Търсене в текстове за 'Божие Слово'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 581 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>

И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода.
Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
към текста >>

Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно.
Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи.
към текста >>

И ето, живото слово се яде и се посажда в душата.
За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме. Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори.
към текста >>

Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука.
към текста >>

(Царството Божие — 5-а серия беседи).
Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно.
Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII. 1871 год., в селото Анао близо до Киото.
към текста >>

7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел.
Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел. 8) Страданието и нещастието нямат достъп до Него. Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени. Ден след ден той трябва да става по-силен и по-ревностен. 9) Той трябва да бъде строител на универсалната култура, обединявайки всички религии и основател на световния Мир. Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството.
към текста >>

И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе.
към текста >>

Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще.
към текста >>

Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
към текста >>

В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана.
Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински.
към текста >>

Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената.
И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда.
към текста >>

Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството.
И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум.
към текста >>

Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши.
към текста >>

Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда.
Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.
към текста >>

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>

Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi).
Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото.
към текста >>

което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.
Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел.
към текста >>

Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово.
Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово.
към текста >>

Това показва силата на Словото.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е.
към текста >>

И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел.
което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения.
към текста >>

трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S".
Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
към текста >>

„S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово.
Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
към текста >>

3. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?!
Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света".
към текста >>

За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>

4. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>

" „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

5. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност.
към текста >>

Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие.
Това, което Бог мисли, ние не мислим. Човек, за да избегне противоречията в живота, трябва да знае намеренията и постъпки на цялото. Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания. Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това.
към текста >>

Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа.
Човек, за да избегне противоречията в живота, трябва да знае намеренията и постъпки на цялото. Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания. Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете.
към текста >>

Ние трябва да изучаваме Словото, т.е.
Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя. Всички хора ще се обединят и ще бъдат едно стадо и един пастир, едно училище и един учител, една майка и един баща.
към текста >>

6. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите!
Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово!
към текста >>

" Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов!
към текста >>

Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово!
Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов! Блажена е душата, в която мирът се е родил! Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина.
към текста >>

И нов ден на Божието творение ще настане!
На дървото на живота доузрява дивият плод на неизброими хилядолетия... Превеликият майстор завършва своето дело. Човекът на мира иде на земята! Човекът на Любовта, на Правдата, на Истината! Богоподобният син Божий се ражда в душите и сърцата. В неувяхваща дивна красота ще се облече Земята. И нов ден на Божието творение ще настане!
към текста >>

7. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Изявеният мир биде сътворен чрез Божието слово.
Защото говорите твърде много. Защото сте винаги заети с вашето дребнаво аз и неговите земни желания! Децата на моята идеща раса ще познават гласа на своята съкровена същност, и ще го разбират, и ще обичат да го слушат. И тогава... не забравяйте, че тонът е творчески. Говорът е творческа сила. Изявеният мир биде сътворен чрез Божието слово. Тъй творят и вашите думи. Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер. Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък.
към текста >>

Вие човеци - създадени по подобие Божие - вярвате ли, че можете да му приличате без всезнание?
Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж. Подобри е да захвърлиш тази тежест, докато сте още живи, както го наричате вие; защото смъртта не ще ви освободи от нея. Освободете се от себе си. Тогава вие наистина ще живеете - и то всякога в непрекъснато съзнание. Може би мислите, че не ви е позволено да го опитате - макар и да имат основание животът и смъртта? Вие човеци - създадени по подобие Божие - вярвате ли, че можете да му приличате без всезнание? Вие сте Той - само със заспали, неразвити сили. Ала чрез вашата дребнавост ограничавате Неговото развитие. Изследвайте! Мислете! Знайте! Събудете вашите спящи сили!
към текста >>

8. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
към текста >>

Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
към текста >>

9. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда.
Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава. Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти.
към текста >>

На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга.
Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава. Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти. С открити сърца и благоговеен трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо.
Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ. „Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила! Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души.
към текста >>

Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална.
" През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени.
към текста >>

Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов.
правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство!
към текста >>

Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта!
Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство! Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв. - са 200,000 лв. Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове?
към текста >>

Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело.
Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П.
към текста >>

Дайте път на Божието Слово!
Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов.
към текста >>

На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово.
„Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год. II. кн. 1.
към текста >>

Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните.
Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата.
към текста >>

11. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово.
С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж.
към текста >>

идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

12. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>

Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение.
После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план.
към текста >>

13. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили.
Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта. След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата песен: „Пролетта дойде! " Добрата почва представя добрия живот, който не се налага, но тече сам по себе си.
към текста >>

Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух.
Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо. Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта. Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване.
към текста >>

14. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово.
Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на насъщния хляб е голяма реалност, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител.
към текста >>

И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат.
Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са. толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности.
към текста >>

Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята.
Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички. Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли. В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото.
към текста >>

Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага.
Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не късай без позволение чужди плодове.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не късай без позволение чужди плодове. Не бъркай без позволение в чужди каси! Това е закон! Нарушиш ли този закон, ще си причиниш нещастие. Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря. Сам да ти откъсне един грозд.
към текста >>

Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение.
Това е закон! Нарушиш ли този закон, ще си причиниш нещастие. Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря. Сам да ти откъсне един грозд. Сам да ти го подаде. Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение. Това, което господаря ти дава, то се благославя. * * * Когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай! Не бързай сам да си откъснеш! Никой да не види. Почакай! Час, два, три.
към текста >>

16. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>

17. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.
Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.
към текста >>

Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният.
към текста >>

Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие.
Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа".
към текста >>

Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов.
Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота.
към текста >>

В Царство Божие по благодат не се влиза.
Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл.
към текста >>

За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост.
От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как?
към текста >>

Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа".
Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ИЗ ЖИВОТО СЛОВО ДА СЕ ПРОЯВЯТ Днес хората са дошли до опасното положение да се самоусъвършенствуват.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО ДА СЕ ПРОЯВЯТ Днес хората са дошли до опасното положение да се самоусъвършенствуват. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си. Да се самоусъвършенствуват! Житното зърно няма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват. Днес хората мислят само за себе си.
към текста >>

Тъй щото, човек първо ще работи за името Божие и Неговата Слава, после за доброто на своите ближни, и на трето място за себе си.
Всички тия неща трябва да се проявят, а не да се самоусъвършенствуват. Да се проявят! * * * Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвършенствува. Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, човек първо ще работи за името Божие и Неговата Слава, после за доброто на своите ближни, и на трето място за себе си. Така той ще постигне всичко, каквото желае. Този е правият ред на нещата.
към текста >>

19. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух.
към текста >>

Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
към текста >>

Божието сърце не може да умре.
С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението.
към текста >>

Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос.
към текста >>

Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>

И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов.
А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
към текста >>

20. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие".
Подпиши! Назначи! " По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества.
към текста >>

Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание.
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина".
към текста >>

Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят".
Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина". Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка".
към текста >>

21. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката.
Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно.
към текста >>

Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява.
За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
към текста >>

Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта.
Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта.
към текста >>

22. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие".
Пампоров ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ Андрей Товянски На 27 септ. 1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
към текста >>

- Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие".
в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г.
към текста >>

И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват!
Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г.
към текста >>

" Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
„Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните.
към текста >>

С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>

След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие.
в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки.
към текста >>

Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот.
Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
към текста >>

Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново.
Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството.
към текста >>

Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
към текста >>

Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
към текста >>

Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
към текста >>

Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>

Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги".
към текста >>

Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие".
Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски).
към текста >>

Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
към текста >>

Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ.
Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура. Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

23. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие".
И Исус остана сам, и жената, дето си беше, насред. И когато се изправи, Исус ù рече: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди? " И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това.
към текста >>

В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона.
Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената?
към текста >>

във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха?
Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме.
към текста >>

От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме.
във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието.
към текста >>

И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен.
Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A.
1853 г. След като се върнал разочарован, че не са приели един негов проект, той казал на жена си: „Няма хляб за мене на тази земя! " Легнал, действително заболял и в няколко дни умрял. Последните му думи били: „Боже Всемогъщи, аз имах още толкова неща да кажа". Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша.
към текста >>

Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
към текста >>

Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово.
Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота.
към текста >>

Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века.
Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога.
към текста >>

„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово.
Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
към текста >>

Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.
към текста >>

да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот.
Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен.
Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата.
към текста >>

После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи.
Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира.
към текста >>

26. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада.
Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта.
към текста >>

Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие. Г.
Христос, който привлича Мария Магдалина - "грешницата" и извършва у нея един дълбок вътрешен преврат. Йоан отблъсква Саломе - той не може да асимилира и превърне нейните астрални токове. Христос привлича Мария Магдалина и алхимически трансформира нейните сили, като им дава възходящо направление. Тия противопоставки Йоан - Саломе, респ. Иродиада и Христос - Мария Магдалина крият една от най-дълбоките тайни в алхимията на живота. Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие. Г.
към текста >>

27. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри. Един го запитва: – Какъв е смисълът на днешните страдания? – Страданието идва, за да просветнат хората и да разберат, че насилието и изобщо методите, които са употребявали досега, са ги довели до това положение. – Кой е изходът от днешното положение?
към текста >>

Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия.
Личното спасение едни го търсят тук, а други горе, страхувайки се да не отидат в ада. А пък адът може да бъде навсякъде. Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
към текста >>

Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>

28. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат.
Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва. В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората. Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край. Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат. И тоя път, както винаги, поп Грую започна да говори на единствения си слушател. Започна най-напред своята реч за хубавата пролят, която, ето пак е дошла въпреки всичките грахове на хората, натоварена пак със своите земни блага, които извираха от сърцето на Всеблагия Бог, Който е само Любов. Ето пак позеленяха полята, пак ще никне хлябът, ще цъфне всичко, ще завърже плод, ще зреят плодовете, ще кънти равнината от песента на жетварите. – Тъй отче, тъй! Право казваш.
към текста >>

Само така ще дойде Царството Божие на земята.
Право казваш. Ама хората лоши! – Хората трябва да си отворят сърцата, да се обикнат като братя, да се не одумват, да не се лъжат, а то какво, брате, всичко живо плъпнало грях да прави. А така не може! Всеки трябва да обича ближния като себе си! Само така ще дойде Царството Божие на земята. Така ще се спаси и твоят дом! – Тъй отче, тъй!... Говори поп Грую цели два часа. Говори гладко, възторжено и пламенно. Думите му излизаха от устата, сякаш някой му ги подсказваше.
към текста >>

– Ти също, какъвто и да си, трябва да работиш за идва нето на Царството Божие на земята.
Говори гладко, възторжено и пламенно. Думите му излизаха от устата, сякаш някой му ги подсказваше. Не се спъна, не се спря - като чешма кога я пуснат, така течаха думите от устата му. Говори ту меко и пламенно, ту твърдо и строго. Той вложи в тая двучасова реч толкова жар, сякаш пред себе си имаше пасомите на цялата околия. – Ти също, какъвто и да си, трябва да работиш за идва нето на Царството Божие на земята. Да бъдеш готов за оня час, защото никой не знае в кой ден и час ще дойде женихът. Трябва да се покаеш, да простиш на всичките хора, да ги възлюбиш в сърцето си! Слуша го Михо Сиромахът, вперил очи в него, не пропуща ни една негова дума. Такова нещо, наистина, той никога не беше слушал. Имаше и в тяхното село поп и черква, и той ходеше там от време на време, слушаше по светлите Христови празници, когато техният поп проповядваше, но такова нещо той не беше слушал.
към текста >>

Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро.
Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек. Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро. Но какво да се прави, като всеки човек с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва. Изкара той една безсънна нощ, но не остави тъмно петно в душата си. Намери селянина. – Бай Михо, брате, в града ще отидеш. Ще си откупиш кравата, аз ще ти дам, колкото ти трябват.
към текста >>

29. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
към текста >>

Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст.
към текста >>

Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото".
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя.
към текста >>

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя.
А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
към текста >>

А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост.
Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко.
към текста >>

И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор.
към текста >>

Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова.
към текста >>

Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко.
А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
към текста >>

Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
към текста >>

Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът?
"Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне. Те са толкова безразлични към всички, че и на доброто не обръщат внимание.
към текста >>

Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място.
Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът.
към текста >>

Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото.
Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен.
към текста >>

Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения.
към текста >>

във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното.
Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
към текста >>

Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
към текста >>

Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие.
Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас. Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас.
към текста >>

30. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии.
Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.
към текста >>

безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго".
„Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа!
към текста >>

Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод.
Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя.
към текста >>

Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи.
Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот.
към текста >>

беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят!
към текста >>

Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби.
Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби. Ето това е смисълът на съвременната криза на християнския свят. Всички християнски църкви, народи и общества, могат да смекчат и да намалят болките на раждането, да го направят по-безболезнено, като се откажат от упорството си да поддържат старите отживели форми – стария живот на неправди, като възприемат вечните Божествени начала. Това е задачата на нашето време, на всички християни. Да възприемем Божествените начала на вечната религия на Духа, които да ръководят не само личния, семейния, народния, но и икономическия и международния живот. Раздвоението днес е от това, че ние ги признаваме като задължителни в личния и семейния живот, а в обществения, икономическия и международния живот се ръководим от отживелите, езически, предпотопни схващания, че „правото е в силата", че „борбата е закон на съществуване", че „целта оправдава средствата".
към текста >>

31. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас".
какво е отношението между вътрешните възможности на човека и външните условия? – Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в обществото. Вътрешните възможности в хората са създали външните условия. Ето защо, хората са господари над външните условия и могат да ги изменят. Нека да не мислят, че външните условия са господари. Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават.
към текста >>

Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата.
Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
към текста >>

32. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина!
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
към текста >>

и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич).
към текста >>

Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
„Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение.
към текста >>

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
към текста >>

Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството.
Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата.
към текста >>

Всички имаме целта: да работим за Царството Божие.
Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия.
към текста >>

Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят.
към текста >>

Той е Царството Божие.
Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо. „Търсете първом Царството Божие".
към текста >>

„Търсете първом Царството Божие".
Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо. „Търсете първом Царството Божие".
към текста >>

33. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот.
Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята.
към текста >>

Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята.
Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята?
към текста >>

Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя.
В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата. Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта. * След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя. Така Божественото може да се изяви на земята по пътя на индивидуалното търсене. Важното е да се дири и изяви истината. Това е скромната цел на този етюд.
към текста >>

34. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И.
към текста >>

Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си.
Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год.
към текста >>

Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост".
Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

35. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно".
„Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов.
към текста >>

Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл.
към текста >>

Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния.
Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

36. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие.
Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13).
към текста >>

Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие.
Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}.
към текста >>

Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух.
към текста >>

В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново.
За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането.
към текста >>

Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота".
В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
към текста >>

Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път.
към текста >>

Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6).
Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13).
към текста >>

Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14).
Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света.
към текста >>

Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта.
Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието.
към текста >>

В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение.
Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея.
към текста >>

С това той е създал и поддържал еднобожието.
Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма.
към текста >>

37. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата.
към текста >>

Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина.
Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик.
към текста >>

На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно.
Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др.
към текста >>

И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът.
Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека.
към текста >>

За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие".
От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство.
към текста >>

Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие".
А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха.
към текста >>

Защото основа на „Царството Божие" е Любовта.
Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
към текста >>

Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха.
Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.).
към текста >>

А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
към текста >>

В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек.
към текста >>

Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко.
13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките векове. Днес те са необходими повече от всякога.
към текста >>

Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие".
Днес те ще бъдат също така най големите фактори в живота. Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто? Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие". Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто. В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и справедливостта.
към текста >>

38. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му.
Ако можеш да четеш по него, то ще ти разкаже чудните истории, на които е бил свидетел. Чувствувай се щастлив, че можеш да видиш една тревичка, понеже в нея е съсредоточена мъдростта на цялото небе. В нейния строеж е участвувала великата небесна наука. По нея можеш да съдиш за дейността на Великите Строители в света. Бъди винаги такъв, какъвто си тук в тия чисти места! " Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му. Като че ли от хилядолетия те са чакали този велик празник, който да оживи вековната тишина, що цари тук И тихо се носят словата на Учителя над тия свещени места: „Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Тя е висшата проява в човешкия живот. Единственото нещо, което може да облагороди човека, е Любовта. И ако обичаш, животът ти ще се оправи. Силата на човека седи в Любовта.
към текста >>

Всички противоречия на земята носят Божие благословение.
Човек като обича, преди всичко ще бъде здрав. Всичко в света зависи от Любовта, която имаме към Великата Разумност в света. Любовта е центърът, от който могат да се разберат знанието и истината. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. без любов не можем да приемем мъдростта и да разберем истината. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Всякога положението на човека се подобрява, като изпълнява волята на Великото Разумно начало в света. Всякога, когато не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Всяка сутрин, като станеш, ще се чистиш, като издигнеш съзнанието си до вечните закони, които управляват живота. Така ти се учиш на небесния език. Требва да сме готови за новата светлина, която иде в света!
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.
Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.
към текста >>

Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде).
Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина.
към текста >>

Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1].
Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца.
към текста >>

в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).
Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието.
към текста >>

В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1).
Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко.
към текста >>

Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината!
119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината.
към текста >>

В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.
И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.
към текста >>

Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината.
Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината.
към текста >>

– Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”.
Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота. Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота. При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>

Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината.
Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота. Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота. При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена.
към текста >>

Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца".
Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото.
към текста >>

А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината".
" (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината.
към текста >>

Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото.
Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината.
към текста >>

[1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята".
Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината. Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството. Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината. [1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".
към текста >>

40. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”.
Д-р Ел. Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество!
към текста >>

"Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си.
Д-р Ел. Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра.
към текста >>

Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество!
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там.
към текста >>

– Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал.
Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21).
към текста >>

Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено.
Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека.
към текста >>

В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там.
Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст.
към текста >>

Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21).
– Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески".
към текста >>

С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие.
Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие.
към текста >>

Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек.
Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие".
към текста >>

А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие.
С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
към текста >>

При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие".
Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
към текста >>

с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие.
от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство!
към текста >>

Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25).
към текста >>

Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде.
към текста >>

Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство!
с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята.
към текста >>

Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25).
Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот.
към текста >>

Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).
Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига.
към текста >>

Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята.
Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28). И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
към текста >>

Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28). И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха.
към текста >>

В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде.
към текста >>

Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение.
След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие.
към текста >>

Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие".
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена.
към текста >>

Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година.
към текста >>

В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие.
Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека.
към текста >>

Защото евангелското слово е творческо.
Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл.
към текста >>

Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година.
Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен.
към текста >>

А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество.
Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески.
към текста >>

на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески.
То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат.
към текста >>

Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат.
на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр.
към текста >>

"Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31).
И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете!
към текста >>

Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците?
На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е!
към текста >>

На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята.
и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят.
към текста >>

Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие?
— Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество.
към текста >>

Ето, царството Божие вътре във вас е!
Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята. "Наближило е царството Божие.
към текста >>

Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята.
– Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята. "Наближило е царството Божие. — Ето царството Божие вътре във вас е! "
към текста >>

"Наближило е царството Божие.
Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята. "Наближило е царството Божие. — Ето царството Божие вътре във вас е! "
към текста >>

— Ето царството Божие вътре във вас е!
– Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята. "Наближило е царството Божие. — Ето царството Божие вътре във вас е! "
към текста >>

41. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.
към текста >>

Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти!
Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете! Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота! О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак!
към текста >>

И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе!
Новото иде, старото отхожда. Виж едното и надживей другото. Прецени, пресметни и приложи! На живота нов послужи! И ще го познаеш в неговата пълнота. И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
към текста >>

А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога.
На живота нов послужи! И ще го познаеш в неговата пълнота. И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина!
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие.
По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове. При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие. И близо е този ден. Затова сторете, прочее, плодове до¬стойни. Защото секирата вече лежи при корена на дърветата. И всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и се хвърля в огъня". — Тогава народът го запита: .Какво да правим?
към текста >>

И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат.
19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим? Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат. 20; 26—28).
към текста >>

Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи".
" Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22). Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим? В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл. 6; 33, е изказана най-великата мисъл, изказвана кога и да е през вековете, за същността на нашия живот и нашите дела. Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи". Ето един от най-добрите и най-съществените отговори на въпроса: какво да правим? Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос. Нека поразгледаме бегло естеството на тия мисли. Йоан, на когото народът зададе въпро¬са, отговаря просто, ясно и не крайно. Той е предтеча, той говори за идването на месията, но сам той отказва да е такъв.
към текста >>

в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство.
Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот.
към текста >>

За този, който търси царството Божие, за този, който иска да бъде съвършен, това е пътя.
Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот. Ала за нас, хората на земята, не е ли това невъзможно — да раздадем всичко? Но Христос едва ли е искал невъзможни неща. За този, който търси царството Божие, за този, който иска да бъде съвършен, това е пътя. И не е страшно да раздаде човек всичко, щом Христос казва, че който търси първом царството Божие, всичко друго ще му се приложи. Ето, въпросът става въпрос на жива в-вра в Божественото. Такава вяра имат, без съмнение, малцина. Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството. Но Христос знае докле е стигнал човек и знае, че не е съвършен какъв практически смисъл могат да имат думите му?
към текста >>

И не е страшно да раздаде човек всичко, щом Христос казва, че който търси първом царството Божие, всичко друго ще му се приложи.
Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот. Ала за нас, хората на земята, не е ли това невъзможно — да раздадем всичко? Но Христос едва ли е искал невъзможни неща. За този, който търси царството Божие, за този, който иска да бъде съвършен, това е пътя. И не е страшно да раздаде човек всичко, щом Христос казва, че който търси първом царството Божие, всичко друго ще му се приложи. Ето, въпросът става въпрос на жива в-вра в Божественото. Такава вяра имат, без съмнение, малцина. Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството. Но Христос знае докле е стигнал човек и знае, че не е съвършен какъв практически смисъл могат да имат думите му? Че човек не трябва да трупа богатства, които не му трябват и че трябва от сърце да помага на ближните, които са в нужда е ясно като бял ден, а възможно за всеки разумен човек с добра воля.
към текста >>

Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството.
Но Христос едва ли е искал невъзможни неща. За този, който търси царството Божие, за този, който иска да бъде съвършен, това е пътя. И не е страшно да раздаде човек всичко, щом Христос казва, че който търси първом царството Божие, всичко друго ще му се приложи. Ето, въпросът става въпрос на жива в-вра в Божественото. Такава вяра имат, без съмнение, малцина. Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството. Но Христос знае докле е стигнал човек и знае, че не е съвършен какъв практически смисъл могат да имат думите му? Че човек не трябва да трупа богатства, които не му трябват и че трябва от сърце да помага на ближните, които са в нужда е ясно като бял ден, а възможно за всеки разумен човек с добра воля. Да раздадеш, обаче, всичко земно — имането, което имаш, е наглед не всякога разумно и полезно за другите, а съще¬временно непрактично. Такива хора биват считани за луди. Желаем да мислим, че другаде е смисълът на тия Христови думи.
към текста >>

43. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души.
Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас.
към текста >>

Словото Божие носи Божествените блага.
Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас. Изучавайте ценните думи на любовта.
към текста >>

Изучавайте Словото, което иде от Бога.
Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас. Изучавайте ценните думи на любовта. Изучавайте Словото, което иде от Бога. Така ще вървите по възходящия път.
към текста >>

44. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога.
Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек. Библията ни даде схващането, че Бог е Дух.
към текста >>

Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите".
В Библията като червена нишка се прокарва навсякъде законът на служенето — служенето на Бога. По пътя на службата човек стига до святост, праведност и съвършенство. А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото.
към текста >>

Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост).
А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога.
към текста >>

Словото е творческата сила.
Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята.
към текста >>

Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото.
Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята. Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот.
към текста >>

И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога.
Тогава ще затрепти в нас гласът на познанието, ние ще видим Бога в нас и вън от нас. Ще Го обикнем и познаем. — „Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете. Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие". И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога. Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо.
към текста >>

45. ЦАР БОРИС III Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Кръвта на Христа е и самото Слово, изявено чрез любовта, мъдростта и истината.
Религиозните хора говорят за онзи свят, за ангелите. Те, обаче, не знаят, че никой не може да влезе в онзи свят без любов, без знание и без свобода. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуща. Ще кажат, че Христос е изкупил с кръвта си греховете на хората. Кръвта на Христа е и самото Слово, изявено чрез любовта, мъдростта и истината. Човек страда, когато се отдалечи от Любовта. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Още първите човеци не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, и видяха, колко ценят свободата и как ценят любовта. И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното.
към текста >>

— Да приготви условия за идването на Царството Божие.
И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. Дошло е време за изправянето на човечеството, — за възприемане любовта. Време е вече за ликвидиране на стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето любовта ще царува. Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята? — Да приготви условия за идването на Царството Божие. Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: „Тяхното царство е во веки веков". Праведните ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят и смъртта. Блажени праведните и светиите.
към текста >>

Наближило е Царството Божие на земята!
Брегът се вижда вече. Наближила а пролетта. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролетта. Идва една нова култура, културата на любовта. Наближило е Царството Божие на земята!
към текста >>

46. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е.
В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание.
към текста >>

Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее.
А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.
към текста >>

Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г.
към текста >>

Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса.
T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието".
към текста >>

Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности.
Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто.
към текста >>

Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.
Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват.
към текста >>

Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици.
В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото.
към текста >>

Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото.
Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа.
към текста >>

Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда.
Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото.
към текста >>

Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя.
Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи.
към текста >>

Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души.
През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила.
към текста >>

И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес.
Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота. Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината. Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години. Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори.
към текста >>

Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина.
Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
към текста >>

До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж.
към текста >>

В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции.
пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък.
към текста >>

Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно.
Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието. Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност.
към текста >>

Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото.
От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието. Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата.
към текста >>

Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност.
Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието. Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя.
към текста >>

През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината.
Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите.
към текста >>

Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата.
Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления.
към текста >>

Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя.
към текста >>

Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото.
Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото.
към текста >>

Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ.
Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото.
към текста >>

Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света.
Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили.
към текста >>

Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото.
Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!
към текста >>

От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето.
В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир.
към текста >>

В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!
Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
към текста >>

2 Живото Слово е вечен процес.
То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите.
към текста >>

Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем.
Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи!
към текста >>

То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо!
към текста >>

Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни! Милка Кралева 1 Ев. Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
към текста >>

47. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го!
към текста >>

Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи.
T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос. Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път.
към текста >>

48. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот.
РИЛСКИ БЕСЕДИ ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Онази красота, която очите са виждали в планината, е прозвучавала като музика в душите. Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот. В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл".
към текста >>

В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани.
И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? - Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? - Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека.
към текста >>

49. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ.
към текста >>

Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ.
към текста >>

КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА.
Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека!
към текста >>

ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е.
Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина.
към текста >>

ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ.
Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2.
към текста >>

НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина.
към текста >>

Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8.
Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9. ЗАТОВА СЕ РОДИХ Девета серия / I том (София, 1926) Христос казва: "...Aз за това се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината.
към текста >>

ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев.
от Иоана 18: 37/ - Това, което съживява човека, то е Истината. Истината може да се определи като права насока в живота. Всеки трябва да каже "Aз за това се родих." - Защо? -За да живея в ред и порядък "Aз за това се родих." - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.*** 10. ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев. от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11.
към текста >>

от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие.
Истината може да се определи като права насока в живота. Всеки трябва да каже "Aз за това се родих." - Защо? -За да живея в ред и порядък "Aз за това се родих." - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.*** 10. ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев. от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11. ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска.
към текста >>

Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19.
- Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето, и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо.
към текста >>

50. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” ВСИЧКО, КОЕТО ДАВАМ В БЕСЕДИТЕ НЕ СА САМО ДУМИТЕ. В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ ИМА СКРИТИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ С ДУМИ.
към текста >>

Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” ВСИЧКО, КОЕТО ДАВАМ В БЕСЕДИТЕ НЕ СА САМО ДУМИТЕ. В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ ИМА СКРИТИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ С ДУМИ. МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. БЕСЕДИТЕ МИ ЧИСТЯТ РАНИТЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ.
към текста >>

Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10.
КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА София, 22 август 1928 Днешният ден е ден за работа -първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа Досега вие не сте работили. Днешната работа ще определи вашето бъдеще за цялата вечност Ще знаете: днешният ден определя вашето бъдеще. Той е един от най-красивите дни на живота ви във вечността. Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10. ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния.
към текста >>

Свещеният хляб носи Словото в себе си.
Славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с радост и веселие. Защо? Защото човек отива болен стар, а се връща здрав, млад, силен богат, красив. Сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която като се върнете на земята, да вървите съзнателно напред.*** 12. БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО София, 1 - 3 септември 1933 Сега ще ви дам първия член от "Бъдещото верую на човечеството": Вярвам в Единния Свещен Хляб, който ядат всички хора, и без който никой човек не може да живее. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб, и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно. Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13.
към текста >>

Който не яде от този хляб, и Словото в него не може да се прояви.
Това връщане ще бъде пълно с радост и веселие. Защо? Защото човек отива болен стар, а се връща здрав, млад, силен богат, красив. Сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която като се върнете на земята, да вървите съзнателно напред.*** 12. БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО София, 1 - 3 септември 1933 Сега ще ви дам първия член от "Бъдещото верую на човечеството": Вярвам в Единния Свещен Хляб, който ядат всички хора, и без който никой човек не може да живее. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб, и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно. Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други.
към текста >>

Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно.
Защото човек отива болен стар, а се връща здрав, млад, силен богат, красив. Сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която като се върнете на земята, да вървите съзнателно напред.*** 12. БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО София, 1 - 3 септември 1933 Сега ще ви дам първия член от "Бъдещото верую на човечеството": Вярвам в Единния Свещен Хляб, който ядат всички хора, и без който никой човек не може да живее. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб, и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно. Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи любовта не се описва, тя се чувствува Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.*** 14.
към текста >>

51. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото слово, което повдига и съживява.*** 10.
Слушайте този барометър. Ако го слушате ще имате по-малко страдания.*** Б. Николов - графика 9. ЖИВА РЕЧ V година / III том (София, 1926) За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото слово, което повдига и съживява.*** 10. ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено в Земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да Започне да расте Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу - към центъра на земята, а клоните нагоре -към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно.*** 11. СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено.
към текста >>

Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на Земята.** Сава Калименов * Книгата е издадена през 19з1 година.
Поради това, едни ще усвоят повече, други по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на Земята.** Сава Калименов * Книгата е издадена през 19з1 година. ** Из книгата "Човек и Бог" *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

52. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Страхливият не може да наследи Царството Божие”.
Когато отиваш при хората, които те обичат и ти ги обичаш, движенията ти са едни, а когато отиваш при хора, които не те обичат движенията са съвсем други. Вижте врабчето как трепери, как се озърта, да не би някой да му навреди, така и човек се страхува от Тези, които не го обичат. Ако човек много се страхува, губи. Винаги когато човек се уплаши кръвта влиза във вътрешните съсъди на неговия организъм, капилярните съдове не функционират правилно. Само Любовта е в състояние да те избави от страха. “Страхливият не може да наследи Царството Божие”. Ще го наследят тези, които имат Любов. Не е страхът, който дава тон на живота ви. Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува.
към текста >>

Отгоре да дойде Божието благословение.
Ако човекът е алчен, ще го разтриващ отвътре навън, ако е страхлив ще го разтриваш отвън навътре. Всичките хора няма еднакво да разтриваш. Знание е потребно, огромно знание, за да пипаш човека, камо ли да го лекуваш. Това упражнение, дето съм ви дал за обливане е главно и важно. Мислите и чувствата да влияят вътре - красиво е. Отгоре да дойде Божието благословение. Това упражнение да се прави със свещено чувство. Знайте, че отгоре ви гледат как го правите. Приятно е да се чете едно съдържателно и красиво написано писмо. Някои казват: "Е, сега не можем нещо да направим, ще оставим за следващото прераждане.” За другото съществувание има друга работа, сегашната работа сега ще я свършите. Ако оставите вашите дългове за друго прераждане те ще се увеличат толкова, че няма да може да ги платите.
към текста >>

Човек се храни със Словото Божие.
Страх ви е от смъртта, нали така? Кой като се е страхувал от смъртта се е избавил от смъртта? всичко от което си се страхувал те е сполетяло. През какви ли не състояния човек е минавал. Смъртта както всичко друго е минаване от едно състояние в друго. Човек се храни със Словото Божие. Той трябва да има не само физическа храна, но и духовна. Нещата стават разбрани, когато имаш Божествена светлина. Неразбраното произтича от факта, че Любовта отсъства. Щом дойде Любовта, ще има светлина. Божествената Любов винаги носи светлина и живот, сърцето и волята добре работят.
към текста >>

53. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са граждани на Царството Божие и синове Божии.
Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата.
към текста >>

Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек.
Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може.
към текста >>

Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение.
Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може.
към текста >>

Резюме от утринно слово на Учителя, държано на 22 декември 1935 год.
И на болния казва същото. В това се заключава Божественото. Новото учение - учението на любовта казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си. Аз пък ви казвам: в името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват. В Негово име станете, вървете напред и работете! Резюме от утринно слово на Учителя, държано на 22 декември 1935 год. В София
към текста >>

54. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята.
В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури.
към текста >>

Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога.
Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти.
към текста >>

Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово.
Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”.
към текста >>

Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е. Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо без Него не стана” и пр. 4. “Слънцето е баща, Луната - майка. Вятърът я носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност прониква цялата вселена.
към текста >>

Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя.
"Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях.
към текста >>

Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече.
Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет.
към текста >>

Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
към текста >>

55. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература.
Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/.
към текста >>

За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише.
Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат.
към текста >>

През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение.
Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
към текста >>

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г.
към текста >>

Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1.
към текста >>

Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас.
към текста >>

56. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е оръдие Божие.
Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим. Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със страхопочитание. Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М.
към текста >>

С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя.
Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
към текста >>

И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”.
Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее.
към текста >>

Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас.
към текста >>

Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички.
При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички. С поздрав в Господа: П. К. Дънов Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново. Тя е в непрекъсната кореспонденция със свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка.
към текста >>

57. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”.
Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда!
към текста >>

Смисълът на Словото изведнъж я грабнал.
След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г.
към текста >>

Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат.
Учителят казал: “Поканете я! ” От 1915 до 1920 г. тя работила сама. Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото.
към текста >>

Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава.
В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар.
към текста >>

Там Словото се е обличало с дрехата на вечността.
Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ” Ученикът не критикува! Ученикът работи и служи на Цялото!
към текста >>

Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота!
” Ученикът не критикува! Ученикът работи и служи на Цялото! Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово.
към текста >>

Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата.
Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя.
към текста >>

Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа.
Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много?
към текста >>

Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово.
Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това?
към текста >>

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката.
Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му.
към текста >>

Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
към текста >>

В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му.
Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
към текста >>

Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
към текста >>

Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>

Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
към текста >>

Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции.
Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
към текста >>

Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул.
Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави?
към текста >>

Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави?
Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя.
към текста >>

Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят.
Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира.
към текста >>

По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”.
По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си? Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
към текста >>

Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12.
По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си? Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
към текста >>

58. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто.
Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод. Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
към текста >>

Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово.
С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж.
към текста >>

идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

59. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки народ, чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви.
Всеки народ е проводник на специфични космични енергии, които идат от целия всемир: видим и невидим, и после се предават от него на другите народи и стават достояние на цялото човечество. Затова можем да кажем, че всеки народ е специфичен изявител на творческите сили, вложени в цялото човечество. Поради това всеки народ има специфична мисия в общочовешката култура. Ето защо, никой народ не трябва да се подценява. Напротив, всеки народ трябва да се счита за важен. Всеки народ, чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви. Тия нови идеи за обединението на народите, за взаимно сътрудничество и взаимопомощ именно ще съградят новото човечество, и то завинаги ще се освободи от методите на насилието върху това или онова общество, народ или раса, знаейки, че този метод води към разрушения, катастрофи и израждане. Днес, когато човечеството е заплашено от всеобщо сблъскване на народите, такова, каквото светът досега не е виждал, и което сблъскване може да бъде с катастрофални последици за човешката култура, днес трябва да се разпространят новите духовни идеи, които еднички са в сила да извадят човечеството от днешното състояние и да му посочат нови светли хоризонти. И новите свободни духовни движения днес в света не са нещо случайно, а са тясно свързани със събуждането на новите по-високи сили на човешкия дух и с узряването на човечеството за новите форми на живота - методите на разумния живот. Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала.
към текста >>

ние искаме въдворяване на Царството божие на земята.
Човек трябва да си разясни беседите и лекциите. Идеите в тях са живи. Те растат. Идете които излагам в беседите и лекциите са свързани с шестата раса. Те са идеи на шестата раса. ние искаме въдворяване на Царството божие на земята. Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след известен брой години ще дадат плод. Който е дошъл при нас съзнателно не е излязал. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Ние сме за онази Божествена наука. В нас има едно знание, което хората не подозират.
към текста >>

Божието благо е благо за всички.
Например при тази чешмичка, която направихме при Дианабад, седнаха някои селяни и имаха желание да приказват. Инак при други случаи ти не можеш да го накараш да приказва. Той си отива. На чешмичката при Дианабад турете този надпис: Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички. Със сърдечен братски поздрав. Ваш верен: Б.Боев Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития. Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи.
към текста >>

Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07.
В неговата стаичка на Изгреба и преди, и след заминаването на Учителя всеки намираше търпелив и услужлив приятел. На разговор с Учителя Боян Боев бе опора в трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните. Не се огъна пред нищо. И свърши огромна работа, която тепърва ще бъде оценена според истинската й значимост. Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица.
към текста >>

60. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници.
То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл. “Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б.
към текста >>

Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията.
Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл. “Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината.
към текста >>

Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото!
Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават.
към текста >>

Ноември,1959, Огняново Словото опазихме.
Ще седя тук толкова, колкото Господ иска - дотогава, до когато Господ иска. Учителю, готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устройвай пътищата ми, Ти направлявай стъпките ми! * * * Ние бяхме съдени в един незаконен процес. “Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците? Ноември,1959, Огняново Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде, не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото.
към текста >>

Словото не може да бъде уязвено.
Ти устройвай пътищата ми, Ти направлявай стъпките ми! * * * Ние бяхме съдени в един незаконен процес. “Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците? Ноември,1959, Огняново Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде, не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно.
към текста >>

Словото устройва всемира.
“Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците? Ноември,1959, Огняново Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде, не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото.
към текста >>

Всичко е живот на Словото.
Ноември,1959, Огняново Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде, не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха.
към текста >>

На езика на един народ Учителят прави превод на Словото.
Знанието, което Учителят ни предаде, не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други.
към текста >>

Словото е вечно.
Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да го унищожат. Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други. Словото е вечно и необятно.
към текста >>

Учителят прави и музикален превод на Словото.
Словото устройва всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други. Словото е вечно и необятно. Йоан казва: “в начало бе Словото! ” 1 февруари 1960 Онези, които гонят Братството не го познават.
към текста >>

Словото е вечно и необятно.
Словото е вечно. То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други. Словото е вечно и необятно. Йоан казва: “в начало бе Словото! ” 1 февруари 1960 Онези, които гонят Братството не го познават. Н тук като сме. ние работим за Братството. В затвора ние сме с Братството.
към текста >>

Йоан казва: “в начало бе Словото!
То е Песента на Творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други. Словото е вечно и необятно. Йоан казва: “в начало бе Словото! ” 1 февруари 1960 Онези, които гонят Братството не го познават. Н тук като сме. ние работим за Братството. В затвора ние сме с Братството. Като се разреши въпросът за Братството, ще се разреши и нашият въпрос.
към текста >>

Те искат да влязат в Царството Божие насила.
Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб.
към текста >>

Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори.
Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си.
към текста >>

В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им.
За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина.
към текста >>

61. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците.
към текста >>

Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора.
Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора. Слуша редовно лекциите и беседите...” За времето прекарано в близост с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен. След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“: “Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему?
към текста >>

Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика.
Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество.
към текста >>

62. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“.
Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е.
към текста >>

Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е.
Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова". Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива?
към текста >>

търси „първом Царството Божие и Правдата Негова".
Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова". Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно.
към текста >>

Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята.
За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова". Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно. В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество.
към текста >>

Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело.
Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно. В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята.
към текста >>

Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела.
Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците. Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как? По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело.
към текста >>

Защото Словото е дадено.
Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците. Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как? По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело. Защото Словото е дадено. То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците.
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кадиев) Слово и дело (Пламен) Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л.
Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни. Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно. Ред. „Братство“ Съдържание: Истината За обществото „Бяло Братство“ (Д-р Ст. Кадиев) Слово и дело (Пламен) Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л. Л.) Ти! (Cт. К.) КНИЖНИНА ВЕСТИ ИСТИНАТА Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . . Що е истина? — П и л а т .
към текста >>

Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията.
Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново. Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя. Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи.
към текста >>

Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята!
Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе. И наистина, само по този път то ще израсте в огромно дърво, несломимо от никакви бури и даващо храна, с плодовете си, на милиони. Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота.
към текста >>

Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“.
Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец.
към текста >>

Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец.
Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота?
към текста >>

64. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички.
Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа, Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички. И по някой път, по стар навик, незадоволено от това, което е направило, то почва да чупи и хвърля: то изпада в безпътица! Една подобна безпътица, в която бе изпаднал човешкия дух, беше и последната световна война. Всички видове кризи, които се чувстват днес, се дължат на тази безпътица, която все още продължава да владее известни среди. А всяка една криза може да бъде превъзмогната само с усилията на Духа. Стопанските мероприятия, усъвършенстванията в областта на икономическия и духовен живот са само пипала, инструменти, които се създават от Духа и чрез които той работи за излекуване на болките и раните, които сам си е нанесъл.
към текста >>

на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от небесата; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“.
Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее. Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно. Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение: Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita. на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от небесата; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“. КНИЖНИНА РАБОТНИКЪТ И НЕГОВАТА ЗАПЛАТА. — Беседа, държана от Учителя на 13 май, 1928 г. в София. Цена 5 лева. Доставя се от Вл.
към текста >>

65. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята.
Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро". Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята. Молитва или медитация. Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва". Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така.
към текста >>

Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята.
Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи.
към текста >>

И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи.
Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега ти се вижда като в мъгла, и ще прекрачиш отново напред. 9. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си, и светлината ще обземе тъмнината, и тя ще започне да се смалява. И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка тя ще простре - и огнени змии ще попъплят; смрад на разлагащи се трупове ще нависне като кървава мъгла и ще забули всичко. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето. Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: Познах те. Господарю мой, Владетелю на живота, - пристъпи и мини, защото те чакам. 11.
към текста >>

66. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака!
към текста >>

Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот.
Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори. — Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече.
към текста >>

И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята!
И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи.
към текста >>

И не е много далеч времето, когато няма да остане кът по земното кълбо, дето Словото на Учителя да не прониква, разнасяно от нея.
2) La Granda Lego, с предговора и статия „Бъдeща България“. 3) La Blankaj Fratoj, от Ст. Ватралски. 4) La Kolektiva Konscio Под печат е и наскоро ще излезе двойната 5—4 книжка, с съдържание: La Nova Homaro, La Universa kaj la Kosma Amo. Библиотека „Нова Култура“ се посреща добре в странство. Идеите, мислите, изказани от Учителя се оценяват и възприемат навсякъде от жадните за живо знание души. И не е много далеч времето, когато няма да остане кът по земното кълбо, дето Словото на Учителя да не прониква, разнасяно от нея. От Япония до Америка и от Норвегия до Южна Африка, то и днес се носи вредом по света, за да буди душите, заспали мъртвешки сън. Ето една рецензия, дадена от есперантския седмичник „HeroIdo de Esperanto“ за Високия Идеалъ: „La Alta Idealo“ е лекция от Учителя П. Дънов, беловлас философ и идеалист, чиито думи са в паралел с тези на основателя на Оомото (японско религиозно движение Б. Р.) В двете Школи ние намираме че ядката е същата висша етика. Портрета на Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Р. Тагор.
към текста >>

67. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово!
— Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
към текста >>

Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово.
Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли).
към текста >>

започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята.
това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат?
към текста >>

Възцаряването на Царството Божие на земята.
Аз доста закъснях с отговора си и вие може би сте почнали да се съмнявате дали ще получите такъв, но, макар и да не се обадих до сега, аз съвсем не бях забравил питането ви: — Каква е същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя"? Въпроса е твърде кратък, но отговора, за да се уясни всичко, би трябвало да бъде доста обширен. Аз ще се огранича с най-важното, спорел мен. Направо на въпроса. — Основаната идея, която „белите братя“ преследват е: Възцаряването на братството в света. Възцаряването на Царството Божие на земята. Изграждането на едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират на Любовта. А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува. В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат.
към текста >>

Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси.
Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение.
към текста >>

С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г.
След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ... Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания! Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г. Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители. Това ще каже оптимиста, но, да видим: чувствата ли ще надделеят или разума; необузданото ли насилие или законността; неотговорните ли или отговорните фактори ще вземат връх! ? ... Редакция и читатели. Въздърж. Д-во „Твърдость“ с.
към текста >>

68. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята.
Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация.
към текста >>

за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята.
Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ.
към текста >>

логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот.
И тъй. сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения. Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения. И въпреки тази си опростеност, есперанто е гъвкав, звучен. логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот. Това е доказано от създадената до сега литература на езика. Като пример може да послужи и печатаното в този брой стихотворение на Заменхов. Благодарение на своята леснота, есперанто може да бъде изучен в съвсем кратко време даже от хора със сравнително слаб интелект и езикови способности, а човкк, който знае някои от модерните чужди езици, знае вече не по-малко от 75 на сто от корените на езика Есперанто. И тъй. Есперанто е най-лесният и най-удобният в много отношения международен език и затова той наистина ще завладее света.
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Простите хора наричат това Божие наказание, а учените казват: зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина.
страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия ... *** Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошият живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват и пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Кое докара тяхната гибел? Лошият живот на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Простите хора наричат това Божие наказание, а учените казват: зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. *** „Потърсете ме в ден скърбен! " — се казва в Писанието. Кой е този ден? — Денят на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията.
към текста >>

Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Давай!
Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползвате от всички мои блага.“ *** Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всеки човек ще разбере, че Божията любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. *** Казва се е Писанието: „Ще им дам нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Давай! Има една проста истина, която днес хората не могат и не искат да разберат. Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко. Изобщо у човека има една специфична черта на психофизическото му естество, това е оная пасивност, стигаща до безсилие и леност, която прозира и през най-голямата външна активност. Докато човек е свикнал да вижда в лицето на хората фактори, които обуславят неговото щастие, докато човек изисква от среда и условия блага, които сам трябва да си извоюва, той ще бъде чужд на оня велик ритъм, на оня висш жизнен трепет, който разнася по всичките му фибри свещения огън на творческия живот.
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден.
Завинаги ли? — Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго. Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер. Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия?
към текста >>

... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората.
към текста >>

фашист, Разградско слово, Известия на библ.
и външ. условия на живота, от Павел Русев. Редовно се получават следните периодични издания: сп. Отец Паисий, в. в. Мисъл, Седмица на жената, Женски глас, Българ. фашист, Разградско слово, Известия на библ. Априлов и Палаузов. Развитие. Тракиец, Стопанска България, Земл. Пробуда, Ново Общество, Трезва младеж, Трезвен подем, Милост, Добро здраве. Светлоструй, Дунавски куриер.
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот.
Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
към текста >>

Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф.
към текста >>

Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>

Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото.
Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва.
към текста >>

И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог.
Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците! И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе!
към текста >>

Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците! И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
към текста >>

който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта.
Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта. Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв. Абонаментите се изпращат до Николай Трифонов, ул. „Странджа“, 46 — София.
към текста >>

72. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това?
Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни! - - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това? Не знам! ... Но аз зная това. че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа. А всяко място е свещено когато съзнанието ни се издигне към Бога, и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. - - - - - - - Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество!
към текста >>

Ще се изгради Новата Божествена Култура, — ще се възстанови Царството Божие на земята.
Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме. Тогава ще стихнат вековните разпри между хората за земи и царства, за власт и богатства. Всички ще бъдат доволни и щастливи. Ще се изгради Новата Божествена Култура, — ще се възстанови Царството Божие на земята. Това може да стане! То трябва да стане и ще стане! Братя човеци, събудете се! Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята.
към текста >>

Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“.
Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи.
към текста >>

73. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братя, от всички страни на земята, да се обединим и да изградим новото, едно единствено Царство Божие на земята!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 10 Март 1931 год. FRATECO Gazeto por Frateca vivo Fratoj el ciuj partoj de la tero, ni unuigu, kaj ni konstruu la novan, unusolan Dian Regnon sur la tero! Братя, от всички страни на земята, да се обединим и да изградим новото, едно единствено Царство Божие на земята! (Този брой - 30, 10 март 1931 г. е написан предимно на есперанто. За четене онлайн са сложени само българските текстове. Останалите могат да се видят в PDF-а) Съдържание: Към обединение Вашето собствено радио (Ева Ж. Смит) Към обединение От хиляди години насам, та до наши дни, човечеството преживява едно състояние на противоестествен, противобожествен и неразумен живот.
към текста >>

Божието проклятие и днес още виси над главите ни!
До кога? До кога ще се борим помежду си? До кога ще се отделяме едни от други? До кога ще експлоатираме себеподобния си? До кога ще мразим и ще проливаме братска кръв? Божието проклятие и днес още виси над главите ни! — Та, ние не станахме по-добри. Какво да направим сега, за да измием греховете си? Що да сторим, та да се изкупим? ... Време е вече! Последно време е!
към текста >>

Положителната мисъл е семето, творческото слово е цвета, а добрият живот е плода.
... Вашето собствено радио Вий винаги притежавате свое собствено радио, което се намира във вашия мозък. Екипировката на вашето радио е пълна — то притежава приемател и изпращач. Вашият ум е неговата батерия и вашето здраве — неговото електричество. Вий можете да нагласявате вашето радио и да имате това, което желаете, по-рано или по-късно, защото „подобното подобно привлича“. Вашата мисъл е едно умствено движение, също както вятъра е движение на въздуха. Положителната мисъл е семето, творческото слово е цвета, а добрият живот е плода. Изразявайки вашите желания с мисъл или със слово, вий можете да имате музика. „Мислите ви са записани във вашето сърце, отразени във вашия ум и въплотени във вашето тяло. Това значи — словото да стане плът." Не болестта е причина за заразата, а болният ум. Вий градите с мислите, които изпращате, и с думите, които произнасяте, затова вий можете да изградите вашия живот според собствения си избор. Вий действате със силата на един закон.
към текста >>

Изразявайки вашите желания с мисъл или със слово, вий можете да имате музика.
Екипировката на вашето радио е пълна — то притежава приемател и изпращач. Вашият ум е неговата батерия и вашето здраве — неговото електричество. Вий можете да нагласявате вашето радио и да имате това, което желаете, по-рано или по-късно, защото „подобното подобно привлича“. Вашата мисъл е едно умствено движение, също както вятъра е движение на въздуха. Положителната мисъл е семето, творческото слово е цвета, а добрият живот е плода. Изразявайки вашите желания с мисъл или със слово, вий можете да имате музика. „Мислите ви са записани във вашето сърце, отразени във вашия ум и въплотени във вашето тяло. Това значи — словото да стане плът." Не болестта е причина за заразата, а болният ум. Вий градите с мислите, които изпращате, и с думите, които произнасяте, затова вий можете да изградите вашия живот според собствения си избор. Вий действате със силата на един закон. когато мислите продължително за нещо и то ще се осъществи.
към текста >>

Това значи — словото да стане плът." Не болестта е причина за заразата, а болният ум.
Вий можете да нагласявате вашето радио и да имате това, което желаете, по-рано или по-късно, защото „подобното подобно привлича“. Вашата мисъл е едно умствено движение, също както вятъра е движение на въздуха. Положителната мисъл е семето, творческото слово е цвета, а добрият живот е плода. Изразявайки вашите желания с мисъл или със слово, вий можете да имате музика. „Мислите ви са записани във вашето сърце, отразени във вашия ум и въплотени във вашето тяло. Това значи — словото да стане плът." Не болестта е причина за заразата, а болният ум. Вий градите с мислите, които изпращате, и с думите, които произнасяте, затова вий можете да изградите вашия живот според собствения си избор. Вий действате със силата на един закон. когато мислите продължително за нещо и то ще се осъществи. „Той ще има това, което желае“. Слабата ви мисъл ще бъде последвана от слаб израз и само този, който се е научил да мисли творчески, — само радиото, което е нагласено за най-точно възприемане, ще изрази съвършенството.
към текста >>

74. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята.
От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве.
към текста >>

Помогнете неговото слово да проникне до всяка душа, да прозвучи навред.
Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве. Записвайте абонати, събирайте доброволни помощи за фонд „Братство", сами вий бъдете малко по-щедри, не скъпете и труда си, когато трябва да се подпомогне едно добро начинание. Занапред „Братство“ редовно ще дава в съкратен вид текущите беседи от Учителя. Помогнете неговото слово да проникне до всяка душа, да прозвучи навред. Помагайте ни със сътрудничество в списването на вестника, със съвети и с всичко, с което можете. Ний вярваме във вашето добро желание и добра воля, и очакваме вашата подкрепа. БРАТСТВО Разни Ден на гроздето и плодовете. По инициативата на въздърж. съюз на „Добрите храмовници“, денят 20.
към текста >>

Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята.
Конгреса на Теософското Общество в България се състоя в София в началото на този месец. Избран е за председател на Обществото г. Николай Трифонов. Пожелаваме на братята теософи по-оживена и плодотворна дейност. Обществото за психически издирвания е имало своя годишен конгрес на 12, 13 и 14 септ. Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните.
към текста >>

75. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие.
Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро. Човек трябва да се постави между два полюса. Най-първо трябва да съществува в ума му отношение към Бога, към Първичната Причина и второто да служи на ближния си, като на себе си. Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие. В природата трябват работници и съвършените стават работници в природата. В божествения организъм, колкото и да е малък един орган на своето място той е важен. И българите са турени някъде в Божествения организъм, и те трябва да съзнаят своето място и да работят в съгласие със законите на този организъм, които са закони на Битието. Така те ще могат да се издигнат и ще служат на общочовешката кауза. И както органите в един организъм се взаимно подържат и обслужват, така трябва да правят и всичките народи.
към текста >>

Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота.
Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят? Как ще могат да не са привързани към него? Та знаят ли нашите духовници, и всички, които хвърлят кал върху г. Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто? Знаят ли на колцина отчаяни той е възвърнал надеждата, на колцина безверници — вярата?
към текста >>

76. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тахчиев) Словото на Учителя.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Христос възкресе! Търсете истинската светлина! (К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот.
към текста >>

Неговото живо слово пламна в хиляди сърца.
Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви.
към текста >>

Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви.
Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега.
към текста >>

Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл.
Не търси щастие, а търси любовта. * Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли. * Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха. Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно. Някои казват, че законите са постоянни.
към текста >>

Тази новост беше като революционна прокламация за погребване на мъртвеца — материализма, за да престане да заразява атмосферата и душите на новото поколение със своето безбожие и своето богохулно учение за човека, че бил само животно и нищо повече, поради което трябвало да живее като животното.
Минковски доказа, че времето и пространството не са две отделни неща, а само полюси на една същност, времепространството. т. е. извънвремевото и извънпространственото битие; че времето е също така част от същността на нещата, както и пространството и че, следователно, вселената трябва да бъде разглеждано не като редица от материални вещи. а като ред събития. Тази нова концепция за времето и простора се яви като нов и твърде смел процеп в схоластическата постройка на бездушната материалистична школа от миналия век. Тази новост беше като революционна прокламация за погребване на мъртвеца — материализма, за да престане да заразява атмосферата и душите на новото поколение със своето безбожие и своето богохулно учение за човека, че бил само животно и нищо повече, поради което трябвало да живее като животното. Новата наука нанесе смъртен удар на това материалистично гледище. Душата и духът не са продукт на тялото, а самостойни фактори. Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-тела и идеи. Издигайки се все по-високо и по- високо от средата на слепите рефлекси, Духът в своето творческо нагорно шествие, се превръща у човека в способност да се самосъзнаваме. Това положение е много старо в Индия, дето санскритският термин за самосъзнанието е „Аханхара“.
към текста >>

77. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто!
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 50 - год. V. Севлиево, 1 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Посаждай доброто. (Радиум) Световен преглед Спасение чрез селото! (С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто! За в. „Братство“ Яжте грозде! Хроника Издателство „Братство“ доставя: Посаждай доброто. Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок.
към текста >>

С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас.
Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара. Обаче, като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял че не му достигали само 30 стотинки за да си купи билет. Той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна-Оряховица, и поискал от него 30 стотинки.
към текста >>

И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас.
Отишъл на гарата да си купи билет, но какво било неговото учудване, когато видял че не му стигали само 30 стотинки за билета. Обърнал се тук там да поиска 30 стотинки, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с 30 стотинки. Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне. Тази е истинската философия на живота. И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас. Този е патът, по който можете да достигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота.
към текста >>

Te не вярват, че Божието око следи всичко.
В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота. Ако хората знаеха че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, тe лесно щяxa да се изправят. Te не вярват, че Божието око следи всичко. ♦♦♦♦♦♦ Учете есперанто! Някога, според свещените писания на древните народи, всички хора са говорили един и същ език. Това нещо се потвърждава и от науката, а именно от изследванията в областта на сравнителното езикознание. Ще дойде време, в по-близко или по-далечно бъдеще, когато човечеството ще се обедини и хората ще заговорят отново на един общ език. Това няма да стане изкуствено, а естествено, само, по себе си.
към текста >>

78. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Милс) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 51 - год. V. Севлиево, 15 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите.
към текста >>

Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство.
Моя народ — това е цялото човечество. В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята. Човек е дух, а не тяло. А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави.
към текста >>

В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство.
В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята. Човек е дух, а не тяло. А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя.
към текста >>

И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята.
А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя. Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие.
към текста >>

Това е Божието Царство, Божията държава.
Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя. Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие. Рано или късно, доброто ще победи злото. Божественото ще победи човешкото или, по-право, сатанинското. Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата. Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни.
към текста >>

Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята.
Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор.
към текста >>

„Царството Божие е вътре във вас" — казва Христос.
Умъртвете ги още сега. Една от тях е тая за времето, идея, породена от вярата, че вие сте тялото и че то има сила да твори причини и да чувствува. Това не е вярно. Само духът притежава тази сила. Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало. „Царството Божие е вътре във вас" — казва Христос. Следователно то е в нашия ум и нашето сърце, и произтича от тях. Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“.
към текста >>

(Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време.
Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото. И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен. Действието на думите „Аз съм млад, аз съм здрав“ върху ви е също тъй могъщо както това на думите: „Аз съм невинен, аз съм чист". С всичката си воля, с цялото си сърце повтаряйте тия думи тихо, спокойно, уверено, когато сте сам. Те ще се проявят във вашето здраве, спокойствие, мир, във вашата телесна и душевна младост. (Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време. А за да познае човек истината, трябва да се научи да мисли. Когато човек се научи да мисли, а това вече осмисля живота му, той ще намери в самия строеж на своя организъм методите и законите, по които трябва да живее. А сега хората казват: кажи ми какво ще излезе от мене? — За да кажа на един човек какво ще излезе от него, трябва да претегля тялото му, да видя какъв е обема на стомаха му и какво е неговото състояние. И, най после, трябва да видя как е устроена главата му.
към текста >>

79. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 53 - год. V. Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес.
към текста >>

Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво.
Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год. сл. Хр. В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи. Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво. Макар листата и да нямат понятие, за дълбоките процеси и причини в природата, те са, в зависимост от тези процеси. Същото се отнася и за човека. Известното всеки знае, но неизвестното е, което стимулира човешкия дух. И ние сме на земята за да учим това което не знаем и което има пряко отношение към нашия живот. А сега хората се занимават с големи философски работи, които нямат пряко отношение към живота, а същественото оставят на страна, и от това се раждат всички противоречия и нещастия.
към текста >>

И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея.
Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Низките места около Средиземно море — Гърция и др. ще бъдат под морето, низките места в западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат, и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокойте и тревожите. Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота — болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят в цялото и за цялото.
към текста >>

80. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чаушев.) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 55 - год. V. Севлиево, 15 декември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Законът за печата Новият законопроект за печата (Любомир Лулчев) Мисълта (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното (Т. Чаушев.) Словото на Учителя. Умът и сърцето (27. XI. 1932) Законът за печата Когато, след 21 юни м. г., падна правителството на сговора и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние. Ние поздравихме новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу справедливо разрешение на всички обществени въпроси. Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали.
към текста >>

Словото на Учителя Умът и сърцето В живота съществуват 2 състояния или течения, радост и скръб, който периодически се сменяват.
Всички са нещастни: и едните и другите, защото им липсва любовта (това най-висшо благо) от която напълно зависи правилното разпределение на благата е живота. Навред, където има любов, в семейството, в обществото, в държавата, в света, навред само тя, само любовта може наравно да осигури всички в живота, наравно да се ползва всеки от земните блага. Любовта е най-нужна в живота на хората. Има ли любов, ще има всичко и за всички. Т. Чаушев. Словото на Учителя Умът и сърцето В живота съществуват 2 състояния или течения, радост и скръб, който периодически се сменяват. Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от умът. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето; нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват, дълбоките причини им са неизвестни; те може би познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон.
към текста >>

Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие.
Най-силната дума това е умът. Тя е същата дума „аум“ или „ом“ — една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден. И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят; и като се съединят всички умове в едно, това е Учителя в света, това е пътя, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления. Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкият ум това е пътя, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето — това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът с артериалната система, а сърцето с венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречисти през белите дробове за да бъде полезна за организма — също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на умът за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества, и най-интелигентните клетки, и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви — внася нечиста материя която пречи на живота да функционира правилно, — внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система.
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станев) Frateco Словото на Учителя.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да създадем истинско училище! (Г. Н. Делев) Яжте черен хляб! (Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище! Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище. Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът.
към текста >>

Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос.
Разпространявайте го неуморно, за да може да расте по тираж и обем, да излиза по-често и така да изиграе предназначената си роля. Абонирането става чрез в. Братство — гр. Севлиево. Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят освободен. ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет. Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
към текста >>

Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека.
Това не е теория, а е въпрос на опит и всеки може да го провери. Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството. Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце.
към текста >>

82. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г. Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка.
към текста >>

На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
Тия, които стоят на чело на държавния кораб и тия, които утре ще ги заместят, схващат ли опасността? А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея? Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю!
към текста >>

Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея? Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства.
към текста >>

където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога.
„Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово.
към текста >>

Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово.
където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт. И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен. Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога. Т. Ч. На Планината Днес горе съм във планината.
към текста >>

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”.
Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.
към текста >>

Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички.
Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
към текста >>

Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения.
към текста >>

83. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 65 - год. V. Севлиево, 15 юни, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека.
към текста >>

... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока.
И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството.
към текста >>

Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие.
Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него. Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина. Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум. Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни.
към текста >>

84. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Анастасов) Словото на Учителя.
Севлиево, 3 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Що е окултизъм Материалистичната и христовата наука (Т. Ч.) Духовен упадък (Ив. Анастасов) Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях.
към текста >>

Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
към текста >>

Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина.
Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
към текста >>

Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>

85. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заменхоф) Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57) Словото на Учителя.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ледовете се топят Международен език D-ro L. L. Zamenhof. Autoro de Esperanto Преглед. Сърби и българи Що е есперанто? Молитва под зеленото знаме (Л. Л. Заменхоф) Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57) Словото на Учителя. Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.) Къде е нашето благо? (Т. Ч.) Ледовете се топят Има ли нещо по лошо от това, да гледаш как двама родни братя се бият и убиват? Има ли нещо по-страшно, по-опасно от омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други? Има ли по-голямо престъпление от това на братоубийството?
към текста >>

(следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост.
Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат. (На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч! Цялото човечество трябва да се съедини в едно семейство“). На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език. (следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
към текста >>

Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй.
Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Радиум) Словото на Учителя.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Честита нова година! Бог (Т. Ч.) Съобщения На Учителя (В. С. Н.) Питата на деда Благоя. Кой ще е бил ? (Радиум) Словото на Учителя. Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари!
към текста >>

Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина.
Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава. Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи.
към текста >>

Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия.
Ной-подире се разбрали като братя. И като братя заживяха — и те и жените им и децата им. — Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват.
към текста >>

Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога.
Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство" Преглед Към всестранно усъвършенстване (Т.Ч.) Словото на Учителя.
Севлиево, 7 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: С нови сили напред! Януари – агитационен месец за разпространение на в. „Братство" Преглед Към всестранно усъвършенстване (Т.Ч.) Словото на Учителя. Братство и сестринство (По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.) Вечерната медитация (Д-р К.) Съобщения По стъпките на Разумното (Г. Тахчиев) Книжнина С нови сили напред! Измина старата 1933 год. В началото сме на новата 1934 год. Каква ще бъде тя?
към текста >>

Нужно е Словото на Учителя, словото на Любовта, Мъдростта и Истината да се сее широко навред всред народа ни.
Януари – агитационен месец за разпространение на в. „Братство" В днешните съдбоносни дни, които ще определят посоката, която ще вземе живота на народа ни в бъдеще, е повече от наложително да се даде усилен и системен ход на новите схващания, на новите идеи, на новото разбиране за живота, които единствени могат да спасят народа ни, като го отклонят от гибелния път, из който, съзнателно и усилено, го тикат силите на тъмнината. Трябва да възтържествува доброто, защото иначе ще бъдем победени от злото. Трябва да се направят всички усилия за даване ход на светлината, защото иначе тъмнината ще обгърне живота на народа ни. Трябва любовта, самоотвержеността и единството да се проявят, защото иначе ще надделеят егоизма, омразата и разделението. Нужно е Словото на Учителя, словото на Любовта, Мъдростта и Истината да се сее широко навред всред народа ни. Нужно е на хората да бъде посочен новия идеал и новия път към него. Един от могъщите способи за работа в това направление е в-к „Братство“. Нека направим в-к „Братство“ насъщен духовен хляб във всеки един български дом. Нека той проникне и в най-затънтената колиба в България. Нека с неспирни усилия работим за най-широкото разпространение на в.
към текста >>

Словото на Учителя Братство и сестринство С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява.
възпитание и развитие не е в съгласие с тия закони! Силен дух. светъл ум, благородно сърце, силно и здраво тяло — ето кос трябва да бъде идеала при възпитанието и образованието, при развитие то и растежа на младежта! Защото само така ще израснат като годни за разумен и творчески, за щастлив и свободен живот хора. Т. Ч. Словото на Учителя Братство и сестринство С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява. Също така е и с радостта. С разбраната радост животът се удължава. У умния, при страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите с две единици. А у глупавия, при страданията животът му се намалява с една единица, а при радостите се съкращава с две единици. Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любов и живеят безразборно.
към текста >>

Тая любов, която е минала през Божието сърце, е проникнала в сърцето на всички велики души и е дошла на земята; дръж тая любов, тя е истинската любов.
Каквото е на земята, такова ще бъде на небето. Каквито са караниците на земята, такива ще бъдат караниците на небето. Небето си има и опака страна. То е адът. Ще те турят тогаз в ада. Тая любов, която е минала през Божието сърце, е проникнала в сърцето на всички велики души и е дошла на земята; дръж тая любов, тя е истинската любов. Христос като дойде на земята, Той искаше да основе братство и сестринство. Защото братът и сестрата - това са два стълба, това са две основи, върху които почива целият живот на човека. Ако човек спазва качествата на брата, той всякога ще има помощта на когото и да е. И ако една сестра знае, какво е предназначението на една сестра, какво нещо е сестринството, тя всякога ще бъде щастлива. Човек сам никога не може да бъде щастлив.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общинските избори Словото на Учителя.
Севлиево, 28 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Господари и слуги Братската задруга Да мислим само доброто. (Теодо) Преглед. Общинските избори Словото на Учителя. Условията на разумния живот (Беседа от Учителя, държана през 1933 г.) Господари и слуги „За да се излезе из сегашното положение, всеки трябва да се стреми не да господарува н да управлява, а да слугува и помага. У вейки човек Трябва да се роди желанието до служи на другите, без да иска да му служат“. П. К. Дънов Много рецепти се дават днес за излекуване на болния социален организъм, но всеки се стреми към властта, всеки иска да вземе силата в ръцете си и тогава да прилага своите разбирания. Десетки хиляди партизани си раздират гърлата да привличат народа на своя страна, и, като ги слушаш, ще речеш.
към текста >>

Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта.
Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега.
към текста >>

Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята.
Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса. Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота.
към текста >>

Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията.
Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса. Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът.
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя.
Севлиево, 25 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки. (Трите основи) Любомир Гласът Божий (С. Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път?
към текста >>

/следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието.
Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство. Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро. /следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето.
към текста >>

Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа.
И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа. Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието. За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта.
към текста >>

След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя.
Danov, ecперантски превод на „Новата Ева“ от Учителя. Стр. 88, голям формат. Цена 20 лева. Тази книга е 1-ви номер от третата годишнина на есперантската библиотека „Nova Kuituro" и се доставя от редакцията на в. „Братство." При изписване на повече екземпляри се прави 30% отстъпка. След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя. Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изворски) Словото на Учителя.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да посрещнем слънцето! Тържество (Т. Ч.) Слънце и здраве (Д-р Стефан) Покана за записване абонати за книгата „Наука за дишането“ Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) Сава Калименов Пътя на човечеството (Н. Неделчева) За ледената планина (Любомил) Една братска среща на идейните вегетарианци в София (А. Изворски) Словото на Учителя. Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.) Красотата ще спаси света (Т. Ч.) Хроника. Книжнина Да посрещнем слънцето! Ти, който си отчаян от живота; ти, който си недоволен и постоянно се мръщиш на съдбата си, ти; за когото смисъл и щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано. Още преди зората да се е появила на изток, излез навън, всред природата.
към текста >>

Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята.
от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А.
към текста >>

Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки.
И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А. Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно. Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение. Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме.
към текста >>

91. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Добро здраве“) Словото на Учителя.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Дишането – най-важният процес в природата. Учителя (Из сп. „Житно Зърно“) Вчера, днес и утре (Г. Събев) Христовото учение (Т. Ч.) Читателите за „Братство“ (Ч-в) Копривата като храна и лекарство (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя. Основите на новата култура (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) Любовта, като път за разрешение на социалната криза (Из беседите) За една сказка на Михаил Стоицев Вести Обичаш ли? (стих. от В. С. Недев) Дишането – най-важният процес в природата В старо време най-напредналите същества са изучавали живия език. Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата.
към текста >>

И ще заживеят оня нов, оня мирен и братски, оня благ и светъл живот, за какъвто са говорили великите учители: ще настане Царството Божие на земята, към което зовеше Христос.
То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство. Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи. Ще се възраждат и обновяват. Ще се издигнат тая мрачна и тъмна действителност, над тоя нещастен и мъченически живот, над тоя ад от омраза, егоизъм, диви борби, измами, насилия, робство, отчаяния, безсмислица. Ще дойдат до Любовта, която ще ги неправи благи и смирени, ще ги вдъхнови към работа за общ напредък, за общо щастие, за обща свобода. И ще заживеят оня нов, оня мирен и братски, оня благ и светъл живот, за какъвто са говорили великите учители: ще настане Царството Божие на земята, към което зовеше Христос. Токова с Христовото учение. То е наука, която напътва към върховете на истинските радости и блага. Чрез тая най висша наука човечеството ще се освободи от всичко, що го мъчи, заробва и унищожава, и ще дойде до онова състояние, когато живота ще бъде: все по-чиста радост, все по-трайно благо, все по-пълна свобода. Т. Ч. Читателите за „Братство“ Все повече и повече се радвам на „Братство“.
към текста >>

От никое списание, нито вестник, които тъй много са наводнили книжния пазар днес, не грее тая светлина и не лъха тая топлина, които се излъчват от словото на Учителя.
То е наука, която напътва към върховете на истинските радости и блага. Чрез тая най висша наука човечеството ще се освободи от всичко, що го мъчи, заробва и унищожава, и ще дойде до онова състояние, когато живота ще бъде: все по-чиста радост, все по-трайно благо, все по-пълна свобода. Т. Ч. Читателите за „Братство“ Все повече и повече се радвам на „Братство“. Силите на разума и любовта се съсредоточават около него. От никое списание, нито вестник, които тъй много са наводнили книжния пазар днес, не грее тая светлина и не лъха тая топлина, които се излъчват от словото на Учителя. А и другите статии дават наистина нещо ново. Това се забелязва особено след като започна своя живот „Братската задруга“ и след като „Братство“ стана седмичник. Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността. А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време.
към текста >>

„Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е.
С получената вода се измива главата всяка сутрин. Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност.
към текста >>

92. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Преглед Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 91 - год. VI. Севлиево, 6 май, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Национализмът копае гроба на народите Майчината любов (Т. Ч.) Преглед Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот. Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление.
към текста >>

Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта.
Благословено да бъде слънцето, под грейката на което се развива, расте, закрепва и съществува човешкия род! Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и отношенията на всички към всички, на човек към човека! Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр! Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата. Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници.
към текста >>

Словото на Учителя Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека Хората се интересуват от нещата дотолкова, доколкото имат отношение към тях.
Великата, страшна, последна война — битката при Армагедон, която ще превърне земята о гробница и огнищата на днешната култура — в развалини. При това положение какво да правим? Да спрем това, през което светът трябва да мине, за да поумнее, ние не можем. Ако, обаче, ние, българите, поумнеем навреме, ний бихме могли да се спасим от идващия ужас. Всички ще поумнеем, но да не би това да бъде късно! Словото на Учителя Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека Хората се интересуват от нещата дотолкова, доколкото имат отношение към тях. Земята ни интересува дотолкова, доколкото тя може да ни даде храна, а така също и доколкото може да ни даде вода и въздух, които са ни потребни. Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите.
към текста >>

93. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стихове Преглед За плодовата диета (Из Vegetarismul, Jonakap) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 92 - год. VI. Севлиево, 20 май, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да работим! Стихове Преглед За плодовата диета (Из Vegetarismul, Jonakap) Словото на Учителя. Трите прояви на Любовта (По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г.) Народните служители (Т. Ч.) Съобщения Книжнина Изгрев (Д-р Ф. С.) Да работим! Защо сте унили, синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зов за творческа дейност? Защо се ограничавате в своя личен живот, в лично „осъвършенстване“, в постигане и разрешение на свои лични цели и задачи?
към текста >>

Братя хора, да си подадем ръка и да заработим за изграждане основите на Царството Божие на земята.
Събудете се, хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата — тясна клетка — на отделеността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! Ние можем, ако искаме, да пресъздадем живота, такъв, че той да бъде едно непрестанно благо за всички. Ние можем. ако искаме, да внесем хармонията, радостта и щастието в него. Ние можем, ако искаме и ако сме готови на жертви, да неутрализираме злото, — за да изградим новия свят. Братя хора, да си подадем ръка и да заработим за изграждане основите на Царството Божие на земята. На това царство, в което всички ще бъдат едно. всички ще живеем свободно, всички ще творим с радост благата. които са нужни за живота. Защо се страхувате? Защо се съмнявате?
към текста >>

Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света.
Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба. Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят. Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света. Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов. Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора.
към текста >>

към Царството Божие.
Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем. Това са встъпления в любовта. На вас може да ви се вижда странна идея-а за жертвата, но по-хубаво нещо за човека от жертвата във физическия свят няма. Жертвата е един капитал, който постоянно се увеличава, а чрез послушанието иде знанието.
към текста >>

Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии.
На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии. Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек.
към текста >>

А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение.
Картината е достойна за четката на великия художник. Тя не може да се опише, може само да се преживее. В този величествен момент движенията на хората замират, те мълком впиват погледите си на изток и трескаво очакват. Няколко минути още и слънцето се показва величествено зад планините. Хоризонтът се прояснява, светва и потоци слънчеви лъчи обливат хълма и намиращите се върху него хора. А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение. После началникът прави пак знак и гимнастиката продължава. Но нашите гимнастици не са сами. Мълвата е обходила града. „Там някъде на високия хълм се събирали, при изгрев слънце, някакви си странни хора, които се събличали и кланяли на слънцето“. И наистина, малко след започване играта, няколко младежи предпазливо приближават площадката и заинтересувано поглеждат.
към текста >>

Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме.
Ето, ние използваме всички тези блага за нашето здраве! Не е ли престъпление да се спи до късно, когато тъкмо сега през проектния сезон трябва да използваме и се запасим с енергия за през цялата година? “ — „Но ние мислим че вие се кланяте на слънцето, — прекъсва го един от групата слушатели, — вярно ли е това? “ — „Вие сами видяхте, драги момчета, че това е легенда. Ние не се кланяме на слънцето. Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме. Не е ли то извора на живота за нашата земя? Защо тогава да не храним уважение към него. когато то ни дава живота и здравето? Нима в света хората не уважават и се кланят на много по жалки творения? Нали един е направил кумир от парите, трепери и се кланя пред тях, друг боготвори жените, трети робува на пиянството и т. н.?
към текста >>

94. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Царят за възможностите на бъдещето Словото на Учителя.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Изходът Вредата от месото (Д-р П. М. Сустер, Проф. в Университета в Яш) Н. В. Царят за възможностите на бъдещето Словото на Учителя. В начало бе Словото (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) ИЗХОДЪТ Има два изхода от днешното хаотично положение на света: единия т е изход мирен. спокоен, придружен с огромни творчески усилия за изграждане на новото, без да се хабят сили за разрушаване на старото, което се оставя само по себе си да рухне. Другият е изхода на насилствените, придружени с изобилно проливане на кръв социални сътресения, при които всичката енергия е насочена първоначално към разрушаване на съществуващото, а после голяма част от нея се изразходва за запазване на новото положение, в борба с вътрешни и външни противодействащи сили. Два изхода има! Единият е за разумните, а другият е за неразумните.
към текста >>

В начало бе Словото (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) ИЗХОДЪТ Има два изхода от днешното хаотично положение на света: единия т е изход мирен.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Изходът Вредата от месото (Д-р П. М. Сустер, Проф. в Университета в Яш) Н. В. Царят за възможностите на бъдещето Словото на Учителя. В начало бе Словото (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) ИЗХОДЪТ Има два изхода от днешното хаотично положение на света: единия т е изход мирен. спокоен, придружен с огромни творчески усилия за изграждане на новото, без да се хабят сили за разрушаване на старото, което се оставя само по себе си да рухне. Другият е изхода на насилствените, придружени с изобилно проливане на кръв социални сътресения, при които всичката енергия е насочена първоначално към разрушаване на съществуващото, а после голяма част от нея се изразходва за запазване на новото положение, в борба с вътрешни и външни противодействащи сили. Два изхода има! Единият е за разумните, а другият е за неразумните. Единият върви по пътя на творчеството и мира.
към текста >>

Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще.
Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война. Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък.
към текста >>

Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието.
Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война. Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини.
към текста >>

Всеки живот започва със Словото.
Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война. Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние.
към текста >>

А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото.
За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе.
към текста >>

В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата.
Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност.
към текста >>

Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира.
И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие.
към текста >>

Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество.
Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл.
към текста >>

Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото.
Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл. Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека?
към текста >>

Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие.
Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл. Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта.
към текста >>

Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз Царството Божие ще бъде на Земята.
Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека. Жената спада към творенията на втория ден, за които Бог замълча; за жената Бог не си каза мнението, а хората се мъчат да дадат мнение за нея. Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз Царството Божие ще бъде на Земята. Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената. Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение.
към текста >>

Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената.
Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека. Жената спада към творенията на втория ден, за които Бог замълча; за жената Бог не си каза мнението, а хората се мъчат да дадат мнение за нея. Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз Царството Божие ще бъде на Земята. Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената. Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото.
към текста >>

Това е само един процес на Словото.
Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената. Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа.
към текста >>

Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс.
Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е. без добродетели не може. А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е. без мъдрост и знание не може в света. Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс. Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават.
към текста >>

Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността.
Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс. Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото.
към текста >>

Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот.
Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
към текста >>

Това е правилното разбиране на Словото.
Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот.
към текста >>

В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле.
Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса.
към текста >>

Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е.
към текста >>

Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес.
към текста >>

Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
към текста >>

Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово.
Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести.
към текста >>

Това Слово бе у Бога.
Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък.
към текста >>

Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи.
Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно.
към текста >>

Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес.
Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания.
към текста >>

Този подтик на Словото ние не можем да спрем.
Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания. Човек не трябва да има големи количества сила в себе си, той трябва да има толкова сила, колкото му е потребна.
към текста >>

Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък.
Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания. Човек не трябва да има големи количества сила в себе си, той трябва да има толкова сила, колкото му е потребна. Защото в природата съществува закон за обмяна във всяко отношение. Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими.
към текста >>

Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него.
Защото в природата съществува закон за обмяна във всяко отношение. Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими. Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото.
Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими. Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото.
У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов) Видимият и невидимият светове (Макс Хайндел) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 97 - год. VI. Севлиево, 1 август, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ново училище (С. Калименов) Видимият и невидимият светове (Макс Хайндел) Словото на Учителя. Трите фази в развитието на човека (По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.) За в. „Братство“ (Редакцията) Новият морал (Фулвио Росети) Конгреса на есперантистистите в Оряхово (F.) Отзиви НОВО УЧИЛИЩЕ Новото време, новите нужди на живота, новият мироглед — изискват и ново училище. Досегашното училище, взето в неговата цялост — от първото отделение на основното училище, до последния курс на университета — има следните три големи недостатъци: Първо, то е училище само за образование, но не и за възпитание. То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е.
към текста >>

Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите.
За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя. Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия. Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален. Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат.
към текста >>

И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син.
Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани.
към текста >>

А Царството Божие е където са гениите и светиите.
В Слънцето, според астрономическите изчисления, сега настава една усилена деятелност, която се отразява върху земята, която минава в една нова фаза, в една нова епоха. И вследствие на тази усилена слънчева деятелност, на земята ще станат ред катастрофи и войни, и много хора ще се избият. А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди.
към текста >>

И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите.
И вследствие на тази усилена слънчева деятелност, на земята ще станат ред катастрофи и войни, и много хора ще се избият. А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината.
към текста >>

Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца.
А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието.
към текста >>

И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос.
Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос. По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г. За в. „Братство“ Поради ред причини, в. „Братство“ направи една доста дълга пауза преди излизането на този брой. В продължение на това време, ние бяхме отрупани с писма от различни места на страната, с които ни запитваха — какво става с в.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

югославянското сближение Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 99 - год. VII. Севлиево, 30 септември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Безграничното, (С. К.) М-р Председателя за бълг. югославянското сближение Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. - Продължение от бр. 98) В недрата на Космоса Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. (Продължение от бр. 98) Вести Медицина и окултизъм (Д-р Стефан) Радостта на живота (Т.
към текста >>

Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр.
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр. 98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната.
към текста >>

Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание.
синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя, зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос … Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората … Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ... Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ... Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. Вести Възстановени са дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пашов) Словото на Учителя.
Севлиево, 7 октомври, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В. Пашов) Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ! Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели. В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели.
към текста >>

Ние имаме една свещена идея: да разнесем колкото се може по-нашироко Божествената светлина на Всемирното Братство; да работим влагайки всичките си сили, за изграждането на Царството Божие на земята.
Тази именно идея е, която ни движеше напред, като караше малката форма постоянно да расте. Тя е. която даваше възможност на в-ка всяка година да постига нови успехи — повече абонати, по често излизане, по голям формат. Тя е. която ще го движи и занапред в неговото развитие. Ние имаме една свещена идея: да разнесем колкото се може по-нашироко Божествената светлина на Всемирното Братство; да работим влагайки всичките си сили, за изграждането на Царството Божие на земята. Затова в-к „Братство“ няма да спре там, гдето се намира днес. Той ще продължава да върви постоянно напред; да расте и да се развива всестранно; да прониква все по-нашироко всред нашия народ, сочейки му пътя към истински възход. На работа, за неговото широко разпространение! Към обединение! Духът на разединението владее днес навсякъде.
към текста >>

П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна.
Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>

Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава.
От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това? - Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна. Външният човек сега е в процеса на създаването, и страданията, които има показват, че се работи над него, че се пече като гърне, за да стане годен за работа. Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава. Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек. Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 108 - год. VII. Севлиево, 12 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия. Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това.
към текста >>

П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет.
Той трябва да държи в ума си само Истината.“ 27. „Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч.
към текста >>

Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа.
Но чудно — тук-тамо съглеждах аз живи, На малки дружинки вървяха в нощта. И Вожд светлоок бе с тях мълчаливи И път им отваряше той всред нощта. Те газеха смело през страшна жарава, На пламъци буйни в стихийни крила, Но тоз, що ги вярно така придружава Преведе ги живи през мъртви тела. И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък.
към текста >>

Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие.
Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
към текста >>

За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В.
Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания.
към текста >>

Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си.
стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини.
към текста >>

Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта.
езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание.
към текста >>

Ден на ден казва слово.
Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им. И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

111) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 112 - год. VII. Севлиево, 16 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всред мрака и бурите (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него.
към текста >>

(Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща.
Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община. Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги. (Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение.
към текста >>

Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие.
Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува. Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие. И всички нещастия на хората идват от подпушване на Божествените енергии в себе си. Защото всякога, когато искаме да употребим божественото благо само за себе си, ние го подпушваме. И затова, в каквото и положение да се намираме, трябва да мислим за другите тъй, както мислим за себе си. Трябва да бъдем готови да направим за другите това, което сме готови да направим за себе си. Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37738919258118