:
Божията
Любов, която носи пълният живот.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога.
Те са:
Божията
Любов, която носи пълният живот.
Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата.
към текста >>
Божията
Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот.
Божията
Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
към текста >>
И
Божията
Истина, която носи съвършената Свобода.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
И
Божията
Истина, която носи съвършената Свобода.
И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика.
към текста >>
Ето защо, три са допирните точки на човешкият
дух
с
Божия
Дух
: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата.
Ето защо, три са допирните точки на човешкият
дух
с
Божия
Дух
: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
към текста >>
И затова, първият стремеж на човешкия
Дух
е животът.
Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение.
И затова, първият стремеж на човешкия
Дух
е животът.
Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
към текста >>
Вторият стремеж на човешкия
Дух
е Знанието.
Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът.
Вторият стремеж на човешкия
Дух
е Знанието.
Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност.
към текста >>
Третият стремеж на човешкия
Дух
е Свободата.
Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието.
Третият стремеж на човешкия
Дух
е Свободата.
Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина.
към текста >>
Когато
Духът
придобива знание, Светлината се проявява като резултат.
От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
Когато
Духът
придобива знание, Светлината се проявява като резултат.
И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта.
към текста >>
И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на
Божията
мисъл.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на
Божията
мисъл.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
към текста >>
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените
духове
са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените
духове
са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
към текста >>
И когато това знание премине през трите свята - божествения,
духовния
и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание.
И когато това знание премине през трите свята - божествения,
духовния
и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради.
към текста >>
Той вижда да се разкрива пред неговия
дух
необятно поле за работа.
От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Той вижда да се разкрива пред неговия
дух
необятно поле за работа.
И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.
към текста >>
Защото право е: само
Божията
Мъдрост задоволява
Духа
на човека.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради.
Защото право е: само
Божията
Мъдрост задоволява
Духа
на човека.
Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.
към текста >>
Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият
дух
може да разполага.
Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата Мъдрост. Мъдростта е най-голямото добро на Небето.
Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият
дух
може да разполага.
Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта.
към текста >>
Защото Славата
Божия
се открива само по закона на Мъдростта.
Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.
Защото Славата
Божия
се открива само по закона на Мъдростта.
Затова само Мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У Мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. При всичкото си знание, Мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща.
към текста >>
Божественият
Дух
работи всякога музикално.
Навсякъде ще можете да се тонирате. И онези хора, които най-много страдат в живота си, са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си. Всяко четиво, което четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин; ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин.
Божественият
Дух
работи всякога музикално.
Ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характера си. Без музика всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. Музиката е едно спомагателно средство за развиването на нашите способности. За развитието на нашия ум, за развитието на нашето сърце е потребна музика. Всяка тревога се отразява върху ларинкса.
към текста >>
И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме
духовете
на музиката.
Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези същества са разбирали Божествените закони и са изразили това велико творчество в музика. Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича.
И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме
духовете
на музиката.
И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите.
към текста >>
И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в
духовната
ни природа.
Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление.
И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в
духовната
ни природа.
Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят.
към текста >>
Тя е език на
духовете
, те познават този език.
Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят.
Тя е език на
духовете
, те познават този език.
И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот.
към текста >>
И когато вие искате да привлечете някой
дух
, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите.
И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език.
И когато вие искате да привлечете някой
дух
, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите.
Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот. Животът е музика, животът е поезия.
към текста >>
47.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква
духовна
светлина и мисъл.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно.
Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква
духовна
светлина и мисъл.
Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането.
към текста >>
На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ
дух
за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека.
Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието.
На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ
дух
за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека.
На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас.
към текста >>
Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на
въздуха
, светлината и топлината – носители на живота.
Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека.
Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на
въздуха
, светлината и топлината – носители на живота.
Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас.
към текста >>
Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на
Духа
, а да люби Бога.
Какво остава след всичко това на човека ? – Радостта. Страданието е извор и на други ценни качества у човека. Който много е страдал, той има голямо упование и вяра в Бога – вяра, каквато другите , които не са страдали, нямат. И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание.
Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на
Духа
, а да люби Бога.
Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в дух и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби. Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието.
към текста >>
Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в
дух
и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби.
– Радостта. Страданието е извор и на други ценни качества у човека. Който много е страдал, той има голямо упование и вяра в Бога – вяра, каквато другите , които не са страдали, нямат. И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание. Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на Духа, а да люби Бога.
Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в
дух
и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби.
Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието. Човек не може да изпълни волята Божия, ако няма вяра.
към текста >>
Човек не може да изпълни волята
Божия
, ако няма вяра.
Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в дух и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби. Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието.
Човек не може да изпълни волята
Божия
, ако няма вяра.
Днес човек иска да угоди най-първо на себе си, а после на другите и за нищо повече не мисли. А от Писанието знаем, че най-първо трябва да се угоди на Бога. Човек може да живee добре, само ако има любов. Любовта включва в себе си едновременно и надеждата, и вярата. Те са двете ръце на Любовта.
към текста >>
Тя помага на човешкия
дух
.
Те са двете ръце на Любовта. Дето има Любов, има ръка; дето има ръка, има и Любов. Вярата и надеждата са външните страни на Любовта. Вярата е ръка, която помага на ума, а надеждата е ръка, която помага на сърцето. А любовта е, която е родила човешката душа.
Тя помага на човешкия
дух
.
Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство.
към текста >>
Духовните
хора трябва да бъдат свободни.
И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате. Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата.
Духовните
хора трябва да бъдат свободни.
„Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят.
към текста >>
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с
духовния
свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят.
Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с
духовния
свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят.
Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер.
към текста >>
Красотата зависи от външните условия,
духовни
и Божествени, и от силата на човека.
„Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят.
Красотата зависи от външните условия,
духовни
и Божествени, и от силата на човека.
Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна.
към текста >>
Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята
духовност
в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека.
Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята
духовност
в чистота и по степента на своята доброта.
И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>
48.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И те представят един подтик на
Божия
дух
.
" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал.
И те представят един подтик на
Божия
дух
.
Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност.
към текста >>
А в
Божията
Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.
А в
Божията
Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ?
към текста >>
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят,
Божият
Дух
присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят,
Божият
Дух
присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее.
към текста >>
И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад
въздуха
и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената Любов, която повдига и крепи целия космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той.
И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад
въздуха
и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.
към текста >>
Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и
духа
си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.
Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил. Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени.
Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и
духа
си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.
Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа.
към текста >>
Ако човек има
Божията
любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.
Ако човек има
Божията
любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов.
към текста >>
49.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият
дух
е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
„Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият
дух
е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.
към текста >>
Човешкият
дух
е слязъл на земята от около 250 милиарда години.
Но човек е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко жилище на човека. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „Небето". Той ще странствува от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус.
Човешкият
дух
е слязъл на земята от около 250 милиарда години.
Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което човешкият дух се е учил. И всичките му знания от тези 250 милиарда години са написали в тази малка глава, в нейния мозък.
към текста >>
И целият този почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият
дух
е минал.
Той ще странствува от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около 250 милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.
И целият този почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият
дух
е минал.
Те са едно велико училище, в което човешкият дух се е учил. И всичките му знания от тези 250 милиарда години са написали в тази малка глава, в нейния мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледището на ангелите запример, човекът все още е едно малко дете. Тези 250 милиарда години за тях са като две и половина години. Погледнат от тяхно гледище, човекът е едно дете на две и половина години.
към текста >>
Те са едно велико училище, в което човешкият
дух
се е учил.
Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около 250 милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал.
Те са едно велико училище, в което човешкият
дух
се е учил.
И всичките му знания от тези 250 милиарда години са написали в тази малка глава, в нейния мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледището на ангелите запример, човекът все още е едно малко дете. Тези 250 милиарда години за тях са като две и половина години. Погледнат от тяхно гледище, човекът е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човекът!
към текста >>
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки
дух
, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки
дух
, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
към текста >>
В
духовния
свят се учи душата.
Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
В
духовния
свят се учи душата.
В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
към текста >>
В божествения свят се учи
духът
.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата.
В божествения свят се учи
духът
.
Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.
към текста >>
Не забравяй, че като
дух
, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.
Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име!
Не забравяй, че като
дух
, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.
Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човек, който е свързан с Бога ? По това, че той е готов всичко да жертвува за него.
към текста >>
Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен
дух
.
Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек.
Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен
дух
.
Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда.
към текста >>
Казвам ви: Да проявите
Божията
Любов.
Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята.
Казвам ви: Да проявите
Божията
Любов.
Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.
към текста >>
Да проявите
Божията
Мъдрост.
Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов.
Да проявите
Божията
Мъдрост.
Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека.
към текста >>
Да проявите
Божията
Истина.
И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост.
Да проявите
Божията
Истина.
Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята.
към текста >>
Да проявите
Божията
Правда.
Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина.
Да проявите
Божията
Правда.
Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един добър господар.
към текста >>
Да проявите
Божията
Добродетел.
Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда.
Да проявите
Божията
Добродетел.
Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него.
към текста >>
Да владее земята,
въздуха
, водата, топлината, светлината.
Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи.
Да владее земята,
въздуха
, водата, топлината, светлината.
Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие".
към текста >>
Той трябва да контролира всички „лоши
духове
".
А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината.
Той трябва да контролира всички „лоши
духове
".
А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти.
към текста >>
А благородната душа подразбира един любящ
дух
, който е излязъл от Бога на Вечността.
Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
А благородната душа подразбира един любящ
дух
, който е излязъл от Бога на Вечността.
„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
към текста >>
Сърцето, умът, душата и
духът
на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него?
Сърцето, умът, душата и
духът
на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство. Христос е съвкупност от всички разумни и светли души.
към текста >>
Дух
мощен като Бога и едно с Бога!
Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето. Душа обширна като вселената.
Дух
мощен като Бога и едно с Бога!
към текста >>
50.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в
духа
на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта.
Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в
духа
на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
към текста >>
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при
Духовете
на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при
Духовете
на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
към текста >>
А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на
духовни
ценности в общочовешката култура.
Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр.
А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на
духовни
ценности в общочовешката култура.
* * * Членовете на Всемирното братство сега работят за новото, което иде. Те подпомагат този естествен процес, който става по законите на развитието. Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство.
към текста >>
Този
духовен
подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни
духовни
течения в света иде от един и същ център.
Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото.
Този
духовен
подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни
духовни
течения в света иде от един и същ център.
Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра.
към текста >>
Засилването на свободните
духовни
течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център.
Засилването на свободните
духовни
течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна?
към текста >>
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем.
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
към текста >>
Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски,
духоборите
, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският
дух
от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината".
Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски,
духоборите
, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският
дух
от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
от 30 г. излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово".
към текста >>
Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата
Божия
.
излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово". Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог.
Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата
Божия
.
Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев.
към текста >>
Чрез това по-добре ще се разбере
духа
, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос.
Чрез това по-добре ще се разбере
духа
, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>
51.
Из „Живото слово - Бисери
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
ДУХЪТ
Бог, в своето битие, е
Дух
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
ДУХЪТ
Бог, в своето битие, е
Дух
.
Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
към текста >>
Духът
е изявление на живия Бог.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух.
Духът
е изявление на живия Бог.
Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа.
към текста >>
Духът
е начало на всички неща.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува.
Духът
е начало на всички неща.
Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото".
към текста >>
А Любовта - това е първият плод на
Духа
.
Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
А Любовта - това е първият плод на
Духа
.
Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух.
към текста >>
Любовта е изгрев на
Духа
, тъй както Мъдростта е зенит на
Духа
.
Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа.
Любовта е изгрев на
Духа
, тъй както Мъдростта е зенит на
Духа
.
„В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща.
към текста >>
А глава на Истината е
Божият
Дух
.
А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината.
А глава на Истината е
Божият
Дух
.
Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух.
към текста >>
И това, което по някой път ни говори, не е още
Духът
Божи, то е Словото.
Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото.
И това, което по някой път ни говори, не е още
Духът
Божи, то е Словото.
После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот".
към текста >>
И най-после - до Божествения
Дух
.
А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината.
И най-после - до Божествения
Дух
.
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.
към текста >>
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и
Духа
.
Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух.
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и
Духа
.
Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа.
към текста >>
Защото
Духът
слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа.
Защото
Духът
слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа.
към текста >>
И това Слово говори: „
Духът
е онова, което дава живот".
И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
И това Слово говори: „
Духът
е онова, което дава живот".
Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен.
към текста >>
Живот има, защото има
Дух
.
После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот".
Живот има, защото има
Дух
.
Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира.
към текста >>
Духът
е внесъл Живота.
И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух.
Духът
е внесъл Живота.
Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък.
към текста >>
Истински живот е само онзи, който произтича от
Духа
.
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.
Истински живот е само онзи, който произтича от
Духа
.
Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот.
към текста >>
Защото има живот, който не произтича от
Духа
.
Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа.
Защото има живот, който не произтича от
Духа
.
Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява.
към текста >>
Животът който произтича от
Духа
, е абсолютно разумен.
И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа.
Животът който произтича от
Духа
, е абсолютно разумен.
В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа.
към текста >>
Духът
е вечната, безсмъртна основа на този именно живот.
Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък.
Духът
е вечната, безсмъртна основа на този именно живот.
Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа.
към текста >>
А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от
Духа
.
Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява.
А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от
Духа
.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете.
към текста >>
Всяка форма на
Духа
е написан лист от великата книга на живота.
В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа.
Всяка форма на
Духа
е написан лист от великата книга на живота.
Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание.
към текста >>
Духът
в своята същина е един, в проявите си - той е множество.
В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
Духът
в своята същина е един, в проявите си - той е множество.
Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
към текста >>
Единство и множество - това са свойства на
Духа
.
Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество.
Единство и множество - това са свойства на
Духа
.
Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие.
към текста >>
Като проява,
Духът
е множество от единия свой полюс до другия.
Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа.
Като проява,
Духът
е множество от единия свой полюс до другия.
Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си.
към текста >>
Затова казвам: Един е
Духът
, много са
духовете
.
А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия.
Затова казвам: Един е
Духът
, много са
духовете
.
Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си.
към текста >>
Духовете
- това са дихания, родени от едното Дихание.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете.
Духовете
- това са дихания, родени от едното Дихание.
В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас.
към текста >>
В множеството на
Духа
се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание.
В множеството на
Духа
се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи.
към текста >>
И величието на
Божия
Дух
седи в това разнообразие.
Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
И величието на
Божия
Дух
седи в това разнообразие.
Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това.
към текста >>
Духът
носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си.
Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие.
Духът
носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си.
Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр.
към текста >>
Бог слиза при нас, като изпраща
Духа
си, както слънцето ти праща светлината си.
Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си.
Бог слиза при нас, като изпраща
Духа
си, както слънцето ти праща светлината си.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр.
към текста >>
Божият
Дух
всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас.
Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си.
Божият
Дух
всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас.
Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава.
към текста >>
Ала законите
Духът
ги създава.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр.
Ала законите
Духът
ги създава.
Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път!
към текста >>
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на
Духа
в разумното приложение на законите на Природата.
Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава. Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на
Духа
в разумното приложение на законите на Природата.
Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
към текста >>
Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на
Духа
.
и пр. Ала законите Духът ги създава. Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един.
Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на
Духа
.
Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове.
към текста >>
Духът
е най-великата реалност.
Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път!
Духът
е най-великата реалност.
От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие.
към текста >>
От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в
духовния
свят.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност.
От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в
духовния
свят.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание.
към текста >>
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на
Духа
.
Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на
Духа
.
Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки.
към текста >>
Духът
е дал най-великите плодове.
Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа.
Духът
е дал най-великите плодове.
Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник.
към текста >>
За да разбере човек, какво нещо е
Духът
, душата му трябва да се пробуди.
В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите.
За да разбере човек, какво нещо е
Духът
, душата му трябва да се пробуди.
Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми.
към текста >>
Защото само душата има пряко общение с
Духа
.
на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди.
Защото само душата има пряко общение с
Духа
.
Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух.
към текста >>
Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за
Духа
.
Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа.
Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за
Духа
.
И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви.
към текста >>
И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения
Дух
.
В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа.
И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения
Дух
.
Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата.
към текста >>
Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред
Божия
Дух
, защото животът и растенето й зависят от него.
Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух.
Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред
Божия
Дух
, защото животът и растенето й зависят от него.
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят.
към текста >>
И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с
Духа
и тогава няма да има отделно душа и
дух
.
Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми.
И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с
Духа
и тогава няма да има отделно душа и
дух
.
Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух.
към текста >>
Духът
може да живее само с душата.
И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви.
Духът
може да живее само с душата.
С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа.
към текста >>
Едно помнете: същественото в човека - това е неговият
дух
.
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят.
Едно помнете: същественото в човека - това е неговият
дух
.
Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза.
към текста >>
Първото проявление на човека е проявлението му като
дух
.
И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух.
Първото проявление на човека е проявлението му като
дух
.
Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
към текста >>
Духът
е онази абсолютна точка, в която човек се явява.
Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух.
Духът
е онази абсолютна точка, в която човек се явява.
Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява.
към текста >>
Душата - това са възможностите на
Духа
.
Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява.
Душата - това са възможностите на
Духа
.
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога.
към текста >>
Духът
на човека е вечен.
С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа.
Духът
на човека е вечен.
Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота.
към текста >>
Когато Божественият
Дух
слезе в
духа
на човека, той се пробужда и се проявява.
Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
Когато Божественият
Дух
слезе в
духа
на човека, той се пробужда и се проявява.
Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко.
към текста >>
В това слизане и възлизане човешкият
дух
върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на
духа
е стремеж към живота.
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога.
В това слизане и възлизане човешкият
дух
върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на
духа
е стремеж към живота.
Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух.
към текста >>
Вторият стремеж на
духа
е стремеж към знание.
Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота.
Вторият стремеж на
духа
е стремеж към знание.
Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес.
към текста >>
Човешкият
дух
учи човека на всичко.
Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третият му стремеж е стремеж към свобода.
Човешкият
дух
учи човека на всичко.
Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил.
към текста >>
Душата е съкровищница на човешкия
дух
.
В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода.
Душата е съкровищница на човешкия
дух
.
Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото.
към текста >>
Човешкият
дух
е автор на всички неща на земята.
Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес.
Човешкият
дух
е автор на всички неща на земята.
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира.
към текста >>
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия
дух
, който още не се е напълно проявил.
Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята.
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия
дух
, който още не се е напълно проявил.
Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си.
към текста >>
Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия
дух
.
Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил.
Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия
дух
.
И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани.
към текста >>
И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка,
духът
на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с
духа
на майката при изграждане на тялото.
Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух.
И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка,
духът
на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с
духа
на майката при изграждане на тялото.
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа.
към текста >>
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия
дух
.
Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото.
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия
дух
.
Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.
към текста >>
Така напр., когато
духът
иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си.
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира.
Така напр., когато
духът
иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си.
Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа.
към текста >>
Материята постоянно заставя
духа
да създава нови форми, все по-усъвършенствувани.
Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си.
Материята постоянно заставя
духа
да създава нови форми, все по-усъвършенствувани.
Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага.
към текста >>
Духът
създава формите, а материята индивидуализира
духа
.
И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани.
Духът
създава формите, а материята индивидуализира
духа
.
И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.
към текста >>
И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и
Духът
, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа.
И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и
Духът
, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.
Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.
към текста >>
Ала тези неща могат да се добият само от
Духа
.
Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство.
Ала тези неща могат да се добият само от
Духа
.
Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва.
към текста >>
Само
Духът
е носител на всичките тия блага.
Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа.
Само
Духът
е носител на всичките тия блага.
Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
към текста >>
Когато
Духът
дойде, тогава се ражда всичко велико.
И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.
Когато
Духът
дойде, тогава се ражда всичко велико.
Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество.
към текста >>
Когато
Духът
дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека.
Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.
Когато
Духът
дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека.
То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя.
към текста >>
Дойде ли
духът
, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва.
Дойде ли
духът
, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно.
към текста >>
Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов,
Духът
трябва непременно да бъде у него.
Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов,
Духът
трябва непременно да бъде у него.
Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
към текста >>
Но
Духът
е много деликатно същество.
Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него.
Но
Духът
е много деликатно същество.
Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто.
към текста >>
Божественият
Дух
слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно.
Божественият
Дух
слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си.
към текста >>
И когато
Духът
проникне в човека, той непременно ще се прояви.
Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.
И когато
Духът
проникне в човека, той непременно ще се прояви.
няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята.
към текста >>
няма сила в света, която може да попречи на
Духа
.
Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви.
няма сила в света, която може да попречи на
Духа
.
Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух.
към текста >>
Но без чистота човешкият
дух
не може да се прояви в силата си.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа.
Но без чистота човешкият
дух
не може да се прояви в силата си.
Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки.
към текста >>
Слушай
духа
си!
Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини.
Слушай
духа
си!
И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля.
към текста >>
Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия
дух
.
няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята.
Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия
дух
.
Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога.
към текста >>
Ала човешкият
дух
седи над всички науки.
Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух.
Ала човешкият
дух
седи над всички науки.
Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва.
към текста >>
Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият
дух
е създал, което ти си създал!
Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки.
Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият
дух
е създал, което ти си създал!
Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите.
към текста >>
Почитай
духа
си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на
Божията
воля.
Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал!
Почитай
духа
си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на
Божията
воля.
Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите. И сега, Духът води човечеството по нови пътища.
към текста >>
Защото човешкият
дух
винаги върши
Божията
воля.
И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля.
Защото човешкият
дух
винаги върши
Божията
воля.
Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите. И сега, Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа.
към текста >>
Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на
Божия
Дух
у вас, той да ви ръководи и упътва.
Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога.
Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на
Божия
Дух
у вас, той да ви ръководи и упътва.
Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите. И сега, Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат.
към текста >>
Вън или вътре,
духът
следи и наблюдава всичко, което вие вършите.
Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва.
Вън или вътре,
духът
следи и наблюдава всичко, което вие вършите.
И сега, Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна.
към текста >>
И сега,
Духът
води човечеството по нови пътища.
Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите.
И сега,
Духът
води човечеството по нови пътища.
Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа!
към текста >>
Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на
Духа
.
Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите. И сега, Духът води човечеството по нови пътища.
Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на
Духа
.
След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
към текста >>
Приготви се за идването на
Духа
!
И сега, Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна.
Приготви се за идването на
Духа
!
И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>
И не забравяй, че когато
Духът
идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа!
И не забравяй, че когато
Духът
идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>
Когато
духът
влезе, вратата на твоето сърце се затваря.
След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато
духът
влезе, вратата на твоето сърце се затваря.
Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>
Не отваряй вратата, преди
Духът
да е дошъл.
Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря.
Не отваряй вратата, преди
Духът
да е дошъл.
Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
към текста >>
Не затваряй вратата, преди
Духът
да е влязъл.
Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Не затваряй вратата, преди
Духът
да е влязъл.
Работи там, дето Духът работи.
към текста >>
Работи там, дето
Духът
работи.
Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
Работи там, дето
Духът
работи.
към текста >>
52.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници
Божията
Воля така, както Той е казал.
"Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците.
Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници
Божията
Воля така, както Той е казал.
Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници.
към текста >>
Народ лишен от тоя
духовен
потенциал е не народ, а маса.
Народът, истински погледнато, е сбор от ония съзнателни души, които мислят, които чувствуват и действуват. Народът е сбор от будни свести, съзнателни воли. Това е народ. А цветът на един народ, неговата жива съвест са неговите добри хора, неговите съзнателни хора. И управниците трябва да съзнават, че тия хора са оня морален потенциал, от който всъщност зависи успеха на всяко народно дело.
Народ лишен от тоя
духовен
потенциал е не народ, а маса.
Нека сега добрите хора в българския народ, честните воли и будни съвести бъдат оня морален тил, на който могат да разчитат ратниците на общественото поприще при изпълняване на ония задачи, които им са възложени от една върховна, макар и невидима за обикновените хора, власт.
към текста >>
53.
Към езерото на Чистотата - Боян Боев
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и
духът
ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто.
Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време.
То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и
духът
ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто.
В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение.
към текста >>
То не засяга
духа
на човека.
Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта.
То не засяга
духа
на човека.
Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората.
към текста >>
В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет
дух
, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така.
В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет
дух
, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание.
към текста >>
Доброто е път за намиране на
Божията
Любов.
Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него.
Доброто е път за намиране на
Божията
Любов.
към текста >>
54.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на
духа
, който работи в този народ.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на
духа
, който работи в този народ.
Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея.
към текста >>
И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на
духовните
движения в нея.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия.
И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на
духовните
движения в нея.
Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим.
към текста >>
Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи
духовни
търсения.
Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн.
Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи
духовни
търсения.
Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто.
към текста >>
Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за
Духа
, който иде.
Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим.
Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за
Духа
, който иде.
От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка?
към текста >>
Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но
духовна
страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български.
В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо".
Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но
духовна
страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български.
Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка? " В списание „La Estrella de Occidente", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), е печатана в испански превод книгата „Светът на Великите Души" от Беинса Дуно. В същото списание по-рано беше печатана в превод и „Новата Ева" от Учителя. Нова статия за богомилите Мощното движение в България — „богомилството", все повече почва да се схваща в правилно осветление.
към текста >>
Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на
духа
, богатство с добродетели и способност за добротворство".
Напоследък са излезли доста нови книги и статии, които дават заслуженото место на богомилското движение както в българската история, така и в общочовешката. Такава е и статията, печатана в списание „Философски преглед", год. VI., книга 1.: „Нравствените норми на богомилите", от Д-р Михаил Геновски. Авторът разглежда личния морал, семейния и обществения у богомилите. Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство.
Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на
духа
, богатство с добродетели и способност за добротворство".
По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни. Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис.
към текста >>
Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко
одухотворено
същество".
VI., книга 1.: „Нравствените норми на богомилите", от Д-р Михаил Геновски. Авторът разглежда личния морал, семейния и обществения у богомилите. Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт.
Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко
одухотворено
същество".
На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни. Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки
дух
км борба за освобождение?
Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни.
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки
дух
км борба за освобождение?
" На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г. в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята.
към текста >>
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и
духовно
повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и
духовно
повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
У него има много спящи заложби, способности, които чакат своето развитие. В това отношение човек е една семка, заровена в земята и трябват само благоприятни вътрешни и външни условия, за да развие скритите си сили. Днес е епохата, когато се развиват по-дълбоките способности, чрез които човек става по-възприемчив към вибрации, сили, влияния, към които досега е бил нечувствителен. Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр.
към текста >>
Паралелно с развитието на центровете в
духовното
тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр. Днес такива явления са много повече, отколкото преди няколко десетки години напр. И в бъдеще тая тенденция ще продължава и ще бъде още по-изразителна, понеже всичко това не иде случайно, а по законите на развитието. Това можем да наречем начало на събуждане на шестото чувство у човека.
Паралелно с развитието на центровете в
духовното
тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление. Бертоле е изучил картините му, също и духовните му опитности и е държал сказки върху него.
към текста >>
Бертоле е изучил картините му, също и
духовните
му опитности и е държал сказки върху него.
Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание. Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление.
Бертоле е изучил картините му, също и
духовните
му опитности и е държал сказки върху него.
От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд.
към текста >>
В светлината на това, което е дадено в тая книжка, читателят ще се ориентира върху сложните проблеми, които вълнуват човешкия
дух
.
Даде плод, Лазаре, излез вън! Днес, когато човечеството минава един от най-важните завои в своята история, необходими са дълбоки познания за силите, които работят в живота и за законите, на които те са подчинени. Само по-голяма светлина върху живота, само едно ново разбиране на живота може да изведе човечеството към нови по-светли хоризонти. В това отношение е важна гореспоменатата книга. В нея читателят ще намери ключ за разбиране на разните страни на днешния живот.
В светлината на това, което е дадено в тая книжка, читателят ще се ориентира върху сложните проблеми, които вълнуват човешкия
дух
.
Препоръчваме я на нашите читатели. Ще дадем само една извадка, за да си състави читателят понятие за характера на книгата: „Не желайте вечния живот, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вечния живот, като резултат на любовта ви към Бога, към вашите ближни, към вашата душа и към всички разумни същества. Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: Всички да дадете своя данък, за да направите връзка с Божията любов. Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее Божията любов като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние".
към текста >>
Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: Всички да дадете своя данък, за да направите връзка с
Божията
любов.
В това отношение е важна гореспоменатата книга. В нея читателят ще намери ключ за разбиране на разните страни на днешния живот. В светлината на това, което е дадено в тая книжка, читателят ще се ориентира върху сложните проблеми, които вълнуват човешкия дух. Препоръчваме я на нашите читатели. Ще дадем само една извадка, за да си състави читателят понятие за характера на книгата: „Не желайте вечния живот, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вечния живот, като резултат на любовта ви към Бога, към вашите ближни, към вашата душа и към всички разумни същества.
Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: Всички да дадете своя данък, за да направите връзка с
Божията
любов.
Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее Божията любов като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние". Тайните на науката за дишането, ключ на живота, практическо ръководство за всички, от Аледон. Чрез дълбоко дишане, ръководено разумно по специални методи, човек може да развие много спящи в него сили, да стане проводник на космичните сили. Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот.
към текста >>
Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее
Божията
любов като вълна.
В нея читателят ще намери ключ за разбиране на разните страни на днешния живот. В светлината на това, което е дадено в тая книжка, читателят ще се ориентира върху сложните проблеми, които вълнуват човешкия дух. Препоръчваме я на нашите читатели. Ще дадем само една извадка, за да си състави читателят понятие за характера на книгата: „Не желайте вечния живот, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вечния живот, като резултат на любовта ви към Бога, към вашите ближни, към вашата душа и към всички разумни същества. Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: Всички да дадете своя данък, за да направите връзка с Божията любов.
Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее
Божията
любов като вълна.
По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние". Тайните на науката за дишането, ключ на живота, практическо ръководство за всички, от Аледон. Чрез дълбоко дишане, ръководено разумно по специални методи, човек може да развие много спящи в него сили, да стане проводник на космичните сили. Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот. Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от въздуха еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот.
към текста >>
Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от
въздуха
еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот.
Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее Божията любов като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние". Тайните на науката за дишането, ключ на живота, практическо ръководство за всички, от Аледон. Чрез дълбоко дишане, ръководено разумно по специални методи, човек може да развие много спящи в него сили, да стане проводник на космичните сили. Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот.
Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от
въздуха
еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот.
Ръководство за това възраждащо и обновяващо дишане, с много упражнения, ще се намери в новоизлязлата книга „Тайните на науката за дишането". Цена 15 лева. Доставя книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев. Издание на Посредник, 1934 г.
към текста >>
55.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Неговият
Дух
носи пълната светлина.
И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа. И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината.
Неговият
Дух
носи пълната светлина.
Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение.
към текста >>
Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в
духовния
свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява.
Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в
духовния
свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
към текста >>
За да може човек да възприеме и разбере
духовната
светлина или виделината, той трябва да има
духовно
зрение.
Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
За да може човек да възприеме и разбере
духовната
светлина или виделината, той трябва да има
духовно
зрение.
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>
Тя е обвивката на човешкия
дух
, на човешкия ум.
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
Тя е обвивката на човешкия
дух
, на човешкия ум.
Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина.
към текста >>
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата
духовна
висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.
Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина.
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата
духовна
висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.
И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки.
към текста >>
И ако този човек е изпълнявал волята
Божия
, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
И ако този човек е изпълнявал волята
Божия
, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината.
към текста >>
56.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Пред
духовния
взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.
Пред
духовния
взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек.
Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса". Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път, или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди.
към текста >>
Природата прощава на човека, само когато се съобрази с нейните закони, с
Божията
воля; и то не по един външен, механически начин, а съзнателно.
Човек не бива да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли, кое е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е тази, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото помнете, Природата така лесно не прощава. Вие може десет пъти да се покаете и пак греховете ви да останат непростени.
Природата прощава на човека, само когато се съобрази с нейните закони, с
Божията
воля; и то не по един външен, механически начин, а съзнателно.
Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато, са „вън" от нея. Говоря алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ? Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници.
към текста >>
57.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на
Божия
Дух
и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.
Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на
Божия
Дух
и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.
И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души.
към текста >>
Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи
Дух
.
Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос.
Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи
Дух
.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи.
към текста >>
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен
дух
и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен
дух
и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на
духовния
мир и спадат към ангелския свят.
Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на
духовния
мир и спадат към ангелския свят.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „
духове
".
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „
духове
".
Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
към текста >>
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства.
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват.
към текста >>
То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за
духовна
работа всред техните братя.
А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство.
То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за
духовна
работа всред техните братя.
И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света.
към текста >>
И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки
духовни
сили, които имат по-фино устройство.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя.
И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки
духовни
сили, които имат по-фино устройство.
те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години.
към текста >>
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат
духовни
помагачи на човечеството.
Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот.
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат
духовни
помагачи на човечеството.
Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
към текста >>
Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито
духове
и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито
духове
и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
към текста >>
Те са ония мощни
духове
, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред.
Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
Те са ония мощни
духове
, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред.
Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос?
към текста >>
Зад всяка
духовна
дейност на земята, зад всека
духовна
проява седят тези братя.
Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред.
Зад всяка
духовна
дейност на земята, зад всека
духовна
проява седят тези братя.
Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух.
към текста >>
- Христос е колективен
дух
.
Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос?
- Христос е колективен
дух
.
Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа.
към текста >>
Христос съществува като единица, но същевременно е колективен
дух
.
Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух.
Христос съществува като единица, но същевременно е колективен
дух
.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство).
към текста >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия
дух
, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия
дух
, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят.
към текста >>
И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според
Божия
Закон и вършат Неговата Воля.
И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи.
И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според
Божия
Закон и вършат Неговата Воля.
Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота.
към текста >>
Под ръководството на техния мощен
Дух
са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени
духове
, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата.
И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има трета една школа - школата на Великите Братя, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Под ръководството на техния мощен
Дух
са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени
духове
, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата.
Те са създали и устроили първичната „космична" земя, някогашния „рай". На тази „космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай.
към текста >>
Те ще впрегнат със своя мощен
дух
всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света.
Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека.
Те ще впрегнат със своя мощен
дух
всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света.
След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>
58.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Бог създаде
въздуха
, за да мислят хората право.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Четири неща има, които човек трябва да държи постоянно в ума си: Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти.
Бог създаде
въздуха
, за да мислят хората право.
Бог създаде светлината, за да ходят хората по правия път. По четири пътя идва човек до истинския живот: по пътя на земята, по пътя на водата, по пътя на въздуха и по пътя на светлината. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е добър. Ще кажете: „Как да бъде добър? Като прави добро?
към текста >>
По четири пътя идва човек до истинския живот: по пътя на земята, по пътя на водата, по пътя на
въздуха
и по пътя на светлината.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Четири неща има, които човек трябва да държи постоянно в ума си: Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти. Бог създаде въздуха, за да мислят хората право. Бог създаде светлината, за да ходят хората по правия път.
По четири пътя идва човек до истинския живот: по пътя на земята, по пътя на водата, по пътя на
въздуха
и по пътя на светлината.
Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е добър. Ще кажете: „Как да бъде добър? Като прави добро? " – Доброто не се прави. Човек трябва да ходи в пътя на доброто.
към текста >>
А като диша
въздуха
, ще се научи да мисли право.
Човек трябва да ходи в пътя на доброто. Всякога да ходи. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е чист. Водата ще го направи чист. Водата, която е добър проводник на живота.
А като диша
въздуха
, ще се научи да мисли право.
Като ходи в пътя на светлината, ще се научи да чете великата книга на Бога. Затова, не е достатъчно човек само да ходи. Той трябва да се научи и да чете. Да знае, какво му носи светлината. Светлината – това е писмо, изпратено от Бога.
към текста >>
Тя знае защо е създаден
въздуха
.
Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае, защо е създадена водата. Напреднала душа е душата, която мисли право.
Тя знае защо е създаден
въздуха
.
Напреднала душа е душата, която ходи в правия път. Тя знае, защо е създадена светлината. А ако хората са лоши, то е задето не знаят, защо земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят, защо водата е създадена. Лоши са, понеже не знаят, защо въздухът е създаден.
към текста >>
Лоши са, понеже не знаят, защо
въздухът
е създаден.
Тя знае защо е създаден въздуха. Напреднала душа е душата, която ходи в правия път. Тя знае, защо е създадена светлината. А ако хората са лоши, то е задето не знаят, защо земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят, защо водата е създадена.
Лоши са, понеже не знаят, защо
въздухът
е създаден.
Лоши са понеже не знаят, защо светлината е създадена. На земята живеят, а добри не са! Вода пият, а чисти не са! Въздух дишат, а не мислят право! Светлина имат, а не ходят в правия път!
към текста >>
Въздух
дишат, а не мислят право!
Те са лоши, понеже не знаят, защо водата е създадена. Лоши са, понеже не знаят, защо въздухът е създаден. Лоши са понеже не знаят, защо светлината е създадена. На земята живеят, а добри не са! Вода пият, а чисти не са!
Въздух
дишат, а не мислят право!
Светлина имат, а не ходят в правия път! И тогава хората питат: „Защо Бог създаде света? " или „Какво да правим? " Попита ли те някой така, кажи му: „Бъди добър” - А после? - „Бъди чист!
към текста >>
Ако мислиш право,
въздухът
е твой.
" - А след това ? - „Мисли право! " Най-после: „Ходи в правия път и се научи да четеш! " Ако си добър, земята е твоя. Ако си чист, водата е твоя.
Ако мислиш право,
въздухът
е твой.
Ако ходиш в правия път, светлината е твоя. Питам тогава, човек който има всичките тия неща, може ли да бъде сиромах? Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще от паднат и ще се изтощят. Те не ще могат да използуват ни земята, ни водата, ни въздуха, ни светлината.
към текста >>
Те не ще могат да използуват ни земята, ни водата, ни
въздуха
, ни светлината.
Ако мислиш право, въздухът е твой. Ако ходиш в правия път, светлината е твоя. Питам тогава, човек който има всичките тия неща, може ли да бъде сиромах? Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще от паднат и ще се изтощят.
Те не ще могат да използуват ни земята, ни водата, ни
въздуха
, ни светлината.
И наистина, може ли един болен, немощен човек да работи? Може да работи само добрият човек, чистият човек, човекът, който мисли право, който ходи в правия път. Засега още лошите хора управляват земята. Но и това е довреме. Било е време, когато животните са я владели и управлявали.
към текста >>
Щом дишаш
въздух
, има Бог: Бог е вътре във
въздуха
.
Само така можеш да станеш истински силен човек в света! Питат хората: „Има ли Бог или не? " Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог: Бог е вътре във водата.
Щом дишаш
въздух
, има Бог: Бог е вътре във
въздуха
.
Щом възприемаш светлината, има Бог. Бог е вътре в светлината. Ако не вярваш в божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде ? Помни: Търсиш ли Бога отвън, ще намериш земята. Търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата, въздуха, светлината.
към текста >>
Търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата,
въздуха
, светлината.
Щом дишаш въздух, има Бог: Бог е вътре във въздуха. Щом възприемаш светлината, има Бог. Бог е вътре в светлината. Ако не вярваш в божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде ? Помни: Търсиш ли Бога отвън, ще намериш земята.
Търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата,
въздуха
, светлината.
И ако не ядеш хляб, който земята ти дава - смърт те чака! Ако не пиеш водата - от жажда ще умреш. Ако не дишаш въздуха, ще се задушиш. Ако не възприемаш светлината, ще станеш сляп и ще се спъваш в живота. Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя.
към текста >>
Ако не дишаш
въздуха
, ще се задушиш.
Ако не вярваш в божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде ? Помни: Търсиш ли Бога отвън, ще намериш земята. Търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата, въздуха, светлината. И ако не ядеш хляб, който земята ти дава - смърт те чака! Ако не пиеш водата - от жажда ще умреш.
Ако не дишаш
въздуха
, ще се задушиш.
Ако не възприемаш светлината, ще станеш сляп и ще се спъваш в живота. Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя. Знайте, обаче, че има братя в света, които представят доброто. Ако не си добър, те няма да те приемат. Има братя, които представят чистотата.
към текста >>
Важно е, дали
въздухът
, който дишаш, може да прояви
Божията
мисъл.
Не питай, дали хората са чисти. Важно е ти да си чист. Важно е онова, което Бог е създал - водата, да е чиста! Говоря за живата земя, за живата вода - не за обикновената земя и вода! Не питай, дали хората мислят право.
Важно е, дали
въздухът
, който дишаш, може да прояви
Божията
мисъл.
Не важи, дали хората ходят по правия път. Важно е, ти да ходиш в светлината по правия път. Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно ни наблюдава. Тайно ни наблюдава, доколко сме добри, доколко сме чисти, доколко мислим право и доколко ходим право. Няма нищо скрито от Неговото око, но Той всякога мълчи.
към текста >>
Само онзи, който мисли, има право да диша
въздух
.
Щом страдаш, Бог мълчи: Щом се радваш, Бог говори. Който иска да служи на Бога, който иска да Го види на земята, трябва като вземе хляба, да знае, че се намира пред Него. Да го обхване един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата му. Само добрият човек има право да яде. Само чистият човек има право да пие вода.
Само онзи, който мисли, има право да диша
въздух
.
И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприема тези неща, ще види, че всичко което Бог е направил, е добро и душата му ще се изпълни с радост. А щом душата на човека се изпълни с радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него. Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на земята, на която те живеят. Нека пият вода, и да знаят, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода.
към текста >>
59.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата.
Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в
духовния
свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в
духовния
свят.
Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в
духовния
свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в
духовния
свят.
Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
към текста >>
Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух
.
Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух
.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
към текста >>
Който не е осенен от
Божия
Дух
, няма право да учителствува.
Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от
Божия
Дух
, няма право да учителствува.
Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце.
към текста >>
Те са минали школите на физическия,
духовен
и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили.
Те са минали школите на физическия,
духовен
и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
към текста >>
Те познават ония строго определени отношения между неговия
дух
и душа, между неговия ум и сърце.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
Те познават ония строго определени отношения между неговия
дух
и душа, между неговия ум и сърце.
И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота.
към текста >>
" Познаването на Учителя е чисто
духовен
процес.
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?
" Познаването на Учителя е чисто
духовен
процес.
Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>
Трябва да се извърши един чисто
духовен
процес между учителя и ученика.
Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание.
Трябва да се извърши един чисто
духовен
процес между учителя и ученика.
Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже.
към текста >>
И както човешкият
дух
работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши
духът
на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения
Дух
, за да изградят
духовното
тяло на ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба.
И както човешкият
дух
работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши
духът
на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения
Дух
, за да изградят
духовното
тяло на ученика - неговото вечно жилище.
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш
духовно
.
Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш
духовно
.
В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
към текста >>
И първото нещо, което трябва да направи
духовният
Учител, то е да разкрие на ученика
духовния
, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител.
И първото нещо, което трябва да направи
духовният
Учител, то е да разкрие на ученика
духовния
, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>
Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш
духовен
Учител.
И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш
духовен
Учител.
Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив!
към текста >>
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати
духовно
някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати
духовно
някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет.
към текста >>
Те носят в себе си условия за осъществяване на
Божията
Любов, Мъдрост и Истина.
" В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата „учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално. „Учителю благи! " Тези думи сдържат в себе си всичките божии блага.
Те носят в себе си условия за осъществяване на
Божията
Любов, Мъдрост и Истина.
Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от вкове насам. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! Преди 2000 години един богат момък зададе на великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
към текста >>
60.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия
дух
!
Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури!
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия
дух
!
В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
към текста >>
Ние не сме само, за да чистим
въздуха
от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице!
Ние не сме само, за да чистим
въздуха
от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш!
към текста >>
За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя
дух
и душа към Безграничния трябва да са правилни.
Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода !
За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя
дух
и душа към Безграничния трябва да са правилни.
Ти не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Аз ви говоря за любовта, понеже тя е във вас, и можете да я разберете. Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш?
към текста >>
Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и
духовния
светове и тогава всичко ще можете да направите.
Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път.
Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и
духовния
светове и тогава всичко ще можете да направите.
Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим.
към текста >>
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика
Божия
любов, която осмисля живота.
Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание.
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика
Божия
любов, която осмисля живота.
Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание. Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас.
към текста >>
61.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
„Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от
божия
гняв?
Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него". Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се храни с акриди и див мед. Гласът му, строг, суров и повелителен, зове: „Оправете пътя Господен, прави правете пътеките му! " Той звучи безпощадно в ушите на ония, които покаяния идват да се кръстят при него в водите на Йордан.
„Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от
божия
гняв?
Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд".
към текста >>
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на
духовно
развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на
духовно
развитие, на която се намира дадения индивид.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
към текста >>
Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия
дух
в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн.
Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия
дух
в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам".
към текста >>
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни
духа
на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни
духа
на древния Предтеча.
И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>
И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „
дух
и огън", за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой. Г.
Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурн. Влезеш ли в сферата на Сатурн, знай, че ти ще останеш само със семената, корави, сухи, безжизнени отвън, но криещи вътре скъпоценната ядка. Не съжалявай за пролетния разцвет, за тихите дъждове, за слънчевите празници. Лишното от тях е окапало - ценното е затворено в семето.
И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „
дух
и огън", за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой. Г.
към текста >>
62.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят
духовната
му страна.
И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа.
Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят
духовната
му страна.
А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.
към текста >>
Той говори за себе си като
Дух
, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Той говори за себе си като
Дух
, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята".
към текста >>
Той е невидимият двигател на целия
духовен
живот и опит на човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена.
Той е невидимият двигател на целия
духовен
живот и опит на човечеството.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
към текста >>
Мойсей, в широк смисъл, представя всички
духовни
водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
Мойсей, в широк смисъл, представя всички
духовни
водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
към текста >>
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на
Духа
, който работи у хората по един специален начин.
Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на
Духа
, който работи у хората по един специален начин.
Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
към текста >>
Защото не е лесно един велик
дух
като Христа да дойде между хората.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
Защото не е лесно един велик
дух
като Христа да дойде между хората.
Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
към текста >>
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на
Духа
в разумното прилагане законите на Природата.
Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на
Духа
в разумното прилагане законите на Природата.
Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
към текста >>
Да познаят Бога - зародишите на
Духа
, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа".
Да познаят Бога - зародишите на
Духа
, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот.
към текста >>
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на
духа
на Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на
духа
на Христовото учение.
Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>
И когато в евангелието се говори за слизането на
Духа
върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния
Дух
на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
И когато в евангелието се говори за слизането на
Духа
върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния
Дух
на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>
В случая това същество беше колективният Божи
Дух
.
И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
В случая това същество беше колективният Божи
Дух
.
От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
към текста >>
От това гледище Христос е колективен
дух
.
Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.
От това гледище Христос е колективен
дух
.
Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>
Той съществува като единица, но същевременно е колективен
дух
.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух.
Той съществува като единица, но същевременно е колективен
дух
.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот.
към текста >>
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен
дух
, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен
дух
, един герой.
Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>
Помнете, Христос е проява на
Божията
Любов.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
Помнете, Христос е проява на
Божията
Любов.
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
към текста >>
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а
духът
на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ?
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а
духът
на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>
Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и
дух
като неговите.
Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и
дух
като неговите.
Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава.
към текста >>
63.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише
Божията
любов.
Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише
Божията
любов.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма.
към текста >>
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме
Божията
любов.
За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме
Божията
любов.
Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма.
към текста >>
Колко е проявен
духът
на служенето!
Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
Колко е проявен
духът
на служенето!
Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек.
към текста >>
Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е
духът
на служенето.
А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите.
Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е
духът
на служенето.
И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно.
към текста >>
И този
дух
ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето.
И този
дух
ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>
64.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на
духа
ти.
Кой не обича светлината? - Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл. Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина.
Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на
духа
ти.
Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч.
към текста >>
Има вътрешна светлина, има светлина на
духа
.
Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината.
Има вътрешна светлина, има светлина на
духа
.
Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл.
към текста >>
Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя
дух
да си разрешил основните противоречия на живота.
При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание".
Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя
дух
да си разрешил основните противоречия на живота.
А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка. Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината. Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта.
към текста >>
Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта
божия
.
Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота.
Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта
божия
.
Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите.
към текста >>
То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на
духа
.
Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик.
То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на
духа
.
В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените.
към текста >>
И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на
божията
щедрост, стават светилници в пътя на човека.
Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя.
И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на
божията
щедрост, стават светилници в пътя на човека.
И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже.
към текста >>
Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на
духа
, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай!
Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото.
Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на
духа
, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай!
В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота. Колко много може да се каже за щедростта.
към текста >>
65.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След като са я уредили, те отново са се оттеглили в
духовния
свят.
Когато - в пътя на своята инволюция – великите човеци са слезли на земята, за да я устроят, те са създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света. Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени. И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят.
След като са я уредили, те отново са се оттеглили в
духовния
свят.
Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката.
към текста >>
Така е и в всички други области от
духовния
живот на земното човечество.
Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката.
Така е и в всички други области от
духовния
живот на земното човечество.
Защото днес на земята няма условия за една цялостна проява на истински великия човек. И да слезе, той не може напълно да се прояви. Нима Христос, който беше истински велик човек, можа да се прояви между хората на земята? Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от любовта и мъдростта, които той носеше в душата си. Па и никой велик човек, никой от представителите на великите човеци, които ние наричаме гениални хора, не е смогнал да прояви напълно себе си на земята.
към текста >>
Носител на великата
Божия
мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят.
Те тепърва ще дойдат всред човечеството. И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае. Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък. Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта.
Носител на великата
Божия
мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят.
Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики.
към текста >>
Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния
дух
, в тяхната душа.
Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта. Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така.
Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния
дух
, в тяхната душа.
Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики. И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие. Останалото е въпрос на време. За да затвърди човек в себе си тази основа, той трябва да има преди всичко права мисъл... Мислите трябва да бъдат строго определени, а не блуждаещи фантазии. Те трябва да бъдат израз на една реалност, а не отражение на фиктивни идеи.
към текста >>
Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в
духа
на любовта и той го упражнява.
И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци. Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство.
Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в
духа
на любовта и той го упражнява.
Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота.
към текста >>
66.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно,
духовно
съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата
духовна
опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път.
В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно,
духовно
съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата
духовна
опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко.
към текста >>
Труден е пътят до тази
духовна
опитност, до това душевно съвършенство.
Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Труден е пътят до тази
духовна
опитност, до това душевно съвършенство.
В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината.
към текста >>
Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на
духа
" и „търпението".
Учителят употребява израза: „правото предаване на нещата" и подразбира правото, неизопачено предаване на вътрешния живот. Вътрешният живот е пряката връзка между нас и Първопричината, чрез него ние се добираме до разбирането на Истината. Да бъде проявата на човека пряк израз на изживяваната Истина, ето смисъла на тези думи - смисъл, който може да стане понятен само когато човек живее не както в своето вечно всекидневие. В нашия стремеж да очистим всекидневник си живот от наслоенията на вековете и традицията, ние ще минем по пътя на страданията. Страданията са един неизбежен път за вътрешното освобождение от всичко, което ни свързва с миналото и традицията, които спъват човека да изяви своя вътрешен живот - живота на Истината, да върви в пътя на Великото.
Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на
духа
" и „търпението".
Спокойствието на духа определя пътя на човека. Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя.
към текста >>
Спокойствието на
духа
определя пътя на човека.
Вътрешният живот е пряката връзка между нас и Първопричината, чрез него ние се добираме до разбирането на Истината. Да бъде проявата на човека пряк израз на изживяваната Истина, ето смисъла на тези думи - смисъл, който може да стане понятен само когато човек живее не както в своето вечно всекидневие. В нашия стремеж да очистим всекидневник си живот от наслоенията на вековете и традицията, ние ще минем по пътя на страданията. Страданията са един неизбежен път за вътрешното освобождение от всичко, което ни свързва с миналото и традицията, които спъват човека да изяви своя вътрешен живот - живота на Истината, да върви в пътя на Великото. Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението".
Спокойствието на
духа
определя пътя на човека.
Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя. Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя.
към текста >>
За нас ,,спокойствието на
духа
" е една жива мярка на пътя.
Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението". Спокойствието на духа определя пътя на човека. Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят.
За нас ,,спокойствието на
духа
" е една жива мярка на пътя.
Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение.
към текста >>
Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на
духа
", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот.
Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение.
Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на
духа
", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот.
„Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан. В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на духа" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото. „Търпението", така както Учителят го разбира се явява в една друга светлина - светлина, която съдействува за изграждане на нашия вътрешен живот - връзката с Великото. Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш.
към текста >>
„Спокойствието на
духа
" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот.
„Спокойствието на
духа
" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на духа" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото. „Търпението", така както Учителят го разбира се явява в една друга светлина - светлина, която съдействува за изграждане на нашия вътрешен живот - връзката с Великото. Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш. Целият живот седи в онази божественна придобивка, която може да имаме.
към текста >>
В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на
духа
" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото.
Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот. „Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на
духа
" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото.
„Търпението", така както Учителят го разбира се явява в една друга светлина - светлина, която съдействува за изграждане на нашия вътрешен живот - връзката с Великото. Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш. Целият живот седи в онази божественна придобивка, която може да имаме. Тя е придобивка на съзнанието".
към текста >>
Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно освобождение и спокойствие на
духа
.
Тя е придобивка на съзнанието". В този смисъл търпението е един процес на разширение на съзнанието за възприемане на Истината, на Великото в живота. Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова определение, което Учителят дава, не се среща никъде. В това определение ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието. Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога".
Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно освобождение и спокойствие на
духа
.
Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене. Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята Божия." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя. Тука няма черковни догми, няма една норма за външно служене и изпълнение на воля, която е непозната на човека.
към текста >>
Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята
Божия
." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя.
Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога". Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно освобождение и спокойствие на духа. Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене.
Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята
Божия
." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя.
Тука няма черковни догми, няма една норма за външно служене и изпълнение на воля, която е непозната на човека. Това „служене" е тясно свързано с разширението на съзнанието, в онова разбиране, че „Истинския живот е Божественият живот" - този живот, който произтича от Върховния Разум в природата. Да живее човек в пълна хармония с него, ето в какво седи изпълнението волята на Бога. Затова пък се иска едно истинско разбиране за важността и същността на нещата. Днес хората гледат все да подобрят условията на живота.
към текста >>
67.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В
духовния
свят Кого кани нашата душа?
Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност. Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати.
В
духовния
свят Кого кани нашата душа?
- Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>
Този, който не е никога канен от нашата душа, е
духът
, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда.
Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност. Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост.
Този, който не е никога канен от нашата душа, е
духът
, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда.
Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>
Само когато душата приеме този
дух
- никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда.
Само когато душата приеме този
дух
- никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>
В божествения свят Когато душата приеме
духа
- никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
В божествения свят Когато душата приеме
духа
- никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>
Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с
Божията
Любов. Г.
В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с
Божията
Любов. Г.
към текста >>
68.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият
Дух
ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи.
И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият
Дух
ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво.
към текста >>
То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия
дух
, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера.
Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия
дух
, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера.
С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан.
към текста >>
Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения
въздух
.
Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен.
Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения
въздух
.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми.
към текста >>
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „
Духа
Свети".
Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева.
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „
Духа
Свети".
Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
към текста >>
Изпълнена със светия
Дух
, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù.
Изпълнена със светия
Дух
, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
към текста >>
Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети
Дух
, която ражда „
Божия
Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека.
Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети
Дух
, която ражда „
Божия
Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат. Двете естества - на девата и жената-майка - все още са свързани. Те не са още напълно диференцирани.
към текста >>
Не беше ли изпит за девицата зачеването от „
Дух
Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова.
Не беше ли изпит за девицата зачеването от „
Дух
Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи.
към текста >>
69.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно
духовно
пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно
духовно
пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>
След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята
Божия
на своите сънародници и да започне делото Божие.
в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората.
След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята
Божия
на своите сънародници и да започне делото Божие.
Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки.
към текста >>
И той е имал такава
духовна
сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца".
живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще.
И той е имал такава
духовна
сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца".
- Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение.
към текста >>
Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и
Божия
служба в свобода.
Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и
Божия
служба в свобода.
- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
към текста >>
То е вътрешен труд и работа непрестанна на
духа
.
Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
То е вътрешен труд и работа непрестанна на
духа
.
Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
към текста >>
Трояката жертва се извършва в
дух
, в тяло и в дело.
- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
Трояката жертва се извършва в
дух
, в тяло и в дело.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
към текста >>
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на
духа
, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на
духа
, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
към текста >>
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в
духа
- премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя
дух
, а после - така проникнат от
духа
, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на
духа
, така и от жертвата на тялото".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в
духа
- премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя
дух
, а после - така проникнат от
духа
, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на
духа
, така и от жертвата на тялото".
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в
Дух
и Истина, горение на
Духа
, дейност чиста и безкористна, живот свят и
одухотворен
.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в
Дух
и Истина, горение на
Духа
, дейност чиста и безкористна, живот свят и
одухотворен
.
За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>
Светостта почива на изпълнение
Божията
мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Светостта почива на изпълнение
Божията
мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
към текста >>
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на
духа
, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на
духа
, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори.
към текста >>
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната
Божия
Любов. Св.
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната
Божия
Любов. Св.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
към текста >>
То трябва да се
одухотвори
.
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
То трябва да се
одухотвори
.
Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението.
към текста >>
Пълното единство между
духа
и тялото, което е храм на
духа
и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни
духове
- това е пътят на Христа.
Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
Пълното единство между
духа
и тялото, което е храм на
духа
и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни
духове
- това е пътят на Христа.
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
към текста >>
- „Най-съвършеният
дух
, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
- „Най-съвършеният
дух
, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
към текста >>
Пълната победа, когато огънят на
Божията
Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Пълната победа, когато огънят на
Божията
Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
към текста >>
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите
духове
, във вдъхновението, откровението.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите
духове
, във вдъхновението, откровението.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки.
към текста >>
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на
духа
" е изтъкнал, че божественият
дух
е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма.
Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на
духа
" е изтъкнал, че божественият
дух
е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма.
Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
към текста >>
Духът
е, който твори всички форми.
Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма.
Духът
е, който твори всички форми.
Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век".
към текста >>
Духовно
единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
Духовно
единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
към текста >>
Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и
одухотворяване
на материята - и съединение с Бога на веки.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и
одухотворяване
на материята - и съединение с Бога на веки.
Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството.
към текста >>
В новата епоха на
духа
и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата,
духът
на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
В новата епоха на
духа
и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата,
духът
на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
към текста >>
духовно
възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
духовно
възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
към текста >>
Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на
Духа
, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик".
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на
Духа
, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик".
Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
към текста >>
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото
духовенство
прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези
духовни
съкровища.
Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото
духовенство
прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези
духовни
съкровища.
Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
към текста >>
Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на
духа
, братство на народите, правда, мир и хармония.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот.
Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на
духа
, братство на народите, правда, мир и хармония.
Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
към текста >>
Именно днес то е актуално, живо, защото
духовното
възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Именно днес то е актуално, живо, защото
духовното
възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>
70.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от
духа
на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен.
Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме.
И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от
духа
на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен.
„Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина.
към текста >>
Дойде ли това съзнание, оживее ли
духът
на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Дойде ли това съзнание, оживее ли
духът
на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
към текста >>
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна
духом
, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна
духом
, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
към текста >>
след смъртта на майката
Божия
, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея.
след смъртта на майката
Божия
, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък.
към текста >>
71.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на
духа
, се крие в Любовта.
Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на
духа
, се крие в Любовта.
Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
към текста >>
Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от
Духа
.
За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата.
Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от
Духа
.
Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот.
към текста >>
Духът
е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа.
Духът
е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата".
към текста >>
И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на
Духа
, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта.
И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на
Духа
, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
към текста >>
Последните, в своите наивни разби¬рания за
духовния
живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят.
Последните, в своите наивни разби¬рания за
духовния
живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето".
към текста >>
С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия
дух
.
Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия
дух
.
Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора.
към текста >>
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на
Духа
.
Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на
Духа
.
Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието. Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа.
към текста >>
Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на
Духа
.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието.
Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на
Духа
.
Този път трябва всеки човек сам да извърви. Ето защо, никой не трябва да очаква други да „оправят света, други да работят за неговото и общо повдигане. Всеки трябва да работи сам за своето повдигане. И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството. И наи¬стина, опитът показва, че въпреки всичкия натиск, който обикновено се упражнява върху човека при неговото възпитание, в края на краищата неговото повдигане зависи от него самия.
към текста >>
Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на
Божията
воля - единната мирова воля на Цялото.
Никой не може да издигне една жена или един мъж, ако те сами не искат да се повдигнат, ако т сами не работят за своето повдигане. Никой не може да упражнява контрол върху човека, дори и с най-изтънчени средства, ако човек сам не иска да се контролира и самообладава. Това са основни истини при възпи¬танието, които трябва да се усвоят и в семейния живот, и в училището, и в обществото. И до днес, обаче, въпреки опита, събран от хилядолетия, методите за възпитаване на човека - и се¬мейно, и училищно, и социално - си остават все под знака на присаждането. Хората трябва да се убедят, че волята на човека, оставена свободна от Бога, не може да се превие и огъне.
Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на
Божията
воля - единната мирова воля на Цялото.
И когато се говори да станат човеците едно с Христа, това подразбира един акт на свободна воля, която е станала добър проводник на Любовта. Това подразбира единство на разумни човешки воли, които съзнателно и свободно вършат волята на Бога - Единият, от който всичко е произлязло.
към текста >>
72.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на
Божия
закон.
Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси.
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на
Божия
закон.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
към текста >>
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате
Божия
закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате
Божия
закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни.
към текста >>
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на
Духа
, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика.
Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага.
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на
Духа
, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика.
Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат.
към текста >>
Макар разумът и математичната интуиция на човешкия
дух
да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика.
Макар разумът и математичната интуиция на човешкия
дух
да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто.
към текста >>
По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият
дух
, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто.
По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият
дух
, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>
73.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това е Славата
Божия
, Царството Божие и изпълнение на Волята
Божия
.
Личното спасение едни го търсят тук, а други горе, страхувайки се да не отидат в ада. А пък адът може да бъде навсякъде. Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят.
Това е Славата
Божия
, Царството Божие и изпълнение на Волята
Божия
.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
към текста >>
Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава
Божия
!
Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата".
Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава
Божия
!
Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички.
към текста >>
Славата
Божия
значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
Славата
Божия
значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>
А изпълнението Волята
Божия
значи: Земните блага да бъдат за всички.
Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота.
А изпълнението Волята
Божия
значи: Земните блага да бъдат за всички.
На всеки да му се даде това, което му се пада. Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда!
към текста >>
Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи
духом
".
Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света.
Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи
духом
".
Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек.
към текста >>
Какво е "нищи
духом
"?
– Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом".
Какво е "нищи
духом
"?
"Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
към текста >>
"Нищи
духом
" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен.
– Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"?
"Нищи
духом
" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен.
Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора.
към текста >>
Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия
дух
.
Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание.
Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия
дух
.
Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът.
към текста >>
Това, което не може да се изрази, то е
Духът
.
Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази.
Това, което не може да се изрази, то е
Духът
.
Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет.
към текста >>
Духът
е изявление на Незнайното.
Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът.
Духът
е изявление на Незнайното.
То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет. На четвърто място е принципът на поляризирането.
към текста >>
За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и
дух
.
Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален.
За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и
дух
.
Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува.
към текста >>
Душата ще даде израз, съдържание, а
духът
ще даде цена на всичко това.
Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата.
Душата ще даде израз, съдържание, а
духът
ще даде цена на всичко това.
Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката.
към текста >>
74.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият
дух
– дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му.
Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият
дух
– дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално.
И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила.
към текста >>
Свободният живот на сърцето, ума, душата и
духа
– това именно е "загубеният рай".
Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува.
Свободният живот на сърцето, ума, душата и
духа
– това именно е "загубеният рай".
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува.
към текста >>
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и
дух
– свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и
дух
– свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
към текста >>
Носителка на
Божията
Любов.
Тя не може да се опише с думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на Любовта. Сега каквото и да се говори за Бога, за Любовта, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея.
Носителка на
Божията
Любов.
душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството. Тя ще създаде новата култура, която носи девиза: "Всичко в света е за благото на всички”. Това е една малка светлинка от учението за душата, в която Бог живее.
към текста >>
75.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела
Божия
дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода.
В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка. (Защото Юдеите не се сношават със Самаряните).
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела
Божия
дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода.
Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
към текста >>
То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в
Дух
и Истина.
Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус.
То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в
Дух
и Истина.
(Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало".
към текста >>
Те не могат да се издигнат до ония високи полета на
духовна
дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите.
" В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек. Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват.
Те не могат да се издигнат до ония високи полета на
духовна
дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите.
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание. Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на Духа. Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия.
към текста >>
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е
Дух
, в
дух
и истина).
Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек. Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите.
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е
Дух
, в
дух
и истина).
Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание. Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на Духа. Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат.
към текста >>
Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на
Духа
.
Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание.
Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на
Духа
.
Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат. Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката).
към текста >>
76.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ
духом
", а само чрез любовта!
Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни.
Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ
духом
", а само чрез любовта!
Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него.
към текста >>
Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на
Божията
любов!
Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на
Божията
любов!
" Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна.
към текста >>
Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и
духовна
.
Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история.
Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и
духовна
.
– Какво ще бъде бъдещото хранене? – В бъдеще всички хора ще бъдат плодоядци. Това ще бъде в шестата раса. И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между човека и животните. Шестата раса ще сближи народите.
към текста >>
77.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в
духа
на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко.
Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения.
На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в
духа
на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко.
Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
към текста >>
Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на
Духа
, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот.
Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на
Духа
, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
към текста >>
Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви
духове
, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички.
Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви
духове
, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички.
Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние.
към текста >>
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата
духовна
сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата
духовна
сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>
На
духовно
слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на
Божията
Любов.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
На
духовно
слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на
Божията
Любов.
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници.
към текста >>
Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват
духовната
, културната мисия на целокупното Славянство, т.е.
Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост. Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура.
Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват
духовната
, културната мисия на целокупното Славянство, т.е.
ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура.
към текста >>
Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на
Божията
Любов,
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина.
Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния.
Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на
Божията
Любов,
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина.
И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата".
към текста >>
Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето
духовно
минало.
„Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г.
Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето
духовно
минало.
Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
към текста >>
Високо цени ролята на богомилството за
духовното
прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака.
Високо цени ролята на богомилството за
духовното
прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни.
към текста >>
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно
духовно
движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно
духовно
движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени.
към текста >>
78.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е
духовната
връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето, е Божественото, което произтичат Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтичат Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината.
Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е
духовната
връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло.
Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея.
към текста >>
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и
духовно
.
Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си.
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и
духовно
.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите.
към текста >>
По специално, то се разделя на три небеса: божествено,
духовно
и природно.
Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено,
духовно
и природно.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
към текста >>
Първите се наричат божествени ангели, а вторите
духовни
ангели.
В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път.
Първите се наричат божествени ангели, а вторите
духовни
ангели.
Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели.
към текста >>
Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и
духовно
царства.
Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели.
Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и
духовно
царства.
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си.
към текста >>
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват
духовното
царство, и стоят по-низко от първите.
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства.
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват
духовното
царство, и стоят по-низко от първите.
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не.
към текста >>
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в
духовното
царство, живеят в
духовната
любов, или любовта към ближния.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите.
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в
духовното
царство, живеят в
духовната
любов, или любовта към ближния.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не.
към текста >>
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от
духовното
царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от
духовното
царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината.
към текста >>
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у
духовните
ангели.
Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у
духовните
ангели.
Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.
към текста >>
Всички промени на място в
духовния
свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.
Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.
Всички промени на място в
духовния
свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.
Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното.
към текста >>
Така че, който има силно желание в
духовния
свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното.
Така че, който има силно желание в
духовния
свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини.
към текста >>
Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на
духовния
живот.
Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост.
Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на
духовния
живот.
Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта.
към текста >>
Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата
Божия
мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна.
А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù.
Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата
Божия
мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна.
Небесният мир е състояние непознато за човека. За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир.
към текста >>
79.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия
дух
на човека.
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия
дух
на човека.
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите!
към текста >>
И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и
Божия
гроб от ръцете на неверниците.
Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока.
И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и
Божия
гроб от ръцете на неверниците.
Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели.
към текста >>
Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар
духовните
придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много
духовния
му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове.
Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар
духовните
придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много
духовния
му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи.
към текста >>
Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и
духовни
, и физически.
От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан!
Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и
духовни
, и физически.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това.
към текста >>
И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя
дух
и своята кръв.
При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя
дух
и своята кръв.
Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби?
към текста >>
Като че ли неговият подвиг е имал чисто
духовен
смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия
дух
и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера.
Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати?
Като че ли неговият подвиг е имал чисто
духовен
смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия
дух
и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера.
Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си?
към текста >>
И защото неговото дело има преди всичко
духовно
значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло.
Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време.
И защото неговото дело има преди всичко
духовно
значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло.
Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо, и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея.
към текста >>
80.
Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи
Божият
Дух
, зад
Божия
Дух
седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име.
До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи
Божият
Дух
, зад
Божия
Дух
седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име.
Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е! " Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е! " Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"!
към текста >>
"Вървях в
духовния
път, разказва той, но се обезверих.
Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е! " Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е! " Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"! Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ.
"Вървях в
духовния
път, разказва той, но се обезверих.
Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша.
към текста >>
По едно време
духна
вятър.
Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша. Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана. "Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под крушата да си почина.
По едно време
духна
вятър.
Клоните на крушата се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши. Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е! ". Изядох тези круши и, може би, това беше най-сладкият обяд, който съм имал през живота си. Върнах се в къщи възроден, а в душата ми звучеха думите: "Той е! " Той е, който кара слънцето да грее.
към текста >>
81.
Стихове - Д. Антонова и S.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Да предадем на другите така
Божията
любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас.
Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният!
Да предадем на другите така
Божията
любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас.
Това значи да обичаш. – Как може човек да се освободи от антипатията, която има към някои хора? – Правете услуги на този, към когото имате антипатия, и последната ще се превърне в хармонични отношения. – Какво е действието на любовта? – Когато обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина.
към текста >>
Всеки, който може да вдигне във
въздуха
мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея.
Съвършенството е в закона на любовта. Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели.
Всеки, който може да вдигне във
въздуха
мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея.
Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа.
към текста >>
Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във
въздуха
и я обърнете с главата надолу.
Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели. Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея.
Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във
въздуха
и я обърнете с главата надолу.
А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа. Всички работи са.
към текста >>
82.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем
духовна
същност.
А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства.
Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем
духовна
същност.
При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне.
към текста >>
При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на
духа
.
Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност.
При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на
духа
.
във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм.
към текста >>
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в
духовна
пълнота и познание.
Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си.
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в
духовна
пълнота и познание.
Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух.
към текста >>
Слушали сте проповед за сеятеля в горния
дух
.
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление.
Слушали сте проповед за сеятеля в горния
дух
.
Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос.
към текста >>
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на
духовно
и светско, на душа и материя.
Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига. Чрез всеки човек се праща добро на земята.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на
духовно
и светско, на душа и материя.
Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
към текста >>
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е
дух
" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на
духа
.
Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени.
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е
дух
" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на
духа
.
Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
към текста >>
Когато пречупването на тази проява на
духа
, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
Когато пречупването на тази проява на
духа
, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
към текста >>
В светлината на едно истинско
духовно
разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
В светлината на едно истинско
духовно
разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
към текста >>
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на
духовното
, където
духът
се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на
духовното
, където
духът
се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>
Ала във всичко това е Христовият
дух
.
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви.
Ала във всичко това е Христовият
дух
.
Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия.
към текста >>
Защото нашите души са едно с Него -
Духът
на любовта.
Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята.
Защото нашите души са едно с Него -
Духът
на любовта.
Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува.
към текста >>
Тя е мистерията за човешката душа - тази искра
Божия
.
Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък.
Тя е мистерията за човешката душа - тази искра
Божия
.
Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
към текста >>
- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на
духовното
, а още по-малко на християнството.
Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си?
- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на
духовното
, а още по-малко на християнството.
Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства.
към текста >>
Душата, светът на душата, на
духа
е свят на живия Бог.
Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството.
Душата, светът на душата, на
духа
е свят на живия Бог.
В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък.
към текста >>
83.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ръката на Господа е била над земята и Неговият
Дух
се носел над нея, Луцифер също бил поканен.
................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят.
Ръката на Господа е била над земята и Неговият
Дух
се носел над нея, Луцифер също бил поканен.
И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса.
към текста >>
До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина
Божия
: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм".
С кървави слова се пише историята на човека. Тя е тъмна и мрачна. Луцифер управлява земните му помишления, на него от край вековете се плаща скъпа дан. „До кога? " – се пита човекът.
До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина
Божия
: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм".
Когато Той издъхваше, Люцифер добави: — Видя ли, кой съм аз? Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз! — Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу дух. И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там.
към текста >>
— Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу
дух
.
„До кога? " – се пита човекът. До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина Божия: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм". Когато Той издъхваше, Люцифер добави: — Видя ли, кой съм аз? Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз!
— Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу
дух
.
И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът.
към текста >>
84.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
„Зората на свободата вече настава в света на
Духа
, заченат от Любовта" (Мицкевич).
и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
„Зората на свободата вече настава в света на
Духа
, заченат от Любовта" (Мицкевич).
Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил.
към текста >>
Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на
Духа
, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление.
Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на
Духа
, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>
Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския
дух
.
Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил.
Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския
дух
.
„Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид.
към текста >>
„Световната история е абсолютно развитие на човешкия
Дух
".
Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух.
„Световната история е абсолютно развитие на човешкия
Дух
".
Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е.
към текста >>
Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия
дух
– това е най-дълбока основа, последният принцип.
Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух".
Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия
дух
– това е най-дълбока основа, последният принцип.
Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството.
към текста >>
Това е слизането на човешкия
дух
в материята.
Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие.
Това е слизането на човешкия
дух
в материята.
Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция.
към текста >>
Хармонията между материалния и
духовния
свет е единственият път на бъдещето.
Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието.
Хармонията между материалния и
духовния
свет е единственият път на бъдещето.
Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете".
към текста >>
Защото делото е собствено истината, смисълът, назначението на
Духа
.
Зрелостта на съзнанието е необходима предпоставка на делото. Философията на историята ни показва назначението и целта на човечеството. Като знаем предпоставките, трябва да бъдем слепи, за да не извадим заключението, че настъпва третата епоха на синтезата. Човечеството е достигнало до пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се осъществява само чрез делото.
Защото делото е собствено истината, смисълът, назначението на
Духа
.
Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството".
към текста >>
„Бог е
дух
" и иска поклонение в
дух
и истина.
Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност.
„Бог е
дух
" и иска поклонение в
дух
и истина.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа.
към текста >>
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята
Божия
, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята
Божия
, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
към текста >>
Как ще постигнем целта на
Духа
?
Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява.
Как ще постигнем целта на
Духа
?
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността.
към текста >>
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на
Духа
средство, защото
Духът
е висша активност.
Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа?
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на
Духа
средство, защото
Духът
е висша активност.
Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново.
към текста >>
Новият рай трябва да бъде дело на
Духа
.
„Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност.
Новият рай трябва да бъде дело на
Духа
.
Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип.
към текста >>
Примирението на
Духа
с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на
Духа
, негова естествена цел.
Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята.
Примирението на
Духа
с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на
Духа
, негова естествена цел.
Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
към текста >>
Религията е цялата абсолютна сфера на
Духа
, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие.
Религията е цялата абсолютна сфера на
Духа
, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде.
към текста >>
Социалното творчество е висшето в живота на
духа
, висшият израз на религията.
Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
Социалното творчество е висшето в живота на
духа
, висшият израз на религията.
Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята.
към текста >>
Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на
Духа
.
Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво.
Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на
Духа
.
По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята. Философията вместо чисто теоретическа – става практическа. Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото.
към текста >>
„Истината ще ви направи свободни" А истината е в
Духа
, в постъпване съобразно законите на
Духа
, а не съобразно външни закони.
По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята. Философията вместо чисто теоретическа – става практическа. Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото.
„Истината ще ви направи свободни" А истината е в
Духа
, в постъпване съобразно законите на
Духа
, а не съобразно външни закони.
Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание.
към текста >>
Средоточието на живота не е във външната природа, а в
Духа
, в спонтанната дейност на човека.
Философията вместо чисто теоретическа – става практическа. Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото. „Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество.
Средоточието на живота не е във външната природа, а в
Духа
, в спонтанната дейност на човека.
Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа.
към текста >>
Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на
Духа
.
Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения.
Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на
Духа
.
Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел.
към текста >>
Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия
дух
.
Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество.
Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия
дух
.
Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога.
към текста >>
Волята е изобщо насока на човешкия
дух
към една цел.
Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел.
Волята е изобщо насока на човешкия
дух
към една цел.
Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа.
към текста >>
Божията
воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога.
Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството.
Божията
воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога.
Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
към текста >>
„Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на
Духа
.
Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие.
„Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на
Духа
.
Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството.
към текста >>
Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята
Божия
.
Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята
Божия
.
Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена.
към текста >>
На Любовта и чрез Любовта
Духът
наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40).
На Любовта и чрез Любовта
Духът
наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво.
към текста >>
Чрез Любовта
Духът
напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
Чрез Любовта
Духът
напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота.
към текста >>
Любовта следователно е закон на свободата, закон на
Духа
, който владее живота на
Духа
.
Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
Любовта следователно е закон на свободата, закон на
Духа
, който владее живота на
Духа
.
Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен.
към текста >>
85.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тия жрици, от верни тълкувателки на
Божия
Закон, се превръщат в извратителки на Истината.
Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца. (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък.
Тия жрици, от верни тълкувателки на
Божия
Закон, се превръщат в извратителки на Истината.
Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява.
към текста >>
След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в
духа
на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в
духа
на Синархичния строй.
Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия. Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса. Рамайана, грандиозната поема на Валмики, е увековечила величествената епопея, която представя завладяването на Индия.
След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в
духа
на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в
духа
на Синархичния строй.
Няколко думи за този строй. Той почива върху съответствието, което съществува между устройството на човешкия организъм и социалния организъм, който е очевидно от по-висок ред. Тук става реч за съответствие, а не за пълно подобие. Следователно, законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са само аналогични на законите, които направляват човешкия организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Без да се спираме на подробности, за които тук не е място, ще кажем, че синархичният строй почива върху тройния дележ на организма на три главни части (изразен в най-схематична форма): глава, гърди и стомах.
към текста >>
Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико
духовно
предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие".
Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове.
Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико
духовно
предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие".
Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са.
към текста >>
Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния
дух
на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество.
на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла.
Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния
дух
на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество.
Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (следва) Г.
към текста >>
86.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески
дух
, който винаги обитаваше висините на човешкия ум.
Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески
дух
, който винаги обитаваше висините на човешкия ум.
Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб.
към текста >>
А нам принадлежи
духът
.
И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята.
А нам принадлежи
духът
.
Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите.
към текста >>
Ти живееш с
духа
си при нас и с нас.
Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът.
Ти живееш с
духа
си при нас и с нас.
Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните".
към текста >>
Приятелю наш, нека твоят
дух
, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас.
Приятелю наш, нека твоят
дух
, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите.
към текста >>
Нека това, което
духът
ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
Нека това, което
духът
ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
* * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна.
към текста >>
* * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески
дух
изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята.
Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя.
* * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески
дух
изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята.
Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти.
към текста >>
И след като се създаде добро разположение на
духа
, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога.
И след като се създаде добро разположение на
духа
, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш!
към текста >>
Такава бе волята
Божия
!
С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята.
Такава бе волята
Божия
!
Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух!
към текста >>
Благословен да бъде твоят творчески
дух
!
Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното.
Благословен да бъде твоят творчески
дух
!
към текста >>
87.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В утринния
въздух
как са.
Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре.
В утринния
въздух
как са.
свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери?
към текста >>
Навсякъде виждам проявлението на
Божията
Любов в безбройни, неизследими форми.
– Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр.
Навсякъде виждам проявлението на
Божията
Любов в безбройни, неизследими форми.
Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота.
към текста >>
Духовният
живот започва със страдание и свършва с радост.
И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание.
Духовният
живот започва със страдание и свършва с радост.
А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свет е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ?
към текста >>
Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият
дух
се освобождава.
От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди. И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро.
Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият
дух
се освобождава.
Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
към текста >>
88.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Към смърт водят те всички слаби по
дух
.
Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт.
Към смърт водят те всички слаби по
дух
.
Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност.
към текста >>
Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра
Божия
.
Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите.
Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра
Божия
.
Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота?
към текста >>
89.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В тази пълнота на живота се проявява душата,
духа
, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог.
ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка".
В тази пълнота на живота се проявява душата,
духа
, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог.
Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето.
към текста >>
Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата,
духът
.
Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята.
Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата,
духът
.
Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи?
към текста >>
Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на
духа
, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е
дух
, душа, ум и сърце".
Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни.
Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на
духа
, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е
дух
, душа, ум и сърце".
И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога.
към текста >>
Съвършенството в
духовно
отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно.
А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност.
Съвършенството в
духовно
отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно.
Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога.
към текста >>
Духовното
съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно.
Духовното
съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава.
към текста >>
Да развиваш своите заложби, това е волята
Божия
!
И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава. Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо. Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него. А това значи да се почне от начало, като детето.
Да развиваш своите заложби, това е волята
Божия
!
Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята Божия, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството. За децата не е ясно как трябва да почнат да се развиват. Тях ги учат другите, учи ги самият живот. За нас възрастните, но деца в Божествен смисъл, трябва да има също път, по който да достигнем до развитието на заложбите си. Тук е приложението на съзнателната воля.
към текста >>
Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята
Божия
, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството.
Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо. Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него. А това значи да се почне от начало, като детето. Да развиваш своите заложби, това е волята Божия!
Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята
Божия
, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството.
За децата не е ясно как трябва да почнат да се развиват. Тях ги учат другите, учи ги самият живот. За нас възрастните, но деца в Божествен смисъл, трябва да има също път, по който да достигнем до развитието на заложбите си. Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава.
към текста >>
90.
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява
Божият
дух
.
Затова той всичко може да постигне. Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа. Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Щом имаме достатъчно светлина, ще мислим право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем.
в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява
Божият
дух
.
Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в тялото, това значи да бъдем съвършени. За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило. Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна. В нас се зараждат два процеса: пробуждане на съзнанието ни и проява на свръхсъзнанието ни.
към текста >>
Съвършенството на Христа седи още в изпълнението на неговата мисия, в търпението, което Той прояви и в разрешението и приложението на
Божията
любов.
Без Бога съвършенство не може да има. Бог не може да се прояви, докато ние не съгласуваме нашата воля с Неговата воля. Когато съгласуваме нашата воля с Неговата, ще бъдем съвършени. Никой не може да бъде съвършен без Бога. Възкресение без Него няма.
Съвършенството на Христа седи още в изпълнението на неговата мисия, в търпението, което Той прояви и в разрешението и приложението на
Божията
любов.
Съвършенството на Христа е в това, че Той не умря за онези, които бяха негови приятели, но той умря за грешниците, за да ги подигне. В това седи изобилието на Божията любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите. Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има.
към текста >>
В това седи изобилието на
Божията
любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите.
Когато съгласуваме нашата воля с Неговата, ще бъдем съвършени. Никой не може да бъде съвършен без Бога. Възкресение без Него няма. Съвършенството на Христа седи още в изпълнението на неговата мисия, в търпението, което Той прояви и в разрешението и приложението на Божията любов. Съвършенството на Христа е в това, че Той не умря за онези, които бяха негови приятели, но той умря за грешниците, за да ги подигне.
В това седи изобилието на
Божията
любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите.
Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме?
към текста >>
91.
ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато някой обича, той е проводник на
Божията
любов.
Някой казва: аз обичам. Тази идея не е права. Когато някой каже, че обича, той трябва да знае, че любовта не излиза от него. В света само Бог обича. Всички сме проводници на Неговата любов.
Когато някой обича, той е проводник на
Божията
любов.
Който обича, пръв се ползува от любовта. Който обича, е здрав човек. Когато обича, другите са само условие, да прояви любовта. Който обича, не се интересува, дали другите го обичат или не. За него е важно, той да обича, той да бъде проводник на любовта.
към текста >>
Себе си човек може да накара да обича: може да стане проводник на
Божията
любов.
Който не обича, пакости на себе си; който не приема любовта, пак вреди на себе си. Който обича, прави добро на себе си; който приема любовта, която другите проявяват, прави пак добро на себе си. Тоя закон няма изменение. Някой иска другите да го обичат. Той иска това, което сам може да направи.
Себе си човек може да накара да обича: може да стане проводник на
Божията
любов.
Като стане проводник на любовта, човек първо повдига себе си, той урежда своето положение. Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в Божия порядък и животът му естествено се урежда. Някой иска да знае, дали другите го обичат. В това няма никакъв смисъл. Човек от само себе си не може да обича.
към текста >>
Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в
Божия
порядък и животът му естествено се урежда.
Тоя закон няма изменение. Някой иска другите да го обичат. Той иска това, което сам може да направи. Себе си човек може да накара да обича: може да стане проводник на Божията любов. Като стане проводник на любовта, човек първо повдига себе си, той урежда своето положение.
Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в
Божия
порядък и животът му естествено се урежда.
Някой иска да знае, дали другите го обичат. В това няма никакъв смисъл. Човек от само себе си не може да обича. Всеки, който обича, има подтик от Бога. Ако е верен на тоя подтик, той се благославя.
към текста >>
Господ досега не е казал, че ни обича, пък е създал света за нас, от любов поставил слънцето да ни грее, вятърът да ни
духа
, водата да тече.
За хляба може да се говори, след като се опита. За светлината може да се говори, след като се възприеме. За любовта човек не може да се произнесе, докато не я опита. Никакъв въпрос да не прави за любовта, когато обича. Да не споменува и дума за нея.
Господ досега не е казал, че ни обича, пък е създал света за нас, от любов поставил слънцето да ни грее, вятърът да ни
духа
, водата да тече.
От любов се движи земята. Кой кара птичката да си прави гнездо. да мъти, да отглежда малките си? Подтикът иде от любовта. Посети ли любовта човка, той става здрав и страданията изчезват.
към текста >>
92.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
— Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който
раздухваше
жаравата в огнището си.
Кървавочервени зари багреха града, чиито стражи облякоха Богочеловека в багреница. Едва дочакали утрото, трите жени взеха пътя към града. Смирено сложила ръка на своето сърце, Майката стъпяше напред. След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала. Пред градските порти те се спряха.
— Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който
раздухваше
жаравата в огнището си.
— Какво е това, което правиш? — Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя. — Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери.
към текста >>
По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята
Божия
." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани!
Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют.
По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята
Божия
." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани!
". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха. Този, който едничък я не осъди, когато с камъни я замерваха всички. Майката мълком чупеше пръсти и притискаше наболялото си сърце. И колчем някой бич изплющеше по оголеното Му рамо, тя трепваше цяла, сякаш се увиваше около нея.
към текста >>
93.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния
дух
на живота.
Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват. В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца!
Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния
дух
на живота.
Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето... Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят. Учителят представя сърцето като прекрасна долина, осеяна с безброй плодни дървета и красиви цветя... Трябва човек дълго да е бродил из шеметните висини на ума, дълго да е бродил из плодородната долина на сърцето, за да познае, какво нещо са умът и сърцето. Колкото и да теоретизираме за ума, той си остава един далечен свят. Сърцето, макар и да чувствуваме неговия безспирен пулс и то е забулено в тайна. Всички имаме сърце, а често казваме за някого, че той нямал сърце.
към текста >>
Що е воля
Божия
?
Волята е мярка, която определя отношението на човека към божествения свят и неговата любов км Бога и ближния. Ето защо Христос казва: „По делата ще ги познаете”... Учението на Учителя не е само теория, а живот. Учителят живее и после учи, затова Неговите думи имат сила на живот. Той казва: „Онова, което ви говоря, аз съм го опитал много пъти и съм се уверил, че то е вярно. — Приложете това, което сте чули, и само така най-добре ще разберете Истината"... Когато говорим за волята, трябва да знаем: Една воля има в света и това е волята на Бога.
Що е воля
Божия
?
— Волята Божия може да се определи като дума, казана на време и дело, сторено на място. Каква може да бъде волята на един всемъдър и всеблаг Баща? — Безспорно, децата му да бъдат здрави, силни и любещи. Каква е още волята на Великия Баща? — Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля.
към текста >>
— Волята
Божия
може да се определи като дума, казана на време и дело, сторено на място.
Ето защо Христос казва: „По делата ще ги познаете”... Учението на Учителя не е само теория, а живот. Учителят живее и после учи, затова Неговите думи имат сила на живот. Той казва: „Онова, което ви говоря, аз съм го опитал много пъти и съм се уверил, че то е вярно. — Приложете това, което сте чули, и само така най-добре ще разберете Истината"... Когато говорим за волята, трябва да знаем: Една воля има в света и това е волята на Бога. Що е воля Божия?
— Волята
Божия
може да се определи като дума, казана на време и дело, сторено на място.
Каква може да бъде волята на един всемъдър и всеблаг Баща? — Безспорно, децата му да бъдат здрави, силни и любещи. Каква е още волята на Великия Баща? — Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля. Същественото е скъп небесен дар — дар от Бога.
към текста >>
94.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в
духовния
свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в
духовния
свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
към текста >>
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или
духовна
и Божествена.
Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или
духовна
и Божествена.
В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение.
към текста >>
В
духовната
Любов двете трети са Божествена, едната трета —
духовна
, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14).
Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка.
В
духовната
Любов двете трети са Божествена, едната трета —
духовна
, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14).
Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7).
към текста >>
Проявата на Любовта в
духовния
свят внася разширение, освобождение.
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
Проявата на Любовта в
духовния
свят внася разширение, освобождение.
Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14).
към текста >>
Мъдростта представя формите, чрез които
Божията
Любов се проявява и изявява.
Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота. Доброто е плод на Любовта (3). В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6). Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13).
Мъдростта представя формите, чрез които
Божията
Любов се проявява и изявява.
Истината е най-чистият образ на Любовта. Правдата е физическата страна на Любовта (3). Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът на проявата на Любовта е кратковременен, но внася пълно единство в живота, примирява всички противоречия (10). Любовта се проявява еднакво чрез малките и големите същества (14).
към текста >>
Любовта се проявява като принцип в
духа
.
Любовта не е нещо обикновено. Тя е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Любовта се проявява в това, което хората наричат „случайни неща". Основа на новия жив от е Любовта като изключение. Любовта като изключение носи великото, мощното в живота (9).
Любовта се проявява като принцип в
духа
.
Любовта като принцип едва сега влиза в свята. Тя обгръща всичко (2, 3)". От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството.
към текста >>
В
духовния
свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят". Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2.
В
духовния
свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени.
към текста >>
Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в
духа
.
Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека.
Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в
духа
.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта.
към текста >>
Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в
духа
.
Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2].
Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в
духа
.
Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека. Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце. Често прибавя към това определение и воля, но тя в естеството на човека се явява производна, щом е на лице този колективитет, тази общност от четири члена. Те олицетворяват в пълнота естеството на човека.
към текста >>
Сам Учителят казва, че човек е
Дух
, душа, ум и сърце.
Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека.
Сам Учителят казва, че човек е
Дух
, душа, ум и сърце.
Често прибавя към това определение и воля, но тя в естеството на човека се явява производна, щом е на лице този колективитет, тази общност от четири члена. Те олицетворяват в пълнота естеството на човека. И в проявата на Любовта в тия четири съставни елементи на човека, можем да съзрем цялото развитие на самия човек като едно божествено растение. То първом се оформя в корените на живота и се събужда стремежът към растене. След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата.
към текста >>
цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в
духа
— божествено закръгляне на човешкото развитие.
Те олицетворяват в пълнота естеството на човека. И в проявата на Любовта в тия четири съставни елементи на човека, можем да съзрем цялото развитие на самия човек като едно божествено растение. То първом се оформя в корените на живота и се събужда стремежът към растене. След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са.
цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в
духа
— божествено закръгляне на човешкото развитие.
В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения. Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в свята" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света. Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума. И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума.
към текста >>
в нея ще се закръгли
духовното
развитие на човечеството.
Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума. И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде.
в нея ще се закръгли
духовното
развитие на човечеството.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога.
към текста >>
И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за
духовното
развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта.
Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога.
И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за
духовното
развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта.
Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата.
към текста >>
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е
Дух
, може да се прояви в материалния свят или как
Духът
, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16).
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е
Дух
, може да се прояви в материалния свят или как
Духът
, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
към текста >>
Тайната се крие в проблема за
духовното
и материално единство в цялото битие.
Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор.
Тайната се крие в проблема за
духовното
и материално единство в цялото битие.
Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта.
към текста >>
Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до
Духа
, до Любовта, до Бога.
На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до
Духа
, до Любовта, до Бога.
В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява.
към текста >>
95.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние хората сме насилници, всички изнасилваме
Божия
глас в нас.
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни. Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква.
Ние хората сме насилници, всички изнасилваме
Божия
глас в нас.
Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници.
към текста >>
Даже има някои хора като не послушат
Божия
глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто.
Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах.
Даже има някои хора като не послушат
Божия
глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто.
Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка.
към текста >>
Причината сме ние, които не послушахме
Божия
глас в себе си.
Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто.
Причината сме ние, които не послушахме
Божия
глас в себе си.
Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен.
към текста >>
Всичко в света: камъни, вода,
въздух
, растения, животни, човеци са проявление на цялото.
Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път. Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем млади, ще добием знание, сила. Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него.
Всичко в света: камъни, вода,
въздух
, растения, животни, човеци са проявление на цялото.
Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности. Когато Божественото се прояви в човека, има самоотричане, сила, знание, има любов. Дойде ли човешкото, иде колебание.
към текста >>
Всеки, който носи
Божията
истина е велик.
Това е идеята на новата раса, която иде в света. Всичко ще бъде според основния закон на битието, който отначало е положен. Не може само един народ, едно общество, един човек да бъдат велики. Всеки човек, който обича Бога, е велик. Всеки, който носи Божието знание, е велик.
Всеки, който носи
Божията
истина е велик.
В този смисъл всеки от нас може да бъде велик.
към текста >>
96.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ІІІ Качества на Любовта В историческото развитие на човечеството, в развитието на неговата
духовна
мисъл има една единствена класическа глава, в която се изнасят в сбита, ясна, ведра, кристална форма — с явно и символично значение, качествата на Любовта.
Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ІІІ Качества на Любовта В историческото развитие на човечеството, в развитието на неговата
духовна
мисъл има една единствена класическа глава, в която се изнасят в сбита, ясна, ведра, кристална форма — с явно и символично значение, качествата на Любовта.
Това е знаменитата 13 глава от I посл. на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата.
към текста >>
В този същи
дух
, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една.
Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят. Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята.
В този същи
дух
, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една.
Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко.
към текста >>
Той не е лишен от
въздух
, от вода, от светлина, от храна.
В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди.
Той не е лишен от
въздух
, от вода, от светлина, от храна.
Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния. Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога.
към текста >>
Благосклонният е удовлетворен
духовно
и материално.
Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния.
Благосклонният е удовлетворен
духовно
и материално.
Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора.
към текста >>
Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са
въздухът
, водата, светлината, храната.
Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния. Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога.
Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са
въздухът
, водата, светлината, храната.
На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно.
към текста >>
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява
духовно
.
Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие.
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява
духовно
.
Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага.
към текста >>
Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за
духовното
и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта.
Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек.
Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за
духовното
и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта.
Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта.
към текста >>
Завистта е израз и на
духовна
, сърдечна, умствена беднота.
Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота.
Завистта е израз и на
духовна
, сърдечна, умствена беднота.
Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло".
към текста >>
Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из
духовната
сиромашия, в която тъне, освен самият той.
Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека.
Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из
духовната
сиромашия, в която тъне, освен самият той.
В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко.
към текста >>
В това вътрешно динамично усилие да се развива
духовно
, да излезе извън
духовната
и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той.
В това вътрешно динамично усилие да се развива
духовно
, да излезе извън
духовната
и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>
За
Божията
Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си.
Тя изключва всички противоречия и съмнения. Да обичаш някого, значи да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите. За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото.
За
Божията
Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си.
Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап.
към текста >>
97.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и
въздуха
.
И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта.
Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и
въздуха
.
Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
към текста >>
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в
духовния
свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си.
за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога. „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си".
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в
духовния
свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си.
Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога.
към текста >>
Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в
духа
и се съединете с Бога (2).
Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3).
Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в
духа
и се съединете с Бога (2).
„Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта.
към текста >>
Обичайте, за да вършите волята
Божия
.
Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр.
Обичайте, за да вършите волята
Божия
.
Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан.
към текста >>
Приятелството е чувство, което има отношение към
духовния
свят.
Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора.
Приятелството е чувство, което има отношение към
духовния
свят.
Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния.
към текста >>
Свържете правилно човешката Любов с
Божията
и
Божията
съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Свържете правилно човешката Любов с
Божията
и
Божията
съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл.
към текста >>
в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в
духовната
еволюция на света.
от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя.
в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в
духовната
еволюция на света.
Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия.
към текста >>
98.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Благодари на Великата Разумност за светлината, за
въздуха
и пр.
И чрез тая музика цветята говорят. Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас!
Благодари на Великата Разумност за светлината, за
въздуха
и пр.
И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи.
към текста >>
От звездите, от слънцето, от плодовете иде
Божията
любов!
Казвам му: „Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар? Полива ли те на време? ". Най-първо човек трябва да се научи да оценява това, което има и да се освободи от всички заблуждения.
От звездите, от слънцето, от плодовете иде
Божията
любов!
—Кои са законите на любовта ? —Тя прониква всичко и няма сила, която може да й се противопостави. Тя носи всички блага. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение; всички отрицателни качества тя ги изключва. Ти никога не можеше да си навъсиш лицето на оня, когото обичаш.
към текста >>
99.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта осмисля физическия и
духовния
живот.
Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3).
Любовта осмисля физическия и
духовния
живот.
Тя е и за млади и за стари. Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова.
към текста >>
Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в
духа
си.
Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича.
Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в
духа
си.
В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси.
към текста >>
В ума като знание, в душата като чувство, а в
духа
като сила.
Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си.
В ума като знание, в душата като чувство, а в
духа
като сила.
С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души.
към текста >>
Ето отношенията на човека:
Духът
е Бог за човека.
В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен.
Ето отношенията на човека:
Духът
е Бог за човека.
Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта.
към текста >>
Духът
е място на Мъдростта.
Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
Духът
е място на Мъдростта.
Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа! —за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага. Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат.
към текста >>
Работете за своя
дух
и за своята душа!
Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта.
Работете за своя
дух
и за своята душа!
—за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага. Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат. В това приложение, те ще подобрят живота си и ще бъдат доволни. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която представя силата й.
към текста >>
Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3).
Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1). Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6).
Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3).
Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал.
към текста >>
Тях Учителят определя така: „
Духът
е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него.
Тях Учителят определя така: „
Духът
е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение.
към текста >>
в реализирането на своите първи отношения — към своя
дух
и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
в реализирането на своите първи отношения — към своя
дух
и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване.
към текста >>
100.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Кой
дух
трябва да прониква молитвата?
Когато ти дойде малката мисъл, посади я! От нея зависи твоето щастие. Щом посаждаш малкото, ще получиш и голямото. Винаги малкото е предвестник на голямото. Дали са ни добри съвети, когато сме слизали на земята, но ние сме забравили това, което са ни казали.
– Кой
дух
трябва да прониква молитвата?
– Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека.
към текста >>
Като изпълняваме волята
Божия
, ние работим за себе си, ползуваме себе си.
– Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от потика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов.
Като изпълняваме волята
Божия
, ние работим за себе си, ползуваме себе си.
Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога. Не можеш да изпълниш волята Божия без Истината. Не можеш да работиш за Царството Божие и Неговата Правда без Мъдростта. Не можеш да прославиш Името Божие без любовта.
към текста >>
Не можеш да изпълниш волята
Божия
без Истината.
Всяко нещо трябва да произтича от потика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов. Като изпълняваме волята Божия, ние работим за себе си, ползуваме себе си. Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога.
Не можеш да изпълниш волята
Божия
без Истината.
Не можеш да работиш за Царството Божие и Неговата Правда без Мъдростта. Не можеш да прославиш Името Божие без любовта. Работата за Бога е в проявяването на любовта. Обичаш, за да прославиш Бога! Когато ти обичаш, цялото Небе се радва, че ти правиш нещо, което е угодно на Бога.
към текста >>
НАГОРЕ